Jump to content
Hristo Vatev

Глава 3. НЕБЕСАТА И АДА СА ОБРАЗУВАНИ ОТ ЧОВЕШКИЯ РОД

Recommended Posts

Глава 3. НЕБЕСАТА И АДА СА ОБРАЗУВАНИ ОТ ЧОВЕШКИЯ РОД

14. В християнския свят на никой не известно, че небесата и ада са образувани от човешкия род(раса). Смята се, че първо са създадени ангелите и от тях са се образували небесата, а дявола или сатаната, бил светъл ангел, но възтанал, заедно със своите пълчища и образувал ада. Ангелите изключително много се чудеха на тази вяра в християнския свят, и още повече, на това че хората не знаят съвсем нищо за небето, като се има впредвид, че това е основното на което учи църквата Понеже преобладава такова невежество, ангелите се радваха, че сега Господ е благоволил да даде на Християните нови откровения(разкрития) за небето и ада, и доколкото е възможно, да разсее мрака, задълбочаващ се от ден на ден, защото църквата е дошла към своя край. Ангелите искаха от мен да потвърдя, че съм чул от тях, че няма ангели на небесата, които са били създадени от самото начало и няма дявол в ада, който е бил създаден като светъл ангел и след това бил низвергнат, но че всички жители на небето и ада са произлезли от човешката раса. На небесата живеят, тези, които са живели в света, в състояние на небесна любов и вяра, в ада, са тези, които са живели в света в състояние на адска любов и вяра. Ангелите казаха, че всички в ада, взети заедно, се наричат дявол и сатана, тези които живеят в задната част на ада, където обитават така наречените зли гении, се наричат дявол, а тези които живеят в предната част на ада, където обитават злите духове, се наричат сатана.(1). За природата на тези два ада може да се види в последната част на книгата ми „Небе и Ад.“ Ангелите обясниха, че причината за тази вяра в християнския свят за жителите на небето и ада се състои в буквалното схващане на някои изречения в Словото, вместо да се обяснят и тълкуват в светлината на истинското учение на Словото. Само буквалният смисъл на Словото, ако той никога не е осветлен с истинското учение на църквата, подбужда човешкия ум, да блуждае в различни посоки. И това се явява начало на невежество, ерес и лъжи (2).

15.1. Друга причина, за това църквата да се придържа към такива възгледи, е вярата на хората, че никой не може да дойде в рая или ада, до времето на Деня на Страшния съд. Представят си, че тогава целият видим свят ще бъде разрушен и заменен с нов, че всяка душа ще бъде върната в тялото и, и съединения човек отново ще живее като човек. Тази вяра носи със себе си друга – за ангелите, които са създадени от самото начало, защото не могат да повярват, че небето и ада са образувани(съставени) от човешката раса, или вярват, че никой човек не попада тук преди края на света.

15.2. За да могат хората да видят неистинността на това, на мен ми беше позволено да общувам с ангели и да говоря с намиращите се в ада, в продължение на много години, понякога непрекъснато от сутрин до вечер, по този начин хората на земята да разберат за небето и ада. Това беше позволено, за да могат хората в църквата да не упорстват вече във фалшивата вяра за възкресението в Съдния ден, за състоянието на душите до това време, така също и за ангелите и дявола. Вярата в това което се явява фалшиво, носи със себе си тъмнина, и хвърля съмнение върху тези, които мислят за тези неща от собственото си разбиране, така ,че в крайна сметка, те ги отричат. Както си казват сами на себе си: „Как може да бъде унищожено и разпръснато огромното небе с множеството съзвездия, слънце и луна? Как може звездите да паднат от небето на земята, като те са по големи от земята ? И как могат телата, изядени от червеи, или загнили и разпръснати от всички ветрове, да се възстановят за съединение с душите си? Къде е мястото където живеят времменно душите и на какво приличат щом са лишени от чувствата(чувствеността) които са имали в телата си? „Те привеждат множество подобни аргументи, които са непостижими и не могат да бъдат вяра, и в много случаи унищожиават вярата във вечния живот на човека, небето и ада, и, следователно, във всички други вярвания на църквата.

15.3. Че тази вяра ще погине е ясно от думите на тези които говорят: „Ходил ли е някои на Небесата за да ни каже, че те съществуват? Какво е това ад? Има ли го въобще? Какво означава че човек ще се мъчи в огъня през вечността? Какво е Денят на последния(страшния) Съд? Не е ли напразно чакането му от хората през вековете?” „И много други, което води до отрицание на всичко.

За тези които мислят така (основно това са тези които се считали за образовани и учени хора в света), не се смущават от това и не тръгват по истинния път на простите по сърце и вяра, понятията за Бога, Небесата, вечния живот и всички произтичащи от тях понятия, били покрити с адска тъма. Господ отвори вътрешните ми начала на моят дух и тогава ми беше позволено да говоря със всички хора които съм познавал в телесния им живот , след тяхната смърт. В някои случаи това беше за няколко дни, в други – в продължение на месеци, с други в продължение на година, както и с много други, чиито брой надхвърля стотици хиляди. Много от тях бяха в небесата, и много от тях бяха в ада. Говорих с някои от тях два дни след смъртта им, и им казах, че ги готвят за погребение и опяване. Те отговориха, че с радост са отхвърлили това, което им е служило за тялото в света, и поиска да кажа, че не са умрели, но живеят като хора, както преди, само че са преминали от един свят в друг. Те казаха, че не чувстват никаква загуба, защото те сега също притежават тялото и телесни усещания, както и преди, имат разум и воля, както преди, дори мисли и чувства, желания, удоволствия и всички подобни на тези които имали в света.

15.4. Повечето от наскоро умрелите, виждайки, че самите те продължават да живеят като хора, се изпълвали с неочаквана радост от живота и казвали, че никога не вярвали в това, че . състоянието на всеки човек след смъртта в началото е близко до състоянието в което е бил в света, но постепенно след време се променя към небесното или към адското. Те много се изненадваха от собственото си предишно невежество и глупост относно знанията им за живота след смъртта, и най-вече на това че членовете на Църквата, които трябвало да учат и просвещават другите, били в същото състояние на невежество.(3).

15.5. Тогава те видели причината за тяхното невежество и глупост, която се състояла в това, че външното, т.е. света и телесното, така са завладели разумът им, и го изпълвали, че хората не можели да се възнесат (изкачат) в светлината на небето, за да видят, църквата и пределите на нейното учение. Когато телесното и светското се обича, така както е днес, пълнен мрак прониква в съзнанието на всеки, който иска да размишлява за небесното значение на вярата(учението, вярванията) на Неговата Църква.

16.Много учени от Християнския свят са изненадани, оказвайки се след смъртта на тялото в дрехи и къщи, както на земята. Ако им се напомни за техните мисли за живота след смъртта, за душата, за духовете на небето и ада, те се смущават и признават, че техните възгледи са били неразумни, и хората, прости във вярата си, са били далеч по-мъдри от тях. Учените, които са имали такива представи и приписвали всичко(всяко начало) на Природата, били изследвани и се установило, че вътрешните им начала(очи) били затворени, а външните отворени, така че те не гледали към Небето, а към земята(света) и следователно към ада. Колкото вътрешните начала на човека са по-отворени, толкова повече той гледа(вижда разбира) в Небесата и колкото са по затворени вътрешните му начала, а външните по-отворени, толкова повече той гледа(вижда разбира)ада. Вътрешните начала на човешкия дух са създадени за да приемат потока(притока), идващ от небето, а външните – да приемат идващото от света, този който възприема света, в същото време не възприема небесата, възприема ада. (4).

17. Многогодишният ми и всекидневен опит ми позволяват да свидетелствам, че човешкия дух след като се освободи от тялото, си остава същия. Много пъти съм виждал духове, слушах ги и разговарях с тях. Аз също обсъждах с тях, че хората на света не споделят тази вяра, учените смятат вярващите за прости. Духовете бяха дълбоко натъжени, че такова невежество преобладава на земята, особено в църквата. Но те казаха, че това убеждение се е разпространило в по-голямата си част от самите учени, чието виждане за душата, е основано на сетивно-телесното възприятие. Ето защо, у тях се създала идеята, че душата не е нищо, а просто една мисъл. Когато тя се лиши от обекта в който пребивава, или от който е извлечена, тогава тя става подобна на чистия ефир, разрушаемо тяло след смъртта. Но понеже църквата, въз основа на Словото ни учи да вярваме в безсмъртието на душата, те били принудени да дадат на душата известна жизненост, свойствена на мисълта, въпреки че все още отричали нейната способност за човешка чувственост до новото и съединение с тялото.

Тази гледна точка се основава на учението за възкресението и вярата в свързването на тялото и душата в Деня на Страшния съд. Тя неминуемо следва от това схващане на душата и вярата на църквата във вечния живот на човека. Затова всеки чиято идея за душата е въз основа на науката не може да се разбере, че душата е същността на духа в човешка форма. Добавете към това факта, че днес едва ли някой знае какво означава „духовен“ и още по-малко, че сме духовни същества, такива като всички духове и ангели, надарени с човешки образ.

Ето защо, почти всички които идват от света, са много изненадани, че са живи и остават едни и същи хора, каквито са били преди(в света), и че не усещат никаква промяна в себе си. Възвръщайки се в своето собствено състояние, те продължават да се учудват, че църквата не знае нищо за това състояние на човека след смъртта, въпреки че всички които някога са живели на земята, се намират в този свят, и живеят като хора. Тъй като те се чудеха защо това не е открито на човека чрез видение, им било казано от небето, че това можело да се случи, защото няма нищо по-лесно, ако е според волята на Господа, но понеже имали лъжливи(изкривени) понятия, никой не би повярвал, дори ако самият той го видел. Било им казано също, че да се явява чрез видение, на потопени в светското и телесното хора е опасно, тъй като това ще ги принуди да повярват и след това го отрекат и с това да осквернят самата истина. Осквернят означава, първо да повярват а после да отрекат, тези които оскверняват, са потопени в най-дълбоките и най-лошите от адовете(адовите светове). Тук се крие опасността, разбираща се от думите на Господа:

„Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.(Иоан. 12:40)

Че тези които пребивават в любов към светското и телесното, няма да повярват , се разбира от тези слова:

Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.

А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят. (Лк. 16:29-31).

18. Още едно доказателство за произхода на небето от човешкия род е подобието(приликата) между ангелския и човешкия дух. И двата имат способността да разбират, постигат и желаят. И двата са предназначени да приемат небесата. Човешкият дух е толкова мъдър, колкото е и ангелския, но мъдростта му в света е ограничена, тъй като той живее в земно тяло, и в него човешкият дух мисли природно. Затова духовните мисли, които са му присъщи, така както и на ангела, се спускат в природни мисли, съответстващи на духовните, и по този начин те се възприемат. Но съвсем друго е, когато човешкият дух е свободен от тялото, тогава той мисли не като природен, а духовен,и тогава неговите мисли стават непостижими за природния човек, тоест подобни на ангелските От това следва, че вътрешния човек, наречен дух, в същността си е ангел (5). , Че ангелът е с перфектна човешка форма, може да се види в „Небе и Ад“ (ЧЧ 73-77). Но ако вътрешния човек не е отворен към върха, а само в отдолу, и въпреки че той е освободен от тялото си все още се появява в човешка форма, но образа му е чудовищен, дяволски, защото той не е способен да погледнете към небето, а само в ада.

19. , Че небето и ада са извлечени от човешкия род, Църквата също е могла да разбере от Словото. Това можело да стане част от нейното учение, ако тя била позволила светлината от небето да проникне в нея. И ако тя била обърнала внимание на думите на Господ: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лука 23, 43). Също така казаното от Господ за богатия човек и Лазар, богатия отшъл в ада, където говорил с Авраам, а Лазар се възнесъл на небето (Лука 16:19-31). Също така казаното от Господ на садукеите за възкресението, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите (Мат. 22:32). Това следва от общата вяра на тези, които водят живот на добро, по-специално, на убежденията им за смъртта, когато те свлекат мирското и телесното, че те ще отидат на небесата, когато телесният им живот угасне. Такава вяра преобладава сред всички, освен ако учението на църквата не ги води до разбирането на въскресението, как ще се случи във времето на Последния Съд. Изследвайте, така ли е на практика и ще получите потвърждение за това.

20.Всеки, който познава Божествения порядък, може да разбере, че човек е създаден, за да стане ангел, защото в този порядък той достига своята последена степен (точка 9 по-горе), в която небесната и ангелската мъдрост, може да се възстанови и да се умножи. Божествения порядък никога няма да спре на половината път, и не представлява нищо без последната степен, защото ако не достигне последна степен не образува пълнота и съвършенство. Пребивавайки(живеейки) в последната степен, той приема образ и използва намиращите се в тази степен средства, чрез възпроизвеждането. Ето защо, последната степен се явява небесен разсадник..

Това се разбира под описанието на човека и неговото сътворение в първата глава на Битие:

След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята. (Быт. 1:26-28).

Сътворяване на човека по Божи образ и Божие подобие, означава да събере в него целия Божествен порядък от първия до последния, и по този начин да направи неговия ангел начало на вътрешния му дух.

21.Господ възкресява не само духа но и тялото, защото когато беше в света, Господ прославил, тоест направил Божествена Своята Човешкост, така както душата която, Той имал от Отца, била самата тя Божествена, и неговото тяло, станало подобно на душата, тоест на Отца, тоест станало също Божествено. Ето защо Господ както никой друг, възкръсна и духом и телом. Той така се яви на учениците, които като Го видяха, помислиха че виждат дух, и им каза:

„Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.” (Лука 24:36-39).

С тези думи той показал, че той е бил човек, не само по дух, но и в плът.

22. На много места в моята книга „Небе и ад“, е показано, че небесата и ада произлизат от човечеството, като например в следните: Племена и народи, които не принадлежат на Църквата в Небесата (HH 318-328), за децата на небето (HH 329-345), за мъдрите и простите на небесата (HH 346-356), за богатите и бедните на Небесата (HH 357-365). Всеки човек по вътрешното си начало е дух (ЧЧ 432-444). Човек след смъртта има перфектна човешка форма(образ) (HH 453-460). Човек след смъртта, си запазва чувствата, паметта, мислите, любовта(нещата които обича, харесва), които е имал на света, не оставя след себе си нищо, само своето земно тяло (HH 461-469). Първото състояние на човек след смъртта (HH 491-498), второто му състояние (HH 499-511), третото му състояние (HH 512-517). После за ада (HH 536-588). Всички тези места доказват, че небесата не се състоят от ангели създадени от самото начало на сътворението, и адът не се състои от дявол и неговите пълчища, но само от такива, които са родени като човешки същества.

АВТОРСКИ БЕЛЕЖКИ

(1) Ада като цяло, или неговите обитатели като цяло, се наричат Дявол и Сатана (AC 694). Тези, които са бесове(дяволи) в света, са дяволи и след смъртта (AC 968).

(2) Учението на Църквата трябва да бъде от Словото (AC 3464, 5402, 6832, 10763, 10765). Словото не може да бъде разбрано без учение (AC 9025, 9409, 9424, 9430, 10324, 10431, 10582). Истинското учение е светлина за четящите Словото (AC 10400). Истинското учение трябва да дойде от тези, които са просветени от Господ (AC 2510, 2516, 2519, 9424, 10 105). Тези, които без да следват ученията следват буквалния смисъл на Словото, не могат да постигнат никави Божествени истини. (AC 9409, 9410, 10 582). Те попадат в много заблуждения (АС 10431 ). Съществува разграничение между тези, които преподават и учат, основаващи се на учението на църквата, идващо от Словото, и тези, които разчитат само на буквалното значение на Словото (AC 9025).

(3) Не са много хората в християнския свят днес които вярват, че човек възкръсва веднага след смъртта (AС, Въведение в глава 16 на Битие, 4622 и 10758). Те са по-склонни да възприемат, че това ще се случи по време на Страшния съд, когато видимия свят ще престане да съществува (АС 10 595 ). Причината за тази вяра (AC 10 595, 10 758). В действителност, хората възкръсват веднага след смъртта, а след това те са човешки същества във всяка част (AC 4527, 5006, 5078, 8939, 8991, 10594, 10758). В душата, която живее след смъртта е духът на човека, представлява същността на човека и в другият живот, и и е предоставена съвършенна човешка форма (AC 322, 3633, 4622, 4735, 5883, 6054, 6605, 6626, 7021, 10 594). Експериментите потвърждават това (AC 4527, 5006, 8939) и пасажи от Словото (AC 10 597). Обяснение на значението на „мъртви“ може да се види в Свещения град (Мат. 27:53, AC 9229). Опитът, показващ как един човек се завръща обратно към живота от мъртвите (168-189 AC), състоянието му след завръщането си към живот (AC 317-19, 2119, 5070, 10 596). Лъжовни схващания за душата и възкресението (АС 4445, 4527,4622,4658).

(4) В човека духовния свят е свързан с природния свят (AC 6057). Човекът от вътре е създаден да бъде образ на небето, а отвън – следва да бъде образ на света (AC 3628, 4523-4, 6057, 6314, 9706, 10156, 10472).

(5) Живота на човек има толкова много нива, колкото са небесата, и те се отварят след смъртта му в съответствие с живота му (AC 3747, 9594). Небесата пребивават в човека (AC 3884). Хората, които живеят живот на любов и милосърдие, пълни с ангелска мъдрост, тя е скрита за момента, но те са в нея след смъртта (2494). Хората в Словото се наричат ангели, ако те приемат добро от любов и вяра в Господ (AC 10528).

(6) Хората възкръсват само като духове (AС10593-4).Само Един Господ, възкръснал също и телесно (AC 1729, 2083, 5078, 10 825).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×