35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

[lothlorien]

35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

(В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., стр. 2)

„Аз искам да изхвърлите всички стари образи, всички стари

идоли от вас.

Защото недъзите на хората са стари идоли.”

От „Книгата на Живота”

Драги братя,

Дни на велики изпитания...- и обещания преживявате. От сърце ви пожелавам да бъде за последен път - следните избори на Нова България да станат от нови хора!

Големи са трудностите и вън от вас, и вътре в самите вас.

Защото, ако и вий бихте гонили вашите противници тъй, както те сега ви преследват, то къде е разликата между тях и вас?

Ако нашата Правда не надмине тяхната - с какво право и защо ще им се сърдим, че те защищават личните си интереси с всичкия си жар - нали това са техните идеали?

Ако и ние отстоявахме идеалите си без насилие, но със същата решимост, не би ли била

България друга?

Когато се гради, не се вика цялото село - то може да гледа, но майсторите са, които ще градят. Те разбират занаята си, знаят каква постройка трябва, могат я направи и имат материал за градежа.

Бързите успехи са пътища на престъпления и компромиси.

Ратникът трябва да знае какво да иска и как да го постигне. Но първо той иска от себе си - и след това от другите.

Тия дни пред вас отново ще се разтвори политическото блато с всичките негови мизерии, лукавщини, гнилота...

И ще ви говорят, говорят... туй, което щели да направят, но за което обикновено само през време на изборите се сещат...

Но какво са направили - вие знаете.

А каквито сте и вие самите, такива и ще се проявите. Помнете, че вашият изпит е сега - да се не съблазните с това, което съблазнява другите. Лъжите не могат да заместят Истината. Гнилото дърво, както и да го боядисваш, все е гнило.

Творците на Новото са само безкористните носители на Истината.

Гласувайте за тия, които носят това Ново в живота. И помнете, че това е предговорът само. Верният Ратник е на своя пост във всяко време. Будни бъдете и нека вашият личен пример и живот да са най-добрата агитация за нова утрешна България!

Със сърдечен поздрав:

Любомир

16 юни, 1931 г.