Jump to content

13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА


Recommended Posts

13. НЕПТУН

КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Следващата планета от слънчевата система е планетата Нептун. Тази планета за съвременното човечество е открита на 23 септемврий 1846 година. Откриването й е гордост на теоретичната астрономия и е едно интересно сьбитие в научната практика.

Фактите са основните елементи, които дават възможност на човечеството да открива законите в природата. И веднъж намерени, тези закони и приложени, за да търсиш съответен факт, да получиш искания резултат, е наистина едно тържество, показващо верността на закона и изводите, които са направени. В ръцете си човек вижда един ключ към един нов свят.

Прилагайки закономерностите в небесната механика, учените се натъкнаха на тази неизвестна дотогава планета, което беше едно потвърждение за верността на тези закони, прието като много радостно събитие сред научния свят.

Изследвайки орбитата на Уран, руският астроном Лексел, в 1783 година, изказал предположение, че откритите неправилности в движението на Уран са предизвикани от неизвестна още на хората планета от слънчевата система, намираща се зад нея. За определянето на нейното място точно, в необятната небесна сфера, се заемат, независимо един от друг, английския астроном Джон Адамс - професор в Кембриджкия университет, живял между 1819 ÷ 1892 година и Жозеф Леварие - виден фанцузки астроном, живял между 1811 ÷ 1877 година - голям специалист по въпросите от небесната механика, посветил живота си в разрешаване на най-трудните въпроси от тази област.

 

Тези двама учени със своите изчисления успяват с върха на молива си да посочат на небесната сфера между безбройните светила, които ние виждаме по нея, мястото на неизвестната дотогава планета.

Този свои резултат съобщават на Берлинската обсерватория и още същата вечер след получаването на съобщението, видният немски астроном Йохан Готферид Гаме, открива на посоченото място според съобщението неизвестната дотогава планета от Слънчевата система.

Тази нова планета наричат Нептун - на името на Бога на моретата от римската митология. В древния Рим в чест на този Бог, на 23 юни са празнували астрономическия знак на тази планета - кръст с кръгче на долния край на вертикалната линия и по една дъга в края на хоризонталната с вдлъбнатата си част навътре Image_150.jpg . Тези, които са дали името и знака на тази планета не са ги дали произволно. Дадени са с дълбок смисъл и съображения.

Планетите в слънчевата система зад Юпитер, по своя вид, по своето място в семейството на Сльнцето, по вида на своята орбита, имат нещо по-особено, нещо по-характерно, отколкото другите планети.

Сатурн е характерен със своите пръстени.

Уран - с положението на своята ос на въртение, което както вече видяхме се слива почти с плоскостта на неговата орбита.

Нептун се отличава с тази особеност, че мястото, което той заема в семейството на слънчевата система, неговото разстояние до

Слънцето, не се подчинява, а прави изключение от една закономерност, изразена в тъй нареченото правило на Тициус - Боде, което правило определя разстоянията на всички останали планети до Слънцето.

Разглеждайки това правило, ние не можем да не се изненадаме от онази чудна и тайнствена връзка, която има между числата от естествения ред и някои закони в природата, а може би такава връзка да има между числата и всички закони в природата.

Правилото е било предложено от немския учен Тициус в 1766 година и е получило всеобща известност, благодарение работата на същия немски астроном Боде в 1772 година. Това правило е изразено по следния начин: Вземаме редицата числа 0, 3, 6, 12, 24, 48, 96, 192, 384, която редица е една геометрическа прогресия с член (три) и множител (две). Ако към всяко едно число на тази прогресия прибавим числото четири и после разделим на десет, то ще получим една поредица от числа: 0.4, 0.7, 1, 1.6, 2.8, 5.2, 10, 19.6, 36.8.

Тази поредица изразява разстоянията на всички планети от Слънчевата система, като за единица мярка е взето разстоянието на Земята до Слънцето, третият член от тази поредица. Това разстояние астрономите вземат като астрономическа единица. Изключение от това правило прави само планетата Нептун.

Първият член от тази поредица е 0.4, което изразява разстоянието на Меркурий до Слънцето. И наистина, четири десети от 148,000,000 километра, колкото е средното разстояние на Земята до Слънцето, дава около 59,000,000 километра, което е разстоянието на Меркурий до Слънцето, изразено в километри.

Вторият член е 0.7 от разстоянието Земя-Слънце, което е разстоянието на Венера до Слънцето.

Третият член е единица - това е за Земята.

Четвъртият член е 1.6 - заМарс.

Петият член е 2.8 - за средното разстояние на планетоидите, разрушената планета между Марс и Юпитер.

Шестият член е 5.2 - за Юпитер.

Седмият член е 10 - за Сатурн.

 

Осмият член е 19.6 - за Уран.

Деветият член е 36.8 - за Плутон.

Нептун отпада от тази поредица. Той има за разстояние до Слънцето 30.07 астрономически единици, което прави 4,496 милиона километра.

Особеностите на планетите зад Юпитер носят в себе си по-специални астрологически влияния, които трябва да се разглеждат с по-голямо внимание и задълбоченост.

Специално за Нептун, отклонението от правилото на Тициус - Боде, макар и на пръв поглед дребно и дори невинно, е от изключителна важност за влиянието на планетата, като астрологичен елемент.

В природата дребни и невинни неща, преценени отчовешко гледище, няма. Там и най- дребното и незначителното има своята дълбока причина, смисъл и разумно оправдание.

Астрологическият ефект, който имаме от това отклонение на Нептун върху хората, намиращи се под силното влияние на тази планета, ги прави някак отчуждени от околната среда. Стоят, като че ли са хора от друг свят. Мъчно Земята и условията на нея. Ето защо, в много отношения са непрактични, непохватни, без организираност и подреденост в живота. Все някой друг трябва да върви с тях. за да им урежда свързаните с изискванията на нашата планета дела. Защото трудно разбират последователността на явленията и събитията около тях.

Те извършват известни постъпки, засягащи околните, събуждат известни чувства, мисли, подтици за действие, без да държат сметка за последствията, без да се чувстват, затова отговорни, без да имат към това някакво задължение. Никакво угризение на съвестта, че са събудили известни желания, очаквания, свързани често пъти с големи вътрешни ангажименти на психически сили, нямат. Само малко след това те се дьржат така, като че ли нищо не е било, и нищо не са направили.

Нептун е определен като звезда от осма величина и с просто око не се вижда.

От всички планети на слънчевата система, той заедно с Венера имат най-голяма яркост. Неговото албедо, неговата отразителна способност е най-голяма. Освен това, гледан с най-силен телескоп се вижда само като съвършено гладък диск без каквито и да било петна или някакви преливания на цветове. Това показва, че планетата има дебела атмосферна обвивка, наситена с влага, която обаче не се трансформира в облаци. Ние знаем, че за да имаме облак, трябва да имаме групиране на водните молекули. Това групиране става тогава, когато всред тези молекули на водата, във въздуха се появи сила, която да ги обедини, за да образуват облак. Тази сила ние можем да наречем магнетизъм. Без нея ние не можем да имаме облаци, колкото и влага да имаме, както тук на Земята имаме Червено море, обилна влага в атмосферата, но поради липса на тази сила, нямаме облаци.

Влагата има отношение към емоционалния живот на човека.

Ето защо Нептун има отношение преди всичко към чувствата е човекът. Но поради липса на обединителната сила, която нарекохме магнетизъм, то влиянието на планетата събужда силни чувства. Но тези чувства са някак ефирни, нежни, неопределени, без конкретна форма. Нямат грубото, осезаемото на земното.

Когато влиянието на Нептун се отрази върху издигнати хора, то тези чувства се приемат от околните като нещо изключително по своята благодат.

Поради грамадното разстояние на планетата до Слънцето, проблемът за топлината там е особено сериозен. Ето защо емоциите, чувствата на хората, под влиянието на тази планета имат светлина, привлекателност, но нямат топлота.

За по-голяма яснота се спираме на нещо по-конкретно. Хората, под силното влияние на Нептун, са способни да събудят, по-специално в противоположния пол, извънредно силни чувства на любов към себе си, да заангажират техните чувства и влюбените да очакват взаимност, но тези очаквания остават неоправдани. Нептуновият тип събужда чувствата, събужда очакванията за взаимност, но след това, съвсем безотговорно, неочаквано, взема едно съвършено безразлично отношение като че ли нищо не е направил. Влюбеният мъчително страда. Това са отровни Лотоси.

За такива случаи, Учителят казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша?”.*

Image_151.png

* Забележка на съставителя: Виж „Изгревът” т. XV, с. 250 ÷ 251

Средната плътност на веществото от планетата за един кубически сантиметър е 1.61 грама. Това също потвърждава дебелата въздушна обвивка, която има планетата, а косвено присъствието и на много влага в тази атмосфера.

Както влагата е добър проводник на електричеството, така и добре развитите чувства, емоции, каквито имат хората под влиянието на Нептун, са един проводник, един път, една възможност за общуване между хората тук на Земята и онези, които са си заминали, които не са с физически тела лесно приемат внушенията на тези хора, което в по-висшите Нептунови типове се изразява като добра интуиция.

Те са добри медиуми.

Връзката, обаче с този свят на заминалите, е много опасна, защото и там, както и на Земята, има лъжци, измамници, същества, които търсят да командват другите, с едно желание да си играят с хората, да ги карат да изпълняват техните прищевки, често пъти най-чудновати.

За тези случаи, Учителят казва: „Ще дойде често пъти при вас някакво същество от заминалите хора, от оня свят, с открадната светлина; с други думи ще ви каже нещо вярно. Ще ви се представи като някакво величие, докато ви подчини на своята воля и почне да ви внушава най-различни заблуди. Ще ви постави в един нереален свят и с това не само ще спъне вашия път на еволюция, но ще изсмуква и жизнената ви сила”. Тези думи на Учителя предавам по смисъл.

В миналото имахме един брат, много мил и симпатичен. Имах случая да го срещна един път и го определих като човек с подчертано Нептуново влияние. Казваше се брат Ватев. † По-късно разбрах, че е бил много добър медиум и се занимавал със сеанси и викане на духове.

Image_151.png

† Забележка на съставителя: Виж „Изгревът” т. I, с 242 ÷ 245; т. II, с. 274 ÷ 280; т. VI, с. 701 ÷ 712.

Ето какво писмо му е писал Учителят:

София, 25 април 1908 год.

Любезний Г-н Ватев.

Получих Вашето писмо.

Аз ви питам, имате ли дълбоко желание да намерите истината, и да слугувате на Господа, тъй както той иска?

Имайте предвид, че Господ не е человек! Той се от зло не изкушава. Мислите ли Вие, че каквото се говори, каквото се пише, е от Духа на чистата истина? Трябва ли вие да слушате всеки дух и да ставате проводници на чужди лъжи? Светът е пълен с лъжливи духове. И ако някой отвори умът си за гостоприемството на тях, те ще му кажат много чужди неща, да го удивят, да го оглупят. но не и да го повдигнат и просветят! Ти сам знаеш, че много от нещата, които ти се казват, са лъжливи и неверни. Твоята душа усеща това, но твоят ум, който обича тщеславието, иска да теза блуди. Ти искаш да си образ и подобие на Господа; това е право, даденона всеки човек, който слуша истината, но преди да добиеш това, ти трябва да станеш носител на истината, изпълнител на правдата и образ на любовта, и да търсиш не твоята слава, но славата Божия! Човек може да излъже себе си. Може да излъже и хората, но никога и Бога.

Сега вие в Търново се надхитрявате. На едното говори майката Господня, на други Христос! Е, моля ви, как ще оправдаете факта, когато тия двама духове се карат помежду си? Дали светлите, чисти духове могат да бъдат един против други? Плодът показва дървото, а делата - человека!

Предупреждавам ви, всички вие да не петните святото име Господне. Бог не еБог на немирството, на завистта и крамолата! Той е Бог на всяка благост и милост.

На лъжата, каквото име и дай се тури, тя си е все лъжа. Не е важно само формата, важно е и съдържанието.

Божието благословение и Господните дарби не се купуват!

Вие имате много добри черти във Вашият характер и тях трябва да обработвате. Защото виждам, че във Вашето естество, във Вашият ум има още недостатъци от миналото, които ако не дадат място, доброто семе ще се заглуши!

Вие сте натура със силно въображение и развито подражание, с художествен вкус, не сте човек със слаба воля. Имате силна вяра. но слаба надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, кой го мисли да воюва, трябва първо да премери силите си и да види, дали може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи. Ти трябва да се заемеш повече да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно вътрешно, положително убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня: Какво би станало със семе, което се остави, без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсне? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в утробата си, преди да се оформи и развие, да расне, и тогава да излезе на бял свят? Знайте, че сега небето притегля и се изпитват сърцата ви! Тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които да добиете истинското знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ум и по мярката Христова. Защото само Отец е, който учи и дава знания, Само неговият Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя. Той знае как да предаде знанието. Да не ви заблуждава никой.

Отец е виделина и в него няма тъмнина. Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят

Ваш: П. К.Д.

Диаметърът на Нептун е 49,600 километра, което е значително по размер. Това определя могъществото на силовите полета, техният дял, вземащи участие в създаването и изграждането на човека.

Това, че планетата е на голямо разстояние от нас, не трябва да ни смущава!

От всички планети на Слънчевата система, Нептун има най-голяма сплеснатост при полюсите си; с други думи казано, разликата между диаметъра при екватора и тази при полюсите е най-голяма - равно на 1/40 %. Това ни довежда до извода, че оста на планетата много по-бавно мени своето положение, отколкото при другите планети.

Всяка планета от Слънчевата система променя положението на своята ос, което става много бавно. И за нашата Земя е същото - затова имаме нагледни доказателства, като например вьглища на островите около северния полюс и следи от ледници в Индия, което не може лесно да се обясни само с ледниковите епохи, но и с промяната на земната ос. Оста на планетите имат отношение към идейния свят. Хората, намиращи се под силното влияние на Нептун, мъчно променят своите идеи, своите схващания, мъчно се откъсват от онова, което са приели като свое верую! Освен това, оста на планетата е наклонена, Ьгьльт между плоскостта на екватора и плоскостта на нейната орбита е равен на 29 градуса, което е едно значително отклонение. Това показва, че идеите, вътрешният мир, които вълнуват тези хора, правят едно значително отклонение от чистите Божествени принципи.

Периодът на завъртане на планетата около Слънцето е равен на 164.78 земни години.

 

Този голям период има отношение към устойчивостта на качествата, които Нептун дава, когато се отнася до влиянието, което има към отделния човек и бавно протичащите събития, когато това влияние се отнася до живота върху нашата планета - Земя.

Точното завъртане на планетата около своята ос е неизвестно. Измерено по фотометричен начин дава 8 часа. Измерено по спектроскопски път, това завъртане става за около 15 часа. Скоростта на околоосното завъртане има отношение кьм инициативата, която човек може да прояви със задачите, които той в своя живот може да срещне. За Нептун качеството инициатива, което той дава, е в значителен размер.

Нептун има само два спътника.

Единият се нарича Тритан - открит в 1846 година. Този спътник има сравнително грамаден размер – около 5.000 километра в диаметър. Значи по размер колкото планетата Меркурий и само малко по-малък от най-големият спътник в Слънчевата система, колкото спътника на Юпитер. Освен това той се движи около Нептун на едно разстояние от 354,000 километра, което разстояние е сравнително малко за големите му размери. Този спътник се движи с грамадна скорост около планетата, като я обикаля само за пет денонощия и 21 земни часа. Орбитата на спътника е измерена като идеална окръжност. Но тази орбита има едно странно, неестествено отклонение. Тя е наклонена към плоскостта на Нептуновата орбита на 139,49 градуса, което показва, че спътникът има обратно движение. Всички тези качества на спътника дават един подчертан белег на Нептуновото влияние. Хората под негово влияние са способни към голяма трайна и гореща привързаност към даден обект, било то човек или каквото и да било друго. Тази привързаност, тези чувства се дават от размера на спътника, неговата голяма близост до планетата и грамадната скорост, с която той се движи по своята орбита. Идеалната окрьжност на тази орбита има отношение към човека, към чистотата и безкористността на тези чувства. Но това обратно движение дава на тези чувства една чудовищна ревност. Никой да не докосва обекта, всичко да седи далеч от него.

Другият спътник, наречен Нерейда, открит в 1949 година, представя малко тяло с диаметър около 300 километра, движещ се на едно грамадно разстояние от около 5,570,000 километра и обикаля около планетата за около една земна година. Това дава като астрологичен елемент малко внимание към нещо друго, когато е налице привилегирования обект.

В човешкия мозьк силовите полета на Нептун имат отношение към най-горните центрове, непосредствено пред центровете на честолюбието. Ето защо, когато тези връхни центрове са добре развити и правилно реагират на Нептуновите вибрации, при които човек има известни постижения, като прозрение в известни области, вдъхновение да създаде нещо инициативно, долавяне в известни области. Долавяне на нови, полезни идеи, то в многото случаи подхранват и центровете на честолюбието, което нещо е извънредно опасно, то може не само да смъкне човека, но и да го тласне в една гибелна за него посока.

Става играчка на изостаналите духове от отвьдния свят, които обичат особено много да раздухват центровете на честолюбието в човека.

Учителят казва: „Гордостта предхожда падението”.*

Изгрева, м. май 1967 г.

Николай

Image_152.png

* Бележка на съставителя: Това го казва Учителят Дънов на Мусала на Боян Боев, когато той слуша радио, където немски говорител е говорил за непобедимостта на немската армия, като непрекъснато се чували военни маршове.

И Боян Боев доживява да види краха на немската армия и капитулацията на Германия на 9 май 1945 год. Виж „Изгревът” т. ІІІ, c. 144

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...