Jump to content

16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество


Recommended Posts

16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество

Житно зърно, Г. XII (1938), кн. 2 ÷ 3, с. 47 ÷ 49

Не само че не потъмнява стечение навремето, но повече блести сияющият ореол около името на безсмъртния немски поет и мислител Гьоте. Цяла плеяда изследователи се занимават с неговото огромно наследство, в което блестят като скъпоценни бисери безсмъртните истини, постигнати от поета, натурфилософа и съзерцателя. Творчеството на Гьоте е една богата мина, над която се работи много десетилетия и в която се намират всякога все нови и ценни неща, които дават да се разбере, колко обширна, с какъв грамаден обсег е била душата на тоя безсмъртен гений.

Пред мен е книгата на германския писател, познавач на Гьоте, М. Хайман, озаглавена „Астрологията в огледалото на Гьотевото стихотворно творчество”. Тая книга буди голям интерес още повече и поради факта, че Гьоте е бил някога противник на астрологията. По-късно, обаче, когато той навлязъл по-дълбоко в диплите на човешката мистерия, когато на зенита на неговото творческо досягане се очертава идеята за безсмъртния Фауст - тая велика книга за човека - той е видял истината по-зряло, и това, което се нарича съдба и предо преде леност, се среща вече на всяка стъпка в неговото творчество. Тъкмо тия места от стиховете на Гьоте разглежда и ни дава Хайман. Своя възглед за астрологията, Гьоте е изказал много открито:

„На 28 август 1749 г. по обяд, при дванадесеттях удара на часовника, аз дойдох на света във Франкфурт на Майн. Констелацията бе щастлива: Слънцето беше в знака Дева и кулминираше на пладне. Юпитер и Венера се поглеждаха любезно. Меркурий небе в ретрограден ход. Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг”.

Идеята за предо преде леността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човека, защото „звездите предразполагат”, но не принуждават”, или както казва Птоломей: „звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите”, Гьоте изрази в следните стихове:

„Защото Бог самин

Всекиму е пътят начертал,

По който бързо стига

Радостната цел щастливият.

Ако, обаче, някому

Нещастие сърцето оковава,

Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса,

Който все пак, сал веднъж

Горчиво острие ще раздвои.

Гьоте говори, че „във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст.

„Живот кипи във всякоя звезда,

Охотно движи се тя с други

По същия избран от нея равен друм.

В недрата на земята се пробуждат

Сили, които ни извеждат

Към могъщество и светлина.”

Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческата промисъл, е дадено в стиховете:

„Още като е лежал света

На Бога във вечний скут,

Сътворен е бил първия му ден

В чуден творчески екстаз,

И после рекъл е „Да бъде!”

И когато тоя свят

Властно в дело се превърнал,

Чул се стон, въздишка, „ах!””

Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове:

„И земни глъбини и небесни сфери

Потвърдяват закона що се крие

На човека в гърдите.”

Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика:

„Чуйте, напрегнете слух!

Бурята на хорите се чува

Ясна за духовни сетива.

Ражда се и новий ден.

Песен ни донася светлината!”

(Фауст II, 1 част)

Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите, на който се намира неговата ладия и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг:

„Душата на човека

Прилича на водата:

От небесата иде

Пак издига се към тях.

И в тая, вечната промяна,

Наземи отново слиза.

Съперник на вълните – вятъра

Издига на високо пенливите вълни.

Душа човешка - приличаш на водата,

Съдба човешка,

Как много си близка на вятъра ти!”

При тоя бърз набег на мисли, които Хайман ни дава, става ясно, че в творчеството на Гьоте има примеси от ония проблеми, които е поставяла за разрешение някогашната и днешната астрология. Гьоте ги е доловил не толкова, може би, с вникване в тая наука, колкото с необятната мощ на своето сърце и интуиция.

Georg Nordman

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...