Александър Публикувано 30 Октомври, 2013 Сподели Публикувано 30 Октомври, 2013 I. Георги Радев Георги Радев 1. Реалното в живота (Георги Радев) Житно зърно, Г. XIV (1940), бp. 7 ÷ 8, с. 169 ÷ 171 ..................................................................................................................... 756 2. Георги Радев (Georg Nordmann [Георги Томалевски]) Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 .................................................................................... 758 3. На приятеля във вечността Георги Радев (Д-р Ел. Раф. Коен) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 175 ÷ 181 ...................................................................... 760 4. Георги Радев - личност и дело (П. Манев) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, а 182 ÷ 187 ........................................................................................................... 765 5. Георги Радев (Боян Боев) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 188 ................................................................................................................................................ 769 6. Провинцията и Георги Радев (Буча Вехар) Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 189 ................................................................................................................... 770 7. Житно зърно (Неделчо [Попов]) Житно зърно, Г, XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 208 ..................................................................................................................................... 771 8. За Георги Радев (послесмъртни думи) (Стефан [Д-р Стефан Кадиев]) Братство (Севлиево), бр. 265 (22.ІХ.1940), с. 4 ........................................................... 771 9. Учението на Любовта (Георги Радев) Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 ...................................................................................................................... 772 10. Георги Радев премина прага на земния живот Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 .................................................................................................... 774 11. Езикът на природата (Георги Радев) Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VII.1943, с. 3 .............................................................................................................. 775 12. Георги Радев (По случай три години от неговото заминаване) Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VІІ.1943 г., с. 3 ............................................................. 777 13. ИЗТОЧНИКЪТ НА РАДОСТТА Наука за живота: Общ окултен клас, XIX г. (1939 ÷ 1940): т. 2. Лекции 24 ÷ 48. София, ИК Жануа-98,1999, с. 332 ÷ 347. ISBN 954-9569-46-3 .................................................................................................................................................................................................................................................................................. 778 14. Георги Радев (Бележки от съставителя Вергилий Кръстев) ................................................................................................................................................................. 786 ПОСЛЕДНА И ПЪРВА (Стихотворение) 13.IX.1940 Олга Славчева ............................................................................................................................................................. 788 ИДЕ ТОЙ (Стихотворение) Д. А. [Димитрина Антонова] ............................................................................................................................................................................... 788 1. Реалното в живота Георги Радев Житно зърно, Г. XIV (1940), бp. 7 ÷ 8, с. 169 ÷ 171 Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е. Всичките хора са дошли на земята да се учат. Няма по-хубаво нещо от учението. Най-първо човек трябва да се освободи от кривите разбирания, които има. Изучава човек един предмет или никаква наука, но след време не е доволен, не му харесва предметът. Художникът рисува една картина, но след време и той не е доволен от картината. Музикантът свири някои музикални парчета, но после и той не е доволен от свиренето. Каквото и да започне човек, в края на краищата ще се отегчи. Това виждаме днес, понеже знанието, което човек учи, не е в състояние да го приложи и не вижда реалните му резултати. Знанието, което човек изучава, трябва да му допринесе нещо. Мото не стане част от неговия ум, човек не може да се ползува от него. Доброто и силата трябва да станат част от човека, за да може той да се ползува от тях. Човек може да се ползува само от онова, което влиза в съгласие с неговите сили, с неговия организъм. На земята човек е дошъл да се учи да стане силен, но преди това той трябва да стане умен. Човек може да постигне това, което мисли. Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав, физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да го направи, са верни. С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести. Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести. Една мисъл, която е проникната от любов, е силна. Когато говорим за любовта, разбираме, че е начало на живота. Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота. Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките. Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост. Съберат ли се на милиарди заедно и влязат в някой тесен улей, тогава стават опасни и причиняват пакости. Мъчнотиите не трябва да ги събираме в тесни улеи, да стават порои. Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувствува здрав и бодър. Ако човек не знае как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на реката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата. Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат - няма съгласие между тях. Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла Това е несъответствие между мислите и чувствата. В чувствата всякога трябва да присъствува топлината, а в мислите всякога трябва да присъствува светлината. Има едно съответствие между светлината и топлината. Никога топлината не трябва да прави мислите топли. Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите. Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свет топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината - дреха на сърцето му. Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи. Ние на земята имаме задача да добием вечния живот и да се освободим от смъртта. За да се освободим от смъртта, ние трябва да воюваме. Природата употребява войната като последно средство, за да постигне една цел. Когато е употребила всички средства и методи и не е могла да постигне целта, тогава войната иде. В света смъртта и животът се борят. В тая борба смъртта всяка година завлича по 35 милиона души, а животът внася по 40 милиона души. В края на краищата борбата ще бъде в полза на живота. Животът ще победи. Подобна борба има и в нашите мисли и чувства. Низшите мисли се борят с висшите. Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето. Мисълта е като огън пояждащ, който изгаря всичко излишно. Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои. Като умираме, да бъдем герои, и като живеем, да бъдем герои. Има една война, в която всеки един от нас участвува. В тази война всеки, който победи смъртта, ще бъде свободен. Който не е победил, има още да воюва. Христос казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде.” Някои искат другите да воюват, да победят, пък те да получат само благата. Човек трябва да бъде силен да воюва в света. Той трябва да воюва, за да спечели живота. Любовта е достояние само на онези, които побеждават в живота. Любовта е разбрана от силните. Слабите само се ползуват от нея. Законът на любовта изисква жертви. За да получи любовта, човек трябва да бъде готов да пожертвува всичко. Съвременният свят се нуждае от хора, които са калени в любовта. В любовта човек няма никакви страдания. Никаква сила в света да не е в състояние да го разколебае. Това е любов. Умът на човека трябва да е кален в мъдростта, та каквито мъчнотии да дойдат, да не могат да го разколебаят. Човек трябва да бъде кален в истината, за да дойде благото в него. Ако той не се кали в Божията любов, ако не се капи в Божията мъдрост и в Божията истина, той не може да се ползува от тях. За да бъдат мислите, чувствата и постъпките хармонични, те трябва да бъдат проникнати от Божията любов. Тя е подтикът в живота. Божествената любов се изявява в цялото Битие, от най-големите глъбини до най-големите висини. Най-първо човек трябва да изучава любовта. Тя е първото отделение, което трябва да завърши. Второто отделение е изучаване на мъдростта. Третото отделение е изучаване на истината. Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото отделение, където ще изучава изпълнението Волята Божия. Забележка на съставителя: Из Словото на Учителя Дънов, поставено за уводна статия на брой 7 ÷ 8, година XIV (1940) на сп. „Житно зърно”, посветено на заминаването на Георги Радев от този свят. 2. Георги Радев Georg Nordmann [Георги Томалевски] Житно зърно, Г. XIV (1940), бр. 7 ÷ 8, с. 172 ÷ 174 Колко е трудно да се обхване спогледа на един само човек необхватната многосложност на нечий човешки живот! Трудно е, защото ние всякога виждаме и наблюдаваме върхния слой на нечие битие, без да имаме всякога възможност да проникнем поне за миг в оная светиня на душата, където всъщност протича истинското съществувание. Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци, по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувствува един необикновен човек. Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки. Помня блестящите му екзамени и като че чувам тихото скрибуцане на молива, под острието, на който върху бялата хартия оставаха равни и съвършени в красота и изящество букви, чертежи и символни знаци. Все пак, тия качества човек би могъл да намери отчасти и другаде, но онова, с което той бе най-ценен, най-скъп, това е неговата любов към великата истина, неговата жажда да знае, неговата твърдости решение да отдаде живота си изцяло като син на виделината за великото и безмълвно дело на светлите избраници, които работят за новото царство на обичта и мира върху земята. Той копнееше да стане ученик на своя учител, ученик на Христа, на Любовта. Пред мене сега стоят безкрайните, окъпани в слънце полета на приморските южни равнини. По тия поля се люлеят зрелите златни класове на една богата жетва. Една група младежи от осем души въртят сърповете, прибират снопите, пълнят хамбарите. Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както, не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце, той - къдрокосият, мургав жътвар - вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива света. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: „Да го наречем „Житно зърно”! То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава.” И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг! Достатъчно е да споменем само неговото име, името на Жорж, и всеки ще го почувствува, защото той бе с всички близък, на всекиго бе скъп и приятен. Той отмина, но отворете страниците на „Пътят на звездата”, неговия мисловен и художествен шедьовър, и вие ще застанете лице срещу лице с Жорж. Зачетете, и вие ще го почувствувате в цялото му богатство и финес. Обикнал фанатично планината, той там завърши земния си път. На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия път, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората! Отмина си по своя пьт, във великото царство, закъдето смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат! 3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф. Коен Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 175 ÷ 181 До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в Западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болезън руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба, и тоз пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден... Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско „аз” не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувствуваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувствуваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, него пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, откъдето дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник, неотклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И оттук е голямото ни почитание към теб. Оттук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните войни”, чиято слава е слава за всички. Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееше духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктувала кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията. * * * Георги Радев бе човек крайно оригинален, сиреч човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина”, да използуваме думите на мъдреца, създателя на „Песен на песните”. Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му - ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе устройството на главата му. Той бе долихокефал - дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред възостра брадичка. Туй обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото - конкретният ум - у него бе извънредно развита. Оттук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучва лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост - той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него долната част на ушите сведочеха за това - капиталът на живота бе крайно малък, оскъден. По своя органически вид той бе единствен човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпреде си и никога в страна. Ето това са вкратце неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти. В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият почерк. Той изписваше всяка буква по отделно, леко. Те бяха издържани в продълговата, висока елипса. Пишеше крайно равномерно, едро, с особена красота и понеже изписваше всяка бyква поотделно, без да ги свързва много помежду им, когато пишеше, ръката му сякаш подскачаше като птичка от едно място на друго. Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот. Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот. В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове! Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служащ е чиновнически смисъл на думата. Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно зърно”. Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години: от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина. През това дълго време Жорж бе считан винаги за първи измежду нас. Много приятели минаха през редакционния комитет на списанието, но Жорж остана винаги вътре като стълб. Може да се каже, че той беше се срасъл със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата” и излезе още в първия брой на списанието през януарий 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юний т. г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 година в една обща книга – „Пътят на звездата”. Статиите, които Жорж е писал в „Житно зърно”, засягат най- различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение. Те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В „Житно зърно” освен тези - да ги наречем общи - статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки - астрология, физиогномика, характерология, френология, хирология и графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени със заглавия като: „Сфера на Сатурн”, „Сфера на Юпитера” и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга. Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието”. Това е една серия статии, крайно интересни високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга. Неговото дело в „Житно зърно” не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и с седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори”, които впоследствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброта и пр., и пр., можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото”, която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на „Житно зърно”. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи. Те не са обикновени резюмета на дадени беседи. Те са еднородни мисли или, по-право, мисли, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взета обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло. Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя, Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч. Това е вкратце литературната работа, която Жорж изнесе в сп. „Житно зърно”. Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към „Житно зърно” Жорж има и други заслуги - те са в кръга на неговото издаване и администриране. „Житно зърно” е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко - пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така „Житно зърно” е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар „Житно зърно” да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и никои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: „Хирология” от Вреде, „Физиогномика” от Дюрвил и „Астрология” от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей”. Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана обаче в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник” преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетнетой преведен издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо Ин Ра – „Книга за Живия Бог”, „Книга за човека” и „Книга за Отвъдния свят”. Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер-Литон – „Занони”. Първата премия, която сп. „Житно зърно” даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Ийвс – „Лекуване чрез цветните лъчи”. Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература. Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя. Тази глава представя също така събрани от беседите мисли по този въпрос и подредени изящно. Една втора премия, която сп. „Житно зърно” даде, това бе собствената книга на Георги Радев „Лица и души”. Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво. Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето”, която претърпя две издания. В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан „Жан-Жак Русо”, която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли”. Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат. Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесетгодишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя. * * * Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук, на земята. Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България. Затова се осмелихме да го обхванем в бегли черти. Да остане като назидание на поколенията. Но нека ни бъде простено да кажем няколко думи за теб като човек тук, на земята. Впечатлението отдаден човек за разните хора е напълно различно нещо. И все пак има нещо, което за всички е еднакво. Има известни прояви, които от всички хора се схващат еднакво. Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински умствен натюрел. Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на мисълта. Може би, затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче пред Бога, пред проявите на Божественото, ти сам се считаше скромен служител. Ти имаше особено чувство пред хората заради висотата на идеите, които следваше, които се стремеше да бъдат твоя плът и кръв. Ти беше крайно самобитна натура. Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал дотам да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи. Затова обикновените хора не всякога можеха да те разберат. Ти беше войнствена натура и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположеност към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите. С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията и ту добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги. Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно би твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали задълго да бъдеш наш представител. Ти участвува през 1922 г в Ачларския, а през 1923 г. - в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братствения живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение. Не те разбираха обаче някои хора. И оттам дойдоха за теб големи горчивини и страдания. В средата на своите приятели, в братствената среда ти бе в своята творческа обстановка. И всичко, каквото ти направи на земята, се подхранваше от високия идеал, от високите идеи на Всемирното Братство, на Учителя. Това бе ти, това бе твоята душа, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България. В своя личен живот ти бе свел нуждите до минимум. Ти не чувствуваше нужда да „събираш имущество на земята”. Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат. Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично-саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнераост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот. Ти напусна земята. Такава бе волята Божия! Да бъде благословено далото ти, приятелю наш! Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното. Благословен да бъде твоят творчески дух! 4.Георги Радев - личност и дело П. Манев Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, а 182 ÷ 187 Изключителните времена изискват изключителни личности. При кризи, които бележат прехода на една епоха в друга, когато една остаряла жизнена форма се стреми да продължи съществуването си, като спъне естественото развитие, са нужни хора достатъчно чутки, за да открият новото, и достатъчно смели, за да го приемат и отстояват. Наближаващата нова култура създава вече своите предвестници. Един от тия малцината е безспорно и Георги Радев, който неотдавна ни напусна, за да се прибере в истинската родина на всички ни. За първите години от дейността на заминалия приятел в живота на Братството ще се изкажат други. Моите спомени се отнасят главно до последното десетилетие от земния му път. Разбира се, далеч не е лесно да се обрисува в едно кратко изложение обликът на една богата индивидуалност, още повече, когато тя е и мъчнодостъпна. А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев - то бе в самото начало на 1931 г. - получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класическите езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окултист - синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи обаче само да работи върху себе си. Той направи не малк” от Сефариал, „Хирология” от Вреде, „Четене на характера” от Дюрвил, „Занони” от Б. Питон, една трилогия от Бо Ин Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество. Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето” (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи нашироко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувствуваше в своята стихия. Може би нашият приятел се бе съобразил с една мъдрост из беседите, според която истината не се нуждае от защита. Главното поле на неговата дейност бе настоящето списание, макар че той периодически сътрудничеше и в други наши и чужди списания. През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно зърно” заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно зърно” е минавало за едно от най- сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно места на качествата на главния му редактор. Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно зърно” е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае, една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата”. Тая работа, дори и без оглед на идейното е богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно зърно” той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най- хубавите съчинения върху тая област. С цикъла „Жената в Евангелието” той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример заедно по-задълбочено тълкуване на Новия Завет. Серията му „Планетни сфери” представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература. В последно време нашият другар бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика”. За жалост обаче той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери. В „Житно зърно” Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма. Пак в „Житно зърно” той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии впоследствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори”. Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот”. Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за Цялото”. Така, с „Учителят говори” и „Живот за Цялото” Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя. Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това - и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологични проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и души” като премия на „Житно зърно” - една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и завинаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки - хармонията - и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж обаче бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост не е известно къде се намират ръкописите на горните трудове, някои, от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други. Вярно е, че интелектът бе доминиращият елемент в живота на нашия приятел. По всяка вероятност, не са липсвали и конфликти между двете области, каквито впрочем ги има и у нас в една или друга форма. Вън от това обаче аз можах неведнъж да констатирам у него една неподозирана готовност за жертви към по-близки и по-далечни. За илюстрация ще спомена само един пресен случай. През последната пролет, при всичкото си неразположение, той се бе ангажирал да помогне на един позакъсал ученик, както е правил много пъти по-рано. На съвета на един приятел да не изразходва с такава работа и така оскъдните си сили, Жорж отговаря: „Ако бяха богати, щях да ги отрежа най-безцеремонно, но те са бедни и не мога да им откажа.” Във всеки случай, едно е сигурно: той съвсем не обичаше да изнася на показ своите чувства. Освен със споменатите качества, Г. Радев бе образец и с някои черти на характера си. По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност. Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично. При наличността на това качество, което бе комбинирано, от една страна, с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка, от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички удобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И доколкото ми е известно, той не прибра докрай от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико. Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи. Дейното му участие в два опита за колективен живот - в Ачларе през 1922 г и в Русе през 1923 г. - говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството беше или при вратата, или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога - поне през последните десетина години - не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г”, а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нещо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност - едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност. Всеко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната, шеста, книжка на „Житно зърно”. Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж - именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения. Наистина, достоен за удивление е фактът, че Г. Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции - един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух обаче разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подравяно от една почти непонятна небрежност към собственото здраве. Като астролог, Жорж е знаел, че 1940 г. е критична за него. Но той никога не се оплака пред нас. Напротив, неведнъж спомена с най-голямо спокойствие за едно евентуално заминаване от тоя свят. Съгласно желанието си, той прекара три месеца на една висока поляна в Родопите, доминираща над далечни простори. Той предпочете последния месец да остане само с чужди хора, може би, за да се сбъдне онова, което бе предсказал сам за края на своя живот. Иначе, той запази бодрост докрай. Последните му писма дишат свежест и възторг от дивната хубост на оня планински кът и говорят за една ненамалена жажда за работа. На 22 юлий т. г. обаче, към 9 ч сутринта, Жорж е отлетял към един по-хубав свят, за който той копнееше в последно време.* Така, земният път на Жорж завърши необикновено, както и бе протекъл. Още при пръв допир с новото, младият Г. Радев съзнателно жертвува шансовете за едно блестящо обществено положение в полза на един висок идеал. Той зарязва гладкия, удобен друм на традицията, за да поеме стръмната пътека срещу общото течение. Негов дял бе да пробива нови пътища, да сочи нови хоризонти. В услуга на тая цел Жорж постави всичките си познания из областта на официалните и окултни науки и всичките си дарби. И той работи упорито, безшумно и крайно безкористно в продължение на повече от две десетилетия мимо всички семейни и обществени затруднения. Въпреки дори тежката болест, той остана докрай верен на своя пост като борец за един по-съвършен свят. Неговият живот не бе дълъг. Жорж си замина едва четиридесетгодишен. Но той живя както намери за най-добре и създаде едно дело, за което само малцина могат да мечтаят. Жорж ще продължи своята работа чрез своите творби. Неговият пример ще осветлява нашия път. Идеалът, на който той посвети живота си, ще върви въпреки всичко към своята реализация за щастието на едно по-добро, по-просветено и по-свободно човечество. Нека мир придружава светлия дух на Георги Радев, пионерът на новото време. 5.Георги Радев Боян Боев Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 188 Днес преживяваме преходно време между две епохи: една стара, която си отива, и друга, която се ражда. То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции. Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови небеса. Чутките души всред кипежа на днешното време долавят ясно кои идеи са животворни, пълни с вътрешна правда, на кои идеи принадлежи бъдещето. Такъв бъше и Георги Радев и затова именно той още от ранна възраст застана в редовете на борците за нов живот на земята. Животът му може да се резюмира само със следните думи: работник за един нов свят, за една нова земя. Преди всичко той беше делови човек - делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше душата му с огън и възторг. Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело. Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове. И при най-малкия разговор с него проличаваха всестранното му дарование и многостранният му интерес. За целта е достатъчно да прелистите и „Пътят на звездата”, и другите му статии в „Житно зърно”, които не влизат в този сборник, и да сравните мистичните му статии, например "Образът на жената в Евангелието” с някоя чисто научна статия, например „Енергията на атома” и пр. Може ли да угасне свещеният огън, който гореше у Георги Радев? Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, те се разделят и вече нищо не ги свързва. Но когато няколко души са обединени чрез общия идеал, там законът е друг. Ето защо връзките между Георги Радев и приятелите му тук са връзки неразривни, понеже са връзки на Духа. Те са свещени, понеже са от високоидеен характер. И тези връзки, с постепенния растеж надушите, ще стават все по-светли, по-красиви и по-дълбоки. Той дойде тук, за да извърши една ценна работа и да остави един светъл и незаличим образ в душите ни. И този светъл образ ще бъде назидание и пример за мнозина, които вървят по вечния друм на живота. 6. Провинцията и Георги Радев Буча Вехар Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 189 Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка. В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода. Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали обаче здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас. Като жадувана музика ние ще се вслушаме, за да чуем познат тон. Като за отлетяла мечта ние ще копнеем да го видим пак. „Житно зърно”, където той работи много години, ще стигне пак до нас, ние ще го прелистим, но по неговите страници не ще намерим малкото и познато „г”. Сянка ще премрежи нашия поглед, топла влага ще блесне в нашите очи, със сърце, отворено за него, ние ще кажем: Светли часове за теб, мили наш брат! 7. Житно зърно Неделчо [Попов] Житно зърно, Г, XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 208 Посвещава се на Георги Радев Ако не те хвърляха в жертва, житно зърно, не би ти дало плод. Заровено в земята, Божия сила те възрасна, и ти ставаш житен клас. Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот. Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива? Не си ли ти сега и клас, стебло, и корен? И где си ти в тоя миг? Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите долини? Не си ли ти едно и сто, не си ли ти без- бройно, че щедро храниш човеците по цялата земя? Другарю мой, не си ли ти златно житно зърно? Не сме ли ние житен клас? Живеем ние и движим се в Него. Той е, който ни събира, умножава, изважда и дели. От Него сме излезли, при Него връщаме се пак. 8. За Георги Радев (послесмъртни думи) Стефан [Д-р Стефан Кадиев] Братство (Севлиево), бр. 265 (22.ІХ.1940), с. 4 Колкото пъти съм искал да намеря потвърждение на думите на Учителя от меродавни източници вън от нас, винаги съм дохождал при него, в „Академията”. Там, в шперплатовата барака, ме посрещаше неговата засмяна, въздушна личност. - Ей, пак работим, пак четем, пак пишем! Стига толкова, ще се изпише перото! - казвах аз, като го удрях по рамото. - О-о! - викаше той, като удряше с всичка сила слабичката си длан о моята. - Колко много се радвам, че се виждаме! А беше явно, че се радва. Сините очи сияеха, рядката руса коса над челото се тресеше. А с бегъл поглед аз вече доловях колко ясно прозираха през палтото рьбовете на плешките му, как са тънки бедрата под панталоните, нанизани сякаш на колове, как са стопени мазнините на бузите, как са изтънели свирките на ръцете. Рядката звучна кашлица, съпроводена с храчки, упорита и безпощадна, къртеше сякаш моите гърди. - В тая френска книга се описва козмичното влияние на Венера – минава той веднага към интересната за двама ни тема. Изследвания на бележит френски окултист. Венера, разпростряна по цялата вселена, Венера - майка, Венера творец-любов. Оригинално е разгледана! - А това е на немски - слънчевите петна и връзката им с живота на земята - казва той, като вдига друг дебел том. - Великолепна работа. Диаграми на слънчевите петна и паралелни диаграми за заразните болести. Интересна работа! От какви далечни наглед работи зависи нашият живот! - Да, ти се интересуваше от диагностиката на нокътя: Чакай! Ще видим тоя каталог. Един голям френски каталог със стотици книги по окултизма се разгръща пред мене. - Значи моята характерология ти много харесва? - пита той с видимо удоволствие. Да, тя ми харесва! Харесва ми и Георги страшно много! Като характер, като работник, като дух, но не и като тяло! - Боже, Георги си отива! - си мисля аз със сълзи на душата си. Георги не е добре! Георги, нашият Георги, ще ни напусне без време! Загатнах му да наблегне върху здравето си. Да се прегледа, да се лекува. Веднага съжалих за това. Очите му пламнаха, челото му се набърчи и по бузите бликна кръв - ясни розови петна. - О, докторите само знаят да плашат хората - казваше той, като кашлица довърши изречението му. Георги наистина си отиде. Твърди се, че душата не умира, че и от оня свят духът продължава да работи в област, която обича. Може би. Даже ми се струва, че го вярвам да е така. И все пак, зарад Георги ми е страшно много мъчно. Защото работници трябват и на тоя свят - много и добри работници. А Георги беше един от добрите работници за Делото на Учителя. 9. Учението на Любовта Георги Радев Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизьм”. Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно Име и се втурнаха да го охулят. Това е една стара приказка - приказка от памтивека знайна. И живите духом човеци я знаят, защото очите на десетки вехтозаветни пророци, избивани от онези, на които те са вещаели Словото Божие, гледат през техните пробудени съвести, окото на Христа гледа през сърцата на пробудените човеци и те виждат онова, което е ставало, става и сега. Виждат как хората прокуждат живия дух на всяко учение, на всяка религия в някакво измислено от тях, човешко „небе”, заточват неговите вещатели в това небе, а тук на земи им правят мъртви истукани и им въздигат мъртъв култ. И днес земята е пълна със сухи кости - останки от мъртви богове, култове, обреди. И човек не може да даде волен замах на своята ръка, да не би да събори някой кумир, пред който сонм поклонници правят метани. Защото ще го назоват богохулец и еретик - а може би и по-лошо... Всички живи хора днес знаят това - всички ония, които кърмят в себе си една жива идея, от опит го знаят, макар често да не разбират защо. „Защото” на това малцина го знаят, ала че е така, свидетелствува и историята, и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит. Гъстият чад на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание й в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които, облечени в черни раси, са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи. Днес и тълпите вече знаят! От години насам в България се проповядва учението на любовта. И не само в България - по цял свят! Но сега са още ранните зори на това учение. И само най-ранобудните са приели първите трепети на зората, макар че душите на всички хора сънно предсещат, че иде нещо ново в света. Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни опети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушният материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по- често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов” не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа? Нима крепкият напън на масите да съберат своята пръсната душа и да изкажат ропотно своята воля за свобода не говори, че нещо ново се заражда в човешката душа? И малко ли още личби на времето? Който има будно сърце и буден ум, вижда. ------------------- Човешките философски и научни системи са като механизми. За да ги разбере, човек трябва да ги анализира, сиреч да ги разглоби, та да види как са конструирани. Разглобяването, човъркането тук си е на място. Но да вземеш да човъркаш и разглобяваш едно житно зърно, един жив плод, то ще рече да го убиеш. Плодът трябва да се изяде, а зърното - да се посее. И ето, живото слово се яде и се посажда в душата. А има ли по-положителен опит от тоя? Ония, които знаят нещо за живото познание, ще разберат това. И ако някой би попитал какво носи новото учение, отговаряме: то носи учението за Божията Любов, онази велика, разумна Любов, в която ние живеем, движим се и съществуваме. За тази любов, разумната Божия Любов, в която всичко „живее, движи се и съществува” - а не човешката - ни вести Дънов в новото учение. И не само я вести, а я учи. Той иска да направи да затрепти със своето слово основният тон в нашата душа - любовта, защото с него ще трепнат и всички обертонове на великия живот на безсмъртието. И както в лествицата на обертоновете, които произлизат от основния тон, се таят всички закони на музиката, така и в обертоновете на Божията Любов се крият всички сили, условия и закони на разумния живот. Ние, хората, днес сме изгубили своята основа и затова висим в неизвестност - не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли животът ни. „Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия. Но ние в тази забавачница трябва да минем курса си, и добре да го минем.” (Царството Божие - 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестърът - оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор - Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам.” И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи. Сега е още началото. И ония, които cе готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки - един свири насам, друг - нататък, затова е чут още само шум. И ето, вместо да слушаме как музикантите стържат на своите инструменти - те още не са засвирили - да вземем всеки своя инструмент, да поискаме нашата партия от великия капепмайстор и се приготвим, всеки на своето място, за великата симфония на Любовта, която ще започне, когато Божият Дух възвести „Мир вам!” Забележка на редактора: Настоящото е извадка от статията на Г. Радев „Учение на любовта”, отпечатана в брой 4, год. I (1924) на сп. „Житно зърно”. Тук е публикувана за негово възпоменание. 10. Георги Радев премина прага на земния живот Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 Макар за нас да не съществува съмнение в това, че животът е вечен и че отделният индивид запазва своето съзнание и своя живот, след като мине през прага на така наречената „смърт”. Макар ний да знаем с пълна сигурност, че всъщност Георги Радев е жив, че неговият ум е все още буден, че неговата мисъл все още продължава да се вдълбочава във въпросите на живота, да ги разчепква до най-голямата им тънкост и да обгръща и обединява фактите и явленията на живота във върховен синтез, също тъй, както това е било и допреди няколко месеца. Макар да знаем, че съзнанието на Георги Радев е също така будно, както и преди и че със същата дълбочина и съвършенство то работи непрестанно, хвърляйки светлина върху тъмни, заплетени за мнозина въпроси и разкривайки велики истини там, гдето очите на мнозина не виждат нищо. Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него е прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи и там, гдето сега се намира, затова, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и... неговите безценни редове не ще изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно”. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България - да разглежда нещата, въпросите, с вещина и проникновение, с безпогрешна строго-научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. Всъщност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро. Защото такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би в едно време на много по-голяма, от сегашната, светлина. И това, което той тогава ще донесе и ще даде на света, ще бъде възприето оценено и използувано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот. Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата нива - Георги Радев. Редакцията 11. Езикът на природата Георги Радев Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VII.1943, с. 3 Природата е проникната от дълбока разумност. И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по големите канари на метафизиката - доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата. И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала на неговата книга - някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката”, - нека отдели няколко мига поне, да разгледа крилцата на тази мушица, прозирни от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка. И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно, И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости негли да ни припомни, че природата е върховно разумна. Няма и защо да чакаме откровение или чудо: откровения ни дава животът всеки ден. И защо ще чака човек чудо? Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство? Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце. Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да постави крилца на своите семена? Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението? И ако се вмисли човек в дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка. Фактите - това са стъпки на Истината. И тия стъпки са налице. Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме. Тя записва, и то с трайни знаци, всичко, което става. По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя. Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия. Бележи и добро, и зло, и строеж, и разстройство. Тя изписва и по човека - точно и подробно - образа на онова, което той мисли, чувства и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само онези символи, с които думите са изразени, и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за охра и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите - нали когато видим нейде изровено корито, знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпокривени и гьрчави, ние знаем, че сума пръчки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Пай не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни. Ония органи в човека, които най- деятелно работят, най се развиват и укрепват. Това са най-явните белези, които всеки знае. А има и други, по-тънки и по-скрити знаци и писмена на природата, за чието разгадаване се иска богат вътрешен опит и тънко, спазливо око. Целият свят на форми, достъпен за нашето физическо възприемане, ни явствено говори, че природата пише. Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми. Спомнете си трептящите плочки. Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ. Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия - строежа на плочката, форма, точките, в които е опряна и т. н. Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява. И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интиутивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език. Днес за днес съществува особна наука за окото. По цвета и белезите на ириса - резчици, петна - се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече, окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живия език на природата, а и целият му организъм. Френологията, физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните тям науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и безосновни, то е, защото ние виждаме, така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива животът на природата. За пример, на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, изпървом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по- дълбоко от нас, ни казват, че туй, което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъкът - на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един-едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органически връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар, че нам са недостъпни засега, на това стъпало на развой, дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е законът за съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност. И както проницателното око на математика схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света, от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония на числата, ни дава едно по-пълно и по- дълбоко откровение за вселената. В неговата светлина всичко оживява и започва да говори - и отвесните бръчки между очите на онова чело, и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек, и опърничавата коса на другия, и мекият, пластичен поглед на този. Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят... Тези науки тепърва започват да растат. Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-таме в разработената почва на нечии мозъци. Те излизат из приказните одежди на мита и иносказакието и встъпват в нова фаза на развой. Наистина, езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират. Забележка на редактора: Тази статия на Георги Раден е публикувана тук за негово възпоменание. 12. Георги Радев (По случай три години от неговото заминаване) Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VІІ.1943 г., с. 3 Никой човек досега не е „умрял” в смисъл, да е изчезнал напълно за живота, да е изчезнал напълно като индивидуално съзнание, да се е превърнал в „нищо”. Затова и ние тук употребяваме думата „заминаване”, а не думата „смърт”, която може да бъде приета и употребена само като едно условно относително понятие, тъй като фактическа смърт няма - нито за материята, нито за съзнанието. И ний знаем, че Георги Радев е жив, също така, както са живи и всички други, които са отминали от тоя свят преди или след него. Макар и невидим, Георги Радев е също така жив, както сме живи ние, които още обитаваме земята, облечени в грубата материална дреха. Ний знаем също така, че той е често, може би много често, при нас, неговите познати и че неговата будна, дълбока, проницателна мисъл не престава да ни сътрудничи, да ни подпомага, да работи, изобщо, за великото дело, на което той беше се посветил всецяло още докато беше тук, на земята, във видима физическа форма... Рядко, много рядко, в една-единствена индивидуалност са се събирали, като във фокус, толкова много способности, толкова много гениални заложби, толкова много и тъй добре осмислени и систематизирани знания и, всичкото това, върху основата на една висока и рядка културност и на една тънка, дълбоко проникваща интуитивност. Георги Радев, наистина, е незаменим. И ний бихме били безкрайно скръбни и обезнадеждени, ако да не знаехме, че той не е изгубен. Че неговите способности и сили не са пропаднали завинаги и напълно. Че, изобщо, нищо от него не е загубено, че той продължава да работи в избраното от него поле и че утре, когато Провидението отреди, той отново ще бъде между нас, или между нашите следовници, тук, на земята, и отново неговата будна мисъл, неговият проницателен ум и неговите всестранни способности ще заработят всред земната, видимата действителност за разпространението на тази светлина, която е спасение за людете, на която той беше предан досебеотрицание, на която той беше отдал земните си дни. В краткия си живот, принуден често пъти да употребява голяма част от времето си във второстепенна работа като преводи, коректури и подреждане на чужди трудове, Георги Радев ни остави сравнително малко литературно наследство. Обаче всичко, което той ни остави, е облъхнато от дъха на гениалността, е съгряно от творческия огън, който гореше в неговия дух, в неговото сърце и ум. Вземете „Пътят на звездата” - сборник от негови статии, печатани преди това в списание „Житно зърно”, вземете „Лица и души”, вземете „Живите сили на слънцето”, вземете всички други негови статии в същото списание, вземете всичко, което е излязло или преминало през ръката му, и вие ще видите все същия печат на съвършенството, на изискаността, на дълбоката проницателност, на истински научна ерудиция и рядка оригиналност. Вземете неговите преводи, първо място, между които държи вълшебния по своята красота и дълбочина роман на Булвер Литон – „Занони” - и в тях вие ще намерите все тоя съвършен и безукорен стил, излян в едни напълно класични форми, в които като че ли нищо повече не може да се бутне, да се поправи. Вземете най-после дори неговите преработки и коректури - и те са до крайност изискани и съвършени. Наистина, Георги Радев е незаменим! По случай тригодишнината от неговото отминаване, ние се прекланяме пред неговата светла памет, пред неговия мощен дух, отдаден в служба на светлината, пред неговия искрен висок идеализъм! Скъпи Жорж, ние сме ти безкрайно благодарни за всичко, което ни даде, и никога не ще те забравим. Редакция „Братство” 13. ИЗТОЧНИКЪТ НА РАДОСТТА* Наука за живота: Общ окултен клас, XIX г. (1939 ÷ 1940): т. 2. Лекции 24 ÷ 48. София, ИК Жануа-98,1999, с. 332 ÷ 347. ISBN 954-9569-46-3 Сряда, 5 ч, сутринта. (Небето облачно. Ситен дъжд ръми. Времето тихо и хладно.) „Отче наш” Кое е най-същественото за един ученик? Има някои неща, които са съществени. Вие мислите, че знаете нещо. Не е лошо да мисли човек, че знае. И не е лошо да мисли човек, че не знае. И двете неща са добри. Не е лошо да знае, че шишето е пълно. И не е лошо да знае, че шишето е празно. Лошавината не стои в пълнотата и в празнотата. Лошото е, когато вземаме празното шише за пълно и пълното шише за празно. Най-първо, ученикът трябва да държи главата си в изправно положение. А пък изправното положение на главата във всеки един момент не може да се спазва без светлина. Това е закон. После, той трябва да държи в изправно положение и своето сърце, своите чувства. Той не може да държи сърцето си в изправно положение без топлина. Но не тази обикновената топлина, която е един резултат. Тя е един факт. Като кажем „факт”, ние разбираме истина, която не се оборва. Това не го тълкуват добре. Фактът е един резултат, който не може да се оспорва. Стомната е счупена. Какво ще ми доказваш? Доказано е, че е счупена, няма какво да доказваш за здравата стомна, че е здрава. Тя сама се доказва. Ти казваш: „Стомната е счупена.” Ако стомната е здрава и казваш, че е счупена, това не е вярно. Ти доказваш, например, как някой е излъгал. Хубаво, ако отидете при говежди извержения и ги бъркате с пръста си, за да докажете, че са извержения, няма ли да се оцапате? И всички се чудите защо съвременните хора боледуват и са нещастни. Някой ти казва: „Аз ти говоря истината, аз ти говоря за любовта”, а пък той няма никаква любов! Каква ти любов! Истината освобождава човека. Ако носиш истината, щом дойдеш при болния, той оздравява, нищо повече, свободен е. Ако влезеш в един затвор, затворниците веднага излизат навън, свободни са. Истината дава свобода. Ако ти говориш истината, а сам не си свободен, тогава каква е тази истина? Може ли човек, който сам не е свободен, да освободи другите? Сега аз като говоря, някои от вас си клати главата, с което показва, че това е вярно. Но това е неразбиране на въпроса. Нещата са верни само тогава, когато носят със себе си живот, знание и свобода. Една мисъл е права, когато тя носи светлина, знание и свобода в себе си. Сега вие ще кажете: „Ако го зная това.” Знаеш го това, но най-пьрво ти нямаш живот. Този живот, който имаш, е временен. Той е като малка локвичка и един ден, като я напече Слънцето, тя ще се изпари и мястото ще остане без вода. Едни жаби, коигто са уповавали на тази локва, ще останат на сухо и ще се чудят коя е причината, че се е изгубила водата. Сега в света има едно заблуждение. Когато една стока е калпава, търговците й дават един много хубав цвят. Ще им турят много хубав, отличен цвят на калпавите стоки, да заблуждават. И като погледнеш цвета, ще кажеш: „Много хубав цвят има.” Но хубавият цвят не показва ни най- малко, че съдържанието е добро, че дрехата е доброкачествена. Един човек, когато стане калпав, цветът му става ярък, придобива ярък цвят. Той е една калпава стока. Мислите ли, че като забогатеете, вашето положение ще се подобри? Или мислите ли, че като придобиете сила, вашето положение се подобрява? Сега виждам противоречието. Аз сега разглеждам един въпрос много по-тънко. Има нещо, което постоянно ви безпокои. Имаш един ден най-хубаво разположение като че си в рая. И не се минава половин час и ти изгубваш настроение, но не знаете как изгубихте настроението си. Много лесно е станало това. Случил се е един факт. Срещате един, комуто дължите 1000 лева. И той казва: „Срамота е за тебе, защо не сте изплатили хилядата лева?” Ти си чувствителен човек. Той не знае как да ти каже, че имаш да му даваш. И ти изгубваш настроението си. Ти казваш: „Отгде ме срещна този човек?” Че, ти сам го създаде. Ти намери този човек с девет бъклици, ти взе 1000 лева назаем от него и не знаеш, че той е устат човек и на 100 души ще разправи, че ти си такьв-онакъв, че не си седиш на думата. Ти, като си взел 1000 лева от него, ти си го подкупил да говори най-лошите работи заради тебе. Умен човек ли си тогаз, като си взел 1000 лева назаем от него? Като ви говоря сега, вие казвате: „Какво да правим сега?” Идва един проповедник и казва как да вярваш в Христа. Дойде втори, и той проповядва как да вярваш в Христа. Дойде трети, четвърти и ти се забъркаш и не знаеш как да вярваш в Христа. Тази работа е толкова проста, но същевременно и много сложна. Да допуснем, че ви разправям теоретически за музиката. Знаете ли колко е сложна работата, докато разберете какво нещо е „интервал”, какво нещо е „ритмус”? И професорът, който разправя за ритмуса, и той не знае и го обръща наляво и надясно, за да покаже какво нещо е ритъм. Или някой човек ви разправя какво нещо е „сладко”. Разправя, разправя и ти казваш: „Него разбирам.” А пък тази работа е само за една минута! Ще близнеш една бучка захар и ти ще имаш вече един вътрешен усет и ще знаеш какво нещо е сладко, И след това може да го обясняваш както искаш. Но трябва най-първо да имаш едно възприятие. Какво означаваме с тези знаци с числата 1 и 2 (фиг. 44.1)? Първата единица, със стрела надолу, показва, че зрънцето е посадено; а пък другата единица, със стрелата нагоре, показва, че зърното е поникнало. Числото 2 със стрела нагоре показва, че растението е вече узряло; а пък числото 2 със стрелата надолу показва, че трябва да се жени вече. Това са знаци, които трябва да разбирате. Сега, често вие срещате един човек и казвате: „Това е набожен човек.” Че, отгде го знаете, че е набожен? В какво седи набожността на човека? Човек не може да бъде набожен, ако няма горе на главата си развит център на набожността. Да не мислите, че набожността е тука? (Учителят показва с пръст този център върху главата на един брат.) Тук е място на формата, но набожността какво е? (фиг. 44.2) У някои хора центърът на набожността има такава форма (1), у някои е така (2), а у някои е тъй (3). Каква е разликата? При фигура първа човек е набожен, който само взема; при фигура втора човеке набожен, който дава; а пък при фигура трета човек и взема, и дава. Някои казват; „Да печелим души.” Как се печелят души? Ще се намерим в едно противоречие. Да кажем, че двама търговци донесат стока. Единият носи стока с хубави цветове, а пък друг носи стока от хубава материя, но цветът не е хубав, а пък на трети и цветът, и материята са хубави. Но пак има едно стълкновение. Онзи, на когото стоката е калпава, по-евтино я дава, а пък онзи, на когото цветът и материалът на стоката е хубав, пo-скъпо я дава. И като дойдат купувачите, вземат евтината стока с хубавия цвят. Той я продава лесно, но хората като носят тази стока малко време, тя се разваля. Такива платове или продукти за ядене след кратко време се развалят. Да допуснем, че вие имате вяра и уповавате на нея. Изпитали ли сте вярата си? Имате една вяра - мислите ли, че с вашата вяра всичко може да направите? Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, тази планина ще се дигне и ще се премести.” Каквото кажете, ще стане. Опитвали ли сте вие за малки работи вашата вяра? За големи работи не искайте най-първо. Имаш едно чувство на неразположение в себе си. Нещо те е стегнало вътре. Мъчно ти е и не може да си намериш мястото. И ходиш от една къща в друга и казваш: „Тежко ми е, тежко ми е.” И какво ти е тежко, за какво ти е тежко, ти не смееш да кажеш. Има работи, които не се казват. Питат те кои са причините. Ти казваш: „Не зная.” Има причини за тежестта, които не се знаят. Тогаз ще туриш вярата си и това тежкото да се махне. Мъчна работа ли е това тежкото да се махне от тебе? Да допуснем, че имаш една раница на гърба си, която е тежка и не може да се освободиш от нея. Дойде един човек, който знае, откопчи ти ремъците и махне раницата. Най-първо ти трябва да знаеш как се турят раниците и как се снемат. Ти най-първо оставяш да ти турят раницата и не питаш как се снема. Ти най-първо възприемаш една мисъл. Това е раница. Отгде знаете, че една мисъл е права? Ще дойде някой и ще ми каже така: „Аз много те обичам. Аз съм готов да се жертвувам за тебе”. Той като говори, че ме обича, всичките ми свещи в главата загасват. Той ми казва, че сърцето му гори. А пък виждам, че всичките огнища в сърцето ми изгасват. Той казва: „Аз те обичам.” А пък аз ставам хилав и болен. И му казвам в себе си: „Аз не се нуждая от твоята любов.” Този човек е един дявол. Той е един лукав дух. Казано е: опитвайте духовете от Бога ли са. Какво ще ми разправяш? Идва един човек при тебе и не ти говори за любов, но щом дойде, всички свещи в главата ти се запалват и всички огньове в сърцето ти се запалват и ти, който си бил хилав, ставаш здрав. Дали това същество е човек, или дух, или животно, или мравка, или е птица, то е от Бога. Някой път птицата като кацне отгоре ти, свещите светват в главата ти и огньовете се запалват в сърцето ти. Сега наблюдавам, че някои от вас почват да се стягат и си казват: „Втасахме я.” Питам: Ако криете една въшка в главата си от срам, какво ще ви ползува тази въшка? И ако не смеете да бутате една бълха, скрита в ризата ви, какво ще ви ползува тя? Имате една мисъл, която прилича на бълха. Имате една мисъл, която прилича на въшка. Имате една мисъл, която прилича на дървеница. Питам: Каква полза имате вие от въшката, от една такава мисъл, която ви безпокои? Трябваше да ви донеса нещо и да направя опит пред вас. Но все ще направя един опит. Ако някой ти дава подарък, например какъв подарък бихте искали? В света има по-хубави подаръци от следните. Като дойде човек вечерно време в стаята ви, да ви донесе една хубава свещ и тя да свети. Няма по-хубав подарък зимно време, когато е студено, да ви донесе някой въглища и да запали огъня. И няма по-хубаво нещо от това да ви донесе хубави дрешки, обувки и хлебец. Та казвам: Някои наши братя са заминали за онзи свят. Те има да пътуват доста дълго време, докато отидат до главната станция. Казват ми: „Какво да правим за тях сега?” Дойде една сестра, чийто баща замина, и ми каза, че баща й умрял. Аз е казах: „Ти лъжеш, аз не вярвам в бащи, които умират.” Тя ми каза: „Ние скърбим.” Казах й: „Защо ще скърбиш? Бащата е един човек, дошъл на Земята да изпълни Волята Божия. Изпълнил е Волята Божия и неговият Баща го вика. А пък ти сега мислиш, че това е твой баща.” Toвa са вашите фиктивни бащи. Твоят баща е като един идол, който представлява Бога. Хората са направили един идол и казват: „Този е Господ.” Този не е Господ. И Слънцето не е Господ, макар и да е толкова светло. То е само една емблема. Запалената свещ не съм аз. Ти казваш, че някой е запалена свещ. Не, запалената свещ е един резултат. Бог е в това, което произвежда и светлина, и сила, и хубави мисли, и хубави чувства, и всяко добро и туря всичко в ред и порядък, и всичко извинява. Той променява всичко и сам остава неизменяем. Понеже Той е неизменяем и всичко в света Той променя и изменя. И който разбира Божия закон, постоянно се ползува, постоянно се подмладява. А пък който не разбира Божия закон, постоянно остарява. Който разбира Божия закон, постоянно поумнява, а пък който не разбира Божия закон, постоянно оглупява. Който разбира Божия закон, постоянно неговото здраве се подобрява. И като дойдеш до 120 години, ще кажеш: „Няма какво да живея на Земята вече.” Какво ще те ползува да седиш на Земята след 120 години? Ял си всичките яденета, които може да ядеш. Не е останало нещо, което да не си ял Обличал си всички дрехи, които може да облечеш. Имал си всички апартаменти, които може да имаш. Дотегнали са ти и най- после хората, като минават край тебе, казват за тебе: „Какво още търси тук този старичок? Тази баба, този дядо да си вървят.” И неспособните ученици, които не ценят способните ученици, казват: „Да се махне”, защото способните ги засенчват. А пък те не знаят, че способните ученици някой път са много добри другари и когато другите не са разбрали уроците, те ги събират и им разправят по математика и по геометрия. А пък като си отидат тези, най-даровитите, никой на никого не разправя и все мислят недаровитите, че знаят. Та казвам: В какво седи заминаването на някого? Ние се спираме и мислим какво е направил Христос за света. Когато човек е при нас, тогава трябва да го ценим. Оценявай човека, когато е при тебе. Трябва да оценяваш любовта му, когато е при тебе, а не като замине за другия свят. Вие казвате: „Онези наши братя са заминали.” Не са заминали, но се освободиха от заблужденията си. Нашият брат Георги беше много даровит. Знаеше няколко езика. Имаше особени, хубави схващания. Разбираше много добре онзи свят, но той умря от едно противоречие на своя ум и на своето сърце. Казах му по един и по друг начин и най-после му казах: „Аз мислех, че вие, младите, сте много силни хора, но вие сте били много слаби хора. Вие мислихте, че знаете най-същественото.” Казах му един прост начин как да се освободи от болестта, а той не можа. Той искаше да го подтикват. Аз нямам нищо против това, че отивате за онзи свят. И като отивате за другия свят, ще мислите, че ще спечелите нещо. Ако отидете 10 години по-рано за другия свят, 10 години ще обикаляте тук, на Земята, и не ще можете да вървите нагоре. Не трябва и да закъсняваш. Ако закъснееш 10 години, пак е лошо. Та, трябва да заминеш точно навреме. Та, ви казвам на вас: Които искате да отидете на онзи свят, да се приготвите точно навреме, нито по-рано, нито по-късно. Този брат е знаел как ще умре.* Той разправил някому как ще умре и така стана. Всичко знаел. А пък има едно противоречие, което той не можеше да преодолее. Та, един ден, като говорих с него, той ми каза: „Този лошия език, с който съм хапал хората, трябва да го оставя. И цялото ми семейство сме живели много разпуснат живот.” И той разправя астрологически: „Благодарение, че влязох тук в този път. Ако не бях влязъл тук, щях да замина по- рано.” Ако не беше влязъл тук, той щеше да си замине 10 години по-рано. Сега вие ще кажете: „Такъв ли е бил той?” Че, Давид направи едно прегрешение и повече от 2000 години четат за това в Библията и казват: „Какъв лош човек бил той: да накара да убият онзи човек и да му вземе жената.” 2000 години хората четат това. Вие мислите, че някое ваше прегрешение може да бъде скрито. Не, не е така. Вашите прегрешения не са скрити, за Невидимия свят са отворени. Ние искаме сега да се представим, че сме много добри. Всъщност трябва да познаем, че там, отдето сме излезли, изворът е чист. Благ е само един Бог, но човек, като излезе вън, той ще се окаля. Една вода, като влезе от главния си извор, след като протече с километри, тя изгубва част от чистотата си. Не че се покваря в същината си, но някои елементи се премесват, влизат в почвата и водата изгубва своята цена. Та казвам сега: Три неща са ви потребни, с които постоянно да боравите. Любовта винаги носи живот. Когато аз обичам, ако моята любов не може да внесе живот в мен, то и в другите не може да внесе живот. Някой ми казва: „Аз Ви обичам.” А пък аз гледам, че той ме обича, а той е хилав и болен. Той не ме обича, а той търси пари назаем. Той иска да вземе нещо, а пък иска да ме заблуди, че ме обича. Най-първо любовта ти трябва да внесе живот вътре в тебе и от изобилието на този живот ще дадеш на другите. Ти трябва да бъдеш извор, който трябва да поиш всички други. Второто положение е: Божията Мъдрост носи знания. Ако ти говориш за мъдростта и тази мъдрост не внесе в тебе знание, това не е мъдрост. Ти като помислиш за мъдростта, тя трябва да внесе знание в тебе. И после, когато говориш за Истината, тази Истина трябва да внесе свобода вътре в тебе. Сега вие може да ми зададете въпрос: „Ние в даден случай свободни ли сме?” За да бъде човек свободен, той трябва да се е отрекъл от всичките противоречия на любовта, от всички противоречия на невежеството и от всичките противоречия на робството. И ако аз вярвам в Бога и съм свързан с Него, ако изпълнявам Волята Божия и спазвам Неговите закони, и слушам Гласа Му всеки ден, от какво има да се боя, от кого имам да се боя? Той е, Който е направил света и всички разумни същества се подчиняват на Него. Аз в света като някой заек треперя и казвам: „Ще ме гонят мене!” Та, сега, за в бъдеще, да си турите за цел да пречистите вашите мисли. От любов към Бога да пречистите мислите си. От любов към Бога да пречистите чувствата си и от любов към Бога да пречистите своите постъпки. Някой път вие говорите за любовта. Ти, който обичаш, ако не си свободен, тогаз това не е Божествена Любов. При Божествената Любов ти трябва да бъдеш свободен. Дойде при мене един, той обича двама души и го е страх да не би да обича единия повече. За мене този въпрос е много ясен. Идват при мен двама души. Единият носи шише от два килограма, а пък другия носи шише от един килограм. И двамата идат за любов, но те нямат знание. Единият, който идва при мене, носи шише от два килограма и не знае, че шишето му е от два килограма. Онзи, който идва с шише от един килограм, и той не знае, че шишето му е от един килограм. Наливам и в двете шишета. Онзи, чийто шише събира един килограм, казва, че аз съм налял в шишето на другия повече, а пък в неговото шише - по-малко и ми казва: „Защо наливаш в неговото шише повече, а в моето - по- малко?” Аз бил съм виноват, че съм налял първото шише повече, а във второто - по-малко и е недоволен. Така не се цени любовта. Казвам на онзи, който има шише един килограм: „Иди донес един джобур, но който трябва да носиш, а не да караш други да го носят. Ти ще го носиш.” Казвам: „Този човек го обичам повече.” Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.” Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.” Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.” Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. Та, този нашият брат* казал: „Аз ще умра, изхвърлен като някое псе отвън, няма да има никой при мене.” Така каза младият брат, който замина. Той каза още: „И ще има доста голям скандал при смъртта ми и после постепенно работите ще се оправят. Не зависи от мен това. Това е карма.” В ума на неговите близки влезе един бръмбар, че сме го отровили. И искат да направят аутопсия. Че е отровен. Че е отровен, отровен е. Няма съмнение в това. Всеки човек, който умира, е отровен. Но дали ние сме го отровили, е въпрос. Че, кой не е умрял от отрова? Че, всеки човек умира от отрова. Има доста Георгиовци, които са заминали за другия свят. И доста Савовци имаме, които са заминали. Освен нашия брат Сава, който замина сега, имаме и друг - Савов†, който замина и мислеше, че ще живее 120 години. Дългият живот зависи от качеството на любовта. Дългият живот зависи от качеството на знанието. Дългият живот зависи от качеството на свободата, който човек има в себе си. Та казвам сега: Тук вие много сте се индивидуализирали. Когато някой заболее от вас, вие не се интересувате. И когато някой умре от вас, вие не се интересувате от него. Казва някой: „Да си върви в другия свят.” Той ще си върви, разбира се, независимо от това дали вие мислите за него или не. И не очаквайте, като заминете за другия свят, да мислят за вас. Онези, които заминават за другия свят, много мислят за тук. Те мислят за тук, щото докато отидат в онзи свят и намерят своите приятели, разделят се и от двата тези свята. Как да ви представя работата сега? Да ви представя работата като един момък, който се жени и избира между две моми. Само за обяснение е това. Едната е богата; има апартамент, има автомобил, има всички удобства, на разходка може да ходиш, в странство може да ходиш. А пък другата е много добра, много учена, а пък няма никакъв апартамент, няма никакъв автомобил. Ти гледаш едната, гледаш и другата. Едната ти се харесва и другата ти се харесва и искаш да решиш за коя да се ожениш. Ако те налегне сиромашията, дръж богатата. А пък ако те налегне богатството, дръж добрата. Аз така бих решил. Ако те налегне сиромашията, дръж богатата. За Земята то е правият път; а пък ако те налегне богатството, дръж добрата - тя ще те освободи. Защото в първия случай сиромашията е един неприятел и богатството ще те освободи. А пък във втория случай богатството е един неприятел и втората, умната, ще те освободи от богатството. В земния живот, като вършите Волята Божия, като понесете всички страдания, от голямата сиромашия на греха само Божията Любов, само богатството на Божията Любов те избавя. А пък когато отидем за другия свят, само Божията Мъдрост ни избавя. Щом влезеш в другия свят, няма да отидеш с любов, а със знание. Любовта работи тук, за Земята, а пък Мъдростта работи за другия свят. А пък Истината - за Божествения свят. Щом дойде при тебе Истината, ти си в Божествения свят, ти напълно имаш Божествен живот, Божествено знание и Божествена свобода. И тогава с трите заедно се получава съвършеният човек, на когато може да повери Бог най-хубавата работа за благото на другите. Този брат‡ почна да плаче, както никога не е плакал. Аз съм виждал само двама мъже така да плачат. Този брат съзнава нещата и ми казва: „Имам толкова тежка карма, с която не мога да се справя, нямам изходен път.” Аз му показах пътя и му казах: „Само по този път може да вървиш, тук имаш само един конец, много тънък, по който можеш да минеш.” Той не можеше да се справи със своята карма. Друг един мъж съм гледал да плаче. Той пък плачеше за жена си. Тя го напуснала. Тя била млада и красива. Той казва: „Обичам я.” Той плачеше заради нея. Тя избягала от него. Казвам: Щом плачеш, тя ще дойде при тебе. Питам: Кой е по-прав - мъжът или жената? Тая жена, за която плаче, тя няма нужда от неговия плач. Но нему му трябва обхода. Тази жена бяга от нега, понеже той не я обича, както тя иска. Ако той я обича, тя никога няма да бяга. Кой вол ще бяга от хубавата храна? Като му даваш зимно време слама, то като дойде пролетта и му замирише зелената трева, ще напусне сламата и ще избяга. Напуснала го жена му. Аз разбирам: само слама не се яде. Само с гола душа любовта не идва. Не искам тук да изговаряте само голи думи: „Любов, любов.” Вие казвате: „Божията Любов носи пълния живот.” Вие седите някой път и мислите: „Учителят ни върти.” Така не се говори. Някой може да казва: „Той ни смята.” И вие ме смятате. Аз виждам и отдалеч, и отблизо, но се правя сляп. Някои с мен са много свободни. А някои седят като статуи. За мене това е лицемерие. Когато минавам покрай някое цъфнало цвете, помириша го и си казвам: „Много е хубаво." Това цвете се извинява и ми казва: „Извини ме, че нямам онази поза, която трябваше да имам към тебе като Учител и съм се разгалило.” Това цвете е цъфнало и казва: „Искам да примамя някого. Имам стока. Пращам това ухание наоколо, за да дойдат малките мушички и да ми донесат едно благословение.” Казвам му: „Много добре вършиш. Извърши си работата така, както Господ те е научил.” Дойде снощи един голям бръмбар. Той се обърна на гърба си. Гледам го, че прилича на дете маха с краката си. Гледам го, седя при него. Мъчи се, горкият - не знае законите на равновесието. Турих си пръста до него, той се обърна с краката надолу, походи по балкона, ходи и търси къде да отиде. Търси място, отгдето да хвръкне. От пода не може да хвръкне. И вие някой път, като този бръмбар, търсите някое високо място, от което да хвръкнете и не може да го намерите. Претърпявате сега вашето минало, всички колебания на вашите деди и прадеди. Вие искате да знаете дали някой човек ви обича или не. В дадения случай има две възможности: или ви обича, или не ви обича. Но и двата метода, и двете неща са добри. Ако ви обича, е добре. И ако не ви обича, пак е добре. Вие сте здрави - добре е. Болни сте - пак е добре. Ще кажеш: „Защо е така?” Ако си една здрава, тлъста овца, то като мине един вълк, ще я хване за врата, ще я заведе някъде и ще я опапа. А ако сте болна овца, той само ще я побутне по корема и ще я остави. Ако сте здрава овца, вие ще бъдете в кошарата. За вас господарят ще взема повече грижи. Той се нуждае от вас. Като минава вълк, умният господар оставя винаги болните овце на вълците. Та, вълците пазят болните овце, а пък господарят пази здравите овце. Та, ако сте здрави, Бог ви пази. Ако сте болни, дяволът ви пази. Дяволът никога не иска един грешен човек да умре преждевременно, защото нищо няма да вземе. Той иска да хване някой праведен човек, да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството. В Пловдив двама-трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вьтре и извадила костилката и му се отворило гърлото. Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов - в дробовете. Щом дойде до любовта, трябва да имате най-хубавите мисли. Докато мислите, че един човек е лош, нито той се ползува, нито вие. Като съзнавате, че е лош, от какво аз разбирам по това? Той е енергичен човек. Лошият човек е човек, който работи само за себе си. А пък добрият човек е човек, който работи и за другите. Първият живее за себе си, дотам е дошъл. Той казва: „Аз трябва да уредя своите си работи и тогава да уреждам другите.” Той е прав за себе си. Има една любов, която урежда своите работи; има и една любов, която урежда и работите на другите. Когато някой се влюби, всички почват да одумват, има речено-казано. Казват: „Защо този обича онази. Че, тази ли е най-способната и най-красивата, че той ли е най-ученият?” Това са работи, от които всички трябва да се освободите. Сега аз ви говоря за онзи вътрешен процес на противоречие. Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога. Бог иска да знаем кога правим погрешка и всяка погрешка да изпъква, за да може да се пречисти. Всяка погрешка в нашето съзнание трябва да излезе навънка, за да се изправи. Ако нашата погрешка не изпъква в съзнанието ни, тя прилича на венозна кръв. И старите хора страдат от непречистена кръв и това образува кръвното налягане. Кръвното налягане е венозна кръв, която се събира във вените, и кръвообращението не е правилно. И тези хора преждевременно остаряват. Значи, колкото се може по-малко венозна кръв, колкото се може по-малко лоши мисли. Добрите мисли са артериалната кръв на човека. Лошите мисли са венозна кръв. Онова, което можем да направим, е следното. Вие сте дошли в света и трябва да работите. Досега сте живели за себе си. Какво сте направили за Бога? Като отидете в онзи свят, какво ще занесете? Ако кажем, че заминавате за другия свят, коя мисъл ще ви крепи, какво сте направили за Господа? Ще ви приведа примера, анекдота за онзи американски милионер. Умира той и отива в другия свят. Явява се при апостол Петра. Американците имат духовни приказки. Американецът казал на Петра: „Аз направих една църква.” Петър казал: „Платено ти е, понеже вестниците писаха за църквата.” – „Направих едно училище.” – „И за него писаха вестниците. И то ти е платено.” Той му разправя все за платени работи. „Ти си приел за тези работи долу, на Земята; кажи едно добро, за което никой не е писал.” Онзи казал: „Веднъж излязох от дома си и бързах по работа. Прикомандирова се при мен една вдовица и за да се освободя от нейната нахалност, аз извадих един долар, дадох й го и й казах: „Вземи го, да не ме безпокоиш. За това никой не писа.” Апостол Петър казал: „Да отидем при Господа, да Му разправим, да видим какво ще каже.” Господ казал: „Дайте му два долара и го върнете на Земята.” Вий някой път седите и искате да направите добро и казвате: „Този заслужава ли да му направя добро?” Господ, когато раздава благата, пита ли: „Той заслужава ли?” Благата, които Бог ви ги дава, давайте ги щедро. Не спирайте Божиите блага за себе си, давайте ги на другите. Не се месете в Божиите работи. Когато Бог някому дава болест, то е богатство. Когато Бог дава някому страдание, то е богатство. Каквото и благословение Бог да дава, всичко това е за добро. Всичко, каквото Бог дава, е добро. Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства. Този брат Сава във време на болестта си каза: „Уча се сега да живея вече.” Като страда, той се учи да живее, почва да мисли за другия свят. Почва да разбира, че когато човек живее за себе си, това не е живот още. Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си. Като дойде човек да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица и без никаква женица и остане сам, тогава ще намери истинския път, да няма нищо. Само любовта да те крепи. Да останеш във въздуха. Да нямаш нито земя, нито нищо друго. Като влезете в онзи свят, няма да виждате Слънцето, Земята, въздуха. Тези хора няма да ги има. Знаете ли какво ще бъде положението ви. Има едно друго положение, много по-красиво, но за да го видите, трябва да се отворят очите ви. Писано е: Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. Тогава ще видите един реален свят. Физическият свят е свят на фактите. Духовният свят е свят на законите, а пък Божественият свят е свят на принципите. Тези работи ги знаете. Да имате любов, която да внесе във вас живот. Да приличате на извор. Да имате Мъдрост и да приличате на запалена свещ, която никога не изгасва. И свобода да имате, която никой не може да ограничи. Да се събере целият свят против вас и пак да бъдете свободни. Та сега казвам: Работете, за да получите онзи живот на Любовта и тази Любов да я почувствувате. Защото един ден човек, когато умира, ще се намери в трудно положение, ако не разбира това. Ако разбирате закона на любовта, ще си излезете спокойно из тялото. А пък ако не разбирате закона на любовта, дълго време ще се мъчите вътре. Защото човек е свързан с много връзки. Та, на Земята сме дошли да се освободим от ненужните връзки, които имаме и които ни правят много неспокойни. И като се освободим от връзките, ще остане само една връзка. Тогаз ще дойде онази Божествената радост в нас и ще разберем какво означава физическият живот. Физическият живот е подготовление за духовния, а пък духовният е подготовление за Божествения. Щом влезеш в съвършенството на Божествения живот, тогава ще разбереш смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Радостта иде от Божествения живот. Добрата молитва. Мислете върху онзи стих, в който Христос казва: „Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема.” Та, всички трябва да имате приготвено място. Трябва да имате любов и никой да не отива за другия свят, докато не му е приготвено мястото. Когато му е приготвено мястото, тогава да отива. 6 ч. 19 мин XIX година (1939 ÷ 1940) 44-та лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 31 юли 1940 е., София - Изгрев. 14. Георги Радев (Бележки от съставителя Вергилий Кръстев) 1. Когато аз се родих за Духовния Изгрев през 1969 г. и когато тръгнах да търся последователите на Учителя Дънов, бяха изминали почти 30 години от заминаването на Георги Радев. По някаква случайност, от Невидимия свят ме закачиха за Борис Николов и Мария Тодорова и аз работих с тях: десет години – с Мария и двадесет години - с Борис. А те бяха първи приятели на Георги Радев. И затова можах да публикувам нещо за него. 2. За ролята на редактора на сп. “Житно зърно” вrж “Изгревът” том II, с. 215 ÷ 218. Това е Георги Радев. 3. За началото на комуните, в които участвува и Георги Радев, редом с Борис Николов, виж в “згревът”том II, с. 129 ÷ 156, 236 ÷ 238, том V с. 407 ÷ 419, 555 ÷ 570, 694. 4. За метеорологичната клетка и слънчевия часовник, които са ръководени на Изгрева от Георги Радев, и за неговите изследвания виж “Изгревът” том II, с. 172 ÷ 173. 5. Много усилия употребих и много време, но накрая успях да накарам Борис Николов да напише нещо за Георги Радев. Не написа, а ми го разказваше и аз го записвах на магнетофон. Но за да стане това, му казах: “Той не ти е приятел, както и ти не си му пръв приятел, както твърдиш. Ако си такъв, то отдавна щеше да напишеш нещо за него.” И след това склони да разкаже нещо. Виж “Изгревът” том III, c. 81 ÷ 86. 6. За големите спорове между Георги Радев - застъпник на хелиоцектричната астрология, и Георги Марков - застъпник на мондиалната астрология, виж “Изгревът” том III, с. 124. Жалко, че техните машинописни текстове не достигнаха до мен. Те бяха загубени през годините до 1945 г., а след това нямаше кой да ги съхрани. За Георги Марков виж “Изгревът” том IV, с. 389 ÷ 392, 394 ÷ 395, 438. 7. Учителят поставя Георги Радев да играе ролята на “Змията ментор” във вътрешната школа. Виж “Изгревът” том IV, с. 415 ÷ 417, 419 ÷ 420, 438. 8. Георги Радев и Дафинка - виж “Изгревът” том V, с. 555 ÷ 568. 9. Георги Радев и неговата гостенка - охтиката - виж “Изгревът” том V, с. 557 ÷ 559. 10. Георги Радев и последната беседа за него - виж. “Изгревът” том V, с. 559 ÷ 566. 11. Георги Радев и новите дрешки - виж “Изгревът” том V, с. 566 ÷ 568. 12. Георги Радев и дипломата – виж “Изгревът” том том V, с. 569 ÷ 570. 13. Георги Радев и отклонението - виж “Изгревът” том V, с. 569 ÷ 570. 14. Как рождените сестри на Георги Радев воюваха срещу Учителя – виж “Мария Радева и ключът на Мъдростта”, в “Изгревът” том V, с. 570 ÷ 572. 15. За Верка Куртева, чийто възлюбен бе Георги Радев (Жорж), виж “Изгревът” том V, с. 713 ÷ 716. 16. За разказите на Верка Куртева за Георги Радев, за неговото заминаване, за творчеството му, за живота й с Георги Радев, за възпоменанието е за човека с дух на воин и с душа на девойка виж “Изгревът” том X, с. 460 ÷ 465, 465 ÷ 468, 468 ÷ 471, 471 ÷ 476, 476 ÷ 480, 480 ÷ 484. 17. Как отново се завърна Георги Радеви как работи с Милка Периклиева - виж “Изгревът” том III, c. 218 ÷ 220. 18. Около 30 години съм издирвал онова, което бе публикувал Георги Радев. Успях да го събера. Неговото творчество трябва да се публикува в един отделен том на “Изгревът”. Там му е мястото, за да се запази чрез Дух и Истина. И дано имам години, условия и средства да го направя. 19. Снимковият материал, който прилагам тук, е онова, което съм събирал и което ми бе дадено от Верка Куртева и Борис Николов. 20. Реших да представя биографично Георги Радев по начина, по който го бяха представили неговите приятели, които бяха издали един специален, посветен на него брой на сп. “Житно зърно”, година XIV (1940 г.), кн. 7 ÷ 8. Аз го включих изцяло. За да се знае, да се помни и да не се загуби, защото това ми бе единственият брой. Едва ли днес някой го притежава. А сега ще се съхрани. 21. От вестник “Братство” извадих онези броеве, които бяха посветени на него. Бяха писали онези, които също влизаха като астролози в “Изгревът” том XVIII. 22. Ако ми се предадат негови материали, негови снимки, то може да се издаде един том специално посветен на неговото творчество в поредицата “Изгревът”. Но досега никой нищо не дава. Загубени са, а онова, което е останало, не се познава и накрая умишлено се укриват. 23. Неговият почерк и подпис стоят под онзи документ, който доказва кой е създателят на Изгрева. Виж “Изгревът” том XIII, с. 805 ÷ 807, а самият апел за създаване на поредицата “Изгревът” е даден на с. 94 ÷ 96 от том ХШ. точно и ясно. Затова “Изгревът” го има днес! Макар че всички са срещу него. 24. Прилагаме на скенер-копие кориците и първата заглавна страница на “Астрология” на Сефариал, чийто превод той прави. А тогава в България тя е една от първите публикувани астрологии, която се ползва от изгревяни още от 1929 г. Това го сторихме в материала за астролога Георги Радев в началото на този том. 25. Астрологичната му карта, с хороскопа и коментара му, ще бъде дадена в следващия том - XIX, който е II част за астролозите на Изгрева. 26. А сега, за ваше удоволствие, ще публикуваме стихотворението на Олга Славчева, поместено в същия брой на “Житно зърно” бр. 7 ÷ 8, с. 207, което е поместено в памет на Георги Радев. 27. А пък Димитрина Антонова възпява деня на свободата на земята, за да бъде както на небето, така и на земята. И то е в памет на Георги Радев. Олга Славчева ПОСЛЕДНА И ПЪРВА Аз чакам тук съдбата да отвори Вратата на заключения храм. Но с мене чакат още много хора, Тълпата изпревари ме и там. Навсякъде последна във живота За даровете на този свят, А първа ме изпращат на Голгота За ударите, сипещи отвред. Там първа съм, и даже всички хора Оставят ме пред тях да мина аз. Надварят се кой път да стори, Навреме да ме стигне лобни час. 13.IX.1940 Д. А. [Димитрина Антонова] ИДЕ ТОЙ О, иде той - денят на красотата с потоци чудна светлина, далеч прогонил тъмнината, далеч за вечни времена. О, иде той - денят на светлината, разцъфнал в красота, донесъл с себе си живота, донесъл пролетта. О, иде той - денят на свободата, стопил вековни ледове, покрил земята със надежда, с безброй красиви цветове. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * В 9 ч на 22 юли 1940 г. си заминава Георги Радев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев). * Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Тази беседа от 31.VII.1940 r. от Учителя е посветена на Георги Радев, който си е заминал на 22.VII.1940 г. в 9 ч. * Става дума за Георги Радев. {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) † Йордан Савов. За него виж в „Изгревът” том V, с. 124 ÷ 126 и в „Изгревът” том V, с. 583 ÷ 585. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) ‡ Става дума за Георги Радев. {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване