Jump to content
Ани

5. Трите фази в развитието на човека, 1 април 1934 г.

Recommended Posts

ТРИТЕ ФАЗИ В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Противоречията в живота съществуват за глупавите; всичко в живота работи за добро за умните; и всичко е постижимо за гениите и за светиите. Това са три фази в развитието на човека. Ако се намирате във фазата на противоречията, вие сте един обикновен глупав човек; ако се намирате във фазата, където мислите, че всичко работи за добро - вие сте умен човек. Когато започнете да мислите, че всичко е постижимо, вие сте вече гениален.

Сега хората искат да разрешат мъчнотиите в живота. За глупавите - мъчнотиите и противоречията никога няма да се разрешат. Туй да го знаете всички.

Сегашните хора искат да оправят обществения строй. Желанието е хубаво, но това не е само наша задача. В оправянето на обществото вземат участие по-висши разумни същества. Защото и разбъркването на обществения живот не е само наше дело, но в него са се намесили същества извън човешката еволюция, по чийто ум човек се е повел. Слънцето се занимава с оправянето на Земята, а нашата задача е съвсем дребна - да изправим нашия живот, да разрешим противоречията и мъчнотиите в нашия личен живот. Но за да разрешим противоречията, трябва да мислим, а мислят само умните. Само умният човек може да разрешава противоречията, които съществуват в живота; защото противоречията са вътре в нас - те съществуват в нашия ум, нашето сърце и в нашата воля. Но според науката, която ние, посветените знаем, противоречията се намират специфично в човешката воля. Защото у човека е всадено в неговата воля. Сърцето и умът са само условия, при които волята може да създаде добро или зло. Мисълта и чувствата спомагат на волята да създаде някакво престъпление, но злото не произтича от ума и сърцето. Може някой да цитира, че сърцето е покварено; но поквареното сърце не подразбира, че сърцето е грешно. Когато една жена се поквари, кой е причината? - мъжът. Жената ще я развали мъжът. Мъжът в дадения случай, който извращава жената, това е волята на жената; жена, която се извращава от един мъж, мъжът е воля на жената в дадения случай. И мъж, който се извращава от една жена, жената е воля на мъжа. Тъй разбирам въпроса. И когато една жена е извратена от един мъж, разбирам, че нейната воля е такава. Как ще я изврати един мъж, ако има воля? Тя желае, иска да има нещо и затова се извращава. Ако искам да пия, ще ме отровят с вино, но ако не искам, как ще ме отровят? Значи, нашите желания са, които дават едно или друго направление на живота ни. А желанията са основа на волята. И с въздуха, който дишаме, може да ни отровят. Колко трябва да се диша? Един обикновен човек прави 20 вдишки и издишки в минута; един учен човек прави 10 вдишки в минута, а един гений прави пет вдишки в минута. Боговете в 10-12 века правят една вдишка и издишка, а Бог в цяла вечност прави една вдишка и една издишка. Ще кажете, че това са философски разсъждения, които нямат практическо значение. Човек трябва да разбира отношението на нещата, за да му е понятно и разбрано известно знание. Защото, всяко едно знание, което не е свързано с нашето съзнание, за да видим неговото приложение е безполезно. Обикновеният човек може да счита социологията, астрономията, биологията и пр. за безполезни. Това е така по отношение на него; но всички тези науки допринасят за човешкото развитие; и те имат цена за умните и гениалните. Защото, Онзи, Който е създал света, го е създал по един математически закон - по закона на числата го е създал. А умните и гениалните проучват всички съотношения, които съществуват между тези числа и по такъв начин се добират до законите, по които функционира животът във всички органически форми, намират методите, по които човек, ако живее, всичко ще бъде постижимо за него и противоречията ще се стопят като сняг.

Човек е с една глава и има толкова противоречия, ами ако имаше няколко глави, щеше да има още по-големи противоречия. Но според окултната наука, човек сега има две глави, вследствие на което се раждат големите противоречия в живота. Привидно главата е една, но вътре е раздвоена, поляризирана. Ако човек имаше една глава, добре щеше да бъде. Но сега човек има две глави, едната глава е женска, а другата е мъжка. И в самия човек мъжът и жената се налагат един на друг и постоянно има караници вътре в човешката глава. Какво трябва да прави човек при това положение? Философията на този въпрос седи в следното: не отказвай нищо на твоето сърце, но онова, което даваш, да е на място. Не отказвай никаква мисъл на твоя ум, но мисъл, която до пущаш в ума си, да хване място. И всяка една постъпка, която човек направи, трябва да бъде на място. Това е необходимо за самия човек, който работи.

Под глупави хора, разбираме хората, които не са се завзели да изучат природата. Противоречията в живота съществуват като един материал, от който за в бъдеще ще трябва да се изработи нещо. Туй, от което сега хората страдат, за в бъдеще ще се създаде цяла една култура и цяло едно щастие за хората. За настоящото поколение противоречията са едно нещастие, защото щастието подразбира един организиран живот, подразбира организираност на енергиите и материята, от които е съграден нашият организъм.

В живота ние има да работим с ред тънки сили и трябва да разбираме законите на тяхната проява и техните съотношения и тяхната локализираност и отношение в организма. Сегашните хора говорят, че имат ум, сърце и воля, но къде са умът, сърцето и волята, не знаят; говорят за дух, душа, сили и способности, но нито един не е видял своя ум. Може да кажете, че умът е в мозъка. Така е, но силата, която работи в мозъка е още непонятна за нас. За умът съдим от онова, което работи. Но какво е той сам по себе си, не знаем. Когато умът направи една картина, часовник и пр. ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират. Условията се влошават. Женитбата е известна работа, която човек се е ангажирал да свърши. И всеки занаят, всяка работа, за която човек се залови, е женитба. И от отношенията му към тази работа ще зависят и условията на живота му. Сега * хората, като се оженят почват да се оплакват, че не се разбират, че условията са лоши. Глупавият човек има право да се оплаква, но добрият, умният човек ще каже: Само чрез своята жена ще постигна най-великите работи в света. Религиозните вярват, че Бог е създал света, и Го считат за най-умен и най-силен. Ако е туй, както те вярват, къде са противоречията в света? Защо намираме противоречия в делата на туй разумно същество? Едно от двете трябва да приемем - или че ние сме глупави и не разбираме отношенията, които съществуват в живота, следствие, на което се раждат противоречията или че светът не е създаден от Бога и въобще, че няма разумност в Битието. Но ако се вгледаме в явленията и проявите в живота и природата, ще забележим навсякъде присъствието на една разумност. Само за този, който не мисли, разумността не съществува. За онзи, който мисли и разбира, няма нищо скрито-покрито - той навсякъде вижда проявлението на една велика разумност. Няма скрити дела в света. Някой път, дето съществува тъмнина в света, тя е по единствената причина на любовта да закрие престъпленията на хората, за да не ги виждат. Тъмнината съществува, за да си почивате: ако може да ви се отворят очите, и видехте онова, което става по лицето на земята, вие не бихте спали. Затова Бог е затворил очите и ушите на хората, за да не виждат и да не чуват; и Бог се е заел с най-трудната работа - да приведе всичкия този безпорядък в порядък - защото в света съществуват два порядъка - човешки и Божествен. Всички нещастия произтичат от човешкия порядък. Това е законът, който индусите наричат карма и прераждане. Прераждането е закон за изправление на човешкия порядък в света. В Божествения порядък няма прераждане. Защото в прераждането има закон - заспиване и пробуждане. Когато човек се преражда, като слиза от онзи свят, трябва да заспи. При сегашното състояние на Космоса, на един човек му трябват 45 години за да слезе от невидимия свят. След като човек влезе в невидимия свят, там започват да го приспиват; и взема им 45 години, за да го приспят; и като го приспят, пращат го на земята да се роди. И като се роди ще почнат да го пробуждат. Този процес на пробуждането на съвременен език го наричаме растене; и като стане на 45 години, човек вече дохожда до възрастта, на която е бил приспан в невидимия свят. И като не може да мисли вече прогресивно, почне пак да заспива и към 90 години умира пак заспал. Така 45 години да го събудят, и после още 45 години отново да го приспят. Тогаз вече на човек му взема 90 години докато се върне пак на земята; а които умират без да са заспали на земята, взема им 45 години да се върнат. Приспиването е един процес за намаляване на страданията, които човешката душа изпитва; то е един метод да се премахнат всички образи, които спъват ума на човека. Понеже ужасно нещо е човек да гледа само престъпления пред себе си.

За да прогресира, човек трябва да вложи нещо хубаво в душата си. Нови образи трябва да вложи в ума си. В злото човек не може да прогресира, злото е процес на приспиване, а при него човек няма да мине повече от 45 години, без да заспи. И когато човек заспи, напредналите същества, ръководителите на човешкото развитие, изглаждат противоречията в неговото съзнание, трансформират енергиите, за да се използват в творческия процес на живота. Умният човек, който разбира нещата, вижда, че всичко работи за добро. Анормалностите се раждат от неразбирането на следния велик закон: От всяко нещо трябва да възприемем толкова, колкото ни е необходимо в даден момент. И всички престъпления седят в това, когато човек взема повече, отколкото му трябва. И като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, мислят, че светът днес е по-лош, отколкото в миналото. Но това е само привидно така. Човечеството днес е в много по-добро положение, отколкото в миналото; но понеже човечеството още не е готово да използва условията, които има, и няма достатъчно вяра, чрез която да възприема необходимите сили, за да може да работи. За пример, сегашните хора, които гладуват, гладуват по единствената причина, че нямат вяра.

Сега и богатите и работниците искат по пътя на насилието да защитят своите права и интереси. Това е тяхно разбиране и с него е живяло човечеството от хиляди години. Но има и други методи, много по-резултатни. Ако 100 хиляди работници концентрират своя ум и проектират своята любов и мисълта за общочовешко благоденствие богатите щяха да отворят сърцата си, и ще извършат това, което те искат. И ако богатите концентрират ума си към работниците, ще ги накарат да работят както искат. Но понеже не се прилага този закон, затова са тези големи противоречия. Даже религиозните хора, които трябва да си служат с този закон, и те не го прилагат. И когато дойде да се помолят на Бога за някой човек, който се е отклонил от правия път на живота, те казват: „Господ да го научи“, като мислят, че с това въпросът се разрешава; други пък казват: той е престъпник, да се убие. Но окултната наука твърди, че престъпникът, след като замине за другия свят, е по-опасен, отколкото тук, на физическия свят. И добрият човек от физическия свят, като замине за другия свят, става десет пъти по-силен. Хората, които правят известно зло, мислят, че това което правят, е добро и като го направят и опитат плодовете му, те ще съзнаят че е зло и тогаз търсят новите пътища за живеене и дохождат по пътя на страданията до правилните разбирания за живота. Страданията като огън ще изгорят всичката нечиста и чужда материя в организма и човек ще дойде до закона на доброто, като основа на неговия живот. Но за да живее в доброто, всичко старо трябва да изгори и да не остане нито следа от него. Така и човекът и земята ще се очистят от всички престъпления. Но ще изгори само това, което е негодно да вземе участие в творческия процес на живота, а всичко устойчиво, жизнеспособно, ще премине в новите условия на живота.

Ако сегашният живот не е свързан с бъдещия, той сам по себе си губи смисъл. В живота няма разделност, а съществува едно звено между всички същества. Всички същества са свързани като едно цяло. Повидимому животните са отделени от хората, но фактически те са свързани с тях. Също и растенията са свързани с хората. И ако се премахнат растенията и животните от земята, ние щяхме да почувстваме, каква голяма полза принасят те. Дърветата са отлични химици. Те знаят много по- добре законите на живота и живеят много по-дълго: до 8000 години живеят някои; а човек, който минава за голям философ, едва достига до 90-120 години. Рядко има случаи да достигне до 250 години. Развивайки пред вас всички тези мисли, аз не искам да ви изнасям нещо ново, но искам само да подкрепя онова, което е вложено във вас, да подкрепя и стимулирам това, което носите от рождение, а вие какво ще правите, това е ваша работа.

Дървото трябва да расте, животното - да живее, а човек трябва да мисли; гениите трябва да творят, а светията трябва да осветява пътя на другите хора. Всеки човек си има задачи в живота, които трябва да разреши. Вие се смущавате какво ще стане с вас. Какво има да се смущава едно дърво? - Повече от дърво, при условията, при които се намира, не може да излезе от него. Какво има да се смущава един вол? - Повече от вол той не може да стане. Всяко животно ще стане формата, от която е създадено. И човек ще стане формата, за която е създаден. Формата, която човек има, определя неговото бъдеще. Ако върви по Божествения ред на нещата, ще постигне всички възможности, определени от формата, която има, и никакви пречки не са в състояние да го спънат. Ако върви в човешкия порядък, ще има хиляди спънки; човешкият порядък започва винаги с едно вътрешно безпокойство и аномалии и хората стават инвалиди в човешкия порядък. А когато човек влезе в Божествения порядък на нещата, животът добива смисъл, човек става добър, умен, силен и свободен; и има възможност да постигне всичките си копнежи и идеали.

Сега хората искат обща свобода. Обща свобода съществува в света, не че ние ще я извоюваме. Всеки човек трябва да извоюва своята свобода. Най-първо човек трябва да стане умен, за да се ползва от условията, които са дадени в света. Хората не могат да станат нещо повече от възможностите, които са вложени на земята. Туй, което земята постигне и хората ще го постигнат. Туй, което земята не може да постигне и хората не могат да го постигнат.

Хората не познават възможностите на земята и въобще не познават земята, на която живеят. Животът на земята е обусловен от Слънцето. В Слънцето, според астрономическите изчисления, сега настава една усилена деятелност, която се отразява върху земята, която минава в една нова фаза, в една нова епоха. И вследствие на тази усилена слънчева деятелност, на земята ще станат ред катастрофи и войни, и много хора ще се избият. А избиват се глупавите. Умните хора не се бият и избиват. Умните живеят в ред и порядък и в братско разбирателство. А Царството Божие е където са гениите и светиите. И когато говорим, че ще дойде Царството Божие, то ще дойде при гениите и светиите. Най-първо Царството Божие трябва да дойде в нас - в нашите умове и сърца. Хората трябва да организират умовете и сърцата си, за да поникнат и възрастат в тях всички благородни и възвишени мисли, чувства и постъпки. Мислите, чувствата и постъпките съществуват като зародиши и като яйца, които трябва да се излюпят; и ако не се излюпят в определеното за тях време, те са запъртъци, изхвърлете ги из ума и сърцето си, защото те са непостижими за вас при настоящите условия, занимавайте се с онези мисли и желания, които са постижими, за да имате резултати и да не се обезсърчавате в пътя си.

Най-първо хората трябва да се освободят от идеите и вярванията, наследени от техните деди и прадеди. Също така, за да прогресират, хората трябва да се освободят от предубежденията и с ясна и трезва мисъл да възприемат истината. А като възприемете истината, тя ще ви освободи от всички заблуждения и ще дойдете до познанието на вътрешното единство на Битието. Тогаз всяко растение, всяко животно ще ви радва, защото ще виждате зад него пулса на Божествения живот. А сега хората, като срещнат едно цвете, откъсват го или го стъпкват, растенията изсичат, животните избиват и причиняват хиляди нещастия на окръжаващите ги същества, а щом дойде едно страдание до тях, викат - защо е туй страдание. Аз не съм за страданията, но като живеят така, страданията ще дойдат.

Сега вече светът е минал първата фаза на живота, влязъл е във втората фаза на разумните хора. В тази фаза девизът е: Всичко работи за добро. Вярвайте и вие, че всичко работи за добро и работете по същия начин. Никога не допущайте една отрицателна мисъл да вземе връх. Може да минават през вашето съзнание, но не ги допущайте да станат господари в съзнанието ви. Съзнавай нещата и бъди ти господар. И злото и доброто, като са при теб, да те познават, че ти си господар. Това значи да имате власт - да сте господар и на злота и на доброто. Ние живеем в една епоха, когато трябва да уредим отношенията на нашия ум, на нашата душа и на нашия дух.

Като казва Христос: „Не се противи злому“, разбира, че умният не се съпротивлява, понеже той не търси своята свобода по физически начин. Защото умът е, който побеждава - духът е, който извоюва свободата. Ако във вас няма силен дух, свобода няма да имате. Ако имате един ум, който може да ви освободи, и вашият дух може да ви даде свобода; защото при днешните условия духът се проявява чрез ума; Божественото е това. Това значи да сте гениален. Тогаз ще бъдете свободни. И Христос се подложи на страдания, за да покаже своята сила. Христос казва: „Имам власт да положа душата си и имам власт да я взема.“ И днес навсякъде са разпространени идеите на Христа. Идеите на социалисти и комунисти са идеи на Христа. Само че те употребяват не силата на своя ум, за да ги приложат, но употребяват своята ръка да ги приложат. Това е нещо относително. Но истинската свобода зависи от силата на човешкия ум. Хората могат да ви лишат от физическата свобода, но от свободата на духа, от свободата на вашата мисъл никой не може да ви лиши. В туй трябва да вярвате. И ако тъй вярвате, ще бъдете граждани на Царството Божие, граждани на необятния Космос.

По беседа от Учителя, държана на 1 април 1934 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×