Jump to content
Ани

15. Нищо в природата не се губи, 2 декември 1935 г.

Recommended Posts

НИЩО В ПРИРОДАТА НЕ СЕ ГУБИ

В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност.

Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи.

Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби. Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне. Това хората наричат смърт и я считат за едно голямо зло. В известен смисъл е зло, но като един естествен процес тя не е зло, а е добро. Сега хората като не разбират отношенията на силите в Битието, поставят доброто и злото като две противоположни неща, като два противоположни принципа, които се борят за надмощие. Така могат да мислят децата, но учените адепти, великите посветени знаят, че злото е само едно последствие на доброто. Невъзможно е доброто да съществува без едно последствие.

Доброто е причината, а злото - последствието. Тъй че, доброто е причина за злото, а злото е едно условие за доброто. И благодарете, че е така. Защото ако не беше така, то злото, съществуващо като един независим принцип, щеше да бъде неизцеримо.

Доброто допуща злото, за да бъде то едно условие за него. При такова поставяне на въпроса, злото се осмисля и губи онзи страшен вид, който му се придава и се свежда до условие за проява на доброто. Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи.

Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее. Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие.

И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота.

Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра? Ако вярват, какво ги ползва тази вяра? Вярата в това отношение не е съществена.

Религиозните хора придават по някой път на вярата качества, които тя няма. Вярата е един път за постижения. Онова, което постигате в живота, ще го постигнете чрез вярата. Някои поддържат, че вярата е най-голямата добродетел на човека. Тя е добродетел потребна. Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си.

Влюбването е един естествен процес, като яденето. И както злото не е в яденето, а в преяждането, така също няма нищо лошо във влюбването, но злото е в кривото разбиране на Любовта. Тъй както яденето не трябва да се смесва с удоволствието, така и Любовта не трябва да се смесва със страстите и свързаните с тях низши удоволствия. Влюбването е като един хубав обяд. И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите. Когато обичате някого, вие му давате, има едно втичане от вас към него. Когато и той ви обича, има взаимно втичане, става правилно обмяната на енергиите. А обмяната на енергиите е необходима за правилния растеж на човека, за да не става подпушване на енергиите. Подпушената енергия или ще произведе катастрофа, или ще стане причина да се зародят ред отрицателни състояния, които ще породят някои органически болести. Разбрано в тази светлина влюбването е един естествен и необходим процес. Невъзможно е да не се влюбиш, както е невъзможно да не ядеш. Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата Любов, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето.

Преди всичко съвременните хора имат много механистични схващания и разбирания за Любовта и живота. Мъжът мисли например, че може да се влюбва в много жени. Това е едно неразбиране, защото в света има само една жена. Ще ви изясня идеята със следното сравнение. Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество. Представете си, че пръстите ми имат съзнание и той като гледа единия ми пръст, другите ще почнат да вдигат врява. Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество. Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили. Вследствие на това идват ненужните страдания.

Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на алчността. Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на алчността в бялата раса. Всеки иска да има много пари, да бъде богат.

Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията. За да не обременява мозъка си с ненужна материя, човек трябва да прави подбор на впечатленията. Затова всички трябва да се стремите да виждате хубавото навсякъде. Открийте по една добра черта у всеки човек и нея дръжте в ума си. С това само ще спечелите, понеже ще се свържете с no-възвишени и ефирни енергии, които ще ви послужат да изградите по-устойчиви форми, за да се прояви по-пълно Божественото. Когато държите доброто на хората в ума си, тогава те всякога ще ви се отплатят за това. Ако подценявате човека, той ще иска да ви подкупи. Бялата раса сега трябва да се откаже от своето користолюбие. Бъдещото човечество трябва да бъде човечество на щедростта, честността и справедливостта. Само при това условие човек може да помни Създателя си. Човек трябва да помни доброто, което другите хора са му направили, защото Бог е в доброто. Той трябва да помни свободата, която другите хора му дават и справедливите отношения, които другите имат към него. Това значи да помним Създателя си в дните на младостта си, защото Бог е в човека и нашите отношения към хората са отношенията ни към Бога. Затова, когато виждаме хубавото навсякъде, ние виждаме Бога, а другите неща са условия. Да търсиш хубавите работи, това е наука. Навсякъде търсете хубавото, понеже хубавото е от Бога, а злото е само едно условие за доброто.

Сега на съвременните хора им трябва един правилен метод за възпитание и самовъзпитание. Досега не съм срещнал нито един правилен метод за възпитание. Казва се, че трябва да се даде свобода на детето. Но в какво седи свободата? Преди всичко свободата изключва всяко насилие, но изключва и всяка лъжа и зло. Онзи, на когото трябва да дадеш свобода, у него трябва да бъде изключена всяка лъжа. Не, съвсем да не ви засяга - може да дойдат ред изкушения, които ще се промъкнат във вашия ум и вашето сърце, но помнете, че докато те не влязат във вашата воля и не се реализират, вие сте свободни от тях. На ума и на сърцето си ще дадете храна с това, но като влезе във волята, то е вече отрова за вас. Всичкото нещастие на хората произтича от приемането на злото във волята. Тогава се образува едно ново съединение в човешкия организъм, което е най-силната отрова.

Представете си, че имате желание да откраднете нещо и го извършите. Лошото не е това, че искате да откраднете, но в последствията, който оставя този акт за четири поколения. Четири поколения трябва да минат, докато организмът се очисти от това отровно съединение. И статистиката показва, че едно направено добро произвежда съединение, което остава за 1000 поколения - 25 хиляди години. То придава една устойчивост на организма и по-добри условия за развитието, докато едно направено зло произвежда отрова, която продължава в 4 поколения - 100 години да разяжда организма. Затова е по-добре да правим добро отколкото зло, защото всяка постъпка има своя ефект върху органическия живот, а не е само един механически акт, независим от нашия организъм. Всяка постъпка образува едно съединение, характера, на което се определя от постъпката и то става известен фактор в живота ни. Ако хората разбираха този закон и всеки ден правеха по едно добро, те щяха да подобрят бъдещето на човечеството. Защото изправянето и подобрението на света е преди всичко един органически процес и след това механически като последствие. А органическия процес се предшества от един психически процес. Ако в един дом бащата, майката и децата правят по едно малко добро на ден, този дом има бъдеще. Това е основата на всяко възпитание. Никакво друго възпитание, но всеки да направи по едно малко добро и да си каже какво малко добро е направил. А сега възпитанието е сведено до един механически процес. Майката казва на детето: я седни да се молиш. Но това вече не е възпитание а дресиране, защото най- първо трябва да му се обясни смисъла на молитвата и на позата, която заема. Сега майката заповядва като един фелдфебел, а детето изпълнява без да разбира какво прави. Това не може да даде никакво възпитание на детето. За да се възпита детето, бащата и майката трябва да бъдат образец и идеал за него.

Сега и вие искате да се самовъзпитавате, защото всяко едно ново учение подразбира един нов морал. Сега светът минава в нова фаза от своето развитие и се твори един нов морал и нови мерки, на които трябва да бъде построено новото общество.

Новото общество не може да се изгради по сегашния морал. Не става въпрос за измислянето на нови морални правила, но животът влиза в нова фаза и заедно с това се ражда нещо ново, което е съвсем различно от старото. И това, че цялата бяла раса е неспокойна и подложена на големи страдания показва, че се ражда нещо ново в нея. Едно вътрешно безпокойство има в душата на бялата раса и аз считам това като естествено положение. От мое гледище, бялата раса е като бременна жена, която се страхува дали детето ще се роди или ще стане някаква пакост. От бялата раса трябва да се роди шестата раса. Големите страдания и противоречия показват, че се ражда бъдещата велика нова култура на света. Тя ще бъде култура на братството и Любовта, в която ще се реализират всички копнежи на хората към щастие и по-разумен живот.

Колкото страданията са по-големи, толкова сме по-близо до онзи момент на едно вътрешно раждане, до момента на пробуждането на Божественото в нас. Но когато Божественото в нас се пробуди и почне да се проявява, а ние го спъваме в неговото проявление, нашата съдба е прочетена. Затова е необходимо всеки човек да има будно съзнание, да не пропуска онези малки подтици за добро, защото те са подтиците на Божественото. Когато хората се научат да се вслушват в този вътрешен глас, който е гласа на Христа, на Любовта, техният живот ще се оправи и нещастията не ще имат достъп до тях.

Затова помнете Онзи, Който ви обича, Онзи, Който ви прави добро и ви е дал живот и свобода в света и всякога се застъпва за вас. Обичайте Го, за да се ползвате от благата Му.

По беседа от Учителя, държана на 2 декември 1935 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×