Jump to content

Новото Битие — Пети Божествен ден


Recommended Posts

Новото Битие — Пети Божествен ден

30.05.1943 година — Изгрева — София.

Днес имах само един час репетиция, от 10 до 11 часа преди обяд. Помолих брат Христо да ме чака в една сладкарница близо до операта. След репетицията, като птичка хвръкнах навън, по-скоро да отида при светлия Учител. На Изгрева пристигнахме на обяд. Дежурните сестри ме сложиха от дясно на Учителя, а брат Христо седна срещу него. От другата му страна мястото вече беше заето от един възрастен брат. Целунах ръката на Учителя и му казах:

— Учителю, Вие ни рекохте да си изберем един ден до края на месеца и да дойдем за "Битието".

— Хубаво, хубаво, днес времето е музикално!

Ние се хранехме в мълчание. Чуваше се лекият звън от лъжиците и чиниите на сестрите и братята.

Учителят казва:

— Храненето е музика.

И действително, уверих се че храненето е особена музика. След обяда сестрите и братята се събраха около Учителя и запяха. Очите на всички бяха отправени към него. Учителят тихо ме попита:

— Харесват ли ти песните? Хубаво ли ги пеят?

— Да, Учителю — отговорих му, — харесват ми песните. Сестрите и братята ги пеят сърдечно и с любов.

Лицето на Учителя сияеше. Покани ни в приемната стая.

— Учителю — казах аз, — Миналата вечер пях по радиото. Програмата ми беше: Песни от моя професор по солфеж от Парижката Консерватория, Емил Депорт, песни от Габриел Форе и песни от Едуард Григ. Учителю, не съм срещнала до сега песен в която да се възпява Любовта на девицата към Бога. Композиторите и поетите много красиво възпяват любовта към някой юноша с красиви вежди и пламенен поглед, но никой не е възпял Любовта към Бога.

Аз тихичко изпях на френски език "Шансон д'амур" от Григ. Учителят настройвайки цигулката си, каза:

— Не всеки глас може да се предава добре по радиото. И най-малките дефекти на гласа, силно личат по радиото.

Учителят изсвири на цигулката си Петия Божествен ден на "Новото Битие". Той прекара лъка си по празните струни на цигулката и каза:

— "Новото Битие" — сътворението на света, се отнася за целия космос. То се отнася и за отделния индивид. Сътворението на света ще измени битието на отделния човек, на народите и на расите!

Ето думите на Петият ден от Сътворението, който Учителят свиреше и пееше:

"И рече Бог! Да се родят във водата риби и морски чудовища. И птици да хвъркат над земята, по небесния простор, всеки според вида си. И стана така. И видя Бог, че всичко бе добро. И благослови ги Бог. И стана вечер, и стана утро, пети ден."

Аз тихо пеех с неговата цигулка и сълзи течаха от очите ми. Брат Христо тихо пригласяше развълнуван. Учителят ме попита:

— Ти, познаваш ли брат Михаил* от Париж?

— Не, Учителю — отговорих аз. — Чувала съм от брат Христо и от други сестри и братя да ми говорят за него. Аз лично не го познавам и никога не съм го виждала, даже и на снимки.

Учителят търсеше нещо по масата и го намери. Той ми поднесе една малка книжка на френски език и ме попита:

— Ти нали четеш на френски език?

— Да, Учителю — казах аз.

— Ти прочети тази книжка, че да видим ще ти хареса ли написаното в нея.

— Добре, Учителю, ще прочета книжката.

Времето беше напреднало. Трябваше да се подготвям за утрешната репетиция в операта. Извадих от чантата си една моя снимка, която бях надписала за Учителя и му я подарих. Той стана прав и след като внимателно я разгледа, постави я на вратичката на отсрещния бюфет, като я закрепи между рамката и стъклото.

Тази снимка бях направила по искане на Художествената управа на операта, в четири различни пози за клишета върху програмите, афишите и вестниците. Секретаря на операта ми направи забележка, че не съм представила снимките си с деколтета, както на другите артисти, ами така с тази бяла якичка съм приличала на пенсионерка, не на артистка...

%D0%A0%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%BD%D0%BA%D0%B0%2049.png

Благодаря на светлите същества и на гениите на музиката, гдето ме срещнаха с великото творчество на Учителя, да слушаме и да пеем с брат Христо, когато цялото Небе пее през неговата цигулка и свещения му глас.

Преди да напуснем приемната, Учителят ме попита:

— Вие кога ще запразните?

— На 20 юли, Учителю!

— Когато запразните ти си вземи в едно малко куфарче най-необходимите неща за спане и ела тук!

Благодаря Ви, Учителю!

___________________

* Михаил Иванов — ученик на Учителя, напуснал България през 1937 г. Основател на окултно общество във Франция. (бел. ред.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...