Закони

[daaah]

Закони

В света съществуват закони, които ученикът на Божествената наука трябва да познава и съблюдава.

Любовта, за която дадохме по-горе някои избрани от Учителя мисли и сентенции, е път към постижение на великата цел на ученичеството. Но в настоящия свят, както и в цялото битие има закони, които мъдрият трябва да познава, защото тези закони са стълбовете, върху които са положени основите и хармонията на света.

Между многото закони, които Учителят е дал, тук цитираме тези, които подбрахме пак из неговото слово.

Към всички закони си позволихме да дадем и някои пояснения. Тези пояснения ще послужат за по-правилното разбиране на законите. Защото и те са съставени пак от идеи и мисли, взети от неговото слово.

1. Закон: Никой човек не може и не бива да се произнася за погрешките на хората, докато не познава истината.

Пояснение: Какво значи това? Коя е истината. Какво е истината? Най-често хората не могат да направят разлика между истина и факт. Да докажеш достоверността на един факт е едно, а да кажеш истината е съвсем друго. Нашите наблюдения върху протичащия край нас живот са повърхностни. Най-често те са явления, на които не знаем причините. Зад явленията са скрити причините, които от духовно гледище са дори по-реални от самите явления. Ако не беше така, причините не биха предизвикали явленията.

Понятието „истина“ е много по-дълбока духовна категория. На въпроса „Що е истина“?, който Пилат зададе на Исуса, Исус не отговори. Той знаеше, че съзнанието на римлянина от Понтия не ще може да го разбере, тъй като Пилат познава само законите на своята държава. Той не беше освободен от тях, а Исус преди това беше казал: „Истината ще ви направи свободни.“

Ако анализираме този израз, ще дойдем, ако не до същината, то поне до предверието на въпроса за истината. Истината се свързва със свободата. Свободен е онзи човек, който сам може да освобождава другите чрез своята мъдрост. Ако някой от вас каже някому един факт, който е достоверен, но това казване не освобождава от съзнанието на човека редица заблуди и илюзии, този факт още не е истината. Истината сме казали само тогава, когато нашите думи внесат светлина в съзнанието на тогова, на когото говорим, и той вече е напълно освободен от всички противоречия и от всяка тъмнина.

Истината познава този, който е проследил едно явление в причинния, умствения, астралния и физическия свят, и е вече наясно, защо то се е случило по такъв начин.

Ако ние изречем думи, които помагат на човека да забрави всички свои тревоги, съмнения и омраза, ако го освободим от тровещите го съмнения и той заживее нов живот в светлина и ако той познае Великото Творческо Начало, тогава сме казали истината. Ако само посочим грешката на нашите ближни, а не сме в състояние да ги научим как да поправят тези грешки, ние не им казваме истината.

Ето защо Учителят е формулирал този първи закон така, че ние да бъдем внимателни, когато изричаме думи на осъждане спрямо нашите близки, тъй като не сме в състояние да надникнем в причината на дадена постъпка.

2. Закон: Неправилното деяние спрямо себе си е грешка. Но неправилното деяние спрямо цялото е престъпление.

Пояснение: Човек, както е известно, притежава освен личен, но и обществен живот. Ако с някакво деяние някой човек внесе дисхармония в своя личен живот, това деяние ние го наричаме погрешка. Но всяко действие, което внася дисхармония в цялото, ние го наричаме престъпление.

3. Закон: Страхливият няма любов.

Пояснение: Всяка смелост в живота на човека произтича от някаква любов. Само любещият е окрилен и той знае, че всяко нещо, направено за любовта и всяка сторена за нея жертва е свята и угодна на Великия Творчески Дух на небето.

4. Закон: Реалното е това, което никога не се изменя и не се заличава.

Пояснение: В света на сенките говорим за реалност. Ние не знаем колко сме далече от реалността, ако още не сме научили различаването й. Държим в ръцете си вещи, които имат временна стойност, а ги наричаме реалност, а истинската реалност, която е в нас, отричаме.

Душите ни жадуват за безсмъртие. А ние го търсим сред смъртните изяви на веществото, което има кратко съществувание.

- Да бъдем реалисти - казват съвременните философи, без да се съобразяват, че реално е това, което никога не се изменя.

5. Закон: Щом нещо се отрича, то съществува.

Пояснение: Човек не може да отрече нищото. То не понася отрицание, щом като не съществува. Човек може да отрече само това, което е. Нашето отрицание при това не променя нещата. То е само немощта ни да проникнем в света на онова, което отричаме.

6. Закон: Всеки носи последствията на своята свобода.

Пояснение: Разумното Начало е дало на човека свобода. Той може да избира своя път в лабиринта на живота. Никой никому не пречи не само да мисли по някакъв начин, но да извърши това, което е намислил. Но тъй като светът почива и се развива по законите на Твореца, човек, който подбира по свобода своя път, не е свободен от закона, който той или зачита, или нарушава. Зачитането на закона носи благоприятни последици, а нарушението му или неговото пренебрегване носи обратни резултати.

7. Закон: Материализмът няма да даде нищо на света.

Когато една култура загуби своя идеализъм и стане напълно материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато една религия загуби своя идеализъм и стане материалистическа, тя е осъдена на смърт. Когато едно учение изгуби своя идеализъм и стане материалистическо, то е осъдено на смърт.

Пояснение: Материализмът, който е създаден като антитеза на истинската наука в живота, човека и вселената и който улеснява духовно невежите да разбират живота, е същевременно бариера, която е поставена да бъде премината от напредващия и творчески дух на новата епоха. Тази бариера е поставена за упражнения, но бариерата никога не е била цел.

8. Закон: Всяка форма в науката и изкуството е потребна, за да се изрази чрез нея някакво съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази смисълът на самия живот.

Пояснение: Абстракционизмът може да има само частично влияние върху изкуството, за да внесе известен психологизъм и малка загадка за този, който го възприема. Пълният абстракционизъм, който съвсем е изгонил формата, е вече вън от изкуството.

9. Закон: В действията на човека не трябва да има замисъл и съображение, както и пресметливост, за да добие чрез тях нещо материално.

Пояснение: Хората най-често дават, защото знаят, че ще получат. Такава постъпка е елементарна и банална правда. Любовта пренебрегва тази правда и дава не само повече от това, което ще получи, но дава и без оглед на каквото и да е получаване.

Това е законът на изобилието, наречен опуленс.

10. Закон: На човека не е позволено да отнема ничий живот. Животът с нищо не се изкупува.

Пояснение: Най-великото нещо, на което никой никога не може да намери равноценността, е животът. Всеки живот произлиза от Бога и затова никой досега не е успял да повтори великото дело на Твореца да създаде живот. Не само, че не е по силата на смъртния човек да стори това, но не с позволено да узнае и тайната, която отделя мъртвата от живота природа.

Ето защо на човека не е позволено да отнема ничий живот. Дори и тогава, когато ние умъртвяваме растения, за да се храним, тъй като това е неизбежно поради факта, че единствени растенията произвеждат белтъчни вещества, пак трябва да се отплатим за този дар, като получената от растителния свят енергия превръщаме в достойни дела.

Това, което е позволено за животното, което няма още индивидуализирано съзнание, не е позволено за човека. Ако животните се самоизяждат, това за човека е най-страшното престъпление. Като имаме предвид всичко това, може да си представим как изглежда за висшите същества животът на нашата планета.

Някои хора казват, че и да убият някого, ще изкупят постъпката си с други „благородни“ дела. Не, законът е категоричен: животът с нищо не се изкупува.

11. Закон: Изплати ли човек големия си дълг, той ще изплати и малките си дългове.

Пояснение: Щом човек е наясно по големите въпроси за Бога, за развитието, за съдбата и за безсмъртието на душата, всички останали по-дребни въпроси, които възникват от неразбирането на големия въпрос, се разрешават от само себе си.

12. Закон: Човек не може да се учи, докато не обича нещо или някого.

Пояснение: На този свят не може да се извърши нищо добро и полезно, без човек да има импулс и вдъхновение. Най-често великите творения са се появявали на земята като резултат на една голяма любов.

13. Закон: Не е позволено на човека да измъчва тялото си.

Пояснение: Йогизмът с дал доста солидни знания на човеците.

Той е доктрина на разума, волята и строгия живот. Много са вариантите на това източно праарийско учение, но някои от тези варианти са получили доста големи отклонения от основната задача на учението. Един от тия варианти е да се гледа на тялото като инструмент

на духа, което всъщност е истина, но такъв инструмент, който трябва да бъде не само напълно във властта на волята, но и да бъде приучен към понасяне на физически несгоди и страдания. Немалко са привържениците на това схващане, които поставят съзнателно своето тяло на най-различни мъчения: глад, физически болки, мъчителни пози, понасяне несгодите, които причиняват остри металически предмети, и други такива самоизтезания.

Западният окултизъм, включително Бялото Братство, което е част от Великото Всемирно Братство, не споделят тези методи за духовно издигане. Тъй като западният окултизъм във всички свои разклонения върви по Христовото Слово, последователите му считат за погрешно всяко варварско отношение към тялото, което ни е дадено от природата като съвършен и прекрасен инструмент. В устройството и функциите на тялото е вложена великата и още неразкрита премъдрост на живата природа. Има случаи, когато някои от школите на западния окултизъм препоръчват за известно време глада, но само като средство за лекуване.

14. Закон: Не съществуват сили, които могат да попречат на човека да направи едно добро дело.

Пояснение: Някои хора, които са тръгнали в духовния път, често се оплакват, че в страната, където живеят, липсва свобода. Вярно е, че липсата на свобода за духовно подвизаване в широк смисъл на думата гнети човека, но за най-главното - вътрешната работа на ученика, винаги и при всички условия има свобода. Всеки и във всяко положение може да се моли. Никому не е забранено да каже на своя приятел една топла насърчителна дума, никому не е забранено да обича ближния си.

15. Закон: В богатството, спечелено по бърз начин, действуват силите на злото, а в богатството, спечелено с честен труд, действуват силите на доброто.

Пояснение: Бързото забогатяване прилича на хазарт. Това, което идва при нас като резултат на ловкост или на хитра комбинация, с която изпреварваме своите противници в търговската или борсовата игра, не носи благословението на честно положения труд.

Времето бързо доказва това.

16. Закон: Колкото повече ограничаваш някого, толкова повече ограничаваш себе си.

Пояснение: Не може свободен човек да лишава други от свобода. Свободата, която даваш на ближния си, отговаря на свободата, която ти имаш. Почнеш ли да ограничаваш свободата на другите, ти вече си стеснил своето съзнание и си се ограничил.

Бог, Който има безкрайната свобода, е дал такава свобода и на човека. Ограничението, което човек е получил, след като е злоупотребил с тази свобода, идва от закона за каузалността, а не от отмъстителността на Бога. Бог не отмъщава, защото е Любов. Онова, което изглежда като отмъщение, е нарушеното равновесие в света на абсолютната правда, което законът възстановява.

И тъй мярката на твоята лична свобода е свободата, която ти даваш на другите.

17. Закон: Щом хората те обичат, те те повдигат.

Пояснение: Само обичта на околните може да ти даде кураж и сила в един момент, в който трябва да извършиш едно сериозно дело. Не прекъсвайте връзките си с добрите хора. Те са невидимите източници, от които получавате сила в най-сериозните моменти на своя живот.

Какво става с растението, лишено от слънчевата светлина?

18. Закон: Добрият е винаги силен.

Пояснение: Ние коригираме понятието сила. Това, което най-често се нарича сила, винаги прикрива слабостта. Злите, отмъстителните, жестоките никога не са силни. Вгледайте се внимателно в това, което се случва в живота и ще разберете, че тираните са жестоки от страх. Истински силен е само добрият човек.

19. Закон: Дето има спор, истина няма да се яви.

Пояснение: Няма по-безполезно нещо от това, което наричат

спор. Има ли така нареченото „щракане на идеи“, тогава истината е побягнала на астрономическо разстояние от това щракане. Напразно в надпреварването с думи и с ловки софизми ще чакаме появата на истината.

20. Закон: Не отлагай определените за свършване работи, защото с това ти спираш развитието на своя ум.

Пояснение: В процесите на мисленето съществува известен порядък. Някои неща не могат да изпреварят стоящите пред тях. Ако нещо е решено да се извърши, а извършването се отлага, отлагат се и следващите след него мисловни процеси. В приемането на новите идеи съществува известен порядък.

21. Закон: Само благодарният подлежи на развитие.

Пояснение: Благодарността е много ценно качество. Благодарният предизвиква щедростта и благоговението на всекиго. Благодарният е разтворил душата си като цвят, който получава любовта на слънцето. На благодарния всеки помага. Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте.

22. Закон: За всяко добро дело се изисква една малка жертва.

Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да измерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро. Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от себе си, ти не си на прав път.

23. Закон: Ако унищожим враговете си тук, на физическото поле, те влизат в нас.

Пояснение: Липсата на духовна просвета е причина за многото злини и нещастията, които съпътствуват живота на човека. Ако знаехме колко фатални са последиците на някои наши постъпки, ние бихме съблюдавали на всяка крачка горния закон.

Онзи, който е успял да унищожи враговете си на този свят с насилие, те стават невидими и още по-жестоко си отмъщават, защото са вече в самия него.

Вгледайте се по-внимателно в живота и ще се уверите в това.

24. Закон: На ученика е забранено да приема робството.

Пояснение: Ученикът, тръгнал в духовния път, може да живее

при неблагоприятни и ограничени условия, но не и да се подчинява на робството. Не може робска психика да бъде жител на безкрайното и свободно царство на Духа. Свободният човек не бива да бъде роб и на своите деца. Да обичаш и да си готов да направиш всяка жертва е едно, а да си роб е друго.

25. Закон: Никой никого не може да владее.

Пояснение: Може да владееш земи, държавни богатства и цели континенти и всичко, което е земно и материално, но една привидно скромна и незначителна човешка единица ти не може да владееш.

Човекът не може да бъде завладян, защото носи жива безсмъртна душа.

26. Закон: Човек не може да стане богат, ако не е щедър. Пояснение: Има една скрита причина, която прави хората да

припечелват богатство. Не става дума за онова забогатяване чрез насилие и грабеж, нито чрез коварни хитрини, а за придобиване богатство чрез щедрост. Това е окултен закон. Щедрият никога не осиромашава.

27. Закон: Гордостта и тщеславието счупват осите на ума и сърцето.

Пояснение: Спомена се и на друго място, че гордостта се счита като един от основните и най-стари грехове, който е предизвикал падането. Гордостта има отношение към ума. Когато човек си помисли и заживее с мисълта, че знае много, той подготвя своето падение, тъй като знанията, които е придобил, не са негови и той става техен незаконен притежател. Тогава живата природа се заема да възстанови истинското положение и такъв човек става непоносим със своето високомерие. Хората го намразват и вместо да се приближават към него, те го отбягват. Нещо се счупва в неговия ум и той почва да повтаря едни и същи неща и стига до баналността. Защо това става така? Защото горделивият изтласква прииждащите към него нови знания. С горделивия трудно се съжителствува.

Тщестлавният пък е много словоохотлив и всичко прави да насочи разговорите и вниманието на хората към себе си. Тщестлавието има повече емоционален самонаслаждаващ се елемент, който много лесно проличава и който изморява околните.

Тщестлавният е пуснал в сърцето си не Божествения дух на смирението, а един легион суети.

28. Закон: Не говори много, за да те разберат.

Пояснение: Ако говориш на хората много, те загубват способността да те разбират. Не се изхабявай с много говорене и не пресищай хората с думи, които вече не могат да влезат в съзнанието им.

29. Закон: Един човешки живот е недостатъчен, за да извършим цялата си работа.

Пояснение: Прераждането на душата или вечното съществувание на нашето безсмъртно начало, е необходимост, за да се убедим, че живеем в един разумен свят, тъй като, ако живеем само един живот, много малко нещо научаваме. Съществуването ни е безсмислено, а дори и оскърбително. Бог няма да създаде един свят толкова сложен и толкова хармоничен заради безсмисленото ни съществувание.

Неизбродна и неуловима е Неговата премъдрост!

30. Закон: Има три вида хора: глупави, умни и мъдри. Глупавият непрекъснато се занимава с миналото, умният се стреми да прочете в бъдещето, а мъдрият живее и нарежда настоящето.

Законът не се нуждае от пояснение.

31. Закон: В живота няма равенство.

Пояснение: Най-погрешната и най-утопичната идея на земята е идеята за равенството. Има само едно равенство - равенството пред Бога. То е, че всички сме излезли от Бога, макар да сме стигнали до различно ниво в своето развитие.

Ако съществуваше равенство в най-широк смисъл, не би имало нито явления, нито развитие. Това би могло да се илюстрира с редица примери в природата, от които ще стане ясно колко грозна, мъртва и безнадеждна картина би представлявал светът, ако имаше такова равенство.

32. Закон: Доброто и злото не се променят.

Пояснение: В света не съществуват сили, които могат да направят злото добро и обратно. И ако някой човек се е променил и от „лош“ е станал „добър“, това не значи, че злото се е превърнало в добро, но че човекът с изоставил пътя на злото и е тръгнал по пътя на доброто.

Човекът може да се мени, но „злото“ и „доброто“ като сили и същности остават постоянни и изпълняват предназначението си в еволюцията.

33. Закон: Божественото семенце расте при страданието.

34. Закон: Този, който обича, може да си причини страдание, но не зло.

35. Закон: Само великите люде умеят да се радват на малките неща в живота.

36. Закон: Никой не може да избегне кармичните последици.