Jump to content
Hristo Vatev

Глава 4. .ВСИЧКИ ХОРА КОИТО НЯКОГА СА РОДЕНИ И СА УМРЕЛИ СА ИЛИ НА НЕБЕТО ИЛИ В АДА.

Recommended Posts

Глава 4. .ВСИЧКИ ХОРА КОИТО НЯКОГА СА РОДЕНИ И СА УМРЕЛИ СА ИЛИ НА НЕБЕТО ИЛИ В АДА.

23.Това следва, първо, от положенията и обясненията в предишната глава, а именно, че небето и ада произхождат от човешката раса. На второ място, фактът, че всеки след живота си на земята живее вечно. На трето място, следователно, всички хора, родени някога от сътворението на света и мъртвите се намират или в небесата или в ада. На четвърто място, тъй като всички, които ще се родят в бъдеще също ще дойдат в духовния свят, следователно, той е толкова голям, че не може да се сравнява с природния свят, в който хората живеят на земята. За по-ясно разбиране на всички тези обяснения и доказателства за тяхната истина, бих искал да ги обясня и да ги опиша по техния порядък(ред).

24.1. От казаното в предишната глава, където бе показано, че небето и ада, произхождат от човешката раса, че всички хора, които някога са родени от началото на сътворението, и мъртвите са на небесата или в ада. Това е очевидно, без допълнително обяснение. Все още съществува убеждението, че хората не идват на небесата или в ада до деня на Страшния съд, когато душите ще бъдат върнати в телата им, тъй както се вярва, така че да се наслаждават на това, което е характерно само за тялото. Простите(обикновените) хора се водят към тази вяра, от онези, които са станали мъдри, и са изследвали вътрешния свят на човека. Те не знаят за духовния свят, а само за природния , и затова нямат въобще никаква представа за духовния човек. Следователно, те не осъзнават, че духовният човек, съществува вътре във всеки природен човек, надарен с човешки образ, както и природния човек. На тях не им идва и мисълта, че природният човек приема своя човешки облик от духовния човек. Всички те могат да видят, че духовният човек въздейства чрез волята на всяка част на природния човек, който сам по себе си не може да направи нищо.

24,2. Мисли и желае духовния човек, тъй като природния човек не може да прави това сам. Но мисълта и желанието се отнасят в крайна сметка към природния човек, защото той действа по волята на духовния човек, и говори от ума(мислите) на духовения човек, и това е така защото действието не е нeщо различно от волята(желанието), и речта не е нещо различно от мисълтта. Така че, ако отнемем желанието и мисленето, речта и действията, ще се прекратят незабавно. От това е ясно, че духовният човек наистина е човек, който присъства във всяка част на природния човек. Поради това, външният им образ трябва да бъде подобен, тъй като всяка част или частица от природния човек, в която не действа духовния човек е безжизнена. Обаче духовния човек не може да стане видим за природния човек, така както природния не може да види духовния, въпреки че, духовният може да види природния. Това е в съответствие със законите на порядъка, обратното би било в противоречие с тях, така както духовния човек може да повлияе на природния човек (на зрението(виждането), защото зрението е също влияние), но не и обратното. Духовен човек е това, което се нарича човешки дух, който се появява в духовния свят в перфектна човешка форма и живот след смъртта.

24,3. Тъй като учените хора, както е посочено по-горе, нищо не знаят за духовния свят и по този начин нищо не знаят за духа на човека, така че те са проникнати от идеята, че човек не може да живее като човек , докато душата му не се върне в тялото си и не открие своите чувства. Оттук възникнали такива призрачни понятия за възкресението на човека, а именно, че въпреки че тялото е изядено от червеи и риби, или напълно превърнато в пепел по Божественото Всемогъщество, те отново ще бъдат събрани заедно и телата ще се съберат отново с душите, и че това ще се извърши в края на века, когато видимата Вселена ще дойде към края си, и много подобни възгледи, които са отвъд нашето разбиране, и, на пръв поглед изглеждат невъзможни и в противоречие на Божествения порядък. Такива възгледи отслабват вярата на много хора. Въпреки това, тези, които размишляват, мъдро, могат да повярват, само в това, което са разбрали в известна степен, те не могат да вярват в невъзможното, тоест в това, което те вярват, че е невъзможно. Затова тези, които не вярват в живота след смъртта, използват този аргумент в подкрепа на неговото отхвърляне. Въпреки това, както е видно от многото глави на книгата „Небе и Ад,“ човек се издига веднага след смъртта, а след това се намира в съвършена човешка форма. Това се казва, за допълнително потвърждение, че небето и ада, произхождат от човешката раса, от което следва, че всички хора родени от началото на сътворението и мъртвите са на небето(в рая) или в ада

25.1. След живота на земята, всеки човек живее вечно. Това е видно от факта, че тогава човек не е природен , а духовен, а духовният веднъж отделен от природния, остава в това състояние вечно, защото състоянието на човека не може да се измени след смъртта. В допълнение на това, духовната част на всеки човек е свързана с Божественото, доколкото той може да размишлява и обича Божественото, и се намират под въздействието на всеки приток, идващ от Божественото, така както Църквата учи. Така, духовната част може да бъде свързана с Божествената чрез желанието и размишлението – две способности на духовния човек, образуващи неговия живот. Съединен с Божественото, човек никога не умира, тъй като Божественото присъства в него и го свързва към себе си.

25,2. Човекът е създаден за да бъде образ на небето, по отношение на неговия дух. Образът небесен излиза от Самия Бог, както е показано в „Небе и Ад“ Божествеността на Господ образува небето, (НА 7-12, 78-86), човека е създаден, за да бъде образ на небето в умален вид (НА 57), всички небеса заедно, изобразяват един единствен човек (НА 59-66). Следователно, образа на ангела е идеален човешки образ. (НА 73-77). Ангелът е човек, относно своето духовно начало.

25,3. Аз често разговарях с ангелите за това. Те бяха много изненадани, че много хора, почитани и мъдри в Християнския свят, и тези, които другите считат за такива, изцяло отхвърлят всяка идея за собствената си безсмъртност, а вярват, че душата на човека се разсейва след смъртта подобно на душата на животно. Тене могат да разбератразликата междучовешкия животи животанаживотните. В човека има мисли, които могат да го въздигнат и той може да мисли за Бога, небесата, любовта, вярата,, за духовното и нравственото добро, за истината и тем подобни, възнасят човека към Божественото и той се съединява с Него посредством всичко това. Животните,обаче, немогат да се издигнатнадестественото си природнониво за да възприематподобни мисли. Ето защо, тяхната духовна част не може да бъде отделена от природната (1) и да живеят като хора. От тук следва, че животът на животното престава(свършва), заедно с природния му живот..

25.4. Ангелитеказаха, че причината за неверието на така наречените разумни хора в Християнския свят в безсмъртието на душата се състои в това че те в своето сърце отричат Божественото и признават природното вместо Него. Тези, които мислят от тази позиция не могат да мислят за вечността чрез съединение с Божественото, и, следователно, за състоянието на човека, което е съвършенно различно от състоянието на животното. Тъйкатопремахватпонятието за Божественотоот своите мислите , теотричати вечността.

25.5. Ангелите продължиха,че у всеки човек има висша или най висока вътрешна степен на живот, нещо по-високо, или съкровенно, в която степен първоначално и непосредствено се излива Божественото от Господа, и чрез което Той управлява всички вътрешни начала на духовния и природния човек, разположени в него в определен порядък(ред). Те го наричат най-високата или най-съкровенната част -входа на Господа в човека и самото Негово жилище в човека. Това е най-високата и най-вътрешната част, която ни прави човеци, и човек се отличава от животните без разум, в които тя отсъства. Така че хората, за разлика от животните, могат да имат свое собствено вътрешено, съответстващо на техните мисли и качества да го възнесат до Господа, до Самия Него Следователно, те могат да вярват в Него, да изпитват любов към Него, да придобиват интелигентност и мъдрост, и да говорят разумно.

25.6. Когато попитах дали отричащите Божественото и Божествените истини живеят във вечността, съединяват ли живота си със Самият Божествен, те отговориха, че на тях им е присъщо да мислят и желаят, и по този начин, да вярват, и обичат, това което изхожда от Божественото, така както тези които Го признават. Атази способност дамислятида желаят импозволяванада живеят вечно. Те добавиха, че тази способностидва отвисшето,или съкровенното, присъщи навсеки, както е споменато по-горе. Показвал съмна много места, че дориитези, които сав адаимат тази способност, която им позволява даразсъждават и дадействатсрещу Божествените истини. Ето защо, всекичовек, без значение какъв еживеевъв вечността.

25,7. След смъртта всеки човек живее вечно, нито един ангел или дух не може да мисли за смъртта, в действителност, те съвършенно не знаят какво е това смърт. Ето защо, когато в Словото се споменава за смърт, ангелите я разбират като проклятие, и това е смърт в духовен смисъл, или като продължение на живота и възкресение (2). Тези изявления потвърждават, че всички човешки същества, които някога са родени от началото на сътворението, и мъртвите, са живи, някои на небесата(в рая), някои в ада.

26.Така аз знаех, че всички хора някога, родени от началото на сътворението, и мъртвите са в небето или в ада, на мен ми беше позволено да говоря, с живелите преди потопа, с живелите след потопа, с някои Йудеи, известени в Стария завет, с живелите по времето на Господа, с много от живелите в последващите векове до днес, и, накрая, с мъртвите, които познавах през техния живот в тяло. Аз също говорих и с деца и много не-християни (неверници). Този опит напълно ме убеди, че няма нито един който да е роден, от най-ранните времена на сътворението на земята,който не е в рая или в ада.

27.1. Защото всеки, който ще се роди в бъдеще, ще дойде в духовния свят, този свят е толкова обширен, че природния свят, обитаван от хората на Земята не може да се сравни с него. Това е видно от безброй много хора, пребиваващи в духовния свят от началото на сътворението, и събрани там. Това също така следва от непрекъснатото увеличаване на човечеството в бъдеще(в духовния свят), което ще се добави към него, и това ще се случва безкрайно , както е показано в предишните глави (6-13), тъй като възстановяването на човешката раса на земята никога няма да се прекрати.

27,2. Виждал съм няколко пъти, когато очите ми бяха отворени, безброй хора, които вече са там. Там беше толкова огромно, че трудно може да бъде изчислено, на едно място и в една област, се намират десетки хиляди. Всички те са събрани тук в общества, които са многобройни, и всяко общество на своето място образува троично небе с троичен ад под тях. По този начин, някои от тях се намират на високо, някои в средата, някои отдолу, някои в по-ниските области или в адовете под тях. Тези, които са на по-високите нива, живеят като хора в градове с население над стотици хиляди. От това е видно, че природния свят на земята, населен с хора, не може да се сравни с този свят по броя на живущите там хора. Затова, идването от природния свят в духовния им напомня тяхното идване от селото в града.

27,3. Нищо в природния свят не може да се сравни с духовния по своето качество. Още едно доказателство за това е, че в духовния свят са видими не само всички обекти(предмети), които съществуват в природния, но и безкрайно повече, невидими в този свят и недостъпни до зрението. Тъй като духовните предмети отразяват съответствието на всеки свой образ, подобно на това както природните обекти са с безкрайни различия по между си. Духовното превъзхожда природното естествено, така че не много от тях могат да се възприемат от природните чувства, защото те не възприемат една хилядна част от това, което могат да възприемат духовните чувства. Всяка дейност, на духовната мисъл, се изразява в изображения, които са видими за хората там. За това великолепието и изумителните гледки на духовния свят са неописуеми. Също така човешкият род се увеличава по численост на небесата. Защото всичко там се появява в образи, съответстващи на състоянието на всеки човек в светлината на Неговата любов и вяра, и следователно, разбиране и мъдрост. Така, с увеличаващия се брой непрекъснато се увеличава и тяхното разнообразие. Затова тези, които са възнесени на небесата, заявиха, че те са видели и чули, това което никое око не е виждало и никое ухо не е чувало.

27.4. Тези доказателства са достатъчни, за да утвърдят, че духовния свят е такъв, че природния не може да се сравни с него. Какво е подобието му, е показано в „Небе и Ад“, в главите за двете царства на небето (HH 20-28) на обществата в небесата (NN41-50), за изображенията и виждащото се на небесата (HH 170-176), за мъдростта на ангелите небесни (HH 265-275), обаче, това което е описано там, представлява само малка част.

АВТОРСКИ БЕЛЕЖКИ

1) Духовния свят оказва влияние и върху живота на животните, но като цяло, а не директно, тъй както е в случая на човека (AC 1633, 3646). Разликата между човека и животното е, че човек може да бъде издигнат(възнесен) над собственото си ниво към Господа, толкова колкото мисли и обича Божественото, и по този начин се съединява с Господ, който дава вечен живот. Животните се отличават с невъзможност да бъдат възнесени по този начин (AC 4525, 6323, 9231).

(2) „Смъртта”, в Словото, се разбира на небесата като проклятие на грешника, това в същността си е духовна смърт, а така и ад (AC 5407, 6119, 9008). Обладаващите различни видове доброта и истина, се наричат живи, и тези, които обладават различни видове зло и лъжа се назовават мъртви (АС 81, 290, 7494). Когато умират добри хора, под смърт на небесата разбират възкресение и продължение на живота, тъй като след това човек се издига, продължава да живее и идва във вечния живот (AC 3498, 3505, 4618, 4621, 6036, 6222).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×