Jump to content

3. ПРАГЪТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ


Recommended Posts

3. ПРАГЪТ НА ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Еволюцията, стремежът към съвършенството, е един основен закон, един вечен, непрекъснат подтик в живота. Ако почнем от кристалите, скалите, които са кристални образувания, погледнато от нас седят вечно непроменени. Всъщност в тях стават бавни процеси на разрушение, на изветряне, както се казва, докато стигнат до онази мазна лепкава маса, носеща различни имена, но всички те са само разновидности на глината.

В тъй наречените органични съединения имаме също промени, независещи от външните фактори, температури, светлина и пр. и в тях настават промени, едно уедряване на молекулите на веществото им, наречено „полимеризация”, който процес променя и естеството на тяхното вещество, Еволюция имаме и в живите форми, имаме и в човека. Срещу този процес вечен и безкраен се вмъква и друг един, който има за задачата да спъне и забави. Това най-ярко е изразено в пътя на човека.

Пътят на човешката еволюция се провежда при дадени закони и порядки, които понякога се нарушават, имайки за цел да спънат и забавят пътя на неговият прогрес. Това е, както за отделната личност, така и за обществата й народите. Такова едно явление имаме тогава, когато се прояви едно съмнение, недоверие в установените порядки на разумното ръководство на този процес, или още по-лошото, когато то се отрича. Това вмъкване наистина спъва, но създава условията за научаване на нови знания, нови закони, нови мъдрости, които само в пътя на добрите условия не могат да се усвоят. Това е съпроводено с много време и страдания, но за Висшата Разумна природа не е от значение.

По този случай Учителят е казал: „Природата не държи сметка за времето, при нея то е без стойност. Ценността в Природата е енергията - силата. За нейното и най-малко изразходване се държи сметка”. И казва още: „Природата пет пари не дава за вашите страдания, тя гледа дали ще направите крачка напред в своя път”.

Мъдростта изисква едно всестранно познаване на всичко. И мъдростта, която носи доброто, и тази, която носи Злото.

Слънчевата система, дванадесетте планети в него, това е един път, последователни етапи, през които човека ще мине. Като се почне от първата, най-близката до Слънцето - Вулкан, и се стигне до последната, Хано.

„Слънчевата система е създадена, за да се реализира една идея на Бога” - казва Учителят.

Отделните планети в нея са отделни школи, през които човека ще мине. В тях се създават условията за зараждането, оформянето и развитието на отделните мозъчни центрове, които ще способстват за придобиването на опита, знанието, мъдростта и накрая мисълта, най-важната придобивка. Мисьлта носи силата.

Спомням си по време на Втората световна война, в разговор с Учителя - ставаше въпрос за „кои ще победи”. Учителят каза: „Ще победи онзи, който по-добре мисли”. Силата е едно велико понятие, което носи със себе си безкрайните възможности.

Това, което имаме на нашата Земя и което ние наричаме човек, е само една скромна изява на тази велика идея. В своето развитие човекът минава през условията на всичките дванадесет планети, ще мине и през развалините на някогашната лъчезарна планета „Фаетон”. Лъчезарна са я нарекли древните мъдреци - Саабей, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер. Сега нейните развалини създават една спънка, една пречка, едно високо стъпало в неговото развитие. Еволюционният процес си има своите принципи, своите закони. Всяко едно отклонение от тях, или още по-лошото, тяхното отричане докарва катастрофа.

Силата в своя процес на сгъстяване, докато стигне до видимата за нас триизмерна форма, минава през ред етапи на последователност, като всеки се определя от предидущия. Така, видимата триизмерна форма на кристала, растенията, животните, на човека и на всички небесни тела, защото и те са образувания на силата, техните размери, форма, качества, свойства се определят от неосезаемия за нашите пет сетива силов фактор, наречен „двойник”. Всяка една от дванадесетте планети е плод на един такъв силов фактор, изтичаш от дванадесетте зодиакални съзвездия, съответно за всяка планета.

Онова, което има в себе си всяко едно от зодиакалните съзвездия, небесните образувания в него, което то има, определят именно вида, размера, качествата и свойствата, които те дават на съответната планета, а оттам и на естеството на нейното влияние и мозъчните центрове, които ще създаде.

Лъчезарната планета Фаетон, която със своето разрушение създаде една спънка в човешката еволюция, получи своя двойник от зодиакалното съзвездие Дева. Какъв велик по смисъл и дълбочина символ даде на това съзвездие великият Саабей - девойка, пълна с чар и красота, с крила на раменете си, държаща в ръцете си зрял житен клас, в който ярко блести синкаво-бялото слънце Спика. Девойката има възможност да роди и Ангела, и Демона, Тя роди Ангела - планетата Фаетон. Зрелият житен клас е възможността да задоволява насъщните нужди. Ярко синкавата Спика дава възможността за придобивка на знания, способни да бъдат полезни на човека, крилата на девойката, възможността бързо да разнася помощта, както за знания и умение, така и за другите нужди, израз на топлото и любвеобилно отношение към всички. Затова, когато Слънцето ще встъпва в съзвездие Дева, 19 август, старите народи и в древния Рим, този ден се е празнувал по най-тържествен начин като ден на Любовта. А Учителят го прие като начален ден на съборните дни.

Съзвездието Дева е богато на небесни образувания. В него има променливи звезди, двойни звезди, звездни купове и галактики. Но най-интересните обекти в него са един звезден куп, които блести сто милиона пъти по-ярко от нашето Слънце. Този куп е величието на това съзвездие, създал двойника на лъчезарния Фаетон и всички най-хубави влияния на съзвездието Дева. Но там има и едно черно слънце-гигант: с размера, колкото цялата наша Слънчева система. Веществото му е толкова плътно, че само кубически сантиметър от него, казват астрономите, тежи много тонове. То е царство на смъртта, покоя, разрушението, царство на диаметралност по отношение на разумния творчески подтик в природата със своите излъчвания. То внесе в двойника на планетата Фаетон недоволството, презрението, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес, изразен в древната легенда за Фаетон, в която се казва, че той, синът, не е послушал, не е приел съветите, напътствията на лъчезарния си баща, като е поискал сам, по свой път, по свое разбиране да ръководи своя живот, своята съдба, с което докарва своята катастрофа, своята смърт.

Затова Учителят казва: „Всеки, който отрече висшата разумност в Природата и поиска да ръководи сам своя живот, своята съдба, ще свърши с катастрофа.” Това се отнася както за самия човек, така и за обществата и народите. Най-лъчезарният, най-яркият звезден куп беше заедно с най-мрачното, с най-противоречивото черно Слънце. Древната мъдрост за този случай казва: „Когато фенерът свети, най-тъмно е под него.” Със своите силови излъчвания това черно слънце внесе в двойника на планетата Фаетон, недоволството, презрението, отричането на висшия разумен порядък в еволюционния процес. В своето развитие отделният човек започва с Луната, Меркурий, Марс, които създават центровете в основния пласт на човешкия мозък и стигне до най- горните мозъчни центрове, създадени от планетите Плутон и Хано.

Затова Учителят казва: „Колкото една планета е по-отдалечена от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества”. Затова крайните планети създават в човешкия мозък най- висшите центрове. Тези две крайни планети създават в човека най-горните мозъчни центрове, които му дават господството над силите в природата, а също да владее живота и смъртта. Интересно е - от историята знаем, че най-големите завоеватели на нашата Земя са били монголците. Чингис Хан и неговите потомци успяха да завладеят цяла Азия и голяма част от Европа, като стигнаха до Будапеща. Техните воини носеха на главите си шлемове от дебела кожа, силно заострени отгоре, показващи прекалено развитие на центровете, създадени от Плутон и Хано. Дали техните вождове, първите им хора съзнателно или не приеха тази форма на шлема, е мъчно да се отговори. Но той, изразяващ чудовищният подтик, действителният им стремеж към власт и господство. Наистина действието на тези центрове в цялата им сила и благородна изява имаме тогава, когато те са много добре развити, облагородени и организирани.

При едно отиване в храм-паметника със златните кубета в село Шипка, сега мисля, че е преименуван град, като разглеждах в него иконите и картините с рядко художествена стойност, намерих в един затънтен ъгъл старинна икона, образът на Христа със силно заострена в горната си част глава. Чудно е какво е дало подтика на този художник да нарисува Христа с такава неестествено заострена глава. Съзнателен или несъзнателен подтик той е изразил голямата мощ на Христа.

Фаетон, и той създаде в човешкия мозък центрове, които се оформиха в предната горна част над центровете, създадени от Сатурна, в съседство с центровете, създадени от планетата Вулкан. Той създаде още и противолежащи на тези в основата на мозъка между центровете на Меркурий и Марс. Първите, след разрушението на Фаетон за своето развитие, се поеха от планетата Вулкан, а вторите, които носят презрението към висшата природа - атеизма, бавно, но сигурно се атрофират, като само при някои хора намират още място да се изявят. Гледал съм такива с тъмни, злобни, бляскави очи и злъчно да говорят против Бог и някаква висша природа и разумност в света.

В своето развитие в някои от хората, след 21-та си годишна възраст, настъпва едно отпуснато състояние, липса на стремеж и ориентация в живота, лапнал цигарата да седи с безцелно бродещ поглед без каквото и да било чувство за благоговение и уважение, към каквото и когото и да било. Този човек минава през развалините на Фаетон. Усилие се изисква, за да се превъзмогне това упадъчно състояние. Усилия се изискват, за да се премине широкият пояс от тези развалини, докато се стигне до зоната до динамичния Юпитер, за да се събуди устрема за дейност и творчество. Затова състояние Учителят казва: „Природата се е видяла в чудо, докато накара човека да работи, да твори”.

В сегашното наше общество някои от младите хора, повече или по-малко лишени от грижата за насъщните нужди, попаднали под влиянието на тези развалини, образуват цели групички, цяло течение едно, от които е известно под името „битници”. Те се движат без цел и насока, вяло, мръсни, неугледни, със скъсани и нечисти дрехи, едва произнасящи по някоя дума. Едно жалко човешко общество, прахосвайки своите жизнени сили и своя живот, влачени от една чудовищна хипноза. Минават през развалините или по-скоро потънали из развалините на планетата Фаетон.

Нищо по-смислено и красиво от това, човек да влезне в идейните, творчески подтици на мисълта.

Август - 1979 г.

Н.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...