Jump to content

12. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3416, 21.XI.1930 г.


Recommended Posts

12. Вестник „Зора”, г. ХІІ, бр. 3416, 21.XI.1930 г.

ДЕЛОТО НА ТИМЕВИ ПРЕД АПЕЛАЦИЯТА

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЦЕСА.

КАКВО УСТАНОВЯВАТ СВИДЕТЕЛИТЕ

Софийският апелативен съд вчера започна да разглежда шумното дело по убийството на

Ангелина Лулчева, по което Софийският окръжен съд осъди на смърт Стойка и Малина Тимеви.

Двете подсъдими бяха доведени с полицейската камионетка към 8 и половина часа. Те са облечени вече в арестантски дрехи и видимо спокойни.

В 10 ч заседанието се откри. Тимеви се защищават от г-да проф. Ганев, В. Савов, Константинов, Стратев и Ив. Кулов, Граждански ищци са: Тумпаров, Дюкмеджиев и Чичовски. Направи се проверка на свидетелите. Защитниците и прокурорът поискаха да се допуснат някои нови свидетели, на което съдът се съгласи. В 11 ч и 55 мин заседанието се вдигна за после обед.

СЛЕДОБЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ

се откри в 2 ч и 45 мин. Свидетелите положиха клетва. Само една от тях - Невена Георгиева*,

не иска да даде клетва, защото била от „Бялото братство”. Тя обяснява:

- Аз съм християнка и следвам учението на Христа, че не трябва да се кълнем нито в небето, нито в земята.

Прокурорът настоява да даде клетва, в противен случай да й се наложи съответното наказание.

Свидетелката заявява отново, че няма да се закълне. Председателят й дава време да си помисли

до разпита и я предупреждава, че в противен случай ще бъде приложен законът.

Пристъпи се към

РАЗПИТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ.

Доктор Шеханова: Като лекарка в психиатрическата клиника е правила наблюдения върху

Малина Тимева и констатирала, че се е намирала в истерически транс.

- През времето докато бе в транс - казва свидетелката - тя говореше откъслечно и често повтаряше: „Вър... вър!... Не съм аз... не съм аз убийцата”... А след известно време: „Аз съм! Е, добре, аз съм!... Аз знам всичко... машината, дето се чупят костите”... След като оздравя, Малина отричаше да е извършила убийството.

Свидетелката заключава, че Тимева през време на болестта си имала пълна загуба на съзнанието си. У нея е липсвало самосъзнание. Не си спомня да е падала от леглото. Констатирала някои симптоми, по които могла да се съмнява, че Тимева може да симулира, но това ставало много по-късно, след като тя дошла на себе си.

Правило й впечатление, че била много спокойна, че танцувала с една от сестрите, когато е била обвинена в толкова тежко престъпление.

Евгения Янкулова: Говори също за положението, в което била М. Тимева, когато била в болницата. Буйствувала и късала дрехите си. През време на транса е била с отворени очи.

Професор Попов: - Аз лекувах М. Тимева. Чувствителността на кожата липсваше, на запитванията не отговаряше. Вторият път я видях да пее. На запитванията пак не отговаряше. Чувствителността на кожата бе пак повишена. На третия ден отговаряше на запитванията, но в безпорядък. Възпроизвеждаше някакво спречкване. Тия хора й казвали, че е много хубава. Казваше, че е македонка. На четвъртия ден бе вече в съзнание, много уморена и се оплакваше от силни главоболия. След два-три дни бе изписана за затвора.

Доктор Антонов: - След разглеждането на делото от окръжния съд, говорих със сестрата Зора Бакалова. Тя ми разказа какво е говорила М. Тимева първия ден, когато е била доведена в психиатрическото отделение. Прислужницата Елена Дачева я извикала към 11 ч през нощта, казвайки й: „Ела, сестро, да чуеш и видиш как се признава Малина. „Аз я ударих веднъж - казвала тя

- а майка ми я удари три пъти.” говореше нещо за теслата и казваше: „Намерете кръв де, какво ще ми направите.” Тези думи аз записах и по-късно ги съобщих на прокурора.

Зора Бакалова: Описва състоянието на Малина в първите дни на болестта й. На запитванията не отговаряла. Вечерта тя я хранила. Не приемала охотно храна, но във всеки случай не я отказвала. Към 11 ч прислужницата я извикала да чуе признанията на Малина. Но когато отишла. Малина вече не говорела. След една-две минути започнала да говори за някаква разходка с Лулчев, започнала да плаче и вика: „Гела, Гела!...” Споменавала за наследство и се страхувала от „черния полицай”„.

Елена Дачева: Потвърждава, че към 11 ч през нощта Тимева започнала да говори: „Теслата беше наша. Аз ударих един път, майка ми удари три пъти и след това всичко хвърчеше. И нашият нужник хвърчеше.” Започвала да бълнува: „Гела, Гела!... Всичкото богатство на мен ще оставиш.”

- Ама тук не можах да разбера точно как казва: - „Защо те убих” или „защо ли те убиха?”

Доктор Радионов (лекар на затвора) разказва, че първия ден, когато били заведени в затвора подсъдимите, той запитал Стойка Тимева:

- Как стана всичко това?

Пред него тя казала, че „изпълнила майчиния си дълг”. Признала пред него, че в полицията се държали добре с тях. Прегледал ги и не намерил никакви външни следи на насилие. Разказва за два инцидента в затвора - с надзирателката й при съобщаването на Тимева, че е наказана с карцер за лошото й поведение, при което М. Тимева припаднала. Лекарят твърди, че и при двата случая Тимева е симулирала.

При едно посещение, понеже му било обърнато внимание от Светла Павлова, той констатирал, че дрехите на подсъдимите били хубаво изчистени и ушити с нови конци. Майката казала пред Павлова, че не успели да зашият копчетата.

Иван Костойчинов (съдия-следователят, който води следствието срещу Малина) показва, че когато е ходил в болницата при Тимева, той е искал да се осведоми за здравето й, и че не е правил разпит на Малина по убийството на Лулчева.

Както майката, така и дъщерята направили по-късно самопризнания пред него, като разказали подробно как е било извършено убийството от тях:

- След приключването разпита на Малина, тя ме помоли да се погрижа за издирването на нейния златен часовник, за който си спомняла много добре, че е останал в Дирекцията на полицията и който й бил скъп спомен. Часовникът бе намерен и предаден на Малина.

Госпожа Понтара: - С Лулчева се познавам много добре. Десет деня преди убийството тя бе у нас. Питах я за нейното положение. Каза ми, че й било много мъчно, дето Лулчев имал момиче при него. Аз й казах, че ако съм на нейно място, ще го оставя. „Не мога, и той няма достатъчно средства, за да живее” - отговори ми тя. Запитах я защо тогава не облекчи положението си, като продаде някои от скъпите работи, които има. Каза ми, че това са й мили спомени от майка й, баща и баба.

Аз й казах: „Но Вие тези златни работи един ден може да ги загубите.” „О, не - каза тя, - те са толкова много скрити на тавана, че никой не може да ги намери.” Никога не е говорила пред нея за осиновяване на когото и да било.

Доктор Марков говори за черепа на Лулчева.

В. Сиромахов - директор на затвора, разказва, че Стойка Тимева е признала в кабинета на контрольор-счетоводителя, „че те са свършили тая работа за едно пиано”.

На всички в затвора направило впечатление, че Стойка и Малина Тимеви започнали да отричат участието си в убийството, след като имали среща със свои защитници.

Светла Павлова: - Бяхме с Малина и майка й в една стая. Още първия ден Стойка Тимева заяви, че е признала пред съдебния следовател и пред полицията, че потвърдила онова, което е казала там.

Свидетелката възпроизвежда подробните показания на подсъдимата как е станало убийството на Гела.

Цола Драгойчева: Говори също за самопризнанието на подсъдимите. Малина й казала, че страдала от няколко болести: властолюбив, славолюбие и амбиция. Станала членка и секретарка на

„Родна защита”. „Ако „Родна защита” - казала тя - не ме потърси, ще кажа последната си дума: кой ме е научил да убивам.”

днес, 9 ч преди обед, ще продължи разпитът на останалите свидетели.

* Невена Георгиева е Невена Неделчева, (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Къстев)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...