Глава 08. ПОСЛЕДНИЯТ СЪД Е ИЗВЪРШЕН

[Hristo Vatev]

Глава 8. ПОСЛЕДНИЯТ СЪД Е ИЗВЪРШЕН

45. По рано в главата, посветена на тази тема (28-32), беше показано, че Страшния съд няма да се извърши на земята, а в духовния свят, където живеят всички от създаването на света. Тъй като това е така, на никой не му е дадено да знае кога ще бъде Последния съд (Страшния съд). Защото всеки с нетърпение чака изпълнението му на земята да е съпроводено от изменения на всичко във видимите небеса и на земята, а така и в човешкия род. Така, хората на църквата, които живеят в тази вяра в неведение, и тези които мислят за Деня на Страшния съд, и постоянно го чакат, не са загубили вяра в края на краищата, в казаното за него в буквалния смисъл на Словото; и за да се избегне отказа на мнозинството от хората от Вярата в Словото, на мен ми беше позволено да видя със собствените си очи, че Последния Съд вече се е състоял(е извършен). Аз съм виждал грешници низвергнати в ада, и праведни възходящи на небесата, и по този начин всичко било приведено към порядъка и било установено духовно равновесие между доброто и злото, или между Небесата и Ада. На мен ми беше позволено да видя, как се извършва Последния Съд, от началото до края, а така и как бил разрушен Вавилон, и как тези които се имат в предвид под Дракон, излезли от бездната; и затова как се създали новите небеса,и как била установена Новата Църква на небесата, названа Новият Йерусалим. На мен ми беше позволено да видя всичко това със собствените си очи, за да мога да го засвидетелствам. Този Последен Съд започна в началото на миналата 1757 и бил напълно завършен към края .

46.1. Следва да се знае, че Последният Съд се извършва над тези, които живели през времената между това на Господа и нашите дни, а не над тези, които живели до това време, поради факта, че на тази планета, Последният Съд е настъпвал преди този съд два пъти. Единият е описан в Словото като потопа, и другият е извършен от Господ, когато Той бе в света. Това се разбира от думите на Господа:

„Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.“ (Йоан 12: 31);

и на други места:

„Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан.16: 33);

, както и думите от Исая:

“ Кой е Тоя, Който иде от Едом, в червени одежди от Восор, Който е тъй величествен в облеклото Си, Който пристъпя в пълната Си сила? – „Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам.“ Защо Твоето облекло е червено, и Твоите одежди – като на оногова, който е жлеб тъпкал?“Аз тъпках жлеба Сам, и никой от народите не беше с Мене; Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си; кръвта им пръскаше дрехите Ми, и Аз опетних цялото Си облекло;защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана. Аз гледах, – и нямаше помощник; чудих се, че нямаше, кой да подкрепи; но Моята мишца Ми помогна, и Моята ярост – тя Ме подкрепи; и в гнева Си стъпках народите, съкруших ги в яростта Си и излях наземи кръвта им.“ Ще спомня милостите Господни и славата Господня за всичко, що Господ ни е дарувал, и великата Негова благост към дома Израилев, която му Той оказа по Своето милосърдие и по многото Си щедрости. Той каза: „наистина, те са Мой народ, деца, които няма да слъжат“, – и Той биде за тях Спасител.(Исая 63:1-8).

И много други подобни пасажи.

46.2.Причината поради която Последният Съд се е извършвал два пъти над нашата планета, се състои в това, че всеки Съд настъпва в края на църквата, както беше показано по рано в главите за това, [33-39] на тази земя е имало две църкви, първата – до потопа , а втората – след него. Църквата до потопа е описана в първата глава на Битие под сътворяването на небесата и на земята, и под градината (Едем). Нейния край е описан там където е изяден плода от дървото на познанието, и какво се е случило впоследствие. Последният и съд е описан като потопа. Всичко това е описано като преки съответствия в стила на Словото. Във вътрешен или духовен смисъл, създаването на небето и земята означава създаването на нова църква (виж първата глава [1-5] по-горе). „Едемската градина„ означава мъдростта на небесната църква. „Дървото на познанието“ и „змията“ са природните знания, които унищожават тази църква. „Потоп“ означава Последния Съд над тези, които принадлежали към тази църква.

46,3. Втората църква, която дошла след потопа, както е описана в някои пасажи от Словото (като Второзаконие 32:7-14 и на други места).

Спомни си стародавните дни, помисли за годините на предишните поколения; попитай баща си – и той ще ти обади, старците си – и те ще ти кажат.

Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви *; защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял. Той го намери в пустиня, в тъжна и дива степ, закриляше го, грижеше се за него, пазеше го като зеницата на окото Си; както орелът извиква пилците си от гнездото, дига се над тях, простира крилете си, взема ги и ги носи на перата си, тъй Господ Сам го води, и нямаше с Него чужди бог. Той го възкачи на земната височина, храни го с полски плодове и го кърми с мед из камък и дървено масло от твърда скала, с краве масло и овче мляко, и с тлъстина от агнета и васански овни и от козли, и с отбор жито, и ти пи вино, кръв от грозде.

Тя широко се разпространила в Азия и продължила между потомците на Яков. Нейният край дошъл когато Господ дошъл в света. Тогава той произвел Последен Съд над всички, които живеели в първото сформиране на тази църква, и над всички които останали от предишната църква. Целта на идването на Господа в света, е да приведе в порядък(ред) всичко на небесата, и чрез тяхна помощ, всичко на земята, и в същото време, обожествяването на своята човечност. Никой нямаше да може да бъде спестен, ако това не се бе случило. Съществуването на две църкви на земята до идването на Господа е показано в различни пасажи от „Небесни тайни“, събрани в края на тази глава (1). Също така беше показано, че Господ дойде на света за да приведе в порядък всички небеса, и чрез тях, всичко на земята, и за обожествяването на Своята човечност.

Третата църква на тази земя – Християнската. Над тази църква и в същото

време, над всички, пребиваващи в първите небеса във времето на Господа, бил извършен Последния съд за който сега иде реч.

47.Пълното повествование за това как се е извършил Последния Съд е твърде голямо за такъв не голям труд, но ще бъде дадено в моята обяснителна книга ”Откровение”. Последният съд е извършен не само над всички, които принадлежали към християнската църква, но също така и над тези, които са известни като мюсюлмани, както и върху всички езичници на тази земя. Всичко настъпило в следния ред: първо, над тези, които са изповядвали Римо – католическата религия, след това над мюсюлманите, а след това над езичниците, и накрая над протестантската(Реформаторска) църква. Съдът над тези, които принадлежат към Римо- католическа религия, ще бъде описан в следващата глава за разрушаването на Вавилон, съдът над реформаторите – в главата, посветена на формирането на небесата от мъртвите (65-72). За съда над мюсюлмани и езичници, някои забележки ще бъдат дадени в тази глава.

48. Привеждането в порядък в духовния свят на всички племена и народи, над които се извършил Последния Съд, е както следва. В центъра били събрани тези, които се наричали реформатори, и те били разделени на групи в съответствие с родните си страни: германците – по направление на север, шведите – по направление запад, датчаните на запад, холандците по направление изток и юг, англичаните – в средата. Центъра, в който се намирали всички реформатори, бил заобиколен от Римските католици, повечето от които се намирали в западната част, но някои от тях – в южната. Зад тях – мюсюлманите пак така събрани по техните родни страни, всички от тях били видими на югозапад. Далеч от тях се събрали езичниците, който по този начин образували най външната окръжност. До тях може да се види нещо подобно на море, което образува граница.

Такова разположение на народите в различни части било определено от способността на всеки народ да приема Божествените истини. В резултат на това всеки в духовния свят може да разпознае страната и мястото, където живее, както и мястото си на пребиваване в рамките на по-голямата общност, това може да се види в книгата „Небе и ад“ (148,149). В много отношения това се случва, когато те пътуват от едно място на друго; при пътуванията си те винаги се движат в посока, съответстваща на състоянието на техните мисли, произлизщи от техните чувства, съответстващи на техния живот. Последните определят подходящите за тях места, където да пребивават, тъй както ще бъде казано по-късно. Накратко, собственият им път, по който те ходят в духовния свят, е олицетворение на техните мисли на разума. Ето защо „път“, „разходка“ и други подобни в Словото означава в духовен смисъл, определение и напредък в духовния живот.

49. „Четири посоки“, наречени в Словото четирите ветрове и тяхното събиране наричани „събиране от четирите вятъра,“ както е описан Последния съд в Матея:

“ и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. “ (Mатей.24: 31).

И на друго място:

“ и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;

и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. “ (Mатей.25: 32,33).

Това означава, че Господ ще отдели тези, които пребивават в истините, и доброто от тези, които са в истините без да са в доброто, защото в духовен смисъл в Словото „права страна“ означава доброто а „лява страна“ означава истината, това е означено с овце и кози. Над всички други съдът не е преминал; защото най-злите, които не постигат(обладават) истините, отдавна вече са в ада, защото всички зли, които отхвърлят Божественото в сърцето си и отричат всяка вяра и истината на Църквата, попадат там, след смъртта, без да чакат отсъждането на съда. „Предишните небеса“, който преминали, се състояли от тези, които пребивавали в истината, отделно от доброто, а „нови небеса“ е били създадени, от тези, които пребивавали в истината и в същото време в доброто.

50.1. Съдът над мюсюлманите и езичниците, за които иде реч в настоящата глава, се състоял както следва. Мюсюлманите били изведени от своите места, където били събрани на юго-запад, покрай пътя, който е разположен в кръг около християните от запада, преминават от север по направление изток, граничещ с юг. По пътя, злите се отделяли от добрите. Злите били пуснати в блата и езера; много от тях били разпръснати в пустинята, намираща се в далечината. А добрите били въведени от изток в обширна земя, граничеща с юга, и там им били дадени жилища. Тези, които били зведени толкова далеч, били тези, които в света, признавали Господ за най-великия пророк и Син Божий, и в това, че Отец Го е изпратил да научи човечеството, и тези който живели нравствен духовен живот съгласно своята религия.

50.2. Повечето от тях, когато ги научат, приемат вярата в Господ и Го признават за едно с Отца. На тях също така им се дава послание от християнските небеса чрез вдъхновение от Господ; но те не се присъединят към Него, защото тяхната религия ги възпрепятства. Всички привърженици на тази религия, веднага след като попаднат в другия живот, започват да тътрсят Мохамед. Но той не е видим мястото му е заето от други двама, които наричат себе си Мохамед. Те заемат централно място, след християнските небеса, в ляво.

Тези двама на мястото на Мохамед съществуват защото след смъртта на всички, независимо от тяхната религия, идват към тези, на които са се покланяли в света, защото всеки си остава с вярата (от света). Но след това се отричат, виждат, че те не могат да им дадат никаква помощ. Никой не може да бъде изведен от своите религиозни убеждения, докато преди това не бъде въведен в тях. Откъде е Мохамед, и кой е той, а и произхода на двамата, заемащи неговото място, ще бъде описан в книгата обясняваща „Откровение”*.

51. Съда над езичниците в голяма степен се осъществил по същия начин, както при мюсюлманите. Но те не били проводени по заобиколен път, а по единствения кратък път на запад, където злите били отделени от добрите. Злите били победени там в две големи пропасти, които слизали дълбоко надолу. Добрите били проводени над централната част, населена от християни, по направление към източната земя, където се намирали мюсюлманите; на тях им били дадени жилища зад и далеч от мюсюлманите, простиращи се далеч в южните части. Въпреки това, тези от езичниците, които в света почитали Бога в човешки образ, и живели живот на милосърдие в съгласие със своите религиозни вярвания, се присъединяват към християните на небесата, тъй като те превъзхождат другите в своето признаване и поклонение на Господа. Най-разумните сред тях – били от Африка. Броят на езичниците и мюсюлманите било толкова голямо, че можели да се преброят от десетки хиляди. Съдът над такова голямо множество отнел няколко дни, тъй като всеки, след потапянето му в своята любов и своите вярвания, веднага му се определя мястото и, по този начин, той се присъединява към себеподобните си.

*Обещанието не било изпълнено, нито в публикуваната , нито в не публикуваната книга „Откровение”, но на друго място, виж в частност „Продължение за Последния Съд” (68-72).

52. Тези факти доказват истинността на пророчеството на Господ за Последния Съд:

И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие. (Лк.13:29).

АВТОРСКИ БЕЛЕЖКИ

(1) Първата и най-древна църква на тази земя, била църквата описана в първите глави на Битие; тя била в основата си небесна църква (AC 607, 895, 920, 1121-1124, 2896, 4493, 8891, 9942, 10545) . Състоянието на небесата, тези, които дошли от тази църква (AC 1114-1125). Те се ползвали от най-силната светлина (AC 1117). След потопа имало различни църкви, всички заедно известни като Древната Църква (AC 1125-1127, 1327, 10355). Разпространението на Древната Църква в няколко царства в Азия (AC 1238, 2385). Качествата на хората на Древната църква (AC 609, 895). Древната Църква била преобразувателна църква (AC 519, 521, 2896). Състоянието на тази църквата в началото на нейното падане (AC 1128). Разликата между Най – старата и Древната Църква (AC 597, 607, 640, 641, 765, 784, 895, 4493). От Авраам започва църква наречена Еврейска църква (AC 1238, 1241, 1343, 4516, 4517). Разликата между Древната църква и Еврейската църква (AC 1343, 4874). Църквата, установена сред потомците на Яков или синовете на Израил (AC 4281, 4288, 4310, 4500, 4899, 4912, 6304, 7048, 9320, 10396, 10526, 10535, 10698). Уставите, съдилищата и законите, дадени на синовете на Израел били отчасти подобни на Древната Църква (AC 4449). Различията в преобразувателните ритуали на Древната църква установени сред децата на Израел, и Древната църква (AC 4288,10149). В Най Ранната Църква откровението се давало непосредствено от самото небе; в Древната църква посредством съответствията; в Църквата на синовете на Израил чрез живата реч, а в Християнската църква чрез Словото (AC 10 355). Бог наречен Йехова бил Бог на Най-древната църква, както и на Древната църква (AC 1343, 6846).

(2) Когато Господ бил в света, Той привел в порядък всичко в небесата и в ада (AC 4075, 4287, 9937). Затова Господ освободил духовния свят от хората, които са живели преди потопа (AC 1266). Тяхното състояние (AC 310, 311, 560, 562, 563, 570, 581, 586, 607, 660, 805, 808, 1034, 1120, 1265-1272). Изкушенията и победите над ада Господ ги подчинил и привел всичко в ред, в същото време, прослвил Своята Човечност (AC 4287, 9937). Господ направил това сам, тоест с негова собствена сила (AC 1692, 9937). Господ се борил (AC 8,273). Затова, Господ бил праведен и заслужил (AC 1813 г., 2025-2027, 9715, 9809, 10019). По този начин, Господ съединил Своята човечност с Божеството (AC 1725, 1729, 1733, 1737, 3318, 3381, 3382, 4286). Кръстното страдание било последното изкушение и пълната победа, чрез която самият Той прослави себе си, тоест направил Своята Човечност Божествена, и подчинил ада (AC 2776, 10655, 10659, 10828). Господ не може да бъде изкушен в Самата Божественост (AC 2795, 2803, 2813, 2814). Затова Той се облякъл в човеко тяло, прието от Неговата майка, която била изкушаема (AC 1414, 1444, 1573, 5041, 5157, 7193, 9315). Той свалил всичко, наследено от майка си, свалил човешкото, което имал от нея, докато накрая престанал да бъде неин син, и приел Божествената Човечност (AC 2159, 2574, 2649, 3036, 10 830). С подчинението на адовете и прославата на Своята Човечност, Господ спасил човечеството (AC 4180, 10019, 10152, 10655, 10659, 10828).