II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

[Dela]

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

II

СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

15.01.1922 г., неделя, преди обед

_______________

* Беседата „Защо твоите ученици ядат и пият?"

Под душа подразбирам не Божествената душа, а тази, която има на разположение тялото. Тя не е животинската, но не е и Божествената душа, тя е душата, която скърби, дето Христос казва: „Скърбящи души". Тя различава доброто и злото. Сърцето изпитва приятното и неприятното; умът - възвишеното и благородното, той е секретар, нужен е той, тази работа от него зависи. „Душа", тази дума има 4 значения. По липса на думи, ние употребяваме „душа" за четирите значения. Божественото е туй, което е в сила всякога да изправи, а тази душа скърби и не знае как да си помогне. Всичко, което се върши вътре, тя [...]. Сърцето дава материал, а умът дава директива. Тя е най-добрата работница, тази душа е в подсъзнанието. Когато дойде Божествената душа, тя слиза при тази душа, тя идва и заминава, не се е решила да остане. Затуй, когато кажем, че Божествената душа е слезла, значи тя е приела управлението и остава за постоянно. Христос тази душа и него напусна. Щом дойдат големи изпитания, тя взима позиция, качва се на високо. Общи принципи са три, които са неизменяеми, а 4 принципи има, които се менят във всички окултни школи. Тъй според теософското деление имаме: Атма - Дух , Буда и висшия Манас, това са трите принципа, другите надолу са тела, през които душата минава, затуй ние казваме: умът съставлява тялото на Духа. Туй, коeто у нас е най-високо, то там е тяло, тук то за нас е тъй ефирно, горе разбират тяло. Та като казвам: тяло, душа и дух, туй разбирам. Низшият и висшият ум - то е тяло. Има естествено тяло и има тяло духовно. Там всичко е тъй както е тук, само че в обратен смисъл. Нещата във физическия свят ще ги тълкувате в обратен смисъл. По отношение лъженето ще търсите истината. Тук има каране, там има любов. Колкото повече е тук карането толкова повече там е Любовта, за да се компенсира едното с другото. Павел казва: Дето увеличава греха, увеличава се и благодатта, за да се пази равновесието в природата.

Сега умът ви трябва да слезе в живота. И се иска живот не в дела, а живот в растение. Да растете в благодатта. В благодат трябва да растем ние, а не в дела. Защото, щом растеш в дела у тебе има колебание, а щом растеш по благодат, ти обичаш живота, вложил си себе си.

Турете си за правило, някой път критикувате някого. Светските критици какво правят? Те ще вземат съчинението на някой автор, ще се спрат върху добрите точки. Вещият критик ще извади добрите страни и лошите, и ще ги каже безпристрастно. И авторът в друго съчинение се поправя. Та сега във вас такава трябва да бъде критиката. Вземете не само лошата страна, тъй, вие сте от тези критици, които само с тривони* режат, то не е критика. Всеки може да критикува така. Не всеки може да бъде критик. Обикновеният четящ си отбелязва само туй, което му харесва и го изважда само за себе си. Аз слушам постоянно вие си казвате: „Тази сестра не мисли правилно". Ти проучи ли живота й? Критика, критикувам, те са близки. Вьв всички духовни общества сближаването на хора, които не седят на един уровен, не е от полза, защото духовният човек прави много добрини и много злини, затуй, който влиза в този път, трябва да се очисти, във всяко едно отношение да бъде чист, да знае: „С каквато мяра мери, ще му възмерят." Този закон не може да се измени. Причините за много наши постъпки, даже най-видните философи търсят в наследствеността. Но наследствеността не обяснява и тя си има закон, за което се е зародила. Наследственост, прераждане и transmigration**, съставляват едно и също учение. Наследствеността е на физическото поле, прераждането е за духовния свят, а трансмиграцията е слизането на Духа. Духът странствува. В духовния свят духът се спира - там се преражда, пък като слезе на земята наследява качества, които му трябват, за да може да работи. Та духът слиза, преражда се, наследява някои неща и после пак ги напуща и се връща. Духовният човек, ако се отклони може да направи голяма пакост. Едно лице, което може да задигне 25 милиона крони, то е доверено лице.

Човек трябва да има онова високо съзнание - да служи на Бога. Господ мълчи, но Той наблюдава и когато и да е, Той няма да закъснее и Той ще докара, ще даде поуката. Спъване от Него няма. У хората има спъване. Има един закон. То е великото. Този Господ на земята ще го намерите, в ада ако слезнеш пак Него ще срещнеш, в Небето, на всяка стъпка. Той ще се яви и ще каже, че те познава. Тъй трябва всинца да гледате. То е високото, друг мащаб няма. Човек сам може да знае как служи на Бога. И когато човек знае сам, че служи на Бога, то е хубаво, не хората да знаят. Ти ходиш в светлината, със съзнание ходиш.

При сегашния развой на еволюцията разни мерки се прилагат. Хората са като деца, закони имат детински.

Сега пояснението. Кат о завъртиш ключа 1 път какво значи. Отляво към дясно ще въртиш. Обратно, от големите числа към малките. Завъртиш веднъж този ключ, те са сложни ключове, те съществуват в природата. Като завъртиш този ключ в цяло едно поле става разместване на всичките части, те са сложни. Зданието е тъй направено, че като завъртиш, разместват се всички части и вземат известни положения. Това е една сложна задача.

Да допуснем, че вие сте в училището, зададена ви е известна задача, но тази задача, по никой начин не се прояснява, но ако дойде един вещ учител и почне правилно да разгатва, у ученика са явява известно желание и ученикът схваща, че от учителя може да приеме известна светлина. Т.е. енергията от учителя може да мине в енергията на мозъка на ученика. И става разместване в неговия ум. Ученикът развърта.

Първото правило: Трябва да се обърнете към Бога, то е първият ключ - молитвата. Какво ще се молиш? Че Бог е едно всемъдро същество, знае всичко. И твоят ум трябва да вземе едно състояние, да възприеме Неговата пасивност. Неговият характер не е като нашият, да се мени постоянно, а ще вземеш едно положение на устойчивост. Вземем ли едно решение на устойчивост, да се ослушаме да видим какво ще каж е - веднага в нас ще стане едно разместване.

_____________________________________________________________________________

* Тривони - триони (Найден Геров. Речник на българския език, т. 6, с. 308)

** (transmigration (англ.) - преселване.

Самата мисъл ще направи едно разместване в мозъка и ти ще получиш едно въодушевление в ума и ще кажеш : „Ще реша тази задача!" То е най-малкото, защото тук всинца сме затворени в затвора за жертвоприношение. Сега Саломон- Ра царува днес на земята. Сега ще ви докажа, че той царува. Ето какви са мойте аргументи. Той взел 5-те дъщери за жертва. Ние всички имаме идоли, ние сме хора на идолопоклонство, че той имал една идея още не служи на единия Господ, още Саломон-Ра царува. Това е то културата сега. А когато дойде Ормуздей, той сега иде, тогава ще служим на единия Бог и неговата дъщеря Адита, тя ще спаси света.

Този ключ, това са съотношения, има елементи, с които ключовете се отварят. И черните маги, могат да заключат душата ти в шише. „В шише" подразбира материя толкова плътна, непроницаема, че душата не може да избегне.

Бог, Който е направил света, Той е оставил ключовете и Саломон-Ра не може да развали тези ключове, той само ги крие, но единствения начин, той те заблуждава: „Ти това не знаеш, ще се подчиниш на това." Ти ще му кажеш: „В този живот, аз трябва да си свърша програмата, сегашната програма няма да оставя за друг живот." Сегашните условия сега са най-важни. В този живот ще извършиш всичко в твоята програма, най-малко половината, но не оставяй за идущия живот, защото не знаеш какви условия ще имаш тогава.

Вие сте затворени сега и понякой път колко тясно е тук в туй шише. Първият ключ не може да го завъртите, докато нямате събудено свърхсъзнание. И не може да завъртите вторият ключ, ако у вас няма подсъзнание. Тези два ключа да ги имате. „Свърх" значи това, което е над съзнанието и подсъзнание не е съзнание. Съзнание е самосъзнание, то е значи, само за нас, нашето съзнание. Подсъзнание се разбира туй , което е под съзнанието, което се нарича инстинкт или Божествената основа на нещата, дето се казва: „В Бога живеем и се движим", то е то подсъзнание, а съзнавание на Неговата Мъдрост, то е свърхсъзнание - процес, който възраства душата ни. Това са само картини за размишление, както в „1001 нощ". Но в „1001 нощ" има много окултни истини. Конят значи човешкият ум.

Когато говорим за подсъзнание, разбираме закона, чрез който става сгъстяване и организиране на материята, то е процеса вътре на творчеството. Прочели сте някоя книга и мислите, че нищо не ви е направило впечатление. Не, то е потънало в подсъзнанието и след години то ще се появи, а ако разберете веднага прочетеното значи има условия, а може и след 10 години. Еволюцията върви много медлено. Затова всяка мисъл, вложена в каквото и да е направление във вашия ум, тя ще се реализира в добра или лоша смисъл, когато и да е. Затуй, когато влагате доброто, в бъдеще ще ви бъде като дар. Щом ви дойде лоша мисъл, посейте на мястото й добра, ако може да нейното място турете 10 добри, но най- малко една, да са уравновесят и оставете да работят тия мисли заедно, те се уравновесяват, те се разбират. Ние съвременните хора се борим със себе си и след като се бориш със себе си и победиш себе си, какво си спечелил? Имаш малка колиба, мислиш да я събориш и да съградиш друга. Събориш я, пък друга не можеш да съградиш. Остави старата, ако можеш съгради на друго място друго. Туй е метод на природата. Тя, като съгради тялото, тя постоянно строи, строи на него. Старата колиба си седи все.

Конското петало*, то са все символи. Всеки си има едно конско петало. То трябва да се тури отвореното навън, за да приема. То е щастие.

__________________________

* Конско петало - конска подкова.

Ние, когато изгубим Божественото, почнем да търсим „петало". За Божественото трябват векове и хиляди години. Спасение и растене, то е друг въпрос. За да растем в благодат, то е въпрос на векове, то не е въпрос за ден за два. Да добие човек своята пълнота в мярката на Христа, време се иска. Спасени по благодат, ръководени от Духа. Не трябва да ги смесвате с растене, то е вечен процес, то е Божествен закон. Посаждане - турено е семето, всички условия ги има, остава да се прояви силата. Отвътре ти трябва да растеш и като растеш ще работиш. Най-първо ще се мъчиш отдолу, докато пробиеш пръстта, после ще се сдобиеш с организъм и после ще можеш да дадеш плода. Това са все символи. И като го преведете в езика на Библията, ще имате едно обяснение.

Прочетете 22 глава от Притчите. Смирение на какво е контраст? Гневът е една болест (болезнено състояние), което съществува в астралното поле, тя не е физическа болест. А гордостта - в менталното поле. Противоположението на гнева какво е? - Въздържание, търпение. У кроткия имате работа. Когато се яви гнева, той прави налягане и като усещаш налягане - почнат устата да се мърдат, а ти трябва да издържаш, че да не излезе от мускулите навънка, щото и гневът е потребен. Всяко нещо, което се случва в живота е потребно и трябва да се използува. Гневът понякога върши добри работи. „Гневете се, но не съгрешавайте", се казва. И тогава се изисква движение; рязане на дърва, работа, то е средство против гнева. То е енергия, ти не трябва да я задържаш. Произходът на гнева отчасти се дължи на чрезмерните ни желания. Всички хора, които имат големи желания все са гневливи. Онзи, който иска да те предизвика, той иска да ти вземе желанията. Следете децата, вземи на детето нещо, което обича и то се гневи. Гневът е една натрупана енергия и ние трябва да я приложим правилно. Не чакай да прелее, ами преди да е преляла чашата, изливай я. Караницата между двама хора, то е разгневяване. Който се кара, той е активен, а комуто се карат, той е пасивен, другият му пълни чашата. Слугата, като го нахокат, той казва: „И аз ще му дам да разбере."

Сега как ще се използува тази енергия и във френологията, тя се нарича енергия, която разрушава, защото в гнева има няколко центъра енергии, то е едно смесено чувство, не е просто. Гневът разсъждава.

Отива един овчарин с много големи крака, ходил да си мери обуща, но никъде не можал да намери калъп за своя крак. Най-сетне отишъл при един турчин обущар, който след като прередил всичките калъпи и не намерил подходящ, казал: „Калапсъс" - без калъп. Отишел си овчаринът и след 10 километра обърнал се и казал: „Сен син калапсис" - ти си без калъп.

Всеки ден е определен от природата да направиш известни движения. Как ще изразиш тия движения, ще се караш ли, ще се биеш ли, то е твоя сметка. Вечерта, ако мъжът се кара на жена си, казва: „Сметка искат от мене, трябва да иждивя тази енергия." Не е определено за всички еднакво. По очите на хората може да определиш, кому колко е определено. Не трябва да говорим туй, което е без полза, а трябва да говорим туй, което е полезно. Можеш като се разгневиш, да направиш хиляди движения напред-назад; може тия хиляди движения да направиш в някое планинско място една разходка и да се върнеш освежен и с някоя хубава мисъл. Но движенията са потребни за факирите в Индия, които с 20 години не се движат и птиците правят гнезда на главите им. Има хора, които са опорни точки - да не се движат. Ама махалото горе малко се движи, а долу много се движи. Всички прояви на нашия живот са строго определени. Движението на моя крак той не знае, но той трябва да се движи. Има същества от невидимия свят, на които ти съставляваш някой уд, та ще се движиш и оттатък ще минеш, ако те искат. И краката протестират, но като ги подигнеш малко, измиеш ги и те се отморят. Един изследвал 10 години и забелязал, че ако играе дясното му око, работата ще стане, а ако играе лявото око и той реши да иде при някой свой приятел няма да го намери в къщи.

Когато заиграе сърцето ви, то е всякога хубаво. Те са приятни такива преживявания. Всичко, което носи добро, от тези движения ние сме благодарни. Отбихме се от своята мисъл. Трепетниците стават на тялото, трепетите те са духовни.

Когато говоря за ключовете, ще пазите следните правила. Един руски виртуоз слушал един европейски цигулар и от скръб се самоубил, защото видял, че няма да го достигне. Сега, когато говорим за тази наука и вие сте готови, като този руски виртуоз; не, то трябва да даде подтик да работите. Някога и за сенките трябва да се спазват известни правила. Не само да се нахвърлят тъй.

Кой е сиромах и кой е беден? - Сиромах е онзи, който постоянно странствува като просяк, а беден е, който работи, оре, копае и пак няма. Циганите са сиромаси. Но сиромахът може да бъде по-културен от бедния. Бедният е все на едно място. „Нищите духом" не значи нито беден нито сиромах. Съвсем друго значение има думата „нищи". Сиромахът ходи навсякъде. Сиромахът и бедният събират запаси. Бедният е на физическото поле. „Сирак" значи лишен от подкрепа. Всяка една дума, като я разберете, тя ще ви причини едно задоволство вътре, пък когато думата е неприятна, остава една празнина. Вземете думата Любов и милосърдие. Любовта е сила само за здравите хора, прямо, а милосердие е само за слаби хора. Силният може да бъде милосерд, здравият от нищо не се нуждае. Здрав и болен. Здрави са богатите, а болни са бедните. Милосердието има предвид слабите, които трябва да се развиват. Майката казва: „Аз любя детето". Не, тя е милосердна към него. Любовта после ще дойде. Милосердието е едно качество с най-висши морални прояви. Майчината любов е, която е създала детето, а милосердието работи. В Любовта като влезеш, тя не търси никакви дисхармонии, тя иска всички хора да се радват. Тя иска всички да са богати. Бог е Любов. И затова милосердието иде да приготви пътя за Любовта. Всички тия неща са подготвителни неща за Божествената любов. За в бъдеще новият език ще даде нова дума за Любов. В български думата „Любов" е загубила половина от своята сила и думата „благ" и „обичен" е по-силна, съдържа по-морални качества. Като кажеш: „Обичам те", думата е правилна, но като кажем „Любов", там влиза и нещо материално. Затуй думата „Любов" не изразява първичната идея. Думата „Любов" е обемиста дума. Няма такава дума, като я произнесеш, да произведе ефектите, които са необходими. Любов, ще разбереш нещо духовно, но ще разбереш и обратното. Някои мислят, че знаят какво е Любовта. Аз бих ви поставил всинца ви на изпит. Не съм срещал още хора на Любовта! И един ден аз ще ви определя качествата на Любовта. Има качества. Десет качества, да видите какво нещо е Любовта. Като дойде Любовта, тя трябва да се прояви както музиканта. Аз говоря за Божествената Любов. Любов към Бога. Готов ли си за Бога да пожертвуваш всичко? Ще кажете: „Мога". Не, всички изпити да изтърпиш и в положителен, и в отрицателен смисъл. Не само през високи върхове ще минаваш, но и през най-големите долини. Павел казва: „Любовта дълготърпи", но търпението подразбира, че има големи несгоди от окръжаващата среда, значи твоята Любов е само да издържаш, не да се проявиш, значи ти само се въздържаш, а то не е Любов. (Брат Толев пита: „Няма ли граници дълготърпението?") - Има, ние сме търпеливи, а Бог е дълготърпелив. И на Божието търпение има граници, но Божествена[та] Любов, там е безгранична. Любовта няма граници. Но тъй както сме свързани сега има граници, законът работи. Трябва да се пазят Божиите закони: Колкото вземеш, трябва да дадеш. Най-малкото. То е закон в природата, даваш ли ще имаш. То е закон на равновесие. Постоянно трябва да става правилна обмяна.

В стихотворенията трябва да се гледа идеята каква е. Толстой 3-4 пъти е преработвал своите произведения. „Мъжът с кола да внася, а жената с игла да изнася", казва поговорката. Когато говорим за сродните души, подразбирам голяма досетливост. В туй отношение светските дами са много досетливи, много внимателни. Те са досетливи както пчелите и 3 - 4 ч. преди да се развали времето, бягат.

Аз бих желал жените да направите едно общество за „благородна обхода" и ще определим награда на тези жени и аз тогава ще ви държа една хубава беседа, каквато никога не съм държал. Ако може да направите това, аз ще ви държа една беседа, да. Някои от вас по естество сте по-фини, а някои - почвата е камениста и трябва повече работа. „За благородна обхода" едно общество и младите да направят. Колко красиви картини има. Но искрено естествено да бъде всичко. Такава обхода да проявите един път в неделята, то е велика сила. Има висини, към които ние може да се стремим. За всички неща се иска знание. Ще изучавате закони на светлината. Светлината пада под различни ъгли и казва: „Някой криво ме погледна". То са ъгли, под които пада светлината и произвежда различни резултати. Трябва да научим правите ъгли, които произвеждат добри резултати. Може да си представите когато някой ангел дойде, какъв е неговият взор. Ще бъде много хубава картина да нарисува някой: тази обезпокоената душа, която никой не поглежда, когато ангелът дойде, как ще я погледне. „Успокоителният поглед". Да имаш такава една картина, да я погледнеш, как ще ти подействува? Това са все задачи за бъдеще. Има закони защо да се живее и за какво да се работи. Да можеш да виждаш Бога в Неговата хубост, красота, изящност и да се стремиш. Той да ти бъде идеал!

Аз може да ви дам туй правило, то седи в следующето: идеш в някой дом и казваш - „Какво трябва да правя?" Кажи: „Ако Христос е на моето място, какво ще направи?" Искаш да направиш нещо, идеш, не те приемат добре, кажи: „Ако Христос беше на моето място, какво ще направи?" Ако не те искат, ще се поклониш, ще благодариш и ще си излезнеш, няма да блъснеш вратата. Тъй щеше да постъпи Христос. Ако като пророк идеш да носиш Словото божие и не те приемат, тогава ще изтърсиш праха от обущата си. Работа има, сериозна работа има да се мисли, те са практически задачи, които трябва да се решават. И за мен най-голямата мъчнотия е когато хората имат всичкото желание, обаче щом дойде за приложение там... Там да се преодолеят влиянията на черната ложа, те във всеки момент така преплитат мислите, че не знаем под кои влияния сме. Турете си един опит, че за една седмица няма да се гневите и ще видите, колко условия ще се създадат да се разгневите. По-добре е човек да прави и да не казва: Кажи на правите да не слушат. Ние не разполагаме с утрешния ден. Бъдещето не е в нашите ръце. Сегашното е в нашите ръце.

После, друга една слабост има. Ние искаме да направим хората щастливи. Не, щастието не е обект за земята. Вие по никой начин не може да направите човека щастлив. Цели да се пожертвувате, не може да го направите щастлив и той сам да се пожертвува, пак не може да бъде щастлив. Щастието е закон на онази хармония, която може да съществува само между разумни същества, които са в другия свят и в техния ум не остава ни сянка от никакво съмнение, те те имат като себе си. То е само момент, за един момент имате туй разположение, но то не трае. Печели се за момент и се губи. Само при извънредни случаи има дето човек може да бъде повече в туй разположение. То е разбиране на душата. Знаеш ли как влиза черната ложа. Ти си се доверил някому, те ти пратят една мисъл: „Ако те излъже?" Те туй ти казват. След туй почваме да се изпитваме. И законът е такъв: Онзи Господ, Който живее вътре в мене, какво мога да направя заради Него. Искам да направя едно дело, което да е благоприятно за Господа. Какво мога да направя аз в дадения момент? То може да не се свърши изведнъж, защото и Господ може да те изпитва дали от любов го правиш това. И като го направиш, ще почувствуваш един мир в душата си. Само ти го знаеш туй. Ти си радостен, като че си спечелил целия свят. Кой учители са по-добри: които милват или които наказват? Строгият да не бъде груб и милостивият да не бъде мек. Трудно е човек да не изгуби равновесието. Факирите укротяват змиите, но никога не ги убиват. Първото нещо, в душата ви да няма никаква умисъл за убийство.

Придобито богатство е само това, което аз мога да направя.

Туй е все първия завършен ключ.

Аз ще ви питам сега - Доволни ли сте? - Доволни сме. Платете. (Леля Гина: -Да, ама лекарите и да оздравее, и да умре детето, взимат пари.) -Жест би било и то благороден жест , ако детето умре лекарят да върне парите. А само като оздравее, тогава да вземе визитата си.

Тази е една трудна наука. Наука за бъдещето. То не е нещо, което може със закон да се приложи. Вътрешно да се приложи, без закон то е, но може, може.

Ха, изпейте една песен „Росна капка". Сотирке започни.

Н.Л.К.Б.Л. *

_________________________________

* Н.Л.К.Б.Л. - Няма Любов като Божията Любов.