Jump to content

1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ


Recommended Posts

1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Истината е висок връх, до които се стига по стръмни и каменливи пътеки с големи усилия.

Истината - всичко онова, което ни заобикаля е една поредица от загадки. Човек е бил примамван с най-различни средства, за да ги разкрива, за което нещо се е изисквало труд, усилия, напрежения. И затова древните мъдреци са казвали: Човека, които по начало е мързеливо същество, Природата старателно е търсила и е прилагала най-различни средства, за да го накара да работи, да намира и постига. На първо време, неговите насъщни нужди за тяхното задоволяване. За тази дейност са необходими труд, усилия, напрежения.

В своето усилие за разгадаването на тези старателно забулени загадки, за достигане на тяхното разяснение и ползата, която може да се извлече, се създават условията за развитието на неговия интелект с всички негови качества и способности, които той има, а това е довело до разширяване на неговия кръгозор и е внесло по-голяма светлина в познаване на света, в който той живее, а това е улеснявало все повече и повече неговия живот.

Една от загадките, с които човекът се е сблъсквал, това е самият човек, Загадката „ЧОВЕК” в своите прояви е нещо много сложно. Ражда се дете, едно живо същество, което със своето изплакване идва в един нов свят. За родителите му и самото общество около него, то е една загадка. Какво е то, какви качества и способности носи със себе си, как ще протече живота му, това е съвсем неясно, както за родителите му. така и за околната среда. Всеки ще разбере, какво предимство би имало, преди всичко за родения човек и за всички околни, ако се знае какво представлява и какво носи в себе си тази жива мръвка. Тогава родителите и близките около него ще могат да му създадат условията, насоката и средствата, за да може тази рожба да развива и проявява своите способности. А с правилната насоченост, ще може да бъде максимум полезен, както за себе си, така и за обществото.

В древността на загадката „човек” се е отдавало голямо внимание за разбиране и разясняване на онова, което той носи, за да може да му се помогне и насочи в правилна посока. Тогава за изпълнението на тази задача са били създадени цели науки. Тези науки са създадени от една раса с много висока и с неподозирани със своите възможности и дълбочина знания и мъдрост, цивилизация, която някои наричат – „ПЪРВА РАСА”. Тази раса е живяла някога не само на континентите, които сега съществуват, но и на такива, които са съществували и потънали в океаните по-после. За съществуването на такава раса имаме безспорни доказателства и е била преди потопа. Тя, според мъдреците е дошла да организира и уреди живота на Земята. В много слисания и книги се изнасят учудващи остатъци от дейността на тази раса по всички континенти, имащи общи елементи, показващи техният единен произход. Така например, тъй наречената „Балбески тераси” в Ливан, построена от каменни блокове с дължина 20 метра и с тежина не по- малко от 500 тона, според както ги описват. Голяма загадка са старинните географски карти на Антарктида, в които са изобразени планините, върховете, долините, покрити сега с дебели ледове и снегове, а също и очертанията на самия континент, които съвпадат с очертанията, направени с големи усилия едва в ново време. Такава карта е могла да се направи само, когато Антарктида е била свободна от сегашните си ледове и снегове. Че тази част на Земята някога е била свободна от съществуващата сега ледена шапка и е била покрита с богата растителност, показва това, че в последните години там са били открити под дебелия лед въглищни пластове и вкаменени дървета.

Археологьт Дж. А. Уасън съобщава, че са открити древни перуански украшения, направени от платина. Знае се, че платината се топи при 1780 градуса и е необходима сложна технология за обработването й. А другаде са намерени великолепни медни маски, огърлици, накити, съдове, покрити с тънък пласт злато и сребро. Да се нанесе ръчно този пласт е невъзможно. Археолозите са открили в пещерите около град Паракс на брега на Тихия океан саркофази с мумии, кожата, на които е била светла, а косите им кафяви и меки. Знае се, че кожата на индианците, живущи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръвта на тези мумии, се оказва, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход.

През 1965 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни различни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери. Прави паралелни линии с голяма точност са се простирали по на 10 ÷ 15 километра. Освен това, тези фигури са могли да се видят само от голяма височина, от летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че антланти, жители на потъналия континент Атлантида, са имали апарати, с които са могли да отиват на други планети, като се уточнява даже че тези апарати са се движили с „Живак”. Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, даваща на човека силната мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че ще трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и са умеели да се ползват от нея като сила.

Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Тити-Кака, които археологията познава. Още старите заселници дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Тиахоанко”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал очи на изток, към изгряващото Слънце. Явно е било уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмена, знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира тъй наречената „Врата на пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки от около стотина тонове, съединени с медни скоби. Има още учудващи със своята импозантност остатъци там. Интересно е заключението на учените, според които, народът, които е живял тук и е изградил всичко това, като че ли се е появил внезапно и след това безследно е изчезнал. Загадката, преди всичко, е в начина, по които жителите на този град на „мъртвите” са пренасяли от планините многотонните каменни блокове. Според една стара перуанска легенда, основател на града е бил белият брадат Бог „Кон-Тики-Варикоча”, пристигнал на езерото „Тити-Кака” от Изток. Той и неговите придружители, научили местните хора на занятия, селскостопанска дейност, медицина, астрономия, астрология и писменост. Но веднъж, посрещнати враждебно от дивите индиански племена, те запалили планината и след това напуснали тези земи.

Изтъкнахме, че хората на тази голяма цивилизация са живели не само на сегашните континенти, но и на такива, които са потънали в океаните. Така например, през лятото на 1966 година, океанографският кораб „ Антонии Брун”, които е имал за задача да изследва дълбоката падина „Мили Едуард” в Тихия океан: Изведнъж подводната фотокамера донесла нещо съвсем неочаквано. На дълбочина 1800 метра от повърхнината на океана имало някакви развалини. На снимките ясно личели колони, порти. Ръководителят на експедицията - Роберт Мендес - продължил търсенията и близо до пристанището "Калао” ехолотът открил и други останки от постройки. Имаме безспорни данни, че в Тихия океан е имало големи острови, а може би и континент, които са потънали и островите, които имаме сега там, не са нищо друго, освен остатъци от тях. И на тях именно също са живели хората от тази висока цивилизация.

Преди няколко години в езерото „Тити-Кака”, на 200 метра от брега и на осем метра дълбочина, бяха открити също развалини на огромен храмов комплекс. Според мнението на професор Роберт Вела, намерените развалини на постройките и въобще всички строежи тук наоколо имат една обща връзка - единен произход с Египет през епохата, когато са строени пирамидите. Тези строежи са направени пак от хората от Първата раса. Огромните пирамиди, загадъчният каменен Сфинкс, застанал като на стража, са привличали вниманието на сегашните хора и преди всичко на учените. В наше време са открити 80 пирамиди. Но повечето от тях са изгубили величавия си вид, защото векове наред са били неизчерпаем източник на строителни материали на хората, а и атмосферните влияния са допринесли немалко за това. Но трите големи пирамиди в Гиза, със своите грамадни размери и загадките, които те носят, са дали повод на сериозни изследвания и открития, на поразителни резултати, даващи основание да се приеме, че наистина техния строеж е дело на изключителни по своите качества и способности хора. Тези монументални строежи, с удивително точните си математически и астрономически данни, които ни поднасят, са служили на Астрономически обсерватории и като инструмент на тези обсерватории. Най-голямата от тези пирамиди - Хеопсовата - е висока 147 метра. Тази височина, някои учени справедливо отбелязват, че е показвала милиардната част от разстоянието на Земята до Сльнцето, когато Земята е най-близо до него, или както се казва в „Перихелий”. Тогава Земята се намира от Слънцето на 147,000,000 километра. Строителите на пирамидата са имали особено благосклонно отношение към това положение на Земята към Слънцето, което става в началото на месец януари. Изследователите на тези пирамиди откриват в тях въплътени още астрономически и математически познания. Познавали са диаметъра на Земята, дължината на меридиана и още много други данни, които Земята има. Още Страбон пише, че от най-ниската част на коридора, които има пирамидата, много добре е могло да се наблюдават звездите, нещо като своеобразен телескоп, с помощта, на който жреците са могли да наблюдават звездния мир, дори и през деня. Полярната звезда, и най-вече Сириус, който е играел голяма роля в земеделското стопанство.

Хеопсовата пирамида е служила и за календар, Нейната сянка отбелязва съвсем точно зимното и лятно Слънцестояние, а също пролетното и есенно равноденствие. Изследванията продължават и по-нататък, като се казва, че ако външните размери на пирамидата имат огромно значение от гледна точка на Астрономията, то вътрешните представляват още по-голям интерес. Системата коридори са съвкупност от комбинирани преходи и камери, в които нито едно отклонение, отрязък или направление, нито един обем, наклон или издатина, да нямат особено точно определено значение. Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях.

Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура - и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна първа раса, дошла в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази първа раса и друга, многобройна раса, примитивна, която подстрекавана от своите водачи от завист към тях, са ги разгонили от континента, като част от тях са дошли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което споменахме, че говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида, в Египет са осъществили идеята да се изобрази суровата владетелка на Атлантида, която е станала причината за изгонването на първата раса. Те са изградили Сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв.

И наистина, ако внимателно се разглежда образа на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем, какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата „Коба”, нейният психически облик. Първо, горната част на главата, под забрадката, е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвити мозъчни центрове, даващи моралните качества в даден човек - благоговението, уважението, милосърдие, съвестта. Главата е широка - разстоянието между ушните отвори е голямо и ушите са малко щръкнали и са нагоре от общоприетото. Това показва човек, които с груби средства се налага над околните, смел, но брутален. Широкото и не много високо чело, с големите очи, говорят за инициатива, лакомия в постигане по безогледен начин на власт, нетърпимост към всичко, което

може да засенчи този стремеж. Устата са големи, със стиснати устни, говорят за изпълнителност във всяка поставена задача и твърда решителност, въпреки всичко за изпълнението й.

Ето какво още се пише за знанията и възможностите на хората от тази велика раса в свещената книга „Попул-Вух”, Хората от тази първа раса са имали познания за всичко, което съществува в света. Когато гледат наоколо, те виждат изведнъж, и наблюдавали всичко, и Небесния свод, вътрешността на Земята. Те виждали нещата скрити и в най-дълбоката тъмнина. Виждали целия свят, без дори да се помръднат от мястото, където се намират. Велика е била тяхната мъдрост.

В областта - познанията за звездния мир - хората от тази раса са имали постижения, които учудват и изненадват и най-изтъкнатите представители на тази наука в сегашните времена. Така например, времето, за което Земята се завърта около Слънцето, според най-новите и точни измервания, е равно на 366,242,198 денонощия. В оставените сведения за тях, запазени при маите, продължителността на годината е равна на 365,242,120 денонощия. Като сравним двете данни, ще намерим, че продължителността на годината, измерена от хората на тази висока цивилизация, е само 78 милионни части от денонощието по-къса. Това обаче не трябва да се приеме за грешка, защото видни астрономи от най-ново време установяват, че Земята много бавно се отдалечава от Слънцето. При нейното отдалечаване естествено е нейното завъртане около Слънцето да бъде и по-продължително. Движението на Земята с това отдалечаване става по-бавно, и оттам и годината да бъде по-дълга. Когато в летописите на Майте е отбелязано дължината на годината с тази малка разлика, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната. Установява се за нея, че и тя бавно се отдалечава от Земята. В същите писания се дава продължителността на Лунния месец с точност до 0,0004 от денонощието. Лунният месец, според тях, е бил с 4 десетохилядни от денонощието по-къс, отколкото е сега, определен с най-точни уреди и съвременна техника. Но и тук не може да се приеме, че има грешка. Когато тези данни са дадени, Луната е била по-близо до Земята.

Ето и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания за звездния мир. В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки, открита в град Клху, близо до Мосул. Там е намерен учебник за звездния мир с голяма научна стойност. Този асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, е бил събрал в нея, не само знанията на своето време, но и писаното в древните книги много векове преди него. В този учебник се намират сведения за звездите, Слънцето, Луната и планетите. Установено е било обаче, че този учебник е копие от някакъв друг, писан в древновавилонска епоха, много преди времето на Ашурбанипала.

Ярък белег от величието на първата раса е и учудващият строеж от грамадни изправени каменни блокове, а над тях в хоризонтално положение, поставени други, това е тъй нареченото „Стоунхендж” в Англия. Той се приема като един безупречен израз от гледището на астрономията и математиката - Астрономическата обсерватория - приета като осмо чудо на века. Установяват се там Лунните и Слънчеви затъмнения, лятното и зимно слънцестояние и много други астрономически данни.

Големите каменни статуи на остров Пасха са също един остатък от тази раса.

Тази висша цивилизация е имала, както споменахме, науки и методи за творчество, съвсем различни от тези, с които сегашните хора си служат. Това личи от жалките и разпокъсани остатъци от науки, известни сега под името „Окултни науки” - тайни науки. Окултизмът се явява като група науки, които приемат, че освен този свят на трите измерения, достъпен за нашите пет сетива, има и друг свят, достъпен за други по-висши сетива, които човекът може да има и развие. Свят на други закони, свят, в който се борави с други сили в творческата изява. Свят на силите преди още те да са стигнали до своя последен стадии - грубият триизмерен материален свят. Светът, изучаван от окултните науки, е много по-богат и величав в своите възможности. Но докато за изучаването на съвременните науки е необходимо един сравнително подготвен интелект, то за изучаването на Окултните науки е необходимо още и високи морални качества - добре развити мозъчни центрове в горната част на главата и развита „Пинеална жлеза”, която да дава на човека възможността за контакти с идейния свят. Този отвъден свят, е които създава и оформя физическия - триизмерния.

Към окултните науки спадат на първо място Астрологията или както още са я наричали „Царската наука”, Хиромантията - науката за ръцете - формите и линиите по тях, като израз на вътрешната природа на даден човек, френологията - науката за главата и лицето - формите и големината на отделните органи и части по тях, пак като показатели на вътрешната същина на човека. Магията, науката за изучаването и владеенето на силите на Природата - електричеството, магнетизма, гравитацията и други сили. Телепатията - науката за долавяне на мислите - мисловите вибрации. Ясновидството - науката за трансформиране на силовите вибрации и светлини. Спиритизмът - науката за контакт със заминалите хора. Науката за числата, числата като израз на един висш свят, на ред и порядък - тъй наречената „Нумерология”. Разбирането и изучаването на мисълта като носител на сила, с която човек може да постигне всичко.

В 1928 година, гениалният английски математик Пол Дирак с едно уравнение от „Квантовата механика”, доказал, между другото, че Мисълта е сила. Затова уравнение той получи Нобелова награда. Ние ще трябва да приемем, че сегашният човешки род, в своето развитие на мисълта си. Все още далеч не е дошъл до изключителните възможности и постижения на хората от първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но че такава възможност има, и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета, в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на тази парва раса. Сега в наше време, пред нас застават хора в плът и кръв, които както отбелязахме, наричаме йоги и факири, на които поглеждаме някак извисоко, едно малко принизено чувство. Но те показват умения и знания, чудеса, които много далеч надхвърлят онова, което ние можем и знаем. За тях толкова много се е видяло, казвало, писало и са се извършвали какви ли не изследвания, за да не би да има в тези прояви фалшификация. Но не - постиженията им са реални и необясними за нас в сегашното си развитие. Действителните възможности на тези хора в плът и кръв като нас са неоспорими. Така например цял камион минава през такъв човек и той остава невредим. Друг е погребан в земята и прекарва там цели 98 часа, изваждат го, отварят ковчега и той е жив, като че ли е спал само. Поднасят ни се и много такива най-разнообразни чудеса. Явно е, че пред нас са налице знания и мъдрост, възможности от някаква велика цивилизация, която е съществувала някога.

И съвременната наука се натъква на много факти, които със знанията и силите, които познаваме: електричество, магнетизъм, гравитация, силните ядрени сили и слабите не могат да се обяснят.

През тридесетте години на нашия век бяха открити тъй наречените „Елементарни частици”, които идват с грамадна скорост, не по-малка от 200,000 километра в секунда и носят със себе си грамадна енергия. Какво са те и откъде вземат тази скорост и сила? Ако се надникне в света на микрочастиците - Микрокосмоса, свят, за който е създадена цяла наука - „Теория на квантите”, то силите, които работят там и управляват този сеят са непонятни и неразбрани все още за нас. За този свят, за неговото разгадаване, са се заели най-изтъкнатите умове на човешкия род. Един от тях, със свойствената за гениалните хора скромност, казва: Макар че квантовата механика съществува вече половин век и досега нито един от тези, които се занимавате нея, нея разбират. Макар, че много от това, което тази наука е могла да ни даде, е вложено в нашия практичен живот. Квантовата механика е трудна за разбиране в сегашния стадий на развитието на човешкия мозък.

Ако се обърнем към света на най-грандиозното - Мега-Космоса - света на небесните образувания, и там ще видим странни и непонятни явления, породени и създадени от сили, неизвестни за нас. Така например да вземем пръстените на Сатурна. Неговите пръстени, както е доказано, се състоят от отделни късове. Тези пръстени, наблюдавани вече 300 години от астрономите, по необясними за тях причини намират, че не са претърпели никаква промяна. Освен това изпратената космична ракета към далечните планети от Слънчевата система, минавайки покрай Сатурн, е изпратила снимки, от които се вижда, че освен видимите от нас пръстени, има и други с много странни форми, форми, които не могат да се обяснят със законите на познатата ни механика. Един от големите светила на сегашната наука, разглеждайки снимките, пак с присъщата за такива хора скромност, е заявил: Ние трябва да приемем, че не познаваме всички закони на механиката, а също, че и нямаме така добре развит интелект, които да ни даде възможността да ги разбираме.

Странно явление имаме и с една част от астероидите - онези късове от разрушената планета „Фаетон”, която се движила в орбита между Марс и Юпитер; тъй наречените „Троянците”. Те заедно със Слънцето и Юпитер образуват два равностранни триъгълника, които неизменно, без да се нарушава тази конфигурация, се движат. Такова едно постоянство на една такава форма, също не може да се обясни с познатите ни закони на нашата механика.

В 1975 година има симпозиум на астрофизиците в Мексико. Там един от светилата на тази наука е изнесъл доклад върху тъй наречените от мъдреците „черни слънца”, а от съвременните учени „черни дупки”. Той констатира, че на тях съществуват и действуват сили, които по своето естество и сила, са непознати за нас. Изобщо, че това са светове на сили, които са нещо съвършено различно и непонятно.

Ако разгледаме и други обекти по небесната сфера, тъй наречените галактики, то според законите, които ние познаваме и разбираме, тези небесни образувания би трябвало да имат сферична форма. Установено е обаче от астрономите, че те съвсем нямат такава форма. Три на сто имат съвършено неправилни форми, 17 % имат елиптична форма, те изглеждат като повече или по-малко сплеснато елиптично петно, което е най-светло около централната си част, и 80 % имат спирални форми - каквато е и нашата Галактика.

В света около нас - Макрокосмоса, имаме странности, които показват съществуването и на други светове, проникнали в нашия. Така например, ако имаме един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, то ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагора, която е безсъмнена и безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите. Нямаме числа, с които да можем да измерим дължините им. Ако измерим дължините на страните от квадрата с някаква мярка, то със същата мярка няма да можем да измерим дължината на диагоналите и обратното. Същото имаме и с диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина.

Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският - Янош Боияи, германският - Гаус и особено Риман, дадоха на света някаква нова геометрия, тъй наречената „Неевклидова геометрия”, която за нас е напълно неразбрана, не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например, очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената. Това е според нашата позната геометрия, а според неевклидовата, през тази точка можем да прекараме безброй прави успоредни на дадената.

Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че необятният миров силов океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с възможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви. Този силов океан е създал, непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество, и едно непрекъснато нещо ново. Като пример да вземем милиардните снежинки, които падат върху нас през зимните дни. Установено е, че две еднакви снежинки няма. Непрекъснато се раждат хора - има ли двама да са съвсем еднакви? Не, всеки човек е нещо ново, нещо по друго, един друг свят.

Колосът на френската математическа мисъл и теоретична механика Анри Поанкаре е казал: „Най-голямата спънка за нас, учените, е, че ние не знаем какво нещо е силата”.

Да се изучават творческите изяви на този необятен миров силов океан, е нещо най-полезно и обогатяващо в неговите знания и разумност, даващи му възможността за един по-голям прогрес в неговото развитие. С това той се приобщава към този океан, което нещо създава подтика към творчество.

Астрологията е също един такъв странен свят, които не се поддава на познатите ни закони и разбирания и затова както за споменатите светове, е неправилно да ги отричаме, като несъществуващи, като заблуди, така и за астрологията. Такова отношение е най-лесното, то ни освобождава от грижите и необходимостта да търсим и разбираме тези светове, а трябва системно и упорито да искаме и разбираме законите, които ги управляват. Този труд и усилия, това търсене, ще ни въведе в нови светове, което нещо ще внесе едно голямо разширение и светлина в нашето съзнание, а то от своя страна ще ни тласне по-бързо по пътя на своята еволюция.

Какво приемливо научно обяснение може да се даде на астрологията? Известно е, че веществото в минералното царство се дели на два големи дяла. Вещество с „аморфен строеж”, където частичките се намират в пален безпорядък, и такова с кристален строеж, където те са наредени в абсолютен порядък - това са „кристалите”. Днес са известни чудните свойства, които имат кристалите, за да приемат и трансформират силовите течения, които имаме в пространството около Земята, благодарение на което ние имаме чудните постижения на модерната техника - радиото, телевизията и всички онези електронни уреди. Обяснение за тези качества на кристалите не може засега да се даде. Напоследък се съобщи, че е направена аутопсия в мозъка на човек, който е бил психически разстроен и също такава аутопсия в мозъка на нормален човек. При първия случай се е оказало, че невроните на мозъка са се намирали в пълен безпорядък, а във втория в пълен порядък - кристален. Виждаме тук една аналогия с минералното вещество, в първия случай - аморфно, а във втория кристално. Този кристален строеж на невроните в мозъка на нормалния човек му е давала възможността, благодарение на далеч по-съвършеното вещество, което те имат, да могат да приемат силовите течения от небесните образувания, предимно от Слънцето, Луната, планетите и донякъде от зодиакалните съзвездия.

Науката на Звездния мир делим на два дяла: Астрономия и Астрология. Астрономията е науката, която се занимава с всичко, което непосредствените наблюдения на небесните образувания могат да ни дадат, а това е анатомията на този мир, което е първия етап към науката за Звездния мир. Астрологията е науката, която изучава силовите течения, които изхождат от всички тела по небесната сфера. Въздействието, което тези силови течения оказват върху живота. А това е физиологията на небесните образувания. Думата астрология е сложна и е съставена от думичките „астра” и „логос”. Астра - значи звезда, а логос - говор, което общо ще рече - говора на звездите.

Има ли наистина силови течения, които ще изтичат от елементите, предметите, а също и от небесните образувания? Големият арабски философ Ибин Рош, живял към 12 ÷ 13 век, е казвал, че всичко пред [нас] е съставено от покой и движение, като движението, затворено в покоя, непрекъснато изтича от него. Тази мъдрост и сега се приема от учените, като на това изтичане те казват „радиоактивност”. От всички елементи и тела имаме изтичане на сили, които ни оказват влияние и създават връзки между тях и нас. Затова обстановката, при която живеем, ни е най- приятна. А що се отнася до небесните тела, то „Радиоастрономията” ни поднася съвършено убедителни доказателства, че от тях, и то в голяма степен, имаме изтичане на сили. В природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от небесните образувания имат своята смисъл и цел.

Къде седи именно връзката между силовите течения на Слънцето, членовете на неговото семейство и човека. Древните са приемали, че човекът е една идея на Бога, като под Бог те са разбирали необятният миров силов океан, в който е всичко потопено. Първото проявление на него е движението. В подкрепа на това имаме тъй нареченото „Брауново движение”. Следва вечното и непрекъснато творчество. За да реализира Бог тази своя идея, Той е създал Слънчевата система. Тъй, както всяка Слънчева система има за задачата да реализира по една Негова идея. Затова силите, които създадоха Слънчевата система, казват пак те, създадоха и човека. Като „човекът на

Земята” е само нещичко от великата идея „Човек”.

Човекът на Земята, не е само това триизмерно физическо тяло пред нас. В него е включен друг образ, недосегаем за нашите пет сетива. Този образ е същественото, което носи и създава нашето тяло, качествата, способностите и условията, при които човекът ще бъде поставен през един негов живот. Него ние можем да наречем „Двойник на човека” или „Звездно тяло”, както древните звездобройци са го наричали, като се уточнява, че то е поле на силите, които изтичат от Слънцето и неговото семейство. Оттам е и връзката между човека и Слънчевата система. Всяка една планета, Слънцето и Луната със своите силови течения чрез Двойника, създават в главния ни мозък, групи от мозъчни клетки, наречени мозъчни центрове, които са способни да приемат и реагират на техните силови течения. Така според учените, занимаващи се усърдно с мозъчните центрове, като д-р Гал, д-р Спурцхаим, Р. Н. Фацлър и много други, намират, че и човешкият мозък има около 60 мозъчни центрове, носещи и даващи неговите способности. Тези центрове, според развитието си, се намират в no-добра или по-слабо развита форма, или даже още в зародиш, според това доколко човекът е дал възможност да приема силовите течения от Слънчевото семейство.

Едно сравнение може много добре да ни помогне, за да разберем понятието „Двойник - Звездно тяло”. Ако вземем един кристал и нарушим неговата форма, като отчупим върхове и ръбове. То поставен в средата, от която се е образувал, и условията, при които той е станал, той ще възстанови тези ръбове и върхове, така както са били, изобщо ще възстанови своята първична форма. Оттук трябва да се извади заключението, че зад видимата за нас форма на кристала имаме нещо друго, неосезаемо за нашите пет сетива, което е създало и поддьржа неговата форма. Такова нещо имаме и при растенията. Учените, правейки опити с чувствителни измервателни уреди, са установили присъствието на тази неосезаема същина в тях. Правели са опити, като от дадено растение са откъсвали или изобщо са въздействали върху растението по един груб начин. С тези уреди те установяват бурна и неприятна реакция не само на самото растение, но и на околните в съседство с растението, обект на опита. Те реагират не само когато имаме едно грубо отношение към тях, но и когато имаме благородно такова. При животните имаме същото. В моя роден град - провинциален, познавах един човек, който избиваше скитащите безстопанствени кучета из града, за да им одира кожите и ги продава. Страшно и бурно реагираше всяко куче където и да го срещне или види на улицата, или в помещение - кръчмите, където той ходеше, а това е необичайно за тях. Това именно - „нещо”, двойникът, извън физическото тяло, има и човека, разбира се в много по- организирана и облагородена форма. Това много нагледно се вижда при спане, упойка, припадък. При тези състояния, явно излиза нещо от човека, което е командвало главния мозък, и само с една връзка управлява гръбначния мозък, който ръководи вътрешните функции, които не зависят от съзнателната дейност на човека, ръководена от главния мозък. Това „нещо” после се връща, и се идва до съзнателната дейност. А когато излезне и връзката с гръбначния мозък се прекъсне, двойникът не се връща и тогава имаме смъртта. Този двойник, на всеки човек, в продължение на много хилядолетия се организира и облагородява, и с това се организира и облагородява всичко, което той създава.

Бледи следи за ярко изпъкнали представители от първата раса имаме за четиримата велики учители на човешкия род, живели преди потопа. Това са Прометей, Азман Бера, Айя Бен Якзан и Саабеи Бен Аадес. Те са просвещавали народите в науки и изкуства, които са им донесли улеснения в живота и прогрес в техния еволюционен път.

Първият от тях - Прометей, е дал на човешкия род най-напред - огъня. По какъв начин се е произвел първият огън, това не е известно. Твърденията на някои, че първият огън се е получил чрез триене на две сухи дървета, е неприемлив. Тъй като много здрав човек се е опитвал да получи огън по този начин, но не е успял. Сухите дървета от много енергичното триене са запушили, но не са се запалили. Прометей е дал на хората да познават рудите, най-първо тези, които са съдържали; мед, цинк, калай и начина, по които да може да се извлича самия метал. Дал е също и методите за тяхната обработка и получаване на необходимите сечива и пособия. Учил ги е също и на ред други занятия. Преданието казва също, че Прометей е научил Девкалион, как да си построи кораб, за да се спаси от потопа. Живял е някъде към Кавказките планини.

Вторият от великите учители е бил Азман Бера. Той е живял и поучавал народите някъде в сегашна Индия. Индийският народ умее да пази тайните знания и мъдрости, които отчасти имаме запазени там, които този велик учител е дал. Той е просвещавал своите ученици в изучаване и ползване на силите в природата. Възможността на човек да ползва сила от необятния миров силов океан. И до днес в Индийския народ, както вече отбелязахме, имаме хора, които са с едно учудващо умение да правят чудеса. Те не се гордеят със своите знания и умения, показват ни нещичко от един свят, съвсем друг за нас. Този Велик Учител е обърнал внимание на своите ученици и върху свойствата на кристалите. Носенето на кристали, особено на скъпоценните, като диаманта, аметиста, сапфира, смарагда, топаза, рубина, оникса и други такива, са особено полезни за човека. Ето защо хората са се стремели и се стремят да ги носят, не само защото са наистина красиви, но и защото има полза от тях. Този Велик Учител е оставил своите следи в съзнанието на хората там, като върховен Бог Брама.

Третият е Аия Бен Якзан, който е просвещавал хората и своите ученици, преди всичко в пазене и лекуване на човешкото здраве - медицината, когато то по ред причини е нарушено. Работил, поучавал и живял в Средна Азия. За него, големият арабски мъдрец, учен и един от най- големите лекари в историята на човешкия род Абу-Али ибн Хусиян ибн Хасан ибн Сина ал Бухари, известен на западния свят с името Авицена, а сред народите на средна Азия с името Шеихом, което ще рече цар на науките, е отбелязвал за срещата си с този Учител в малко легендарна форма, особено. При едно утринно излизане край Бухара се среща по един странен начин с този велик учител, който го е ръководил в живота му, в пътя му преди всичко в медицината. Среща със същество от друг свят. Потънал в мисли, вглъбен в себе си, със затворени очи, Абу бил отправил мислите си към Великите братя за повече светлина и мъдрост. Когато свършил и отворил очи, за голяма своя изненада, видял пред себе си човек, приветливо да му се усмихва. Абу го гледал и не можел да се нарадва на този непознат, но някак тъй близък на него човек, от когото лъхала такава приятност, доброта, мекота, каквато той не бил срещал дотогава. От него струял красив, младежки жар. Абу бил обхванат от непреодолимо желание да започне разговор с него. „Кой сте вие, най-после подхванал Абу? Откъде идвате? Вие не приличате на хората от този край. Как попаднахте тук в този тъй ранен час? Как се казвате?” - „Моето име, подхванал непознатият, е Аия Бен Якзан, идвам от чистия и свят град Ерусалим, град, в който живеят Братята на Слънцето, но не този Ерусалим, за който ти си чул и знаеш”. По лицето на Абу се изписала изненада, защото той не бил чувал за такова странно име. „Да, вярно е, подхванал непознатият, ти такова име не си чувал, защото и такъв като мене не си срещал. Ние, братята, имаме имена, както и вие, хората, но при нас всяко дадено име включва цялото съдържание от способности и възможности, които Брата има и носи. Името „Аия”, продължил непознатият, са първите звуци, първите гласни, които човекът произнася, когато се ражда на Земята. Тези звуци му отварят вратата към този свят. С тях той призовава Любовта, да му дойде на помощ в този важен за него момент. Велик закон е във Вселената: Трябва да искаш, за да ти се даде. Детето, което се ражда и влиза в този свят, не произнесе ли тези звуци, вратата не се отваря и с него е свършено. „Аия” е Любовта навсякъде в Божествения Мир. А „Якзан” е вечното непрекъснато движение - живота. Ние, Братята на Слънцето, следим твоя път и се радваме на жаждата ти за знания, мъдрост и помощ към хората. Ти даде доказателства и ни увери, че тази жажда е крепка и устойчива - помагаме ти”. - „И кажи ми, казал Абу, как ще разбера, чети си един от великите синове - Велик учител на човешкия род? И откъде е нашата връзка?” Непознатият махнал с ръка и Абу се видял при друга съвършено нова обстановка - в една учебна зала, заедно с много като него ученици, смирено и задълбочено да очакват влизането на своя Учител. Абу бил най-отпред. След малко, вратата на класната стая се отворила и за голяма негова изненада видял да влиза с леки и енергични стъпки същият този непознат. Лицето му обаче този път било замислено, посърнало, измъчено. Той се обърна към очакващите го с внимание ученици и казал: „На този участък на Земята - Атлантида, на която сте вие сега и учите, ние изгубихме сражението срещу злото, срещу княза на този свят, защото не можахме да проникнем в неговите най-дълбоки помисли. Тази земя ще загине - ще потъне. Злото на този свят можа да обхване умовете на изостаналата примитивна раса тук, като ги надигна срещу нас, с една ненавист и устрем към разрушаване на всичко, което бяхме създали. Но ние ще го поправим и разрушеното ще бъде възстановено. Друг път това няма да се случи. Ние два пъти грешка не правим, защото Той и друг път ще се опита да овладее човешките умове, но победата ще бъде на наша страна.” Нещо трепнало пред Абу и той се видял отново на малката височинка край Бухара.

Четвъртият от тези учители е бил Саабей Бен Аадес. които между многото знания и мъдрост на човешкия род е донесъл най-вече науките за Звездния мир - Астрономията и Астрологията. Оттогава хилядолетия наред, та чак до 17 век от нашата ера, тези две науки са вървели ръка за ръка и са се изучавали наедно. Изтичането на силите от небесните образувания, за които споменахме вече, тяхното естество, смисъл и ефект върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, е било много ясно и подробно изучавано от учениците на Саабей в школата, която Той е имал: Земята, където този велик Учител е работил и поучавал, се е наричала „ЕДЕМ”, което ще рече - свещена, благословена земя. Земя на най-добрите условия за живота. Къде е била тя? Това ни напътва написаното в глава втора, стих десети от книгата „Битие”, в тъй нареченото „Петокнижие на Мойсей”.

Известно е от историята, че в 586 година преди нашата ера, вавилонският цар Навуходоносор Втори освобождава Юдейската земя от египтяните, които преди това са я били завладели, и влиза в Ерусалим като освободител на еврейския народ. Този умен цар, разбирайки ползата от учените, той поканва някои от тях да ги заведе във Вавилон. Там те може би са дали своя принос за културата и науката в този град, но и приемат от мъдростта и знанията, историческите събития, за които са отбелязвали по нещичко в първите глави на книгата „Битие”. Там отбелязват и за земята „Едем”, но много вяло и непълно, защото навярно не са могли да разберат и схванат онова, което е било и станало с тази благословена земя. От Едем, както отбелязват те, изтичаше река, за да напоява тази Земя и подире се разклоняваше на четири реки. Името на едната е Фисон, тя обикаля цялата земя Хаеилска, там дето има злато, златото на тази земя е добро, там има „Едоллах и камък Оникс”. Името на втората река е Геон, тя обикаля цялата земя Куш. Името на третата река е Тигър, тя тече през Сирия. Четвъртата река е Ефрат. Последните две реки, Тигър и Ефрат, и местата, през които те минават, ни са известни. Тези две реки се съединяват в обща река наречена сега Шат-Ел- Араб, която се влива в Персийския залив. Но къде са другите две реки, Фисон със земята Хавилска и Геон със земята Куш? Тези четири реки не са били клонки, а са били притоци на реката, която е изтичала от Едемската земя. Тези притоци са се вливали в реката Шат-Ел - Араб, която тогава се е вливала в Оманския залив. За да се разбере всичко отбелязано дотук за земята Едем, трябва да имаме предвид изследванията на сегашните учени, както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Мировия океан, преди потъването на Атлантида - преди потопа.

Персийският залив е затворен в северозападната част на Индийския океан, с който се свързва чрез Хормуздския пролив*(* Бележка на съставителя: Познат е като Ормузки проток) и Оманския залив. Той е дълъг 923 километра и е широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти плоскостта на България, Най-важното и характерно за него е, че той е много плитък, като две трети от него не е по-дълбок от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 2102 метра. Учените установяват, че преди потопа, преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийския залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон със земята Хавилска, и също така и реката Геон със земята Куш, както са отбелязвали еврейските първенци. Климатът на тази земя е бил изключително благоприятен. Богата и плодородна почва и условия за живот, най-добри, защото се казва, че там е имало злато и че златото на тази земя е било добро. Златото е символизирало тези добри условия на живот, а също тъй, че е имало Бдолах. и камък Оникс. В Библията, думата Бдолах е напълно и смутолевено отбелязана. Тази дума е сложна и е съставена от думите „Бдол”, което ще рече грижа, и думата „Аллах”, с която дума Саабей, неговите ученици и целият Халдейски народ са наричали Бога. Съединени двете думи ще рече - земя под грижите на Бога. Мохамед, много по-късно, като е обхождал земите около Персийския залив, като керванджия, при оформянето на своята религия, заимствал е много от учението на Саабей, като е взел и думата АЛЛАХ за наименование на Бога, И наистина най-големи петролни залежи има там около Персийския залив, а ще трябва да приемем, че има и в самия залив. Ониксът пък сега минава за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил израз не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост, защото Саабей е казвал, че този минерал се намира под влиянието на Сатурна, силовите течения на които носят и дават Мъдростта. А това ще рече, че в тази страна, освен богатства, е имало и голяма мъдрост.

До потъването на Атлантида се установява, че Европа и по-голяма част от северното полушарие са се намирали в ледена епоха. След потъването на Атлантида, в Атлантическия океан идва топлото течение „Голф-Щром”*(* Бележка на съставителя: Познато като Гълфстрийм.), което минава покрай северния дял на Европа. Климатът там се затопля и започва бързото топене на ледовете. От това и потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан се бързо повишава, залива ниските земи, залива и земята Едем, където сега е Персийският залив.

В тази именно благодатна земя е имал школа и е обучавал народа великият Учител - Саабей Бен Аадес, на науката за звездния мир Астрономията и Астрологията. Народът е бил рядко предан на този велик Учител, като е учил и е изпълнявал неговите поръчения, затова Саабей е нарекъл този народ „ХАЛДЕИ”, което ще рече народ, стремящ се към светлината. Своите ученици той всестранно и задълбочено е запознавал с Астрологията, Зодиакалните съзвездия, символите и съответните легенди, отразяващи естеството на силовите течения, излизащи от тях. Чрез легендите човекът от народа по-лесно и по-ясно може да разбере дълбоките истини. Символите на Зодиакалните съзвездия са запазени и досега, а легендите свързани с тях, много са загубени, а други са преработени от гърците и нагодени към техните божества и религиозните им разбирания. Саабей е дал и имена на планетите, които отразяват най-същественото от тяхното влияние.

Така например за планетата Меркурий той е дал името „Биб-Бу”, което на халдеиски език значи - човекът, който бързо схваща и разбира, а това е най-характерното за влиянието на тази планета върху човека.

За Венера е дал името „Дил-Баат”, което ще рече, човекът, който обича, любящият човек.

За Марс е дал името „Зил-Батуни”, което ще рече. човекът, който воюва и граби.

За Юпитер е дал името „Мулу-Баб-Бар”, което ще рече подобен на Слънцето. Подобен на Слънцето в два смисъла. Първо, физическото състояние на тази най-голяма планета в Слънчевото семейство, която в своя еволюционен път върви най-бързо, разбира се бързо в астрономически мащаб по отношение на времето, за да стане едно второ Слънце в Слънчевата система. Защото и сега имаме топлинно излъчване и светли области около екватора и голямото светло петно е размер на 50,000 километра в дьлжина и 10,000 в ширина.

Не трябва да се приема, че ако една звезда, едно слънце има спътници, то те да бъдат непременно тъмни тела - планети. Имаме звезди, които имат за спътници също тъй звезди - Сльнце, защото по пътя на еволюцията, планетите ще станат Слънца, а не обратното, че Слънцата ще изстинат и ще станат тъмни тела, както твърдят учените сега. Затова Саабей и древните звездобройци са наричали Юпитер още малкото Слънце. Вторият смисъл на израза - подобен на Слънцето - идва от неговото влияние върху човека. За един добре организиран човешки мозък, влиянието на Юпитер е най-доброто, дава добрите условия на живота и успеха във всяко Начинание.

За Сатурна, Саабей е дал името „Каин-Ману”, което ще рече злият човек. С това име Саабей е свързал легендата, която Той е създал за Каин и Авел. С тази легенда Той е изнесъл съдбата на малката група хора от великата първа раса - Авел в Атлантида, тъй като събитията на този континент са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем.

Саабей, предвиждайки заливането на тази земя от водите на океана, дава указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър и Ефрат, Арабския полуостров. Там занасят неговото учение, науката за звездния мир, Астрологията, известна под името „СААБЕИЗЪМ”. Отивайки там те основават град Вавилон, построяват кулата, където отварят школа за изучаване на науките, на първо място Астрологията и Астрологията - Саабеизма. Хората, младежите с по-голям научен интерес, от целия околен свят, са ходили и прекарвали във Вавилон, за да се учат в тази кула - университет. Гръцки философи също са били там - Питагор, Демокрит и други, като са прекарвали години и са занесли в Гърция много от знанията, легендите, получени в школата, като са ги преработили и преиначили съобразно тяхната религия. Те също са занесли и нещичко от науката за звездния мир, като за имената на планетите са поставили имената на техните Богове, които имена са останали и досега.

Учението на Саабей е известно като религиозно течение с името „Саабеизъм”, За саабеизма се отбелязва, че то е съществувало още от най-стари времена и е характерно с боготворението на звездите и въобще всички небесни образувания. Това учение е било разпространено в Месопотамия, Арабия, Сирия. Мала Азия. Заедно с това понятие се отбелязва за още други три: саабеисти, така са се наричали хората, които са приели и изповядват саабеизма, саабейско писмо, което е писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на съвременния Йемен, което царство саабеистите са създали много по-късно, след излизането им от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания. В тази нова държава са създали и своя столица с името Мариб. В тази нова държава, народът се е занимавал със земеделие, градинарство, където са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо ниво. Занимавали са се също и със скотовъдство, занятия. Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Саабеиското царство се отбелязва, че е изчезнало изведнъж, без да са отбелязани причините. Но поради настъпили суши и неблагоприятни условия за живота, те напущат набързо своята държава и се прехвърлят в своите владения в Източна Африка. Народите, които имало там, са известни сега под името догони. На първенците на този народ, саабеистите са предали големи познания, които са имали със себе си по науките за звездния мир. Тези познания сега са внесли голямо недоумение на учените астрономи от Френската академия на науките.

Известна е най-ярката звезда от небесната сфера – „Сириус”, към която саабеистите са имали най-голямо уважение. Тази най-светла звезда, както твърдят първенците на догоните, има два спътника - пак слънца. Но те не могат да се видят с просто око. Знаели са правилно периода на обиколката на единият спътник, които период е равен на 50 земни години. А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда.

 

В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили. Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда. Че наистина този камък е бил болид, се установява от съвременните учени - петрографи. Мохамед, който е бил доста години керванджия, при своите обиколки е имал контакт със саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. Той от учението на Саабей много е заимствал за своята религия. Приел е също и боготворението на този тъмен камък, като е определил града Мека за свещен град, а храма Кааб, където именно се е намирал падналия болид - за главно светилище. Там се предписва да се извършват поклонения пред тъмния камък и отдаване дарове от всеки поклонник - последователи на Мохамедовата вяра - Исляма. Полумесецьт и звездата, Мохамед я взел като емблема на Исляма, което не е нищо друго, освен един съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили, приятни хора и той носи приятни събития при транзит. Особено при жените. Този символ също е взет от саабеистите.

Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите, величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите”. И наистина не е ли възхитително в ясните топли звездни нощи, особено, когато нямаме Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти, мило, нежно, като очите на влюбените, Не може един човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва едно благоговение от величавата картина, която дава звездното небе.

Саабей и неговите ученици са се спирали не само на отделните звезди, но и на отделните групировки - характерни фигури, образувани от по-ярките звезди, в дадени участъци по небесната сфера, наречени съзвездия, на които те са давали и наименования. Тези имена не са били плод на някаква случайност или дадени в момент на вдъхновение от поетична фантазия, а са дадени съобразно естеството на силите, изтичащи от тях.

По решение на международния Астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е определен на 88. От тях 47 са определени от древните звездобройци - учениците на Саабей, а останалите 41 са определени от астрономите от ново време, като са им дали имена без каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми. Между тези съзвездия е имало и свободни незаети пространства. Модерните астрономи разпределиха небесната сфера на 88 съзвездия, които със своите линейни геометрични форми плътно я покриват. Това разбира се внася улеснение в изследването на звездния мир. Така че под съзвездие, сега трябва да се разбира не само конфигурацията, която образуват по-ярките звезди в дадена област на небесната сфера, но и определеният участък от нея. Във всяко едно съзвездие, освен ярките и въобще видимите с просто око звезди, трябва да се включват и всички небесни образувания, достъпни за наблюдение с всички възможни средства.

За Астрологията, най-голямо значение имат дванадесетте съзвездия, наредени по големия кръг на небесната сфера, по който кръг преминава видимото годишно движение на Слънцето. Това движение определя действителното движение на Земята около Слънцето, Този именно кръг се нарича „еклилтика”. Думата еклиптика е гръцка и значи „затъмнение”. Древните звездобройци са дали това име на този кръг, защото, когато имаме слънчево и лунно затъмнения, те стават точно тогава, когато Луната се намира до точката на пресичането на нейната орбита с еклиптиката. Тези точки на небесната сфера се наричат лунни възли.

Самата дума „Астрология” е също сложна, съставена от думите „астра”, което значи звезда й „логос”, което значи говор - говор на звездите. Тя се занимава сега, както отбелязахме, с въздействието на силите, който изтичат от Слънцето, Луната, планетите й зодиакалните съзвездия. Въздействие оказват и всички други небесни образувания, но човека при своето сегашно развитие, няма подготвени мозъчни клетки, които да могат да ги приемат. Саабей е казал, че за създаването на Слънчевата система са взели участие и дванадесетте съзвездия по зодиакалния кръг със своите небесни образувания в тях. Оттам е по-осезателната връзка на човека с небесните образувания там.

Разположението на Слънцето, Луната и планетите по небесната сфера в зодиакалните съзвездия, в момента на раждането за всеки човек на Земята, в дадено място, където то става, имат съответното разположение и в двойника на човека - звездното му тяло. Човекът със своето раждане, влиза е един нов свят за него и това влизане е освидетелствано с това разположение.

Науката за звездния мир е тясно свързана с науката за символите. Астрологията особено много си служи със символи, всеки от които ни разкрива по един свят. Основните елементи на символите в астрологията са: кръгът, точката, отвесните и хоризонтални отсечки, ъглите, дъгата, стрелата. Кръгът е бил символ на неизявената Божественост - небесният миров силов океан. Точката е изразявала искрицата, проява на Божественото - на този океан - „Азът”. Кръгът с точка в средата е символ на Слънцето - ограничена изявена частица от силовия океан. Полукръгът, дъгата, полумесецът е бил символ на чувствата, които дават творческия подтик. Продължението на рода е един ярък изразен подтик за творчество, затова с този символ е изразена Луната - майката. Отвесната отсечка е била символ на мисълта, мъжкият принцип, активният елемент, електричеството. Хоризонталната отсечка е изразявала мекия принцип, магнетизма. Кръстът е представлявал взаимодействието между чувствата и мисълта, което създава условията за голяма възбуда. Тази възбуда, насочена към дадена цел и добре контролирана, може да даде голям творчески ефект, но оставена без цел и контрол, дава разрушението - смъртта. Способността да владееш и контролираш силите в себе си и а природата, дава възможността за най-голямо творчество и прогрес. Стрелата е била символ за величие и господство. С комбинирането на тези символи са създадени символите, освен на Слънцето, Луната, за които казахме, а също и на планетите, отразяващи техните основни влияния.

Други едни много срещани символи са: пречупеният кръст наречен „свастика”. Този символ е изразявал вечното и непрекъснато движение в природата. Това е слънчевия кръст на древните маги и мъдреци. Този символ по-късно бил приет от арийската раса. Пентограма с единия си връх нагоре е бил символ на Божествените същества с изключителната си интелигентност, мъдрост и неограничените възможности за създаване и подкрепа на живота. Същества с пълната Любов в създаване и подкрепа на живота, обединението. Същият пентограм с двата върха нагоре е бил символ на демоните, като под „демон” се разбира пак същество с изключителни знания и мъдрости, сила и възможности, но всичко това насочено да спира живота и дава разрушението, разединението, смъртта. Шестолъчката, която представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, като единият е с върха нагоре, а другият с върха надолу, което е тъй нареченият „Соломонов печат” и „Давидова стрела”, символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите като техен знак. Имало е и много други символи, неизвестни и не стигнали до нас.

Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка, от най-дълбока древност до 17 век на нашата ера. С откриването на телескопа, астрономията тръгва с бързи крачки напред със своите възможности за изучаване на небесните образувания, което внесе нови и непознати за хората по това време елементи за тях, които са от изключителна важност за астрологията, с които тя трябва да се съобрази. Изобщо астрологията трябва да се облегне на астрономията. Един пример за добрата връзка и ползата от нея имаме с известния от Евангелието случаи с тъй наречената „Витлеемска звезда”. Древните звездобройци от Вавилон, виждайки на небесната сфера голяма ярка звезда, която не е била нищо друго, освен един точен сьвпад между планетите Марс и Юпитер. За такъв един съвпад, един от светилата на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер - е изчислил, че по това време тъй наречената Витлеемска звезда, не е била някаква нова непозната по своята яркост и размер звезда, явила се изневиделица, или някаква комета, както някои приемат, а че това е било този съвпад, за които казахме - между Марс и Юпитер, които събрани на едно място биха създали впечатлението на голяма ярка звезда. Кеплер е изчислил, че такъв един съвпад е имало в началото на нашата ера. Вавилонските звездобройци са намерили, че този съвпад е станал в зодиакалното съзвездие „Риби”. Такъв един съвпад от гледището на Астрологията, наистина дава величави царствени качества на родения. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей в областта на астрологията, показва и това, че те са знаели коя страна, под кой зодиакален знак се намира, като са изтълкували съвсем правилно, че зодиакалното съзвездие „Риби" управлява Юдейската земя. И че именно там се ражда цар. Колко голяма е била тяхната увереност в извода им, показва, че те тръгват да го търсят и да му се поклонят, като са му донесли и дарове. Каква мъдрост е имало в тези звездобройци, показва и това, че за един цар, като най-подходящи дарове могат да бъдат написаните на глинени плочки законите на мъдрия цар Хамурапи, живял и създал тези закони 17 столетия преди това, натоварени на камилите, които са водели със себе си.

Всички основоположници на съвременната астрономия през епохата на Възраждането, гениалният Нютон, Кеплер, Коперник и другите от онова време, са били колкото астрономи, толкова и астролози. В това отношение особено ярко се е изявил Йохам Кеплер. Един интересен случай е отбелязано, че е станал с Нютон. Отива при него виден англичанин и започнал да го упреква, че се занимава и с тази заблуждаваща наука астрологията. Нютон се обърнал към него и му казал: „Вие, сър, изучавали ли сте Астрологията?”

Като най-ярък представител на астрологията от по-старите времена, може да се вземе известния александрийски учен Клавдий Птоломеи, живял през вторият век на нашата ера. Той е бил учен от голяма класа за онова време, писал е трудове, по астрономия, математика, география, оптика, като за тези свои трудове, той богато се е ползвал от голямата по онова време Александрийска библиотека, която по негово време е съществувала изцяло. Само нещичко е било засегнато от римляните, които малко преди новата ера са завладели Египет. Александрийската библиотека, която е била съкровищница на древните знания и мъдрости, е била опожарена по- късно още три пъти. Първият път от тълпите, насъсквани от християнските епископи в 313 г, които сложиха началото на Инквизицията, поради неудобни за тях писания в някои книги от библиотеката, които са отричали мястото на Земята, като център на Вселената, а те, епископите като първи заместници на Бога. Втори път в 690 година от арабските завоеватели, първите водачи - халифи, на арабските орди, последователите на Мохамеда, които тогава завладяха Египет. И най-после, пълното опожаряване - изгаряне от турските орди на Султан Селим Първи в 1517 година.

Главният труд на Птоломеи е бил тъй нареченият „Математическо построение”, известен с арабското име „Алмагеста”, където изнася математическите и астрономическите си знания. Той е приемал, че Земята е център на Вселената - геоцентричната система, като за правите и обратни движения на планетите е вмъквал тъй наречените „епицикли и диференти”. Писал е и труд по астрология, известен с името „Тетрабиблос”, Този труд е оказал извънредно голямо влияние и в изучаването на астрологията, както всред европейските народи, така и на арабските, предимно от Средна Азия - Бухара, Самарканд, Изнесените принципи в този учебник са послужили като основа на почти всички трудове по астрология, издадени по-късно. Всичко изнесено там, понеже не се е облягало на истинските астрономически знания, каквито Птоломеи не е имал, не могат да се приемат за нещо сериозно.

В римската империя астрологията и астролозите са били ту на голяма почит, ту на пренебрежение, според настроението на царете. В Средна Азия много от учените там са се занимавали, както с астрономия, така и с астрология, като са допринесли много за нейното признаване й приемане. Като най-изтъкнат арабски астролог се отбелязва Абу-Машар, живял между 790 и 886 години. Той е написал и труд по астрология, която книга е била преведена от европейските народи в годините 1130 ÷ 1140. Отношението към астрологията във всички времена по-късно също е било неопределено. Едни са я приемали като достойна за изучаване наука, други като магьосничество и заблуда. Имало е и академично приемане на астрологията, което се е изразило в отсъждане на специалност в някои европейски университети, като например университета в Болоня: където са учили Данте, Петрарка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...