Jump to content

(Продължение) - Братство (Севлиево), Г. X, бр. 217


Recommended Posts

(Продължение)

Братство (Севлиево), Г. X, бр. 217 (15.V.1938), с. 3 ÷ 4

И от това гледище, когато говорим за планетите в Космоса, подразбираме динамизиране на известни качества в Словото. Гениално е предал тази идея великия посветен евангелист Йоан в първата глава на откровението. Ето как описва той тази велика тайна: „Бидох в изтъпление духом, и чух зад себе си глас голям като от тръба който говореше: Аз съм Алфа и Омега, първи и последен. И обърнах се да видя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилници златни. И всред седемте светилници видях едного подобен Сину Человечески, облечен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс. А главата и космите му бяха бели, като бяла вълна, като сняг и очите му като пламък огнен. И очите му подобни халколиван, като в пещ нажежени, а гласът му като глас на много води. И имаше в дясната си ръка седем звезди.

И словото му казва: „Напиши това, що си видял и което е и което има да бъде след това - тайната на седемте звезди и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви. И седемте светилника, които си видял, седемте църкви са”. Същата идея, както видяхме, е предадена и във видението на Хермеса, защото реалността в своите основи е неизменна и вечна.

Следователно, като творчески център на Битието е Словото. Вселената е външната страна на Словото. Четирите елемента, дванадесетте зодиакални знаци и 12-те планети, това са само органи, чрез които Словото се проявява и твори в човека, и в Битието, и навсякъде в природата. Навсякъде се намира този отпечатък на творчеството - защото туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу.

Следователно, когато говорим за енергиите и теченията в природата, не ги схващаме като механически течения, но като живи сили, зад които стои великата разумност на Словото.

ГЛАВА VІІ.

Косминните фактори на развитието

За да разберем живота на човека, трябва да го разгледаме във връзка с живота и развитието на целия Космос. Ако искаме да разберем живота на човека само в тесните рамки на Земята, с нейните сили и закони, ще имаме много ограничени понятия за човека. Тъкмо това прави съвременната наука. Но херметичната наука има един по-широк поглед и разглежда човека във връзка с живота на целия Космос. Според херметичната наука, целия Космос представя един жив организъм и всички части на този грамаден организъм се намират в тясна вътрешна зависимост и взаимодействие. И целият този организъм е проникнат от едно велико съзнание, което е вътрешната връзка между всичките части. В такъв случай живота на целокупния организъм обуславя проявата и съществуването на отделните части и частите обуславят цялото в неговото проявление.

Както видяхме, един от принципите на херметичната философия гласи - туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Човек е подобен на Космоса. Човек представя от себе си една малка вселена, един малък космос; следователно, всички сили и елементи, които намираме в човека, намираме ги и в Космоса, и обратно - всички сили, процеси и явления в Космоса, ги намираме и в човека. От човека към Космоса и от Космоса към човека - това са два пътя на научно и философско изследване. Това значи, изследвайки и проучвайки човека, ако знаем съответствията, същевременно ние изследваме и Космоса. И изследвайки Космоса, ние изучаваме онази страна от човека, която ни е недостъпна, иначе, в човека благодарение на потенциалността или миниатюрността си.

В херметичната философия едновременно се работи и с двата метода на изследване, на базата на принципа - туй, което е горе, е подобно на туй, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изследвайки човека, ние изследваме природата, и изследвайки природата, ние изследваме човека. Но както казах и по-горе, трябва да знаем правилно да намираме съответствията. Но изисква се голямо знание и мъдрост, за да се проникне в тази тайна, защото подобието не е по форма, а по съдържание и смисъл. Затова малцина владеят тази тайна и могат да проникнат във вътрешната мъдрост, която ръководи целия космичен процес във всички плоскости на неговото проявление.

Херметичната наука разделя човека на три части, всяка, от които включва в себе си елементите на целия човек. Първият човек - това е главата, с всички органи о нея и мозъка, в когото се намират локализирани всички центрове, които управляват целия организъм. И затова казваме, че мозъка, това е човекът. Мозъкът създава човека. Мозъкът, това е Божествения свят в човека. Това е идейният свят на човека. Мозъкът, казва Учителя, е израз, кондензация на умствения свят. А в умствения свят се намират праобразите на всичко съществуващо. Следователно, и в човешкия мозък се намират всички богатства, които Бог е дал на човека. В мозъка е вложен капиталът, който човек трябва да тури в обръщение през вечността, казва Учителя. Този първи човек е свързан със силите на Космоса, със силите, които функционират в безграничното космично пространство и се проявяват чрез зодиака или зодиакалните знаци. И посветените в тайните на херметичната наука ни казват, че целия зодиак се намира в човешкия мозък. Силите на безграничния Космос строят човешкия мозък. И когато човек развие силите, които се намират засега в потенциално състояние в мозъка, той ще бъде гражданин на Космоса, т. е. свободно ще се движи из целия Космос. Това са възможности за далечното бъдеще.

Вторият човек е средният - който включва гърдите с белите дробове, сърцето и гръбначния мозък и симпатичната система, като връзка между средния и долния човек. Той е свързан със силите на духовния свят, с духовното тяло на човека. Там е седалището на чувствата, на душата. Този свят в човека е свързан със силите на Слънцето. Силите на слънчевата система строят този човек. Когато човек развие и завладее тези сили, той ще стане гражданин на слънчевата система - ще може свободно да се движи в пределите на слънчевата система.

Третият човек е долният човек - който обгръща храносмилателната система с принадлежащите към нея органи - черва, черен дроб, жлъчка, бъбреци, половите органи, бедрата, коленете, пищялите и стъпалата. Някои от тия органи са във връзка и с втория свят - симпатичната система, черния дроб и далак. Мозъкът на този човек е симпатичната система. Този човек е свързан със силите на Земята. Силите на Земята строят долния човек, земния човек.

От правилното функциониране на всеки от тези три човека зависи какво е отношението на човека към даден свят. Когато функционират правилно и хармонично и трите части на човека, тогаз имаме хармонично развит човек, който може да се развива правилно.

Всяка една от трите части на човека има от своя страна тройно и от друга страна седморно деление. И тогава имаме следното разпределение на човека: физически човек, който е свързан със силите на земята, в широк смисъл вземано, който от своя страна е троичен - главата, която представлява Божествения свят в човека, седалище на човешкия ум и условие за проява на човешкия дух. Гърдите, които представят духовният човек във физическия човек - тук е сърцето на човека, чрез които се проявява човешката душа. И най-после стомаха и краката, които представя земния човек във физическия човек. Той има отношение към човешката воля. И тъй във физическия човек имаме отразен целия човек, като външно имаме - глава, гърди и стомах, които са свързани с умственото, духовното и етерното тела, а вътрешните аспекти на тези три части на човека са умът, сърцето и волята. Умът, сърцето и волята са вътрешната страна на физическия човек. Също така и душата, и духът са троични в своите проявления.

.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...