Jump to content

3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ


Recommended Posts

3.4 СВЕТОВНАТА ФЕДЕРАЦИЯ

„И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син человечески ще се яви със своето знание”.

Учителят

Човечеството и народите навлизат в една нова епоха - епохата на Водолей. Всяка нова епоха, както изтъква Учителят, започва „с един нов ритъм” или на философски език изразено - създава се един нов философски духовен мироглед.

Стремежът и на двете идеологически философски системи, идеализмът и материализмът, за изграждане на една по-съвършена световна стопанска, политическа и културна организация, независимо от това как последната ще бъде наричана, в основата си е продиктуван от висшите интереси на човечеството.

Новата идея за осъществяване на една международна федерация се поставя вече и от двете идеологични системи като един от най-актуалните проблеми на нашата съвременност.

Старият свят, светът на системата на капитализма, в лицето на своите идеолози смята, че причините за войните и за смущенията от стопански и социален характер се коренят в твърде ограниченото разбиране за държавен суверенитет. Това е старата теза. Според социалистическите концепции, суверенитетът представлява от себе си една броня за малките държави, която - подобно на черупката на костенурката или бодлите на таралежа - ги предпазва от алчните апетити на големите световни сили, за последните пък суверенитетът е само една метафизична фикция, която е без значение пред правото на силния.

Антитезата на социалистическите държави, напираща за коренно преустройство на икономическия и социален живот на народите, внася нови градивни елементи. От борбата на тези две взаимно отричащи се социално-икономически идеологии ще се оформи неизбежно историческия диагонал, равнодействащата линия, по която върви хода на историята. Тази линия не е един прост компромис: в основата си, тя представлява една творческа биометапсихична синтеза.

Визираната нова световна организация, независимо от това какво име ще носи тя, или какви теоретични спекулации ще бъдат лансирани за нейното обосноваване, е немислима и на практика не би се осъществила без наличието на един нов космичен мироглед. Този нов мироглед би бил спойката, невидимата опорна точка, която ще крепи и поддържа необходимата висша хармония в икономическите, политически и културни отношения между държавите, влизащи в състава на новата международна общност.

При създаването на една нова световна федерация, която да обедини всички континенти, трябва да се изхожда от редица предпоставки, които ще трябва да държат сметка за познатите трудности, коренящи се не само в стопанските отношения и интереси, но и в расовите, народните и обществени био-метапсихични комплекси. Тази велика идея за обединение на човечеството не е и не може да бъде схващана като някакъв монопол на която и да било обществена формация; тя е идея на цялото човечество.

Наистина, опитите на западните страни за създаване на големи стопанско-политически съюзни общности, както и опитите в същото направление на социалистическите държави, са факти, които трябва да отчитаме. Това са симптоми на онзи дълбок, засега още подсъзнателен,

Стр. 110/943

стремеж на общия човешки гений - да се търсят и намерят пътища за излизане от този фатален световен водовъртеж.

За подобна световна креация още в древността е говорил Платон, а по-после и много други теоретици; но сега, за първи път в историята на човечеството - и разбира се, след понесените огромни страдания на народонаселенията през последните две световни воини - тази идея се явява така спонтанно в нейните практически аспекти.

Тази световна федерация ще има своите предпоставки от стопанско-социологичен характер в лицето на редица по-малки съюзи и обединения на отделни държави. Тези съюзи ще се базират на специфичните икономически, политически и духовно-културни връзки между образуващите ги държави. Естествено, тяхното детайлно конкретно изграждане ще се оформи на практика чрез творческите усилия на самите народи и постепенно, с течение на времето, ще се оформи тяхното реално осъществяване. Това ще бъдат естествени стъпала на един възхождащ процес на обединяване. Подобни стъпала се вече извършват по пътя на създаването на икономически съюзи, както в Централна Европа, така напоследък и между скандинавските страни (Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Исландия), със стремеж да бъде създаден един северен съюз.

Трябва да отбележим, обаче, че в някои случаи, когато е ставало въпрос за една световна федерация, от страна на редица английски и американски специалисти по международно право са били изтъквани гледища, в които не се е вземало предвид същественото обстоятелство, че са необходими коренни преобразования в стопанската и социална структура на страните, които ще станат съставки на проектираната международна федерация. За решаването на тази трудна задача са необходими общите усилия на всички и специално - искрените и доброжелателни усилия от страна на великите държави, които днес са обладатели на стопанските блага и на материалната сила.

Ето защо, при разглеждането на тези големи световни проблеми не е достатъчно само една суха юридическа трактовка, а трябва да се прояви една компетентна, спонтанна реална политика, пропита от схващанията на един нов космически мироглед, който ние сме достатъчно изтъкнали в предходните страници на настоящия труд.

Международното право досега се е изграждало при едно геоцентрично философско разбиране на стопанските и политически междудържавни отношения. В нашата съвременност човешката мисъл вече навлиза в новите хелиоцентрични и космични разбирания на живота. Старата теза на капиталистическата система, подкрепяна от клерикализма и милитаризма ще трябва да извърши основна реорганизация в своите институции, за да влезе в тон с новите изисквания на живота. Тези преобразования трябва да станат в светлината на новия космичен мироглед, който дава най-целесъобразен и разумен критерий при разглеждане на големите световни проблеми. Този критерий има отношение към практиката на живота, която е от естество да даде нова насока на международното право.

При новата световна федерация, или Общество на Новото Човечество идеята за санкции и правна принуда ще бъде неприложима. Тя има отношение при националната юрисдикция, или в по-гопемите креации от държави, които ще бъдат звена в тази международна федерация. Въпросната световна федерация ще почива върху принципа Живот за цялото. Тя ще бъде извън обсега на национално-шовинистическите, класови или олигархични влияния. В нея ще цари хармония и там правните норми ще бъдат заместени от космичната солидарност, изключваща напълно насилието. Тези утвърждения съвсем не са нещо утопично; те ще станат една реалност.

През 1960 г. в САЩ е излязла от печат книгата: „Чрез световното право към всеобщия мир”. Автори на тази книга са американските юристи Кларк и Сен. В книгата се предлага коренна реорганизация на ООН:

1) Генералната асамблея ще бъде законодателен апарат. Функциите на Съвета за сигурност, като главен отговорник за поддържането на мира и сигурността се предвижда да преминат върху Генералната асамблея. Предвижда се също и създаването на съдебна власт и на полицейски

Стр. 111/943

органи. Законите, които Асамблеята ще издава, ще бъдат еднакво задължителни за държавите и за техните поданици. В случая ние сме пред едно сухо теоретично юридическо третиране на въпроса за една основна реорганизация на ООН. Без да можем да се спираме в подробности върху това предложение за реорганизация, ние ще подчертаем само изказаното от нас по-горе утвърждение, че една такава реорганизация изисква редица абсолютно необходими предпоставки, без осъществяването, на които не би се постигнало нищо. А осъществяването на тези предпоставки е равнозначещо, преди всичко, на едно коренно изменение курса на висшата политика на държавите.

2) След това трябва да се пристъпи към осъществяването на една нова световна стопанска система, която ще стане база за изискуемата се коренна реорганизация на ООН.

3) На трето място, трябва да се преодолее една от най-големите пречки - антагонизма между двете системи, за да може да се сложи край на разточителството на областта на огромните милитаристични приготовления. Това ще означава огромните финансови и материални ценности, които се хвърлят за въоръжението да се освободят, за да могат да се насочат към едно мирно стопанско и културно строителство от голям стил, за да се атакува решително нищетата, която е обхванала огромни множества от народонаселенията на света.

При добра воля от страна на всички държави, тези пречки, които на пръв поглед изглеждат непреодолими, биха могли да изчезнат без остатък. Едно пълно и безусловно разоръжаване, особено от страна на великите сили, се налага само по себе си.

И двете антагонистични системи трябва да се убедят по един императивен начин, че човечеството, при днешните напреднали икономически и социалполитически хващания в съзнанието у народите, не може да бъде завладяно и материализирано от никаква обществена, държавна или коалиционна сила. Историята е свидетелка на толкова неуспешни опити в това отношение през днешната наша ера. Нито пьлчищата на един Чингис-хан, нито огромната армада на един Наполеон, нито голямата военна германска машина от последните две световни войни, не са разклатили основния народен потенциал на човечеството. Човечеството и народите могат да изтърпяват и да изчакват, но в крайна сметка те са побеждавали. Животът е успявал да застане над всичко отгоре.

Трябва да се разбере добре от страна на всички теоретици на международното право, че народите са вече достигнали известна зрялост и че те могат сами да поемат своите съдбини, без всякакви посредници, тъй като тяхното съзнание се е вече издигнало на една по-висша етична и хуманна степен, в сравнение с тая, на която стоят техните ръководители.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...