Мисли за любовта

[daaah]

Мисли за любовта

Любовта с една от същностите на Безначалния, на Великия Творец. Тя е. която ни извади от небитието, тя е. която ще ни възвърне към разтворените обятия на небето и любящото сърце на Бога.

В много от окултните мисли на древността пътят на посвещение е бил път на знание и мъдрост, на посвещение в Любовта или. както го наричат, посвещение в Христа. Затова школата на Учителя на Бялото Братство в България е школа, която може да се нарече школа на Любовта.

Една велика задача предстои на всеки роден в света, за да не бъдат раждането му. животът му и неговата смърт напразни. Тази задача е да разбере любовта, която е родила и движи целия свят. Може ли да постигнем това. ние сме се вече запътили към нашия преблаг. търпелив и чуден Баща. Който ни чака с любов и за Който Христос казва: „Аз и Отец едно сме.“

Учителят Беинса Дуно избира коравата целина на българския народ за своя земна родина, защото по тази земя сякаш най-добре се страда, защото в миналото тук е имало духовни школи, като се почне е Орфей в древността и се привърши с богомилите в Средновековието. Макар и корав, а понякога дори суров, черноземът на този народ, който е под влиянието на Козирога, крие в себе си едно последно зърно, което небето ще изчака да поникне и даде плод.

Не съществува друга тема. която е заангажирала вниманието на всички творци във философията и изкуството, както темата за любовта. Тя е основният мотив в световната литература. Любовта е движила развитието на всички изобразителни изкуства, както и на музиката. Развитието на човечеството като цяло и това на отделния индивид се извършва заради една любов. Любовта обаче, за която се говори в тази книга, не е същата, която ние хората сведохме до баналните й форми на нашето всекидневие. Светлината, в която ни се представя тя за първи път тук. осветява живота по нов начин. Тя има неизмерими граници, обхваща вселената, преминава през всички светове, тържествува в човешката душа и се изразява като първична воля за битие.