Една вечна истина

[Светулка]

Една вечна истина

8.04.1943 година – Изгрева – София.

Днес е Цветница. Понеже имаше беседа, Паневритмията започна малко по-късно. След Паневритмията, влязохме с брат Христо при Учителя. Още от вратата изразих негодуванието си:

– Учителю, разлепени са афишите за "Вълшебната флейта" с моето име, в ролята на Царицата на нощта. Не искам да я пея, Учителю. Смущавам се, като пея в арията си: "Убий, Зарастро, убий го ти, или не си вече моя дъщеря!"... и държа ножа в ръката си!

– Ти, като пееш тези думи, ще си представиш, че пееш: "Да се убие злото!" Не се смущавай от ножа. И Архангел Михаил държи копието си и промушва с него злото.

– Не мога да си го представя, Учителю...

Да искам да убия Зарастро, е все едно да бъда против Вас...

Дълго не се съгласявах. Накрая, Учителят каза:

– Засега Невидимият свят те освобождава от ролята на Царицата на нощта.

След малко Учителят взе цигулката си, настрои я и каза:

– Сега ще чуете една свещена песен.

Той засвири с цигулката си, като пееше тихо:

"Едната, Адитна, Биотна Амрихална, Амерун, Шемерун, Ил Бихар, Ил Бихар, Ил Бихар, Ил мезун. Вею, Вею, Вею, Тао Би Ом, Ом, Би ют. Вею, Вею, Вею!"

– Учителю, какво е съдържанието на думите? Какъв е техният смисъл?

Учителят каза:

– "Една вечна истина, която е бог на Любовта!" Аз чувах – като че ли цялото небе пееше. Почувствах се само дух, без физическо тяло. Забравих, къде се намирам.