Jump to content

6. По колелото на зодиака


Recommended Posts

6. По колелото на зодиака

Житно зърно, Г. XV (1941), кн. 6, с. 200

РАК

Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна след пладне на тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци.

Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица - малкото момиче. Ще иде Слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най-могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство.

Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог.

Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще пробегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запея, усетили в себе си поздрава и докосването на Слънцето и земята.

Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се скротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира.

Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърца на обичта.

Синьо небе, бели облаци и след пладнена тишина. И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чак стъпките на небесния жетвар.

В трепетните висини на духа пърха бяла птица.

Скоро над света ще прозвъни мелодията на едно сърце, което има пеещи струни.

Ще трепне небесната лютня и светът в тая песен ще се роди изново.

Стрелец

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...