Jump to content

(Продължение) - Братство (Севлиево), Г. X, 6р. 209


Recommended Posts

(Продължение)

братство (Севлиево), Г. X, 6р. 209 (6.ІІІ.1938), с. 3 ÷ 4

2. Принципът на съответствията или аналогията.

Това е вторият принцип от „Изумрудения скрижал на Хермеса”, който ни разкрива метода на аналогията, който е като извор от всеединството на Битието. Той гласи:

„Това, което се намира долу, е аналогично (подобно) на това, което се намира горе, и обратно, това, което се намира горе, е подобно на това, което се намира долу, за изпълнение на чудното единство”.

Този принцип ни посочва онази безконечна мъдрост, която прониква цялото Битие и го свързва в едно органическо цяло. Този принцип ни дава онзи метод, по който можем да изследваме света и живота и да открием законите и силите, които функционират в тях. Съгласно този принцип, съществува съответствие между трите свята - умствения, духовния и физическия. Този принцип ни позволява да вадим правилни заключения, - изхождайки от фактите във видимия свят, към фактите в невидимите светове. На основание на този принцип, съществува съответствие между човека и космоса, и между видимия и невидимия човек, и видимата и невидимата вселена. Но за да може човек да работи с този принцип, той трябва да има големи знания, да бъде мъдрец, за да намира съответствията.

3. Принципът на Вибрациите.

Според този принцип „Всичко в Природата е в движение. Нищо не се намира в покой; всичко се движи, всичко трепти”.

Херметистите придават на този принцип огромно значение, както това се вижда от следующето херметическо изречение.

„Този, който разбира принципа на вибрациите, той е хванал скиптъра на властта”.

Съгласно учението на херметизма, всичкото многообразие на явленията във вселената се обяснява с разликата в бързината на трептенията (вибрациите) на единната мирова същност. На единия полюс на огромната стълба на космичните вибрации - там, гдето те са най-бързи, - се намира духът на противоположния полюс, - това, което наричаме материя. Между тези два полюса се съдържат безчислени видове и степени на трептения, съответствуващи на различните проявления на енергията и ума. Този принцип има широко приложение в съвременната наука, която също така разглежда всички явления като различни степени и форми на трептения. Също така и мислите, чувствата и волята в човека са пак трептения в една много фина среда. Такива вибрации, възникнали в мозъка на един човек, имат стремеж да възбудят сродни вибрации в други хора. Способността да произведе съзнателно едни или други астрални или умствени вибрации, а така също и да ги придаде на другите хора, се отнася към областта на духовната или умствена алхимия, която особено ревностно се култивира от херметистите, като най-ценно от всички изкуства” (по Странден).

Този принцип има широко приложение в астрологията и при по-конкретното разглеждане на астрологията ще се повърнем към него.

4. Принципът на полярността.

Този принцип е формулиран в следующето изречение из Kybaliona:

„Всичко е двойнствено; всичко има полюси, всичко има нещо противоположно на себе си, - сходното и несходното са също полюси; противоположностите са тъждествени по природа; между тях има различие само в степени; крайностите си схождат; всички истини са само полуистини; всички парадокси могат да бъдат примирени”.

Така че от гледището на херметизма полярността е универсален закон. Той се проявява във всички области на живота - топлина и студ, светлина и тъмнина, дух и материя, добро и зло, мъжко и женско начала, са полюси. Херметичната наука поддържа, че абсолютната противоположност на положителните и отрицателни полюси е привидна. Полярността е всякога относителна. Противоположните полюси не са нищо друго, освен разнородни вибрации на една и съща мирова субстанция. Затова във всеки плюс има в нищожна форма минус и обратно. Тъй че във всеки полюс имаме и двете начала, само че едното е активно, дейно, а другото потенциално или слабо проявено. Следователно, при разбиране на закона за вибрациите, единият полюс може да се превърне в другия, противоположен нему. На основание на този закон става трансформирането на нисшите състояния и енергии във висши. Голямо изкуство е да знае човек как да превръща нисшите елементи във висши. Учителят обширно разглежда този принцип в лекциите, като изнася и методите, по които човек може да приложи този принцип.

„Едно състояние може да бъде превърнато в друго, както могат да бъдат превърнати едни в други и металите и елементите. Една степен на ума може да се превърне в друга, едно условие за неговото проявление - в друго, един полюс - в друг, една умствена вибрация в друга”.

Така гласи едно от изреченията из „Kybalion'a”.

5. Принципът на ритъма.

„Навсякъде имаме втичане и изтичане. Всичко има свои приливи и отливи. Всички неща възникват и дохождат в упадък. Мярката на размаха вдясно е също и мярката на размаха вляво. По силата на ритъма едното се компенсира в друго”. Така изразяват в „Kybalion'a” принципа на ритъма.

„Периодическата смяна на деня и нощта, приливите и отливите, времената на годината, противоположните настроения, революционните и реакционни епохи, материалистически и спи ритуал истически мировъзрения и т. н. - във всичките тези примери виждаме как се проявява принципа на ритъма в явленията на природата, и в живота на човека и човечеството.

Едно из проявленията на принципа на ритъма се явява така наречения закон за компенсацията. В „Kybalion'a” този закон е формулиран в следното изречение: „Мярката на размаха надясно е същата такава, каквато е мярката на размаха наляво; в ритъма едното се компенсира в друго”. Проявленията на този закон във физическият свят са безчислени. Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студът през зимата се компенсира с топлината през лятото. Радостният подем на духа се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н.

6. Принципът на причинността.

„Всяка причина има свое последствие; всяко последствие има своя причина; Всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме; има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон” - така е изразен този принцип в „Kybalion'a”.

Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата, в християнството - закон за Божествената справедливост.

7. Принципът на двойнствеността на активното и пасивното начала.

Този принцип от херметическата философия е формулиран в „Kybalion'a” no следния начин:

„Двойствеността на активното и пасивното начала се наблюдава навсякъде - във всичко има мъжко и женско начало, тяхната двойственост се проявява във всички области на „Битието””.

Този принцип се силно потвърждава от електронната теория за материята, според която всеки материален атом се заражда при участието на две начала - активно и пасивно. Херметистите твърдят, че с течение на времето науката ще установи, че и явленията на химическото сродство и молекулярното сцепление и даже и всемирното притегляне всъщност не са нищо друго, освен форми на проявление на мировия принцип на двойственост на активното и пасивно начала.

В психическия живот двойствеността на активното и пасивното начала се проявява като двойственост между нашето „аз”, от една страна, и всичките негови проявления, всичкото отнасящо се към него съдържание на нашето съзнание, от друга. Нашето „аз” е активен център на самосъзнание и инициатива, към което, като към обединяващ и координиращ център, се отнася всичкото съдържание, състоящо се от мисли, желания, емоции и т. н.

Двойствеността на мъжкото и женското начала се проявява също и в двойствеността на нашия съзнателен ум и подсъзнанието *.

С тези седем принципи, които лежат в основата на херметичната философия, се обясняват всички явления и процеси в човека, човечеството и природата. Тук се намират принципите на познанието, тук се намират законите на мисленето и методите на изследването. И тези принципи са предавани от уста на ухо от дълбока древност до началото на 20 век, когато са записани и публикувани. Тези принципи ни показват каква реална прозорливост е притежавал великият Хермес, когато ги е формулирал. Пред неговия поглед и в неговото съзнание ясно са изпъквали всички тайни, скрити във времето и пространството. И той казва: - Аз съм наречен Хермес Трисмегист - защото владея тайните и познанието на трите свята. И седемте принципа са универсални и имат отношение към всички области на Битието и живота. Това са принципи, до които съвременните учени постепенно се добират в обяснението на явленията и процесите в Битието и живота. И когато са формулирани от Хермеса, тогаз е посято семето, зародиша на съвременното познание и култура.

Всичките тези принципи са обстойно разработени в беседите и лекциите на Учителя, като са дадени и методите, произтичащи от тях.

Седемте херметически принципи лежат в основата и на астрологията.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* В изложението на 7-те принципи съм използувал хубавата книга на Д. Странден – „Херметизма” - на руски.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...