Jump to content

3. Иван Антонов


Recommended Posts

3. Иван Антонов

(1.IX.1899 г. ÷ 29.X.1964 г.)

Вергилий Кръстев

1. За Иван Антонов ми е разказвал Галилей Величков. Вrж „Изгревът” том I, в „Кой управлява света?”, с. 39 ÷ 42. Тогава разбрах какво нещо е Учител и какво представляват преродените личности от Стария Завет, от Новия Завет, дошли в Школата на Учителя Дънов. Каквито си бяха навремето, такива си останаха и тука, на Изгрева. Проверих го чрез делата им.

2. Живях в дома на Мария Младенова три години, наул. „Тракия” № 5, на таванския етаж, където по-рано бе живяла родната й сестра Весела, която лично познавах. Тя често ми е разказвала за Иван Антонов. Излизали са често на екскурзии тримата - Иван с Мария и мъж й, Илия. Имам няколко снимки от тези екскурзии. Разказваше как е получил името Иван Салонски. Понеже българите са недисциплинирани и са скарани с времето и точността, то, когато е почвал да говори Учителят в салона, всеки е влизал, когато и както си иска. Това е смущавало Учителя и слушателите, понеже всички са се обръщали да видят кой е дошъл от града и с какви дрехи е облечен. Това се отнасяло много за тоалетите на жените. Накрая Учителят не издържал и казал: „Имали някой от вас, който да застане на вратата и никого да не пуска, след като съм влязъл?” Мълчание, Иван Антонов скочил и рекъл: „Аз ще бъда този човек.” И никого не пускал. Нарекли го Иван Салонски, понеже вардел салона. Оприличавали го на куче и на звяр, който пази вратата на господаря си. Но това не го е безпокояло. До края на Школата е изпълнил задачата си. Аз сега оценявам много тази негова роля на пазач и стражар на салона. Сега, когато организирам концерт- рециталите по спомени на „Изгревът” и с песни на Учителя, непрекъснато влизат в салона и се точат един след друг. После излизат, пак се връщат. Аз зная, че го правят нарочно и умишлено. Някои влизат в тях и те му изпълняват командата да пречат. Понякога несъзнателно го правят, друг пьт - напълно съзнателно. Все ми се иска да викна: „Къде си, Иван Антонов, да си поемеш поста и да застанеш страж на вратата! Ще те нарека Иван Концерта. Ще те повиша като титла.” Но Иван Антонов го няма. Не е още дошел. Но ще дойде. Време е вече някой да заеме поста му достойно.

3. Искали са приятелите да го отстранят от поста му - охрана на вратата на салона. Но Учителят не е позволил. Питал ги е: „Вие бихте ли застанали на неговото място и да вършите неговата работа?” – „В никакъв случай - е бил отговорът им. - Ще се скараме с всички.” Не приели поста му. Не могли да го отстранят.

4. В спомените си Драган Петков в „Изгревът” том VII, с. 138 говори, затова как Учителят му е дал правото да работи и с двата метода - на доброто и на злото. А защо? Защото е могъл да издържи. Това е за силните. Такъв случай може да намерите и в спомените наТодор Ковачев за Иван Антонов в „Изгревът” том VIІ, с. 348 ÷ 350 – „Неизпълнената задача”. Не всеки може да бъде силен и в едното, и в другото. Но окултният закон гласи: който е силен в злото, може също така да бъде силен и в доброто, но при условие че Духът го обърне към Господа на Силите. Такъв е случаят с апостол Павел. А на Изгрева такива личности е имало много и те са описани в поредицата на „Изгревът”. Някои са се обърнали с лице към Господа, а някои са били обърнати гърбом. И досега!

5. Аз не заварих Иван Антонов, но онова, което изследвах за него като астролог, беше необикновено. Аз го преценявах като астролог от разказите на онези, на които е правил хороскопи, разрешавал им е съдбите и изричал пророчества. А това е много. Особено след заминаването на Учителя, това е било голям проблем. За всяко нещо са питали Учителя. А вече Него го няма - кого да питат? Астролозите, ясновидците, викали са духовете на спиритически сеанси. А Изгревът в София е бил пълен и с астролози, ясновидци и медиуми. А имало е и онези, които са запитвали, слушали и проверявали казаното с живота си. Едно такова семейство е било и това на Мария Младенова и полковник Илия Младенов - виж „Изгревът” том VII, с. 3 ÷ 54. Те са имали две дъщери, Лиляна и Анжела и каквото им е казал Иван Антонов, всичко е било точно за тях. Аз се явявам у тях след 30 години. Мария Младенова ми говореше за Иван Антонов, за астрологическите съвети, които е давал на мъжа е. Точни и верни!

6. Аз заварих и други, които говореха за неговите познания като астролог.· Такъв случай описва и Мариета Бертоли в „Изгревът” том VII, с. 677 ÷ 678 в „Силата на астрологията”. Този астролог, който е владеел тази сила, е бил Иван Антонов. А Влади Симеонов го е проверил с живота си.

7. Много хора срещнах, които разказваха за него. Аз изучавах астролозите по два начина. Първия начин - проучвах разказите на онези, които са се доближавали до някой астролог. Там оценката е реална - те говорят точно защото са го проверили в живота, ала след 10 ÷ 20 години. Вторият начин е, когато лично съм се срещал с тях, когато са ми правили хороскопа, разглеждали са то пред мен, говорили са и аз съм записвал всичко или на ръка, или на магнетофон. И след това го проверявах чрез живота си. Така днес, след 20 години проверките ми са точни и аз най-добре зная каква е силата на всеки един от тях. Не само знание, но трябва да имат и пророческа сила. Така съм проверявал всички - никой не е останал непроверен в този том на „Изгревът” - XVIII, че дори и в следващия том на „Изгревът” - XIX, за астролозите.

8. Когато записвах спомените на Елена Андреева, я накарах да разкаже за всеки един от изгревяни. Разказа и за Иван Антонов. Има го в „Изгревът” том ІХ, с. 171 ÷ 172. Останал е в спомените на своите съвременници като човек, който изпълнява точно своите задължения на мястото, на което е поставен. С нахалните и войнствуващите се е справял, защото е бил много силен физически, психически е бил устойчив и е можел да се справя с всичко.

9. Когато подреждах материала с историята на Русенското братство, което бе по спомените на Марийка Марашлиева, която бе от Русе и бе свидетел на цялата русенска история, то тя разказа и за съдбата на братския салон за Русе. Старият Тодор Ковачев го бе построил, а синът му Боян Ковачев бе го продал. Понеже тя познаваше Тодор Ковачев - внукът му и син на Боян Ковачев, поисках някои сведения. Накрая аз отидох при него и му разказах за това, което ще публикувам. А то сега е отпечатано в „Изгревът” том VI, с. 664 ÷ 676, 667 ÷ 679, 679 ÷ 684, 684 ÷ 687. Тогава Тодор Ковачев ми каза, чи историята е друга и е в противоречие с онова, което аз описвам. Накарах го да се подготви и да я разкаже. В уречения ден отидох с един ролков магнетофон и записах целия разказ от него. Прехвърлих ролковия запис на касетки и ги предадох на Марийка Марашлиева да ги прехвърли на машинописен текст на хартия. Тя го прехвърли и аз го предадох за печат. Не съм променил нищо. Виж „Изгревът” том VІ, с. 687 ÷ 700. Така тук му дадох възможността да разкаже онова, което знае и да се защити от обвиненията срещу баща му, че е продал салона в Русе и че е оставил братството в Русе без салон.

Това го описвам, защото тогава се уточнихме, че ще ми разкаже и за Иван Антонов.

10. Дойде определеното време, аз отидох при него, той предварително се бе подготвил и разказваше всичко, което си спомняше за Иван Антонов, а аз записвах на ролковия си магнетофон. Той можеше да разказва много добре, мисълта му течеше последователно, така че между разказа му и евентуалното описание на лист хартия едва ли щеше да има някаква голяма разлика. Отново прехвърлих записа от ролковия магнетофон на касетки, предадох ги на Марийка Марашлиева и тя ги прехвърли на машинописен текст на хартия. А това е много уморително. Вие прехвърляли ли сте запис на лист хартия? Пускаш едно изречение, спираш касетофона и каквото си запомнил, записваш чрез пишущата машина на хартия. Ами ако пишеш бавно и пишеш с 2 ÷ 3 пръста? Върви много бавно. После връщаш записа назад, пускаш го, за да провериш дали е записано точно и продължаваш да записваш следващия ред. Така Марийка прехвърли целия запис за Иван Антонов. Аз не съм му променил нито една дума. Единствено сложих подходящи заглавия на разказите. Тодор Ковачев се съгласи. Аз бях съставителят на „Изгревът” и имах своя план и концепция по какъв начин трябва да се публикуват спомените на последователите на Учителя Дънов в

„Изгревът”. И го спазвам досега.

11. Публикувах материала в „Изгревът” том VII, с. 333 ÷ 405. Обозначих отдолу кога са правени, в кои години и дати. Правени са два записа: единият – през 1994 г. в два дни - 23 и 29 май, а другият - през 1997 г. на 1 юни, когато подготвях неговия материал за публикуване в „Изгревът” том VII.

12. Тодор Ковачев ми разказваше, че Галилей Величков не е описал както трябва случките с Иван Антонов. Казах му да ги опише и да даде да ги публикувам. Съгласи се. Записах всичко и всичко точно е публикувано. Обикновено след всеки автор правя своите бележки, как съм работил с него. Но тук не направих никакви бележки, а ги правя сега. Вероятно тук име е мястото.

13. Тодор Ковачев ми разказа за това, че Иван Антонов има написана Астрология и тя е у него. Аз също имах тази Астрология на ксерокопие, но това копие трудно се четеше - беше или бледо, или пък много черно. А изобщо не беше му дошло времето да се разправям с астролозите на Изгрева. Уточнихме се да ми предаде впоследствие целия материал, да го публикувам, когато му дойде времето.

14. И както се случва почти винаги, че когато се задвижи един автор или материал от поредицата на „Изгревът”, веднага се явяват онези, които искат да пречат. Явяват се веднага, някои им внушават отгоре и започват да ме изпреварват. А целта е да ме изпреварят и да изопачат цялата стратегия на поредиците на „Изгревът”. И така в един ден се явява Любомир Гълъбов и на уречения адрес търси „Тодор Ковачев – внук”, така, както съм го отбелязал в „Изгревът” том VI и том VII. Иска от него съдействие, за да издаде „Астрология” на Иван Антонов и носи едно ксерокопие от нея. Тогава Жечка - съпругата на Тодор Ковачев, му казала, че този материал е обещан на Вергилий Кръстев за издаване и не могат да си променят решението. Тогава Любомир Гълъбов си тръгва, а Тодор Ковачев ми съобщава цялата случила се история. Дори ме извикаха по телефона да отида при тях и ми разказаха всичко.

15. С Любомир Гълъбов и жена му Доброслава Гълъбова се познавах. Те бяха участвували в програмата за издаването на оригиналното Слово, която аз създадох, организирах и реализирах. Това е описано подробно - как съм работил с екипите, в „Изгревът” том XVI, с. 829 ÷ 884. А на с. 853 ÷ 854 е описано, че Любомир Гълъбов участвуваше във финансирането на няколко заглавия, дори от името на неговата фирма „Урания”. Впоследствие парите му бяха върнати чрез Жана Иванова, на която многократно заявявах, че неговите пари трябва да се върнат. И се върнаха до лев.

Освен това семейство Гълъбови успяха да въведат в компютъра си две томчета от Общ окултен клас по стария правопис до 1945 г. Виж „Изгревът” том XVI, с. 898, № 9 и № 10. Така че те участвуваха в две направления в програмата по издаването на оригиналното Слово, която аз ръководех. Веднъж финансираха и участвуваха чрез фирмата „Урания”, а втори път подготвиха две томчета за издаване, които те сами ги финансираха. Парите впоследствие им бяха върнати. Така че Любомир Гълъбов го познавах и бях работил вече с него. А каталогът за онова, което съм издал, е в

„Изгревът” том XVI, с. 894 ÷ 901.

16. Обаждам се на Любомир Гълъбов и му разказвам какво съм научил лично от Тодор Ковачев, защото те бяха много развълнували, лично ме извикаха в дома си и ми разказаха всичко. И че важи поетият ангажимент - да се предаде „Астрология” на Иван Антонов на мен. Любомир ми разказа, че изобщо не е запознат с историята за публикация на тази „Астрология”. Обясних му, че ако иска, може да си я издаде и сам, но ако иска, може да работи с мен, ще го извикам, когато му дойде времето и ще мудам материалите да ги работи. Той се съгласи.

17. Дойде и другото време, когато аз месеци наред работих по автори, изучавах материалите, които ги бях прибрал, изкарвах ги на ксерокопия и ги подреждах в папките. После Онзи, Който ръководи от Небето вписването на „Изгревът”, ми предаде концепцията в действие. И аз подготвих всички астролози и бяха запланувани, поради големия материал, да се отпечатат в два тома на „Изгревът”. А аз тази концепция я имах в ума си от 1970 г, когато преминавах през астролозите, за да ми разглеждат собствения хороскоп. И чрез него знам кой какво знае и какво може. Беше много трудно, но сглобих материала в една верига и по нея протече онзи Космически ток, който свързва и тече в поредицата на „Изгревът”. Този материал извън „Изгревът” не може да бъде действен. И едва ли има някой човек в България, който да се ползва от ръкописите на астролозите на „Изгрева”. Тези там са неми, те мълчат, те не говорят за живота на астрологията, защото го няма Духът на Астрологията. А Астрологията има ли Дух? Има. Прочетете в „Изгревът” том VI, с. 430 ÷ 433 в разказите на Симеон Арнаудов (Дякона), за да се запознаете откъде идва истинската Астрология, защото съществуват „Двете астрологии”, както ги описва самият той.

18. Извиках удома Любомир Гълъбов, разказах му за концепцията си. Той я разбра. А тя е от ясна по-ясна, но за този, комуто се даде. Дадох му я. Предадох му целия материал, който бях издирвал 30 години и който бях подредил. Гласувах му доверие. Казах му, че отговаря пред „Изгревът”, пред авторите астролози и пред мен. Съгласи се да го подготвя за печат. Трябваше да се набере целият текст, да се направи след това разпечатка на набрания материал, да се коригира и да се въведат корекциите в компютъра. И тогава да ми се предаде записаният материал на дискета, самата коригирана разпечатка и оригиналните папки. Той обеща да го направи както трябва. И го направи.

19. Любомир Гълъбов обеща да поеме финансирането на предпечатната подготовка. Заплащаше скъпо на онзи, който въвеждаше. С жена му Доброслава правеха корекциите на разпечатания материал. Един четеше оригинала, а другият следеше дали е правилно въведен. А това бе много трудно. И винаги, когато са решавали да работят върху този материал, изневиделица са пристигали неканени гости. След това разбират, че това е план от онези сили, които са изпратени да им пречат. Започват да излизат вън от града по разни мотели и хубави места, за да работят. След това са предавали коригирания оттях материал да се въведе в компютъра. И накрая те си свършиха работата. Тя продължи около три години. Бях го предупредил, че веднага се явяват онези, които крадат материали от мене, ползват моята концепция и ме изпреварват. Ще се явяват и ще му предлагат да издадат материалите без мен, като ме отстранят. И това впоследствие се случва. Но Любомир отбива всички домогвания на крадците.

20. Това е един огромен материал за два тома на „Изгревът” по Астрология. Двамата - Любомир и Доброслава, положиха невероятен труд, невероятно време и вложиха свои лични пари за предпечатна подготовка. Предупредих го, че тези пари не могат да се възстановят, понеже „Изгревът” се купува около 100 броя, а издаваме по 1000 броя. Освен това тези пари отиват за „Изгревът”, Той финансира и онези консумативи за тонер, хартия и за паус. След това материалът бе предаден на Вихър Пенкови Ефросина Ангелова да го прочетат още веднъж, да се странира и да ми се предаде, за да го прегледам. Аз уточнявах разделите и заглавията. Трябваше да сложа своя печат върху странирания материал, че го одобрявам. Този печат бе невидим задругите, но реален за мен. Разказваше ми Вихър, че когато му предали материала, двамата съпрузи въздъхнали от облекчение, че са се отървали от този огън. Който е работил за „Изгревът”, много добре знае, че това не е само вътрешен и външен огън, но това са бури, урагани, светкавици и гръмотевици, които винаги падат върху нечия непокорна глава, вдигнала се срещу „Изгревът”. И така, сега Вихър Пенков, жена му Ефросина Ангелова-Пенкова, сестра му Буряна Пенкова работят върху първия том. И то напълно безплатно. Призовах и Марина Иванова да помага - а тя подготви да се отпечата „Изгревът” том XVI и том XVIІ. И тя работи безвъзмездно. А за моя труд и за онези, които съдействуват от Небето и от Земята, да не говорим. Това не може да се опише. То трябва да се опита, за да се види. Но не всеки може да издържи. Някои бягат, но има и изключения - те остават с мен и с тях работя. Благодаря им за помощта.

21. Когато предадох подготвени всички материали за астролозите на Любомир Гълъбов, той отиде и взе от Тодор Ковачев копието от Астрологията на Иван Антонов, понеже бе на пишеща машина и бе запазено. А Любомир имаше ксерокопие. Така че е работено по материалите на Тодор Ковачев. Той знаеше за моята концепция и съдействуваше за „бай Иван”.

22. И ето, ние навлизаме в последния етап при подготовката на този том. Вихър бе взел от Любомир целия материал, оригиналите, разпечатките с корекциите и записания материал на дискети. И когато започват да работят материала на Иван Антонов, се установява, че ги няма два материала. А това са Предговорът на Тодор Ковачев и една друга статия – „Време”. Имат я на дискета, а няма оригиналните статии на хартия и няма съответната разпечатка с корекциите. Обаждам се на Ефросина - съпругата на Вихър, която отново четеше целия материал, сверяваше с оригинала и коригираше съответните пропуснати грешки от първата корекция. Искам да се запозная с тези материали. Но ги няма при тях, не са им предадени. Обаждам се на Любомир да провери дали не са забравени при него. И при него ги няма. Аз веднага разбирам причината, защо са изгубени тези материали. Ако нямаше оригиналите, не могат да се включат в този том. И този материал няма да се отпечата. А каква е причината? Не мисля, а тя веднага изплува в съзнанието. И веднага започвам да действувам.

23. Когато задвижиха концепцията за астролозите, онези, които ръководеха от Небето поредицата „Изгревът”, то аз отидох при Тодор Ковачев и го помолих да напише увод към Астрологията на Иван Антонов и да опише всичко, което знае за случая. Друг нямаше жив, който да знае. А освен това, онова, което той разказа, бе отпечатано за Иван Антонов в „Изгревът” том VІІ, c. 333 ÷ 405. Той бе свързан с Иван Антонов и чрез него трябваше да се довърши работата му. Сега бе наред астрологията. Той написа своя увод, но не ми го предава на мен, за да го прочета, да влезе в моето съзнание и ако има нещо, да изискам да донапише - той да го напише. Предава го на Любомир. А той го предава на онзи, който го въвежда. Аз тогава казах, че всичко трябва да преминава през мене. Защото чрез мен се движи „Изгревът”, а не чрез някой друг. Този материал не минава през мене. Аз не съм го подписал, не съм го одобрил за печат. И горе, от Невидимия свят, знаят това. Щом не съм се подписал върху него, това означава, че не го одобрявам. А щом не съм съгласен, то материалът се отстранява и изчезва. И сега е изчезнал и сега го няма никъде. Но го има написан на дискета. Това означаваше, че без оригиналния текст не може да се включи за отпечатване. И така, това се отстранява от печат. А аз съм го задвижил като идея и изпълнение. Но някой решава да ме прескочи. И сега аз също трябваше да прескоча този материал. Поставяха ме на изпит. Но нали аз го движа, аз съм го решил. И действувам. Обаждам се по телефона на Тодор Ковачев, че оригиналния материал го нямай искам копие от него. Това е на 18 юли 2003 г. На следващия ден, 19 юли, той изважда ксерокопие, аз отивам при него и той ми го връчва. Но му разказвам цялата история и че това е станало, защото материалът не е предаден на мен, а на друг. Значи са ме прескочили като етап и като ръководител на тази програма. И онези от горе също прескачат материала и сега не може да му се отпечата материалът. И накрая, сега, на 18 юли 2003 г. аз научавам, че те са два материала. Да се чудя ли или да се ядосвам ли! Правя и двете. Накрая прибрах от Тодор Ковачев и двата материала. А още не бях ги чел. Ето сега, днес, на 23 юли 2003 г., ги чета и правя своите забележки. А на 31 юли трябва да се предаде за печат.

24. И което е най-важното, научавам от Тодор Ковачев, че някой си човек от Варна му се обадил, че иска да издава Астрологията на Иван Антонов и търси информация и бележки за него. Тодор му обяснил, че този материал се готви за печат. Онзи там му обяснява, че работи по някакви си астрологически бележки на някаква си Магда. Той не се съгласил да им дава материала. Същият човек се обажда на Любомир Гълъбов и също търси информация и някакви биографични данни. Изобщо, искат да попречат. Да разколебаят и сътрудниците на този том. Да ме преварят и да издадат първи и да изопачат нещата. Това са правили винаги. А те не знаят, че с лъжа, кражба и мошеничество няма чистота. А само в Чистота може да се движи Духът. А там, където няма Дух, то няма и живот. Затова всички написани Астрологии досега на Изгрева са безмълвни и те не могат да се четат. На тъмно можеш ли да четеш? Трябва да светнеш електрическата крушка. Този космически плам, ток и сила преминава само през „Изгревът” и в него преминава Духът. И той е там. И така, чак днес, 23 юли 2003 г., в ден сряда, аз за пръв път чета предговора за Астрологията на Иван Антонов от Тодор Ковачев. А този материал се подготвя цели 3 години от Любомир Гълъбов и цели 3 години този предговор стои при Любомир, а при мен не идва. И когато дойде времето да задвижим този том, то този материал за предговора изчезна. Изчезна. Няма го никъде. Да го включа ли или да не го включа? Някой от горе е бесен, че съм прескочен и затова отстранява този материал. Изобщо не ми е минавало през ума да го прескоча и аз и така да не се публикува. Та нали аз съм го искал да се напише?! Аз, а не някой друг. Накрая се сдобих с ново копие и сега го чета. Адо 31 юли 2003 г. аз трябва да предам том XVIІІ за печат. След една седмица всичкият материал отива за печат, а аз сега преглеждам материала. Чудноватости, нали? Да се побъркаш!

25. Това, което е написал в предговора си Тодор Ковачев, друг не може да го напише. И затова съм търсил и изисквал това от него. Вие да не мислите, че това е много лесно? Само аз знам какво ми струва това - и време, и сила, и енергия. Ако не бях поставен за тази работа и ако не стаяха зад мен Сили и Власти от Небето, аз изобщо не бих направил нещо. И да исках, нямаше да мога. И нямаше да мога да издържа и отдавна да съм изгорял и отвътре, и отвън. А трябва да си свърша работата. Друг, и да иска, не може да направи нещо. Нито знае, нито може, нито може да издържи психически, умствено, физически, финансово и т. н. Та аз съм човекът за тази работа. А кой е този човек, виж „Изгревът” том XVI, с. 820 ÷ 821. Всичко бе направено по Дух и чрез Слово - виж с. 821 ÷ 822. А как съм си свършил и изпълнил задачата си за издаването на Оригиналното Слово на Учителя Беинса Дуно, виж в „Изгревът” том XVI, с. 818 ÷ 905. Така че аз съм изпитан. И така, аз съм се доказал. Аз съм реален и действуващ в Сила, в Слово и в действие.

26. Тодор Ковачев отбелязва в своя Предговор, че в отпечатания текст в „Изгревът” том VII, с. 392 аз се мъча да го оборвам. Няма такова нещо. А каква е истината? Първо, това е магнетофонен запис, при който Тодор Ковачев разказва и аз записвам на ролков магнетофон. През цялото време аз слушам внимателно, изобщо не го прекъсвам и той много точно разказваше онова, което бе решил да разкаже. Беше си отбелязал поточки на един лист хартия. А целият му разказ е публикуван без нито една пропусната дума или пък да е променена. И разказът му е много точен и на мен ми харесва. Той е документален, исторически е верен. И така Иван Антонов е оставен в историята първо благодарение намен, че задвижих този „Изгрев”. А без Тодор Ковачев - нямаше кой да го разкаже. Така че двамата го оставихме този Иван Антонов в историята. Нали сега е в „Изгревът” и оттам излизане няма. А и той от Невидимия свят ще си пази материала в „Изгревът”.

27. Второ. След като Тодор Ковачев завърши своя разказ и както се въртеше ролковият магнетофон и както магнетофонът бе поставен на масата, аз започнах да говоря. Говоря, а магнетофонът записва. Онова, което е записано на магнетофона, е публикувано на с. 391 ÷ 392. Марийка Марашлиеаа го е прехвърлила дословно. Аз не съм променил нищо. След това следва включването на Тодор Ковачев, публикувано на с. 392. След това аз продължавам да говоря и магнетофонът - да записва и то е публикувано на с. 392 ÷ 393 дословно, по записа от магнетофона. И накрая, след мен се включва Тодор Ковачев - на с. 393. И накрая записът завършва с думите на Тодор Ковачев. Отдолу има забележка на Редактора, че това е дословен запис. Не е променен. Съществува на две места този запис - на ролковия магнетофон и на касетки, от които Марийка Марашлиева го е слушала и го е прехвърлила на машинописен текст. Така че онова, което твърди Тодор Ковачев, че аз се опитвам да го оборвам, не е измислен текст впоследствие, а част от записа. А кога е правен записът, го има напечатано на с. 405 в том VII на „Изгревът”.

28. Трето. А сега, онова, което съм казал и което е отпечатано, дали е вярно. Прочетете го. Всичко е вярно. Но ако на някой не му изнася, това е нещо съвсем друго. А защо не му изнася? Не желаят да се знае, за да могат впоследствие да се заблудят следващите поколения и да ги отклонят. Това бе направено. Едното отклонение бе направено през 1945 г, след заминаването на Учителя Дънов и то трая точно 45 години - от 1945 до 1990 г. През 1990 г. бе направено второто отклонение и то ще трае също 45 години - до 2035 г. И отклонението има своя път. Отклониха се по всичко. Промениха Словото на Учителя, песните промениха, промениха Паневритмията. Духът на Заблуждението сега ги води. Нека ги води. И той трябва да съществува. Върши си своята работа много добре. Моите поздравления към него,

И сега, като препрочитам този текст на том VII, с. 391 ÷ 393, се учудвам как съм могъл да го изкажа в такава сбита форма и за толкова кратко време.

29. Познавах много хора, които не работеха и нямаше кой да ги храни, както по времето на Учителя, така и след това, от 1945 до 1990 г. Беше жестока картина за гледане. Но аз ще се спра на друго място по този проблем. Пример: Георги Радев от този том. Не е работил. Предавал е уроци по английски и френски. Правел е преводи, за които изобщо не са му заплащали. Лъгали са го. Едвам е живял. За това разказва Верка Куртева в „Изгревът” том X, с. 408, как е превеждал денонощно, а издателите на книгите не са му плащали. Казвали са му, че това е идейна работа, но са си прибирали парите в джоба. А той е гладувал. Мария Тодорова също разказва как Славчо Печеников-Славянски е окрал Георги Радев и не му е дал лев за преведената от френски книга „Жан-Жак Русо”. Виж „Изгревът” том V, с. 721 ÷ 722. Крадат му труда, а той гладува. И се чуди защо гладува. Ще се чуди, няма как да не се чуди. Трябва да си научи урока за послушанието към Учителя в този си живот. Ако беше станал асистент в Университета и не си беше хвърлил дипломата, животът му по друг начин щеше да протече. Виж по този проблем в „Изгревът” том ІІ, с. 61 ÷ 84, за да видите кой стои над астрологията и кой я управлява. А на с. 85 ще видите какво е мнението на Учителя за захвърлените дипломи. Защото сами Георги Радев и Борис Николов захвърлят дипломите си и не работят това, за което са завършили. А защо? Защото не могат да се подчиняват на човешките и на държавните власти и на Кесаря. Това е истинската причина. А другото е оправдание. Дори и Мария Тодорова колко пъти пред мен е упреквала Борис Николов, че цял живот е занаятчия-мозайкаджия, а можеше на тия години да бъде не професор, а академик. А той се оправдаваше така: „Имам квадратури в хороскопа си и трябва да работя с камъни.” А защо не стана професор за тези камъни, а стана мозайкаджия? За този въпрос виж „Изгревът” том V,„Георги Радев и дипломата”, на с. 568 ÷ 569 и „Георги Радев и отклонението”, на с. 569 ÷ 570. Това е за захвърлената диплома на Георги Радев.

30. А за захвърлената диплома на Борис Николов прочетете в „Изгревът” том II, с. 156 ÷ 158, за историята на черния гарван. Мария Тодорова до края на живота си не можеше да се примири с това, че не е станал асистент по ботаника, когато са го викали в университета. Виж „Изгревът” том V, с. 568 ÷ 569. Аз бях свидетел как той много трудно взе пенсия, понеже не му признаваха годините, прекарани в затвора и тези преди 1945 г, понеже не беше си извадил осигурителна книжка и не бе си я облепил с таксови марки. Онези, които имаха такива облепени социалноосигурителни книжки, имаха право да им се зачетат тези години и получаваха пенсия. А той трябваше да храни освен себе си, но и Мария Тодорова и слугинята Станка, която живееше при тях. За нея виж „Изгревът” том V, с. 199 ÷ 202. Мария Тодорова нямаше пенсия, изхранваше я Борис. И нейната диплома не видях никога. Комунистическата власт бе изкарала един специален закон - онези, които са над 75-годишна възраст и нямат пенсия, получаваха социална пенсия. Но с нея тогава можеше да се изхранва човек на тази възраст. През 1975 г. бяха подготвени всички документи за тази социална пенсия, трябваше да се предадат през есента на 1975 г, но тогава тя се разболя, документите не се подготвиха и Мария си замина през 1976 г. без пенсия. Помагаха им другите около тях, за да се изхранват. Не ме предизвиквайте, че мога да разкажа още такива неща, че ще потънете в земята от срам, А защо? Защото е опорочен високият Идеал от Словото на Учителя.

31. Друг астролог, който си захвърли дипломата, бе Методи Константинов, който имаше при това докторат. За него виж „Изгревът” том IV, с. 362 ÷ 544. А за това какъв е финалът на неговия живот, виж на с. 540 ÷ 544. А обърнете внимание на с. 541 ÷ 542, за да видите, че Небето не прощава за грешките на окултния ученик - от с. 542 от ред 6 отгоре до ред 38 отгоре. Дори му предлагат друга служба след неговото уволнение от министерството, но била за него незначителна. Не я приема, но приема да стане музайкаджия. Виж „Изгревът” том IV, с. 515, ред 9 отгоре до ред 18 отгоре. Точно и ясно. Ето как захвърли дипломата си. И после ще заблуждават останалите след тях. Но не пред мен.

32. Влад Пашов работи като печатар преди 9.IX.1944 г. Но той също не се осигурява, по съвсем понятни причини. Не си облепва осигурителната книжка със съответните държавни таксови марки. След 1945 г. до 1950 г. работи в братската печатница и получава малка заплата. Но също не се осигурява. От 1950 г. остава да работи в братската книговезница. И когато се закрива през 1957 г., той заедно с другите протестират и се подписват в едно писмо срещу Братския съвет, защото остава без работа и без малката заплата. После го назначават като домакин и накрая идва процесът срещу Братството през 1957 ÷ 1958 г. и всичко се разтуря. И той остава без заплата. И започва трудният му живот. Накрая успява да подготви някои документи и получаваше една символична пенсия, с която можеше да си купи на ден по една кофичка мляко и парче хляб. Какъв е изводът? Не се подчиняваха на властите, на социалната система на комунизма и затова не се възползуваха от социалните придобивки на тази система от 1945 до 1990 г. А такива имаше. Днес никой не може да ги отрече.

33. И още. едно доказателство за захвърлените дипломи. В „Изгревът” том XVI, на с. 600 съм публикувал дипломата на Пеню Ганев за учител. В том XVІІ, на с. 317 ÷ 324 съм публикувал дипломите на Елена Хаджи Григорова за учителка. В същия том съм публикувал на с. 885 ÷ 888 дипломата на д-р Стефан Кадиев. Така че ми предайте да публикувам дипломите на Иван Антонов. Да, ама ги няма. А защо ги няма? Защото ги е нямало или защото не си ги е взел, или са изчезнали? Много държа да ми се отговори.

34. Аз познавам много добре цялата обстановка на Изгрева от 1945 до 1957 г. и от 1957/58 до 1963 г. и от 1964 до 1990 г. И никой не може да ме заблуди. А защо изнасям всичко това? Да се знае и да се помни, защото това са етапи, през които са преминали предните поколения. Техните грешки са опитност и поука за останалите. Аз не чопля в душите на хората. Аз трябва да ги преведа в следващата епоха. Това може да стане само чрез мен и чрез „Изгревът”. По Друг начин не може. Това нещо съм го написал и в „Изгревът” том ІV, с. 646 ÷ 647. Така че аз съм по професия каналджия, отговарям за отводящия канал на Изгрева и през него трябва да премине цялата мръсотия на Школата от 1900 до 1922 г, от 1922 до 1944 г., от 1945 до 1990 г. и от 1990 г. до сега, 2003 г. Та, аз съм каналът. Запуши ли се каналът отвътре, с вас е свършено и няма да го има „Изгревът”. И ще се задушите и ще се удавите. И няма да ви има. Затова пазете канала, да бъде винаги цял и проходим.

В една къща трябва да има комин. Моето съзнание представлява и комин едновременно за всичко онова, което по-горе описах за годините от 1900 до 2003 г. Благодарение на този комин, който поддържах в себе си, запазих оригиналното Слово на Учителя и го издадох. Виж „Изгревът” том XVI, с. 818 ÷ 905, така че, пазете комина, да работи, и канала също, да оттича мръсотията, защото няма да ви има. Тази служба съм я поел и я върша по достойнство.

35. А кой създаде „Изгревът”, виж „Изгревът” том XIII, с. 805 ÷ 807. А на Изгрева съществува Черната ложа 75 % и Бялата ложа - 25 %. Виж Общ окултен клас, I школна лекция от II година от 6.Х.1922 г. – „Положителни и отрицателни сили в природата”. Така че аз работя и за Бялата ложа, и за Черната ложа и ги оставям исторически в „Изгревът”. А над „Изгревът” по време на Учителя и сега стоят двама архангели с мечове и посичат всяка една непокорна глава. Единият с меча посича тези от Бялата ложа, защото отговаря за тях пред Бога. А другият архангел, отговарящ за Черната ложа, посича своите непокорни подчинени. Посича ги. Аз съм изучавал това. Доказателствата са стотици и са в „Изгревът”. Така че, не ми пречете да си довърша работата. Иначе ще имате работа с двамата архангели. Това е обяснението. Точно и ясно. Виж „Изгревът” том XV, с. 893 ÷ 894 – „Изгревът - мястото на Бялата и Черната ложа”. Идва един и ми заявява: „Та какво се правиш на Господ и обиждаш приятелите?” Отговорих му: „Аз не съм Господ. Но аз съм този, който свърши работата на всички, че дори и на баща ти, и го спасих от историческия му провал. И го има отпечатан в „Изгревът” том XV. Но това го направих аз, а не го направи ти - синът му. Аз съм нещо, а ти си нищо.” Това е положението. Не може да се примири, че ме има и че си реализирам плана, спуснат ми от Небето и сега говори: „Вергилий има много недостатъци.” Имам ги, защо да ги нямам? Колкото са по-големи постиженията на един човек, толкова се виждат и се открояват, че са по-големи недостатъците му. Щом си един голям връх, то до него има пропасти и бездни. Едното върви с другото. Качете се на връх Мусала и се огледайте наоколо и вижте бездните. Не лъжа, не крада, не обсебвам, не пия, не пуша, вегетарианец съм, не блудствувам и не притежавам никакви пороци на човешката развратна природа. Пенсионер съм, с труд честен съм си изкарал пенсията като лекар, и то на най-трудното място - на предните позиции - при народа! А това не е малко. Дори е много. Затова ме пазете, да ме има!

36. А въпросът, който повдига Тодор Ковачев за астрологичните дати, дали са верни, на последователите на Учителя Дънов, ще го засегна в следващия, XIX том със случки и доказателства. И не само ще се изумите, но ще се смеете и ще плачете едновременно. Тук не му е мястото за отговор, защото изисква много време за разказ, обяснение и доказателства. И много ще ви хареса. Обещавам ви. Ще се превивате от смях и от плач.

37. А сега ще говорим за Оногова, Който даде знанията на Иван Антонов, за да усвои астрологията. Ще говори и за онзи, който запамети това знание. Единият е Учителят Дънов, а другият е Иван Антонов.

38. А сега ще говорим за онзи, комуто „Астрологията” бе издиктувана от Иван Антонов и онзи, който я записа на Рила. А това бе Николай Монов. След това той я преписа на пишуща машина в 4 копия, от които едно предава на Тодор Ковачев. Без труда на Николай днес нямаше да я има тази „Астрология”. А тя е диктувана, според Тодор Ковачев, преди процеса срещу Братството, който е през 1957/1958 г. Значи нейната рождена дата е около 1955/1956 г. И така трудът на Иван Антонов и Николай Монов се реализира. Дори Николай сам от невидимия свят си подготви да му сложа на финала неговата собствена снимка и две снимки от неговия пчелин. Прекрасна гледка! А той е имал много фотографски негативи, които е прибрал от д-р Иван Жеков, но сега те са

прибрани от някого и едва ли някому трябват. Затова предайте материалите на Николай Монов на мен. За да го има него в „Изгревът” и да ви има и вас в него, като сътрудници. Благодаря на Николай.

39. А сега ще говорим за Тодор Ковачев, за разказа му за Иван Антонов в „Изгревът4 том VII, с. 333 ÷ 405. Ако не беше разказано и не беше публикувано от мен, Иван Антонов нямаше да го има вече. А сега го има, благодарение на Тодор Ковачев. Благодаря на Тодор. Благодаря и на себе си, че го направих.

40. А сега ще говорим за Любомир Гълъбов и съпругата му Доброслава, които работиха 3 години за подготовката на материалите за астролозите на Изгрева. И които финансираха предпечатната подготовка. Благодаря им.

41. А сега ще говорим за това, че Тодор Ковачев подготви и написа очерк за Влад Пашов, за Иван Антонов, предостави ми ги, и те се публикуват. А преди 3 години предаде своя оригинал от Астрологията на Иван Антонов, да се въвежда от нея на компютъра на Любомир Гълъбов. Благодаря му.

42. А сега ще говорим, затова че Тодор Ковачев подготви снимки и негативи за Влад Пашов и за Иван Антонов. Така че те остават исторически не само като автори, но ги има исторически като ликове и образи. Благодаря му.

43. А сега ще говорим и за Марина Иванова, която се включи и подготви за печат целия този материал за бележките на „Изгревът” том XVІІІ. А тя имаше сега бебе на 3 месеца, едно дете на 3 години и друго - на 8 години. Но успя да се справи. Благодаря на Марина.

44. А сега ще говорим за Вихър Пенков, за съпругата му Ефросина Ангелова и за рождената му сестра Буряна Пенкова, които участвуваха в последния етап. Четяха, поправяха корекциите, оформяха чертежите и астрономическите знаци и символи, странираха и подготвиха целия този материал. И то напълно безвъзмездно. А освен това снимковият материал бе подготвен от мен, но Вихър Пенков пресне снимките, работи върху тях и ги подготви за печат. Благодаря и на тримата.

45. И е тоя цялата видима верига от приятели на Иван Антонов, които помогнаха да остане в историята на Братството и на човечеството. Радвай се, Иван Антонов! Описан си в Стария Завет, има те и в Новия Завет. Има те сега и в Третия Завет, в „Изгревът”. Но благодарение на твоите верни приятели по Дух. Благодарение на тях. Но не на този или онзи - хора без лица и без дела.

46. А аз, рабът Божий на име Вергилий, крачещ още по земята българска, успях да спася тези бисери, нанизах ги на огърлица и ги оставих в „Изгревът”. Успях да ги съединя. И да ги сваля, онези души и личности от Невидимия свят и да ги вкарам в „Изгревът”. Пуснах Космическия ритъм, той протече през веригата, с която ги „завързах” в „Изгревът”. Космическия ток го пуснах в „Изгревът”, той протече и те светнаха като електрически крушки. Сега светят и осветяват тъмнината. И никой не може да каже, че не знае. Има го в „Изгревът”. „Но не съм го чел.” - Да си го чел! „Ами, не знаех, че съществува тази книга.” Как да не знаеш, като по цяла България вървят изпратени проповедници и подставени лица, че дори и заплатени, и говорят срещу нея?! Така че, всички знаят, че я има. И никому не ще му се прости, че е невежа и незнаещ. И всеки ще си заплати за своето отклонение. Прошка няма да има. В никакъв случай.

47. Благодаря на Онзи, Който ми помогна от Небето да завърша този том за астролозите и да го издам. Името Му го знам. Духът Му го познавам. Изявил ми се е в Сила и Дух, в Слово и Живот. Жив е и го има. Той е Вездесъщ! Благодаря на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно, Коленича пред Духа Му и го зова: „Позволи ми да имам дни, години и сили, за да си довърша работата, за която съм изпратен на земята! Амин.”

22 юли ÷ 23 юли 2003 г. София

Вергилий Кръстев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...