Jump to content

Глава 09. ВАВИЛОН И НЕГОВОТО РАЗРУШЕНИЕ


Recommended Posts

Глава 9. ВАВИЛОН И НЕГОВОТО РАЗРУШ

53. Всички пророчества в книга „Откровение“ днес вече са изпълнени (40-44 по-горе). В предишната глава беше показано, че Последният Съд вече е извършен, и беше показано как той дошъл над мюсюлманите и езичниците. В допълнение следва, как той дошъл над Римските католици, които са назовани Вавилон, споменати в много пасажи от „Откровение“, и по-специално за неговото разрушение в глава 18. Това е описано, както следва:

 

И силно извика той, като казваше с висок глас: падна, падна Вавилон – великата блудница, и стана жилище на бесове и свърталище на всякакъв нечист дух, свърталище на всички нечисти и омразни птици; защото от виното на яростното блудство пиха всички народи, (Откр. 18:02).

 

Но преди да се разкаже за неговото разрушение, трябва да се отбележи:

 

(1) Какво се разбира под „Вавилон“ и на какво е подобен.

(2) Какви са обитателите на Вавилон, в другия живот.

(3) Къде се намирали домовете им до сегашните времена.

(4) Защо присъствието им там е допуснато до деня на Последния Съд.

(5) Как те били унищожени, а техните жилища били превърнати в пустиня.

(6) Тези от тях които живеели в любов към истината, произхождаща от доброто, били запазени.

(7) Какво е бъдещето състояние на тези, които идват от земята с това качество.

 

54,1. Какво се разбира под „Вавилон“ и на какво е подобен. Вавилон означава всички, които искат да имат власт над другите посредством религиозната вяра. Тоест, да господстват над човешките души, и по този начин, над техния духовен живот, като използват като средство Божествените понятия на тяхната религия. Всички стремящи се към власт, които използват религията като средство, са наречени общо Вавилон. Използването на това име се дължи на факта, че подобно господство започва в древните времена, но било разрушено в самото начало. Неговото възникване е описано като град и кула, чийто връх е трябвало да бъде в небесата, а неговото разрушение е описано като възникналите множество езици; оттам и името Вавилон (Битие 11:1-9).

 

По цялата земя имаше един език и един говор.

Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там. И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола – вместо вар. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.

И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.

И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

 

Значението на това във вътрешния или духовния смисъл на Словото, ще стане ясно от обяснението в „Небесни тайни“ (1283-1328).

 

54,2. Друг такъв опит за господство започва и се установява във Вавилон, както е видно от Данаил (Дан. 3:1 до края), където се говори, за Навуходоносор, който наредил да издигнат истукан, на който всички се покланяли. Това се разбира под Валтасасар, пиещ със своите благородници от златни и сребърни съдове, които Навуходоносор изнесъл от Йерусалимския храм, и в същото време покланящите се на боговете от злато, сребро, мед и желязо. Затова е написано на стената: „Бог е изчислил, претеглил и разделил.“ И в същата тази нощ царят бил убит (Данаил от 5:1 до края).

 

Златните и сребърните съдове от храма в Йерусалим означават качествата на доброта и истина, присъщи на църквата, да пие от тях, и в същото време, поклонението на златните, сребърните, медните и железните богове, означава, тяхната профанация(богохулство). Писмото на стената и смъртта на царя означават наказание и разрушение предвещавано на тези, които използват Божественото добро и истини като средство.

 

54,3. В пророците има многобройни описания на тези които са наречени Вавилон, тъй като е в Исая:

 

ти ще подемеш победна песен против вавилонския цар и ще кажеш: как изчезна мъчителят – пресече се тиранията!Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите,

 

Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.

А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.Но ти си свален в ада, вдън преизподнята. И ще въстана против тях, казва Господ Саваот, и ще изтребя името на Вавилон и целия остатък – и син, и внук, казва Господ.И ще го направя ежево владение и блато, ще го измета с изтребителна метла, казва Господ Саваот. (14:4,5, 12-15, 22, 23).

 

На други места в същата книга:

 

Лъвът каза: „и ето, идат люде, ездачи на коне по двама. После той извика и рече: падна, падна Вавилон, и всички идоли на боговете му лежат разбити на земята.“ (Исая 21:9).

 

Освен това, в Исая глава 47:1 до края, в глава 48:14-20,

 

Слез и седни на праха, о девице, дъще Вавилонска; седи на земята: престол няма, дъще Халдейска, и занапред няма да те наричат нежна и разкошна.

2. Вземи хромели и мели брашно; свали булото си, запретни поли, разголи крака, гази реки:

3. твоята голота ще се открие, и ще се виждат дори твоите срамоти. Ще отмъстя и никого не ще пожаля.

4. Нашият Изкупител – името Му е Господ Саваот – е Светият Израилев.

5. Седи мълком и прибери се в тъмнината, дъще Халдейска, защото занапред няма да те наричат господарка на царствата.

6. Аз се разгневих на Моя народ, унизих Моето наследие и ги предадох в твои ръце; а ти не им оказа милосърдие, на старец налага най-тежкото си иго.

7. И си казваше: „вечно ще бъда господарка“, а на ум си не туряше това, не помисляше, какво ще бъде отпосле.

8. Но сега изслушай това, ти, изнежена, която живееш безгрижно, която си казваш в сърцето: „аз съм, и няма друга като мене: няма да седя вдовица, нито ще изпитам загуба на деца“.

9. Но внезапно, в един ден ще те сполети едното и другото – загуба на деца и вдовство; в пълна мярка ще те сполетят те, при всичкото множество на твоите вражби и голямата сила на твоите магии.

10. Защото ти се надяваше на злодейството си и казваше: „никой ме не види“. Твоята мъдрост и твоето знание – те те отклониха от пътя, и ти си думаше в сърце: „аз съм, и няма никоя освен мене“.

11. И ще те сполети бедствие: не ще узнаеш, откъде ще се подигне то, и ще те връхлети беда, която не ще бъдеш в сила да отблъснеш; и внезапно ще те сполети гибел, за която и не мислиш.

12. Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би – ще си помогнеш, може би – ще устоиш.

13. Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи.

14. Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него.

15. Такива са станали за тебе ония, с които си се трудила, с които си търгувала от младините си. Всеки ударил по свой път; никой те не спасява.

 

в глава 48:14-20

 

14. Съберете се всички и слушайте: кой измежду тях е предсказал това? Господ го възлюби, и той ще изпълни волята Му над Вавилон и ще яви мишцата Му над халдейци.

15. Аз, Аз казах, и го повиках; Аз го доведох, и пътят му ще бъде благополучен.

16. Пристъпете към Мене, слушайте това: Аз и отначало съм говорил не тайно; от онова време, откак това става, Аз бях там; и сега Ме проводи Господ Бог и Неговият Дух.

17. Тъй казва Господ, твоят Изкупител, Светият Израилев: Аз съм Господ, Бог твой, Който те учи на полезно, Който те води по оня път, по който трябва да ходиш.

18. О, ако да беше се вслушвал в Моите заповеди! Тогава твоят мир щеше да бъде като река, и твоята правда – като морски вълни.

19. И твоето семе щеше да бъде като пясъка, и ония, които произлизат от бедрата ти, – като песъчинките: не щеше да се изглади, не щеше да се изтреби името му пред Мене.

20. Излизайте от Вавилон, бягайте от халдейци, с радостен глас разгласяйте и проповядвайте това, разпространявайте тая вест до край-земя; казвайте: „Господ изкупи Своя раб Иакова“.

 

и Еремия в глава 50:1-3.

 

1. Слово, което Господ изрече чрез пророк Иеремия за Вавилон и за Халдейската земя:

2. явете и разгласете между народите, дигнете знаме, обявете, не скривайте, думайте: Вавилон е превзет, Вил е посрамен, Меродах е съкрушен, истуканите му са посрамени, идолите му са съборени.

3. Защото откъм север се подигна върху него народ, който ще направи земята му пустиня, и никой не ще живее там, – и човек, и добитък, всички ще се вдигнат и ще си отидат.

 

Това обяснява какво е Вавилон.

 

 

54,4. Трябва да знаете, че Църквата става Вавилон, когато престане да съществува милосърдието и вярата, а на тяхно място започва да управлява любовта към себе си. Тази любов се стреми, с невероятни темпове, не само да господства над всичко, което може да подчини на земята, но дори и на небесата. Тя се стреми към самия престол на Бога, и присвоява за себе си Неговата Божествена власт. Пасажите, взети от Словото, доказват, че така е било и преди идването на Господа. Когато Господ бил в света, Той разрушил този Вавилон на абсолютни идолопоклонници и провел Последния Съд над тях в духовния свят. В пасажи от Пророците това се разбира под Луцифер, който е Вавилон , победен в ада, и под падането на Вавилон; както и под писмото на стената, и под смъртта на Валтасар, и под камъка, изсечен от скала, която разрушила статуята в съня на Навуходоносор (пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. (Дан. 2:33,34).

 

55.1. Но Вавилон споменат в книга „Откровение“ е съвременният Вавилон, който започва след идването на Господа; общоизвестно е че той съществува в средите на Римските католици. Той е по-опасен и ужасен, отколкото преди идването на Господа, защото осквернява вътрешното добро и истините на църквата, открити от Господ на света, когато Той се яви. Колко е опасно и вътрешно греховно, е видно от следното.

 

55,2. Римокатолиците признават и се поклонят на Господ, който няма никаква власт да спасява. Те напълно отделят Неговата Божественост от неговата Човечност, и приписват на себе си Неговата Божествена власт , принадлежаща на Неговата Човечност.(1). Защото те прощават грехове, даряват влизането в небесата, потапят в ада, и спасяват когото пожелаят, определят цена на спасението, и по този начин си присвояват това което принадлежи на Господа. И, тъй като те олицетворяват тази власт, следователно, те стават богове, всеки според положението си, от върха, които те наричат Римски Папа, до най-ниските. По този начин, те гледат на себе си като на Господа и Му се поклонят не заради Него, а заради себе си.

 

55,3. Те не само нарушават и фалшифицират Словото, но дааже не го дават на хората, за да не проникне и малка светлина на истината. Неудовлетворени от това, те го премахват, признават за висша Божественост на Словото, декретите на Рим. Постъпвайки така те затварят пътя на всички към небесата; защото пътя към небето е признаване на Господ, вяра в Него и любов към Него; а именно Словото учи на този път. Ето защо, без Бог, действащ чрез Словото, спасението е невъзможно. Те полагат всички усилия да затъмнят светлините на небето, идващи от Божествените истини, заменяйки ги с невежество, пълното невежество е по-приемливо за тях. Те затъмняват небесната светлина, като възпрепятстват хората да четатат Словото и книгите съдържащи учението от Словото. установяват богослужение и видове меси лишени от всякаква Божествена истина, на език непонятен за обикновените(простите) хора. В допълнение на това, те изпълват вашия свят с лъжи, които са пълен мрак, отделящ и разпръскващ светлината. Те също така убеждават обикновените хора, че те имат живота на вяра на своя свещеник, тоест вярата е на друг, а не тяхната собствена.

 

55,4. В допълнение, те провеждат всички богослужения във външна святост, без вътрешна святост; богослужението е останало вътрешно пусто, така както е лишено от познанието за доброто и истините. Въпреки това, Божественото поклонение може да бъде толкова външно, колкото и вътрешно, защото външното произхожда от вътрешното. В допълнение на това, те налагат различен вид идолопоклонство, създават множество Светии, и позволяват да им се покланят, и дори да се обръщат с молитви към тях като към богове. Те навсякъде разполагат техни статуи, хвалят пред големите множества техните чудеса, правят ги покровители на своите градове, църкви и манастири, вземат им костите – пълна загуба – от гробовете(могилите) и ги превръщат в свети мощи. По този начин се дава път на съзнанието на всички от поклонение пред Бога, към поклонение пред хората.

 

55,5. В допълнение на това, те показват голяма изтънченост да избягват освобождението от тази мрачна тъмнина към светлина, от поклонението на идоли, да се покланят на Бога. Те построили много манастири за да пребивават в тях тайни агенти и охранители, които да изпращат навсякъде. Те предизвикват искрена изповед, дори мисли и намерения, и ако не постигнат целта си плашат хората с адския огън и мъченията на чистилището. Тези, които се осмеляват да изрекат дума против Светия престол и тяхната власт, те скриват(хвърлят) в страховити тъмници, наречени Инквизиторски.

Единствената им цел във всички тези действия е да завладеят света и неговите съкровища, и да живеят за своето удоволствие, да застанат над всички други, а всички други да бъдат техни роби. Но такова управление не е управление на небесата над ада, а управление на ада над небесата, доколкото в човека присъства любов към господстването над другите, особено ако той принадлежи към църквата, дотолкова в него доминира ада. Това е любовта, управляваща в ада, и образуваща ада както може да се види в „Небе и Ад“ (551-565). От всичко казано е ясно, че у тях няма църква, а Вавилон; защото църквата съществува там където се покланят на Самия Господ и където четат Словото.

 

56.1. Какви са обитателите на Вавилон, в другия живот, може да стане, известно само на тези, на които Господ е позволил да се съединят с тях в духовния свят. Тъй като това ми е дадено, аз мога да говоря от личен опит, така като съм ги виждал, чувал и говорил с тях. Всеки човек след смъртта води живот, подобен на този който е водил в света. Промените касаят само удоволствията на неговата любов , които придобиват съответните им форми; които могат да се видят в две глави от „Небе и ад“ (470-484 и 485-490).

Животът на въпросните хора, за които иде реч, е напълно еднакъв с живота им в света, с тая малка разлика, че днес се разкриват тайните на сърцата им, защото тогава те са в духа, в който се намират вътрешните им мисли и намерения, които те криели в света, прикривайки ги , а показвайки святост.

 

56,2. Когато тази тайна била разкритa, станало възможно да се разбере, че голямата част от тези, които са узурпирали властта, да отварят и затварят небесата, са абсолютни атеисти. Понеже техният разум се е вкопчил във властта, използвана от тях в света, и това е основано на принципа че Господ разполага с всяка власт, дадена му от Неговия Отец, която след това бе дадена на Петър, и, съгласно приемствеността, на архиереите на църквата, устнoто признание на Господ че продължава да съжителства с техния атеизъм. Но това последното е точно толкова, колкото е необходимо, за да могат да задържат някое господство. Други обаче не са атеисти, но са толкова празни, че не знаят абсолютно нищо за духовния живот, на човека, за пътищата за спасение, за Божествените истини, които водят към небесата, нищо не знаят за небесната вяра и любов, вярват, че папското покровителство ще им отвори небесата, каквито и да са били в света.

 

56,3. Всеки човек в духовния свят живее същия живот, какъвто е живял в природния свят, независимо дали се намира в рая или в ада, това може да бъде видяно в „Небе и ад“ (453-480). Във външното си проявление духовния свят е доста сходен с природния свят (HА 170-176). Следователно, такъв е техния морал и граждански живот и, по-специално тяхното богослужение, каквото е вкоренено и утвърдено в съкровенното им; и никой не може да се отклони от него след смъртта, ако няма добро, произхождащо от истините и истини произхождащи от доброто. Някои хора, за които иде реч, се отклоняват от техния ритуал много по трудно, отколкото други , защото те не разполагат с достатъчно добро, идващо от истината, и дори още по-малко с истини, извлечени от доброто. Защото истините, които имат не изхождат от Словото, с изключение на някои, които те фалшифицират, използвайки ги за утвърждаването на своето господство. В резултат на това те нямат нищо, освен лъжливо добро; защото природата на истината, определя природата на доброто. Горното показва, че поклонението на тези групи от хора в духовния свят е едно и също, както е било в природния свят.

 

56,4. След това встъпление бих искал да кажа нещо за тяхното богослужение и живот в духовния свят. Те имат палата на Съвета, заменяща палатата на Съвета или Консисторията в Рим, където техните ръководители се срещат, за да обсъждат различни църковни въпроси, особено за запазването в сляпо подчинение на обикновените хора, и за укрепване на своята власт над тях. Тази палата на Съвета се намира в южната част в близост до източната граница. Но нито този, който е бил Римски папа в света, нито, който и да е кардинал, не се осмеляват да влязат там, защото, присвоявайки Божията сила (когато били) в света, те мислили за собствено Божествено достойнство(мислили че Силата е тяхна, а не на Господ). По този начин, веднага след като те се появявят(в духовния свят), ги отстраняват от там и ги хвърллят с подобните им в пустиня. Въпреки това, тези, които са били честни в мислите си, а не толкова убедени в тази вяра, за да узурпират подобна власт, се намират на полусвещенно място зад палатата на Съвета.

 

56,5. Те имат друго събрание в западната част на север, където се занимават с приемането на обикновените вярващи в небесата. Тук разполагат в кръг около себе си много общества, живеещи в различни външни удоволствия. В едни те играят в други – танцуват, в някои се предават на различни удоволствия и развлечения, провокиращи усмивка, в някои се увличат от приятелски разговори, на едно място говорят за политика, на друго – за религия, има място в обществата в което се говори непристойно и така нататък. Те допускат тези, които идват в едно от тези общества по тяхно желание, наричайки го небе. Но след няколко часа, прекарани там, всички, са уморени, и излизат, защото това са само външни, а не вътрешни удоволствия. По този начин, много от тях спират да вярват в ученията си за приемането на небесата.

 

56,6. В действителност, тяхното Богослужение е почти същото, както в света. То се състои, както в света от меси, провеждащи се не на обикновения език, използван от духовете, а на смес от високопарни фрази, които хвърлят във външна святост, трепет и благоговение, но остават неясни(неразбрани). Те се покланят по същия начин, на светиите и им излагат статуи. Но католическите светци не се виждат никъде , защото всички от тях, чиято заветна амбиция била да им се кланят като на богове, са в ада, а останалите нямащи такива амбиции – сред обикновените духове. Техните архиереи знаят за това, защото те разискват със светиите, и ги намират, а както ги намерят, ги отбягват. Но това е скрито от хората за да продължават да се кланят на светците като на божества – покровители, а на самите архиереи, които са поставени над хората, да продължат да се покланят като владетели на небето.

 

56,7. Освен това, по същия начин те изграждат много църкви и манастири, както правят в света. Точно така те трупат богатства, събират купища бижута и ги крият в мазето, защото бижута съществуват в духовния свят, така както в природния, но много повече . По същия начин те изпращат монасите си да принуждават хората да приемат тяхната религия, така че те да властват над тях. Обикновено имат наблюдателни кули в центъра на техните общества, от които се наслаждават на дълги наблюдения на околните области. С различни уловки и хитрости встъпват в работата си с хората далечни и близки и ги обвързват с договори за да бъдат на тяхна страна.

 

56,8. Това е, като цяло, състоянието им. Но по-специално, по-голямата част от архиереите на тази религия лишават Господа от всичката сила, и я приписват на себе си, но вършейки това, те не признават Божественото. Външно те са облечени с фалшива святост, явяваща се по същество профанация, тъй като тя не съдържа никъкво вътрешно признаване на Божественото. Тази образ на външна святост им позволява да встъпват в контакт с някои общества в низшите небеса, а тяхната вътрешна профанация – да контактуват с ада, така че те са и в двете места едновременно. Така те завличат добри прости духове, дават им жилища в близост до своите, събират групи от зли духове, разполагат ги в кръг около обществата във всички направления. По този начин те са свързани чрез простите и добрите с небесата, а чрез злите с ада. По този начин те са в състояние да извършат отвратителни действия под ръководството на ада. Защото простите и добрите духове гледат на тяхната външна святост и благочестиво поклонение на Господ във външното, и са благоразположени към тях, защото не виждат злото им. В това е най-добрата им защита, обаче, с течение на времето те се лишават от своята външна показна святост и тогава се отделят от небесата и се хвърлят в ада.

 

56,9. Това ще даде някаква представа за това какво представляват хората от Вавилон, в другия живот. Знам, че хората в света, ще са изненадани от това какво се случва там, защото те имат само неясни и повърхностни представи за състоянието на човека след смъртта, за небесата и ада. Но човекът си остава един и същ след смъртта, той живее в общество, както в света, живее в къща, слуша проповеди в църквите, служи, и гледа забележителностите в този свят, като онзи свят, който той току-що е напуснал. Всичко това може да се види в това, което беше казано и показано както за видяното и чутото в „Небе и Ад.“

 

57. Говорих с някои от тези хора за ключовете, дадени на Петър, дали вярват, че му е предадена Господната власт над небето и ада. Понеже това е основа на тяхната религия, те много настоявали за това, казвайки, че няма съмнение, защото е очевидно. Когато попитах, дали те знаят, че всичко в Словото има духовен смисъл, и това именно е значението на Словото в небесата, те първо казаха, че не знаят. Но по-късно казаха, че знаят, и тогава били научени, че във всеки израз се съдържа духовен смисъл, различен от буквалния, както е различен природния от духовния свят. Освен това, те научили, че нито едно от имената, използвани в Словото няма такова значение на небесата, но вместо него се разбира нещо духовно. Накрая им било обяснено че вместо Петър в Словото се разбира истинните вери на църкавата, произхождащи от доброто милосърдие. Камък, както е употребен по отношение на Петър, има подобно значение, както четем:

и Аз ти казвам: ти си Петър *, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят; (Mатей.16: 18).

Това не означава, че някаква власт е дадена на Петър, но това означава истината, произхождаща от доброто; тъй като цялата власт на небето принадлежи на истината, произлизаща от доброто, или доброто действащо посредством истината и понеже цялото добро и истини произлизат от Господа и нищо от човека, то всяка власт принадлежи на Господа.

Като чули това, се възмутили и искали да знаят дали е имало в тези думи, духовен смисъл. Затова им било дадено Словото, такова каквото е ТО на небесата, съдържащо духовен а не природен смисъл, тъй както ТО е предназначено за ангелите, а те са духовни. За съществуването на такова Слово в небесата може да се види в „Небе и Ад“ (259, 261). Четейки го те видели, че там няма споменат никакъв Петър, а на негово място била истината от доброто, изходяща(излъчвана) от Господа (2). Виждайки това, те сърдито отхвърли Словото, и даже биха го разкъсали на парчета със зъбите си, ако в този момент не било отнето от тях. Така те се убедили, макар и против волята си, че един Господ има такава власт; и тя не принадлежи на никой, защото е Божественна.

 

58,1. Къде се намирали домовете им до сегашните времена. Казах по-горе (48), че всички нации и народи в духовния свят са, както следва. В центъра се виждат събрани, така наречените реформатори около тях Римските католици, следвани от мюсюлманите и, накрая, множеството езичници. Това показва, че Римокатолиците образуват кръг, до реформаторите, пребиваващи в центъра. Те го заемат, защото в центъра са тези, които се наслаждават на светлината на истината произлизаща от Словото; а тези които се наслаждават на тази светлина, се наслаждават на светлината от небесата, понеже светлината на небесата произлиза от Божествената истина и Словото е това което я съдържа. Че светлината на небето идва от Божествената истина, може да се види в „Небе и Ад“ (126-140), а също така, че Словото е Божествената истина (HА 303-310). В допълнение, светлината се разпространява от центъра навън и осветява. Ето защо, принадлежащите към Римската католическа религия, са в кръг в близост до центъра, защото те имат Словото и то се чете от духовенството, но не и от хората. Поради тази причина, в духовния свят на римокатолиците били дадени жилища, окръжаващи тези, които се наслаждават на светлината на истината, изхождаща от Словото.

 

58,2. Сега относно това, как са живели преди домовете им да бъдат напълно разрушени и превърнати в пустиня. Повечето от тях живели на юг и на запад, и само малко на север и на изток. На юг живели, тези, които превъзхождали другите в света със своите таланти и са се утвърдили в своята религиозна вяра, там имало твърде много от знатните и богати хора. Те не живеели на повърхността, a под земята, поради страх от разбойниците, с охрана на входа. В тази част имало голям град, който се простирал почти от изток до запад, а също и малко на запад, заемал позиция в близост до центъра, където били Реформаторите. Този град бил домът на десетки хиляди хора или духове. Той бил пълен с църкви и манастири. Духовенството също носило всички скъпоценности, които било в състояние да натрупа с различни трикове и ги криели в домовете и подземните си скривалища. Тези тайници били построени толкова сложно, че никой друг не можел да намери път към тях, защото били построени във формата на лабиринт. В съкровищата, натрупани там, в пълна увереност, че тайниците никога не ще бъдат унищожени, те полагали своите сърца. Посетих тези тайници, и бях удивен да видя как изкусно са били построени, и как те могат да се разрастват без ограничение. Там бяха множеството от хората принадлежащи към Обществото на Исус, те подържали дружески отношения с богатите, които били навсякъде в кръг около тях. На изток, в тази част била палатата на Съвета, в която се съвещавали за усилването на своята власт и за метотиде на удържане на хората в сляпо подчинение (както бе споменато по-горе стр. 56). Това е по отношение на домовете им в южната част.

 

58,3. На север живяли тези, които по-малко се отличавали със своите способности и по-малко били утвърдени в своите религиозни вярвания, защото тяхното възприемане било слабо, и те живеели в сляпа вяра. Тук те не били толкова много, колкото на юг. Основната част била в голям град, простиращ се по протежение на източната граница до западната, и не далеч на запад. Този град също бил пълен с църкви и манастири. В най-източния му край имало много различни религии, включително на някои от реформаторите. Няколко окръга в тази част на града били заети от Римски католици.

 

58,4. На изток, живяли тези, които намирали висше удоволствие в управлението и в същото време се намирали в някаква степен, в природния свят. Само част от тях могат да се видят в планините, с лице на север, но другата им страна не била обърната на юг. На границата на север имало планина; на върха и те поставили умопобъркан човек, на който можели да въздействат чрез мисълта си, и да му предават всички заповеди, които искали, което е добре известно в духовния свят, но не е известно в природния. Те го провъзгласили за Бог на небето, явяващ се в човешки облик(форма), и по този го му оказвали почести като на Бог. Понеже хората искали да се откажат от своето идолопоклонство, те го измислили, като начин да ги държат в послушание.

 

58,5. Тази планина е наречена в Исая (14:13) “ А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;“, под Луцифер се разбира живеещите в планините (ст. 12 Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.). У Вавилонците, живеещи на изток, осветлината била повече отколкото при другите, но това било изкуствено осветление, което те е изобретили за себе си. Можело да видите тези, които построили кулата, стремяща се да достигне небето, където живеят, но това било само отражение на техните намерения. Понеже в духовния свят пред очите на този който е намира на растояние, намеренията се показват в множество форми, , които обаче не се показват пред тези, в които пребивават. Това е обичайно нещо там. Чрез това проявление ми се даде да разбера значението на кулата, чийто връх бил в небесата, което е причината за да се нарече Вавилон (Битие 11:1-10 – По цялата земя имаше един език и един говор.

2. Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.

3. И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола – вместо вар.

4. И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.

5. Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.

6. И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;

7. нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.

8. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).

9. Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

10. Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа ;). Това е казано за техните жилища на изток.

 

58,6. На запад, в предната част, живеели тези които живеели на земята през времето на средновековието, повечето от тях в пещери, едно поколение под друго. Цялата предна област, обърната на север, сякаш куха, била пълна с манастири. Входовете в тях, били през покрива, чрез който те идвали и си отивали. Но живущите там рядко общували с хората, живеещи в следващите векове, тъй като се различавали във своите възгледи, и не били толкова порочни. В техните времена не е имало никакви борби с реформаторите, затова у тях нямало такива хитрости и злоба, пораждащи омраза и желание, за отмъщение. В западната част на това пространство имало много планини, обитавани от най-злите от тях, който в сърцата си отхвърляли Божественото, въпреки че техният словесен израз на вярата и благочестиви жестове, изразявали по- благочестиво отношение, отколкото при останалите. Намиращите се там измисляли отвратителни планове за да удържат простите хора в робство и подчинение и принуждавали другите да им се подчиняват. Не ми е позволено да описвам тези планове, защото те са отвратителни, но, като цяло, за тяхното естество може да се види в „Небе и ад“ (580).

58,7. Планините, които обитавали, се имат в предвид в книга „Откровение“, описани като “седем планини“, а обитателите им , в този пасаж - „жена, седяща на червен звяр“:

 

И ме отнесе духом в пустиня; и видях една жена да седи на червен звяр, който беше пълен с богохулни имена и имаше седем глави и десет рога. и на челото й бе написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните гнусотии. Тук се иска ум, който да има мъдрост. Седемте глави са седем планини, върху които седи жената, (Откровение 17:3,5,9).

 

„Жена“ във вътрешния смисъл, означава църква, тук, в обратния смисъл, профанизираната религия. „Червен звяр“ означава профанизирането на небесната любов, а“седем планини“ профанираната любов, в проявлението си. Всичко това е казано за техните жилища на запад.

 

58,8. Причината за това, че домовете им са разположени в различни области, е, че всички в духовния свят се преместват в област или място във вътрешната област, съответстващо на техните склонности и любов и никъде другаде, което е видно в „Небе и ад, където се говори за четирите краища не небесата. (141-153).

 

58,9. Общо казано, всички разсъждения на вавилонците имат тенденция да установят тяхното господството не само над небесата, но и над цялата земя, и по този начин те били длъжни да овладеят небето и земята, земята посредством небето, а небесата посредством земята. За да се постигне това, те постоянно планират и изобретяват нови устави и нови учения. Те полагат такива усилия в другия живот, както и в света, понеже след смърта си всеки е такъв какъвто е в света, особено относно своята религия. На мен ми беше позволено да чуя някои обсъждания на архиереите за учението, които е трябвало да станат устав на обикновените хора. То съдържаше много точки, но всички те бяха фокусирани върху осъществяването на господството над небесата и над земята, изискващи цялата власт за себе си и не оставящи нищо на Господ. Тези вероучения били по-късно прочитани пред присъстващите, а след това се чу глас от небето, провъзгласявайки, че тези вярвания са дошли от най-дълбокия ад, въпреки че слушателите не го знаели. В доказателство за това, тълпа дяволи с най – гнусен и ужасен вид , излезе от този ад, и ги издърпа не със ръцете си, а със зъбите си, и ги отнесе в техния ад. Виждащите това бяха поразени.

 

59,1. Тяхното присъствие е разрешено до деня на Страшния съд, защото според Божествения порядък са спасени всички, които биха могли да бъдат спасени, дотогава, докато те вече не могат да останат сред добрите хора. Затова са спасени всички тези, които могат да имитират духовния живот външно, и да го проявяват в своя морален живот, , независимо от това че те представляват себе си във вътрешното относно вярата и любовта. Спасяват се и тези, които се намират във външната святост, дори и без никакво вътрешно съдържание. Сред тези хора имало мнозина, които били способни да проведат набожни беседи с простите хора, свято да се покланят на Господа, да внушат религиозна вяра в съзнанието на хората и да ги водят към размишления за небесата и ада, и с проповядването на добрите дела да ги карат да желаят да вършат добро . По този начин, те могли да доведат мнозина към живот в добро, и по този начин, по пътя към небесата. Затова, много от принадлежащите към тази религия, са били спасени, въпреки че някои ги е довел до това. Тези хора Господ считал за лъжепророци, които „идват в овчи кожи, а отвътре са хишни вълци” Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: (Mат.7: 15).

 

59.2. “Пророци” във вътрешния смисъл на Словото означават тези, които учат на истините и чрез истините водят към добро; а „лъжепророци” – тези които учат лъжи и водят към заблуждение.

 

Те са подобни на книжниците и фарисеите, които Господ описва в следващите слова:

 

1. Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си

2. и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,

3. затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:

4. връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;

5. и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си;

6. обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,

7. и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю!

8. А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя;

9. и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;

10. и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.

11. Но по-големият между вас да ви бъде слуга;

12. защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.

14. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.

15. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.

16. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.

17. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?

18. Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

19. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?

20. И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;

21. и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;

22. и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.

23. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

24. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!

25. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.

26. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.

27. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;

28. тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

29. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните

30. и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;

31. с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;

32. допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!

33. Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?

34. Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град, (Мат. 23:1-34).

 

59,3. Друга причина, поради която те били оставени, е, че всеки човек след смъртта си остава в своите религиозни вярвания приети в света поради което се въвежда в тях и в другия живот. В този случай, религиозната вяра била внушена на тези хора, които възнасяли тиради на святост в речите си, и в поведението си, внушаващо им вяра в това че те могат да им дадат спасение. Затова те не били отстранени, а съхранени сред тях.

 

59,4. Основната причина се крие във факта, че всички водещи външен живот, наподобяващ духовния, подражават на нейната вътрешна праведност и святост, се съхраняват от единия съд до следващия, така че да учат и да преподават на обикновените хора.; така както простите по вяра и сърце не поглеждат отвъд външната страна, която могат да видят със собствените си очи. Затова тези Християнски църкви, от самото начало, се съхранили до Деня на Страшния съд. Последния Съд се е провел два пъти преди, а сега се провежда за трети път, както беше показано по горе. О тях се състояли “предишните небеса“, те се имат в предвид и под „имащи участие в първото възкресение“ (останалите пък от умрелите не оживяха, докле се не свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.6. Блажен и свет е, който има дял в първото възкресение: над тях втората смърт няма власт, а те ще бъдат свещеници на Бога и Христа и ще царуват с Него хиляда години.) (Откр.20: 5,6). Но понеже тяхната природа е такава, каквато е описана по-горе, тези небеса били унищожени и тези, които били от второто възкресение, били изгонени.

 

59,5. Но имайте предвид, че са били спасени само тези, които се удържали в рамките на законите както на гражданските, така и на духовните, за да могат да живеят заедно в общества. Но, онези, които не можели да спазват законите, не се спасили, те били свалени в ада, много преди Деня на Страшния съд, тъй като Обществата непрекъснато се очистват и се освобождават от такива хора. Затова, тези, които водили престъпен живот и насърчавали обикновените хора да правят лоши неща, отдадени на мерски измами, присъщи на духовете в ада (описани в „Небе и Ад“, 580), били отстранени от своите общества, което се случва от време на време.

 

59,6. По същия начин се отделят от обществата вътрешно добрите духове, които не се задържат от вътрешни злини, понеже добрите духове възприемат вътрешното и не обръщат внимание на външното, особено на това което е донякъде съгласувано с вътрешното. От време на време пред съда са изпратени на местата, за обучение (за което може да се види в „Небе и ад“, 512-520) и от там се възнасят към небесата; от тях са формирани „нови небеса“ и за тях се говори в „имащи участие във първото възкресение”. Всичко това се казва за да стане известно защо на толкова много Римски католици беше позволено да останат до деня на Страшния съд. Повече за това ще бъде обсъдено в следващата глава, посветена на образуването на небесата, които преминали.

 

60. Искам да дам тук кратко описание на това, как жителите на Вавилон били унищожени, а жилищата им превърнати в пустиня; по-пълно описание ще бъде дадено в обяснението на „Откровение“. Само някой, който е видял, може да знае, че упоменатия Вавилон, бил разрушен; на мен ми беше позволено да видя как се осъществи Последния Съд и как завърши над тези които принадлежаха към Вавилон. Затова аз ще го опиша. На мен ми беше позволено да направя това главно за да се разбере в света всичко което е предсказано в „Откровение”, Боговдъхновено и че „Откровение” е пророческа книга на Словото. Защото без това откровение в света, и в същото време, без вътрешния смисъл, съдържащ се в неговите детайли, както и в книгите на Пророците от Стария завет, книгата би могла да бъде отхвърлена, поради невъзможността за разбирането и. Това би предизвикало такова липса на доверие, че на казаното там не би повярвал никой, и никакъв Страшен Съд нямаше да бъде над това в което вавилонците се утвърдили повече от другите. За да се избегне това, Господ благоволи да ме направи свидетел. Тук не може да бъде показано всичко видяно от мен за Последния Съд над тези които дойдоха от Вавилон, или за разрушението на Вавилон, защото това би запълнило цяла книга. Ето защо, аз ще представя тук само най-общите си наблюдения, а ще оставя подробностите за моето обяснение на „Откровение.“ Тъй като вавилонците се заселвали и се разпространявали на много пространства в духовния свят, и формирали свои общества навсякъде във света (както е показано по-горе, 58), аз изкам да опиша, от своя страна, как настъпи унижтожението във всяка част.

 

61. Унищожението последва след изпитанията, защото те винаги го предхождат. Изпитанията – са изследване на човешките качества, както и разделянето на добрите от злите, а след това добрите се отстраняват, а злите остават. След завършването на всичко това, станаха големи заметресения, служещи като предупреждение за неизбежността на Последния Съд; който служи като предупреждение за неизбежността на Деня на Страшния съд; страхопочитание обхвана всички. Тогава живеещите в южната страна, особено в големия град (опоменат по-горе, 58), видяха бягащи насам-натам; някои с намерението да избягат далеч с краката си, други се скриха в пещери, някои в домовете и ямите, където бяха техните съкровища, докато други извадиха всичко, което можеха да носят. След земетресението последва вулканично изригване, което преобърна всичко в града и околностите, и след изригването се появи силен вятър от изток, който опустоши, прекатури и разори до основи всичко. Тогава всички хора, които бяха там, бяха изведени от всички места, където се криеха, и ги хвърлиха в морето, чиято вода беше черна. Броят на тези хвърлените беше много десетки хиляди.

 

61,2. След това над цялата окръжност започна да се разтила дим, а после голям пожар, накрая гъсти облаци, които бяха отнесени към морето от източния вятър и го покриха. Всички техни съкровищата се превърнаха в прах, с цялото имущество на почитаните и свещенниците. Този прах се разпръсна над морето, а това означава, че е проклета.

 

61,3. И накрая, се виждаше тъмнина, покриваща цялата област, която от по-близо изглеждаше като дракон – признак за това че този голям град и област се превърнаха в пустиня. Всичко изглеждаше така, защото „драконите“ означават фалшифицирането на религията, а „жилищата на дракона“ означават пустинята след тяхното сваляне(низвергване) (както в Йремия 9:12, 10:22, 49:33, в Малахия 1:3).

 

12. Има ли такъв мъдрец, който да разбере това? И оня, към когото говорят уста Господни – да обясни, защо загина страната и изгоря като пустиня, тъй че никой не минува през нея?

 

22. Слух се носи: ето, той иде, и голям шум от северна страна, за да направи градовете на Иудея пустиня, жилище на чакали.

 

33. И ще стане Асор жилище на чакали, вечна пустиня; човек не ще живее там, и човешки син не ще се спира в него.

 

3. а Исава намразих и предадох планините му на опустошение, и владенията му – на чакалите пустинни.

 

61.4 Виждаше се, че някои имаха, нещо като воденичен камък около лявата си ръка, отразяващо факта, че те доказвали своите отвратителни догми чрез Словото. Такова е значението на воденичния камък; това става ясно от думите в „Откровение“:

 

Тогава един силен Ангел дигна камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и каза: с такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и не ще го има вече; (Откр. 18:21).

 

61,5. Въпреки това, тези, които се намираха в палатата на Съвета, разположена, на една и съща страна, но по-далеч на изток, където обсъждаха методите за усилването на своето господство и как да удържат хората в неведение, и, следователно, в сляпо подчинение (за тази палта на Съвета по-горе, .58) бяха хвърлени не в черното море а в пропаст, отворена по дължина и на голяма дълбочина надолу. Такъв беше Последният Съд над вавилонците в южните части..

 

61,6. Последния Съд над живеещите отпред в западните части и над тези които са в северните, където беше големия град, настъпи по-подобен начин. След огромното земетресение, което разтърси всичко до основи (земетресение, описано в Словото (Mат.24:7; Лука.21:11), подобно на „Откровение“ (6:12, 8:5, 11:13,16:18), и в пророческите книги на Стария Завет, не са земетресения извършени на тази земя), източния вятър от юг, през запад и север опустоши цялата тази област. Той първо удари предната част на западната страна, където живееха в подземни манастири живеещите през средновековието, а след това и големия град, простиращ се от тази страна директно на североизток. Понеже бяха опустошени, цялото им съдържание беше видно. Но там нямаше такива големи съкровища, нямаше изригване на вулкан, с неговия дяволски огън, изгаряне на съкровища; имаше само събаряне и разрушение в края на краищата всичко се превърна в дим. Източния вятър се втурваше насам-натам, поваляше, унищожаваше и отнасяше всичките грехове.

 

61,7. Монасите, заедно с обикновените хора бяха изведени – десетки хиляди; някои бяха хвърлени в черното море отстрани, обърнати на запад, другите в голямата южна пропаст (спомената по горе) някой в западната пропаст, някой в ада на езичниците, защото някои от тях, които са живели през средновековието, били идолопоклонници, подобно на езичниците. Виждаше се дим извисяващ се оттук, достигайки морето стелещ се над него, образувайки черен слой; защото частта от морето, в която те бяха хвърлени, имаше твърда кора от прах и дим, в който изчезнаха техните домове и богатства.

 

Така, морето вече не се виждаше, а на негово място се виждаше черна земя, под която беше техния ад.

 

61,8. Последния Съд над тези, които живели в планините от източната част (както се вижда по-горе, в точка 58) се проведе подобно на досега описаните. Техните планини навлизаха в дълбините на океана, които погълнаха всичко, което е върху тях. Този сложения на един от хълмовете, и провъзгласен за Бог беше в черно и след това изгоря, а главата му свалиха в преизподнята с тях. Защото монасите от различните ордени, които били на тези планини, го провъзгласили за Бог, а себе си за християни, и където и да отидели, те носили със себе си гнусното(нечистото) убеждение, че са християни.

 

61,9. Накрая, съдът се извърши над тези, които живееха по-отдалечено, в западната част на планините, и които се имат в предвид под „жена седяща на алено оцветен звяр, със седем глави“ които са седем планини (това бе споменато по-горе, точка 58). Тези планини бяха видими, някои с дупки в средата, образувайки огромна пропаст, спускащи се по спирала надолу, и обитаващите планините бяха хвърлени в тях. Някои от планините бяха изкоренени и обърнати с върховете надолу, така че техните върхове станаха основи. Жителите на равнините бяха наводнени и покрити с вода. Но онези от тях, които бяха от други области, бяха хвърлени в пропастта. Представените наблюдения – са само малка част от това, което видях, повече обяснения ще бъдат дадени в“Откровение.“ Тези събития се състояха и бяха завършени в началото на 1757година.

 

61,10. Имаше много пропасти, в който бяха хвърлени всички, освен хвърлените в черното море. Бяха ми показани, четири от тях: огромна източно от южната част, и втората – на юг в западната част, а третата на север в западната част, четвъртата още по-далеч между запад и север. Пропасти и море – техните адове. Видях много, но имаше и много което не видях. Ада на вавилонците се пази отделно, според различните профанации на духовните обекти, касаещи доброто и истините на църквата.

 

62. По този начин, духовния свят, понастоящем е освободен от такива хора. И ангелите се радваха на освобождаването от тях, защото всички вавилонци убеждавали и примамвали който можели, дори повече отколкото в света. Там това е по-пагубно, понеже са духове, а в духа на всеки е скрито неговото зло. Тъй като духът на човека, е, това което мисли, желае, възнамерява и измисля. Много от тях бяха изпитани и беше установено, че в нищо не вярват; но разумът им е обхванат от отвратителна страст да отклоняват от пътя другите, богатите заради богатствата им, бедните за да влсатват над тях. С тази цел, те оставяли всички в най-дълбоко невежество, затваряйки пътя към светлината и небесата. Пътят към небето и светлината е труден, когато знанието за духовните въпроси е закрито от идолопоклонничество, и когато Словото е фалшифицирано, изтощено и отхвърлено.

 

63.Онези, Тези от тях които живеели в любов към истината, произхождаща от доброто, били запазени.. Римо – католиците, който живеели набожен и добър живот, даже и да не познавали истините, но ако били жадни да ги познаят, бяха взети и пренесени в област в предната част на западната част, граничеща със севера; където им бяха дадени жилища и поставени в образовани общества. В последствие им бяха изпратени свещеници от реформаторите, за да ги наставляват в Словото. С тяхното ръководство, те се приемат в небесата.

 

64. Какво е състоянието на тези, който пребивавали тук от земята в това време. Понеже Последния Съд сега е завършен, а чрез него и всичко е приведено от Господ в порядък, затова тези които са във вътрешно добро, възхождат на небесата, а тези които пребивават във вътрешно зло хвърлят в ада. Не е позволено вече да продължават да образуват общества под каквато и да е форма – по-долу от небесата и по високо от ада, както преди, и не трябва вече да общуват едни с други. Но веднага след като хората дойдат тук, защото това се случва на всички, след смъртта им, те са напълно разделени, и след като прекарат известно време в света на духовете, стигат до определените им места. Тези, които оскверняват святото, тоест искат властта за себе си – да отварят и затварят небесата, да прощават грехове – принадлежаща на един Господ, и тези които правят папските були равни на Словото, имащи цялата власт, сега незабавно се отнасят в черното море, или в пропастите, където се намира ада на тези осквернители. Но ми беше казано от небето, че техните религиозни вярвания са такива, че те не разбират живота след смъртта, защото в сърцето си го отричат; те мислят само за живота в света. В резултат на това те не придават значение на съдбата, която ги очаква след смъртта, смеейки се над нея, като че ли е дреболия, макар че тя продължава във вечността.

АВТОРСКИ БЕЛЕЖКИ

(1) Приетата в църквата двойствена природа на Господа, отделяща Неговата Божественост от Неговата Човечност, е приета в Света заради Римския папа, за да може той да бъде признат за намесник на Христос (AC 4738).

(2) Дванадесетте апостоли на Господ представляваха църквата във всичко, отнасящо се до истините и доброто или вярата и любовта, така както дванадесетте племена на Израел (AC 2129, 3354, 3488, 3858, 6397). Петър, Яков и Йоан представляват вярата, любовта и добрите дела на милосърдие (AC 3750). Петър представлява вярата (AC 4738, 6000, 6073, 6344, 10087, 10580). Това, че Петър дава ключовете от небесното царство, означава, че цялата(всяка) власт принадлежи на истината идваща от доброто, или вярата, идващи от милосърдието, което идва от Господа, така, че цялата власт принадлежи на Господ (AC 6344).Ключът е властта да отваря и затваря (AC 9410). Доброто има всичката сила посредством истината, с други думи, истините имат всичката сила от доброто, което изхожда от Господа (AC 3091, 3563, 6344, 6423, 6948, 8200, 8304, 9327, 9410, 9639, 9643, 10019, 10182). Скала в Словото означава Господ, по отношение на Божествената истина (AC 8581, 10580). Всички личности и места, посочени в Словото означават неща, и състояния (AC 768, 1888, 4310, 4442, 10 329). Тези имена не се използват на небесата, но се преврръщат в това което означават; те не могат да бъдат произнесени на небесата (AC 1876, 5225, 6516, 16216, 10282). Изящният вътрешен смисъл на Словото, състоящ се само от имена, може да се види в примерите (AC 1224, 1264, 1888).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...