Jump to content
Ани

9. Изявяването на Христа в човешката душа, 5 май 1935 г.

Recommended Posts

ИЗЯВЯВАНЕТО НА ХРИСТА В ЧОВЕШКАТА ДУША

Цялото Битие е едно изявление на Бога. В света се изявява доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и всичко онова, което е възвишено и чисто. Отрицателните неща в живота са второстепенни. Когато се очаква да се яви нещо в природата, има едно неприривно очакване. Всички с радост очакват пролетта, след това лятото, есента и най-после зимата. Очакването подразбира винаги една радост в душата. Когато човек очаква да разбере истината и да направи добро, това очакване има смисъл.

Сега аз ще ви говоря за неща, които отдавна сте ги знаели и сте ги забравили и само от време навреме си спомняте за тях и ги сънувате понякога.

Съвременните хора се намират на кръстопът в живота си. Всички имат високи идеали, всеки иска да постигне нещо възвишено, но всички си пречат едни на други в проявлението на възвишеното и благородното. Всеки иска да бъде пръв, и с това спъва и себе си, и другите. Дайте път на хората да проявят божественото в себе си и не се страхувайте, че не сте пръв. За да бъде човек пръв, трябва да носи на гърба си товара на целия свят. Щом не можеш да носиш товара на цял свят, вземи си своето почтено място и което можеш да носиш, носи го. По този начин всеки като заеме мястото си, ще се избегнат стълкновенията и ще може да се изяви Любовта, която ще направи възможни всички възвишени идеали и копнежи. Любовта, за която ви говоря, не се мени. И когато в нас настанат страдания, това показва, че Любовта се е оттеглила от нас вследствие на някаква дисхармония. Вследствие на тази дисхармония, ние усещаме в себе си голямо страдание. Това страдание е пътят, методът, по който ще възстановим връзката си с Бога, с Любовта, с Христа.

Сега ще се спра да ви обясня една от дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между Космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос? Христос пострада заради удоволствието на първата жена. Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие - да хапне от забранения плод. И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа й в този праведен човек и каза: И мъжът и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учиха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа. Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега, аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: „Ако е възможно тази чаша да отмине.“ Но вторият казваше: „Нека бъде Твоята воля, а не моята.“ А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че, жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръста, а Адам беше прикован на кръста. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията Любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху себе си. След това каза на Ева: „Не греши повече.“ Оттогава тя се зарече да не греши. И сега казвам на жените: Ако вие не се заречете да не грешите, вие не сте разбрали Христа. Ако се заречете да не грешите, вие сте разбрали Христа. Никой да не се извинява, че имал някаква слабост. Сега паралелът е от космичния човек към индивидуалния човек. Христос с Адама беше разпнат за греха на първата жена, понеже първата жена не беше разбрала мъжа си. И ако вие жените не разбирате мъжете си и грешите като първата жена, ще разпъват мъжете ви и Христос заедно с тях. Когато жените не разбират мъжете си, в тях е Христос, който се мъчи. Като мъчите мъжете си, вие по цял ден разпъвате Христа. Жената трябва да разбира мъжа, да не го мъчи. Този паралел може да се тегли и за цялото общество. Същото се отнася и до мъжа. Той трябва да разбира жена си и да не я измъчва, защото с това и той разпъва Христа. И когато хората почнат да се разбират, когато познаят, че са братя, деца на един Баща, тогава ще престанат да разпъват Христа, тогава Христос ще им се изяви и животът им ще се осмисли. Защото животът има смисъл само в Любовта. Затова всеки търси някого да го обича, но никой не иска променчива любов. Всеки иска този, който го обича, да бъде такъв спрямо него, че никога да няма фалш в неговата любов. Той да бъде за него като едно божество, да остава един и същ. А той е човека, който страда на кръста. Той не казва да хванат жената, но казва: Тя нека гледа. Знаете ли защо разпнаха Христа? Защото в райската градина Христос беше с Господа. Като видя, че на Адама му е криво, че няма другарка, той каза: Господи, направи на Адама другарка, да се радва. Господ каза: Щом гарантираш за него ще му дам една другарка. Но като съгреши Господ каза: Сега аз ще вляза в двама ви и ще отидем на кръста, а жената нека гледа отстрани. Така седи въпросът.

Сега философите ще почнат да критикуват откъде накъде тази работа да е така. Нямам нищо против тяхната критика, но за да критикува човек, той трябва да има 12 чувства в себе си, за да схваща ясно нещата, а не да има пет чувства както сегашните хора. Те нямат още седем чувства развити. Следователно, те не са дошли още на половината път на своето развитие. При това състояние на развитието на човека, не може още и дума да става за положителна наука, защото положителната наука познава действителността такава, каквато си е.

Но тази наука е резултат на целокупното изследване на реалността с помощта на 12 чувства, а не на пет. С петте чувства можем да схванем един ограничен кръг от явления и процеси в Битието, а за целокупността ще трябва да си служим с хипотези. На тази основа се изгражда и съвременната наука.

Например едва сега учените като разглеждат въпроса за създаването на Земята, съставят теории за произхода й. Но вие не знаете каква прекрасна история има за създаването на Земята. И ако ви я представя на филм, той ще бъде много интересен. Още по- красиви са историите за създаването на водата, въздуха, светлината и човека. Човек е създаден последен. И всичко създадено преди него - земя, вода, въздух, светлина, са създадени за него. Ако вие не разбирате защо е създаден този свят, какво ще разберете тогава? Аз не казвам, че не разбирате. Разбирате много неща, но питам ви: Разбирате ли езика на Бога? Приказвате ли на него? В Божествения език не съществува отрицателна дума. В него всяка дума има само едно значение и като я кажеш, тя става. Като се молите на Бога трябва да му говорите на Божествения език, за да бъдат чути молитвите ви. И светиите с години бръщолевят като деца пред Господа, докато се научат на Божествения език. Светия е само онзи, който носи Бога в себе си, който е готов на всички жертви, който е готов да помага на човечеството. Светия е онзи, в душата на когото не прониква никакво съмнение. Светия е онзи, който гледа със светло око на всичко. Лицето на светията не е жълто и изпито, а е светло и жизнерадостно. Светията всякога ще те намери, когато си в трудно положение и ще ти свети. Той ще ти покаже пътя и пак ще си отиде по работа. Светиите са тълкуватели на Божия закон. Те учат хората как да говорят. Те са учители на човечеството - учат го на Божествения език. Най-първо ще ви научат на Божествената азбука, после ще ви учат да сричате и най-накрая ще произнасяте цели думи, докато се научите да говорите.

Когато се научите да говорите на Божествения език, каквото кажете, ще стане. Ще кажете, че това не е научно. Има неща в живота, които не могат да се обяснят от гледището на съвременната наука, защото тя не разполага с онези изтънчени сетива, за да схване дълбоките потайни процеси в живота. Това не е упрек на науката. Учените хора са изнесли отлични работи, хубави работи, но аз намирам, че тези факти, които не са изнесли, трябва да се съчетаят, да се свържат в едно цяло, за да може да се изясни историята на човешкото развитие.

Хората сега ги занимава предимно земния живот, но за този живот, който очакват, няма още условия да се прояви. Изобщо, хората минават на Земята един кратък живот, в който не могат да научат много нещо. През целия си живот човек догонва своите идеали и си мисли, че прави нещо, но в края на краищата вижда, че не е направил нищо съществено. Ако човек през живота си, не се научи да обича Бога, той нищо не е научил. Ако ние не предадем своето сърце в служене на Бога, нищо не можем да постигнем. Докато Бог не заживее в нашето сърце, ние ще живеем в света на противоречията и няма да разбираме живота. Защото едно сърце, в което не живее Бог, постоянно ще противодейства на светлината на ума, която е светлина на Божествената Мъдрост, която ръководи човешкото развитие. Затова днес е необходима една култура на превъзпитание на човешкото сърце, което да се съпостави в хармония с човешкия ум и тогава човек ще излезе от света на противоречията и ще влезе в света на истинския прогрес. Затова онзи, който иска да се развива и превъзмогне противоречията на живота, трябва преди всичко да има една светла мисъл, която да даде направление и насока на неговия живот, да му освети обстановката, в която се намира и изясни реалните отношения, в които е поставен.

Само с мощната и светла мисъл човек може да се издигне над света на противоречията и да влезе в света на вечната хармония. Само когато мисли може да разреши правилно задачите на своя живот. Само по пътя на правата мисъл той може да определи своите отношения към Космоса и своите ближни. Мисълта е мощната сила, с която човек може да се огражда, за да не бъде засегнат от нисшите вибрации на злото и дисхармонията. Само човек, който мисли, може да си създаде правилни отношения. Само по пътя на мисълта човек може да намери своите приятели. Ако дружите с един лош човек, за да не попаднете под неговото влияние, вашата мисъл трябва да бъде по-силна от неговата. Ако дружите с един лош човек, няма да прокопсате, от вас нищо няма да остане. За да дружите с един лош човек, вие трябва да бъдете непременно по-силен от него. Човек не може лесно да се справи със силите, които излизат от лошия човек. Ако въпросът е да се справяте със силите на злото, справете се с онова, което е у вас и с което сами се борите. Няма защо да търсите лошия човек отвън, той е вътре у вас. Всеки е забелязал колко мъчно може да се справя с омразата, гордостта, подозрението, озлоблението, безверието и всички отрицателни прояви. Даже и най-преданият човек понякога е изложен на изкушения. Това са изпити, чрез които се проверява човешкият характер. Грехът не седи в това, че е минала омразата през човешкото сърце. Грехът се заключава в това, когато възприемете омразата и в трите свята - във физическия, в духовния и в умствения свят. Грехът връзва човека, когато завладее умът, сърцето и волята му.

Понеже силите на злото са мощни, затова никога не се борете с него, не се стремете да оправите лошите хора. Оставете ги настрана, с тях Бог ще се разправя. Също и в себе си не се борете със злото, защото то е по-силно от вас и ще ви победи. Дайте път на Божественото и то ще се справи със злото. Помнеше това нещо. И Христос е казал: „Не се противи на злото.“ С това Той е разбирал, че злото е по-силно от нас и ако речем да се борим, ще бъдем смазани. Всеки, който се е опитал да се бори със злото, той всякога е плащал с живота си. Бог, Който разбира закона, само Той е в сила да се справи със злото. А вие поддържайте доброто. Между злото и вас нека седи Бога на Любовта. Само по този начин вие можете да опитате злото, ако искате да се справите и с него. Дойдете ли в прямо общение със злото, няма да победите, но ще бъдете победени. Ева дойде в прямо общение със злото, но победи ли? Не победи. И тя, и Адам пропаднаха. Но когато дойде Христос, той постъпи другояче. Между злото и себе си той постави Бога и каза: „Да бъде Твоята воля.“ На едно място искаха да го направят цар, но той каза: „Царуването не е за мен.“ И си замина. Когато хората поискаха да му отдадат слава, той каза: „Аз дойдох да изпълня волята на Отца си, а не своята воля.“ Всички, които ме слушате сега, трябва да имате този дух в себе си. Между злото и себе си поставете Бога на Любовта, за да победите. Това да бъде изявлението на Бога за вас.

Но за да не противодействаме на Бога, Който е между нас и злото, ние трябва да имаме знание, трябва да имаме будно съзнание. Затова сега всички трябва да влезем в пътя на Мъдростта, за да придобием великото знание, което ни е необходимо за изпълнението на волята Божия. Светът е създаден като една школа, в която трябва да придобием знанието, което ще ни отвори вратите на вечния, на безсмъртния живот. За да дойде до днешното си положение, човек е минал през големи изпитания, през голяма школовка. И ако искате да разберете смисъла и значението на тези страдания и изпитания, проучете в минералогията как са се образували скъпоценните камъни, които днес имат такава голяма цена. За да дойдат до това състояние, те са минали през големи изпитания, през голям огън и налягане, докато кристализират, а след това им е правена голяма шлифовка. Така от обикновени камъни, като са минали през огън и голямо налягане, са се получили скъпоценни. А сегашните хора искат да добият вечния живот без изпитания.

Ако искате да бъдете човеци, да се разбирате с Бога, трябва да сте минали през огън, през голямо налягане и тогава ще станете такъв скъпоценен камък, който да пречупва светлината и да дава хубави краски. Скъпоценните камъни са носители на живот. Ако някой болен носи един диамант, той ще оздравее. Затова хората носят скъпоценни камъни. Аз бих ви препоръчал да носите скъпоценни камъни. Не само скъпоценните камъни, но и благородните метали носят живот. Затова бих ви препоръчал да носите и благородни метали. Понеже златото е проводник на живота, затова хората го обичат. Богатите обичат златото, но не знаят как да го използват. Те го държат затворено в касите си и му стават роби. Човек, който има злато, трябва да стане проводник на живота, да го прекара през всички хора. Всички хора трябва да имат злато, но не само външно, но те трябва да го имат и в кръвта си.

Религиозността не седи в това да вярваш, че има Бог, а да не живееш по Неговите закони. Религиозността подразбира изпълнение на волята Божия, изпълнение на великия закон на Любовта. Светът ще се оправи само тогава, когато Любовта проникне в умовете и сърцата на хората, за да започнат хората да си влизат в положението едни на други, взаимно да виждат съществените си нужди и да ги задоволяват. Тогава с Любовта Христос ще се изяви в света.

След възкресението си, Христос се яви на учениците си и ги запита: „Имате ли нещо за ядене?“ При щях имаше жарава, на която се печеше риба. Жаравата представлява Любовта, а рибата представлява живия хляб, Христос. Христос взел от рибите, които имали апостолите и им дал от тези, които носел със себе си от другия свят. Това са символи. Един ден и вие ще ядете от рибите на Христа и ще видите, че са по-хубави от вашите. Да ядеш хляб и да те хокат и да ядеш хляб от ръката на онзи, който те обича, са две различни неща. Любовта седи в това, да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва. В онзи, когото не обичате, виждате само лошите му черти. Ако видите добрата му страна, вие ще го повдигнете. Ние се нуждаем от хора, които могат да откриват не лошите, а добрите черти в човека и като открият добрата черта на човека, да я държат пред себе си. Христос се яви в света, за да извади хубавото от човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил си Истината в човека.“

Според мен няма защо да се доказва съществуването на Бога. Вие всеки ден можете да опитате присъствието на Бога. И в Писанието е казано: „Потърси ме в ден скръбен и аз ще ти се изявя.“, „Елате при мен, за да оживеете, ако греховете ви са червени, да станат бели.“, „Ако ме любите, ще опазите моя закон.“ Според закона на Любовта трябва да вършим волята Божия. И когато дойде Христос на Земята, да не завари хората в такова положение, че да ги съди. Защото каква радост ще има тогава? Защото Писанието казва да не би като дойде Христос да намери, че сърцето ви е натегнало от ядене и пиене, но да ни намери, че вършим волята Божия. Сега хората се страхуват от Любовта, Мъдростта и Истината. Ако сега кажеш истината, това е опасна работа. Ако кажеш някому, че го обичаш и това е опасна работа.

Но единственият изход от настоящото положение е да започнем да живеем по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината. Тогава Христос ще ни се яви и изяви и всички противоречия и недоразумения ще изчезнат и ще се яви братството между хората. Първият признак за идването, за изявяването на Христа, ще бъде свободата, която ще настане между народите, както и онзи вътрешен мир и справедливост между народите. Това са онези малки лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос. По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя. За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи. Всички трябва да бъдете готови за този ден, който ще дойде. Всички ще минете през малки изпитания. И след тези изпитания облаците ще се разпръснат. След едно голямо изпитание на бялата раса, ще дойде едно изяснение, защото змеят ще бъде вързан и тогава ще започне животът на братството между народите.

По беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×