8. МАРС

[Dela]

8. МАРС

Марс е петата планета от Слънчевата система. Той има диаметър около 6,800 километра, коато е малко повече от половината на земния, изчислен на около 12,800, Орбитата на Марс, пътят му около Слънцето, е много разтеглена елипса с ексцентритет 0,097. Най-близкото му разстояние до Слънцето - „при перихелий”, както се нарича, той е на 206 милиона километра, а най-далечното - „при афелии”, е на 249. Тук имаме една разлика от 43 милиона километра, която се приема за голяма при неговата неголяма орбита. Обиколката му около Слънцето е около две Земни години. Наклона на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голяма от тази на Земята, който е 23 градуса и половина. Това говори, че при него имаме годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата. Тези сезони траят почти два пъти по- дълго от тези на Земята. Околоосното въртения е малко по-дълго от това на Земята, и е 24 часа и 38 минути. Разстоянието на тази планета до Земята варира между 55 милиона километра, когато е в перихелий и в опозиция. С други думи, когато Марс, Земята и Слънцето са на една права линия, като Земята е между тях - Марс и Слънцето. И 400 милиона километра, когато по правата линия имаме Земя, Слънце. Марс. Тогава Марс е в съвпад със Слънцето. Тук имаме една разлика от 345 милиона километра, която е голяма и е от значение за неговото влияние, През всеки две години и 50 денонощия имаме едно противостояние - опозиция. Когато Марс е най-близо до Слънцето при перихелий, това разстояние до Земята е 55 милиона километра. Такова положение имаме всеки 15 и 17 години - земни, и се нарича - „Велико противостояние”. Такова положение имахме през годините 1924, 1939, 1956, 1971 и ще имаме през 1988. При това положение Марс е най- благоприятен за наблюдение и изследване, но има южна деклинация и неговата височина над хоризонта за северните ширини не е голяма. Затова някои астрономи отиват за неговото наблюдение в южните полушария. При „афелийно положение на Марс” това противостояние е около 100 милиона километра, почти два пъти по-голямо от първото. Оттук е ясно, че след Венера, Марс идва най-близо до Земята. Затова неговото влияние върху Земята и живота на нея, и по- специално върху човека, след това на Венера, е най-силно.

За да разберем, както вече споменахме естеството на силовите течения на дадено небесно тяло, в случая на Марс, трябва добре да познаваме всичко онова, което астрономите сега и тези от древността, най-вече създатели на астрономията и астрологията Саабей Бен Аадес е казал и дал.

Първо - защо тази планета носи сега името Марс - бога на войната? Това име е дадено от гърците, изхождайки от това, което те са научили от Вавилонските скрижали, в кулата там - тогавашният университет, оставени от учениците на Саабей. Много от гръцките учени-философи са били във Вавилон и са прочели нещо от писмената там Саабей, за тази планета, както вече отбелязахме, е дал името „Зъл Батуни”, което ще рече „човекът, който воюва и граби”. Гърците са дали на тази планета името на техния бог на войната Марс.

Най-доброто определение на понятието „война” е дал Бисмарк, като е казал: „Войната е добре организиран в голям мащаб грабеж”. Защо именно силовите течения - влиянието на Марс - сега е неблагоприятно? Затова, че след разрушената планета „Фаетон”, разрушила се като попаднала в зоната на „Рош” от Черното слънце, както и едва избягналата разрушението планета „Плутон”, Марс от всички останали планети е най-много пострадал. Черното Слънце е разтеглило много неговата орбита, както вече отбелязахме. Ограбила му е водата и въздуха. Известно е, че критичната скорост при Марс е около 5 километра в секунда, докато при Земята е 12 километра и 200 метра. Това ще рече, че при Марс не е много трудно да се откъсне нещо от неговата повърхнина. Поради малкия размер, притегателната му сила - гравитацията - не е голяма и затова, чудовищната притегателна сила на черното Слънце е могла да привлече от него водата и въздуха. Това е именно което черните слънца носят и предават на своите жреци, тази демонична и чудовищна енергия, даваща жажда за настъпване, нахлуване, носеща безредие, грабеж, смърт, демонизъм. Многото канали, които бяха открити в 1877 година от големия италиански астроном Скиапарели за първи път, се наблюдават и сега.

Някои от тях не са били нищо друго, освен корита на реки, а тъмните петна по неговата повърхнина - „моретата”, както сега се наричат не са били нищо друго, освен големи водни басейни. Другата част от тези канали са просто разсети по Марсианската повърхнина.

Водата, казват Саабей и древните мъдреци, е крайният резултат от еволюционния процес в минералното царство. Един етап от безкрайния еволюционен процес, в който всичко е включено. Че наистина е така, това показва, че всички минерали, скали и пр. по нашата Земя, съдържат в себе си вода, която не е проникнала отвън, като в някои от тях - както е изчислено, до 30 процента. Тази вода е продукт на този еволюционен процес. В глъбините на нашата планета, от този еволюционен процес на минералите се е получила първичната вода, която като по-малка излиза на повърхнината под формата на минерални извори, както се наричат, Така че минералната вода, която имаме, е първичната вода. В подкрепа на това имаме, че през каквато и суша да премине дадена област, където имаме минерални извори, то техният дебит не се променя, което говори, че тези води нямат отношение към другите външни водни източници дъждове, снегове и пр. Тези външни води отпосле са дошли, те са вторичните води. И на Марс имаме същия процес. От глъбините на тази планета бавно, но сигурно, водата от минералния процес от еволюционния процес на минералите, бавно, но сигурно ще изплува и е вече изплувала в малки количества, като е създала тези тъмни области - области на влагата, тази първична вода, Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването, и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят и приемат. Някога на Марс, както вече отбелязахме, е имало много вода и въздух, но при катастрофата, чудовищната притегателна сила на Черното слънце ги е привлякло, а с това и животът там е загаснал.

За атмосферата на Марс, съвременните астрономи стигат до много правилен извод, като отбелязват: „Естествено е да се приеме, че планети, сходни помежду си, имат и еднакъв произход, преминават един път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери”. Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и върху Венера. А този газ сега е почти изчезнал на Марс. Това трябва да е станало по същия начин, както е изчезнал и от Земята, от атмосферата й. А това става чрез разлагане. Ние не познаваме друг механизъм, които да е способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен „фотосинтезата”, която създава хлорофила в зелените растения. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород е останал в атмосферата. Именно поради това в атмосферата на Земята се съдържа кислород, които е необходим за живота. Следователно и на Марс е имало растения и вода, живот, свободен кислород, като част от него е подкрепила живота там, а друга се е съединила с веществата от неговите повърхностни слоеве, давайки им онзи червеникав цвят, който е тъй характерен за тази планета.

Тъмните петна са снижения на неговата повърхнина, където от глъбините на Марс се прецеждат вода, влага, която ще трябва да приемем, че дава възможност да се развиват растения, живот. Засега подобни на тези, които имаме в полярните и по-студени области на нашата планета, поради по-суровия климат там, като лишеи, мъхове и други подобни, способни да се развиват при подобни условия. Че наистина е така, влага да излиза от глъбините на Марс и все пак да има растителен свят, говори и това, че в тези по-тъмни долини измерената температура при тях е значително по-висока, отколкото в светлите петна - пустините.

Първоначалното влияние на Марс, според Саабеи е било извънредно добро и благородно, защото за неговото образуване и оформяне са взели участие небесните образувания в съзвездие „Овен”. То е било в защита на слабите и онеправданите. И наистина в съзвездие Овен могат да се видят с просто око около 50 звезди, но те са изобщо слаби. Това е не че самите звезди са със слаб блясък, но че те са много отдалечени от нас, което както споменахме и преди това, при нас идват само силовите течения с къси вълни, които действат на горните мозъчни центрове. Там има и двойни звезди, които придават и по-голяма активност на силовите течения, което дава това съзвездие. Всички звезди е това съзвездие със своето разположение с нищо не напомнят формата на някакъв овен. Но защо Саабей е изразил това съзвездие с образа на Овена? За отговор на този въпрос и въздействието, което то дава, ще се опрем на митологичния разказ, създаден за това съзвездие - изразяващо много благородното в защита на слабите и онеправданите. Предаваме същественото от легендата:

Някога е царувал синът на Бога на вятъра и неговата съпруга - Богинята на облаците. Те имали две деца - син фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили деца били те. Бащата обаче изгонил майката и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца, двама сина, които нарекли Леарх и Меликет. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислила как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца. Как да наследят само те цялото царство, когато бащата умре, а не децата от първата му жена Фрикс и Хела, щото като първородни - по-големи са законни наследници на царството. И си мислела мащехата, че ако нейните деца не наследят царството на баща си, те щели да бъдат най-нещастните деца на света. Каква майка съм аз, рекла си магьосницата Ино, ако не мога да осигуря щастие на децата си. С всеки изминат ден, омразата на мащехата към Фрикс и Хела ставала все по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така че злодеянието й да остане незабелязано. Ден и нощ Ино обмисляла различни планове. Най-после решила как да постъпи. Един есенен ден Ино извикала тайно при себе си всички жени и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев и да изсушат в горещи фурни. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино знаела, че изпеченото жито няма да поникне и така изсушили житото за посев, просто го опекли. Мъжете, без да подозират нищо, засели опеченото жито и на следната година не поникнало нищо. Настанал глад по хората и добитъка. Царят Атаман, решил да изпрати пратеници, които да попитат пророчицата Пития, за да каже коя е причината за настъпилото бедствие, за настъпилото неплодородие. Но преди пратениците да тръгнат за Делфи, Ино ги извикала при себе си и като им дала много пари и ги обляла с ласки, ги надумала, като се върнат от Делфи, да предадат на царя Атаман, че Пития била казала; „Нивите отново ще станат плодородни, ако Атаман пренесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела.” Когато пратениците се върнали от Делфи и предали отговора на Пития, Атаман потънал в дълбока скръб, сълзи не преставали да се леят от очите му. Ала може ли той да не изпълни волята на Боговете, за да избави страната си от сполетялото го бедствие? Той решил да принесе в жертва на Боговете децата Фрикс и Хела. Ино ликувала от радост, нейния зловещ план успял. Повели децата, които нищо не подозирали към жертвеника, който се намирал извън селището, в една чудно хубава гора. Там вече всичко било готово. Жреците пеели химни за прослава на Боговете, а главният жрец държал остър нож, с които е трябвало да извърши жертвоприношението. Когато Фрикс и Хела вървели през гората, те радостно тичали пред водача си, спирали се да си откъснат по някое хубаво цветенце и ето иззад един огромен дъб ненадейно пред тях се появил един овен, красив, изящен, на който руното блестяло като злато. Овенът кротко се приближил до тях и с нежните си очи така мило ги гледал, сякаш да им заговори. Децата започнали да го милват и той коленичил пред тях. Фрикс го яхнал, хванал се за рогата му, извикал и сестра си Хела: „Хела, качи се и ти на овена, виж колко е красив и кротък”. Яхнала и Хела Овена и с двете си ръце обхванала брата си през кръста. Овенът бавно се изправил, стъпил на краката си и тръгнал по пътеката. Когато водачът на децата се приближил, овенът бързо хукнал напред и започнал да се издига все по-високо и по-високо. Водачът не могъл да види и разбере накъде овенът отнесъл децата, понеже се спуснал облак. Така децата били спасени. Загдето овенът спасил живота на децата, Боговете го превърнали е съзвездие на Небето.

Силовите течения на Марса, чрез звездното тяло на Човека - двойника, създават и оформят мозъчните центрове, които се намират около ушите. В такъв случай, разстоянието - отсечката между двата отвора на ушите, е значително голяма. Имаме известна подчертана широчина на главата в тази област Там главата е въобще по-издута и ушите са повече щръкнали. В тази област се намират центровете, които дават жизнеността, смелостта, устойчивостта на човека срещу несгодите в живота. Такъв човек е способен да живее при всички условия. Тези центрове дават сила и подкрепа да се противопоставя човек на пристъпите на болестите, както и на умората, страданията. Дават му възможността също за борба срещу посегателствата върху неговите права, били те лични или имуществени.

Силата, жизнеността са така необходими в един свят, където тъй много изобилстват мъчнотиите, които ни заобикалят и срещу които ние трябва да се борим, за да поддържаме съществуването си. Слабо ли е влиянието на Марс, тези центрове са слабо развити, то човека ще се отличава с боязливост, склонност да избягва всички положения, където ще трябва да се противопоставя на предразсъдъците и да посреща враждебността на хората. Изобщо имаме слаба съпротивителна сила и издръжливост, както на психичния натиск, така и на физическите външни условия на живота. При слабото влияние на Марс, главата там е тясна и ушите са прилепнали до нея.

Силовите течения на Марса - влиянието му, добре развитите центрове, които той е създал, дават израза както на главата, лицето, а така също и на самото тяло. Главата - черепът, имат изобщо формата на куб с яка дебела кост - дебелоглави. Лицето е квадратно. Косата е гъста, обилна, тъмна на цвят и започва ниско над челото. Затова се получава обикновено не голямо чело, израз на по-слаба интелигентност. А самите косми са по-дебели. Челните издатини горе са средно развити. Колкото челото е по-голямо и тези челни издатини са по-добре изразени, толкова Марсовият тип е по-интелигентен. Веждите са гъсти, груби и обикновено под ъгъл, близко извисяващи се над очите, като в много случаи са сключени. Когато веждите се съберат, между тях се явяват една или две вертикални бразди. Дълбочината на браздите определя мярката на Марсовата твърдост. Упоритите Марсови типове навъсват и свеждат веждите си много силно. Погледът е твърд, дързък, прям. При висшите типове той е съсредоточен, честен, проницателен. Скулите на лицето са добре развити, показващи устои. Носът при висшите типове е силен, с добре развити горна част - костта в началото на носа, показваща амбиция за постигане на поставената задача, като често самият нос е заоблен, показващ фанатичен устой на своето. Устата е голяма - показваща изпълнителност. Устните стиснати, израз на безогледна решителност и енергия. Брадата е къса, четвъртита, издадена напред, което изразява също безогледна непоклатимост, устои в решенията си. Долната челюст е силна, развита, широка и с четвъртити задни краища. Тялото на Марсовите типове е средно на ръст, със здрави добре развити еластични мускули и здрави кости. Марс изобщо управлява мускулната и костната системи.

Контактите на Черното слънце с Марс е създало в психологията на тези типове отрицателните черти, които те проявяват и особено по-низшите. Стремежът към воюване, грабеж, рязко и твърдо отношение към околните и всичко. Придало е голяма енергия, която при тези по- низши типове е разрушителна. Също и оскъдица на материални средства в живота на човека. Не обичат да ги съветват, да им противоречиш и оправяш. При такива случаи много скоро кипват. Недоверчиви и фанатични са. По-чистите и интелигентни Марсови типове са способни да посрещат и най-големите опасности в живота си и да се пожертват за успеха и славата на някое велико дело. Те са самоуверени, самодоволни, оптимисти, горди, говорят високо, ясно, чисто. Обичат да командват, да разпореждат, но самите те да изпълняват тези команди и разпоредби не са много разположени, друг да го свърши това. Отличават се с рицарска храброст, добри войници са. Верни на дадената дума, верни на отечеството си, честни в делата си, верни на дълга си към семейството. От тях стават добри съдружници. Сантименталните мотиви не играят при тях главна роля. Не обичат съзерцанието, заниманието с отвлечени въпроси - като задгробният мир, неосезаемите светове, разбиранията за висшите порядки и ръководство, а също и молитвите.

Мозъчните центрове, които създава и оформя Марс, както вече отбелязахме, се намират в долната задна странична част на мозъка около ушите. Те са в непосредствена близост с мозъчните центрове, които управляват половия нагон. Затова голямата енергия на Марсовата енергия тласка към половия контакт. Поради малкият размер, който Марс има, всички негови прояви във влиянието му са краткотрайни.