Jump to content
Ани

7. Вътрешното ръководство на човека, 21 януари 1934 г.

Recommended Posts

ВЪТРЕШНОТО РЪКОВОДСТВО НА ЧОВЕКА

Има в Писанието един стих, който гласи: „Обичай ме и ще те водя.“ Но кого трябва да обичаме? Не всеки, когото обичаме, може да ни бъде водач в живота. Не всеки когото обичаме, може да ни помогне и да ни бъде полезен. Например, майката, която обича детето си, с какво може да й помогне то? „Обичай ме и ще те водя, ще ти помагам“ - се отнася до Мъдростта, защото тя е великото и мощното в света. Само Мъдростта може да ни ръководи в живота. Но за да ни ръководи Мъдростта, трябва да я обичаме, т.е. да й дадем свобода да се прояви в нас в своята пълнота. Само с Мъдростта можем да бъдем силни; а силата на Мъдростта ни е потребна, понеже тя носи живота. Животът на човека се отличава с две прояви - радости и скърби. Радостта и скръбта имат това свойство, че всяка радост води след себе си по една скръб и всяка скръб бива следвана от една радост! Разбрани така, радостта и скръбта са естествените методи, с които работи Мъдростта в човешкия живот. Те са пътищата, по които се доставя материалът, с който Мъдростта изгражда безсмъртието на човека.

За да можем да оценим работата на Мъдростта и да не я спъваме, трябва да я обичаме и проучваме, защото тя ще ни даде силата, която ще внесе живот в нас и ще даде смисъл на съществуването ни. Разбрани в този смисъл, радостта и скръбта са необходими. Скръбта продължава живота, а радостта го осмисля. Или казано с други думи: скръбта е онова състояние, при което се доставя материалът за съграждане на нашето безсмъртно тяло, а радостта е онова състояние, при което мъдростта гради с доставения материал. Не трябва да се смесват болките и мъченията със скърбите.

Съвременните хора, като не разбират законите, по които работи Мъдростта, си създават много излишни мъчнотии и страдания, с които забъркват целия си индивидуален и обществен живот. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота им, почват да си създават човешки закони за индивидуалния и обществен живот - това е тяхната измислена етика и морал за обществен и правов живот. Но от наше гледище, това не са никакви закони, а правила, измислени от хората, защото закони, които обуславят и регулират живота на хората, съществуват само в Природата. Само разумните същества познават законите на Природата. Всеки природен закон е един метод, един път, по който нещата могат да се изявяват правилно. А всичко това, което хората сега наричат закони, не са никакви закони, а обикновени временни правила, по които хората се стремят да уредят отношенията си, обаче, всички сегашни правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е. не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло.

Любовта е същественото в живота, без което човек не може да живее. Когато намерите един човек, когото може да обичате и без когото не можете, а и той без вас не може, това е проява на любовта. Въпросът не е за преходната личност, но за онова Вечно Начало, което стои зад всяка форма.

Реалното за човека е само туй, което при всички изпитания в живота му, остава, без да се измени. И неизменни принципи в живота на целия свят винаги са били и си остават за всякога само Любовта, Мъдростта и Истината. Това са великите атрибути на Битието. Това са великите атрибути на живота, на знанието, което въздига човека. Това са атрибутите на свободата. Защото свобода, която няма в себе си Любов, която няма в себе си знание и която не носи разширение, без ограничение, не е свобода.

Любовта се отличава с това, че при нея човек слуга не може да стане и господар не може да стане. При Любовта човек не може да бъде нито мъж, нито жена; при Любовта човек не може да бъде нито болен, нито здрав; при Любовта човек не може да е богат или сиромах; при Любовта човек не е праведен, но и грешен не може да стане. Това са ред контрасти, които са качества на обикновения човешки живот; а Любовта, която носи съвършения живот, е над всякакви контрасти; тя се проявява извън времето и пространството, а само сянката й функционира във време и пространство. Любовта само за миг се появи в човека и пак се изгуби, но той остава с хубаво и красиво разположение, с едно разширение на съзнанието си и с вечен копнеж към великото и непостижимото. Само за момент ни посещава Любовта, и си заминава, а ние оставаме с онова, което тя е извършила в нас.

За да разберете вашите състояния, трябва да познавате отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в един палат, където има само една малка дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят и за топлината и светлината, които идат от този свят? Това, което влиза през тази малка дупчица, ще го знаете и ще казвате, че само това е реалността на светлината и топлината. Но вие ще имате тогава погрешни схващания за светлината и топлината. Обаче, влезе някой да ви каже, че има по-голяма топлина и светлина, вие ще кажете: Как е възможно, ние не виждаме ли? Засега всички вие сте все в такива палати при малките дупки и сте опитали знанието и любовта на тези малките дупки и затова казвате, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее в такива палати при тези малки дупчици. Но отворете вратите на тези ваши палати и излезте навънка, за да имате ясна представа за онова, което ви очаква и не го познавате. Съвременните хора по отношение на познанията им за реалността се намират в едно такова положение. И докато живеете в такива палати, условията на живота ви все ще са ограничени, а методите и начините на живеене все ще се различават от онези в широкия свят на великата реалност. В палата сме много ограничени и тесен е кръгът на нашата дейност, но като излезем в широкия свят, ще бъдем свободни.

Цялото човечество сега се намира вече в една епоха, когато Великата Божествена Мъдрост ще го изведе от този ограничен палат и ще го остави да живее в широкия свят, като му предаде и новите начини и методи за живота и го запознае с обективните закони на Природата. И тогава човек в този широк свят ще има възможност да постигне всичко онова, към което има разумни стремежи, стига да не влезе в стълкновение с разумния свят. Тъй както небесните тела се движат в пространството, всяко по пътя си, без да влиза в стълкновение с друго, така и човек, като влезе в разумния свят, не трябва да бъде в стълкновение с никое същество, а да се радва на успеха и напредъка на всекиго като на свой. Например, като срещнете един виден музикант, това да ви даде стимул, че и вие може да станете музикант. Музиката е външен израз на мисълта, зад която стои Великата Божествена Мъдрост.

Хората още не са проучвали философската страна на музиката и не разбират нейната същност и значение, а най-великата, най-дълбоката и най-обширната наука за живота е музиката. Когато хората проучат силите и законите на музиката и ги приложат в живота си, тогава ще започне тяхното правилно развитие и усъвършенстване. Чрез музиката действат най-висшите сили и най-разумните закони на природата. Всеки тон представлява сбор от множество хармонично действащи сили, които оказват голямо влияние върху мислите, чувствата и постъпките на човека.

Ако хората познаваха естеството на силите, действащи в даден тон, и разбираха мощността на тяхното влияние върху психиката на човека, щяха да знаят как съзнателно да съчиняват песните си и щяха да постигат удивителни резултати в живота си. Тогава песните и музикалните пиеси биха се писали с точно определена цел и щяха да се знаят предварително резултатите, които ще бъдат произведени от дадена песен или пиеса. А знае ли се целта и предназначението на една песен, лесно ще се определи дали да бъде тя в мажорна или минорна гама; и тогава, ако започва една песен с тона „до“, ще се знае защо трябва да се вземе следващият тон в секунда, терца, кварта, квинта, секста и т.н., ще се знае също така и точно каква да бъде трайността на всеки тон, за да се получи желаният резултат. Съвременните музиканти, въз основа на установени вече форми и правила в музиката, се стремят да постигнат в композициите си само мелодичност и хармония, но това не е още достатъчно. Плюс всички досегашни постижения в областта на музиката, в нея трябва да се вложи още и съдържание, цел и смисъл. А това ще се постигне, когато хората престанат да считат музиката само като средство за удоволствие и развлечение, а като велика и творческа сила в природата и живота на човека. Необходими са нови разбирания и нови познания за музиката и за нейните елементи.

Така също още не е достатъчно да се знае само точното число трептения на даден тон, за да се отличава той от другите, а е необходимо да се знае още, че тонът „до“ има отношение към жизнените енергии в природата и когато човек слуша този тон, той се свързва с тези енергии; тонът „ре“ има отношение към човешката индивидуалност и когато човек слуша този тон, в него се пробужда индивидуалното съзнание; тонът „ми“ има отношение към човешката мисъл и когато човек слуша този тон, свързва се с разумните същества в природата и започва правилно да мисли; тонът „фа“ пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните условия; тонът „сол“ пробужда у човека възвишени копнежи и стремеж към великото в живота; тонът „ла“ дава широта за човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл; а тонът „си“ има отношение към човешките чувства.

Когато хората се запознаят с тази дълбока и обширна наука за музиката и се разбере великото й значение в природата и в човешкия живот, тогава тя ще бъде приложена като възпитателно и медицинско средство. Досега обаче, никой още от европейските народи не е съзнал великото значение на музиката и не я е приложил към възпитанието. Хората с твърде ограничено съзнание и механизирана мисъл от еднообразни съждения, считат такива схващания за музиката за халюцинации и измислици, но трябва да се разбере, че халюцинациите и измислиците съществуват само за глупавите хора, за разумните няма никакви халюцинации. Халюцинацията е една сянка на реалността. Аз познавам сянката - от сянката не се берат плодове, а от реалното дърво се берат плодове. При халюцинацията човек винаги губи, а при реалността човек винаги печели.

Вие сте дошли до една фаза в развитието си, когато трябва да направите опит в себе си, за да разпознаете реалността от сенките й. А вие чакате сега, като умрете, да ви се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да ви се открие светът сега, преди да сте умрели, защото, ако не познавате реалността на света, докато сте още тук, и в другия свят да отидете, пак няма да я познавате. А за да познаете реалността в света, трябва да имате любов, която е вътрешната връзка между всички форми и ги обединява в едно велико цяло - Любовта - самата реалност на живота. Любовта е Божественото в света. И когато обичате, трябва да обичате заради самата Любов. Това е същественото и неизменното в света.,

При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви. Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи. Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в душата, ума и сърцето. А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. В този случай една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят.

Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова. Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения. Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и няма да научите нищо друго освен само страдания.

Сега да се върнем към стиха, изречен от пророка „Обичай я и тя ще те води“. Вие ще запитате: къде да я намерим, за да я обичаме? - Ще ви запитам и аз: какво обичате в самите вас, че треперите над себе си? - Ще рече, че има нещо, което вие обичате и цените в себе си и за което сте готови да пожертвате живота си; има нещо в самите вас, за което постоянно работите и понасяте всичките страдания и неволи, без да го знаете, какво именно е то? Има нещо в самите вас, за което сте готови винаги всичко да жертвате. Запитахте ли се някога, какво е то? - Това сте вие - човекът, когото обичате. Разбирам човека не само като личност, но целокупният човек, който е израз и въплъщение на космичната Мъдрост, която именно обичате в себе си и която ви ръководи и направлява.

Цялото нещастие на хората иде от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на адептите на черната ложа, които искат да го спънат в неговия път, и да го използват само за свои лични интереси. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие ще сте близо до Истината и до вратата, която води до познаване на реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта и вратата на реалността като се отвори ще ви поканят да влезете. Но щом се отвори вратата на реалността, ще дойде последната съблазън - ще дойде страхът, който ще ви каже да не влизате. Не, бъдете смел и влезте, и да става каквото ще. За да върви в пътя на Мъдростта, човек трябва да се довери на гласа й, който говори в самия него ида тръгне смел и решителен, за да не дава път на негативните сили, които внасят в него процес на разлагане и ферментация.

И като погледне на света, човек да бъде радостен, че е дошъл в него да се учи и да работи за своето усъвършенстване и това на ближните си. И ще разбере, че няма друг отделен свят, освен Божественият свят, в който той живее. Реалният свят сам по себе си е един, но е разделен според степента на съзнанието на съществата, които го населяват. Има много светове, но Божественият свят е един, който включва всички светове в себе си. Когато човек дойде до познанието на единния реален свят, който включва всички останали в себе си, той ще обикне всички същества. Тогава неговото съзнание ще е минало вече в нова фаза - ще е преминало от фаза на самосъзнанието във фазата на свръхсъзнанието.

По беседа от Учителя, държана на 21 януари 1934 г.

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×