3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. (г. 7, бр. 114, 115)

[Ани]

В ЦАРСТВОТО НА ХРИСТА

В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си.

Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде. Когато говорим за онзи свят, разбираме светът на съвършените, които са на служба в природата и са нейни съработници. И бие като станете съвършени, ще ви назначат на служба и ще ви дадат някоя планета, като Земята, да управлявате. И тогаз ще бъдете господар с големи права. Но преди да дойдете до това положение, ще ви подложат на един голям изпит - теоретически и практически, за да се справите с ред противоречия, които съществуват и да завладеете всички сили и елементи на вашето битие.

Сега всички хора имат противоречия. Правата линия е закон за разрешение на противоречията. До тогава, докато двама хора имат вземане-даване, те ще се намират в противоречие. Има неща, които не могат да се разрешат. Двама души никога не могат да разрешат един въпрос. Те могат да го разрешат, но само по законите на природата; иначе, въпросите всякога ще останат неразрешени. Често се казва, че разрешението на въпроса е в Любовта. Но в Любовта има две очи. И всички вие имате по две очи: лявото око взема, а дясното дава. Тогава какво ще направите вие с Любовта? В Любовта трябва едновременно да вземаш и да даваш. И ако вземаш повече, а даваш по-малко, ти си вече на крив път. И ако вземаш по-малко, а даваш повече, ти пак си на крив път. Едновременно трябва да вземаш и да даваш, за да става правилно функциониране на енергиите и да не става подпушване на процесите, което поражда всичките ни нещастия.

Така че, Любовта трябва да се изучава като една наука за правилните отношения и хармоничното трансформиране на енергиите. И религиите са създадени като методи, които да научат хората практически как да трансформират енергиите, които функционират в тях. Сега религиозните хора искат да убедят всички хора да влязат в една религия. Това е невъзможно. Религиите, в тези форми, в които сега съществуват, са човешко творение. Формите, на които се покланяш религиозните хора са създадени от хората, а не от Бога. Онова, което Бог е създал е вътре в нас. А всяко нещо, което е вън от нас не е божествено, а човешко творение. Всяко нещо, което е вътре в нас, туй, което и след смъртта остава, е Божествено, а всяко нещо, което остава в този свят, когато го напускаме, е човешко. Сега аз не искам да вярвате в това. Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия ум, която е път на човешкото сърце, която е път на човешката воля, на доброто, на красивото и възвишеното в живота - една вяра, която ни води към братство и сестринство. Всичко, което ни отдалечава от тези неща не е вяра, а суеверие. Вяра, която не ни води в този път на постижения, не е вяра.

Сегашните християни искат да убедят целия свят, че християнското учение е право. Но в какво седи правотата на Християнството? Казват, че правотата на Християнството била в Любовта и братството. Добре. Много хубаво. Но да видим тази Любов и това братство. Тези християни, които вярват в Христа, имат такива далнобойни оръдия, каквито светът не е виждал по-рано. Питам тогава: каква е тази християнска любов, където хората се избиват едни други? Не съдя християните, но се спирам само върху известни контрасти. Сегашните християни са християни само на думи. Аз съм съгласен да се бият хората, но ето по какъв начин: гранатите да бъдат от хляб, захар и други провизии и един град да го бомбардират с хляб, захар и пр. Тогава тези в града ще кажат: „Господ здраве да им дава!“ И от всяко далнобойно оръдие на християните трябва да излиза нещо, от което да се радва светът. Така ще бъде в Царството на Христа.

Сегашните хора поддържат, че Христос щял да прати едни в рая, а други в ада. Аз ще ви дам моето тълкувание на тази идея. Грешните хора Бог ги праща за огняри в големия световен параход, а другите ги оставя на палубата. А християните дават на този факт една тенденция, която не е вярна. Не са били съветници на Бога. Говори се за онзи свят и за ада. Никой не е ходил там. Казват,че Данте е ходил в ада, а Милтон е ходил в рая. Въпрос е дали са ходили. Те може да са ходили, но само като екскурзианти, а един екскурзиант може ли да види всички неща? Ако дойде някой и посети само българските затвори, каква представа ще има за България? Ако посети пък българските църкви и училища, друга представа ще има той. За да бъде разбран животът, той трябва да бъде разгледан в неговата целокупност. Но за да могат хората да разберат живота в неговата целокупност, тяхното съзнание трябва да бъде по-разширено и по-будно, за да бъде в контакт с по-разумни и по-напреднали същества, които живеят в един уреден и организиран свят - живеят в Царството на Христа. Това Царство на Христа трябва да се реализира и тук на Земята. Сега всички проповядват какво трябва да бъде това царство. Казват, че в това царство трябва да се обичаме. Но Любовта има две очи. Какво ще прави с тези две очи. Едното иска да вземе, а другото да даде. Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа? - Не можете. Дойде някой при вас и не можете да го търпите по единствената причина, че не се изказва и не разбира нещата като вас. За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света. Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво. Понеже те всичко имаха и искаха да станат по-богати, от колкото бяха и затова ги изпъдиха вън от рая. Тава е моето тълкуване. Дали ще го приемете или не, това е ваша работа. Но че сме вън от рая - това е факт, в който не можем да се съмняваме. Всички страдания, които има днес човечеството, ни показват, че то е извън рая. Всички виждате тези страдания и всички учени имат добрата воля да се помогне на човечеството, но не могат да му помогнат. Всяка година 35 милиона хора измират. Това са факти. И ние се утешаваме, защото се раждат 40 милиона. С 5 милиона се увеличава населението. След 100 години ще се увеличи около с 500 милиона. Но при сегашното състояние на човешкото развитие, ако се увеличи населението, ще се увеличат и страданията. Това ни показва статистиката. Така е в живота на хората. Ако се приложеше този принцип и към растителното царство, то би следвало, когато светът се подобрява, плодородието да се намалява, а когато хората грешат, плодородието да се увеличава. Но фактите показват, че не става така. Колкото хората са по-добри, толкова по-голямо плодородие има, и колкото повече грехове и престъпления правят, толкова и плодородието се намалява. Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение. Но това не е заблуждение, а една действителност, която всеки може да провери и опита. Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания.

Да се върнем към основната мисъл - за Царството на Христа. Христос иска да изведе съвременното човечество от големите противоречия, в които се намира. Не е въпрос да се създават нови институти. Но сегашния ред и порядък с едно малко видоизменение, може да се поправи. Нещастието на съвременното човечество не е в отсъствието на блага, а в незнанието как да използват тези блага. Знание липсва на хората. А царството на Христа е царство на Любов u знание, царство на разбирателство и побратимяване на хората. Само когато хората се почувстват като братя, тогаз може да се говори за поправяне на света, но при сегашните разбирания, никой не може да помогне на хората, никой не може да поправи света. Трябва да се изменят преди всичко разбиранията на хората за живота и техните отношения към природата и помежду им. В света има достатъчно блага за всички хора. Но хората трябва да дойдат до съзнанието, че са касиери на Бога и да знаят, че тези, които имат блага, трябва да си задържат това, което им е необходимо, а другото да раздадат за нуждите на другите. А сега хората събират богатства, без да знаят защо са им те. И като умират оставят ги тук, не могат да ги вземат със себе си. С това неразбрано трупане на богатства хората съкратяват живота си. Защото, за да живее човек, трябва да има Любов. А не може да има Любов този, който експлоатира, ограбва и тормози брата си с цел да ограби неговия труд. За да живее човек като човек, т.е. като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот.

Сега не искам да ви държа отговорни за днешното състояние на света, защото не вие създадохте греха и не сте вие причината за сегашните нещастия. Всички вие носите последствията на миналите поколения, които са живели един неестествен и нередовен живот. Но ние като умни трябва да изменим тези отношения. И по този начин може да се създаде новото училище, в което да се изучават законите и пътищата, по които живота се проявява, но не, каквито сега се изучава. На сегашното семейство може да се покаже пътя към подобрение. Синовете и дъщерите могат да се подобрят. Икономическото положение в 10 години може да се подобри. В 10 години цяла Европа може да бъде в цветущо положение. Но във всички умове трябва да има великото съзнание - да се даде свобода на хората. На кои хора може да се даде свобода? - Свобода може да се даде на един човек, на когато Истината е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когато Мъдростта е мерило; свобода може да се даде на един човек, на когото Любовта е мерило. Това е истинската свобода.

Та казвам сега: всички противоречия произлизат от нашето неразбиране на живота. Който се приближава при Любовта, без да я разбира, той страда, а който я разбира, той се радва. Който се приближава при Мъдростта, без да я разбира - оглупява, а който я разбира - поумнява. Който се приближава при Истината, без да я разбира - умира, а който я разбира - оживява. Ако оживяваш, значи ти си разбрал Истината, ако умираш - ти не си я разбрал. Ако оглупяваш, ти пак си при Мъдростта, но не си я разбрал. Като я разбереш, ти ще поумнееш.

Сегашните религиозни казват, че не трябва много учение на човека, но това е едно неразбиране на живота. Може ли онзи, който не е учил например музика да свири? - Не може. За да можем да живеем разумно и щастливо, трябва да проучаваме живота като една велика наука, за да разбираме всички закони и процеси, които функционират в него. Като изучаваме живота, който функционира в нас, ние ще трябва да проучим и природата, и нейното отношение към нас. Защото всички блага ние ги приемаме от природата - светлината, въздуха, водата и храната природата ни ги дава и то даром. Хората са успели да заграбят хляба и да го продават, но от природата той ни е безплатно. И при всичките тези блага, които природата ни дава, ние сме недоволни. Защо? - Защото не познаваме законите на живота и си създаваме свои порядки и разбирания за живота, редом с тези, които съществуват в природата. Природата всичко ни дава безплатно, а хората продават благата, които природата им е дала даром. Всички неща от човешки произход се продават. Всяко нещо, което се продава, не е от Бога. Не че е лошо нещо да работиш за пари, но определям качествата на двата порядъка, разграничавам Божественото от човешкото и съобразно с това, по кое разбиране ще живеем, ще се определи и нашият живот, и нашият прогрес. За да може да прогресира човек, трябва да има абсолютна хармония между ума и сърцето му, трябва да има абсолютна хармония и между главномозъчната и симпатичната нервна система. Тези две системи обуславят човека като човек. Тези две системи и след като замине човек от този свят в другия, пак функционират.Това за вас е една отвлечена област. Някой от вас даже се съмняват има ли друг свят или няма. Светът е прогресивен. Онзи свят за мравката, е този свят за човека. А когато ние говорим за света на ангелите, това е нашия онзи свят. И ангелите живеят тук на Земята. Нашите учени хора не са измерили вярно диаметъра на Земята - той не е 12 хиляди километра, както твърдят те. Земята има един диаметър много по-голям, отколкото сега се знае. Сегашният диаметър съответства на сегашното наше съзнание. Ако попитаме мравките за диаметъра на Земята, той за тях ще бъде още по-малък. Тъй че, диаметърът на Земята определя, докъде е достигнало нашето съзнание. Ние сме дошли до числото 12. Това е знанието, с което можем да разполагаме засега. Но с това знание, с това съзнание не могат да се разрешат всички философски въпроси. Има проблеми, които са непонятни за днешното човешко съзнание.

За съвременните хора например е непонятен животът на един светия или на един гений. За нас сега е непонятен и животът на един грешник, който е потънал в грехове. И на такъв човек, ако му се изпее един тон и му се каже една сладка дума, пълна с Любов, ще започне едно повдигане на съзнанието му и той ще се избави. И светът днес не се нуждае толкова от материални блага, колкото от духовно общение и любовни чувства, които липсват между хората. Дойде някой при мен и иска да му дам пари. Ако на този човек сърцето бие правилно, ако той може да обича Бога и да не злоупотребява с любовта, аз ще му покажа къде има заровени съкровища в земята, толкова много, че и неговите синове и дъщери да се ползват от тях. Тогава ще попаднете в следното противоречие. В Египет живели двама ученика - светии. Единият обичал да ходи в града, а другият отивал в гората. Онзи, който отивал в града, срещал по пътя си един каменар, който по цял ден чукал, за да си изкара прехраната. И всеки път, когато минавал светията покрай него, той го завеждал у дома си, където му измивал краката и го нагощавал. Един ден на светията му се смилило сърцето и той си казал: трябва да подобря неговото материално положение. И се помолил на духовния свят да му се подобри материалното положение, понеже бил добър и услужлив човек. Казали му, че ако се подобри неговото материално положение, ще се влоши духовното му състояние, но той настоявал, че ако му се подобрят материалните условия, той ще бъде един отличен човек. И му открили къде има големи богатства. След 5-6 години той станал пръв министър в Египет, но пък съвсем забравил за светията. Нямало кой да го води в къщи и да му измива краката и кой да го угощава. А като го срещнал в града и го питал „Как си?“, министърът му казал: Не те познавам, как смееш да ме безпокоиш? Станало му тежко на светията. Тогава се явил при него ръководителят на този каменар, хванал светията за врата и му казал: Знаеш ли ти, че с твоето благодеяние стана причина този човек да изпадне в това лошо положение? И светията се помолил да изправи тази грешка като му отнеме богатството и поста. Така и станало. Завързали се интриги и клевети срещу този пръв министър, уволнили го и му взели всичкото богатство. И той станал както по-рано - беден каменар. И пак продължил стария си занаят - да троши камъни и когато минавал светията, той пак го посрещал и го водил в къщи. Питал го светията, защо по-рано се правил, че не го познава? Познавах те, казва, но се бях възгордял, че считах за унижение един пръв министър да говори с човек като тебе. И му казва: помоли се пак. Но светията втори път не се лъже.

Не е лошото в знанието, но трябва да знаеш как да го употребиш. Всички блага, които имаме, трябва да знаем как да ги употребим, че да бъдат благо за всички. Това са новите разбирания в света. И аз ви пожелавам всеки да има новите разбирания - да бъде като един служител в Царството на Христа и като направи добро, да му е приятно и направеното да способства за повдигането както на тези, на които се прави, така и на този, който го прави. От такива хора се нуждае сегашното общество. Тези хора сме ние - носителите на новото в света. И трябва да бъдем смели и разумни като служители, за да изпълним задачата и предназначението си - да работим за Царството Христово на Земята, а то е царство на Любов и братство, където всички са служители на Бога и всички се ползват от благата на природата според нуждите си.

____________________________________________

Беседата във в-к „Братство“: Словото на Учителя. В царството на Христа

Разсъждения по неделна беседа, държана от Учителя на 11 ноември 1934 г.: В царството на Христа и Бога