Jump to content

1933_06_09 Трите посоки


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Ганка Кирилова

От книгата „Съразмерност в природата“, 22 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.II, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Трите посоки

Размишление.

Ще прочета от 6 гл. на Йоана, 11 –15 ст. включително. Размишлявайте върху тези стихове, да видите, какви мисли ще ви дойдат. Аз няма да ги обяснявам.

1933-06-09-19_fig1.PNG

В живота се случват елементарни погрешки, които нямат лоши последствия. Например, ако изпуснеш в края на някоя дума „ъ“, или в някоя френска дума изпуснеш „е“ нямо, това не е голяма грешка. Но ако в средата на думата изпуснеш някоя буква и изгубиш смисъла на думата, тогава грешката е голяма. Някои хора обръщат внимание на краснописа на буквите. Те не държат толкова на съдържанието, колкото на формата. Написаното може да е красиво, но без съдържание; и обратно, може да не е красиво написано, но да има съдържание. За предпочитане е съдържанието пред формата. Още по-добре е, ако написаното има и съдържание, и форма. Това са обяснения. Може да се направи паралел между писаното и живота на човека, който има също съдържание, форма и смисъл. В проявите на човешкия живот има нещо незавършено или във формата, или в съдържанието, или в неговия смисъл.

И тъй, човек трябва да работи в три посоки, да усъвършенства формата, да допълва съдържанието и да прилага смисъла. С други думи казано, той трябва да работи едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят и, като греши да знае къде е погрешката му – в света на чувствата, на мислите, или на постъпките. Формата е свързана с движението, съдържанието е свързано с интензивността, а смисълът – с разширението. Чувството може да бъде интензивно или слабо. Интензивното чувство може да бъде голяма радост или голяма скръб, а слабото чувство – малка радост или малка скръб. Колкото по-голям е смисълът на нещо, толкова по-широк е неговият простор. Ще кажете, че това са отвлечени понятия. За децата, които са свикнали на конкретни понятия, са отвлечени, но не и за възрастните. За детето бонбонът струва повече, отколкото новата му дрешка. Да се облечеш с нова дреха, това е външен процес, а да изядеш бонбона е вътрешен. Ако попиташ детето, кое от двете неща предпочита, то ще тури бонбона на първо място.

Като говоря за детето, имам предвид детските разбирания на възрастните. Например, духовният счита, че Бог е длъжен да го осигури. Той казва: Толкова години живея духовно, а Бог нищо не ми даде. – Ти се ползваш от духовния живот, това е важно за тебе. Какво искаш от Бога? Това е все едно, като си ял с години от храната на някого, да искаш, той да ти плати за това. Трябва ли да ти се плати, че си вървял в правия път? Това е пак за тебе. Този път трябва да го извървиш. – Аз изминах повече път от другаря си. – Смешно е да се сравняваш с другите. Повече път си изминал, повече се ползваш; по-малко път си изминал, по-малко се ползваш. Ако нищо не си изминал, нищо няма да се ползваш. Ще кажеш, че условията били лоши. Остави условията настрана, това е празна работа. Това са забави, които не водят към никакъв резултат.

Като говоря за пеенето, имам предвид, всеки да пее първо за себе си. Казваш: Ако пея, какво ще мислят хората за мене? – Две неща ще мислят: че пееш или хубаво, или лошо. В първия случай, ще те похвалят, във втория – ще те корят. За похвала ли искаш да пееш? Хвали се сам или укорявай се сам. Кажи си: Днес пях хубаво. На другия ден кажи: Днес не пях хубаво. Да те хвали онзи, който разбира от пеене, има смисъл. Обаче, смешно е да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеене. Пеенето не е развлечение, то е средство за тониране на енергиите. Не може да трансформираш енергията си и да я туриш на работа, ако не знаеш да пееш. Трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии. Ако болният не пее, ще умре преждевременно. Той трябва да пее, за да набави изгубената енергия на организма си. – Аз не мога да пея. – Ще се научиш. – Защо трябва да пея? – За да живееш, да трансформираш енергиите на своя организъм. Първо,твоето пеене ще прилича на мърморене, но постепенно то ще се превърне в музика. Неразбраните работи произвеждат шум; те не са музикални.

Разбраните работи са музикални. Дето има разбиране, там има музика. Правилният говор е музика. Ако не говориш добре, ти не си музикален. Като пееш, обръщай внимание, как изговаряш думите. Например, пееш „Грее слънцето“, но не изговаряш думите правилно. Щом кажеш „грее слънцето“, ти трябва да се свържеш с трите свята. – Защо? – Защото слънцето изгрява едновременно и в трите свята. Ти пееш „Грее слънцето“, но в ума си носиш друга идея. Мислиш, че идеята, която те занимава, е висока. Всъщност, тя е обикновена идея. Например, имаш идеята да си съградиш къща. Обаче, къща се гради, само когато слънцето грее. Разумните същества работят само при светлината на слънцето. За да съградиш къщата си, слънцето трябва да грее във всички области на твоя живот. Градежът на къщата се определя от мислите, чувствата и постъпките на човека.

Всеки човек се стреми да реализира нещо специфично за себе си. Например, някой иска да бъде богат; друг иска да бъде силен; трети иска да бъде учен. Обаче, има неща, които човек ще разбере и реализира в бъдеще. Например, да бъдеш здрав, богат, силен, това е въпрос на бъдещето. Здравето на човека зависи от това, може ли той да пее, или не може. Който пее, той мисли. Ще кажеш, че имаш добри чувства, че постъпваш правилно. Това нищо не значи. Отде знаеш, че мислите, чувствата и постъпките ти са правилни? – Понеже пея добре. Наистина, ако не пееш добре, нито мисълта ти е права, нито постъпките ти. Сега пеете „Грее слънцето“. Ако кажа на някого да изпее песента, той ще се смути. Пейте по правилата на природата и не се смущавайте. Ти пееш песента и чувстваш, че нещо й липсва. – Как трябва да се изпее? – С вдъхновение. Който може да я изпее така, ще го възнаградя. Ако кажа, че ще дам 100,000 лева на онзи, който изпее песента, всеки ще иска да пее. Малкото възнаграждение струва повече от 100,000 лв. – Възможно ли е това? – Възможно е. Малкото възнаграждение може да бъде едно житно зрънце. Не струва ли то повече от богатството на целия свят? Това е прост начин на разсъждение. Така трябва да се разсъждава.

Като пееш „Грее слънцето“, ти ставаш проводник на Божествената енергия. Това е наука. Преди да пееш песента, ти си бил болнав; като я изпееш, ще се почувстваш здрав и разположен. Такова пеене има смисъл. Много естествено, животът без песен води към противоречия и спънки. Имаш една малка мъчнотия и мислиш, че не може да се разреши. Ако държиш в ума си мисълта, че Бог не те обича, мъчнотията ти не може да се разреши. Жената казва: Мъжът ми не ме обича, забравил ме е вече. Майката казва, че детето я забравило. Търговецът казва, че клиентите го забравили. Учителят казва, че учениците го забравили. Добре е някога да те забравят хората. Кои хора? – Апашите, детективите, кредиторите, стражарите. Обаче, неприятно е да те забравят онези, от които очакваш храна. Неприятно е да те забравят твоите длъжници.

Често хората се спъват от своето минало, от известни идеи, наслоени в съзнанието им. Външно се представят скромни, а вътрешно имат големи желания – искат да станат богати, учени, знатни, но се крият. Няма защо да се крият, те трябва да бъдат богати, но не външно, а вътрешно. Казано е в Писанието: „Богатият няма да влезе в Царството Божие.“ Преводът на този стих не е сполучлив. Лакомият, глупавият, грешният няма да влязат в Царството Божие. Тези думи са заменени с думата „богат“. Христос е казал, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Щом богатият няма да влезе в Царството Божие, тогава бедният ще влезе. Ако е така, защо бедният се оплаква от своето положение? Според мене, ако богатият не е щедър, а бедният не е търпелив, и двамата няма да влязат в Царството Божие. Зад сиромашията стои търпението – положителна дума. Ти трябва да извадиш енергията от търпението и да я туриш на работа. Като не разбираш това, казваш, че ти е дотегнала сиромашията. Как ще ти дотегне, когато никога ни си я търпял? И богатият никога не е бил щедър. Когато насочат револвера срещу него, той дава 1000 лв. и минава за щедър. Той казва: На десет души дадох 1000 лева. – Ти не ги даде доброволно, но чрез насилие. Щедрост ли е това? Ще дойде при тебе комисия от няколко млади жени да искат помощ за известно благотворително дружество. Преди да дойде комисията, ти нямаше намерение да дадеш нищо. Те дойдат и започват да те увещават, че, ако дадеш, ще влезеш в Царството Божие. Това не е даване, а насилие. В съзнанието си ти трябва да бъдеш готов да дадеш всичкия си имот за Царството Божие. Никой няма право да те насилва да даваш. Даването е доброволен процес. Твоя работа е, дали ще даваш, или не. Божия работа е, дали ще те съди, или не. Дяволска работа е да те изкушава. Ако те намери слаб, ще те изкушава. Често вие се сърдите на дявола. Той е търговец, в миналото те обрал и сега ще те обере. Щом познаваш, че дяволът те изкушава, значи, той е по-умен от тебе. Не съжалявам, че дяволът те изкусил, но казвам, че, като дойде втори път при мене, ще бъда по-внимателен. Дяволът не изкушава два пъти по един и същ начин. Изкушението дохожда на земята по естествен път. Докато се огледаш, и ти си вече в ръцете му. Момък срещне една мома на пътя си, и сърцето му се разтупва. Той се влюбва в нея и забравя, че има работа. Ако е чиновник, забравя работата си и лъже началника си, че закъснял поради важна причина. Всъщност, той вървял по стъпките на младата мома.

Следователно, онова, което ви съблазнява, не е дяволът. Някои възприемат една идея и искат да я реализират. Не е лошо да гледаш красивата мома, но ти се натъкваш на известно несъответствие, а именно: ти не знаеш пътя, по който можеш да придобиеш красотата. Тя е придобита от момата, за нея е, а не за момъка. Той трябва да научи пътя, по който е дошла красотата. Тя е дошла по вътрешен път. Ако момъкът е грозен, красивата мома не би могла да го направи щастлив. Красивата мома е подобна на красиво написана дума. Ти чуваш да се произнася тази дума, но нямаш право да я задържиш за себе си. Може да я прочетеш, да мислиш върху съдържанието й, но да не я обсебваш. Като срещнеш красив човек, ще мислиш за условията, при които той е придобил красотата. В погледа, в движенията му, в думите му има нещо красиво, което ти допада. От това, именно, ще се учиш, В дадения случай, красивият човек е твой професор.

Като говоря за красивия момък и за красивата мома, явява се опасност за младите, да не се изкусят. За старите не е опасно. Младият пожелава да види красивата мома, да се яви на прозореца и да му се усмихне. – Защо става така? – Както и да става, всичко е на мястото си. Това, което става, има отношение към друг свят. И красотата принадлежи на по-висок свят от физическия. Красивите работи не са за вас. Вие сте само зрители в изложбата на красивия свят. Когато художникът излага своите картини, той прави това за художниците, които разбират от изкуство. Иде един обикновен човек в изложбата и разглежда картините, които не са за него. Той може да се радва и да мисли, че изложбата е за него. Не може ли да се радва само, без да си въобразява, че картините са изложени заради него? Трябва ли да се радва, че е попаднал в изложбата? Красотата не е за хората, а за ангелите. Някога ангелите обичат да излагат красиви неща от своя свят. Въпреки това, като мине покрай красив човек, ангелът се спира, разглежда го и си заминава. Той знае, какво нещо е красотата. Покрай ангелите, и хората се ползват от красотата. Щом ангелите закрият своята изложба, и картините се вдигат. Тогава момата не е толкова красива. Изобщо, човек е красив, докато носи някаква идея в себе си. Мислите, чувствата и постъпките му го правят красив. Ако по някакъв начин ги изгуби, с тях заедно той губи и красотата си. Следователно, който губи, слиза надолу. При слизането си, красивата мома става обикновена. Тя се лишава от красотата на лицето си, очите й губят своя чар, устата – своята пластичност. Красота без тези качества е мъртва.

Докато живее, човек трябва да се стреми да бъде вечно млад. Това значи, да бъде проводник на Божествените мисли и желания. Красотата е във Божественото, във Великото Начало на живота. Да бъдеш проводник на Божественото, това значи, да изгрее слънцето на живота в твоята душа. Свързвайте се с Божественото. Това е задачата на всеки човек. Ако живеете само за физическото, вие ще мислите само за богатство, за материални работи. Такъв човек казва: Едно ми е нужно – „бели пари за черни дни“.

Преди няколко дена дойде при мене една жена да пита нещо за себе си. Погледнах я и си казах: Ти си добра, благородна, интелигентна жена, разбираш живота, но има нещо, върху което трябва да работиш. Като ме запита за себе си, казах й да работи върху икономията. – Аз съм много пестелива, отговори тя. – Пестелива си, но не си икономистка. Ти изразходваш енергията си напразно. В материално отношение си пестелива, но в духовно отношение не си, много енергия разпиляваш. Освен това, ти си много честолюбива. Това ти пречи. Трябва да превърнеш честолюбието в самоуважение. Ще работиш върху себе си съзнателно, да се освободиш от честолюбието, като външна обвивка. Някога тя е много тежка и може да повали човека на земята. Ти си българка, но имаш нещо чуждо в себе си, английско или германско. Тя потвърди това и се съгласи с всичко, което й казах. Отиде си доволна, с желание да работи главно върху честолюбието. Нейните добри качества са чисто славянски.

Под честолюбие разбирам известно несъответствие между външния и вътрешния живот, което причинява мъчение. Например, ти туряш на гърба си кожух, когато външната температура е 35° над нулата. Страшно е да носиш кожух на гърба си през летен, горещ ден. Страшно е да се облечеш с тънка, копринена дреха зимен ден, при външна температура минус 30°. Какво по-голямо несъответствие от това? Всякога обличай такава дреха, която отговаря на външната температура. Ако честолюбието е свързано с честността, в него няма нищо лошо. Обаче, ако внесеш в него елемент на обида, на докачение, то става лошо. – Хората не постъпват добре с мене. – Не се занимавай с отношенията на хората към тебе. Това не е твоя работа. За тебе е важно, каква работа ти е дадена от невидимия свят, какво трябва да направиш днес. Ако остане време, можеш да се занимаваш с отношенията на хората към тебе. Според мене, всеки човек иска да знае, каква работа е свършил днес. Ето защо, щом се натъкнеш на честолюбието си, превърни го в самоуважение. Това значи: облечи такава дреха, с която да запазиш естествената топлина на тялото си.

Да се върнем към песента „Грее слънцето“. Скритата идея в песента е следната: Не можеш да разрешиш известен въпрос, докато слънцето не изгрее. Как ще пееш на изгряващото слънце? Първият тон трябва да съдържа импулс, подтик, движение към нещо. На физическия свят по-голямо богатство от движението не съществува. Следователно, като изпееш един тон, първо ще внесеш в него движение; после ще вложиш съдържание – чувство и най-после, смисъл, т. е. разширение, простор. Ще пееш за изгряващото слънце, когато усетиш подтик, желание да се движиш към него; после ще се свържеш със слънцето, ще го почувстваш, ще разбереш съдържанието му и най-после ще вникнеш в неговия смисъл и ще се разшириш. Такова, е отношението на детето към майката, и на майката към детето. Някога детето отива към майка си, а някога майката – към детето. Ако детето всякога се отправя към майка си, не да плаче, но да й се радва, от него човек ще стане. Ако майката всякога се отправя към детето, тя е осъдена на страдания. Разумната майка изслушва оплакванията на детето си, но не го милва и гали. Тя го удари няколко пъти и му казва, че не трябва да се оплаква от своите другарчета. Неразумната майка ще го изслуша и ще търси виновника за плача на детето си.

Желая ви, всякога да отивате при Бога, но да не плачете. Ходете при Бога с радост и трепет на сърцето, да Му разкажете, какво сте свършили и какво мислите да работите.

Кой от вас ще изпее „Грее слънцето“? Който пръв се реши да я изпее, ще му дам един лев. Никой не се решава. Изпейте я у дома си, като внесете в нея движение, съдържание и смисъл. Какво движение ще направите при първия тон? (Учителят направи едно красиво движение). Аз ще взема лева. Ако в малкото не виждате Божественото, животът няма смисъл. Разумното се крие и в малката стъпка, в малкото движение. Разумните същества те гледат, как вдигаш и слагаш крака си и се радват. Болният, прикован на леглото си, се радва като ходиш и очаква с нетърпение момента и той да подвижи краката си, да направи стъпка напред. Аз мога да излекувам болния с ходене. Достатъчно е да направя няколко стъпки пред него, за да пожелае и той да ме последва и да стане от леглото си. И ти можеш да лекуваш така, но трябва да знаеш, как да ходиш. Ходенето се подчинява на специални закони. Болен си, ще гледаш, как ходят разумните хора и ще подражаваш на тях. Не казвай на болестта да се махне по-скоро, но разбери, защо е дошла. Тя иска да те научи нещо, да ти предаде някакъв урок. Щом научиш урока си, болестта ще си отиде. Болестта е вашият възлюбен, който ви е хванал за крака и казва да изправите мислите, чувствата и постъпките си. Това е велика истина, която малцина знаят. Има смисъл да знаеш нещо, ако можеш да го приложиш.

И тъй, щом станеш сутрин от сън, изправи се на краката си, направи няколко стъпки напред и кажи: Господи, благодаря, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго. Благодаря, че мога да чувствам, да влагам съдържание в нещата. Благодаря, че мога да мисля, да проникна в смисъла на всичко, което ме обикаля. Това е богатството на новия живот. Щом го придобиеш, то остава с тебе за вечни времена.

Т. м.

32. Лекция от Учителя, държана на 26 април, 1933 г. София. – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ТРИТЕ ПОСОКИ

Размишление

Ще прочета няколко стиха от 28-а глава на Притчите - от 25-и стих до края.

MOK_12_35_1.GIF

Ще начертая три кръга. Те представят три загадки. Тези кръгове имат двояко значение: външно, или обективно, и вътрешно, или субективно. Каква е разликата между външното и вътрешното обяснение на предметите? Например изучавате една планина отвън и отвътре, както разглеждате едно шише отвън и отвътре. Какви заключения може да извадите от двата случая? И човека може да изучавате отвън като форма, и отвътре като характер. Анатомистът изучава устройството на всички органи в човека, физиологът проучва службата на всички органи, физиогномистът, по външните признаци на човешкото лице, търси да открие неговия характер, способности, разположения. Какво е придобил анатомистът, физиологът, след като 30 години е изучавал човека? Кои са причините, които заставят човека да изучава предметите външно и вътрешно? Какво печели той от това?

Да допуснем, че вие познавате един виден цигулар. Знаете неговата биография: произхождението му, де се е учил, при кой професор, какви усилия е правил, докато усъвършенства своите знания. Какво печелите вие от това знание? Той печели пари от това. Важно е вие какво придобивате. Пишете във вестниците, че еди-кой си виден цигулар дал концерт и имал голям успех. От любов ли правите това? Може да кажете, че пишете от любов към него, но може да пишете от любов към себе си - да изкарате и Вие някоя пара. Ако пишеш за някое голямо величие, ще се ползваш материално.

Първият кръг представя живота на растенията. Техният стремеж е насочен към центъра на земята. Те заравят главата си в материята, отдето черпят енергия за поддържане на живота си. Растенията имат желание да станат големи. Те намират В земята благоприятни условия за реализиране на желанието си, затова се отправят към нея. И човек има желание да стане голям, но стремежът му е нагоре, към центъра на слънцето. Ще кажете, че растението е неразумно същество. Лъжете се, растенията са разумни същества, те са добри химици, превръщат материята и така я използват. Те се справят и с най-трудните условия, които срещат в живота си. Растенията познават закона за дълголетието по-добре от човека. Има растения, които живеят на земята осем хиляди години. В Стария завет се говори за дълъг живот, но никой не е живял повече от хиляда години. Растенията могат сами да си приготвят парфюми. Някои от тях разнасят такова благоухание, каквото човек никога не може да постигне. Още отдалеч се усеща този аромат.

Вторият кръг представя живота на рибите, птиците и млекопитаещите. И те имат стремеж да растат и да се увеличават, но хоризонтално, а не както растенията и човекът отвесно. Ще кажете: „Какво придобиват съществата, като станат големи?“ Аз ви питам, какво придобивате, като ядете всеки ден? „Поне глада уталожваме.“ Сутрин се нахраниш, уталожиш глада си и след три-четири часа пак си гладен. Какво печелиш, като уталожваш глада си? Като дете ядеш малко. Като пораснеш, имаш нужда от повече храна. Мислете върху въпроса, защо растението, животното и човекът искат да станат големи. „Добре е човек да расте, но да не страда.“ Не е така. Като расте, човек неизбежно ще страда. Иначе животът няма смисъл. Щом живееш, ще мислиш, ще растеш и ще страдаш. Растенето е вътрешен процес. Човек расте по силата на закони вън от него. Докато е малко, детето расте по желанието на майката и бащата. Те искат детето им да порасне, да стане голямо. Някога родителите дават даже направление на детето си. Те определят неговия бъдещ живот. Например майката има желание детето й да стане музикант, и то става такъв. Изобщо човек се развива освен по свои собствени желания още и по желанията, вложени в него от родителите му.

Третият кръг представя човешкия живот. Стремежът на човека е насочен нагоре, към центъра на слънцето. Той иска да расте нагоре, да се ползва главно от енергията на слънцето. До известно време човек расте нагоре, след което спира и започва да се разширява. В процеса на своето растене, той развива своите мисли и чувства. Един ден, когато престане да се развива, той заминава за другия свят. Защо трябва човек да замине за другия свят? Някой няма пари да плати на гостилничаря. Ял известно време в гостилницата му и като не може вече да плаща, гостилничарят го заставя да напусне гостилницата. Той отива в другия свят и след време отново ще се роди, т.е. пак ще дойде на земята, и пак ще отиде при гостилничаря. Когато се роди дете, всички се радват. Когато заминава за другия свят, всички плачат. И гостилничарят се радва, когато в гостилницата му влиза човек, който яде и веднага плаща. Той скърби, когато е принуден да пъди клиентите си, че не могат да плащат. Родителите се грижат за децата си, хранят ги, но се интересуват какво ще излезе от тях.

Днес прехраната на едно дете струва около 12 хиляди годишно. Като го подържат 20 години, докато стъпи на краката си, то ще им струва 240 хиляди лева. Защо човек се ражда и умира, не знаем. Защо скърби и се радва, не знаем. Защо стремежът на растенията е към центъра на земята, а на хората към центъра на слънцето, и това не знаем. Впрочем отчасти знаем много неща, но важно е да се доберем до абсолютната истина.

Учените изучават човека външно и вътрешно. Защо го изучават? Коя е подбудителната причина за това? И родителите изучават детето си външно и вътрешно. Външно го изучават, да видят, дали е здраво, дали може да работи физически. Вътрешно го изучават, за да разберат, дали мисли и чувства правилно. Ако мисли и чувства добре, те се радват, че от него ще излезе истински човек. Често човек сам се изучава. Наблюдавайте детето по колко пъти на ден се мери, да види дали расте на височина. То се. облегне на стената и с пръст определя колко е израсло. Закон е: колкото повече се мери човек, толкова по-малко расте. Същото става и в психическия живот. Колкото повече желаеш да станеш умен, добър и силен, толкова повече препятстваш на растенето си.

Всеки иска да порасне, да стане умен и добър, но да не поставя за това някакъв външен обект. Защо трябва да се сравняваш с другите хора? Че някой бил висок, това се отнася да него. Ако искаш да го постигнеш, после ще срещнеш друг, по-висок. Какво ще правиш тогава? И него ли ще искаш да постигнеш? Желанието на човека да расте на високо има отношение към неговото вътрешно растене. Като расте нависоко, човек същевременно мисли. Казваш: „Аз мисля, че съм нещо повече от другите.“ Свободен си да мислиш, но дали си повече от другите, това е въпрос. Едно нещо е да мислиш, друго е да си такъв или онакъв в действителност.

Човек живее на земята, но е недоволен. От какво е недоволен? От външните и от вътрешните условия, в които е поставен. Той е недоволен от себе си, както и от окръжаващите. Защо е недоволен човек? Липсва му нещо. Той очаква да го оценят близките му, а после обществото. Ако не го оценят, той е недоволен и започва да страда. Един ден хората ще го оценят и ще му направят паметник. Това може ли да го задоволи? Отиваш на бойното поле и се връщаш инвалид със счупена ръка и без крак. Дават ти кръст за храброст. Ти носиш този знак на дрехата си и казваш: „Аз съм герой, имам кръст за храброст.“ Какво те ползва този кръст? И природата си служи с такива знакове и кръстове. Ако тя ти даде кръст за храброст или друг отличителен знак, ти ще бъдеш известен в света като истински напреднал човек. Радвай се, ако природата ти тури отличителен знак. А това, че си направил голямо добро на някого, нищо не значи.

Какъвто паметник да ти направят, нищо няма да придобиеш.

Да се върнем към въпроса за растенето. В първо време, човек се стреми към желанието на растенията, иска да стане голям. Като порасне, той има човешки желания - да стане умен, добър, силен. Ако растеш нависоко и станеш два метра висок, какво си спечелил? В сегашния скъп живот не само че нищо не печелиш, но повече губиш. Икономическите условия стават по-трудни за тебе. В едно отношение високият е добре, когато бере плодове. Той всякога ще си откъсне от най-хубавите и зрели плодове, когато ниският трябва да се задоволи с онези плодове, които може да достигне. Високият човек се наема с разрешаване на всички въпроси, когато ниският е склонен всякога да отлага. Изобщо дали си нисък, или висок, важно е да използваш условията, които ти са дадени. Никой не е абсолютно доволен. Ниският е недоволен от ръста cи, иска да стане по-висок. И високият е недоволен, няма достатъчно пари да посреща нуждите на своето голямо тяло.

Всеки човек се ражда с известен стремеж, с известно желание, което му е внушено от вековете. Например той иска да бъде силен. Това желание не е само негово. То е общо желание на всички разумни същества. И растенията, и животните се стремят да заякнат, да станат силни. Разликата между pacтенията и животните, от една страна, както и хората, от друга, се заключава в това, че грижите и безпокойствата на хората са по-големи от тези на животните и растенията. Кога условията са по-добри: при слизането или при качването? При качването условията на живота са по-добри. Като се качва нагоре, човек прави по-големи усилия, безпокойствата му са по-големи, но и придобивките са по-големи. В резултат на това животът му се скъсява. Растенията, като слизат надолу, не срещат големи съпротивления. Затова те имат по-дълъг живот. „Искам животът ми да стане по-лек, с по-малко мъчнотии.“ Стани растение. Ако искаш да бъдеш човек, ще имаш по-голяма свобода, ще правиш повече движения, но и препятствията ще бъдат по-големи. За да се премести растението на един метър далеч от корена си, нужен му е цял век. Можете да си представите колко бавно се движат растенията. Какво губят те от това, че не могат да се движат с голяма бързина? И какво печелят хората с бързината на своето движение?

Казвате: „Какво ни интересува стремежът на растенията, животните и хората? Какво от това, че растението се движи към центъра на земята, животните ~ хоризонтално, а човек - към центъра на слънцето? Защо не ни говорят за по-важни работи?“ Според мене от научно гледище всички въпроси са еднакво важни. Помни, на земята всички неща са временни. И гостилничарят знае, че като си отиде клиентът му, той пак ще дойде. Представете си, че един ден земята загине. Какво ще стане със съществата, които живеят на нея? Какво ще стане с придобивките на хората? Идеите и желанията на човека също се губят, но след време пак се връщат.

Като ученици вие трябва да имате ясна представа за своите мисли и чувства, както и за своите постъпки. Храниш се. Трябва да разбираш какво нещо е храненето като процес. Щом се храниш, не мисли за нищо друго освен за яденето, което приемаш. В този момент нищо друго не може да те интересува. Че ще осиромашееш, ще умреш, това е субективен въпрос, а не обективен. Че сърцето спряло на човека, това още не е смърт. И столът може да е в покой или в движение, но нито едното е смърт, нито другото живот.

Каква е разликата между кинетическото и потенциалното състояние? Човек не расте през целия си живот, следователно и като жив пак минава през потенциални състояния. Кинетическото състояние се отличава с движение, а потенциалното с покой. Щом престанеш да растеш, твоето желание за растене не умира, но се пренася в друг свят или в друго същество. Спирането на процесите е почивно състояние. Всъщност процесите не спират. Енергията се пренася от едно място на друго. Спираш да растеш на височина, започваш да растеш на широчина. Човек е здрав, когато всичките му органи се обновяват едновременно. Ако само един орган се развива за сметка на другите, човек заболява. С това се обяснява явяването на туморите в различните органи на човешкото тяло. Значи туморът не е нищо друго освен чуждо тяло в организма, клетките на което се размножават чрезмерно за сметка на другите органи. Не е добре да става частично обновяване на органите в човешкото тяло.

Естествено и правилно е да се обновява едновременно цялото тяло, цялото съзнание, цялото общество. Това е правилният начин на възпитанието. Следователно, ако се обновяват само няколко души от обществото, хармонията между членовете му ще се наруши. Както отделният човек, така и обществото трябва да се развиват съразмерно, външно и вътрешно.

Съществуват главно две течения в живота: едното е на материалистите - със стремеж към земята, както в растенията, другото е на идеалистите - със стремеж към слънцето, както в човека. В бъдеще материалистите ще останат за градеж, както днес си служат с камъните и дърветата. Тогава идеалистът ще бъде господар. Той ще ръководи строежа и ще казва де какъв материал трябва да се постави. И двете течения са прави. В края на краищата идеалистите ще нареждат работите. Материалистите ще растат нависоко и надълбоко, докато стигнат крайния предел на растенето си. През това време идеалистите ще си останат със своите идеи. Ще дойде ден, когато ще секат дърветата независимо от това, искат ли те, или не искат. Според мене дървените къщи са по-здравословни от каменните. Къща, направена от вековни дървета, предава нещо ценно на човека. Идеите му стават устойчиви, здрави, както материалът на неговата къща.

Ако си слаб, болезнен, излизай рано всяка сутрин и облягай гърба си на някой дъб. Като правиш това един месец по 10-15 минути на ден, ти ще се обновиш физически и умствено. Не уповавай на идеи, които имат свойствата и устойчивостта на бъза. Уповавай на идеи, които имат устойчивостта и свойствата на дъба.

И тъй, ако разглеждате въпросите механически, ще имате един резултат, ако ги разглеждате органически, ще имате друг резултат. Ето защо, ако искате да използвате съвременните идеи, трябва да ги преведете в духа на новото, да дойдете до разумни изводи, физическата дейност на хората трябва да се разшири, да се възстанови отношението между трите свята: физическия, духовния и Божествения. Хората се обезсилват и разкъсват по причина на техния поглед за живота. Те гледат на нещата разпокъсано и считат себе си за единствени фактори. Не сме само ние фактори. Растенията, животните са също фактори на земята. „Ние можем да правим каквото искаме.“ Лъжете се. Хората не могат да правят каквото искат. Човек може да постигне своите желания дотолкова, доколкото е в хармония с всички фактори в живота и в природата. Докато разрешаваш въпросите индивидуално, от свое лично гледище, нищо не можеш да постигнеш. Казваш: „Мене да ми е добре, че на другите каквото ще да-става.“ Не е така. Всички хора са свързани. Благото на едного е благо за всички.

Ти си математик, разрешаваш въпроса за музиката от гледище на математиката. Както и да разрешиш въпроса, той непременно трябва да мине през лъка на музиканта. Мисълта на човека трябва да мине през лъка на цигулката, да произведе съответни тонове. Музикантът, художникът, математикът, орачът са на мястото си. Един ден, когато тези енергии се сменят, трябва да знаете начина, по който те се превръщат. Няма да останеш орач за цял живот. Утре ще станеш обущар. Ще сменяш енергиите си и ще се учиш. Ще изучаваш битието като проява на великия Божествен живот. В него е разнообразието, в него е хармонията. Да обхванеш цялото битие, това значи да проникнеш във великата хармония на целокупния живот.

Изучавайте растенията и животните, да се ползвате от техните опитност Най-добро е положението на човека. Той се ползва от великото разнообразие на формите, но растенията и животните не могат да се ползват от опитностите на човека.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “

Тридесет и пета лекция на Младежкия окултен клас 9 кти 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...