Jump to content

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част


Recommended Posts

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО,УМА И ДУШАТА

VII част

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО ГОВОРИ:

Вложете:

1.Истината в душата си.

2. Светлината в ума си.

3.Чистотата в сърцето си.

Ученикът има:

1. Сърце - чисто като кристал.

2. Ум - светъл като слънцето.

3. Душа - обширна като Вселената.

4. Дух - мощен като Бога и едно с Бога!

Ученикът работи с:

1. Чистота в сърцето си

2. Чистота в ума си.

3. Чистота в постъпките си.

Учението на Бялото Братство е:

1. Чистота на физическия свят

2. Светлина в умствения свят

3. Виделина в Духовния свят

1. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Милка Аламанчева

Лицето, за което ще диктувам тези редове е била на 14 години, когато Учителят за първи път я назовал с това име. За първи път тя се видяла с Учителя, когато била на 13 години и е живяла в Цариброд с родителите си. Майка й, германка по произход се интересувала от духовните въпроси, от окултните познания на живота. Когато Учителят обхождал България по села и градове да изследва главите на българите и да държи сказки по френология, сестра Тереза го е поканила у дома си на разговор. Това става в Цариброд и там е била Аверуни. Той се вглежда в нея, взема я на коленете си и изследва главата на детето. Тогава детето поглежда майка си и казва: „Мамо, какво ми прави този човек." Учителят казва на майката: „Каква мома ще стане тя." От този момент връзката между Учителя и семейството не прекъсва. След това, те се преместват в София. Също и Учителят остава там и майката става редовна посетителка на неговите беседи. Савка е била много ученолюбива. Учителят казва за нейния нос, че е лъжица, която е дошла на земята да гребе духовни знания.

На 12 години, тайно от родителите си тя посещава Учителя и му казва: „Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас!" Учителят й отговаря: „На никого няма да казваш това. Ще си купиш едно Евангелие и ще го четеш, като го разтвориш за пръв път, ще си сложиш пръста на някой стих и ще следиш какво ще ти се падне". И когато тя разтваря Евангелието пада се стихът: „Велико нещо и славно е да служи човек на Бога и да пребъде в Любовта Му." На тези години представата й за Любовта на Бога е тази, че тя е скрита в Неговата пазва. Представата на дете към своите родители.

Минават две години, тя пак отива при Учителя и той я посреща с думите, подавайки й двете си ръце: „Добре дошъл при мене, мой добри и верни Аверуни." Тя е направила един детски жест да го прегърне. Учителят се усмихва и казва: „Не си ти, не си ти, това е майката." - „Аз съм Учителю, аз съм." И когато си отива в къщи, отваря Евангелието и се пада стихът: „Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божий живее във вас?" Този стих е произвел в нея невъобразимо впечатление. Тя го поставя за основа на целия свой бъдещ живот. Храм Божий, думи свързани с чистотата и светосттта в живота. Минават редица години, през които тя посещава училището и през което време посещава частно Учителя и той й преподава духовни знания. Усилено тя изучава Евангелието и Библията. Учи известни стихове наизуст, изучава френология, ирисова диагностика, хиромантия. Веднъж тя със смях каза: „Даже изучих педилогия, но това няма да го казваш на никого." Понеже всичко, което изучаваше, го проучаваше много дълбоко, основно и винаги се е стремяла да намери истинското знание. Често пъти е изпадала в много големи противоречия между окултното, мистичното и официалното знание. Много често е плачела при Учителя и го е питала: „Учителю, де е истината?" Той й казва: „Ти ще я намериш при изпитите." Имало е случаи, когато е учела при Учителя за изпити и това е ставало предимно при философските въпроси. Между това цели 20-30 години тя е била в непрекъснати наряди с Учителя, формули, молитви, изучаване Словото. Тя непрекъснато е молела Учителя да й дава духовни задачи и при изучаване на някои стихове, тя е имала духовни опитности. Тя се е лекувала със стихове от Евангелието. При един от случаите й бил възпален апендикса и тя се е лекувала със стихове от Евангелието и Завета на Цветните лъчи със спектъра. Друг случай е имало при ослепяването й, дето тя се е лекувала по същия начин. Учителят й дал форми как да се облича, как да се реши и какви дрехи да носи. При известни периоди от нейния живот, тя е живяла много усамотено и имала контакт само с тези, които я обикалят по необходимост.

На 23 годишна възраст, на един Петровден на Рила тя поднася на Учителя подарък една своя книжка - „Свещените думи на Учителя към ученика". Това са разговори на Аверуни с Учителя. Отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси и Учителят отхвърля книгата. Тя изпада в голямо противоречие, скръб, учудване. В тази книжка са идеите, мислите на нейния живот, на които тя е получила отговор и тези истини, които той й е давал, сега ги отхвърля. Тя искала да умре и една сестра я намира край езерото. „Защо?" се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка

- благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане.

Непрекъснатите й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика. Извън духовната работа тя беше изключително на неговите услуги и ги вършеще така,както той ги желаеше. Нека приятелите да знаят, че Учителят имаше изтънчени навици и вкусове. Всичко това, което правеше в своя личен живот беше първо по рода си. Да направиш услуга на един Учител като него, трябва да познаваш неговия личен, частен живот. Учителят имаше доверие в този ученик и свобода да се проявява според неговото естество. Големите хора са непонятни за обикновения уровен на човека и много неща се разбират съвършено погрешно.

Учителят беше изтънчен и фин. Често пъти ние го измъчвахме с нашите разбирания и налагания на нашите вкусове. И при неговата голяма любов и отстъпчивост, той ни се подчиняваше и страдаше. При един случай, когато една сестра искаше да се вмъкне в стаята му и да прави различни услуги, да се избегнат известни пререкания, той отпрати всички, които бяха около него и остана сам. Аверуни не отива няколко дена при Учителя и на третия ден тя го завари сам тъжен. През тия дни той се е подреждал сам. Сам си е палил печката, метял и пр. Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари. „Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален. Кой от учениците му не си спомня неговите посещения.

Когато тя, Аверуни, завършила университета, Учителят й казва следното: „Е, сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си, ще я направиш себепедагогика." Той й създавал много изпитни положения, при които тя сама да се справя и проучава силата и възможностите, с които тя разполага.

Веднъж, посещавайки го при някаква случка, която тя не могла да разреши, тя вижда в ръцете на Учителя една крива свещ, която той се мъчи да изправи и изглади. -"Учителю, и мен ще изправите като тази свещ." Тя е получила много жестоки изпити по повод смирението и издържането на различните несгоди на и в живота. По повод на една от задачите в школата, които Учителят е дал на учениците, които трябва да понесат подигравките на околните и да следват задачата, която им е дадена, Учителят на нея й дава едни стари свои износени обувки, високи, с черен ластик отстрани, които тя да носи при различни случаи. Разбира се тя станала за присмех. Тълкуванията са били различни. Обаче понесла всичко и продължава да ги носи с мълчание и търпение. Тези обувки са запазени до днес в Йорданка Жекова. Учителят е следял начина, по които тя се е обличала. В школата кокетството е изключено. Веднъж тя е била облечена в бледосиня копринена рокля. Учителят й направил някакъв намек за нейната рокля, в който се изтъква нейната женственост. Тя взема роклята, полива я с газ и я запалва. Обаче какво изумление, когато изважда роклята от печката, газта изгоряла, а роклята останала невредима. Въпреки това, тя не я носи. При друг случай тя имала рокля с малки бродирани цветя с черен цвят. При изказванията, които той й направил, тя разпорва с игла всички черни цветя и роклята й става чисто бяла. Учителят се противопоставя на късите ръкави, късите рокли и ярки цветове, Цветът за ученика е сивия, светлогълъбов, белия, синия и пр. Косите трябва да бъдат прави отрязани до кокълчето на врата. Възбраната трае за ученика в известна фаза на неговия живот. За нея траела 7 години, след което тя можела да носи разкошни дрехи. Учителят й казва веднъж: „Аз изследвам твоите мисли, винаги ще ми говориш истината. Колкото и да е за тебе жестока. Аз познавам всички слабости на хората и да не се мъчат да ги скриват от мен. Имайте доблестта да признаете своите слабости, така може да ви се помогне."

Една от великите мисли на Учителя е, че той е дошъл на земята да повдигне падналата чистота. Защо е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си?" Защо е казано:„Познай себе си!", първия закон на вътрешната школа, как ще се справиш със себе си, ако не се познаваш и ако нямаш една мярка, дадена от самия Учител. Принципите и методите, и законите са тези, които помагат за изправянето на ученика. Стремежът към чистота и святост са качества, които приближават ученика до Учителя. Това е материя, с която той борави като ненадминат майстор психолог. При изучаването на Библията, Учителят й давал известни преживявания, които по-нагледно могат да обяснят известни епизоди за Рут. Често наесен той й казвал да събира малките картофчета в градината, които не прибират, тя ги е варяла и вечеряла с тях.

Целият Изгрев знаеше кога Учителят отива на концерт. Тези, които го придружаваха, сияеха. Учителят излизаше от своята стая със светъл костюм, светла мека дреха с пелеринка от мек пухкав плат. Пелеринката пришита за дрехата, с бял вълнен шал на врата, с бяла шапка от панама, с бастун в ръка. Обувките му бяха меки, деликатни, никога черни и когато ние го зърнехме всички имахме преживяването, че пролетта идва. Самата пролет е дошла в лицето на Учителя. Той беше представител на идеите, на които той посвети живота си. Разцъфтяването на Божественото в човешката душа в него беше всичко ценно и имаше смисъл като форма. Той оправдаваше съдържанието.

Движенията му бяха меки, походката му бърза и лека, като че ли не стъпва на земята. Когато ходехме на екскурзия, едвам можехме да го настигнем.

Учителят имаше неповторима походка, с неповторим маниер подаваше ръката си, за да бъде целуната. Между многото положителни качества, които притежаваше той, това бе да намира положителното и доброто във всеки човек, него не го интересуваха слабостите на хората. Той абсолютно не се спираше на тях. Слабостите са присъщи на човека, върху които той трябва да работи. Разумното и положителното насърчаваше и обработваше. Ако можеше някой да види каква неизразима усмивка имаше, когато някой направи нещо добро и хубаво. Лицето му просияваше. Той не обичаше споровете. При един спор в кухнята, той влязал и казал следните думи: „Хвърлете, рекох чиниите през прозореца и прекратете спора."

Той се интересуваше от всичко на Изгрева, от живота как протича в най- малките му подробности. Взимаше участие във всичко. Цялото стопанство беше като на длан в ръката му, концертите, школата, в кухнята и частния живот на всеки един. Той беше като баща, наставник, лекар и Учител на всички.

Учителят обичаше Изгрева. Обикновено при различните поправки той лично присъствуваше навсякъде. Как обичаше Учителят поляната, градината, лозето. Той насърчаваше всяка работа. Присъствуваше при набавянето на зимнина и често се съветваше с градинаря бай Ради и даваше оценка на най-малките неща. Не обичаше разхищенията. За него едно семенце беше ценно като начало на един нов живот. При един случай, при падането на едно фасулче от балкона той накарал бай Ради да слезе долу и да го прибере. На планината Учителят се чувствуваше като у дома си. Той обичаше да слага плодовете на слънце и после да ги яде, никога студени.

Аверуни често постеше десетдневен пост. До 7 дни работеше всичко и трите последни дни стоеше тихо в стаята си в размишление. Предстоеше заминаването на Аверуни в Латвия, където Учителят я изпрати със специална мисия. 1942 година в Германия имаше военно положение, трябваше да се прекоси Германия. На тръгване Учителят я хвана за ръката и й каза следните думи: „Помни, ти сега си светия, помни латвийците в твоето лице ще приемат Учителя! Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш." И тя е оправдала неговото поръчение. След завръщането й в България, на латвийците се дадоха много големи изпитания. Някои от тях загинаха и всеки един от тях е носил нещо топло и мъдро предадено от Учителя чрез Аверуни. При завръщането си от Латвия тя беше замолена от приятелите да сподели своите впечатления и престой там. Учителят правил опити с нея. Едни от задачите са били предаване мисли от разстояние, той предавал мисли на Аверуни и тя ги приема. В Латвия тя е държала 4 блестящи беседи.

Забележка на съставителя:

Спомени на Милка Аламанчева, с която Савка е живяла в една стая известен период.

Спомените на Милка Аламанчева са записани от Павлина Николова Даскалова от г. В. Търново, един месец преди да почине. (Почерк на Павлина Даскалова.)

2. МИЛКА АЛАМАНЧЕВА

Павлина Даскалова

Марийка Марашлиева (М.М.): Днес 20.12 1993 г., град София, поканих Павлина Даскалова да разкаже каква е връзката между Милка Аламанчева и нейното семейство.

Павлина Даскалова (П.Д.): С Милка Аламанчева се запознах късно. Моето семейство - на Никола Даскалов и Мария Даскалова, бяха приятели с Люба Аламанчева, сестрата на Милка. Люба Аламанчева работеше в предприятието „Зърнени храни" През време на бомбардировките над София тяхното предприятие „Зърноизнос" бяха преместени в гр. Търново, целия институт. И на братското лозе тогава, което беше от 19 декара, там се запознахме със сестра Люба Аламанчева, която стана близка на моите родители и приятелка на майка ми. Люба Аламанчева бе една рядко фина сестра. Те бяха поначало три сестри. И трите имаха тясна връзка с Братството. М.М.: Имената, ако обичаш. П.Д.: Най-възрастната беше Люба, след това Милка и най-младата - Цветана. Люба Аламанчева беше както казах чиновничка в Зърноизнос, а беше приятелка на русенеца адвокат Богомил Малджиев. Той също беше рядко фин човек, с много етика в отношенията си между хората. След 1943 год, след като станахме много близки, аз отсядах у тях на Изгрева. А те бяха продали къщата си в града, но бяха софиянци. След като баща им почина, те си направиха къща в двора на д-р Жеков, бяха си купили част от двора, на което място там точно си бяха построили две стаи с кухня и коридорче, направо на земята. Винаги там имаше място за мене, когато дойда по работа в София. Люба Аламанчева се интересуваше много от моя личен живот, беше ми като майка. С кого имам приятелство, какви са отношенията ми с някой мъж, как трябва да постъпвам. Съветваше ме, защото аз бях тогава 14-15 годишно момиченце. За всичко ми даваше съвети. Люба живееше в този дом с майка си, една стройна и хубава софиянка и със сестра си Милка. Милка Аламанчева беше библиотекарка на Братството, за което получаваше някаква минимална заплата. Тя разпращаше беседи из цяла България.

Люба е имала приятелство с Богомил Малджиев от ранната си младост, обаче Учителят не им е разрешил да имат брак. Винаги им казвал: „Рекох, почакайте!" „Рекох, почакайте!" Многократно, докато накрая те сами са се отказали от физическо разписване. Обаче те дружаха до последно. Но не и до последно, защото Богомил Малджиев след като почина Люба, изгледа Милка, грижеше се и за сестра им Цветана. Полагаше грижи и то много големи. Всеки ден носеше пълни чанти с продукти и различна храна и зарзават. Чувала съм от Люба, че Учителят й е казвал, че е била някога френска царица. Учителят й е предавал лично Паневритмията и понеже Люба е знаела отлично Паневритмията и френски език, Той я е пратил да предава Паневритмия на френското Братство, там в Париж. Това го знам със сигурност лично от сестра Люба. Люба беше стройна, елегантна жена, носеше се фино, имаше добър вкус. Беше кестенява и човек на ума. М.М.: За кое Братство говориш във Франция? П.Д.: В Париж. М.М.: Това на Михаил Иванов? П.Д.: Ами не мога да ви кажа, но знам, че в Париж тя е предавала Паневритмия. В това съм абсолютно сигурна. Стояла е няколко месеца там, за да предава Паневритмия по молба на Учителя. Учителят я праща. Той лично й е предавал, само на нея Паневритмията и после я пратил за определен период да бъде в Париж и да предава Паневритмията. Това го знам от първа ръка.

На Рила обичаше Люба да се шегува. Първо тя имаше естетически вкус, второ тя се държеше много нежно, много фино, отношенията й с хората бяха свръхделикатни, но главно не беше човек на чувствата, колкото на ума.

Милка Аламанчева, не зная по какви причини е живяла известен период в някакво семейство в Италия. Не ми е известно защо. Слугиня ли е била там, осиновена ли е била в този дом, забравила съм как стоят нещата, но лично от нея зная, че тя е живеела в Италия. Италиянска възпитаница е. Тя също беше много деликатна. М.М.: Колко години може да е била в Италия? П.Д.: Поне две-три години е била в Италия. Знаеше добре италиянски. Вече не си спомням.

Сестра Люба Аламанчева се разболя от рак, но не си спомням дали беше на черния дроб рака и почина така в страшни болки. Но пак, винаги брат Богомил Малджиев стоеше над главата й. И двамата са били френски възпитаници от миналото. И в този живот, казвал Учителят, не трябва да се свързват. Били са свързани в миналото и в този живот не трябва да се свързват физически. А Милка Аламанчева почина от артрит. Имаше много силни болки в ръцете си и в последно време много се изморяваше. Артрит ли беше, склероза ли, не знам, но много скоро се преуморяваше. Много дълги години говорехме с нея, че трябва да ми диктува какво си спомня за Савка Керемидчиева. И няколко месеца преди да почине, аз й казвам: „Небето няма да те приеме, Милке, защото ти имаш задължение. Ти толкова години си ми обещавала да ми диктуваш материали за Савка, а те са били първи приятелки и доколкото си спомням, тя ми казваше, че в известен период, те са живяли в една стая със Савка на Изгрева. Да, известен период са били двете само. Едната библиотекарка, а другата стенографка. Докато Милка после се прибрала при сестра си. И Милка Аламанчева почина в къщата на Люба. Като си замина Люба, тя остана изцяло там.

Сега, с третата сестра, Цветанка, се запознах през 1946 г. Бяха интернирани в Търново - семейството им. Понеже тя се е омъжила много млада, на 16 год. за един фабрикант и за да им вземат хубавата къща с много доброто обзавеждане и за да влезе човек от милицията да живее там, в тяхната къща, ги изселиха в Търново. Преди това къщата им беше в София, в центъра. За да се настанят комунисти и то от милицията хора, я отчуждиха след 9.09.1944 г. И ги изселват някъде, първо в Добруджа. И понеже майка ми имаше известно влияние, майка ми помагаше на комунистите преди 9.09.1944 г. И имаше един в милицията, на когот о майка ми много помагаше, сестра Люба я помоли да подпише декларация, че ги изисква в Търново. М.М.: Люба или Милка? П.Д.: Люба, понеже с мама бяха големи приятелки. Да не е там в онзи дивия край там - Диар Бекир в Добруджа. И мама отиде при този човек, на когото преди време е правила услуги и го помоли да подпише там някакъв документ, за да дойдат в Търново и ги настани да живеят в една съседна вила, до брат Стамат за известен период. Но Цветана имаше син болен от захарна болест, Боби се казваше. Малкият й син се казваше Панайот, че му викахме Ото. Понеже мъжът й беше изнервен, изтощен, по- възрастен от нея, отношенията им бяха много изострени, просто се разведоха, без да имат официален развод. Цветана си дойде в София, а децата останаха при баща си. Цветана си дойде в София и живееше при Милка. Това беше вече след смъртта на Люба. И тогава Малджиев също се грижеше за нея до края на живота си, но Цветана работеше в бригадата на Борис (и Петър Филипов) в Русе. Тя там им беше готвачка. Въобще, тя нямаше някакво образование и затова работеше при тях като им готвеше и по такъв начин си изкарваше прехраната след 9.9.1944 г. Но тя беше със слабо зрение и после държавата й отпусна пенсия, за да гледа тежк о болния си син, който ослепя. Тя получи не пенсия, а социална помощ. И накрая, понеже къщата им беше съборена и на нейно място построи къща Савата от Мърчаево, тя подписа договор, според който той й дава стая и кухня за ползване, докато е жива. И така стана, но последните месеци я прибира синът й. Тя почина при сина си. Това на първо време мога да кажа.

М.М.: Сега, ако обичаш да кажеш как стана записването на спомените. П.Д.: Пак казвам, че понеже аз отсядах у тях и бях много близка с Люба, станах много близка и с Милка, и винаги аз отсядах у тях. Тия три сестри бяха много различни. Люба беше на дълбоката мисъл, на дълбоката философия. Тя беше високо интелигентна. Милка беше човек на сърцето, много фина, нежна. Те всички бяха фини и хубави хора, но Милка беше по-топъл, по-сърдечен човек. Докато Цветана беше по-груба в отношенията си, по-така своенравна, по-обикновена жена. Животът я сблъскал със светски хора, от хайлайфа, с богаташите, а другите две сестри бяха всецяло отдадени на братска работа и Люба и Милка.

Като се върнах от Рила, 2-3 месеца преди да почине Милка, не си спомням годината, но трябва да е било 1981-82 год., но знам че беше 2-3 месеца преди Милка да почине. Връщам се от Рила и спях при Петър Филипов. Отивам при Милка и й казвам: „Милке, крайно време е, няма да можеш да си заминеш, защото ти си дала обещанние, а пък не си изпълнила. Аз вече десетина или петнадесет години те моля да запишеш спомените си за сестра Савка". А пък тя тогава имаше вече големи кризи от артрит, имаше силни болки и искаше да си замине. И затова се съгласи и каза: „Идвай, ще ти диктувам!" Обаче не можеше да ми диктува повече от страница и половина, толкова беше зле. И значи седмица и повече употребих за този материал да ходя да я моля, нали да ми го диктува.

Издиктува ми го целия материал. А аз понеже спях при Петър Филипов се похвалих, че тя ми го е диктувала и брат Петър Филипов, мир и светлина на душата му, се ядоса: как може аз, хлапака, според него, един несериозен човек, за такава ме смяташе той, Милка на мен да диктува, а не на него. И като отидох следващият път да ми диктува, тя ми се оплака, че той ходил при нея и й се карал и ми каза, преди да си тръгна: „Не, ти непременно трябва да оставиш това, което си написала, държеше много да го има този материал и не знам вече имахме някакви пререкания, но аз не го оставих и за голямо съжаление тогава се загуби една страница. Девета страница изчезна от диктувания материал. Приблизително аз го написах после, какво беше, но като си отидох в Търново. И дълго време аз държах този материал, без да го печатам, с почерка, който съм имала. Аз може би не го дадох на брат Петър Филипов, не че не исках да му го дам, просто се срамувах от почерка си, защото бързо пишех, може би имах някакви грешки, страхувах се, че може да не ми разбере и чак след десетина години го напечатах тоя материал и сега вече специално го напечатах втори път за вас. Това е.

М.М.: Ако обичаш да кажеш нещо за Богомил Малджиев. П.Д.: Трябва да ви кажа, че много го обичах брат Малджиев, защото той беше изключителен. Първо, като дете, когато се запознах в Търново, когато той идваше. При нас идваше Галилей Величков и брат Малджиев, заради приятелките си там и се смееха на нашия хубав диалект, нашия специален език там, търновски. Беряхме грозде на лозето и въобще имахме тъй много фини отношения през време на войната. Аз бях дете и им се радвах, и те свикнаха с мене и двамата - Малджиев и Величков. М.М.: За коя война става въпрос? П.Д.: Втората световна война, това беше 1943 и 1944 г. На Люба предприятието им беше преместено нали там и брат Малджиев свиреше на някакъв специален инструмент като балалайка, но не беше балалайка, а някакъв от тамбурашкия състав. М.М.:Да той беше диригент. П.Д.: Той беше диригент на тамбурашки състав и свиреше много хубаво на някакъв тамбурашки инструмент. И като се зададеше 1 март раздаваше на всички свои колежки мартеници обезателно. Въобще имаше към жените много фино отношение.

Лично ми е разправял един случай. И той беше също така от, как да го нарека, не от хайлайфа, но от интелигенцията на София. Ходил е по балове и т.н. Имал е най- напред една приятелка и един път щяли да ходят на бал, ми разправяше, но тя се върнала отъркаляна, някой я отъркалял. Той й казал да се върне в къщи и да се преоблече, за да продължат бала. Не й направил никаква бележка, а пък той някакъв злоупотребил с нея, изнудил я нещо. Тя не била виновна, обаче той се направил че нищо не вижда, нищо не разбира и си продължил отношенията с нея и бала! Обаче тя впоследствие разбрала, че не е за такъв фин човек, като него. Той никога не е поставял жената в неудобно положение. Такъв човек рядко можеш да срещнеш. После той беше изключително честен. И един път, когато Савата казваше, че те не са закупили мястото там за къщата, че то било на доктора. Тя, жената на доктора разнасяше неверни неща. Той целият се изпоти, но не каза нищо, отиде в института и ние го накарахме да заведе дело, за да докаже, че имота, в който живеят те, Аламанчеви, е на Аламанчеви, а не на Жекови. И понеже беше адвокат, отиде и ги постави на мястото, но като добри хора са решили, понеже сградата не е строена от тях, докато е жива Цветана да си го притежава. Сега не могат да се явят такива мъже, с такива фини отношения. После, той беше рядък брат. Всичко правеше за Братството с такава голяма любов, че... То тогава имаше братя и сестри с много фини отношения, много изискани и много симпатични, много изключително, то само като го погледнеш, виждаш в него финес. Ние сега сме деградирало поколение, защото сме живяли при комунистите. Аз съм прочела в една беседа от Учителя, ако само една година си живял без Бога се връщаш десет години назад в развитието си.

Забележка на съставителя Вергилий Кръстев:

Записът е направен на 20 декември 1993 г. от Марийка Марашлиева. Разказвала Павлина Даскалова от Велико Търново.

3. ПИСМА НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ

Светлий Учителю,

Когато човек е бил под милувките на Светлината,

Когато човек е расъл под погледите на Любовта,

Когато човек е живял в оградата на Истината,

Може ли на тъмно да стои,

може ли да не желае Любовта

и да не тъгува всеки час за този дом, де Истината живее?

Когато човек е бил близо, много близо при Изворът на тези три блага:

Светлина, Истина и Чистота; Светлина, която пръска мрака и дава нови простори, Истина, която държи душите близо до Бога и Чистота, която краси човешкото сърце.

Може ли да пие от друга вода?

Не! Той вечно ще желае Светлия извор на чистата вода, той вечно ще желае Светлия Извор на Любовта, той вечно ще желае извора на Светлината.

А лишена от тези Блага душата, макар и за късо време, тя не изпитва друга радост на земята, тя тъгува и силно желае да бъде пак под Крилата на Любовта, в прегръдките на Светлината, пред образа на Истината.

В забрава сладка искам да се унеса, в градината на вечния покой, в Нирвана да се намеря пак с Учителя ми драг.

Тук нищо ново няма. Комисията работи върху беседите. Аз утре мисля да ида към 66, да поизчистя от прах стаята за всеки случай нека бъде чиста за в неделя. Аз всеки ден очаквам Драган Попов да чуя някои най-приятни новини, оттам, дето е моята душа. „O, pure /poor/ girl!"*, ти си мислиш, че Драган Попов не се е завърнал, а той отдавна веч е тук и нищо ми не каза оттам. О, защо ми стана тъй тъжно, тъй скръбно. Учителят ме тъй оставя, той урок с това ми дава, на изпит ме подлага. Добре.

Ще превърна, всичко ще да сторя, но Светлий лик, на Учителя ми скъп, с нищо няма да засеня. Той светъл е и светъл ще остане. Мощно Той в душа ми се издига и грее там кат Светъл фар.

Учителю, Любовта която вложи Ти в моето сърце, тя магическа сила е за мен и всяка скръб и всяка неразбрана мисъл, тя в Любов превръща мигом.

О, как искам близо сега да бъде с разтворено пред вас сърце, душа, ум и воля да Ви благодаря за този Дар свещен.

На 2.10 ще се запиша в университета. Защо не съм сега аз на мястото на Мл. Попов, че аз да Ви донеса палтото?

Няма Любов като проявената Божия Любов.

Вашата Савка

29.09.1922 г. 7.30 ч.с.

София. Петък

______________________________

* Pure girl! (англ.) - чисто момиче.

Poor/ girl (англ.) - бедно момиче.

*

* *

Аз пийнах малко от шишенцето „отлив" и съм погълната от едно такова сдържано настроение. Една дълбочина се разстила в душата ми като синьото небе. [стенографски текст] Каква промяна в мен настана, сама учудвам се аз всеки час. От „онзи ден", кога в Нирвана ме отведе Ти, в градината, когато бяхме ние сами, за мене друг живот настана по-светъл и по-велик! Други мисли има в моя ум сега и други чувства пълнят моето сърце. Учителю, Учителю свещен, без теб не мога веч.

Всяка вечер звучат в моите уши мелодиите, които аз чувах всяка вечер там, в Търново на Вашата цигулка. Пред които аз забравях що тъга и скръб се нарича, душата ми се опияняваше и отлиташе в горните предели, в светлите предели на Любовта. Ах, де е таз музика сега?

Савка

*

* *

ЗА МОЯТ УЧИТЕЛ

(Тема 10) Основната идея на моя личен живот

БОГ

И МОЯТ УЧИТЕЛ

Савка

23.12.1923 г. София

*

* *

4. ПИСМО НА САВКА ДО СОТИРКА БАБАДЖОВА - ВАРНА

При Извора на Светлината

Далеч и много на високо, вред омайната природа,

Дето тревата по-зелена е, а въздухът по-свеж и чист,

Там, дето цветята разливат своите благоухания навред,

Дето чудни аромати изпълнят целия простор,

Дето редко човешки крак достига,

Мощен извор стои там един,

Кой със Светлина облива целий свят.

Той непрестанно води си чисти разлива.

И в тях Слова небесни скрити изпраща Той на дол.

Но малцина таз светлина виждат,

Малцина тез Слова разбират,

И малцина при Него достигат.

А кой при Него достигне,

Тайната на тез Слова разбира

И с нови сили и с новий Дух се той изпълня.

Но ти дете невинно, що тихо на песен изворска пригласяш,

Кажи как този път намери,

Кой ти тези взори откри?

При Извора си цяло и песента на Извора поемаш,

И тихо пригласяш на тез води студени.

И слени са веч двата гласа ...

О, да кажа искаш, кой ми пътя тук показа,

Кой ме при извора доведе, кой ми песента откри.

Но слушай, вслушай се в песента ми и в нея ще разбереш това що думи нивга не са изрекли.

И тихо, с притаен дъх запя детето:

Аз майка имах сал една, коя за мен цял свят замести.

В нея моя живот аз скривах всецяло и нищо вън от нея аз не търсех.

В нея, с нея, при нея - това бе моя живот.

Но кой знай как, един лъч прекрасен озари моя поглед стеснен

Зари на нов живот се в моя живот вмъкнаха

Сърце ми нова радост почувствува,

Видях аз новий свят, видях аз нов простор.

Но що стана с мен в този час велик?

Но мълком този лъч прекрасен скри се от моето лице.

Погледнах се, о аз бях веч сама.

Но майка ми е пак при мен, защо съм аз сама?

О Лъч прекрасен, де отиде ти?

Кажи, кажи, душа ми за Теб копнее от този час насам

Аз тебе търся в света.

Къде отиде ти, къде се скри?

О, светлина на моята душа, не скривай се от мен,

О Дух блестящ, о зари на Любовта.

По Теб, по вас ще тръгна аз сега:

Които е зърнал веднъж величието на Светлината,

Не може да остане веч без нея.

И тръгнах аз сама, съвсем сама от моя роден край.

Без сбогом тръгнах си оттам.

Към новий роден край, към светлии край

стремя се лудо аз.

Но, къде да ида, пътя аз не зная?

О, сърцето ми, това ще тихо ми подскаже.

И тръгнах аз напред нагор'.

И ето, отдалеч аз зърнах води студени и чисти,

кои с любовен жар надолу се разливат

и в тихото бълбочене, тайна една крият.

И в тяхната песен, слова велики чувам смътно.

Ще ида по-нагор' при Извора да стигна искам аз.

При него ще аз да си почина и моята болка на Него ще разкрия

в песен тиха, коя до него сладко ще изпея.

Не спрях се аз при тез води лазурни,

вървях аз все напред - при Извора, при Извора,

При Извора на Светлината!

Сърцето ми в трепет се изпълни,

заигра и силно взе да бие.

Кого ли ще видя ази там?

С кого ли ще се срещна?

Да не би, о тебе, Лъч прекрасен, аз пак да те зърна?

Може би в друга форма веч. Туй за мен не важи.

Където и да си, и в каквато и форма да ми се явиш,

аз ще те позная - сърцето ми ще те издаде.

И в Извора да се скриеш и там ще те разкрия.

О, Светлина необятна, о Дух Велик!

Ти ме намери там долу в мрака, а аз сега,

скоро, много скоро ще бъда при теб.

Това трепетът велик у мене говори днес.

При Извора стигнах. И що?

Познах аз същий Дух Велик!

Кой в Светлий лъч при мене се яви напред.

Намерих и познах те, о блян на моето сърце!

При тебе ще остана, при теб, Учителю на Любовта!

И млъкна малкото дете. И спре се неговата песен няма.

Какво стана нататък, това всеки тук достигнал лесно ще узнае.

И тихо зашуме водата чиста,

И песен нова, непозната за света запя.

И в тази песен, туй дете разбра

Слова Велики, изпълнени с Любов най-чиста,

кои до него се отправят:

„Разбирам те, дете, защо си тук дошло.

Аз много няма да ти кажа, но вслушай се в моя глас."

И онеме детето и отбра то следните Слова велики:

„Бъди тъй чисто кат водата!

Бъди тъй свежо кат росата!

Бъди тъй светло кат зората!"

И отговор детето даде, но не в думи се то изказа.

Поде детето песента на Извора Велик.

И сля гласа си с Неговия и там му благодарността изрече.

И дълго пя с него и още много му приглася.

И тихо занемя гласът на песента,

на която думите всеки лесно ще открие:

„Щ е бъда, ще бъда, ще бъда!"

Три пъти произнесе и млъкна със свойта малка мила песен.

И продължава да клокочи Изворът Велик.

Тез води, Слова небесни, разнасят нанавред.

Но две слова най-ценни и най-скъпи носят те всегда навред:

„Обичайте се, чада мили, любете се!

Една нишка има, коя ни свързва всички,

коя от Бога право при нас идва.

Любов, Великата Любов, се тя нарича."

Светлина и Любов велика!

Савка

На сестра Сотирка

картина от 26.01.1922 г.

четвъртък, 6 часа сл. обяд София

5. ПИСМА НА СОТИРКА БАБАДЖОВА ДО САВКА

Мила Л. [Лучка - слънце]*

Тази нова година 1925 да може ни помогнат силите да работим с тях, като придобием това, което ни липсва, силни в Него да вършим волята Му. Ти как си? Моето настроение много се беше развалило, но чувствам как всички ми помагаха, за да се възстанови и сега, Слава на Бога. Работя, вадя си бележки от IV година лекциите, също от ІІІ-та общите, а имам да преписвам още няколко от ІІІ-та годишнина и така ми минава времето.

Някоя нова песен имате ли? Сега какво разучавате? Имате ли оркестър? Там сте много и работете, защот о всички искат да видят нещо хубаво от нас и ние трябва да им го дадем.

Кажи на Георги Радев, че все чакам хороскопа си с тази 1925 година, която може би е по-благоприятна за придобиване на Добродетелите.

Сестрински поздрав на всички и теб.

Image_016.png

02.01.1925 г. Сотирка

_________________________________

* Lutia - слънце; Л. (Лучка) - слънце.

21.03.1942 г.

С. Б.Л .

Обична Савка,

Честита пролет. Пожелавам ти да се чувстваш като обичната ни сестра „Пролет" - обновена и хубава. Радост да те заобикаля. Вече я чакаме с нетърпение и тука. Бялата премяна я изпращаме, а очакваме земна и изпъстрена с всички хубави цветове, за да изпълни и нас с красотата им.

Ти вярвам вече ще започнеш сутринните ранни разходки, които така освежават? Ще започнете вие там гимнастиките, песните и игрите, а ние тука мислено ще ви придружаваме. Колко ги обичам, но тука нямам тази възможност и затова ще правя това, което ще мога.

Сега като ти пиша това писмо, в канцеларията, при многото си дела съм на „Изгрева" и се любувам на играта „Слънчеви лъчи." Колко е грациозна и с каква хубава мелодия, и как всички искахме да я пеем и играем както обичния ни Учител иска, но може би още много ще я упражняваме, за да я научим. „Красота" - там като бях не я чувствах, но сега я живея и се радвам на всичко.

Поезията е много хубава, а с прозата миличка трябва да се занимаваме, че доста време ни отнема.

Мама едвам крета и чака вече хубавото време, за да започне да излиза - пече на слънце и прави вдишки - спасителните вдишки.

Как е сестра Тереза? Ходи ли при нейните приятели? Сестрински, поздрави с хубави пожелания за празника на сестра Тереза и всички близки. Няма да ги изброявам, защото знам, че ти ще направиш това.

Ще целунеш ръка на обичния Учител, когато ти извършиш това, ще си помислиш за мен, за да получа и аз благословията Му.

Поздрави и от мама. Сестрински целувки:

Сотирка*

_______________________________________

* Сотирка Бабаджова е от „Класът на Добродетелите", представител и водеща месеца на Добродетелта. Виж „Изгревът", том XII, стр. 598.

6. ИЗ ДНЕВНИКА НА САВКА

СЪБРАНИЯТА НА НАШАТА ГРУПИЦА

Марийка, Невенка, Стефка и аз* *

09.02.1920 г.

Понеделник вечерта бяхме при Учителя (от 6.30 до 7.10). Даде ни наставления и ред на събранията ни. Пет минути преди да почнем, ще седим мирно и няма да мърдаме, след това една молитва и после ще четем: „Мисълта, творец на характера" и пак с молитва ще свършим. Всички бяхме във възторг!

_______________________________________________

** Марийка - Мария Тодорова; Невенка - Невенка Велева; Стефка - Стефка Гунева; аз - Савка Керемидчиева.

16.02.

Се събрахме у дома, след всичко всяка една от нас отвори евангелието и ни са паднаха следните стихове: на Марийка - I послание к Коринтяном 7 гл. 32 ст.: „А аз искам вие да сте безгрижни. Неженений се грижи за това, което е Господне, как да угоди Господу." На Невенка - послание к Колосяном 1 гл. 5 ст.:„Зарад надеждата, която се пази за вас на небеса, за която сте чули от по-напред в истинното слово на евангелието." На Стефка - послание к Римляном 1 гл. 18 ст.:„Защото гняв Божий се открива от небото върх всяко нечестие и неправда на человеците, които държат истината с непревда." На мене - Евангелие от Иоанна 17 гл. 21 ст.: „Да бъдат всички едно; както ти Отче си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да повярва светът, че ти си ме проводил."

Радостни и доволни си легнахме.

23.02.

Приехме в нашата групица и Госпожица Тодорова* и станахме пет. Събрахме се у Мариикини.

02.03.

Бяхме у г-ца Тодорова без Марийка. Четохме, мълчахме и госпожицата ни разказа много нещо за Учителя и за майка си.

08.03.

Бяхме у Невенкини.

15.03.

Бяхме у Невенкини, без г-ца Тодорова, правихме упражнението със съзерцание, сред упражнението се изсмяхме и го повторихме, и пак четохме от книгата.

22.03.

Бяхме пак четирите, не четохме, само молитва направихме и бързахме да идем [на „Опълченска"] 66. В чест на 9 март имаше хубава беседа и плодна вечеря.

29.03.

Не се събрахме.

05.04.

Страстен понеделник. Не се събрахме.

12.04.

Втори ден на Великден. Всички около 150 души с Учителя си бяхме на екскурзия на малкия Черен върх над Драгалевци при снега. Беше наистина Велик ден.

19.04.

Събрахме се без г-ца Тодорова, изчетохме книгата и решихме да идем пак при Учителя, да искаме друго.

* Госпожица Тодорова - Паша Теодорова.

25.04.

Неделя вечерта. Отидохме 5 [петте] при Него и ни даде, след настоятелно искане, упражнение за усилване на волята за 5 пъти и книгата „В хармония с безконечността."

26.04

Петте бяхме у Марийкини, четохме това, което ни каза вчера. Направихме първото упражнение. Останахме всички с добро разположение, но без особен резултат. (При започване на упражнението [стенографски текст] аз чувствах велика радост и сериозност пред мисълта, че това е дадено от Учителя, отначало имаше тъмнина, после като бели мъгли ми се струваше, че обикаляха в главата ми. Накрая почувствувах една умора. При второто упражнение именно [стенографски текст] не можах да мисля върху нищо и ми се струваше, че картината, която гледах се изяснява и се върти, едва издържахме една минута, и то не цяла. Наляха ни се очите.

03.05.

Направихме второто упражнение 12 [стенографски текст] и втренчване. Всичко беше по-добре. Не четохме от книгата, защото беше късно [стенографски текст].

10.05.

Понеже Паша не дойде ние сами не направихме упражненията, само една молитва. Сутринта в 6 часа в градината горе при Танушев 15 минути [стенографски текст] бодрост и отлично настроение. Четохме от книгата много хубави мисли.

11.05.1920 г.

Вторник на обяд отидохме [стенографски текст] при първата половина от разсипа на луната този месец ще постите 2 дена от вторник от обед до четвъртък обед и идущия месец пак при разсип луна 3 дена. Спрете после. Човек трябва да бъде тих и спокоен, да се не дразни никак. Изкарайте до 3 дена, после една почивка 1 месец. Когато човек пости, той трябва да пренася енергията от едно състояние в друго. При упражнението за втренчването може да гледате някое цвете, в него се втренчете, или в зелен цвят, тъй упражнението ще действува по- добре. Тъй ще се развие нервната система, мозък, разни органи и да се контролират. Повече вяра. Да придобиете положителна вяра в себе си, че може да контролирате. Човек като направи един опит и успее, тогава вярата се усилва. Някой казва, не може да ходи на високо и като отиде, вижда че може повече, отколкото той мисли. Подвизавайте се.

07.06.

Понеделник в 7.30 у Марийкини без Невенка издържахме 20 мин. и втренчване, аз не виждах цветето, а около него едно съвсем прозрачно място. Пак не четохме, защото я нямаше книгата.

08.06.

Вторник 2 часа след обяд запостихме. Аз ядох спанак с яйца и много кисело мляко към 1.30 и към 2.15 пих 2 чаши чай и се помолих Господ да ми даде сила да изкарам поста спокойно. Падна ми се от Йоанна 11 гл. ст. 40. Казва й Исус: „Не ти ли казах, че ако повярваш ще видиш славата Божия?" До вечерта се чувствах не много бодра, но това състояние отпаднало е вече от няколко дена. Глад и жажда не чувствам. Цял ден ходих, не спах.

09.06.

Сряда. Пак цял ден бях вън. Настроение тихо, повечето ми се мълчи, сърцето и стомаха бодри, само умът малко негативен. Голяма отпадналост не чувствам, легнах си към 11.15.

10.06.

Четвъртък. Сутринта пак тиха, но към 10.30 бях доста изтощена и умалела, към 1.30 почувствах, че свят ми се вие и много без сили бях. В 2.15 ядох 2 чаши чай, 2 сухарчета и малко сирене и грах, малко преди да ям благодарих на Бога, дето изкарах тъй хубаво поста, падна ми се в молитвата преди да ям Второ Послание к Коринтяном 1 гл. 2 ст. „Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа."

14.06.

Понеделник. Направихме петото упражнение, именно 25 минути [стенографски текст] сега за пръв път почувствах една яснота в съзнанието си една (стенографски текст] като че се разстилаше. Настроението беше общо тихо, спокойно и мълчание главно.

21.06 .

Понеделник. Пак същото упражнение, но след 23 [мин. ] аз не можах да стоя мирно, като че някой през половината отпред ме притискаше. При втренченото гледане изпитах същото и много малко удържах.

07.07.

Сряда. На обяд 1.30 започнахме третия пост три дена. Беше много горещо, ядох яйца пържени с чушки, а след това две чаши чай, до вечерта прекарах много добре. Излизах след обяд, вечерта бях у дома - Марийка, Невенка и Стефка, шихме си тиролските рокли. В 1.30 легнахме.

08.07.

Четвъртък. Станах в 5.30 сутринта бях при семинара. Срещнах се с г-н Михалчев. На обед почувствувах отпадналост. Целия следобед бях отпаднала, не ми се движеше, нито говореше. Вечерта излезнах в 5 часа, трябваше да се срещна с г-н Кацаров за реферат, едва стоях. Се ми се сядаше, това сигурно е се от горещината. В 7 се срещнахме 4 [-те] и отидохме до Борисовата и преуморени се върнахме и направихме една студена баня, поободрихме се и веднага си легнахме.

09.07.

Петък. Станах в 5.30 пак ясно и топло. Със Стефка си легнахме и спахме до 11 после тя си отиде. [Стенографски текст.] Мислихме какво ще ядем утре, много искахме [стенографски текст]. Вечерта пак се изкъпахме и си легнахме, не можахме да спим, се се събуждахме, задрямвахме и се събуждахме.

10.07.

Събота. Вече бяхме по-мирни, най-тежко прекарахме петъка, след обяд - тръшкахме се, плакнахме си устата, но нито една глътка не влезе в устата ни. Лежахме мирно и смирено и чакахме обеда, но глада и всичко ни беше [...] в 12 часа пак направихме баня и си направихме една молитва и си отворихме евангелието и в 1.30 заядохме 2 чаши чай, тиквички и кисело мляко със захар и бял хляб след чая. Бяхме вече бодри и нахранени. В 4 часа ядохме жито и плодове и хлебец и сирене.

Марийка: Деяния.на Апостолите 15 гл. ст. 26-29

Невенка: Второ Послание к Коринтяном 13 гл. 3-7 ст.

Савка: Йоана 1 гл. 25-28 ст.

ЧЕРНОВА ОТ ПИСМО НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ

Може би последни Ви се обаждаме ние. Преди всичко Ви благодарим за всичко, което ни дадохте, за всичко, което получихме, видяхме и преживяхме там. Тази година си наредихме следната програма: всяка вечер си миеме краката, лицето, шията, ушите и ръцете, било със студена, било с топла вода. Сутрин си правим упражненията. Сега сме пред прага на 7 дневния ни пост и молим Вашето съдействие. Миналия път аз чувствувах много силна жажда, но тя не бе по-силна от думите Ви казани чрез Паша, че ако искаме да пием вода, то по-добре да не постим. Когато чувствувах силна жажда, аз си спомнях всичките места, къде и кога съм пила и кога съм я изливала и пр. и сега си я представлявам в най-светли краски. След поста първия ден пием само чай, а после пюре от спанак или картошки. Сега ще запостим от неделя 28.09 до другата неделя. Всички тук желаем Вашето завръщане. Ние момичетата тук се събираме всяка сряда, но по махали, тъй една група се събират у Сийка Динова, други у Марийка Неделкова и трета група това сме ние у Марийкини. Тази зима искам да се приготвя за изпита си, който с Божия помощ искам да го държа през юни, разбира се с Ваше знание и съдействие. Ний живеем и растем в любовта и радостта, която преживяхме и получихме в Търново.

7. ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

Смърт значи движение, слизане, ограничение и разпъване.

След колко години може да се върне една душа на земята? Възрастният не може скоро да се върне на земята, хубаво е да поживее малко горе, а душите на децата може до една година да се върнат, а другите до 50 г., защото и там е добре, ако душата има опитност, по-добре е да остане там, ако няма - нека дойде. Тук на земята се събират и най-големите страдания, наказания и най-големите блага. Ако тук първо разберем живота и там ще го разберем добре.

Туй, което служи за спънка на хората, то е престъпление; туй, което служи за добро, то не е грях. Туй, което извършвате служи ли за благото на хората, то не е грях. Добро е, което унапредва човечеството, а зло, което го спъва.

Има страдания, които се получават от кривото схващание на нещата. (За скъпоценния камък в кутията, но някой ти каже: „Няма нищо вътре", пък не можеш да отвориш кутията.)

Грехът - това е забраненото добро, а доброто - това е забраненият грях. Това е скритата страна на окултизма. Ние на земята не сме изпитвали живота, а изпитваме само доброто и злото, но същинският живот не е дошъл. Животът сега иде, а той трябва да се яви с другия принцип. Трябва да се яде от дървото на живота.

Зло е всяко нещо, което става без закон. Зло [стенографски текст: Няма сила, която да й действа и да я регулира.] и пожеланието е грях, защото има закон, а щом няма закон, това не е грях. Затуй се турга тъй: което искаш да ти правят, прави го и ти и което не искаш да ти правят и ти го не прави.

Добрите хора се раждат при едни условия, лошите при други. Всеки човек има свое време, когато се ражда. Когато човек е в пост, не може да спи, защото не може да остави тялото си, ако остави тялото си, може да му напакостят. Когато човек е във възходяща степен на духа, тогава да започне поста си, а когато е във възходяща степен на тялото, тогава ще се яви глада и ще се намериш в противоречие.

Човек трябва да мине през съмненията, то е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там ще се намериш в една северо-полярна нощ -6 месеца нощ, но той трябва да знае да се крепи, да разбира закона. И когато мине този период, тогава иде посвещение. Съмнението е една задача, която човек трябва да реши. Трябва да го минете, за да го знаете. Минавали сте го отчасти. Тия изпитания ще дойдат, когато човек иска да придобие Мъдростта. Силен е този човек, който идейно вярва, дали другите вярват, той не иска да знае. А спасението изведнъж става, но не се реализира веднага. Семето, щом е посадено, израства, но докато те посадят. По закона на любовта, щом повярваш - всичко е светло за теб; по това ще знаеш, че ти си в полето на Любовта. Усъмниш ли се малко - пак долу. Любовта я няма. Моментално печелиш и моментално губиш и рязко може да дойде падането на човека. Лесно се печели и лесно се губи. То е хубавото.

Но щом се подвизава човек - има мъчнотии, но той трябва да върви напред. Да се примириш с Бога, то значи:

1. Да влезеш в Неговата Любов.

2. Да употребиш всички методи, които Той употребява.

3. Да си служиш с Божествената светлина

4. Да си служиш с Божествената Правда. И тази Правда да се отнася към всички еднакво. За Правдата - Учителят може да даде някога повече, но на всички Той трябва да даде точно толкова, колкото е определено за тях.

На брата си може да дадеш 4 пръста повече от плата, но и на другите ще дадеш точно толкова, колкото е определено по Божествената Правда. После на околните ще дадеш повече, на себе си най-малко. Тъй е в Божествения свят. Сродната душа на този, когото ти обичаш и на онзи, когото не обичаш, горе еднакво се обичат, а ти по плът си направил разлика между тях. [Стенографски

текст: Ученикът трябва да обича душите на хората и като тъй, той не трябва да има някого да мрази, защото...]

Лъжата не е спрямо хората, тя е спрямо Бога. Моралът е спрямо Бога. Не сме длъжни да даваме отчет на хората. Отношението спрямо Бога е морал, нищо повече! Оттам трябва да започнем. Как седи работата пред Бога, а не пред хората. То е друг морал. Та, като приложим новия морал, то е много тънък морал, и се иска голямо умение да се приложи. Пък той е и най-лесно приложим. Всяко нещо, което с любов се извършва, най-лесно се извършва и тогава всичко може да направиш. Нямаш ли любов, всички противоречия ще се"явят. Няма да казваш, че аз нямам разположение, така трябва да бъде. Дай 5-10 минути за човека.

Когато някои Божествени благословения се спират, не е причината у Бога, а причината е у нас. Има разрешаване на всичките въпроси. Щом обичаш некого, вързан си. Любовта всекога вързва. [Стенографски текст.]

Беседите са хубави, когато нахвърлят нови мисли. Нещата в природата са разхвърлени, тя иска да ни застави да мислим. Плачът носи живот, не многото, а малкото плач. Сълзите са само външната страна. Плачът е онова, което става в човека. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче. Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали. Няма човек в живота, който да не плакал. Земята без другия свят е затвор. Човек на земята живей, за небето си мисли.

8. УПРАЖНЕНИЯ, ФОРМУЛА, РЕЗЮМЕ

УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „СЪБУЖДАМ" *

Събуждам - Изгрява моето Слънце в моята душа.

Събуждаш - Изгрява Божието Слънце в Моето сърце.

Събужда -Изгрява Слънцето на Всеблагия Дух в моя ум.

Събуждаме -Изгрява Слънцето на нашите Ангели, носители на Мира.

Събуждате - Изгрява Слънцето на Великия Господ на живота в нашите души.

Събуждат - Изгрява Слънцето на всички слънца в нашите духове.

УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „БУДЯ " *

Будя - Изгрява моето Слънце в Моята душа.

Будиш - Изгрява Божието Слънце в мен в сърцето.

Буди- Изгрява живото Слънце на моя дух.

Будим - Изгрява Мирното Слънце на Отца нашего на Светлините

Будите - Изгрява Слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души.

Будят - Изгрява Слънцето на всички Слънца в нашите души духове носители на живота.

ФОРМУЛА* *

21.01.192 4 г .

Бог е Любов (Благост),

която е над всяко същество! Бог е тайна,

която е над всяка наука! Бог е приношение,

което надминава всяко справедливост.

Бог е промисъл,

който превъзхожда всеки разум! Бог е съвършенство,

което надминава всяко понятие!

Учителят

________________________

* Ръкописът е на Учителя.

**Ръкописът е с почерк на Савка.

РЕЗЮМЕ *

Отличителните черти на смелостта и твърдостта.

Смелостта е качество на решителния.

Твърдостта е качество на силния човек.

Смелостта е движение през опасности.

Твърдостта е движение през несполуки.

Смелостта избира най-късия път.

Твърдостта подразбира далечна цел.

Смелостта е един скок до нея. Тя предприема, а твърдостта устоява.

Твърдостта има отношение към ума, а смелостта към сърцето.

Смелостта включва в себе си свободата и безстрашието.

Твърдостта е последна формация на смелостта. Тя е скелета на духовния

човек.

Твърдият човек прилича на дърво, което е забило корените си дълбоко в

земята и е издигнало върха си нагоре, затова твърдият е изложен на бури.

01.12.1923 г. София

_________________________________________

* Ръкописът е съчинение на ученичка, почерк на Паша Теодорова.

9 . УПРАЖНЕНИЯ

ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ 31 ДЕНА

23.VІІ. - 22.VIII.1924 г.

СОФИЯ

ДОБРАТА МОЛИТВА

1. Господи Боже наш 23.VII. Сряда. 6 ч.с. 123 слънце, ясно.

2. Благи ни небесен Баща 24. VII. четвър. 6.15 ч.с. 123 прошарено.

3. Който си ни подарил

живот и здравие 25. VII. петък. 5.15 ч.с. 123 прошарено.

4. Да Ти се радваме 26. VII. събота. 8 ч.с. 123 слънце, ясно.

5. Молим ти се 27. VII. неделя. 8 ч.с. 123 слънце, ясно.

6. Изпроводи ни Духа Си 28. VII. понед. 6.30 ч.с. 123 дъжд.

7. Да ни пази 29. VII. вторник. 6.30 ч.с. 123 • слънце, ясно.

8. И закриля, от всяко

зло и лукаво помишление 29. VII. вторник. 6.30 ч.с. 123 слънце, ясно.

9. Научи ни да правим

Твоята воля 30. VII. сряда 5.15 ч.с. 123 слънце, ясно.

10. Да осветяваме

Твоето Име 31.VІІ.четвърт. 6.30 ч.с. 123 слънце, ясно.

11. И да Те славословим винаги 1. VIII. петък. 7-10 ч.с. 123 тихо, облачно.

12. Осветявай Духът ни 2. VIII. събота 6.30 ч.с. 123 прошарено, слънце.

13. Просвещавай сърцата ни и умът ни 3. VIII. неделя. 6 ч.с. 123 малко облаци, слънце.

14. Да пазим Твоите заповеди и повеления 4. VIII. понедел. 6.20 ч.с. 123 Слънце! Ясно!

15. Вдъхвай в нас с присъствието си

Чистите си мисли 4. VIII. понедел. 6.20 ч.с. 123 Слънце! Ясно!

16. И ни упътвай 5. VIII. вторник. 6 ч.с. 123 облачно.

17. Да Ти служим с Радост 6. VIII. сряда 4 ч.с.обед 123 облачно.

18. Животът си, който посвещаваме на Тебе 7. VIII. четвър. 6.30 ч.с. 123 дъжд

19. За доброто на нашите братя и ближни

Ти благославяй 8. VIII. петък 8.20 ч.с. 123 Слънце

20. Помагай ни. 9. VIII. събота 6.15 ч.с. 123 малко облаци.Слънце!

21. И ни съдействай 10. VIII. неделя 1 ч.с.об. 123 Слънце! Ясно!

Чам Курия

22. Да растем във всяко

познание и мъдрост 11. III. понедел. 9 ч.с. Мусалла,мъгла, студено

23. Да се учим от 12. VIII. вторник 9.30 ч.с. Рилските езера.Тихо, облачно

Твоето Слово

24. И да пребъдваме в

Твоята Истина 13. VIII. сряда 10 ч.с. вр. "Незнаен" 2660 м Слънце!

25. Ръководи ни във всичко 14. VIII. четвъртък 9 ч.с. под Незнайния връх. Слънце!Ясно.

26. Което мислим и вършим за Твоето Име 15. VIII. петък 8 ч. с. 123 Слънце. Ясно.

27. Да е за успеха 16. VIII. събота 6.15 ч.с. 123 Слънце.

на Царството Ти на земята

28. Храни душите ни с 17. VIII. неделя 7.30 ч.с. 123 Слънце.

небесния си хляб

 

29. И ни укрепявай със

силата Си, да успяваме 18. VIII. понедел. 9 ч.с. 123 Хубаво време.

в живота си

30. Като ни даваш всичките

Твои Благословения 19. VIII. вторник 6.30 ч.с. 130 Слънце. Ясно.

31. Приложи и Любовта Си 20. VIII. сряда 5 ч.с. 66 Тихо. Ясно

32. Да ни е вечен закон 21. VIII. четвър. 6 ч.с. 66 Слънце.

33. Защото на Теб принадлежи

и Царството и Силата и

Славата завинаги! 22. VIII. петък 8 ч.с. 123 Ясно. Слънце.

Амин

ФИНАЛ

НА ДОБРАТА МОЛИТВА

(МОЯТА МОЛИТВА )

1. Господи Боже, мой, I

18. Животът си, който

посвещавам на Тебе,

19. Ти благославяй II

9. Научи ме да правя

Твоята Воля.

16. И ме упътвай III

да Ти служа с Радост.

РАЗБОР

НА ДОБРАТА МОЛИТВА

ЖИВОТ

1. Господи Боже мой.

3. Който Си ми подарил живот и здравие

18. Живота си, който посвещавам на Тебе.

РАДОСТ

1. Господи Боже мой,

(3. Който си ми подарил живот и здравие)

4. Да Ти се радвам. (16. И ме упътвай)

17. Да Ти служа с Радост.

ИМЕ

1. Господи Боже мой.

26. Всичко, което мисля и върша

за Твоето Име.

10. Да осветявам

Твоето име.

МОЛБА

1. Господи Боже мой

5. Молим Ти се.

20. Помагай ми

16. И ме упътвай,

25. ... всичко...

26. ...което върша.

27. Да е за успеха на Царството Ти на земята.

10. ЕДНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ДУХОВНАТА ГРУПА

Веднага след събуждане ще отваряме Светото Писание и който стих се падне, ще го отбележим.

Има известна връзка със състоянията на душата за 7 дена: от 23.02 понеделник до 1.03 неделя включително.

София. Савка

23.02.1925 г. София

Понеделник 7 ч.с. (Прошарено.)

Разположение не добро.

Евангелие на Иоанна 5 гл. 20 ст.

„Защото Отец люби Сина и показва му все що прави Той; ще му покаже и от тези по-големи работи, за да се чудите вие."

*

* *

24.02.1925 г.

Вторник 5.30 ч.с.123 (Облачно, малко мъгла.)

Разположение: Тиха в себе си.

Еремия 48:30 (Съдбата на Моава)

„Аз познавам неговото неистовство, говори Господ, Но не така: Лъжите му няма да извършат нищо."

* * *

25.02.1925 г.

Сряда 6.20 ч.с. (Дъждовно)

Разположение; Вътре в себе си.

Книга на пророка Софония 1:18

„Но ни среброто им ни златото им ще може да ги избави, в деня на гнева Господен; и всичката земя ще бъде погълната.

От огъня на ревността Му. Защото ще направи скончание даже и скоро. Връх всички, които живеят на земята."

*

* *

26.02.1925 г.

123 Четвъртък 6.30 ч.с. (Небето ясно само хоризонтални облаци.)

Разположение: Готово!

Деяния на Апостолите 27:33

„А при съмване Павел канеше всичките да похапнат по нещо и казваше: 14дена днес ожидате и стоите гладни без да сте вкусили нищо."

*

* *

27.02.1925 г.

123 Петък 7.15 ч.с. (Ясно, само хориз. маренъ.)

Разположение: Добро.

Евангелие Лука 12:14

„А Той му рече: Человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас?"

*

* *

28.02.925 г.

123 Събота 7.15 ч.с. (Ясно, чисто небе, хоризонтално зачервено.)

Разположение: Спокойно в себе си.

Послание к Римляном 9:28

„... защото ще свърши и ще реши дело по Правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята."

Евангелие от Лука 5:34

„А Той им рече: Можете ли стори сватбарите да постят докле е с тях младоженикът?"

*

* *

01.03.1925 г.

123 Неделя 7.25 ч.с. (Ясно, хубаво, хоризонта прошарен. Изгрев 7.05 ч.с. много хубав.)

Разположение: Благодарна, дълбоко вътре.

Евангелие от Йоанна 11:40

„Казва й Исус: Не ти ли казах, че ако повярваш ще видиш Славата Божия?"

  • Like 2
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...