Jump to content

9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1


Recommended Posts

9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ

Разговор с Тимеви преди прочитането на присъдата. Сънищата на младата Тимева. При какви обстоятелства се прочете присъдата. Как я посрещнаха осъдените. Впечатлението на публиката.

На процеса „Тимеви”, който цяла седмица държа в напрежение българското общество, вчера се тури край с прочитането на присъдата.

Времето до четенето на присъдата изтече бавно и мъчително.

Все пак коридорите на съда и съдебната зала са препълнени с публика. Времето вън е задушно, а от залата и коридорите лъха горещина като от загрята пещ.

РАЗГОВОР С ПОДСЪДИМИТЕ ТИМЕВИ

Едва успяхме с мъка да проникнем в съдебната зала, когато след нас се отвориха широко вратите и подсъдимите Тимеви бидоха въведени от стражата.

Влизането им не произведе особено впечатление на публиката; мнозина, които присъствуваха в залата, ги познаваха от по-рано.

Тимеви бидоха посрещнати любезно от двамата намиращи се отрано в залата техни защитници.

Първа младата Тимева, а после майката се ръкуваха засмяно със своите защитници и взеха местата си на скамейката на подсъдимите. Майката остана до края облечена с горното си палто, а младата Тимева смъкна палтото си и остана до четенето на присъдата по маркизетна рокля.

До четенето на присъдата имаше повече от час и половина. Пълната с публика зала шумеше като в тремовете на театър преди представлението. Преобладаваха повече жени, предимно на средна възраст. Не липсваха обаче и представителки на по-тежките години.

Младата Тимева започна разговор със своя защитник г-н В. Савов, комуто се оплакваше, че въпреки приключването на съдебното дирене, лекарят при затвора продължавал да прави някакви изследвания върху дрехите й. Тя протестираше.

ЕДНА ГРУПА ЖУРНАЛИСТИ СЕ ПРИБЛИЖИ КЪМ ПОДСЪДИМИТЕ.

За да се почне разговорът, официалности не бяха нужни: майката и дъщерята са свикнали с публиката, която от пет дни ги следи. Тук те имат вече много познати.

Намесваме се и ние в свободния разговор, който се води между двете подсъдими, някои журналисти и един от защитниците.

Положението на подсъдимите, които във всеки момент могат да бъдат оправдани или осъдени, налага една предпазливост в задаването на въпросите.

Разбра се, че най-деликатният въпрос е този за

ТЕХНИТЕ ПРЕДЧУВСТВИЯ ОТНОСНО ПРИСЪДАТА.

Ние дирим удобния момент да зададем тоя въпрос. Младата Тимева беседва с добър маниер.

Тя прави впечатление по-скоро не на подсъдима, а на зрителка в залата.

Матовото й лице е бледо, устните й не носят никакви следи от червило. От нея лъха лекият парфюм на пудра.

Очите й са живи, светли: липсват следите на силни преживявания, които тъй лесно се отразяват на човешкия образ, а най-вече по очите и устните.

Майката Тимева е още по-спокойна. Тя прави впечатление, че е дошла в залата да изслуша някое обикновено решение, а не една тежка и страшна присъда.

- Как живеете в затвора и где сте настанени?

Младата Тимева обяснява, че са в женското отделение между няколко жени, които са осъдени по Закона за защита на държавата.

Майката Тимева добавя със задоволство, че не са поставени между вулгарните престъпници, и че там се е направила разликата в общественото им положение.

- От кога сте в затвора? - запитваме младата Тимева.

- От 31 май.

- А Вие, госпожо? - обръщаме се към майката.

- От 28 май.

- Когато Ви арестуваха, нямаше ли някой Ваш роднина, по-виден човек, който да се застъпи и да Ви помага?

С малко колебание майката и дъщерята отговориха:

- Нямаме.

- И тия, които ги имаме, сигурно - добави младата Тимева - бяха в тълпата.

- Можехте ли да си почивате в затвора през време на гледането на процеса? Въпросът бе отправен към двете подсъдими.

Майката Тимева отговори с едно пренебрежение и типична наивност:

- Аз ставах така, както си лягах.

Тя искаше да каже, че е спала много спокойно. Младата добави:

- Нощес можах да си поотпочйна.

- Но ще имате ли навик да сънувате? - обърнахме се към младата Тимева.

- Аз сънувам често. Защитникът се намеси в разговора:

- По-рано тя е сънувала, че пътува с бърз параход, а после с аероплан; нощес е сънувала едно прасе, което е искало да я ухапе...

Тимева добави:

- Прасето идеше към мен, то искаше да ме ухапе, но една брадвичка падна неочаквано отнейде и му отряза главата.

Тя придаде шеговит характер на думите си.

- А по-рано сънувах една голяма костенурка, много голяма, на която главата бе отсечена по същия начин...

- А Вие, госпожо - се обръщаме към майката, - сънувате ли?

- С лека ирония, с която иска да подчертае необикновеното си спокойствие, тя отговори:

- Почти никога.

В течение на тоя разговор младата Тимева поясни още, че ноще тя често сънувала отделни моменти от процеса.

По тоя начин минахме към въпроса за предчувствията им за присъдата.

- Знаете, госпожице, - обърнахме се към Малина - че процесите често ни носят изненади в първата инстанция, без те да предрешават щастливите възможности... Вашите очаквания за присъдата?

Тя прие спокойно въпроса и казва:

- Аз в живота си винаги очаквам лошото по-скоро, отколкото доброто. Майката Тимева слуша дъщеря си и не казва нищо. Но по всичко личи, че тя повече вярва в щастието си.

СЕМЕЙСТВОТО ЛУЛЧЕВИ

- Какви бяха отношенията на Лулчев към покойната Гела, толкова ли студени са били те? -

запитваме младата Тимева.

- Какви? Пред хората много любезни, а вътре... - и добави някои обстоятелства, които са нейни впечатления...

- С Лулчев как бяхте: добре или зле?

- Добре.

- Гадал ли Ви е той бъдещето?

- Да. И винаги ми предричаше все добри неща. Майката Тимева се намеси:

- И докато очаквахме сватба, постигна ни това нещастие.

През това време една близко стояща до прозореца група нещо извика.

ОТ НАТИСКА ЕДИН ОТ ПРОЗОРЦИТЕ СЕ СТРОШИ.

Тоя инцидент даде повод да се заговори за публиката. Младата Тимева каза:

- Аз не бих проявила тоя интерес, който се проявява от страна на публиката...

Защитникът показа карикатурата на в. „Зора”, в която се осмиват жените, които следят с такава страст процеса. Малина се засмя с видимо удоволствие и добави, че тя би предпочела да си остане вкъщи, отколкото да бъде зрителка в съдебната зала...

Когато ние водехме разговора с двете подсъдими, нашият художник скицираше подсъдимите (скицата даваме по-горе). Младата Тимева даваше вид, че не желае да я рисуват, но при все това тя улесняваше художника с позиране.

Когато художникът бе нахвърлил основните линии, младата Тимева поиска да види рисунката и бързо забеляза на художника:

- Още сега си коригирайте грешката: аз нямам орлов нос.

Тимева има плавна и правилна реч. Тя се изразява точно и без запъвания.

Ние приключихме разговора, понеже времето бе напреднало и секретарят на съда бе влязъл вече в залата, което показва, че часът за четенето на присъдата настъпва.

ПОЯВАТА НА СЕКРЕТАРЯ

предизвика едно раздвижване в публиката. Всеки, в желанието да може да обхване цялата картина, се стремеше да намери по-удобно място за себе си.

Няколко минута след пристигането на секретаря в залата с мъка си проби път и прокурорът г-н

Стомоняков.

Напрежението в публиката, която виси тука вече цели четири часа и между която има хора, които изживяват събитията с цялото си същество, достига своя връх.

Часът е 12 и 30. Защитниците, подсъдимите, гражданските ищци са по местата си. защитниците на подсъдимите упътват своите доверителки за държането им при четенето на присъдата. Малина Тимева си облича горното палто. Подсъдимите са готови да изслушат присъдата.

БЕЗ НИКАКВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

вратата на съвещателната зала се разтваря.

Съвещателната зала е пълна с млади съдии, предимно кандидати. Лицата на всички са напрегнати. И те като публиката чакат думата на съда.

Пръв се появява председателят г-н Чайлев. С бодри и пъргави стъпки той бързо се изкачва на естрадата и взема мястото си. След него се появява старшият член на съда г-н Пешев и последен - третият член. Всичко става тъй бързо, че мъчно могат да се обхващат отделните моменти.

СЛЕД ПРОЧИТАНЕ НА ПРИСЪДАТА ПО ДЕЛОТО „ТИМЕВИ”

Съдиите, които току-що са привършили една мъчителна работа, са с бледи лица. Тимеви застават наляво от трибуната на техните защитници,

С ВИСОК ГЛАС ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДА ЗАПОЧВА ДА ЧЕТЕ:

„Присъда! В името на Негово Величество Борис III, Цар на българите, Софийският окръжен съд, Първо наказателно отделение, в заседанията си от 26.VІ. до 2.VІІ.1930 г. в състав председател Чайлов и членове - Д. Пешев и Кирков, подсекретарите Димитров и Златев, в присъствието на прокурора Стомоняков, разгледа дело 337/1930 г. и на основание чл. 460 и 465 от Закона за углавното съдопроизводство присъди:

1. Признава подсъдимата Малина Стефанова Тимева от София, 23-годишна, българка, православна, грамотна, неженена, за виновна в това, че през месец април 1930 г. с помощта на откраднат ключ от дома на Любомир Лулчев е откраднала от желязната каса една златна гривна с брилянти; една златна огърлица; един златен пръстен с голям диамант; един златен пръстен с по-малък диамант; един златен часовник с развалени капаци; едни златни обици с диаманти; два чифта злати обици; еди златен пръстен с по-малък диамант; вследствие на което и по силата на чл. 316, ал. последна от Наказателния закон я осъжда на три години затвор, като я лишава от права по чл. 30 от Закона за срок от 5 години.

2. Признава Стойка Стефанова Тимева, 46-годишна, от с. Бистра, Македония, живуща в София, българка, православна, грамотна, и Малина Стефанова Тимева, 23-годишна, за виновни в това, че на 17 срещу 18 май през нощта в София предумишлено са убили Ангелина Лулчева, следствие на което и по силата на чл. 247, ал. II от Наказателния закон ги осъжда на смърт чрез обесване, като ги лишава от права по чл. 30 завинаги.

Осъжда Малина Стефанова Тимева по съвокупност съгласно чл. 64 на смърт чрез обесване, като я лишава от права по чл. 30 завинаги.

Осъжда Малина Тимева да заплати на Любомир Лулчев 91 000 лв, обезщетение заедно с лихвите по 12 на сго от 23.VІ.1930 г. до изплащането.

Осъжда Малина Ст. Тимева и Стойка Ст. Тимева солидарно да заплатят на Любомир Лулчев

20 000 лв. гражданско обезщетение и 100 000 лв. парично удовлетворение.

Гражданският иск на Любомир Лулчев срещу същите, както и искът за парично удовлетворение в размер на 641 000 лв. се отхвърля като недоказани.

Осъжда подсъдимите Малина и Стойка Тимеви да заплатят солидарно на държавното съкровище разноски по делото 1700 лв., както и съдебни мита в размер на 3600 лв., а Малина Тимева да заплати и сумата 2730 лв. съдебни мита.

Веществените доказателства - желязната каса, заедно с намиращите се в нея вещи и скъпоценности, да се върне на Л. Лулчев, заедно с приложените към делото скъпоценности: огърлица с брилянти и смарагди; златна гривна без брилянти, два чифта златни обици с брилянти; един чифт без брилянти; един златен часовник с развалени капаци; един златен пръстен с брилянти; един златен пръстен със син камък; Вещественото доказателство „тесла” да се конфискува и. се предаде в полза на фонда „Затворно дело”, а пешкира да се повърне на Любомир Лулчев.

Присъдата е неокончателна и може да се обжалва в месечен срок от днес.”

СЛЕД КАТО ПРОЧЕТЕ ПРИСЪДАТА,

председателят се обърна към подсъдимите:

„Подсъдими! Съдът ви призна за виновни - дъщерята за кражба и убийството; майката - за убийството; признава, че убийството е извършено предумишлено и ви осъди на смърт чрез обесване. Имате право в месечен срок от днес да подадете жалба, ако не сте доволни от нашата присъда. Внимавайте да не пропуснете срока, ако сте решени да подадете жалба.”

ПОГЛЕДИТЕ НА ВСИЧКИ СА НАСОЧЕНИ ВЪРХУ ПОДСЪДИМИТЕ.

Младата Тимева изслуша присъдата докрай със съсредоточено внимание. Тя не направи никакво излишно движение, нито някой можа да забележи някоя рязка промяна в лицето й. Тя като че ли бе станала само малко повече бледа и матова. Тънките й устни се бяха по-здраво прилепили една към друга.

Старата Тимева слушаше внимателно.

Когато председателят, четейки присъдата, изброяваше откраднатите скъпоценности, майката Тимева правеше гримаси, с които искаше да каже, че всичко е празна работа, че съдът се заблуждава. Но когато се мина на втория пункт и председателят произнесе фаталните за подсъдимите думи: „Признава подсъдимите за виновни в това, че на 17 срещу 18 май през нощта в София предумишлено са убили Ангелина Лулчева и ги осъжда на смърт чрез обесване”, от лицето на майката Тимева изчезнаха всички гримаси.

Тя започна да бледнее откъм врата.

Никакъв протест, никакъв друг израз на изненада или недоволство.

Когато председателят прочете пасажа от присъдата, че Тимеви се осъждат на смърт,

ЕДНА ЧАСТ ОТ ПУБЛИКАТА,

която стоеше в дъното на залата, започна да ръкопляска. Други извикаха: „Браво!”

Председателят отправи строга предупреждение, че забранява тоя израз на одобрение през време на четене на присъдата и го смята за обида на съда.

Стоящите пък зад Тимеви дами при думите: „ги осъжда на смърт” остро изпискаха, кършейки отчаяно ръце.

Четенето на присъдата се привърши. Съдът се оттегли бързо в съвещателната зала, а още по-

бързо бидоха изведени подсъдимите през вратата на съвещателната зала.

Докато Темида кроеше съдбата на подсъдимите, вън - в коридорите на съда и на улицата се наблюдаваха любопитни сцени.

КАКВО СТАВАШЕ ВЪН, В КОРИДОРИТЕ НА СЪДА

Още в 10 ч по двата тротоара на ул. „Мария Луиза” се тълпеше народ. Тълпата бе най-пъстра и се състоеше от мъже, младежи, жени от разни възрасти и др.

Усилена стража охраняваше вратите на съда. Към 1 ч, когато подсъдимите напущаха съда, за да бъдат отведени в затвора, цялата „Мария Луиза” гъмжеше от народ, въпреки че ръмеше дъжд.

Подсъдимите бяха изведени откъм ул. „Цар Симеон” и бързо вмъкнати в камионетката, дето се бе натрупал много народ. Всички наблюдаваха, без да изразяват било симпатия, било антипатия към осъдените.

Близкостоящй до подсъдимите, когато те влизаха в автомобила заявиха, че чули майката

Тимева да казва на дъщеря си:

- Видя ли какво ни донесе нашето много знаяне.

Младата Тимева се опитала да успокои майка си.

Най-безмилостна бе борбата на стражата в левия коридор на съда, дето се намираше съдебната зала на Второто наказателно отделение.

Половин взвод стражари се бореше с публиката, докато я отстрани и направи път на лицата, които са дошли по работа в съда. Стана нужда да се раздели публиката на две части: едната, която има входни карти; и другата, която е без карти. Едва тогава стражата можа да разчисти коридорите и да въдвори ред,

ПРИСЪДАТА ЩЕ БЪДЕ ОБЖАЛВАНА

Защитниците на подсъдимите Тимеви са заявили, че те ще обжалват присъдата пред апелативния съд и че ще посочат нови доказателства за невинността на своите доверителки.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...