Jump to content
Ани

9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г.

Recommended Posts

РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ СВЯТ

Ние хората на земята сме поставени да живеем в един свят на постоянни промени и загадки. Целият ни живот е непреривен стремеж за разрешаване на нещо неизвестно. Обградени сме с една велика тайна. Едва сега хората се пробуждат по отношение на тайните, които ги заобикалят в природата; и едва сега започват да търсят тяхното разкриване и обяснение.

Учените, запример, изчисляват преди колко милиона години се е създала нашата земя, и искат да изяснят, кои са причините за това. Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има.

За да има идеална държава за в бъдеще, съзнанието на хората не трябва да бъде като сегашното, тяхното съзнание трябва да бъде от друго естество. Ако и за в бъдеще съзнанието на хората е като сегашното, те ще живеят и тогаз така, както и сега живеят; и задачите на живота им ще си останат неразрешени. Но хората с днешното съзнание и разбиране, каквито теории и принципи им се дадат, те ще си живеят пак така, както си знаят, по своему. Каквито и обяснения да им се дадат за тайните на Битието, те пак ще си останат неразбираеми тайни; защото само ограниченото естество на самосъзнанието, което характеризира днешния човек, е такова, че не може да се проникне в тайните на целокупното Битие.

Цялата съвременна наука и философия е плод на ограничено човешко самосъзнание, а по този път на самосъзнанието в която и да е научна област, колкото и да се изучава, пак ще останем да се въртим в един омагьосан кръг; ще дойдем до едно еднообразие и много малко ще научим и разберем. И виждаме, че досега колкото и да се е повидимому развивала науката и философията, противоречията и несгодите в живота на хората не само че не се намаляват, както би трябвало да бъде, а напротив, се увеличават още повече. Може да се запита защо е така? Това са характерните белези на човешкото самосъзнание, което е една фаза в развитието на човечеството.

Както всяка фаза от развитието на индивида си има свои особености, тъй също и в развитието на целокупното човечеството, всяка фаза си има своите особености. Цялото човечество сега преминава фазата на самосъзнанието, в която всеки индивид чувства себе си като отделност, със свои нужди и интереси, със свои идеали и копнежи; всеки иска да се издигне да стане виден, без да държи сметка за стремежите на другите. Но такова индивидуално издигане ще бъде от временна полза само за малцина; а каква полза ще има човек от това? За да има полза и светът от издигането на индивида, той трябва да има стремеж да послужи на света със знанието и силата, които е придобил. По този начин той ще има хармонична връзка и разумно отношение с всички хора. Само така хората ще могат да отстранят от живота си заблужденията и противоречията, внесени от самосъзнанието и егоизма, и ще се опознаят като братя, които имат общи интереси и идеали.

Животът на хората тогаз ще бъде разумен, разнообразен и красив, изпълнен с радост, веселие и творчество, а не еднообразен, скучен и безцелен, какъвто е сега. Сега на земята от единия до другия й край има само борба между хората за надмощие и изтребление. Но такава борба съществува и в тялото на човека; в някои клетки от организма му влезе идеята, да образуват нова държава. Те почват борба с другите клетки и по такъв начин се образува тумор или друга подобна болест в организма на човека. Днес целият живот на човека и човечеството е пълен с образувани тумори, които постоянно се отстранявате операции, но на тяхно място се явяват нови. Вследствие на тази борба между клетките в тялото на човека, той изгубва силата и жизнеността си, та скоро остарява и умира, без да е разбрал, защо е живял, защо е остарял и защо е умрял. Със самосъзнанието си човек не може да обхване проявите на живота в неговата непреривност и целокупност, а всичко схваща като еднократен процес, вследствие на което не може да си изясни всички онези явления, които стават в живота му.

Когато се разглежда живота от гледището на свръхсъзнанието, тогаз на физическото остаряване на човека не би се гледало като на нещастие, както това се схваща от самосъзнанието, а ще се разбере, че остаряването на физическото тяло е подготвяне за по-висш живот. Също така би се изменило схващането на човека за същността на смъртта. Представете си, че можете да живеете 10 хиляди години на земята. Тогава другояче щяхте да гледате на живота и смъртта. След толкова хиляди години живот, вие бихте се радвали, че иде смъртта. А сега всеки момент човек е заплашен да си замине от земния живот. И за утеха някои ще ви убеждават, че ще отидете в другия свят, където ще живеете в блаженство. Но сегашният човек няма опитност и знания за този друг свят. Всичко още е скрито за вас. Съвременният човек с едностранчиви и повърхностни схващания, свойствени на самосъзнанието му, е дошъл и до заключение, че идеята за духовния свят, за душата и духа, са халюцинации на болни хора. Така стои въпросът за хората с познанията и разбиранията на самосъзнанието, което е загадка и само за себе си. Но за хората с развито свръхсъзнание, което се простира извън нашия триизмерен свят, духът, душата и духовният свят са така реални, както са умът, сърцето и триизмерният свят за човека на земята, който е свят на нашето съмосъзнание.

Съществува един по-обширен и по-оформен свят, който е невидим за човека на самосъзнанието. Този друг свят е много по-реален от нашия триизмерен свят. Нашият „реален триизмерен свят“ не е нищо друго, освен представата на човешкото самосъзнание за реалността на света. Този невидим за нас свят е населен с много по-разумни от нас същества, които се организират на съвсем други начала и при други условия. Тези същества, в своето развитие стоят много по- високо от човека и влияят до голяма степен върху живота му, който е обусловен от тях. Смъртта на човека се дължи на тях. Те постъпват някой път с човека така, както се постъпва с животните. Но ще кажете: „Нали съдбата на човека зависи от самия него?“ Зависи от него, но ако е разумен.

Хората живеят в един век, където се изисква голяма разумност, за да може да имат един сносен живот. Три фактора има в света, които играят важна роля в нашия живот в сегашното му развитие. На първо място стои човешката личност - т.е. човекът, който сега се проявява на земята; на второ място е домът, от който той произхожда и на трето място неговият народ. И взето в по-широк смисъл - човекът, обществото и природата - външният обективен свят, или тъй наречените влияния на планетите, както се изразяват астролозите.

Но на първо място съдбата на човека зависи от майката и бащата. Каквито са майката и бащата, такива ще бъдат децата им. Ако майката и бащата са били щастливи, непременно и детето родено от тях, ще бъде щастливо. Защото ако бащата на един човек е бил щастлив, това показва, че ред поколения от неговия род са живели разумно, били са щастливи, и са били все в здравословно състояние.

Щастието е достояние само на здравите; само здравите бащи и майки могат да родят здрави деца. А за да не се раждат нещастници в света, трябва да се женят напълно здравите. В съдбата на всеки човек е определено, не фаталистически, но по силата на законите, които действат в живота, дали трябва да се жени, или да не се жени. Когато говоря за женитбата, аз я разглеждам от съвсем друго становище. Под женитба разбирам разумно отношение между две същества, които през хилядите векове са се познавали и са си помагали винаги и всякога са готови да се жертват един за друг. Но статистиката показва, че такива двойки рядко се срещат на земята. За това не е виновно само сегашното поколение, но всички минали поколения. И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света. И Онзи, Който се бори постоянно в нас за нашето подобрение в живота, то не сме ние хората, а Бог е, Който се бори с всички лоши условия, за да поправи света. И много разумно се бори Господ в нас, защото Той знае, че победата е на Негова страна. Онова, за което се бори Господ в нас, в края на краищата, ще го извоюва. Господ е силният. Когато силният работи, винаги придобива победа.

Аз не искам вие сляпо да вярвате в това, а всичко да подложите на опит, за да се уверите. Всеки е свободен да вярва, в каквото си иска. Но благоразумно е човек да вярва и поддържа само това, което носи щастие, както за него, така и за другите, защото съществува един закон в света, според който благото и щастието на всички хора е и наше благо и щастие.

Съвременните народи започват вече постепенно да схващат този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи, че лошото състояние на едно семейство или един човек се отразява и върху другите около него. Когато хората почувстват тази връзка и зависимост помежду си, светът ще се поправи много по-скоро и по-лесно по един разумен начин, а не така, както сега го искат хората. Ако хората имаха поне съзнание за справедливост, най-малко 95 на сто от злините биха се премахнали. Ако човек има всичките външни условия за щастие, то при това състояние на съзнанието, което има съвременният човек, щеше да си напакости още повече. Сега ние страдаме външно, а се развиваме вътрешно. Тези страдания са една необходимост за вътрешното, духовното развитие на човека. Налягането отвънка е необходимо, за да се яви една сила отвътре в нас. Ако съвременните хора нямаха тези страдания, нямаше никога да имаме тази общност, която сега се заражда между хората.

Доказано е със статистически данни, че хората, които са поставени при по-големи естествени мъчнотии, те са с по-богата вътрешна опитност; имат по-правилни разбирания. Те могат да разберат страданията на всеки човек и намират начин да му помогнат. Само когато хората минат през огъня на страданията, в тях ще се пробуди колективното съзнание и ще разберат, че са едно цяло с общи стремежи и интереси в живота. Само чрез пробуждане на колективното съзнание в човека, отделните индивиди и народите ще извоюват своята свобода. Но докато хората живеят с разбирането на самосъзнанието, те винаги ще очакваш да дойде някой Месия, учител или държавник да ги спаси и освободи. Но хората трябва да разберат и да запомнят едно нещо, че свободата и благосъстоянието на един народ зависят от колективните и разумните усилия на целия народ. Един народ не може да бъде свободен и да има условия за развитие, докато всеки индивид от него няма непреодолим стремеж към свобода и не е готов да жертва всичко заради своята свобода и тази на другите. Ако някой търси свободата само за себе си, той няма да намери такава свобода никога. Само по този разумен път, може да се реализира великият идеал, към който се стреми човешкото развитие - съвършенството. Затова е необходимо, най-първо човек да има сила, после да има знание, да има мъдрост, да има любов, и широка душа, която да познава закона на Истината. А за да проучи човек Истината, трябва да проучи всестранно себе си, както и живата природа и да влезе във връзка с нея. Има начини и пътища за това; най-първо човек ще трябва да изучи езика на природата и тогава ще влезе във връзка с нея и ще разбере какво трябва да бъде отношението му към Природата и към хората. Тогаз човекът ще разбере, къде е неговата сила и залогът за успех и постижение в живота му.

Най-първо човек трябва да разчита на онова, което има в себе си, на онова, което е вложено в него от Природата. Бог промисля за онова великото и красивото, което хората имат в себе си. Но за онова добро, за което хората не са работили и нямат силен копнеж към него, Бог никак не промисля. Заради доброто, което човек носи в себе си, Господ му дава условия, но за онова добро, което човек не носи в себе си, Господ не му дава никакви условия. Ако човек има в себе си неестествени желания, той ще дойде до разочарования и нещастия. Запример, ако у една жена се роди идеята да стане мъж, какво ще бъде нейното постижение? Много от нещастията в света идат от многоженството и многомъжеството. Ако в света имаше само един мъж или една жена, то какво нещастие можеше да има? А сега като се съберат двама мъже при една жена, ще се скарат и единият ще гледа да убие другия. Това е закон вътре в Природата. Природата при една жена туря само един мъж, и при един мъж само една жена. Единство има в Природата. Когато хората изучават явленията в живота, трябва да разбират законите, на които са подчинени тия явление, иначе няма да можете да си обясните правилно тези явления; защото съществува една зависимост между нашия живот и проявите на Природата.

Сега ще ви разкрия две неща, от които ще се ползвате в практическия си живот. Може да правите наблюдения и да правите онова, което искам да ви кажа. Да допуснем, че има да отивате някъде по някаква работа. В такъв случай, ако наблюдавате природата сутринта, когато ставате, ще видите, че ако пътят ви е отворен, веднага ще се явят две успоредни линии на небето, а това ви предрича, че всичко ще ви върви по мед и масло него ден. Но ако на небето по посока на пътя ви има някакво черно облаче, то това означава, че онова, което вие искате да направите, няма да е сполучливо; или пък ще имате големи пречки, докато свършите тази работа. Аз поддържам, че успоредните линии се образуват в Природата само от разумни същества. Затова, щом видите по посока на пътя си две успоредни линии на небето, ще знаете, че те показват разумността, която ви помага и е направила пътя ви отворен. Когато обаче няма успоредни линии, а има черно облаче, ще знаете, че това показва едно препятствие на пътя ви, което трябва да се превъзмогне. Искате да отидете при някой ваш приятел, но в това време се раздвоите в себе си, и един глас ви казва да отидете, а друг да не отидете. Излезте навънка, и ако небето е ясно, ще проверите. Ако има две успоредни линии и между тях едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел. В този случай имате две доказателства, за да не отивате - вътрешното раздвоение и външното отражение в Природата. Природата всякога ни дава сигнали за онова, което ни очаква.

Целият живот на човека е обусловен и се регулира от разумните природни закони, и напълно е определено, какво може да стане с човека в даден случай. Човек не създава своето бъдеще, но той сега изработва условията за бъдещето си. Онова, което е вложено в него, той го разработва сега. Ако останеше ние сами да създаваме нашия живот, според нашите разбирания, то нищо нямаше да излезе от нас. Но има нещо вложено в нас, което сега трябва да се развива. Животът на земята е едно временно училище, и вие в туй училище няма да показвате своето знание, а трябва да се учите. Вашето бъдеще ще се определи от вашето учение в настоящето. Чрез знанието, което придобиваме, ще се освободите от тези ограничителни условия, при които се намирате сега. Това на религиозен език го наричат - излизане от земята - а то на съвременен език значи излизане от ограничителните условия, при които се намират хората с разбирания на самосъзнанието. За да може човек да излезе от ограничителните условия на живота, потребна е интелигентност и разумност. Но интелигентността и разумността на човека са обусловени от любовта му към Бога, към ближните и към Природата и затова ние казваме, че само любовта разрешава всички проблеми на живота.

Когато говоря за любовта към Бога, към природата и към ближния, аз разбирам разрешението на великия социален проблем в неговата целокупност. Обаче, докато дойдем до това велико разрешение на въпросите на живота, ще минем през много страдания и изпитания. Това е методът на Природата, за да пробуди космичното съзнание у хората и те разберат, че са братя помежду си. Тогава ще разберем истината и тя ще ни направи свободни, защото под истина в дадения случай разбирам онези условия, при които човек може да бъде свободен, за да се проявява.

Цялото човечество се намира сега в утробата на Природата, където са ограничителните условия. Но сега вече хората са в периода на раждането на едно ново съзнание у тях, с което ще добият и нови отношения към Бога, към Природата и към ближните си; но при това раждане са необходими отвън разумни същества, които да ръководят хората в този преходен период, за да не се осакати раждането на новото съзнание. А когато се роди вече това ново съзнание у хората, ще имат нови схващания за живота и съвсем нови отношения помежду си. Тогава всички хора ще излезем извън рамките на семейството, на нацията, дори и на човечеството, което е ограничено да живее само на земята; и ще станем граждани на необятния космос. Тогава ще разберем, какво значи разумен живот, братски отношения и любов. Ще влезем в общение с всички разумни хора, и ще разбираме правилно хората, и те ще ни разбират правилно. И няма по-красиво нещо от това.

Сега се намираме в една епоха, когато се ражда новият човек, с ново съзнание, а всичко старо, което носи греха и смъртта в себе си, трябва да умре. Съвременният свят с всичките му порядки, разбирания, начини на живот, неминуемо ще умре. Неразумното и всички онова, което причинява страданията на хората, и разделя човека от човека, вече е осъдено да умре. Всичко неестествено, което спъва проявата на любовта в човека и в живота, ще умре, за да дойде свободата в света, която е копнежът на всяка душа.

Тогава ще можем всички да изпълним великата воля Божия и ще бъдем всички служители на Бога Живаго и носители на великата Любов, която обединява всички и ги прави близки, прави ги братя, които живеят в мир и хармония. Новият човек и новият свят се раждат вече и утрешният ден принадлежи на тях.

По беседа от Учителя, държана на 4 февруари 1934 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×