Jump to content

Разговори с Учителя. Разговор четвърти


Recommended Posts

Разговор четвърти

На този разговор групата ученици чуха много полезни разяснения, които поставят в голяма светлина въпросите за живота на човека като отделна единица и като член в обществото.

Ученикът: В последно време като по-нов елемент в живота се забелязва стремежа към обща колективна работа. Интересува ме особено много това, дали при колектива се губи отчасти или съвсем изчезва индивидуалността. Какво бихте ми казали по това?

Учителят: Вярно е това, че се появява желание за колективен живот и работа, но вие не знаете един скрит закон, според който човек и в колективната работа запазва своята индивидуалност, тъй като той ще заеме в общата работа този дял, който му е определен предварително от съдбата.

Запомнете: индивидуалната работа има отношение към индивида. Чрез нея той изгражда себе си, но истинската работа на човека е безкористното дело, посветено на Бога. В общата работа хората имат възможност да изглаждат някои грапавини и да се опознаят по-добре. Добре е, когато ученикът е готов да върши съзнателно и точно двата вида работа.

Добре е, когато понякога хората биват принудени да се събират на едно и също място дори само затова, че имат възможност да научат някои на вид прости неща като учтивостта, която прави човека готов да изслушва другия така, както той би желал да бъде изслушан. Освен това тази обстановка е подходяща за взаимното опознаване като монади.

Знайно е, че хората не са еднакви. Тези, които живеят по скалисти места, са подобни на скалите, а жителите на южните склонове на планините са съвсем други. Сложен комплекс от влияния е всеки човешки индивид. Това човек най-добре може да научи при съвместния живот и работа.

Когато се събирате за някакво общо дело, на пръв поглед ви се струва, че сте еднакви, но постепенно изпъкват различията, които ви изненадват. Някои ще се изявят като разумни и скромни люде, а други с големи претенции й кандидати за високи служби и звания. Други пък, както и на друго място се каза, се считат годни да станат учители, без да знаят, че за всяко столетие разумната и жива природа е определила само няколко високи длъжности. Знаете ли, че за да се роди един светия, потребно е неговото появяване да бъде подготвено от двама гениални хора. А за да се роди един учител, неговото идване в света трябва да бъде предшествувано от десет светии.

„Да се живее по Бога“ казват често верующите хора. Но те разбират това по свой начин и дори някои от тях мислят, че да живееш по Бога ще рече да извършиш необикновени дела. Всъщност някои много малки на вид дела, на които те дори не обръщат внимание, влизат като главна съставка на това, което се нарича „живеене по Бога“. Услужливият, благородният и внимателният човек дори само с тези свои качества живее по Бога. Тук аз искам да обърна вниманието ви върху едно качество, което за съжаление липсва в достатъчно количество у българина. То е взаимното почитание. Българите притежават много добри качества, но имат един недъг, който много пречи за духовното им развитие. Това е липсата на почитание един към друг.

Моите дългогодишни изследвания показват, че и религиозното чувство у българина е слабо развито. А без това чувство трудно се създава благороден човек. Забелязвам, че такова нещо има и у вас учениците на Божественото учение. Откажете се да се съединявате с този родов атавизъм. Във връзка с този недъг е и привичката да се изнася навън всичко онова, което се доверява като на приятел. Такъв, който изнася интимните неща на приятелите си, сам ще спъне своя живот. Зачитайте святостта на човешката душа и който се освободи от посочения преди минутка недостатък, той вече „живее по Бога“.

Ако искате да узнаете една от най-прекрасните добродетели в живота си, внимавайте добре в това, което ще ви кажа: ако имате един приятел, постарайте се да откриете у него една добра черта. Дори когато си спомняте за него, пак си спомнете за тази хубава страна на неговия характер и я дръжте в ума си. Този ваш приятел ще ви обикне още повече, защото по невидим път вие му пращате хубави влияния. Ако не мислите за хубавите черти в характера му, между него и вас ще се яви едно хладно и пусто пространство. Вън от този закон не могат да съществуват правилни отношения между хората.

Приложете това правило и ще се уверите в абсолютната му безпогрешност. И ако в себе си откриете нещо в характера си, което ви харесва, запазете го и без да приказвате за него, поддържайте го и живейте с хората с тая тайна добродетел.

Духовният човек трябва да има мярка. Той не бива да си внушава, че не го бива за нищо, но същевременно не бива да култивира никакви безпочвени самонадеяности. Законът за отношенията при себепознаването е следният.

Ако някой каже: Аз мога да направя всичко, той казва една трета от истината. Ако каже: Аз и всички добри хора можем да направим всичко,той казва две трети от истината. Най-после ако каже: Аз, всички добри хора и Бог с нас можем да направим всичко, казва три трети, или цялата истина. Под всички добри хора трябва да се подразбира всичките добри хора, които живеят на земята, включително и тези земни жители, които са заминали за другия свят. Ние не бива да ги изключваме от нашата мисъл и от вярата си, че те могат да участвуват в общите добри дела, и от нашата любов.

Ако някой поет, художник, музикант или какъвто и да е творчески човек реши да работи за доброто и светлината, както и за възхода на човеците, тогава всички поети, художници и музиканти на земята и в другия свят му помагат.

Ученикът: Защо настъпват понякога такива резки промени в нашето съзнание? Кое е вярното наше състояние, щом като то е така променливо? Понякога човек мисли за себе си, че е много добър, разумен и благороден, а друг път има обратното самочувствие.

Учителят: Ето защо трябва да познавате законите на физическия свят. Това знание ще ви помогне да не се смущавате и от промените в съзнанието ви. Физическият свят ще ви научи на това изкуство.

Ако прочетете някакъв автор - философ, който с логически доводи се мъчи да докаже, че всичко в този свят е плод на човешкото въображение и че освен човека не съществува нищо друго, редно е да се запитате как този философ е получил уверение за правотата на своята философия? Ако бихте могли да проследите пътя на тези автори, ще се уверите, че нито един от тях не е сигурен в това, което доказва.

Всичките крайни отрицания в света са създадени от разочаровани хора. Разочарованият, оскърбеният, отровеният от някои несполуки човек, пише и говори за своя песимизъм, тъй като не познава закона за причините и последствията, по силата на който закон са дошли неговите разочарования.

Ученикът: Ние виждаме в света много противоречия, борби и разочарования. Кой ще ги премахне? Така ли ще живее светът?

Учителят: Ще отговоря на вашия въпрос с една аналогия, която вземам от съвременната наука. Законите на механиката учат, че за да се постави в покой една раздвижена система, необходимо е някаква енергия отвън, която да възстанови равновесното положение. Една вълна може да бъде укротена с енергията на друга вълна, която действува в противна посока на първата. От това следва, че за равновесието и мира на човешкото общество е необходима намесата на външна енергия. От това следва, че миротворците, доброжелателните и любещите хора, които възстановяват мира и равновесието на света, не са ленивци, а най-активни работници в доброто. Хората погрешно смятат, че добрите люде са пасивни и бездейни наблюдатели на живота. Това не е истина. Те най-много работят, но тяхното дело няма външен ефект. Омиротворяването, хармонията е разумен творчески процес. Само много умни, любящи люде, които изразходват голяма вътрешна енергия, могат да донесат мира.

Ако човек няма мир в себе си, той не може да го възстанови отвън. Така трябва да се разбират думите на Христа, Който каза: „Моя мир ви давам!“

Скръбта и радостта са необходими за растенето на човешката душа. Скръбта идва от земята, а радостта - от Слънцето. Доброто обаче се изявява на земята. Щом скърбите, земните енергии преобладават у вас. Небето допуска скръбта и страданията. Те не унищожават човека, а внасят у него мекота и добрина. Затова разумната творческа природа работи понякога с тези земни енергии. Чрез тях човек научава закона за трансформирането им.

Ученикът: Какво следва да правим, когато не сме в състояние да се справим с упоритата и недоброжелателна воля на тези, които ни заобикалят. Нали нашето време не е време на отшелничество?

Учителят: Ученикът, влязъл в Божествената школа, често преживява големи бури, тъй като той е заобиколен с хора, които имат най-често противоположни възгледи на неговите. Между тези хора се срещат такива, у които възниква желание да задушат и да убият светлите стремежи на душата му. „Ти си глупав, странен и ненужен за обществото с твоите възгледи“ - ще му кажат те. Ако ученикът се поддаде на тези техни влияния и внушения, ще помрачи и ще убие вярата си в Бога.

Нещо повече. Може да настъпи ден, когато ученикът може да бъде изгонен от обществото. Ако няма къде да отиде, той ще се отчая и ще размишлява да се самоубие или ще се отдаде на разврат. Точно в такива моменти трябва да пази най-ревниво връзките си с Бога.

Тогава той ще трябва да каже: „Този свят е направен заради мен.“ Докато вярва в Бога, никой не може да го изключи. Може държавата, в която живее, да го изгони, да го изключи от своите поданици, може да се случи и други народи да не го приемат, но и това няма никакво значение. Той ще търси непрестанно и ще намери народ, който ще го приеме.

Ученикът не бива да се свързва само с едно място. Най-добре за него е там, където хората са склонни да приемат великите Божествени идеи.

Ученикът: Може ли ученикът да се учи сам при всички условия на живота? До каква стенен условията влияят за духовното развитие?

Учителят: Когато сме на тъмно, не можем да четем. Дали всички сме толкова невежи? Запалим ли свещта, почваме да четем. Дали толкова бързо научаваме това изкуство? Дали само светлината ни дава възможност да четем? Светлината е условие, но ние, преди да се запали свещта, знаехме вече буквите, сричките, думите и изреченията. Светлината ни даде възможност да изявим изкуството на четенето.

Който иска, да познае истината.

Така е и с човека. Той носи в себе си едно скрито, неизявено знание, но то се нуждае от светлина, която ще му даде възможност да се изяви.

Това ново състояние на търсещия се постига с учител и се нарича просветление.

Ученикът: Ние сме още млади и затова трудно проумяваме истината.

Учителят: Не мислете, че като остареете, ще станете по-умни. Човек трябва да бъде умен при всяка възраст. Ако като млади не посадите семенцето на доброто, на разумното и възвишеното, как очаквате то да даде плод на старини? Запомнете: утре ще стане това, което е станало днес. Когато учителите казват, че нещо ще стане в бъдеше, трябва да се разбира, че то е станало вече днес.

Окултните сили на доброто действуват веднага.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...