Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

[Светулка]

Влад Пашов

5. Духовният образ на Учителя

Учителят привидно живее като обикновен човек, но достатъчно е да влезе човек в контакт с него, за да разбере, че има работа с един необикновен човек, с един човек, който надхвърля границите на обикновения човек, даже и човека с най-високо просветено съзнание. Той ще почувства, че Учителят притежава друго съзнание, което прониква и обгръща в себе си всичко живо. Той ще почувства и разбере, че стои пред един велик мъдрец, който вижда и преживява скърбите и страданията на всички същества от най-малките до най-големите.

Така е почувстван и представен Учителят от художника Борис Георгиев, който го е нарисувал със затворени очи, дълбоко вглъбен в себе си, с израз на едно спокойствие и търпение, озарен от една вътрешна светлина, но в израза на лицето се вижда, че той носи и преживява в съзнанието си страданията на всички същества и търси методи и пътища да помогне на всички.

В това е величието и силата на Учителя, че той помага на всички, без да издава това. Той казва на едно място: „Аз благославям онези, които ме гонят, а не ги мразя”. Това е състоянието на истинския мъдрец, в когото Мъдростта е съградила дом.

Учителят е образец на мъдрец, както във външния си изглед, така и във вътрешния си живот. Той е прототип на мъдрец. А мъдрецът е човек, който е изпълнен със Знание, Мъдрост и Любов, и непрестанно раздава от своето изобилие на нуждаещите се. Учителят като мъдрец е извор на живите води, които извират от високопланински извор и се стичат към долината и където минават - всичко напояват и освежават. Няма същество, което да е влязло в допир с Учителя, и да не е почувствало неговото благотворно влияние. Той е като един извор в оазиса всред пустинята на живота и всеки, който мине покрай този оазис, ще изпита благотворното влияние на извора, ще се освежи и подкрепи силите си от неговите живи води.

Учителят е изпълнен с безгранична любов към всички страдащи, към всички онеправдани, към всички изпаднали в робството на греха и е готов да помогне на всички, без да ги съди. Той никого не съди и не чете морал, но винаги се стреми да помогне и научи хората да разбират законите на живота, за да избегнат ненужните страдания.

Учителят е една жива светлина, на която всеки може да чете книгата на своя живот, както и великата книга на живота. Затова всеки, който дойдеше в контакт с него, чувства, че се намира пред нещо необикновено, изпълва се с един вътрешен мир и с едно желание да заживее в мира и братство с всички същества. Това показва, че хората, които идват в контакт с Учителя, възприемат, ако са отворени, неговите вибрации, неговите състояния и си отиват успокоени, излекувани от своите душевни рани и страдания. А които отиват при Учителя затворени, с желание да видят нещо лошо в него, те се оглеждат в него като в огледало, виждат своята собствена нищета, виждат себе си в него и казват: Той е такъв, той е онакъв, съдейки по себе си. Учителят е едно велико огледало, в което всеки един вижда себе си.

Външно Учителят беше със среден ръст, или малко над средния, с добре сложено, пропорционално оформено тяло, в което беше спазено златното сечение на древните гръцки скулптури. От цялата му фигура лъхаше живот и хармония, и цялата му фигура излъчваше светлина и топлина, с които той привличаше човешките души. Походката му беше стройна, елегантна, спокойна, отмерена, царствена, каквито бяха всеки жест и движение в него. В неговите движения, в неговата обхода нямаше нищо излишно, всичко беше спокойно, отмерено, целесъобразно и в хармония с общия ритъм на природата и живота. Само като го погледнеше човек, виждаше, че се намира пред един необикновен човек, който привлича и очарова, като с привличането и очарованието си не заробва, а освобождава. В обходата си беше приятен, любезен и естествен. Но както в обходата му, така и в целия му външен изглед и маниер имаше нещо величествено, нещо, което поразяваше, което завладяваше.

Това се чувстваше особено на беседите, където той, като седнеше на стола през маса, озаряваше се от едно лъчезарно сияние, което го правеше подобен на изгряващото Слънце, което пръска животворните си целебни лъчи във всички посоки, като успокоява, лекува, вдъхновява и внася ентусиазъм. Когато излизаше на беседа, Учителят се озаряваше и лицето му, както и цялата му фигура, излъчваха светлина, топлина и сила, и той представяше едновременно нещо импозантно, могъщо, силно и същевременно скромно и смирено.

С погледа си Учителят проникваше в душите и сърцата на присъстващите и отговаряше на техните болки и въпроси. Мнозина оставаха изненадани, когато заговорваше за техните болки или за въпросите, които ги интересуваха. За него нямаше нищо скрито, защото той беше еднакво буден в трите свята на Битието - физическия, духовния и божествения.

Когато говореше на беседа, той се ползваше едновременно от трите велики метода на познание, с които си служи окултната наука. Той съзерцаваше Реалността и описваше това, което съзерцава, както, когато някой застане пред нещо външно и го описва. Така той заставаше с отворени очи пред реалността и ни я описваше. В същото време, както когато се срещнем с някой човек, той ни заговарва и ни разкрива, както своите мисли и идеи, така и своите чувства и стремежи, така и Учителят заставаше пред Великата Реалност, тя му говореше и той ни предаваше това, което му се говори. Това не е медиумство, както някои може да помислят. Реалността в случая не е вън от него, а вътре в самия него. Това се нарича в окултната наука инспирация, вдъхновение. Космичното Слово инспирира, говори и вдъхновява онези души, които са будни и се изявява чрез тях. Колкото пo-будна е една душа, толкова по-пълно и по-съзнателно е това вдъхновение, това изявление на Словото.

В Учителя имаме пълно изявление на Словото, на Космичната Реалност. По същия начин той долавяше мислите и въпросите, които вълнуваха всички слушатели. Най-после Учителят се сливаше с реалността, със същината на всички неща, и тази същина, която е една и съща, както в човека, растението и животното, така и в безпределното пространство и в звездите, му се изявяваше и му разкриваше своите тайни, разкриваше му законите на своето битие. Той ставаше едно със същината на нещата и по такъв начин можеше да получи откровение за тайните на всичко съществуващо.

Такива са великите възможности, с които разполагаше Учителят, за да бъде в контакт с реалността и да ни я предаде на обикновен език на нас, които не можем да влезем в съзнателен контакт с тази реалност. Понеже реалността е безгранична в своята пълнота и разнообразна в своите проявления, затова всеки контакт с нея се изразява в неговото съзнание като нови идеи, нови сили, нови принципи и преживявания. Оттам и голямото богатство и разнообразие, оттам и онзи изобилен живот и светлина, които бликат от всяка беседа.

Така че, Учителят не държеше сказки, но беседваше - беше посредник между Великото и малкото, представяше Великото пред малкото. Това е съдържанието на всичките му беседи. А понеже всяка идея, всяка мисъл, които идат от Великото към малкото, носят със себе си мощни сили, затова и беседите на Учителя са изпълнени със сила и мощ, и могат да лекуват даже и физически болести.

Като говореше, Учителят подбираше най-изразителните думи, които могат да предадат идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно себевладение, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи.

Учителят така водеше беседата, че едновременно изнасяше принципите, законите и методите, и същевременно отговаряше на въпросите, които интересуваха мнозина от присъстващите. Той говореше увлекателно и постепенно развиваше мисълта си. Словото му беше истинска музика, истинска поезия, слово, което носи живот, светлина и сила в себе си. Понеже всяка идея и мисъл носят в себе си грамадни творчески сили, то, затова той никога не кондензираше идеите и мислите си, а ги разводняваше и премесваше с по-обикновени идеи и мисли, с разкази и случки из живота, за да се намали интензивността на силите, които действат върху слушателите. Затова той казва:

„Всяка моя беседа оказва такова влияние върху човешките души, каквото пролетният дъжд върху изсъхналата Земя”.

Словото му освежава, повдига, просветява, укрепва и вдъхновява. То е истинска музика и поезия, а музиката му е магия. Когато свиреше, той сваляше на Земята небесната хармония и я обличаше в тонове, за да бъде достъпна за нас. Всяка негова песен, всяка негова музикална творба е специален метод за работа на ученика. Във всяка работа той почваше с най-малкото и после постепенно го развиваше, докато дойде до неговата пълнота. Никога не завършваше нещата, защото творческият процес е незавършен процес, процес на вечно осъществяване.

Нищо не протичаше през неговото съзнание, без да бъде осъзнато и обмислено. Затова той казва: „Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят тъй, както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, когато се говори за добродетелта, трябва да се произведат вибрациите на добродетелта и тогава ще се разбере и съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна и реална истина, или истина, която се изявява в живота, защото в света има и неизявени истини”.

Оттова се вижда как е работил Учителят в предаване на Словото. По същия начин той работеше и в музиката, и във всички области. Неговото съзнание работеше и владееше всичко, на което той даваше израз. Затова у него всичко беше осъзнато и контролирано. Спонтанно той го осъзнаваше и тогава му даваше израз. Затова нямаше нищо случайно, нищо произволно в неговото творчество, в неговия живот. Спонтанните изблици са контакт на душата с духа, контакт на самосъзнанието със свръхсъзнанието, но всички тези прояви Учителят осъзнаваше и им даваше подходящ словесен израз.

В неговото присъствие у човека утихваха всички бури и страсти, и от развълнувано море се превръщаше в спокойно море, в което се отразяваше ведрото небе на неговото същество и човек с учудване виждаше и намираше, както себе си, така и Бога в своето подсъзнание.

Дошъл в света да служи на Бога, той беше отзивчив към болките и страданията на всички, на всички помагаше и даваше съвети, и всичко това вършеше безкористно, изпълнен с любов към човека и към всичко живо. Той беше еднакво готов да помогне, както на човека, така и на мравката, на мухата, на растението, когато те имаха нужда от това. Неговото съзнание бе толкова будно, че долавяше нуждите и на най-малките същества и по невидими пътища помагаше на всички, които отправяха зов и молитва към Великото начало за помощ и подкрепа.

Във време на общи екскурзии, които правеше с Братството, той винаги се грижеше и интересуваше от слабите и най-изостаналите, и беше еднакво внимателен към всички. Той имаше бащинска грижа за всички, които идваха в контакт с него и еднакво изливаше своето благословение към всички.

Той познаваше дълбините на човешката душа, познаваше вътрешния мир и живот на всеки човек, и съобразно с това беше и неговото отношение към човека. Той така постъпваше с хората, че никога да не наруши тяхната свобода, никога не хвърляше сянката на своя авторитет върху която и да е душа. Свещено пазеше той свободата на човешката душа. Той никого не заставяше, никога не подчертаваше себе си, а винаги се държеше един вид в сянка, като оставяше светлината, топлината и силата, които излъчваше, да действат свободно и всеки според нуждата и възможностите си се ползваше от тях.

Той никога не определяше отношенията си с хората от това, колко са добри и какво е тяхното обществено положение, но винаги се ръководеше от това какъв стремеж има дадена душа. Той гледаше на хората като на души, излезли от Бога и какъв е техния стремеж. Той знаеше, че човешките души са оплетени в материята и търсят път към Бога и затова той с готовност и любов помагаше на всяка душа, която търсеше помощ. Но той никога не нарушаваше свободата на някоя душа да й налага нещо, преди тя да е поискала, преди да е похлопала.

Той прилагаше в живота си завета на Христа, който казва: „Аз не дойдох за праведните, но грешните да призова на покаяние”. Затова той беше по-внимателен и пo-разположен към онези, които, оплетени в мрежите на греха, търсеха начин да се освободят и отправяха зов към Бога за помощ. А онези, които можеха сами да се справят със своите задачи и противоречия в живота, които имаха достатъчно светлина в ума и сила във волята, с тях той беше, така да се каже, по- студен, защото те идваха при него не за помощ, а или да го видят какво представлява или да премерят своето знание с неговото. Но към онези, които бяха тръгнали в Пътя, но същевременно бяха подложени на изкушения и съблазните на света, той беше много внимателен, за да им въздейства благотворно със своето внимание и пример, за да могат да намерят сила в себе си да избегнат изкушенията и съблазните в света.

Учителят, като велик посветен, проникваше в глъбините на човешката душа и сърце, както проникваше в дълбините на безпределния космос. За него нямаше скрито нищо под Слънцето. Той знаеше и виждаше всичките противоречия, всичкия егоизъм, всичките грехове, в които живееха хората, и всичко това го посрещаше с едно спокойствие и състрадание, с едно безподобно търпение и благост, защото знаеше, че това е пътят на човешките души, изпаднали в гъстата материя.

Още преди да отиде човек при него, той знаеше от какво има нужда и вече е проектирал помощта. Той така помагаше, че да остане скрит и незабелязан. Той никога не подчертаваше себе си, защото се отличаваше с велико смирение и скромност, които са качества на мъдреца. За него беше важно да се помогне, а не кой е помогнал. Защото той знаеше, че всяка помощ идва от Бога, който живее във всички хора.

Ако речем да характеризираме Учителя с няколко думи, можем да кажем: той имаше сърце чисто като кристал, защото в него живееше Любовта, а Любовта носи чистота. Той имаше ум светъл като Слънцето, защото в него живееше Мъдростта, а Мъдростта е, която дава светлина на Слънцето. Той имаше душа обширна като вселената, защото в него живееше Истината, а Истината изпълва цялата вселена. Той имаше Дух мощен като Бога и едно с Бога, защото Бог живееше и се проявяваше в него и чрез него.

Ако един физиономист застанеше пред Учителя, без да го познава, или пред неговия портрет, той би ни го описал по следния начин: Човек със силен Дух и характер, човек с широка душа, човек със светъл, обширен и всепроникващум, човек с любвеобилно и благородно сърце, човек със силна воля и благородни стремежи. Общият израз на лицето му ще подскаже, че стои пред един човек, изпълнен с безгранична благост и милост, човек изпълнен с великото благоговение и преданост към Великото Начало. Също така той ще разбере, че стои пред един човек с висок идеал, пред един човек, който е готов на всички жертви заради идеала, на който служи. Той ще види в лицето му отразена хармонията на сферите, ще види музика и естетическо чувство, които живеят в неговата душа. Ще види един голям музикант - творец и изпълнител, ще види вдъхновен човек, ще види дълбок мислител и философ, ще види най-после всестранно надарен и развит научен гений, способен да разчита великата книга на природата и да открива великите закони, които действат в нея. Ще види дълбок психолог, който прониква до най-съкровените дълбини на човешката душа и може да разреши всички задачи, поставени пред човешката душа, ум и сърце. Най-после за изненада на някои ще прочете в лицето на Учителя един делови човек, човек, който може да превръща идеите и мислите в дела и разбира всички потънкости на обществения и социален живот и който може да даде принципи и методи, върху които може да се изгради едно наистина свободно и щастливо човешко общество.

Учителят еднакво се интересуваше, както от великите идеи и принципи, легнали в основата на живота, така и от най-дребните ежедневни въпроси и неща, които занимават обикновения човек. Всичко това осветяваше и осмисляше със своята голяма мъдрост, която като ореол осветяваше неговото лице и глава.

Учителят съчетаваше в себе си чудно единство и дивен синтез, мистикът, който беше намерил Бога в себе си и беше в непрекъснато общение с Него, окултистът, който намираше Бога, проявен в цялата природа и в целия живот, където намираше и откриваше неговата мисъл, проявена като велик закон на Битието, натурапистът, които познаваше и най-малките потънкости, както на външната природа във всички нейни прояви, така и устройството на човешкото тяло и тяхната връзка и четеше в природата и човека като поотворена книга и можеше да разкрие тайните, скрити в природата и да скрие характера и съдбата на човека, изразени в неговата външна форма.

Като житейски мъдрец, който познаваше всички тайни и потънкости на живота във всичките му проявления, за всяка болка, за всяка скръб, за всяко противоречие можеше да намери метод и цяр. Той можеше да лекува, както душата, така и тялото. Той, както казах, носеше в себе си поета, учения, философа, музиканта и човека за практическото осъществяване. Той с еднаква вещина говореше за всичко, което се отнася, както до науката, философията, религията, окултизма, мистиката, така и за изкуството и музиката, и за проблемите на практическия живот.

Учителят живее едновременно в самосъзнанието и свръхсъзнанието. Самосъзнанието е проводник на идеите и силите на свръхсъзнанието. То е връзката на Учителя, който живее в Божествения свят с нашия физически свят. Когато живее в самосъзнанието, Учителят е наглед като другите хора. Но неговото самосъзнание е озарено от свръхсъзнанието и е съвсем видоизменено и различно от самосъзнанието на обикновения човек. То е самосъзнание, издигнато до границите на свръхсъзнанието.

Когато Учителят прояви известни сили, произтичащи от свръхсъзнанието, за него са възможни неща, които са за нас като чудо, като свръхестествени явления. Те всъщност са естествени явления за света на космичното съзнание, но за света на самосъзнанието са чудо, както и явленията от нашия свят на самосъзнанието са чудо за едно животно.

Учителят казва: „Когато съм с хората, аз се проявявам като тях. Но когато съм сам сред природата, аз само като направя едно движение и произнеса няколко особени думи, пред мене се явява, каквото пожелая, каквото ми е потребно. Ако искам да си почивам, пред мене се явява една хубава палатка с най-хубавото легло, с маса, на която е сервиран хубав, пресен пшеничен хляб и хубави плодове, каквито пожелая. Като се нахраня и си почина, пак направя определени движения и кажа известни думи и палатката изчезва, заедно с всичко, което е било в нея”. Това е естествено явление за космичното съзнание, защото всичко, което съществува в нашия свят, е само сянка на това, което съществува в невидимия свят, в който функционира космичното съзнание.

Учителят може да става видим и невидим, и да се пренася на далечно разстояние.

Той казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да отивам на далечни разстояния, и пак да се връщам в тялото си. Аз не съм в тялото, тялото ми е само като една катедра, от която аз говоря”.

Учителят е външно, обективно проявление на Бога и той обединява в себе си всички възвишени духовни същества, които стоят зад него. Затова той е силен и мощен, но същевременно кротък и смирен, и никога не употребява своята сила и мощ, даже и когато трябва да се защити от своите врагове, като оставя това на Бога.

Неговата аура прониква цялата планета и даже цялата Слънчева система и чрез нея идват новите творчески енергии на Водолея, които носят духовната пролет на човечеството, които ще разтопят ледовете в човешките сърца и ще премахнат преградите, които отделят душа от душа, и хората ще се почувстват като братя и сестри, като деца на един баща. Това е новото, което носи епохата на Водолей, която Учителят внася в света, която ще преобрази света и ще създаде, както новата светяща раса, която иде, така и в по-далечно бъдеще новата Земя, за която загатва Йоан, като казва: „Видех ново небе и нова Земя”.

Понеже Учителят е дошъл инкогнито в света, затова той скрива, прибира своята аура, за да не бъде открит от черните адепти, за да може да свърши по-успешно своята работа. В настоящата епоха той дойде като Учител, който да изпълни Земята със знание за Господа. И като четем беседите, като дълбоки окултни слова, виждаме какво велико знание ни разкрива той в тях, знание, което носи принципите, законите и методите, върху които ще бъде изграден животът на новото човечество, на новата раса, която иде. Ако някой посредствен ясновидец наблюдава аурата на Учителя, няма да види нищо особено и ще остане разочарован от него и ще си каже, че той не е никакъв Учител. Затова и малцина от тези, които претендираха за ясновидство в света, го познаха, защото те не можеха да видят неговата аура, която обгръща в себе си цялата система и затова не го познаха.

Учителят представя външното отношение на Бога към хората. Той предава част от своята светлина на окръжаващите, както свещта предава част от светлината си на всеки, който иска да се ползва от нея. Учителят е проява на Божествената светлина, на Божествената Мъдрост. И колкото повече човек приеме от тази светлина, толкова повече се свързва с Учителя не по форма, но по съдържание и смисъл.

Ако един посветен ни описва Учителя, той би ни го описал приблизително по следния начин.

Учителят е едно велико космично същество, което живее във висшите области на свръхсъзнанието и е в непрекъсната връзка с Бога и с Великите космични същества, и заповядва на цялото небесно войнство. Той е в хармония с цялото небе, което стои зад него, и е на неговите услуги, и целият ад му се подчинява. Затова той е над всички ограничения и опасности, и разполага със своето здраве и живот, като същевременно разполага и с живота и здравето и на другите хора. Той е господар на живота и смъртта, и притежава тайните на възкресението на мъртвите и ключа на безсмъртието. Природата го познава и му разкрива своите тайни всякога, когато той се обърне към нея. Тя задоволява всичките му нужди, когато той пожелае. Господар е на елементалните духове и затова заповядва на природните стихии - бури, ветрове, мразове, суши и пр. Може да укротява и морските бури.

Учителят казва: „Когато човек е свързан с добрите същества от трите свята - физическия, духовния и Божествения, той става маг. Достатъчно е да удари с пръчицата си, за да постигне всичко, каквото пожелае. Той е свързан с живата природа и гя го слуша и изпълнява неговите желания. Затова той може да лекува всички болести, да възкресява мъртви, да вижда в миналото и бъдещето, да увеличава и намалява плодородието, да укротява природните стихии, да променя времето и пр. Магът отваря затворените тайни врати на природата и се ползва от всички нейни сили и блага”.

Мъдростта е съградила дома си в Учителя и затова той спонтанно на момента дава най-мъдри, утешителни и полезни съвети и винаги говори мъдро и разумно, без предварителна подготовка. Притежава всеобемащата лечебна наука, затова няма болест, която да не му се подчинява и изцелява болните само с едно докосване на ръката или само с казване на една дума.

Учителят притежава науката на символите, които са езикът на живата природа и те му дават великото знание и затова той познава човека още от първия поглед и знае неговите нужди, стремежи и идеали. Той владее тайните на алхимията и магията, тайните на числата и Словото и движението, и с една дума, с един жест, с един поглед може да постигне каквото пожелае. Чете мислите на хората, като по отворена книга и им отговаря, като долавя мислите и от най-далечни разстояния.

Познава миналото, настоящето и бъдещето, както на света, така и на всеки отделен човек, и знае дълбоките причини, които ги пораждат. Знае тайните на богатството и успеха, но всякога е господар на богатството и никога не е негов роб. Умее да се наслаждава даже и от бедността, и не изпада никога в униние и нищета. Не може да бъде засегнат от нещастия и несгоди, нито може да бъде победен от своите врагове. Когато това се наблюдава в неговия живот, това е само тактически подход към нови победи.

Учителят е изпълнен с безгранична Любов към всичко живо - Любовта е среда, в която той живее и от която черпи вечния живот и сили. И понеже Любовта прониква цялото Битие и всички същества, той може да укротява и най-дивите и свирепи зверове.

За всички тия окултни възможности на Учителя съм изнесъл много факти и случки из неговия живот, които са събрани под заглавие „Окултната страна от живота на Учителя”.

Ще завърша тази бегла скица за духовния образ на Учителя със следната мисъл от него.Той казва:

„Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в неговото учение. Ако искате да знаете кой съм аз, ще ви кажа - аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал, да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз - братът на най-малките - искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдете по-големи от мене, да вземете първо място. Това е съблазън. Христос казва: "Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си.” И аз не искам повече, достатъчно ми е това малко място. И аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате, важно е как ще изпълните дълга си към Господа”.

Следните думи от Учителя го характеризират също така като силен характер, като велик посветен, като човек на жертвата. Той казва:

„Аз съм дошъл да помогна на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да им направя такова добро, каквото досега никой не им е направил. След това ще им кажа: Довиждане!”.

Учителят е високопланински връх, от който извират и се стичат живите Божествени води и слизат към долината на живота, за да напоят и освежат жадните човешки души и да възрастат Божествените зародиши, вложени във всяка душа. Учителят е велик Божествен извор, водите на който се отправят към изсъхналата Земя - човешките души - за да я напоят и дадат възможност да израснат вложените в нея Божествени зародиши. Учителят е новото духовно Слънце, което изгрява на духовния хоризонт на човечеството и разпръсва мрака в нощта и посочва Пътя към Божествените висини на Духа, където е вечна пролет. Учителят е извор, от който идват живите води, които носят живот и освежават всички същества, които срещат в пътя си.

Учителят идва периодически в света, да даде нов импулс на духовното развитие на човека и човечеството и да изнесе принципите и методите, по които ще бъде изграден новият свят и живот. Учителят идва всякога в началото на една нова епоха с група свои ученици, които именно образуват ядката на Братството и към тази ядка постепенно се привличат всички онези, които се стремят към светлината и всички онези, които са се събудили от дългия сън на живота и сега искат да работят.

Учителят, понеже едновременно живее и в духовния, и във физическия свят, той е връзка между двата свята и чрез него протичат енергиите на космоса към Земята. За всяка нова култура слизат специфични енергии от Божествения свят и Учителят е носител на тези нови творчески енергии. Затова там, дето се явява Учителят, се създава нова култура, защото той носи онези енергии и сили, които са необходими за нея. С това се обяснява движението на културите от едно място на друго, което е подчинено на вътрешните закони на развитието на човечеството.

Учителят е проводник на енергиите, които се изливат чрез известен зодиакален знак на космоса към Земята. На всеки 2160 години Слънцето преминава от един знак в друг, или по-право казано, прецесията на пролетното равноденствие се премества в друго съзвездие, което определя една нова епоха за общото развитие. А всеки знак представя грамаден космичен резервоар, който се отваря с влизането на Слънцето в него и тогава протичат тези творчески енергии и създават новата култура с нови възможности и ценности.

Понеже тези творчески вълни не са механични, а живи и разумни, то начело на всяка такава вълна стои един Учител, който прави контакт на вълната със Земята и по такъв начин внася тези енергии в процеса на земното развитие. Защото всяка енергия се предава чрез контакт.

В нашата епоха Слънцето влиза във Водолей и енергиите на Водолей се отправят към Земята, за да създадат една нова култура, културата на Синовете Божии, които ще въдворят Царството Божие на Земята. Учителят е носител на тези именно енергии на Водолей, които идват на Земята да я преобразяват и те ще я преобразят тъй, както пролетните енергии, когато идват, преобразуват Земята и дават съвсем друг облик от този, който е имала през зимата. А тези енергии се характеризират с това, че действуват едновременно чрез тях. Те са носители на живата вода и наживата светлина, които извират от Любовта и Мъдростта.

Затова е дошъл Учителят именно в света, да донесе онези творчески космични енергии, които да събудят човешката душа от дълбокия космичен сън и да я призоват към работа за изграждане на новата култура.

Епохата на Водолея, начело, на която стои Учителят, има именно за задача да подготви раждането на шестата раса, която ще бъде светяща раса, раса на Синовете Божии. Сега идат на Земята Белите Братя, онези, които не са съгрешили при съгрешаването на Адама - на нашето настоящо човечество. Те сега идват да помогнат на нашето човечество, да го освободят от връзките с тъмните сили, с които то се е свързало при грехопадението.

Външният, видимият резултат от дейността на Учителя е Словото, което е въплътено в ред беседи и лекции, в които се изнасят принципите на Божествената наука. Но освен в това, Учителят извърши и друга една работа, резултатите, от която ще се видят в бъдеще.

Както казах пo-rope, Учителят слиза от Божествения свят и слизайки на Земята той е един фокус на Божествените сили на Земята. Чрез него творческите сили на космоса проникват земната аура, като преминават през центъра на Земята и изменят силите на земния организъм от низходящо във възходящо направление. С това се подготвят условията за новата раса. Защото външните условия за всяка раса са различни и са в зависимост от отношението на космическите етерни течения в аурата на Земята. А тези именно течения Учителят нагласява със своята мисъл, за да могат да създадат съответни външни условия, при които може да се развие една нова култура. Заедно с това той създава условия за човешките души да се разцъфтят като пролетни цветя, да се пробудят от дълбокия сън. Това той прави с проектиране на силите на Любовта, които като една нежна, мека топлина разпукват и стопяват ледовете на човешкия егоизъм.

С идването си и с вътрешната работа, която извършва, Учителят подготвя човечеството да премине голямата криза, която сега минава в развитието си - да се справи с егоизма и материализма. Чрез мисълта си той трасира новите пътища, по които човечеството ще тръгне, за да влезе в нови светли брегове.

Учителят, като проводник на космически сили за дадена епоха, е проводник и на онези мисли и идеи, които идват да създадат новия свят и живот. Чрез неговата мисъл, чрез неговия ум и съзнание ще подобрят съдбата на човека и човечеството. Той изпраща тези идеи и мисли към определен човек, който може да ги възприеме и предаде на света. И затова всички нови открития, всички нови идеи, които влизат в света, идват от Божествения свят и се предават чрез Учителя, който ги препраща на онези умове, които могат да ги схванат и им дадат израз. Затова казваме, че зад всички гениални хора, зад гениалните поети, учени, стои Учителят, който е като фокус на космическите сили и идеи, които идват към Земята. Защото, пак повтарям, идеите от Божествения свят не слизат механически, а се предават чрез един Божествен посредник, какъвто е Учителят. И затова всички пробудени хора са проводници на Учителя, според степента на своето развитие. И затова той казва: Всеки да си има по едно тефтерче и да си отбелязва мислите и идеите, които му идват. Но в случая Учителят не е една личност, а един колектив. И той казва: Цялото небе стои зад мене и работи чрез мене.

Учителят работи, за да подготви човешките умове и сърца, за да станат добри проводници на Любовта и Мъдростта, които влизат в света, за да преустроят нашия земен свят. Вътрешната работа, която Учителят извършва, не може да се опише. Тя ще се види в бъдеще. Аз само загатвам, че освен видимата работа, която Учителят извършва, има и една невидима страна от неговата дейност, плодовете на която ще се видят в бъдеще.

Учителят казва, че от време навреме трябва да дойде в света един велик мъдрец, един велик Учител, който да трансформира и да превърне горчивините и противоречията в сладчини. Хората, оставени сами на себе си, биха се задушили в собствените си отрицателни прояви. Учителят, слизайки на Земята, служи като трансформатор на отрицателните мисли и чувства, които изпълват пространството и ги превръща в положителни творчески сили, които излизат като благословение към хората. Ако да не беше този алхимически процес, който Учителят извършва в дълбоко мълчание, от човечеството не би останало нищо. Защото отрицателните мисли и чувства създават една задушлива атмосфера, която задушава всеки възвишен импулс. Това е една велика вътрешна работа, която Учителят върши за човечеството. Той е онзи вентилатор, който пречиства атмосферата и дава възможност на благородното и възвишеното да се прояви. И затова там, където се яви Учителят, се създава нова култура, защото по този начин той създава условия за проява и развитие на всички благородни и възвишени подтици у хората. Защото възвишеното и благородното може да се прояви само при специфични благоприятни вътрешни условия.