Jump to content

1933_07_26 Основа на знанието


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата Трите посоки“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. III (1932-1933 г.), изд. София, 1948 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Основа на знанието

Размишление.

Чете се темата: „Разлика между добро и правда.“

За да се учи и придобива знания, човек трябва да има основа. Не можеш да придобиваш знания, ако нямаш любов. Значи, любовта е основа на знанието. Знанието не произтича от любовта, но без любов не можеш да имаш знание. Ще кажете, че тази мисъл е тъмна за вас. – Тъмна е, защото възпитанието ви не е правилно. За да се възпита добре, човек трябва да се храни добре, да подбира храната си. След възпитанието от значение е чувстването, т. е. усетът у човека за приятно и неприятно. Най-после иде мисленето, т. е. възприемане на мислите.

Човек си представя живота като нещо неразделно от него, създаден за самия него. Външно, той минава за смирен човек, но всъщност, в него се крие мисълта, че всички блага са на негово разположение. Така се ражда злото. Някога човек живее привидно добре, но в него се крият отрицателни чувства – тщеславие, гордост, омраза, подозрение и др. Виждаш един човек пълен с желание за мъст, но лицето му е усмихнато, весело, крие интимното си намерение. Това е лицемерие, това е скритото в природата. Като попадне в отрицателните течения на природата, без да иска, човек се поддава на тези влияния и става проводник на злото. Злото не е индивидуална проява, но колективна. Отрицателните енергии на природата минават и през разумните и възвишени същества, но те знаят, как да постъпват с тях, къде да ги приложат.

Казвате: Да се обичаме! – По какъв начин: по човешки или по Божествен? Ако обичаш по човешки, ти можеш всеки момент да напакостиш на своя възлюбен; ако обичаш по Божествен начин, ти ще повдигнеш своя възлюбен, ще му създадеш условия за развитие. В Божията Любов няма противоречия. Тя е чиста, като химически чистата вода, без никакви примеси и утайки. Следователно, като изявяваш Божията Любов, ти си чист като кристал. Ще любиш, без да говориш и коментираш върху любовта. Казвате, че има светска и духовна любов, човешка, ангелска и Божествена любов. Според мене, една любов съществува, но от човека зависи, как ще я прояви. Човек е проводник на любовта. От чистотата на този проводник зависи, каква ще бъде любовта. От разбирането на човека зависи, каква ще бъде неговата любов. Отчасти човек разбира любовта, отчасти я проявява. И ангелът не разбира абсолютно любовта. И в ангелската любов има някакви примеси. – Разбрах, какво нещо е любовта. – Щом си я разбрал, приложи я. Това е все едно, да каже детето, че е разбрало, какво нещо е художеството. Щом го е разбрало, нека нарисува нещо, да покаже, какво е научило и разбрало. Ако разбираш любовта, ще я прилагаш правилно; ако разбираш художеството, ще рисуваш добре; ако разбираш писането, ще пишеш правилно. Да пишеш и да рисуваш правилно, това значи, да поставиш всяка точка, всяка линия на нейното място. И човек представя сбор от точки, от прави и криви линии.

Всеки знак, всяка линия в човека е жива. Тя расте и се развива. Човек е създаден по точно определени геометрически правила. В него всичко е отмерено. Ако изучавате човека от гледище на висшата наука, специално от гледището на висшата геометрия, ще проникнете в дълбокия, вътрешен смисъл на неговото създаване. Интересно е да изучите отношението между линиите на лицето. И там е скрит смисълът на творението. В носа също има линии, които трябва да се изучават от гледището на геометрията. У някои хора линиите на носа са правилни, у други – неправилни. Неправилните линии показват, какво отклонение е станало в живота на даден човек от ред поколения. Тази неправилност се изявява в мислите, чувствата и постъпките на човека. Вината не е само в него, но в редица поколения, живели в далечното минало. Купиш си автомобил и започваш да си служиш с него. Обаче, едва тръгнеш на път, и той спира. – Защо? – Има някаква повреда в него. Вината е в онези, които са го употребявали преди тебе и са го повредили. Твоята вина е само в това, че като си го купувал, не си прегледал да видиш, как работи. – Аз мислех, те мога да работя с него. – Ако си майстор, ще можеш да работиш; ако не си майстор, ще се изненадаш, ще се намериш в затруднение. Веднъж загазил с този автомобил, втори път няма да го търсиш.

Сега, като се говори за любов, за обич, всички искат да бъдат обичани. Питам: Кой автомобил се обича? – Здравият, който върви добре, леко, без сътресения. – Защо ни говорите за автомобили? Ние искаме да ни се говори за любовта между хората. – Според мене, човек не е нищо друго, освен автомобил. Следователно, можеш да разбереш човека дотолкова, доколкото ти се открива. Значи, познаваш човека дотолкова, доколкото виждаш неговото тяло, т. е. неговия автомобил. И ангелите познаваш отчасти. Даже видни адепти, които са прониквали в ангелския свят, не могат да кажат, какво всъщност е ангелът. Те виждат обикновени работи от ангелския свят, но вътрешната страна на този свят остава и за тях скрита. Следователно, и ти не можеш да видиш същината на човека, ако не ти е дадено. Ако умът и сърцето ти не са отворени, нищо не можеш да видиш. Ти живееш на земята и не разбираш, кой човек те обича, и кой не те обича. Не е достатъчно да знаеш, кой те обича, но трябва да знаеш, защо те обича.

Преди 20 години в Америка осъдили един лекар за едно голямо престъпление. Цели десет години той поддържал едно семейство материално и външно минавал за негов благодетел. Обаче, един след друг членовете на семейството умирали. В продължение на тези десет години измрели всички, останал само един. В това време успели да открият престъплението на лекаря и го осъдили. Доказало се, че той помагал на семейството с интимната цел да прави някакви опити. Какви са били опитите му, не е важно. Интересно е, че в едно привидно добро се крие голямо престъпление. Така, някои казват, че имат любов към Бога. Щом работите им не се нареждат по тяхно желание, те казват, че Бог не ги слуша, не влиза в положението им. Обичаш някого, докато върши твоята воля; щом не задоволява желанията ти, любовта ти към него изчезва. Казваш: Това не е любов. – Кое те кара да мислиш така? Представи си, че някой те обича и изисква да вършиш неговата воля. Какво ще излезе тогава? Ти искаш твоят възлюбен да изпълнява твоите желания; друг изисква от тебе, ти да изпълняваш неговите желания. Ако искаш да бъдеш справедлив, един път ще изпълняваш волята на онзи, който те обича, и един път твоят възлюбен ще изпълнява твоята воля. Ако два пъти се изпълнява твоята воля, и един път волята на този, който те обича, ти нарушаваш закона на справедливостта. Освен това, и времето, определено за изпълняване волята на единия, или на другия, трябва да бъде еднакво; пет минути ти ще дадеш от времето си, и пет минути – твоят възлюбен. Ще работиш по часовник.

Какво правят сегашните хора? Дойде някои при мене и ми казва: Ще ви моля да ме приемете само за пет минути. Всъщност, седи цял час. Ще бъдеш точен, като англичанин: пет минути искаш, пет минути ще седиш. Какво ще говориш цял час? Ще ми разправяш, че те боли нещо, че имаш някаква подутина. Казвам му: Разбрах, достатъчно вече. – Чакай да ти кажа, коя е причината за болката ми. – Не ме интересува това. – Голям цирей ми излезе. – Не ме интересува това. Ще отидете при Бога да Му разправяте за своя цирей. Важно е, като отидеш при Господа, да Му кажеш, че имаш един цирей и да Го помолиш да го махне по някакъв начин. Той ще ти каже да го стиснеш, да изтече и после да го превържеш. След това ще махнеш с ръка, и циреят ще си отиде. Ако вярваш, циреят ще те напусне, ако не вярваш, дълго време ще го носиш и ще се оплакваш от болки. Така постъпват някои моми. От една страна се оплакват от своя възлюбен, а от друга страна си устройват срещи. Животът на повечето хора е двойствен. Малцина са искрени. За да успееш нещо, казваш: Бързам, направете ми път да мина. – Че кой не бърза? Щом бързаш, ще вземеш друг път, дето няма хора. Ти бързаш и аз бързам. Тогава, или аз трябва да вървя с тебе, или ти с мене. Ако аз вървя с тебе, твоята работа ще се нареди, а моята ще остане назад, ако ти вървиш с мене, моята работа ще се нареди, а твоята ще остане назад. В такъв случай, и двамата ще си вървим по работата – нищо повече.

– Коя е основната мисъл, на която се спряхме? – Доброто, като резултат на Божествения свят. То се прилага на земята. За да направиш добро, подбудителната причина е отпред. За да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Не можеш да бъдеш справедлив, ако не си съвестен. Следователно, подбудителната причина за доброто е милосърдието, а за справедливостта – съвестта – Божествено чувство в човека. С милосърдието си служат хората, а със съвестта – ангелите. Ще бъдеш справедлив първо към себе си, без да увеличаваш или намаляваш своите добродетели; няма да увеличаваш своите способности, но няма и да ги намаляваш. Към тялото си ще бъдеш изправен, от всичко ще бъдеш доволен. Не казвай, че очите ти не са хубави. Красивите очи имат отношение към разумността. Следователно, ако не харесваш очите си, работи върху себе си, да станеш разумен. Милосърдието и добротата предават мекота на погледа. Казват: Този човек има мек поглед, благи очи. За друг казват, че погледът му е уравновесен. Значи, много качества трябва да има човек, за да бъдат очите му красиви. От значение е още, очите да не бъдат нито много далеч едно от друго, нито много близо. Има едно разстояние, което самата природа е определила. Малцина знаят, колко е това разстояние.

Колкото и да се говори за очите, все ще остане нещо неразбрано. Същото се отнася и до истината. Колкото и да се говори за истината, все ще остане неразбрана. Това не трябва да ви смущава. Казва се за истината, че е горчива. – Не, истината е сладка. Тя освобождава човека от всички противоречия и ограничения. Има една истина, която е горчива. Тя не може да освободи човека от противоречията. Да кажеш на човека, че е добър или лош, красив или грозен, това не е истина. Няма защо да казвам на човека, че е добър, но отношенията ми към него трябва да бъдат като към добър човек. Това е истина. Моите мисли, чувства и постъпки към него трябва да бъдат като към самия мене. Това е истина. За да кажеш истината на човека, ти трябва да имаш отношение към него. Колцина от вас имате отношение към своя ближен, като към себе си? Колцина от вас постъпвате безкористно към ближния си? Не ви упреквам, но казвам, че вашият живот е от значение за самите вас, не за мене. Един ден ще се натъкнете на лошите последствия на своя живот и ще се чудите, какво да правите. Ще работите, да изправите живота си. Ако си проповедник, твоето положение ще се определи от жена ти. Това се спазва особено в Америка. Там жената определя положението на проповедника. Ако тя е добра, проповедникът се повишава; ако е лоша, проповедникът се понижава и уволнява от служба. Сега аз изнасям една истина, а именно: човек се препоръчва от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Това са силите, които работят във вас. Ако умът, сърцето и волята ви не могат да ви препоръчат, никой не може да ви помогне.

Като ви наблюдавам, виждам, че повечето живеете в непослушание. Искате да ви кажа истината, но и да ви я кажа, няма да я приложите. – Защо? – Не сте послушни. Искате да ви поздравявам, без да разбирате значението на поздрава. Аз не поздравявам нито сития, нито гладния. На сития казвам да си почива, на гладния, да отиде в гостилницата, да се нахрани. Мога да поздравя онзи, с когото имам отношение. Нося ти писмо от баща ти, ще ме поздравиш; носиш ми писмо от баща ми, ще те поздравя. Услужил съм ти нещо, направил съм ти добро, ще ме поздравиш. Пътник съм, дадеш ми чаша вода, ще те поздравя. Слуга си, приемам те добре в дома си, ще ме поздравиш. Ако някой те приеме добре, а ти пожелаеш къщата му да изгори, ще те поздрави ли той? Обаче, къщата не изгаря, но Божието благословение иде върху нея. Някога ти благославяш къщата, но нито благословението иде, нито нещастието. Значи, освен от човека, още и моментът определя, какво ще дойде върху дома на човека – благословение или нещастие. Като направя добро на някого, той ме благославя: Бог да ти даде добра булка и добри деца. Или, Бог да ти даде пари в изобилие. – Нито едното ми трябва, нито другото. Тези благословения не са на място. – Да успее делото ти! – И това благословение не е на място. Аз не се интересувам от моето дело, но от Божието дело. Хората страдат, защото искат техните дела да успяват. Те не се интересуват от Божието дело. Работете за Божието дело и стремете се то да успява. Това не е лесна работа, но като правите усилия, всичко ще постигнете. Има неща мъчни, но има неща, които в една минута стават. Например, аз владея магията, в една минута да ви направя добри и в една минута да ви направя лоши.

Индусите имат обичай да укротяват слона по лек начин. Докато го държат затворен в клетка, той е силен, не се подчинява. Като се приближи някой до него, той започва да маха с хобота си и го държи далеч от себе си. Щом го обърнат на гърба и го търкалят няколко пъти, той отстъпва и си казва: Няма какво, ще отстъпя, вие сте по-силни от мене. Слонът е умен, той знае, кога трябва да се подчини на човека и кога не трябва. И човек, като слона, не е свободен. Мислите ли, че с тия тела, които имате днес, сте свободни? Казваме: Аз не се подчинявам на никого. – Какво ще правиш? Вързан слон си, ще се подчиниш. – Искам да бъда свободен! – Чуден човек си! Ти си свободен да ядеш и да пиеш, но ще работиш, за да осигуриш прехраната си. – Тогава, защо Бог е създал така света? – Ето един въпрос, на който не може да се отговори. И Бог може да се запита, защо човекът, малкото същество, създадено от Бога, се противи на Неговите заповеди? Бог ти каже да направиш нещо, но ти отлагаш, не го изпълниш. После страдаш и се питаш, защо иде страданието. Човек сам допуска страданието. – Как? – Чрез непослушанието си. Сега, и да ви говоря за страданието, и да не ви говоря, вие неизбежно ще страдате. Важно е, доколко може да използвате страданието.

Да се върнем към основната идея – за добрия живот. Каквото друго и да ви говорят – за небето, за рая, за звездите, за ангелите, това не е важно. – Защо? – Трън е влязъл в крака ви. Този трън трябва да се извади. Щом извадя тръна, и болката престане, мога да ви говоря по всички въпроси. Всеки човек има поне по един трън. Вие по колко тръна имате? Апостол Павел казва за себе си: „Даде ми се трън сатанински да ме мъчи, да не се възгордея за знанието, което имам. Този трън ми беше спирачка.“ Той казва: „Всичко считам за измет, за да позная Господа Исуса Христа.“ Всичко е измет пред любовта. Следователно, за да придобиеш любовта, всичко трябва да пожертваш. Съда, в който туряш вода, трябва да бъде съвършено чист. Само така ще придобиеш любовта.

И тъй, работете върху себе си, да се освободите от своите стари навици. Някой навежда главата си на една или на друга страна; друг държи ръцете си отзад; трети кръстосва краката си. Това са стари навици, от които трябва да се освободите. Дръжте главата си права, тялото си свободно, спокойно. Седни спокойно, тихо, с разположението на човек, който търси новото. Някой държи ръцете си скръстени, като че всичките му работи са наредени. На книга всичко е наредено, но не и в действителност. Турците държат ръцете си скръстени отзад, пет пари не дават за нищо. Така правят хамалите. Турят ръцете си отзад, за да поддържат товара си. Днес хората спущат ръцете си надолу, отстрана на тялото. Това показва, че са свободни от големия товар. Как трябва да поставяте ръцете си? Ако ги туряте на коленете, това не е правилно. Даже и сядането на стол не е правилно. Така сядат съдиите и съдят света. Столът е царски трон. Седиш на трон и минаваш за скромен, за смирен човек.

Някои казва: Моят стол е малък, малко е моето тронче. – И малкото столче дава условия за престъпления. Някой има стол, а седи на земята. Друг няма стол, а иска да има. Аз зная вече, какви са неговите желания. Да седнеш на стол, а след това да си недоволен от него, не е право. Като влезеш в едно учреждение, или в един дом, веднага ще ти дадат стол. По стола ще разбереш, какви ще бъдат отношенията на тези хора към тебе. Това още не са научни работи. Науката има отношение към знанието. Ако си цигулар, трябва да свириш хубаво; ако си художник, трябва да рисуваш хубаво; ако си окултен ученик, трябва да учиш хубаво. Не е достатъчно да кажеш, че си окултен ученик. Окултният ученик има някакво знание, изкуство или някакъв занаят. – Ама аз мисля право. – Това не е достатъчно. Тази мисъл трябва да се приложи в нещо. Художник си, рисуваш един човек, без да предадеш линиите добре. Търсиш музикалното чувство в този човек, но нищо не виждаш – няма го. Търсиш други способности и чувства – също ги няма. Какъв портрет е този? Казваш: Рисувам, за да мине времето, да прекарам някак живота. – Така не се говори. Хиляди години си прекарвал живота, както и да е, и сега ли искаш така да прекарваш? Ако учиш нещо, учи, както трябва; ако пееш, пей, както трябва; ако работиш, работи, както трябва. Музикант си, пей тона „до“, докато сам бъдеш доволен. Ако тонът е правилен, ще трансформираш всичките си състояния; ако не е правилен, не можеш да подобриш състоянието си. Ако си неразположен, рисувай. Начертай няколко прави и криви линии, като схема на работата. Всяка точка на линиите може да бъде изходен пункт. От нея ще излизате за по-нататъшната работа. Така постъпва всеки инженер. Първо забива колците, а после строи.

Като ученици, от вас се иска работа и учене. Ще учите, да придобивате знания. Същевременно ще се занимавате с изкуство и занаят. Всеки от вас да си има по един занаят. Ще кажете, че е късно вече да учите занаят. – Има прости занаяти. Например, на братята препоръчвам, в свободното си време да режат дърва и да ги нареждат така, както добрата домакиня нарежда стаите си. Тя поставя всяко нещо на мястото му и знае, кое де е турила. Щом й потрябва нещо, веднага го намира, не си губи времето. На сестрите препоръчвам да се занимават с шиене на дрехи, не по модата, но по изискванията на природата. Тя иска да се спазват линиите на тялото. Ще шиете дрехите си по тези линии. Не ги ли спазвате, дрехата ще бъде изкривена. Като шиеш, ще мислиш за центъра на слънцето и за центъра на земята. Ще спазваш естествения перпендикуляр, като линия, около която ще се движиш. Щом намериш този перпендикуляр, ще знаеш, де са физическият, ангелският и Божественият свят. В човека, главата е мястото на Божествения свят. Там се намират всички апарати, с които той работи. Ръцете и гръдният кош представят ангелския свят. Стомахът е човешкият свят. Всеки момент човек работи и с трите свята, затова трябва да ги държи в изправност.

Какво, всъщност, е човек? Де е неговото място? Как ще го познаем? – Ти ще познаеш човека, когато е в най-големите противоречия. Ако при това положение той остане тих и спокоен, това значи човек. Неговият ум, неговото сърце и волята му не се поколебават, остават верни на великия принцип – на любовта. Какво представят за него стотици хиляди лева? Че някой беден го обрал, той е готов още толкова хиляди да извади от касата си и да му ги даде. Той разполага с голямо вътрешно богатство, от което е готов всякога да дава. Че видял картините на някой велик художник – и това не го съблазнява. Той се любува на картините на великата природа и от тях се вдъхновява. Съблазнява се само човек с низка култура. Само такъв човек мрази и завижда. Такъв човек не може да прогресира. Човекът с висша култура се радва на благото на всички. Като види красив момък или красива мома, той им пожелава да станат още по-красиви.

Има една опасност, на която се натъкват всички хора. Например, някой иска да стане духовен – опасно е това; друг иска да стане богат – и това е опасно; трети иска да стане силен – и това е опасно. – Кое е безопасното? – Всеки момент да учиш, да придобиваш знания и да бъдеш такъв, какъвто си създаден. Като имаш знания, ти лесно ще се справяш с мъчнотиите и опасностите. Като видиш змия на пътя си, ще знаеш, как да я избегнеш, как и кога да я пипаш. Ако ме слушате, съветвам ви, лятно време да не пипате змията. Ако искате да я пипате, правете това през зимата, когато е замръзнала. На същото основание, казвам: Ако пипате човека, пипайте го зимно време, а не през лятото. Опасно е да пипаш човека лятно време, в горещините. Някои се оплакват, че на Изгрева се явили много змии. Един брат, както задрямал, чул някакво шумолене. Стреснал се и какво да види? До него близо пълзи пепелянка змия. Малко останало да го ухапе. Затова е казано: „Бъдете умни като змиите.“ Добре е да бъдете и твърди като камъните. Като говоря за твърдостта, не разбирам упоритостта. Бъди твърд в убежденията си.

Като гледам модата, която следват жените, намирам, че е добра за някакво представление. Смешни са дрехите и на мъжете, и на жените. И едните, и другите трябва да изменят облеклото си, да внесат нещо ново в него. Новото трябва да проникне не само в дрехите и начина на обличането, но и в мислите, и чувствата на човека. Сега вие искате да живеете добре, обаче, добрият живот има отношение към мислите и чувствата на човека. Ще живеете добре, ако Бог ви обръща внимание, ако ангелите ви обръщат внимание, ако добрите хора ви обръщат внимание. Ако никой не ви обръща внимание, ще се движите в обикновения живот. Това трябва да знаете. Питате: Как да се обърнем към Бога, за да заслужим Неговото внимание? – Няма какво да ви се казва, това трябва сами да знаете. Ще застанете в такова положение, че пръв Бог да ви вижда. Той гледа на красивите работи. Щом изпълнявате волята на Бога, Той ще обърне внимание на вас. Когато ангелите видят, че изпълнявате Божията воля, и те ще ви обърнат внимание. И добрите хора ще ви обичат и уважават, ако изпълнявате Божията воля.

Следователно, прави това, което Бог прави; прави това, което ангелите правят; прави това, което добрите хора правят. Това се отнася до всички. Никой не може да разчита на милост и снизхождение. Бог е милостив към онзи, който работи и учи. – Не заслужавам ли Божията благодат? – Всичко заслужаваш, ако работиш и учиш. Ако услужваш и помагаш на ближния си, всичко заслужаваш. Ако на никого нищо не си услужил, ти си в зависимост от хората. Ако искат, те могат да ти дадат нещо. Това зависи от тяхната добра воля. – Ама не заслужавам ли? – Щом заслужаваш, ще те приема в дома си най-много за три дена. Ако гледам по достойнство, ще те приема само за половин ден; ако си талантлив, ще те приема само за половин час. Много естествено. Талантливият работи, не се нуждае от външна подкрепа. Той носи богатството в себе си. Като отивате при Бога, и там е същото отношение. Ако нищо не носите със себе си, Той ще ви приеме за три дена, т. е. за три години. След това ще ви даде свободен билет да пътувате из Неговото царство. Необятно е Неговото царство!

Нека всеки от вас си направи сметка, какво изкуство или занаят иска да изучава. Каквото сте учили досега, ще го пазите. Новото изкуство или новият занаят, които ще изучавате, имат съвсем друг характер. Новото пеене се различава коренно от старото. Ще пеем така, че умът и паметта да взимат участие. Като пееш, ще влезеш в музикалния свят, ще се свържеш с него. Първо ще слушаш, после ще пееш. Като слушаш, ще правиш опити да подражаваш на това, което си чул. Нямам предвид само пеенето. Законът е един и същ и за свиренето, и за пеенето, за рисуването, за мисленето, за чувстването, за работата. Нови мисли, нови чувства са нужни на човека.

Питате: Къде е онзи свят? Като отидете на Витоша, това е онзи свят. Хималаите, това е онзи свят. Те са свободни от хора, животни, птици, буболечки. Там никакви излишъци не се допускат. Когато в съществата, които живеят във висшите светове, се събират излишъци, те слизат временно в човешкия свят, дето оставят излишъците си и пак си отиват горе, Като знаете това, не се оплаквайте от страданията. Те са път, по който слизате в нисшите светове, да оставите своите нечистотии. Като се освободите от тях, пак ще се качите горе. Такъв е законът на необходимостта. Това е философията на страданията.

Сега, вие очаквате да дойдат отгоре да ви вземат и с колесница да ви заведат на небето. Там да ви пеят, свирят, да ви забавляват, без да искат нещо от вас. Вие мислите, че и там може да се жените, да имате деца, къщичка. Хубаво е това, но за земята. Да се ожениш, това значи, да си вземеш белята. Не е лесно да се справяш с жена, с деца. Нямам нищо против женитбата, но и жената, и мъжът трябва да бъдат съзнателни. Искаш да пишеш една книга. И това е беля. Като излезе книгата на бял свят, хората ще започнат да те критикуват. Ще се чудиш, как да се справиш с тази критика. Изобщо, духовните хора много бързат. Например, и вие искате външните хора да видят вашите гимнастики. С какво ще се похвалите: с музиката ли, с начина, по който ги играете? Има смисъл да представите упражненията пред софиянци, но когато се хармонизирате. Като правите упражненията, вие не мислите. Движенията ви трябва да бъдат под контрола на вашата мисъл и воля. Само тогава ще бъдете господари на себе си и на своята съдба. Има смисъл да правите упражненията, ако придобивате нещо от тях. Каквото придобиете, това се отнася до вас. Едни правят упражненията бързо, други ги правят от страх, от задължение. Стани сутрин рано, направи съзнателно упражнението заради Бога и заради себе си. Като играете музикалните упражнения, избирайте си за другар този, с когото си хармонирате. Ако не си хармонирате, или се смущавате, не трябва да играете заедно.

Казвам: Ако в окултната школа не можете да преустроите тялото си, вашите ръце, крака, лице, нищо не придобивате. Ако не можете да преустроите вашите мисли, чувства и постъпки, нищо не придобивате. Защо ви е тогава училището? Защо ще служите на Господа, ако нищо не придобивате? При това положение, и на небето да отидете, ще бъде също като на земята. Това е все едно, да ожените дъщеря си и да отиде в дома на своя възлюбен със същите недостатъци, каквито имала в бащиния си дом. Бащата пита за дъщеря си: Как е сега дъщеря ми? – Спи много, огън не може да кладе; не знае да готви и пере. – И у нас беше същото. За да не се уморява, ние я освобождавахме от тези задължения. Значи, не се е изменила. Каквато е била при баща си, такава е и при мъжа си. – Каквито сме при Бога, такива ще бъдем при ангелите; такива ще бъдем и при хората. Трябва абсолютно да измениш живота си. Да живееш така, че да задоволиш Господа. Каквото и да правиш: Молиш ли се, учиш или работиш, всичко прави за Господа. Кажи си: Всичко за Господа! Вземеш стомната, отиваш за вода и си казваш: Защо ще ходя за вода, защо ще си хабя времето? На какво съм заприличал? Свършил съм гимназия, университет; за мене ли е да нося вода? Значи, ако вземеш стомната да донесеш вода, ще накърниш достойнството си. Ако вземеш цигара в устата и пиеш бира, вино, достойнството ти ще се повдигне. Така не се мисли.

Като ви наблюдавам, виждам, че сте станали обикновени хора. Затова и песните, и гимнастическите упражнения – всичко сте довели до изглаждане. Така сте ги изгладили, че аз сам не мога да ги позная. Не се свири, нито се пее така. Тъй както са дадени упражненията, гимнастиките, в тях е вложен дълбок смисъл. Не спазвате ли този смисъл, нищо не можете да постигнете. – Ама ние сме дошли да служим на Бога. – Вие сте Му служили досега, но трябва да Му служите по нов начин. Да изпълните Неговата воля без никакво противодействие. Да изпълниш Божията воля, това значи, да живееш разумно. В изпълнението на Божията воля влизат три елемента: любовта, мъдростта и истината. Значи, ще работиш с любовта, ще работиш с мъдростта, ще работиш с истината. Без тези добродетели, човек няма никаква цена. За онзи, който не е изпълнил Божията воля, и сам Бог ще каже: Дайте му два долара и го пратете на земята, да се учи.

Т. м.

45. Лекция от Учителя, държана на 26 юли, 1933 г. София. – Изгрев.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Основа за знанието

5 часа сутринта

Добрата молитва

Чете се темата „Разлика между добро и правда“.

Човек, за да научи, трябва да има една основа. Човек никога не може да придобие истинско знание, ако той няма любов.

Основата на знанието е Любовта. Не, че знанието произтича от Любовта, но без Любов не може да има знание. Без Любов не може да имаш знание, не можеш да го задържиш. Сега туй е тъмно. Тъмно е по единствената причина, че възпитанието ви е такова, възпитанието ви е тъмно. Подхраната ви е такава. Най-първо, за да се възпита човек, той трябва да отбира храната си, защото храната влияе[1]. След туй ще се прояви чувствуванието, усетът за приятно и неприятно, след тия усети ще дойдат елементарните мисли. Това е един вътрешен градеж. Ти мислиш животът като една целокупност, като че светът е създадеш, за тебе. Всичките блага, които съществуват, имате една скрита мисъл вътре, минавате за смирени, за набожни, но във всичките хора има скрита мисъл, от която се ражда злото. Понякой път се явява в тщестлавие, гордост, подозрение, злоба, омраза. Някой път едно привидно добро, но зад всичко туй е скрито нещо лошо. И туй, лошото се изявява в лицата на всичките хора. Ще видиш някой човек, приближава се към един, усмихнат, но зад тази усмивка има друга една вълна, което издава онова, което е скрито. Някой е озлобен, усеща, че е слаб, иска да отмъсти. Приближава се при своя противник, любезен, но търси един момент, да прояви своята злоба.

Вие не можете да се избавите от туй, скритото зло, вътре в природата, то не е ваше, но вие сте в едно течение. Злоба има в природата. Тя не е индивидуална, а е колективна. Една проява, която всички я проявяват. И разумните я проявяват. И те проявяват своя гняв, своята злоба. Нима мислите едно същество, което прави неправда спрямо другите, че то гледа тъй индиректно? Той мисли как да постъпи и в него ще се зародят известни чувствувания. Но рекох, ние туряме в любовта, разбираме: да обичаш човека – да му направиш пакост. Любовта това е закон на Божествения свят, дето няма никакви противоречия. Следователно за да любиш, не внасяй противоречия в тебе, понеже, любовта няма противоречие. И във вас няма да има. Имате чиста вода, вие вземате някакъв примес на тази вода, туряте захар или розово масло, вие притуряте тия неща, вие разваляте водата. Чистата вода от никакъв примес не се нуждае. Любовта не се нуждае от никакъв примес, от никакви коментарии. Изпълнете я тъй, както е.

Вие ще кажете: светска любов. Ангелска любов, човешка любов, това са неразбрани мисли. Съществува една Любов и тя е Божията Любов. Ангелите, доколкото разбрали, внесли нещо от своята любов. И тази ангелска любов си има дефект, има нещо неразбрано. Човешката любов има още по-големи дефекти. В любовта на ангелите има едно различие, една усилена деятелност – някой път е по-силна, някой път е по-слаба. Когато[2] в хората се ражда озлобление.

Рекох, ние се отдалечаваме, целта им не е вие да разберете какво нещо е любовта, защото в този смисъл, когато човек разбере нещо, той може да го приложи. Казва: „Аз разбрах какво нещо е любовта.“ Щом си разбрал, трябва да го приложиш. Казва: „Разбрах какво нещо е художество.“ Щом си разбрал какво нещо е художество, ти трябва да си отличен рисувач. Ти не може да разбираш любовта, ако не може да я употребиш. „Аз рисувам.“ Как рисуваш? „Аз пиша много добре.“ – Как пишеш? Запример в рисуването, ако вие турите известни линии, какво означава, или може да турите крива линия, или може да турите така:

083.jpg

Целият човек е стенограма. Всяка линия е един надпис. Тия знаци растат. Първоначално, които създадоха човека, те го създадоха по точно определени, геометрически правила, всичко е отмерено. Ако от висшата наука се изучава човекът, той се изучава чисто геометрически. Ако се вземе цялото лице, отношението на всяка линия, разни линии има. Има линии на носа. Тя върви по един... в едни е правилна, в други е неправилна. Носът не е правилен у някой. Туй показва, че ред поколения са вървели по неестествен път. Следователно този човек, който наследил този ум, той не мисли правилно, после той не чувствува правилно и постъпките са противоречиви. Туй показва носът. Той не е отговорен за всичките тия неща.

Вземете един шофьор, спре автомобила на пътя, спре се той, бърка, бърка, той не е виноват за автомобила. Той е виноват само в това, че като купил автомобила, трябваше да го разгледа. Ще върви ли или няма да върви. Казва: „Аз ще го накарам да върви.“ Мисли, че е майстор. Повърви половин час и спре. Онзи, който се е качил на автомобила, втори път ще търси ли на този автомобил да се качи. Ще каже: „Този автомобил не ми трябва.“ Рекох, разгледайте го от чисто практическо гледище. Вие искате хората да ви обичат, нали така? За да обичаме един автомобил, той трябва да върви, не да се спира. Пък да върви лекичко, да не прави никъде сътресение, да ти е приятно. Този автомобил да е отличен, мощен. Казваме: добър е този автомобил. Всякога може да обичаме този автомобил. Защото в света има не само мъртви автомобили, но живият човек е жив автомобил. Туй е основната идея, която трябва да залегне във вашия ум и тогава се заражда едно различие.

Запример като се предава някоя окултна лекция, създава се идеята, че човек разбира нещо. Казва: „Аз разбрах туй нещо.“ Понякой път вие мислите, че разбирате онзи свят. Ангелите разбират какви са те. То е една неразбрана работа. Онези, които са ходили, адептите, които са влизали в ангелският свят, почти нищо не виждат. Виждат обикновени работи. Но вътрешната страна е съвършено скрита. Ти никога не можеш да видиш същината, ако човешкото битие не отговаря на нея. Никога едно същество, на което умът не е готов и сърдцето не е готово, не може да използува нещата за своя облага, нищо не може да използува, всичко ще бъде скрито. Даже на този свят вие не може да знаете някой човек дали ви обича. Вие и това не знаете. Казвате: „Този човек ме обича.“ Дълбоката причина не знаеш, защо ви обича.

Аз да ви приведа един пример: Преди 20 години осъдиха един американски лекар за престъпление. Десет години той помагал на едно семейство и пари давал и средства давал, с единствената цел да ги изтреби и най-после сполучил. Останал един от членовете на това семейство, искал и него да довърши и тогава го хващат в неговите престъпления. 10 години повидиму правил добро. Единствената цел била, че той си правил опити. Сега няма да ви разправям за опитите. Какви ще бъдат вашите заключения? Вие даже изследвали ли сте себе си?

Запример вие казвате, че имате любов към Бога. Утре, като не стават нещата по вашето щение, казвате: „Не зная, Той си играе с нас.“ Вие обичате някого, щом той направи това, което не искате, вие сте недоволни. Вие искате нещата да стават по вашата воля, като не стават, казвате: „Това не е любов.“ Кое ви позволява така да мислите? Представете си, че друг, който ви обича, и той иска да стане по неговата воля. И тогава ти, който обичаш, искаш по твоята воля да стане. Този, който те обича, иска по неговата воля да стане. Питам тогава: по коя воля трябва да бъде? Тогава рекох, трябва да спазвате поне закона за справедливостта. Веднъж по твоята воля, втори път по неговата воля, пак по твоята воля. Щом искаш два пъти по твоята воля да стане, а един път – неговата, нарушава се справедливостта. Веднъж твоята воля, вторият път неговата воля, пак твоята воля, пак неговата воля. Това се нарича закон на справедливостта. После и времето трябва да бъде еднакво определено. За колко време трябва да бъде твоята воля? – За 5 минути, и неговата – за 5 минути. Ще извадиш часовника и ще гледаш. Дойде той, говори дълго, това е дрънкане. Несправидливо е. Рекох, някой човек дойде при мене и казва: „Само за 5 минути“ – цял час ми дрънка. Става неговата воля. Казва 5 минути, 5 минути по английски ще му говориш. А сега ми казва, че 5 минути, а цял час говори. Половин час за тебе, половин час за мене. Ти ще дойдеш сега, да ми разправяш за някаква твоя болка. Питам сега, някаква болка... Някъде някаква подутина имаш и ще ми разправяш като една възлюбена, цял час ще ми разправяш откъде дошла причината, защо и за какво. Рекох, разбрах. Че защо ми е да туриш този цирей в ума, тази подутина. Казваш: „Чакай, да ти разправя.“ Аз не се нуждая от твоя възлюбен цирей.

Вие най-първо нямате философия за възпитание. Вие имате един цирей. Каква нужда има да разправяте. Вие ще отидете при Бога, да разправяте, че имате един цирей. Важното е да кажеш на Господа: „Имам един цирей, да се махне“, нищо повече. Да се махне циреят, по който и да е начин. Махни този цирей, постисни го с ръка, кажи: Да си вървиш! Махни са ръката, повярвай и той ще си замине. Ти пипаш, но той не минава. Защо? Защото го обичаш. Знаеш на какво мяза това. Бащата казва на момата за възлюбения и: „Не искам любовни работи да вършиш с тоя момък.“ Тя му казва: „Да си вървиш.“ А после му казва: „Пак да дойдеш.“

Целият живот е [...]. Нито един от вас не е искрен. Много малко хора съм срещал искрени. Аз не съм видял такъв човек, искрен. Някой казва: „Чакай бързам.“ Че като бързаш и аз бързам, че кой не бърза? Няма какво да разправяш, че бързаш. Ти като бързаш, няма защо да бързам аз. Аз като бързам, няма какво да разправям. Щом като бързам, аз ще си вървя. Щом ти бързаш, ти ще си вървиш. Ти бързаш, и аз бързам. Тогава или аз с тебе трябва да вървя или ти с мене трябва да вървиш. Да вървя с тебе е губене на време. Ти си отиваш по работата и ако аз вървя с тебе, твоята работа става, а моята остава. Ако ти вървиш с мене, моята работа става, а твоята остава. Щом двамата бързат, да си вървят по работата, нищо повече.

Но каква е основната мисъл? Коя е основната мисъл, кажете ми? Доброто в света, това е един резултат на Божествения свят. Този резултат се употребява на Земята. Казвате: „Произходът на доброто е Любовта.“ Произходът на справедливостта, за да направиш добро, подбудителната причина е отпред, а за да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Никой не може да бъде справедлив, който не е съвестен. Следователно подбудителната причина за доброто е милосърдието, а подбудителната причина за справедливостта е човешката съвест, която се намира в съзнанието, че трябва да бъдеш справедлив, това не произтича от нищо друго. Справедливостта произтича от един източник, който е Божествен източник. С единия източник си служат хората, а с другия си служат ангелите. Справедливи трябва да бъдете едновременно. Най-първо човек трябва да бъде справедлив спрямо себе си. Няма да преувеличаваш своята доброта, но няма и да я смаляваш. Няма да преувеличаваш своите способности, но няма и да ги смаляваш. Няма да даваш предимност на тялото си, но и няма и да го унижаваш. Всички ще държиш в изправност, както ти е дадено. Няма да разправяш за нищо. Ти погледнеш очите си и казваш: „Не си харесвам очите.“ Кое в очите не е хубаво? Искаш да бъдат красиви очите ти. Но, за да бъдат красиви очите, ти постоянно трябва да имаш разумност. За да бъдат очите ти правилни, ти трябва да имаш Божествената разумност. За да имат очите ти мекота, ти трябва да имаш чувства.

Три точки има в човешката глава. Три пункта има, отдето чувствата трябва да произтичат. Едни чувства произтичат от много даване. Те дават сега краска на очите. Ако искаш очите ти да бъдат меки и добре направени, то произтича от твоето милосърдие. После очите ти, ако са близко или са отдалечени, те имат две противоположни течения. Да са наблизо до твоята интелигентност, ти ще виждаш нещата отблизо. Ако са далече, междината им, ако е голяма, ти няма да схващаш отношенията в дадения случай. В единия случай схващаш повече, в другия схващаш по-малко. И малкото и повечето това са неща субективни в човешката природа. Очите трябва да бъдат точно на своето място. Художниците още нямат мярка, де трябва да поставят очите. Рядко съм срещал очи, поставени на място. Един ден ще има художници, но трябва да се прояви цялото равновесие вътре в човешкия дух, за да се поставят очите на място. Даже като разглеждам човешкото лице, много малко лица ще срещнете, които са направени както трябва. Навсякъде съществува една симетрия, която показва за голямото различие и разногласие, което съществува.

Сега тия работи може да останат неразбрани. Мъчно е да се говори за истината, понеже, тя смущава. Когато човек не я разбира, истината не трябва да смущава човека. Казват, че истината била горчива. Истината не е горчива, но лъжливата истина е горчива. Истината е сладка. И много сладка е истината. По-сладко нещо от нея не съм намерил. Лъжливата истина, която е облечена, по-горчива от нея няма. Кажат ти, че ти си грозен. Това не е никаква истина, защото казваме, че ти си добър, но туй е по отношение. Туй, което ти казваш на един човек, че е добър или лош, то не е самата истина. Като те срещна аз, за да покажа истината, не трябва да ти казвам, че си добър или лош. Моето отношение към тебе, каквото мисля, каквото чувствувам и както постъпвам, трябва да бъдат както към добър човек. Аз няма да ти кажа, че си добър, но моето отношение, като те гледам, аз ще имам същото почитание и уважение, както към себе си. Това е на човека да кажеш истината. Другото е заблуждъние. Щом ти говориш едно нещо, без да си разбрал, ти нямаш отношение. Казва: истината не се казва с уста. Ти, за да кажеш на някой човек истината, непременно ти трябва да имаш известно отношение към него. Питам: сега колцина от вас имат такова отношение? Колцина от вас разбират другите като себе си?

Аз бих взел за вас един пример. Аз бих взел... желал между вас да има един като мене. Кажете ми вие, като мене да има един, безкористно да служи. Във всичките ви постъпки аз виждам неща, които са вредни за самите вас. Не е за мене. За мене дали живеете добре или зле е все едно. Един ден вие ще вадите една поука, едно знание, ще научите. Даже аз нямам време да се спирам. Не сте само вие. Целият свят седи в субекта навсякъде в Америка, в Англия, навсякъде всички хора в света си мязат. [В] Америка като идеш, ако си проповедник ще те питат кой те праща. Ако заплатата ти се увеличи, значи като проповедник се подигаш. Ако се намали заплатата ти, ти се понижаваш като проповедник. Питаме каква е жената? Ако ти си проповедник и жена ти е добра, но ако жена ти е лоша, твоята работа е осъдена. В Америка жените решават съдбата на проповедниците. За да уволнят проповедника или да остане на служба зависи от жена му. Ако е добра, остава на служба, ако е лоша, дават му пътя.

Аз ви изнасям една истина. Вашият ум, вашето сърдце, вашата воля, това са сили, които ви препоръчват. Те са препоръчителните сили. Ако вашият ум не може да ви препоръча, ако вашето сърдце не може да ви препоръча. Та, понякой път аз съм дошъл до опитите, правя опити. Гледам всичките сте пълни с непослушание. С учено непослушание. Сега ни най-малко няма да се тревожите. Казвам някому нещо, той казва: защо? Философията в окултната наука, никому няма да кажа. Не съм длъжен да поздравлявам никого. Какво има да поздравлявам ситите, какво имам да поздравлявам гладните. Гладният да върви в гостилницата, да се наеде. Ситият да отиде да си почива. Какво ще ме среща да го поздравлявам. Казвате: „За да се поздравляваме, трябва да имаме отношения.“ Ти искаш да те поздрави или да го поздравиш. Носиш ми едно писмо от баща ми, ще ви поздравя. Нося ти едно писмо от баща ти, ще ме поздравиш. Не ви нося никакво писмо, няма да ме поздравиш. Ще ме поздравиш за онова, което съм направил за вас. Давате ми една чаша вода, пътник съм – ще ви поздравя. Слуга съм, давате ми прием в къщата ви – ще ви поздравя. Изпращате ме навън от къщи – ще ви поздравя. Казвате: „Ще ви благодаря ли?“ Казвате християнин е това. Като изляза, вие не знаете какво ще кажа. Но доброто от вас като излезе, кажете: „Тази къща да изгори, пепел да остане.“ След това минавате за много праведен. Рекох туй, което сте казали, право ли е – да изгори тази къща? Или някой ви направи добро и казвате всичките благословения. Но питам: след като сте казали десет – сто пъти нещо, казали ли сте къщата да изгори и не изгаря, значи от Невидимият свят считат, че туй не е добро. Някъде ви приемат и казвате, всичко туй благословение да остане на къщата. Но нито благословението остава, нито къщата изгаря. Значи туй, което ти казваш, то не става. Кое е по-хубаво: къщата да изгаря и благословението Божие да дойде, или нито благословението да дойде, нито проклятието да стане? Кое е по-хубаво? Срещне ме някой и казва: „Господ здраве да ти дава. Да имаш булка и деца.“ Мен булка и деца не ми трябват или някой казва: „Да ти тръгне напред, та да спечелиш много пари.“ Мен пари не ми трябват. Не на място е неговото благословение. Чудни сте вие. После казвате: „Твоето дело да успее!“ Не ме интересува моето дело. Нека успява Божието дело, не моето дело. Светът страда, че все нашите дела успяват, а не Божиите.

Та между нас трябва Божието дело да успява. Вие сега мислите, че някой неща са много лесни. Нали тъй? Аз мога всичката магия в света, може да направя когото и да е от вас добър или лош[3], туй да го знаете. В 5 минути, в една минута отгоре. Индусите имат един слон, някой път като го хванат в робство, цял месец, с 1-2 месеца не се укротява. Но като го повалят по гърба, потъркалят го няколко пъти и става мекичък като овца. Какво е станало със слона? Слонът е много умно същество. Слонът е много разумно същество. Казва: „Тия хора!“ Най-първо като го държиш, той е силен. Но като го потъркулиш на гърба, казва: „Тия хора са много по-силни. Не ми остава нищо друго, освен да се по[дчиня].“ Като го държат прав, той ги държи настрани с хобота си. Който се приближи... Казва: „Само да си позволи да се приближи някой.“ Но щом го турят на гърба, казва: „Тия хора са по-умни от мене.“

Тогава какво ви остава на вас? Сега някой от вас сте вързани, седите на краката си. Не са ви повалили на гърба. Седите с хобота си и се браните. Питам: кой от вас е свободен? Мислите ли, че в тия тела сте свободни. Вие сте един слон вързан, какво ви остава, ще се подчините. Казвате: „Аз няма да се подчиня.“ Какво ще правите, ако не се подчините? Всички се подчиняват. Мнозина ще ми кажат: „Аз искам да бъда свободен.“ Чудни сте вие. Свободни сте да ядете, да пиете, но ще работите за онова, което ядете. Тогава иде другото противоречие. Казвате: „Защо Господ е създал света такъв?“ Никой не е получил досега един отговор, защо Господ е създал света така. Това е един труден въпрос, да се зададе. И Господ може да зададе въпроса: защо тия същества, които Той създаде, се противопоставят на Неговите наредби. Ти, малкото същество, което си излязло от Него, противиш се на Неговите нареждания. Защо трябва да го правиш? Каже ти нещо и ти го отлагаш, не го правиш. А след туй страдаш. Казваш: „Защо Господ допусна страданията?“ Страданията ти ги допусна. Сега туй, което ви говоря, за страданията може да се говори. Сега не е въпрос за страданията. Страданията ще си вървят. Да ви говоря, вие ще страдате и да не ви говоря, пак ще страдате. Единствено е страданията вие може да използувате, до известна степен.

Та рекох сега, да се върнем към основната мисъл, която е потребна за сегашния живот. Какво може да се направи? Сегашният живот, аз разбирам: тебе в крака ти влязъл един трън. Няма какво да ти разправям за небето, за звездите за рая, за това, за онова. Единственото най-важно е този трън, който имаш в крака си, да се извади. След като излезе тръна, тогава може да ти разправям за всички други работи. Та рекох, сега, кой е главния трън? Всички имате по един трън. Апостол Павел казва, че имал един трън. Не зная вие по колко имате. Вие по колко имате? Не вярвам да са повече от един. Ако имате един, то е достатъчен. Ако ми кажете, че имате по два тръна, вие трябва да сте по-големи от апостол Павел. Апостол Павел: „Даде ми се ангел сатанински да ме мъчи, да не би да се възгордея за знанието, което ми се даде.“ Че този ангел, беше спирачка. Да не мисли за себе си, нищо повече. И той казва: Всичко считам за измет, да позная Христа. Или: всичко друго в света е измет, при познаването закона на Любовта. Или другояче казано: за да познаеш Любовта, ти онова шише, което имаш, да го измиеш много хубаво, че водата, която туриш вътре, само тази вода може да остане чиста.

Най-първо сами трябва да се освободите от някой ваши привички. Вие имате привички. Някой турят краката настрана, някой си навел главата на една или друга страна. Някой си сложил ръката настрана. Като влезете тук, да вземете едно положение, да седите спокойно. Коя е правата поза? Няма какво да гледа човек. Казва: „Какво ще кажеш?“ Ще седнеш като един човек, който е заинтересован, търси новото. Каквото му кажат, ще го възприеме. Защото човек, ако си държи ръцете прекръстосани, този човек е, който си уредил работите. Той ги уредил, но на книга ги уредил. Някой си турил ръцете отзад, като че за нищо не мисли, пет пари не дава. Турците си носеха ръцете отзад. Ама сега вече не ги носят. Щом туриш ръцете отзад, ти ще приемаш. Всичките хамали, като турят ръцете отдире, приемат голям товар. Като туриш ръцете отзад, значи товар имаш. Трябва да си туриш ръцете отзад. Сега си спущате ръцете надолу. Къде трябва да турите ръцете си? Я, ми кажете, помислете сега. Ако ги турите на коленете си, то не е право. Че седите на столовете, туй не е естествено положение. Вие сте съдии, като адвокати седите, давате решение. Всеки, който седи на стол, той съди света. Всеки стол, то е царски трон. След туй минавате за много смирени. Казвате: „Трончето ми е малко.“ Малкото тронче дава условия за престъпления. Някой път дават стол, а седим на земята. Щом един човек иска стол, аз зная какви са неговите желания, аз не се държа за буквата. Да седнеш на един стол и след туй да се обърнеш, да се извиняваш, че столът ви не е хубаво направен. Тебе ти е неприятно, така да гледаш. Щом влезеш в едно здание, тебе ще ти дадат един стол. Между тия хора няма да ти бъде добре. Какъвто е стола, такова ще бъде и отношението. Щом столът е хубав и отношенията ще бъдат добри, но това не са научни работи.

Рекох, на всинца ви трябва изкуство, знание ви трябва. Запример за какво ще се уважава един човек. Като ходи, да знае как да ходи. Ако е художник, да знае да рисува хубаво. Ако е цигулар, да знае да свири хубаво. Ако е архитект, или каквото и изкуство да има, да го разбира. Едно малко изкуство да имате. Сега вие казвате, че сте окултни ученици. Какво изкуство имате вие, кажете ми? Всички окултни ученици изучават известен занаят. Като отидеш, най-първо ще ти кажат: „Трябва да се работи нещо.“ Като нямате туй изкуство, тогава вие се впрягате на една полезна мисъл. Че вие искате аз да ви обърна внимание. Ако сте художник, ще обърна внимание. Вляза, ще ви погледна лицето ще видя и ще кажа: „Даровит е този човек.“ Гледам картината, в нея има дефекти. Като видя картината, гледам къде е дефектът. В главата ли е. Той турил сенки, но не са естествени сенките. Гледам способностите. И там има известни дефекти. Потънкости има. Музикалността я няма.

Или музикантът не взема вярно тоновете. Взема фалшиви тонове. Гледам времето не е развито. Няма такт, няма ритмус. Той казва: „Е, да мине времето.“ Да мине животът. Не е да мине животът. Животът така е минавал с хиляди години, не трябва така да минава. Ако ще учиш нещо, учи го добре. Ако ти учиш музика, повтаряй си „до“- то дотогава, докато ти сам останеш доволен. Един тон, ако запея, аз уча музика, някой път казвам „до“. Имам лошо състояние. Щом взема тонът правилно, смени се състоянието. Щом се сменя състоянието, тонът е верен. Щом не се сменя състоянието, тонът не е верен. Щом се сменя състоянието, тонът е правилен, защото музиката трансформира всичките енергии. Щом известни състояния не може да се трансформират, тонът не е правилен. Ще вземеш един тон, втори, трети, четвърти, докато го вземеш правилно. Или рисуваш, имаш известни линии. Имате известни състояния, такива неразположения. Седнете и рисувайте така:

084.jpg

Че това е рисувание. Това е една отлична картина. Всичко туй може да се обработи. Може да ви извадя цели чудеса. Това са определени точки. Една картина, която може да създадем. Тия пунктове ги имаме. Може да ги обработим. Може да ги нанесем. Туй е като схема. След туй ще започнем да рисуваме. Трябва работа да има. Всеки може да го нарисува. То е скица, определя точките. Като един инженер ходи, забие колците и после започва да нанася цялото здание.

Та рекох, трябва ви сега работа. Трябва ви едно знание. Какво изкуство да ви препоръчам? Не, че не зная. Тогава на мъжете препоръчвам рязане на дърва. Да нарежиш нещо. Или да кажем имате вие стая, нареждате стаята, но да знаете всяко нещо къде е. Всички неща да са така наредени. Има стаи така наредени, всяко нещо е на мястото си, маси, столове, картини. А идеш някъде, всичките неща са разхвърляни, дрехите разхвърляни така. На сестрите, вие дрехите си как шиете? Първото нещо модата какво трябва да направи? Преди време, модата беше да си турят колани, тъй ги правеха, че се оплакват. Най-първо трябва да имате една кройка за тялото и тази кройка трябва да съответствува на линиите на тялото. Някой от вас нямате талия. Някой брат се изкривил, няма талия. Някоя сестра няма талия. Има една линия, която природата обича. Едновременно ще мислиш за центъра на Слънцето и за центъра на Земята. И така като се поставиш, ще имаш един перпендикуляр. И тогава трябва да знаеш, разумният свят от този перпендикуляр накъде се намира, Божественият свят накъде се намира, ангелският свят накъде се намира и човешкият свят.

085.jpg

Графически да ви представя този перпендикуляр. Тази крива линия е Божественият свят, мяза на една гъба това (б). Това е ангелският свят (а). Това е човешкият свят (ч). Това са скици. От тази скица ще излязат ръцете. Когато ние искаме да имаме отношение с ангелския свят, ще вземем само за гърдите, а главата горе, това е Божественият свят. Ти си едно заведение. Най-голямото заведение със своите апарати. Като влезеш, трябва да знаеш всичките апарати, да знаеш как функционират. Ти с тях ще живееш няколко хиляди години. Щом не знаеш как да живееш, ще те уволнят от това заведение, и ще те изпратят да учиш. След туй ще те пратят на Земята и ще ти дадат друго заведение. След туй пак ще те уволнят.

Та рекох сега, има една мисъл, да може човек да схване в дадения случай, най-мъчното да си представите в духовно отношение, какво представяте. Ти като човек ще се познаеш, ако влезеш в най-големите противоречия в живота и не се измени този ум, твоето сърдце, твоята воля, ти си човек. Ти си в съблазън, при най-големите противоречия не те занимават. Какво ще ме съблазняват мене стотина хиляди лева, на един бедняк, когато аз разполагам с несметни богатства. Аз ще взема от моята каса и ще туря още толкоз в неговата. Какво може да ме съблазни? Картината на един художник на Земята, когато имам такива картини? Аз може да рисувам по-хубави. Как може да ме съблазнява да я взема? Щом ти се съблазняваш, съблазънта показва, че ти си на ниска култура. Щом ти завиждаш на хората, ти си от нисша култура. Щом ти мразиш, ти си от нисша култура. Каквито и да са отрицателни черти, които ти имаш, показва, че си от нисша култура. Ти не може да прогресираш. Като ти си от висша култура, като видиш картините на този художник, ще пожелаеш да нарисува още по-хубави. Като видиш един хубав, красив човек, ще кажеш: „Аз бих желал още по-красив да е. Аз не бих желал да бъда красив като него.“ Че аз съм бил в света, всичките тези картини на художниците аз не мога да ги туря даже в кухнята си. Какво ще ми разправят за линии. Туй не е художество, разбирате ли? Аз, ако бих имал една от тях, не бих я турил в кухнята си, но тук ги държим в училището вътре. Те са отлични тук, какво ще ми разправяте?

Че линията на Христа била... Сега една опасност има, че понякой път учениците се научават да говорят такива волности, като учителя. Той говори силно, иска да ги наплаши и те се изплашат, но те се втълпят в тяхното съзнание. И те започват да налагат своето. Има една опасност в живота. Искат някой да бъдат религиозни. Опасна работа е да бъдеш религиозен. Искат някой да бъдат духовни, опасна работа е да бъдеш духовен. Искат някой да бъдат светски. Опасна работа е да бъдеш светски. Искат някой да бъдат богати. Опасна работа е да бъдеш богат. Искат някой да бъдат силни, опасна работа е да бъдеш силен. Кое е безопасно, кажете ми? Всичките са опасни. Безопасно е да знаеш. Знанието е да знаеш тази опасност и да знаеш как да я поправиш. Опасна е змията, когато не знаеш как да я пипаш. Една змия, аз не я пипам лятно време, аз я пипам зимно време, тогава е безопасна, а лятно време седя надалече от нея. Зимно време се приближавам, мога да я пипна навсякъде, накъдето и да е. Всеки човек, пипайте го, когато е зимно време, а не лятно време. Всички вие сте майстори да пипате лятно време.

Тогава казва, и на Изгрева ми разправят, че на полянката се наплодили змии и един тамън заспал, щяла да го ухапе пепелянка. Много змии има, може някой като ходи да го клъвне. Защо се наплодили змиите? Да станете по-умни. Всичките змии дойдоха и казват: „Не сте толкоз умни.“ Бъдете умни като змиите. После трябва да бъдете твърди като камъните. Между камъните ходят змиите. Но туй сега не е повод. В туй няма никакво изкуство.

Сега на сестрите ще ви дам един модел за мода. Сега тъй както сте облечени, жените ставате за много хубаво представление. Бихте спечелили много пари да ви преставят като сатири, но за жени не са хубави. Никак дрехите ви не са хубави. Пък и за мъжете и за тях не може да станат. Те мязат като кюнци, на нищо не мязат. Това са външни работи. В нашите мисли, в нашите чувства и в нашите постъпки, има същите кройки. Вие отивате в един свят, няма да се минат 20-30 години, ще идете в един свят. Кое е онова, което ще ви препоръча. Вие някой път искате да се спирате, искате да живеете добре. Хубаво е това. На Земята може да живееш добре само при какви условия? Аз да ви кажа. Ако Бог е обърнал погледа си към вас, ако ангелите са обърнали погледа си към вас, ако всичките хора са обърнали погледа си към вас, вие може да живеете добре. Вие може да живеете живот, какъвто искате. Ако Бог си гледа своята работа, ако ангелите си гледат своята работа и хората си гледат своята работа, вие ще минете един обикновен живот. Туй да го знаете.

Сега ще запитате: „Как да се обърнем?“ Вие искате да ви застави някой. Няма какво да ви заставят. Но вие ще излезете, ще се поставите в такова положение, че Господ да ви вижда, Господ обича да гледа красивите работи. Когато Господ види, че ти имаш желание да правиш Неговата воля, Той ще обърне внимание на тебе. Когато ангелите видят, че ти правиш всичко, както е волята Му, спират се. Когато добрите хора видят, че правиш онова, което те правят, спират се. Прави онова, което Бог прави. Прави онова, което ангелите правят. Прави онова, което добрите хора правят. Туй е без разлика. Не си мислете друго нещо. Може да бъдете ученик. Може да бъдете някакво божество. Каквото и да си, законът е един и същ, няма отстъпка. Няма да мислите, че някой ще мине тъй.

Някои мислите, че Господ е милостив. Господ е милостив за художниците. Работите вървят по заслуга. Заслугата е закон на кармата. Ти заслужаваш, понеже като направиш някаква услуга, дойдеш при мене, уважение и почитание имаш, то е заслуга. Понеже някога си ми направил някаква услуга. Но представете си, че ти на мене нито добро сте направили, нито зло сте ми направили. Дойдете при мене, вече от мене зависи. Не е по заслуга. Вие ще ме познаете, аз какъв човек съм. За другите закон, принуждение. Тогава аз като човек трябва да се проявя. Как трябва да се проявя при вас? Аз ще се проявя повече отколкото вие заслужавате. Ако е за заслуга, аз ще ви държа само един ден. За заслуга аз ще ви държа в дома си най-много три деня, пък ако е по достойнство – само половин ден. Пък, ако е за най-голям талант, ще ви държа само половин час. Защо е така. Че ако вие сте талантлив, няма какво да ви държа, даже половин час е много. Талантливият човек трябва да работи, пък като дойдете, че нищо не носите, три деня може да стоите. Вие имате всичкото мое разположение.

Та рекох сега, отнасяйте тия неща. Какво отношение ни трябва. Отивате при Бога, вие казвате: да бъда праведен. Вие искате да заслужавате, че като идете по заслуга. По заслуга Той колко ще ви даде? Той по заслуга ще ви даде три деня. Три деня знаеш колко са, това са три години. Три години ще седите при Него, след туй след три години, във вас ще се зароди желание да ви прати Бог. След три години ще ви даде свободен билет за пътуване навсякъде. Обширно е Неговото царство, за да се учите.

Та сега намислете кой от вас какво изкуство иска да учи. Каквото сте учили, то за вас да остане за сега. То си е хубаво. Новото изкуство, което ще учите, то ще бъде от съвсем друг характер. Нали някой от вас, който иска да учи новото пеене, не като онзи българин. (Учителят изпя горното „до“ и долното „до) Какво различавате? Каква разлика има? Аз имитирам точно тъй, вие нямате ухо. Ухото трябва да се развие. Като вземеш един тон, паметта трябва да се яви. Аз пея и свиря. Някой път свиря си една минута, 5-6 минути. Има нещо, което може да се корегира. Аз като пея, търся тон да има. Аз се корегирам. Най-първо да ви дам правило. Ако вие не може да влезете в музикалния свят да слушате, първо трябва да слушате. След като си слушал дълго време, ще направиш един опит. Туй, което си слушал, ще видиш може ли да го копираш. Законът е все същият, дали ще пееш дали ще свириш, дали ще рисуваш, дали ще говориш, дали ще мислиш, дали ще чувствуваш, ти трябва да видиш нещата. Всичко трябва да се види, ама не тъй, както вие искате. Тъй както вие мислите, нищо не може да се придобие.

Някой казва: „Къде е оня свят?“ Като идеш до Витоша, то е оня свят. Или да ви заведа на Хималаите. Когато разправят за адептите в Индия, те са из Хималаите. Някой местности красиви, все трябва да има някой обект, място, където човешки крак не е стъпвал нито птици, нито бръмбарчета. В тия места не трябва да има никакви бубулечици, никакви организми, които оставят излишеци по земята. Ще се намерите в един свят, дето няма никакъв органически живот, а съществуват човешки същества. Тия същества, като живеят на своето място, някой път се набират известни излишеци, те слизат в човешкият свят, остават своите излишеци и пак се качват горе.

Та вие искате да чувствувате. Страданието е път, по който влизате долу, в нисшите светове да оставите вашите излишеци, вашите нечистотии. След като се освободите, ще се качите горе. След като се освободиш, качиш се, защо страдаш? Да оставиш нечистотиите, той е закон необходим. Ти не можеш да оставиш тези излишеци и тези излишеци горе. Но ти ще слезеш долу да ги оставиш. И като се върнеш, да не носиш голям товар.

Та в света има една философия, за страданията. Колкото и да ви обяснявам защо са страданията и защо са добрините, всичко туй е хубаво наредено. Сега вие седите и очаквате един ден да дойдат да ви вземат, да ви занесат на Небето, да ви свирят, да ви пеят и да ви забавляват там, а вие да не вършите нищо. След туй мислите да си имате една къщица, да се ожените, да си имате деца, хубави работи са те. Ако ти имаш жена, ти ще си навееш беля на главата. С тази жена и с тия деца, ти ще си навееш беля на главата. Какво правите вие с вашите деца. Туй вашето дете не е поумняло. То не е на място. Учили са го, но не са го научили. Казвате: „Да се оженим.“ Нямам нищо против жененето. Но твоята жена трябва да бъде съзнателна[4] и мъжът и трябва да бъде. Искаш да имаш приятели, същият закон. Или искаш да бъдеш [писател], да напишете една книга. Вие си създавате злото за себе си. Вие като изнасяте една книга, вие виждате лошите работи. Тогава какво ви ползува? Не бързайте да пишете, да се запознаете, като излезете в света, вие трябва да представяте нещо, да има какво да види света. Някой от вас много бързат. Духовните хора искат да бързат. Запример вие много бързате да дойдат и да видят нашите упражнения. Тези хора развалят нашите упражнения. Вие сте небрежни, аз не искам да гледам нито за музиката, нито за упражненията. Някой се спрял и гледа. Той ще гледа, че ще вземе упражненията. Ако искате за света, може да излезем и да направим едно упражнение. Един ден ще излезем. Дайте на София един спектакъл, но тъй както ги правите, няма нито такт, нито ръцете отиват както трябва.

Аз да ви представя. (Учителят показва.) Това не е упражнение. Ти туряш ръцете си настрани или в дясно или в ляво. Как трябва да ги туриш? Вие като правите упражненията, не мислите. Краката и ръката трябва заедно да вървят. Туй значи човек да бъде господар. Всичките мускули трябва да бъдат едновременно под контрола на вашата воля. Ако вие се научите да контролирате вашите мускули, вие може да бъдете господари на съдбата. Тия упражнения трябва да се правят правилно. Сега, ако вие ги правите добре, аз нищо няма да придобия. Тия работи ги правите за себе си. Те ще бъдат полезни заради вас. Когато се правят упражненията, някой от вас бързат. Даже сега в упражненията, някои от вас идвате от страх на упражнения. Някой път не искате да дойдете на упражнения, казвате: „Не ми трябват.“ Никой никого не задължава, но ти ще кажеш на себе си, ако ти считаш едно упражнение, че трябва да го правиш за Бога, стани, че го направи заради Него. И после трябва да се координирате. Събирайте се хармонично, не с когото и да е. Най-първо направи едно упражнение с един, когото обичате, никога не правете упражнение с един, когото не обичате. Две сестри, някой братя гледам, не си координират. Братът гледа малко сестрата, смущава се от нея. Нито сестрата трябва да смущава един брат, нито един брат трябва да смущава една сестра. Трябва разумност в тази работа.

Ако вие в една окултна наука не може да преустроите вашето тяло, ако вие не може да преустроите вашите ръце, ако вие не можете да преустроите вашето лице, не можете да преустроите вашите крака, за в бъдеще, тогава е безполезно. Защо ще ходите в училището? Или защо ще служите на Господа, ако нищо не можем да придобием?

Когато идем в Небето, и в Небето ще бъде същото както тук. Пита бащата за дъщеря си като се ожени как е, поспива ли, много късно става. Нито ядене прави, нито огън наклала. „Тя у нас все така, за да не се измори, значи не се е изменила.“ Момата, каквато е при баща си, такава е и при мъжа си. Някой ще каже ще се измени. Каквито сме при Бога, такива ще бъдем и при ангелите, такива ще бъдем и при хората.

Най-първо всички вземете едно правило: Трябва да изменим абсолютно живота си. Не пред ангелите, пред Бога. Всички трябва да имате само едно правило, да направите нещата тъй, че да остане Господ доволен. Като правиш упражнения да ги правиш за Бога. Молиш се или каквото правиш, рисуваш или пееш, каквато и да е малка работа, в ума ти да седи, че туй нещо го правиш само заради Господа. И като правиш тази малка работа, да останеш доволен. Не да кажеш: „Що ще ходя да си губя времето?“ Взел си стомната и казваш: „Защо ще ходя да нося вода? Аз на какво замязах. Аз съм свършил училище, аз съм свършил университет, аз ли ще нося вода?“ Значи, ако вземеш малката стомна и идеш на чешмата, ще ти падне ехтибаря, достойнството пада. А той седнал с бирената чаша, запалил цигара, достойнството се подигна, туй не го унижава. Така не се мисли. То унижава човека. Тогава вземи една стомна, направена от злато, вземи златна стомна, та като видят стомната да лъщи.

Поне сега искам да се яви във вас желание по-високо, вие сте станали много обикновени. Аз като говоря, казвате: „Тия неща ги знаем.“ Тия упражнения, като ги пеете, от ден на ден вие ги изглаждате, музиката се изглажда. Така се изглажда, че аз не може да ги позная. Не се свири тъй, не се упражнява тъй. Защото в упражнението, ако един ритмус, онези, които са нагласили упражненията, щом няма движение, не може да плащат нищо. Може да биеш барабана, но никой не плаща. Може да пишеш, никой не плаща. Тогава ще помислиш. Ако нещата не правим хубаво, както Господ иска, нищо няма да придобием. Ние сме дошли да служим на Бога. Вие сте Му служили досега, но по нов начин да бъде, но по нов начин да бъде Неговата воля без никакви противоречия. Волята Божия трябва да се изпълни! Тя трябва да бъде един разумен живот.

Три елемента трябва да легнат в изпълнението на Волята Божия: Трябва да действува Любовта, трябва да действува Мъдростта, трябва да действува Истината. Да се изпълни Волята Божия, съобразно онзи велик закон на Неговата Любов, съобразно с онзи велик закон на Неговата Мъдрост, съобразно с онзи велик закон на Неговата Истина. Туй е без разлика на всинца ви.

Какво мислите вие за себе си! Тъй както вие мислите за себе си, пет пари няма да дадат за вас. Две стотинки и половина няма да дадат. А пък Господ само ще се поусмихне, вас като ви види и ще каже: „Дайте му един долар да си върви“.

Станете.

Тайна молитва

12 година

45 лекция на Общия Окултен клас

26.VII.1933 г. сряда,

Изгрев, София

-----------------------------------------

[1] С курсив отбелязваме текст, за който има явни или косвени основания да се счита за допълнение или редакция при разшифроването.

[2] когато – докато (бел. ред.)

[3] текстът е допълнен ръкописно на оставено празно място в разшифровката.

[4] оставено празно място за една дума и допълнено ръкописно

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...