4. КЪМ МИРОВИЯ СИЛОВ ОКЕАН

[Dela]

4. КЪМ МИРОВИЯ СИЛОВ ОКЕАН

На първи март 1600 година Джордано Бруно, един от гениалните представители през епохата на Възраждането, прикован на кладата от инквизиторите заради „еретични”, според тях, изказвания, със сетен глас им извиква: „Навсякъде има живот, навсякъде има разум”.

За да имаме изява на живота, трябва да имаме сила. Източниците на сила са два. Разпадане на веществото при необятния миров силов океан. Най-голямата новина, която донесоха изпратените от напредналите в техническо отношение космически спътници е, че ние и всички небесни тела сме потопени в един могъщ, необятен миров силов океан. От първият източник сила ползват всички живи форми, които имаме на нашата планета - Земята. При това трябва да са налице казаните от древните мъдреци четири условия: Земя, Вода, Въздух и Огън. Значи, за да се прояви животът, тъй както ние го разбираме и го имаме около нас, трябва да имаме - топлина, светлина, влага, въздух и почва. При съвкупността на тези елементи, живата клетка може да функционира, да извлича сила, за да прояви своя живот. Не са ли налице поне едно от тези условия, животът е спънат. Тези условия за изява на живота са крайно ограничаващи и са крайно необходими за първичните негови форми. Животът, като изява на една Висша разумност, всякога се е стремял да създаде форми много по-съвършени, които да могат да съществуват и без тези условия. Така например, откритите през тридесетте години на нашия век, тъй наречените „елементарни частици”, които носят със себе си непонятна за нашите представи грамадна енергия и имат скорост, близка до тази на светлината. Те вземат тези две възможности, изразяващи чудовищно по своя размер сила, от необятният Миров Силов Океан. Могат да приемат сила от Него, благодарение на естеството на своята материална част, развита до непонятно за нас съвършенство. Следователно, ще трябва да приемем, че материята в своята еволюция, в своето усъвършенстване при живите форми може да стигне до там, че да няма нужда да преработва веществото, за да изтегли оттам Сила, а направо да взема необходимият силов заряд за своята изява от този Миров Силов Океан.

Учителят казва: „Колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества”.

Ние ще трябва да приемем по един безспорен начин, че планетите от Слънчевото семейство не са се образували едновременно, а са изтичали последователно, като бавно, но сигурно в течение на много милиарди години са се отдалечавали от него. Тъй както в едно семейство - раждат се деца, порастват и полека-лека се оттеглят от бащиния си дом. Принципът на Хермес: „Както на небето, така и на Земята”. Че наистина това е така, видни астрономи са установили, че нашата Земя бавно, но сигурно се отдалечава от Слънцето. Такова отдалечаване ще трябва да приемем, че имат и другите планети. Такова отдалечаване се установява и за Луната от Земята.

Времето е могъщ фактор в процеса на еволюцията. Многото време, бавно, но сигурно организира, облагородява и усъвършенства. Най-далечната известна за сега планета от Слънчевото семейство е планетата Плутон. Според това, което казахме, ние ще трябва да приемем, че той е първата най-стара планета от семейството, първата рожба на Слънцето. С течение на много, много милиарди години той бавно се е отдалечавал, за да стигне засега на едно разстояние от около 40 астрономически единици, което е около шест милиарда километра от Слънцето. В този тъй дълъг период от време, животът е успял да създаде там форми, които могат да проявят живота без тези условия, които ние приемаме като възможни за изява на живота. Защото астрономите са изчислили, че на Плутон, на неговата повърхнина има една температура от минус 220 градуса. Известно е, че при такава температура само водородът и хелият могат да останат още във въздухообразно състояние. Всички останали елементи са в твърдо замръзнало състояние. Установено е също, че ако имаме един наблюдател на Плутон, то той ще може оттам да види Слънцето само като една звезда по размер, малко по-голям, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Естествено е да се приеме, че такова Слънце съвсем не е в състояние да даде условията за живот, каквито то дава. Ясно е, че на тази тъй отдалечена планета, четирите от всички пет условия за изява на живота, както ние го разбираме, не са налице. Съгласно казаното от Джордано Бруно и Учителя, и там има живот. Тези живи форми, обитаващи планетата Плутон, са стигнали в своето развитие до усъвършенстването веществото на своите тела до такава степен, до каквато степен е естеството на развитието на елементарните частици, които както вече казахме, черпят сили за своята изява от Мировия Силов Океан. По същия начин жителите на планетата Плутон черпят сили от него.

При възпитанието на своите ученици Великите Учители всякога са се старали да ги приучват към по-голяма независимост от тези пет условия на живота, както ние го познаваме. Оскъдността на тези условия всякога предизвиква в обикновения човек буря от негодувания, протести на групите мозъчни клетки, намиращи се е най-долният слой на главния мозък, създадени от разрушената планета Фаетон и пръстените на планетата Сатурн. Това са клетките на негодуванието, недоволството, които в своята изява възбуждат и съседните до тях: групи мозъчни клетки на егоизма, омразата и презрението към всичко благородно и възвишено, с това отнемат силите, отиващи към по-висшите мозъчни центрове в горната част на мозъка и парализират тяхната дейност. Тези висши центрове именно създават условията за усъвършенстването на веществото, с което е облечен човека.. Да остане човек спокоен, без нарушено равновесие, непоклатим при оскъдност на условията на нашия живот или при липса на някои от тях, е голямо постижение за него.

Ние добре знаем, че ако имаме група хора, поставени при крайно благоприятни условия - уютна, добре наредена обстановка, приятна топлина, ведра атмосфера, богато наредена трапеза, приятна компания, хора близки по манталитет, с лустросано възпитание. Всичко това естествено ще предизвика у всеки човек едно силно изразено доволство и разположение. Естествено е да се приеме, че всеки може да бъде разположен, внимателен, отзивчив и като че ли тези хора са просто ангели. При такива условия не трябва да се преценяват хората. Доволството и приятната обхода, създадени от добрите условия, умело прикриват кобрите в човешкия двойник. Там седи нещастието на съвременните хора, за да преживяват тежки разочарования от постъпките на другите и от самия техен облик. Ако същите тези хора са поставени при лошите, оскъдни и въобще неблагоприятни условия, те съвсем по друг начин ще се проявят. Ще се проявят в една крайно неблагоприятна, лоша изява. Нали са същите тези хора?

Хората се опитват при лошите условия. Затова Учителят много пъти ни е поставял при оскъдните и неблагоприятни условия, за да опитa и разбере онова, което се крие и в най-дълбоките гънки на нашия двойник.

В продължение на седем годни през летните месеци от 1922 година до 1928 година включително, Учителят редовно ни извеждаше на връх Мусала, като бивакувахме по 7 ÷ 8 дена около езерата, където сега се намира хижата, времето само през 1922 година е било приятно, слънчево, топло. Останалите години имахме мъгла, дъжд, хладен вятър и не рядко и сняг. При такова едно изкачване на връщане, още от самия връх заваля хладен дъжд. По това време нямаше още поне за нас, с крайно ограничените материални възможности, специалните екипировки и ходехме на Рила едва ли не с дрехите и обущата, с които се движехме из града. Затова всички се измокрихме, а хижа долу нямаше още. Слизахме, наредени в дълга върволица един зад друг, като зърната на дълга броеница. Видях Учителя най-отзад, постепенно да преминава напред покрай всеки един от нас, явно, за да го проучи изцяло, как той реагира на тези неблагоприятни условия. Мнозина отпаднаха и повече не се видяха на нашите изкачвания.

Когато висшите центрове, разположени в най-горния пласт на мозъка, са добре развити, организирани, облагородени и подхранвани добре, те не позволяват на долните мозъчни групи клетки да се изявяват и с това бавно, но сигурно, се атрофират.

Да черпи едно същество сили от необятния Миров Силов Океан, където няма капризи, промени и каквито и да било условности, или както казват още за него древните мъдреци, че е вечен, неизменен, необятен, е висша цел на всяко същество. Цел в еволюцията на човека.

Август, 1979 година

Н.