Jump to content

Глава 05. ПОСЛЕДНИЯ СЪД ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТАМ КЪДЕТО СА СЪБРАНИ ВСИЧКИ И ЗА ТОВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ, А НЕ НА ЗЕМЯТА.


Recommended Posts

Глава 5. ПОСЛЕДНИЯ СЪД ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТАМ КЪДЕТО СА СЪБРАНИ ВСИЧКИ И ЗА ТОВА В ДУХОВНИЯ СВЯТ, А НЕ НА ЗЕМЯТА.

28.1. За Деня на Страшния съд обикновено се вярва, че Господ ще бъде заедно с ангелите в славата СИ в небесните облаци, и след това ще възкреси от гробовете всички, които са живели някога от началото на творението, че ще облече душите им в тела и ще призове всички тях заедно, ще ГИ съди, онези, които са живели в добро, за вечен живот или за небето, а живялите в грях, за вечна смърт или за ада.

28.2. Църквата извлекла тази вяра от буквалния смисъл на Словото, и за нея било невъзможно да го промени, докато за нея оставало неизвестно, че всичко, посочено в Словото, има духовен смисъл и този смисъл има много значения, а буквалният смисъл му служи за основание или фoндамент. Без това буквалното значение на Словото не би могло то да бъде божествено, и да служи както на небето така и на света като средство за наставление, как да живем и в какво да вярваме, а както и като средство за съединение. Следователно, този, който знае духовните съответствия на природните предмети в Словото, може да знае, че идването на Господа върху облаците небесни, не означава, Неговото появяване там, но Неговото явление в Словото. Господ е Словото, защото Той е божествената истина. „Облаците на небето“, на които Той идва, означават природния смисъл на Словото, а „Славата“ – неговото духовно значение. „Ангели“ означават небесата откъдето Той се появява, а също означава Господ по отношение на Божествените истини (1). Оттук е очевидно значението на тези думи, а именно, че когато църквата дойде към края си, Господ ще разкрие духовното значение на Словото, и по този начин ще открие самата Божествена истина. Това би означавало, че времето на Деня на Страшния съд е близо.

28.3. Че всичко, което е казано в Словото и че във всеки израз се съдържа духовен смисъл, и в какво се състои този смисъл е видно в „Небесни тайни,“ където всички случаи от, „Битие“ и „Изход“ са обяснени в съответствие с духовният им смисъл. Някои избрани откъси, отнасящи се до Словото и неговото духовно значение, може да намерите в моята малка книга „На бял кон“, описана в “Откровение.“

29. , Че Последният Съд трябва да бъде в духовния свят, а не в природния или на земята, е очевидно от предишните две глави, както и ще стане ясно от последващите. В Предходните глави, беше показано, че небето и ада, се формират от човешката раса, и че всички хора, родени от сътворението на света и мъртвите се намират в рая или в ада, така че всички са събрани там. В следващите глави, остава да се покаже, че последният съд вече е извършен.

30. Освен това, никой не се подлага на съда, оставайки природен човек и докато живее в природния свят, тъй както тогава човек е в своето природно тяло. Съдът се извършва над духовната част на човека, а не над природната, защото природната не може да отговаря за всяко нарушение или престъпление, защото тя няма живот в себе си, но е просто оръдие или инструмент, посредством който действа духовната част (виж § 24 по-горе). Това е другата причина, заради която съдът се извършва, след като те напуснат природното си тяло, и облекат духовното. В духовното си тяло човек се появява такъв, какъвто, е по любов и вяра, защото всички в духовния свят са по подобие на своята любов не само по лице и тяло, но също така в речта и действията (“ Небе и Ад“, раздел 481). Следователно, всичките им качествата са известни на всички, и по волята на Господа, те биват разделени. От изложеното по-горе е ясно, че съдът ще се извърши в духовния свят, а не в природния или на земята.

31. В човека действа не неговата природна част а духовната, като естествено в себе си природната част е безжизнена. Животът се проявява в нея, изхожда от духовния човек. И „ще бъде съден за делата си“ означава, че съдът, е предмет на духовната част на човека. За това е разказано в „Небе и Ад“ в главата, озаглавена „Един човек след смъртта е това, какъвто е бил живота му на земята“ (HА 470-484).

32.1. Бих искал да добавя към тази глава, небесната тайна, която е упомената в „Небе и Ад“, но досега не е била описана. Всеки човек при идването си в духовния свят след смъртта веднага се присъединява към общество (HА 427, 497). Но докато се намира в първото си състояние, той не знае за това, защото още се намира в своето външно начало и все още не осъзнава своето вътрешно начало. Докато се намира в това състояние, той се скита навсякъде където го водят желанията на неговата душа Но в края на краищата се установява там където е неговата любов, тоест в това общество което има сходна с неговата любов(влечения, желания, начин на живот, мисли,чувства,подобие)

32,2. Докато духът е в това състояние, той може да бъде видян на много места, появява се на някои от тях в своя телесен образ, но образът му не е нищо повече от външен вид. Ето защо доколкото Господ е неговата управляваща любов, духът веднага изчезва от погледа на останалите, и се озовава в обществото, към което ще се присъедини. Такава е отличителната черта на духовния свят, и тя изненадва тези които не знаят причините за това. Причината се състои се в това че веднага след като духовете са събрани заедно и отделени от останалите, те също са обект на съда, и всеки веднага намира своето място, добрите – на небето и в такава общност, грешниците – в ада и в общество подобно на тях самите.

32,3. Ето още едно доказателство, че този съд може да се проведе само в духовния свят, защото всеки човек там е подобие на своя образ в живота(в природния свят), а също и защото той се свързва с онези, които водят подобен живот, така че той е сред подобни. В природния свят, ситуацията е различна, доброто и злото могат да останат тук заедно, без да знаят едни за други, и по този начин те не са отделени един от друг по своята любов, която управлява живота им. В действителност, никой не може да бъде на небето или в ада в природното си тяло. Следователно, за да достигне определено място, той трябва да изгуби природното си тяло, и след това да бъде изправен пред съда в духовното си тяло. Затова, както споменах по-рано, съдът се произнася над духовния човек, а не над природния.

АВТОРСКИ БЕЛЕЖКИ

(1) Господ е Словото, защото Той е Божествената Истина в небето (AC 2533, 2813, 2859, 2894, 3393, 3712). Господ е Словото, защото Словото е от Него и на Него (AС 2859). Това не е нищо друго, но Господ, особено във вътрешния му смисъл, казва в прослава на своята Човешкост, че сам Господ присъства в него (AC 1873, 9357). „Пришествието на Господа”означава Неговото присъствие в Словото и Неговото откровение (AC 39 000, 4 060). „Облаци“ в Словото означават буквите на Словото или неговото буквално значение. (AC 4060, 4391, 5922, 6343, 6752, 8106, 8781, 9430, 10551, 10574). „Слава“ в Словото означава Божествената Истина, която е на небесата, както и в духовен смисъл (4809, 5922, 8267, 8427, 9429, 10 574). „Ангели“ в Словото означава Божествена истина, излъчвана от Бога, защото ангелите са неини приемници, и я произнасят не от себе си, но от Господа (AC 1925, 2821, 3039, 4085, 4295, 4402, 6280, 8192, 8301) . „Тръби и рога“, с които тръбят ангелите означава Божествената Истина в небето и отварянето на небето (АС 8815, 8823, 8915).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...