Един ден от летуването на рилските езера

[daaah]

Един ден от летуването на рилските езера

Като едно от съществените и забележителни изяви в живота на Бялото Братство е летуването на Рила при Седемте езера. Ние казваме летуване, но времето, прекарано там, най-често през месец август, не е обикновен курорт, а време, през което заедно с почивката от катадневния труд, учениците, общувайки с планината, продължават своето ученичество и в някои моменти дори по-интензивно отколкото в града.

Един от учениците на школата дава следното описание под горното заглавие, което тук предаваме почти без изменение.

„Изумруденосини са Седемте рилски езера. За тях разказват с възторг тези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един малък каменен площад, огладен в далечни времена от буйните води и ледените отломъци. Където и да погледнеш от това стъпало, окото ще се зарадва на неописуемата красота, каквато може да предложи само една висока планина. Окото веднага бива грабнато от мълчаливото очарование на циркуса, издълбан от упоритото длето на ледници., когато над нашето полукълбо е царувал страшен мраз. За тези времена ни напомнят късовете снежни преспи, които плуват по бистрите и сладки води на езерата.

Здрава, чиста, хармонична и наситена с чиста мисъл и светлина е атмосферата на тези рилски езера. Здравето тук укрепва, душата се вдъхновява, а духът политва, за да достигне творческите извори на битието.

Невидимите архитекти с непостижимо естетическо умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено пеене, с поляни за паневритмия и с един каменен великан - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин учениците очакват с благоговение раждането на деня заедно с милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол, е величествена. Далеко пред погледа се простира широка и просторна долина, спокойно притихнала между могъщи склонове, обрасли с елегантната и нежна красота на борови гори. По-далеко напред към хоризонта се редуват една след друга планински вериги и възвишения, които скромно са заели места около величествената Рила.

Случва се след редица дни, през които светлината щедро раздава великолепието на своите багри, да дойдат дни, когато плътна завеса от мъгла скрива сътворения свят. Тогава само Молитвеният връх остава скрит и възвисен към небето. Такива дни наричаме „библейски“, защото напомнят разказа за сътворението.

Учителят е назовал някои от езерата със стари непознати имена на още по-стар и непознат език. Махарзи е името на първото езеро. Елбур е второто езеро, където е и лагера на Братството. На третото езеро е дал името Балдер-Дару. Четвъртото езеро носи познатото име Близнакът, петото - Махабур, шестото има форма на сърце и затова носи името Сърце, а седмото е назовано Шемхаа.

Понякога е достатъчно да пошепнеш тези имена, за да се почувствуваш в един одухотворен свят, където обитават същества от по-висока еволюция, които обичат езерата и вземат по някакъв начин участие в живота и школата на Бялото Братство. Дали тогава край тези езера не се осъществява една обща аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от далечни светове?

Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие във величествения прелюд към симфонията на деня. С внимателни и бавни стъпки учениците крачат към върха по тясната пътека на каменната катедрала. Изненадите на времето не са в състояние да ги откажат от участието в посрещането на деня. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки или ако буреносните облаци заканително подсещат за буря, пак учениците са на своя пост.

Обикновено съзерцанието при изгревните минути е потопено в пълно мълчание. След като се покаже първият слънчев лъч, над изгряващия връх се понася шепота на молитва, а след това и тиха песен.

Словото на Учителя винаги е предхождано от прочит на стихове или цяла глава от Свещеното писание. Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес. Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат.

Новото, което се ражда в душата на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс.

Когато отзвучи и последната дума от беседата, всички изправени на крака изпяват заключителната песен, произнасят молитвена та формула и един по един слизат по каменистата пътека, за да продължат програмата на лагерния живот.

Езерото на съзерцанието

Изиграването на първите шест гимнастически упражнения се последва от подкрепителна почивка, след която при добро време се образува по-голям или по-малък кръг от двойки, които чакат да прозвучи музиката на Паневритмията. Често Паневритмията се изиграва на тревистите поляни до езерото Балдер-Дару или край езерото Махабур. Немалко пъти тази игра се извършва над приветливото Езеро на чистотата. Малък струнен оркестър изпълнява паневритмичната музика.

Ако денят е неделен или някакъв календарен празник, Учителят подема разговор, който може да се приеме като продължение на утринна беседа.

От тези разговори обикновено отсъствуват дежурните, които приготовляват общия обяд, след което настъпват часове на свободни занимания, разговори, гостувания по палатките или разходки край езерата.

Често около „сръчните ръце“ и „здравите мишци“ се събират приятели, за да вземат участие в подобряване на общия вид на лагера: укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките или се осъществяват поставени от Учителя строителни задачи. Така се изгради доста голям заслон, покрит с плочи, направиха се мостове от гранитни блокове върху някои рекички, изтичащи от езерата, каптираха се изворчетата над езерата Елбур и Махабур, за да се появят рядко красиви и оригинални чешми с бял кварц, донесен отдалеко от самите ученици. Тези чешми и до днес радват туристите в тази прекрасна местност на Рила.

Благоустрояването на лагера е фокус на общите усилия, а работата, която се извършва там, е определена от Учителя, метод за утвърждаване единството и хармонията.

Привечер, когато денят преваля и високо над върховете блеснат небесните светила и лунната светлина облече в синкав воал канарите и острите зъбери, животът стихва. Смълчаните езера сякаш медитират, отразили вечерния светлик в мистична красота. Тогава край буен огън, лумнал в специално приготвено огнище, разговарят, а често и пеят лагеруващите братя и сестри. Около този огън понякога Учителят говори кратки беседи, а най-често там стават импровизирани концерти, рецитали, разказване на спомени или опитности. Краят на тези концерти е винаги хорово пение, което пробужда задрямалото ехо в далечните скали и най-после общата молитва, която възхожда нагоре към трепкащите кервани на късните съзвездия.

Незабравими мигове край езерото на чистотата