(Продължение) - Братство (Севлиево), Г X, бр. 211

[Александър]

(Продължение)

Братство (Севлиево), Г X, бр. 211 (27.ІІІ.1938), с. 3 ÷ 4

ГЛАВА IV

Видението на Хермеса

(Видението на Хермеса се намира в началото на книгите на Хермес Тримогьщи под заглавие - Poimandres - дошли до нас чрез Александрийската школа).

„Веднъж Хермес, след дълго размишление над произхода на нещата, изпаднал в транс. Тежко вцепенение обхванало неговото тяло; но докато тялото се вцепенявало, умът му се издигнал в пространството. И тогава му се открило, че същество, необятно по размер, без определена форма, го викало по име. Кой си ти? - питал Хермес изплашен. - Аз съм Озирис, Върховния Разум, и аз мога да снема покривалото от всички неща. Какво искаш ти да видиш? - Аз желая да съзерцавам източника на всичко съществуващо, аз желая да позная Бога.

И незабавно Хермес се почувствувал облян от чудна светлина. През нейните прозрачни вълни минавали пленителните форми на всички същества. Но внезапно страшна тъмнина, изпълнена с пълзящи сенки, се спуснала върху него. Хермес бил потопен във влажен хаос, пълен с дим и зловещ рев. И тогава се повдигнал един глас из дълбините на бездните. Това бил Призивът на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните. Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласът на светлината изпълнил Безконечността.

- Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти.

- Не, отговорил Хермес.

- Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващето във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят, в който живеят обитателите на Земята. Огънят, който се устреми из тъмните дълбини, е Божественото Слово, Бог е Бащата. Словото е Синът, тяхното съединение е Животът. - Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? - То става, затова - отговорил Озирис, защото Словото присъствува в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово.

- Щом това е така - казал Хермес, - дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща?

- Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствувал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак. Членовете му тежали, като че били от желязо.

- Подигни очи и гледай - чул той гласа на Озириса.

И тогава Хермес видял чудна гледка. Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияющи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той.

Този център бил опасан от Млечния път. Във всяка сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил:

- Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери, обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото - Светлина. Всеки от тях господствува над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера, държаща огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на Слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум. На границите на Вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост*.

- Аз виждам, казал Хермес - седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото - Светлина, единия Бог, който господствува посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странствуването на човека през всичките тези светове?

- Виждаш ли - раздал се гласът на Озириса - светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? - Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурна, щастливи, безгрижни, но несъзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответствуващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите, идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на Земята и из тази тъмница Божествения живот представлява за тебе само безполезен сън.

- Могат ли душите да умират? - попитал Хермес

- Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странствуване е изпитание. Ако в своята безудържана любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсква във вихъра на грубите елементи.

При тези думи на Озириса, Хермес затреперал, защото страшна бушуваща буря го окръжавала с черни облаци от всички страни. Седемте сфери изчезнали в гъсти мъгли. Той видял в тях сенките на хората, изпускащи страшни викове, тях ги хващали и разкъсвали на части призрачни чудовища и животни посред невъобразими стонове и проклятия... Такава е - раздал се гласът на Озириса - съдбата на душите неизправимо зли и низки. Тяхното мъчение ще се свърши само с тяхното унищожение, което е изгубване на всякакво съзнание. Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по високата сфера, която ги увлича в своето движение.

Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността дори за непостижимо щастие. Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, с енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, защото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе, и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, подигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете.

Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове. Всяка се приближава към своя гений. Най-прекрасните обитават в областта на Слънцето. Най-мощните се изкачват до Сатурн. И само малцина се подигат до самаго Отца, ставайки всред съвършените сами съвършени, защото там, където всичко се свършва, всичко се вечно започва и всичките седем сфери възгласязат:

„Мъдрост! Любов! Правосъдие! Красота! Слава! Знание! Безсмъртие!”

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

^* Само по себе си се разбира, че тези божества другояче са наричани у египтяните. Но седемте космогенични божества съвпадат във всички митологии и по смисъл, и по атрибут. Техния общ корен е в древното езотерическо предание. Тъй като западното предание е възприело латинските имена, и аз запазвам тях за по-голяма яснота.