Петолевката

[daaah]

Петолевката

Когато веднъж през време на своите пътувания Учителят е бил във Варна, там той срещнал познатия на времето пътуващ книжар А., който въодушевен от срещата си с Учителя, решил да го покани на обяд в откритата там вегетарианска гостилница. Тръгнали към гостилницата Учителят, Т. А. и един близък на Т. А., с когото той запознал Учителя.

Вървейки по пътя Т. А. бил обзет от голямо безпокойствие. Спомнил си той, че тази сутрин, когато сменил костюма си, забравил в стария костюм своя портфейл, а в себе си нямал нито стотинка. Минало му през ума да се върне обратно, но това изисквало доста дълго време. Да каже истината, той счел за доста унизително и неудобно след направената от него вече тържествена покана. От минута на минута състоянието му ставало все по-тревожно, а вече наближавали гостилницата. Отведнъж пред краката на тримата се белнала една петлевова монета. Учителят се спрял, посочил с пръст петолевката и казал тихичко на Т. А.:

- Брат А., ето пари за обяда. Не се безпокой!

Т. А. усетил, че от гърба му паднал тежък товар, а другото, което усетил още по-осезателно, е чувството на удивление, как Учителят схванал неговата неспокойна мисъл.