5. По колелото на зодиака

[Александър]

5. По колелото на зодиака

Житно зърно, Г. XV. (1941), кн. 5, с. 168

БЛИЗНАЦИ

Един младенец с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята. Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна небесата като димът от жертвеника на Авеля, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия.

Един трогателен глас на скиталец меко звучи във вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка.

Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири отзет. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет?

Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот.

Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност.

Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашите затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас.

За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите, на което са наредени като лира върху модрия купол на небето.

Сега е цветният месец. Месецът на месеците. Спри и вслушай се в тишината. Ще чуеш зова на новия човек, който изтръгва из струните на своето сърце най-тихата и най-чаровната мелодия.

За една нова обич пее той!

Стрелец