Jump to content

Някои основни истини


Recommended Posts

Някои основни истини

В началото на настоящата книга се каза, че през всички времена сред човечеството са се появявали учители, които по различни пътища и методи са помагали на човека да тръгне в пътя на духовния възход. Всички те са били под духовното ръководство на Божествения Дух. От Него те са получавали откровения за тайните на световете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има научен характер и която би дала обяснение на всички явления в природата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално посвещение, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бяха формулирани принципите на Божествената наука.

Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родоначалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система.

Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хермес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил.

Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца.

Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа.

Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос - Божият Син.

Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила.

В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово.“ И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито.“

Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш. Христос не поиска от учениците си техните умове, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им. Три пъти се обърна той към своя ученик Петър, който символизира нашата епоха, и го запита:

„Симоне, сине Йонин, любиш ли ме?“

„Любя те, Господи!“ - отвърна Симон Петър.

„Тогава паси агънцата ми“ - рече Христос.

И това се повтори и потрети, за да се запечата в ума и сърцата на всички Христови последователи.

Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преведено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено учение на Христа.

Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгнали в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоящата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението.

Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката“, т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост.

Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в живота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истинския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали някои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откровения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци“, които минават за посветени, но бързо са показали тривиални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли горчиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги“ са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеждането“ на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невидимия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравстве ни закони, а в някои „смайващи“ явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното.

image028-Beinsa.jpg

„Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя учител"

На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, търпение и сам по себе си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име.

Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появявали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение към различаването. В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете“. А в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава“.

*

Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така категорично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Само с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее“ в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях.

Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно духовно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в писанията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвестни библиотеки.

За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои малки подробности.

Беседите Учителят държеше в салона на „Изгрева“, а преди това в други салони в София, а най-напред в двора на малката къща на улица „Опълченска“ 66. Преди беседата той прочиташе глава от библията или по-често от Евангелието. След това следваше молитва и някоя от братските духовни песни. При свършване на песента Учителят избираше някой стих от прочетената глава и построяваше върху него своята беседа.

Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето слово. Понякога са необходими само някои кратки цитати и мисли от словото му, за да станат отведнъж ясни и най-трудните неща. Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към истината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необходими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Божествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е направил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният живот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първото правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училището на природата и познаваме нейните правила и закони. Без любов няма никакво постижение. Без мъдрост няма никаква светлина, без истина няма никаква свобода.

Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един свещен дар, даден от Бога. Величието на този дар ще се разбере, когато се научим да изпълняваме законите на битието. Тъкмо за да ни покаже тия закони, се яви Христос.

Учениците трябва да знаят, че в света съществува един велик план, който постепенно се осъществява. Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план.

Новият човек носи в себе си осъществен един велик космически синтез. Той не е човек, който има само сърце и чувства, не е такъв, който има само сух аналитичен разум, не е безволев и мекушав. Една от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в себе си такъв космически синтез. Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е разцъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармоничният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината.

Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изяви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина.

*

В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математиката. В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни. Тук ние нямаме възможност да кажем всичко, което той е казал в беседите. Ще предадем само една част от един разговор с математик, в който разговор Учителят дава изяснения във връзка с някои установени закони.

Знае се, че за основа на „Началата на Евклида“ служат системи от тридесет и пет определения, пет постулата и шест аксиоми. На петата аксиома, която гласи: „Цялото е по-голямо от своите части“, Учителят направи следното допълнение: „Частта не може да бъде по-голяма от цялото, но частта може да бъде като цялото.“ И друго: Знае се, че две числа (две координати) определят положението на една точка в равнината - координатна система. Обратно - на една точка от равнината (повърхнината) съответствуват две координати (измерения).

Аналогично - три числа определят положението на една точка в пространството и на една точка от пространството съответствуват три координати (измерения). Но може да се говори за пространство и точки от четири, пет шест и т. н. измерения, откъдето (граничен преход) съществува и точка с безкрайно много измерения. Учителят върху това даде следното обяснение: „В безконечното пространство (такова с безкрайно много измерения) можем да поставим конечна точка. Но в конечното пространство не можем да поставим безконечна точка.“ Ние тълкуваме тази мисъл по следния начин: Конечното (ограниченото) може да съществува в безконечното (Божественото), но Божественото с безброй много измерения не можем изцяло да вместим в конечното (ограниченото).

По-нататък: „Сянката е следствие на светлината. Да отричаш великото, значи да отричаш причината, а да приемеш следствието - сянката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светлина.“ С тези последни свои твърдения Учителят подчертава верността на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията!“

Вероятно е мнозина от тези, които са прочели това забележително завещание на великия древен философ, да не могат да проумеят какво е искал да каже той с него. Хората на философската мисъл винаги нагаждат нещата така, че подобни и безсмъртни сентенции да оправдаят техния светоглед. Знае се, че Платон е философ идеалист. С диалектиката като познавателен метод, турната в обръщение през нашата епоха, някои обясняват и доказват вероятността на материалистическото учение. Платон - баща на диалектическия метод, доказваше с него съществуването на творческото начало. Как ние трябва да разчитаме неговия завет?

В своите беседи Учителят даде много ценен материал за начина, по който трябва да разбираме ред истини или сентенции от мъдростта на миналите векове. Между тях е и поменатата сентенция на Платон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията!“ - е казал великият философ на ония идещи след него поколения, които пристъпват към явленията в природата и живата с пробудено съзнание. Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината“, ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тълкувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия творец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта“ ваят красивите форми на живота, а към самата „кал“, на която ще препишат достойнствата на Всемирния Творчески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони?“ Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.“

Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извършва пред нас, когато това око долавя великото единство между необозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетката, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от аминокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята“. А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколебими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.

Дали хората около Учителя - този „модерен маг“, са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отделен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание. Нещо повече, много от несъвършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя. Тези неща обаче са пръски от калта на човешкото невежество. Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им.

Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вечери, преди почването на които се прочиташе молитва и някои текстове от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се извършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Храненето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходящо за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека.

Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. Насърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна. Той осъждаше леността и на много места в словото си е казал, че това, което религиозните хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент.

Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една положителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори. Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансформираше с гамата на един абсолютен оптимизъм. И за най-незначителните неща, с които го занимаваха неговите посетители и ученици, както и за големите събития, Той казваше, че всичко е станало за добро. Боледува ли някой, Учителят му помагаше, но му казваше, че тази болест е дошла за добро. Господ не оставя своите деца.

„Никога не отминавайте един затлачен извор“ - казваше Той. Спрете се, почистете го, оправете пътя на водата, за да се оправят и вашите пътища. Свикнете да внасяте порядък в места, където има безпорядък. Насочете потоците към градините, към лозята и насадените лехи.“

За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копането на лозето, в подреждането на градината, в почистването на овощните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграждането на чешми.

*

Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и майката в живота на хората. Под думата „майка“ ние доловихме, че не трябва да се подразбира само биологичната родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно. По този проблем той изяснява:

„Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката.

Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината любов. Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота.

Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“

От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските майки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от далечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света.

Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали детето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съобразява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, което ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никои друг не знае.

За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот“. Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа.

Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бременността. Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш. Мисълта е сила. Един истински психолог може да прочете естеството на мислите, с които живее човек. Те се отпечатват на неговата физиономия. От майката зависи в голяма степен да създаде онова, което тя желае, в характера и в качествата на своето дете. Отрицателните мисли, завистта, жестокостта, коравосърдечието са състояния, които не може да не се отразят върху заченатия плод.

Спасението на човечеството е в ръцете на майката. Майките трябва да се откажат да раждат престъпници.

1 Тълкуване, обяснение (б.р.).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...