Jump to content
Ани

8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г.

Recommended Posts

В КАКВО СЕДИ СВОБОДАТА НА ЧОВЕКА

Казано е в Писанието: „Всяка Власт е от Бога дадена“. Държавниците, политиканите и властолюбците мислят, че този стих се отнася до тяхната власти обосновават върху него всичките си деяния. Но това не е правилно разбиране на Писанието, защото езикът на Библията е символистичен и трябва да се разбира онази власт, която се дава на разумната човешка воля над всички сили и елементи, които служат като условия за проявата на живота. Ако въпросният стих се отнасяше до властта на всички ония, които обичат да властват над подобните си, тогава всички престъпления на властващите ще трябва да се считат позволени от Бога. Но такъв Бог, който санкционира престъпленията в света, съществува само бумовете на престъпниците. Има много примери, дадени в Писанието, но ще приведа само един от тях, за да се види, че този стих не се отнася до държавната власт. Така асирийският цар Навуходоносор издава заповед всички жители на царството му в един определен час да паднат на колене и да се поклонят на неговото божество - идол. Но намирали се като пленници в царството му трима евреи, които познавали истинския Бог и били посветени в тайните на окултната наука и имали власт действително дадена от Бога. Тези евреи не се подчинили на царската заповед и затова ги хвърлили в огнената пещ. Но на тях, понеже били във връзка с Бога и имали власт над всички сили и елементи в Природата, нищо не им станало от огъня.

В човека има само трима, които никога не могат да се подчинят на никаква човешка власт и на заблужденията в човешката личност. Това са духът, душата и човешкият ум. Каквото и да направим, каквито и теории да прокарваме, те си имат свое убеждение и казват: това, което вие заповядвате, не можем да му се подчиним и да му служим. Много пъти хората си създават излишни страдания, като искат непременно да става това, което те са казали да стане. Много пъти хората се ядосват, че някои техни мисли и желания не са се реализирали. Но голямо нещастие ще бъде, ако се реализираше всичко, каквото човек си помисли. Ако всичко, което човек поиска, би станало, щяхме да имаме цял ад на земята и животът на хората щеше да бъде хиляди пъти по-несносен, отколкото сега. За да бъде животът на човека сносен и щастлив, трябва той да служи на разумното в света, защото от истинското служене на разумното зависи бъдещето на човека като човек. Тази разумност, на която човек трябва да се подчинява и да служи, прониква всички форми и ръководи всички процеси, като създава условия за реализирането на всички благородни копнежи и мисли. В човека има известни мисли, които се появяват и скоро изчезват; настроението на човека се мени в един час десет пъти. Съвременните хора нямат ясна представа за онова, което често изменя техните състояния.

Днешните хора са самоуверени и мислят, че са свободни, и че те са причина и фактори за настроението си. Всъщност малко хора ще се намерят, конто са свободни от влияния. Сега хората свобода търсят, но нямат свобода. За да се постигне свободата, трябва да се знае, кой е истинският път за постигането й.

В живота на хората има една голяма вътрешна самоизмама, от която трябва да се пазите, ако искате да добиете свободата си. Всички вие трябва да ходите в пътя на Истината, която ще ви направи свободни, и тогаз животът ви другояче ще се развие. В процеса на освобождаването си, човек постепенно да се освободи от всяко идолопоклонство ида дойде до познанието на Бога в себе си. Само Бог, Който е в човека, ще го освободи от огнената пещ, в която ще го поставят идолопоклонниците, защото се е освободил от идолопоклонството. Всички, които истински вярват в Бога, очаква ги огнената пещ, от която ще излязат препълнени с мощ и сила; а неверующите в Бога, идолопоклонниците, ги очаква гробът, откъдето няма излизане. Идолопоклонниците обикновено казват: Държава е това, обществено мнение, философите така са казали и пр. Да допуснем, че са прави. Но държавата, за да бъде авторитет за нас, трябва да почива на великия закон на Истината. Защото държавата не е основана върху законите на Истината, ще влезе сама в гроба. Може да се приведат за пример много държави, които са съществували, но са изчезнали заради своите престъпления. Една държава може да съществува само когато има ред и порядък в нея, т.е., когато всички членове са с еднакви права и задължения помежду си и всички се ползват еднакво от благата на Природата. Съществува една държава в Природата, в която цари винаги ред и порядък и в която Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Свободата и Братството са принципите, върху които е положено нейното съществувание. Нашите държави не са устроени по този образец на Природата, а по своеобразни човешки разбирания.

Всяка държава, за да може да съществува, трябва да бъде разумно организирана. Съществуването на една държава се определя от онези закони, които тя създава. Ако в тях се предвижда благото на всичките й членове, тя ще има дълго съществуване. Ако е съградена върху експлоатацията, робството и насилието, тя сама се осъжда на смърт. Всяка държава сама се разрушава със законите, които създава. Под държава ние разбираме разумно организирана форма на обществения живот, където са зачетени правата и интересите на всички членове. Устройството на човешкото тяло е една идеално организирана държава. Но когато се нарушат от човека природните закони, които обуславят съществуването на тази държава, тя се разрушава. И всеки човек и всяка държава по този закон сами се въздигат и сами се разрушават. Великият закон на Природата, който регулира нещата, гласи, че всяко действие има и противодействие. Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство на човека, били те добри или лоши - имат същото въздействие върху самия извор откъдето са излезли. Законът е абсолютно справедлив, и онова добро или зло, което човек направи, ще се върне върху самия него. От хиляди години насам хората искат да изменят този закон така, че направеното добро да се връща пак при тях, а направеното зло да не ги засяга, а да засяга само този, към когото е отправено. Но това е невъзможно, по единствената причина, че първото начало на доброто възприема в себе си само доброто, и второто начало на злото - възприема в себе си само злото. Тези две начала действат едновременно в човека, като злото приема своите последствия и доброто приема своите последствия. Човек е създаден между тези две граници. И мъже и жени, и общество, и държава - всички сме поставени между тези две противоположности. Ако надделее злото, то носи разрушение в света; ако надделее доброто - то носи растене и съграждане в света. Който не вярва на това, може да направи един малък опит и да го провери.

Човек е в избора, който ще направи между тези два процеса. Той не е нито добър, нито лош, но може да застане или на страната на доброто, или на страната на злото. В този избор седи неговата свобода. Нито доброто, нито злото можем да ги наложим. И който се опита да наложи макар и доброто, той спъва себе си.

Отрицателната сила, злото, служи само като сянка, за да изпъкне реалността. Злото в света служи като почва, в която се спущат корените на живота и изсмукват соковете на злото, за полза на живота. Следователно, ако човек в даден случай не чувства онзи принцип на доброто, на Бога в себе си, или на Христа, ако не усеща добрината на другите хора и своята добрина, тогава той не може да има добри резултати. Защото, ако човек се съмнява в хората, а има вяра само в Бога и в себе си, ще има в живота си две постижения и едно непостижение; а където има две постижения и едно непостижение, ще има значи, едно препятствие в пътя си. Затова, за да махне човек препятствията от пътя си, трябва да има вяра в Бога, в себе си и в ближните си. Тогава може да се образува хармонична връзка между човека, Бога и той да даде ход на творческия процес на живота в себе си. Само така може човек да постигне великия идеал на живота си.

Сега всички хора мислят, че са господари на съдбата си. Но хората са господари на съдбата си само когато се движат по подбудителните причини на любовта. Аз вземам любовта като космична сила, която внася живот. Развитието в света се дължи само на любовта, която е създала човека. Само от любовта зависи свободата и щастието на човека. Ако всичко в света се вършеше с любов, то пак човек ще има страдания и пак ще мине през огнената пещ на изпитанието, но c него ще бъде ангелът на спасението и силата ще бъде в него. Този ангел на спасението е човешкият дух. Духът е бащата в света, който носи истинската свобода, а ние хората сме синовете, които трябва да възприемаме тази свобода, която нашият баща ни дава. Не мислете, че свободата седи в това, всички да мислим по един начин. Свободата седи в това, да проникне истината в нашата мисъл, защото мисълта е само един проводник на истината. Свободата е един резултат на осъзнаването на истината, а мисълта е вече едно проявление на тази Истина, която прониква в нашия ум. Ние можем да мислим само тогава, когато истината е в нас. И когато мисълта ни не е права, ние не мислим тогава, а сме възприели някаква чужда мисъл по отражение; а когато човек не мисли, той изгубва правата посока на своето движение и животът му се обезсмисля. Това състояние на човека в Евангелието е символизирано с притчата за блудния син. Човечеството сега минава през това състояние в живота си, затова го очакват големи страдания. Но страданията са необходими, защото те ще пробудят съзнанието на хората и ще ги избавят от една по- голяма опасност, която ги застрашава. Страданията са огнената пещ, през която трябва да минат хората, за да се научат да мислят правилно и да се сформират новите възгледи в тях.

Само чрез страданията хората ще се опознаят един друг, ще станат близки, ще си влизат в положението и ще разберат, че са едно цяло. Защото, ако един човек не може да чувства страданията на всички хора, той не е човек. И светът няма да се поправи, докато всеки човек не почне да чувства страданията на другите хора като свои. Във всички трябва да се зароди туй чувство, да чувствате страданията на другите. А сега както живеят хората, това не е никаква култура, не е никакво възпитание. Днес индивидуализмът и егоизмът са стигнали до крайните предели на своето проявление. И човек за човека не е брат, както би трябвало да бъде, а е станал вълк. Това се дължи на отсъствието на Любовта в човешкия живот, която е единствената връзка между всички същества. Двама души могат да се разберат и да останат заедно, само когато се обичат. И по законите на Любовта - обичта към един човек е обич към всички. Този, който може да обикне едного, е в състояние да обича всички.

Щом човек започне да обича, макар и едного, той е станал вече проводник на Великата Божествена Любов. Ако човек не обича, той попада в един процес, чрез който влиза злото в него. Стане ли човек проводник на злото, може да повлече хиляди и милиони хора след себе си в тоя път. Така се спъва общочовешкото развитие.

Човек може да седи в стаята си, но от неговите лоши мисли или желания пак хиляди хора да пострадат. А когато човек обича, той става проводник на Любовта, която е творчески процес в живота. Любящият човек ще стане причина и пример милиони хора да се обичат. Хората като не разбират този велик закон в живота, често си казват: „Какво мога да направя аз сам?“

Всеки човек може много нещо да направи за повдигането на себе си и на човечеството, както и за спъването на себе си и на човечеството. Сега трябва всички хора да отворят умовете и сърцата си като Христа и да обичат ближните си, както Той ги обичаше. Всички трябва да бъдат готови да страдат като Христа. Който разбира този велик закон в живота, той знае, че днешният ден решава неговата съдба за хиляди бъдещи години. Ако в днешния ден, разбира се всеки настоящ момент, духът, душата и умът на човека са изпълнени с любов, той може да бъде сигурен, че за хиляди години ще бъде щастлив. Но ако в днешния ден душата, духът и умът на човека не са изпълнени с любов, такъв човек го очакват за в бъдеще само страдания. Само в един момент човек може да измени съдбата си. Ако човек в даден момент прояви жестокост, той предрешава съдбата си за хиляди години, но ако веднага разбере, че е съгрешил и се старае да изправи погрешката си, той изменя своята съдба в добро направление. Човек постоянно трябва да държи в ръцете си юздите на своята съдба. И за да бъде господар на съдбата си, той трябва да даде ход на Любовта и да обича по принцип всички хора, както Бог ги обича. Съдбата на всеки човек се определя от идеала, който има. Нашето щастие зависи от любовта, която имаме към Онзи, Който ни е дал живота.

За да бъдете щастливи и свободни, необходимо е Божествените принципи да са застъпени в душата ви. Един от Божествените принципи е - спрямо всеки човек да бъдете справедливи. Вашите разсъждения по отношение на другите хора да бъдат тъй справедливи, както са и справедливи към самите вас. Понеже всички същества са необходими на своето място, всяко същество е един уд* във великото Божествено тяло и всяко същество си има своята определена задача и предназначение. Признайте Божествената проява във всеки човек и никога не противодействайте на едно добро желание, което хората имат в душата си. Защото в доброто, колкото повече човек дава, толкова е по-добре за него самия. Но щом рече човек да направи едно добро и не го прави навреме, а го разваля, то след това и да го направи, само ще загуби. Затова всяка добра мисъл се постарайте да реализирате, тъй както първоначално е проникнала във вашия ум, без да я изменяте. Като дойде при когото и да е от вас беден човек, постъпете с него така, че той да остане доволен.

Постъпете тъй, както бихте желали да постъпят с вас, ако вие сте на негово място. Ако всички вие приложите този принцип, ще се създадат братски и разумни отношения между хората и ще могат да се разрешат всички индивидуални и социални проблеми. Това е една максима, с която може да се сложи начало на новия живот, на новото общество, в което ще можете да реализирате всичките си копнежи.

Беседа, държана от Учителя на 28 януари 1934 г.

* орган /остар./

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×