6. КАК СЕ ИЗОПАЧАВА И СКРИВА ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ Вергилий Кръстев

[Dela]

6. КАК СЕ ИЗОПАЧАВА И СКРИВА ИСТИНАТА

ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Вергилий Кръстев

1. През 1991 г. в София бе публикувана книгата „Корона от тръни” от Стефан Груев. Той е син на Павел Груев, който е бил началник на Личния кабинет на цар Борис IIІ от 1940/41 г. до смъртта на царя. Той е осъден на смърт от Народния съд. Синът му Стефан Груев е имигрант на Запад. През 1991 г. идва и публикува горната книга, показван е многократно по телевизията и с интервюта пред журналистите. Всички узнаха за неговата книга.

2. Той озаглавява специална глава в своята книга „Спасяването на евреите”, стр. 381 ÷ 396. На стр. 390 той заключава, че спасението на евреите е извършено от царя. Това е вярно. Това е така. Само той може да издаде тази заповед. Но защо я издава? Стефан Груев много добре знае защо, но мълчи, за да не накърни ореола на Цар Борис. И не само това. Той мълчи, защото не смее да каже истината. Защото ако се каже, то всичко ще си отиде на мястото. А точно това не желаят всички и до днес.

Ето, цитираме един пасаж от стр. 390:

„Какво се случи между 17 и 19 часа този следобед на 9 март [1943 г.], за да накара Филов и Габровски да спрат заповедта за депортирането на 6000 до 8000 евреи от стара България? Дали получиха заповед от царя? Имайки предвид, че това беше период на личното управление на цар Борис, когато той имаше последната дума във всички важни решения, почти немислимо е Филов и Габровски да не са го консултирали този ден. Освен това липсата на симпатия у Филов към бедите на евреите беше добре позната и не е възможно той изведнъж да е заповядал на Габровски да пощади българските евреи.

Докладът на германската легация, заверен от Бекерле, изяснява тази загадъчна внезапна промяна. Написан след намесата на Пешев, той гласи: „Повече от сигурно е, че на вътрешния министър бяха дадени наставления от най-високо място да преустанови изпълнението на планираното депортиране на евреи от стара България. Във всеки случай на 9 март вътрешният министър - без каквото и да било участие на комисаря по еврейските въпроси - заповяда освобождаването на евреите от стара България.”

В България през 1943 г. „най-високото място” можеше да значи само един човек: цар Борис.”

3. Тук ще ви изнесем най-голямата изненада. Но да бъде пълна, трябва да прочетете от „Изгревът”, том I, стр. 483 ÷ 487; том XVII, стр. 750 ÷ 751; 751 ÷ 752, И тогава ще прочетете тези пасажи от стр. 392 ÷ 393 на Стефан Груев.

„Дойде 24.V.[1943] г.- денят на „Св. Св. Кирил и Методий”, честван всяка година с внушителни паради на ученици, студенти и младежки организации. Беше почти сигурно, че една еврейска улична демонстрация този ден щеше да причини кръвопролитни сблъсквания с манифестиращите десни групи, подклаждайки антисемитската жар на КЕВ. Затова водачите на консисторията употребиха цялата си власт и влияние да разубедят своите най-възбудени братя по вяра, затвориха Синагогата и успяха да спрат проектираната манифестация към центъра на София.

Много евреи обаче дойдоха тази сутрин на мястото на срещата - пред Синагогата, и се разгневиха, когато намериха вратите й затворени. Когато духовете се разпалиха и хората започнаха да обсъждат какво да правят, една добре позната фигура се появи на вратата на храма и се обърна към възбудената тълпа. Равинът Даниел Цион беше един от най-оспорваните водачи на израелитската община, обаче това, което той имаше да каже тази сутрин, порази събраното мнозинство.

Дейността на Цион в защита на неговите застрашени съверници беше взела от предишната есен насам най-странната форма, която човек можеше да очаква от един равин. Толкова странна, че синагогската община се отрече от него и го освободи от длъжност.

Дълбоко уважаван като равин, Даниел Цион се интересуваше от мистицизъм и сравнителна теология, което го беше поставило във връзка с представители на други религии, включително източноправославната църква и Дъновата секта. Той даже беше обвинен, че бил прегърнал дъновисткото учение.

Когато първите противоеврейски мерки бяха оповестени в 1942 г., Цион направи едно чудновато изявление: той каза, че бил получил откровение от Господа, с предупреждение срещу всякакъв вид преследвания, което той трябвало да предаде на българските водачи. Цион напечата „Господното откровение” в много екземпляри и ги раздаде с пълна сериозност на официални лица, които познаваше, като финансовия министър Божилов, директора на полицията и митрополит Стефан. Той приготви едно копие за цар Борис, прибави едно лично писмо към него и го занесе на Павел Груев. Други две копия от „Откровението” и писмото бяха дадени на личния свещеник на царя. Даже и ако смятаха този начин за връзка с Господа твърде чудноват, всички получатели приеха добрия равин с учтивост, подходяща за неговия сан и престиж. Митрополит Стефан го увери, че той смята тези думи като идващи наистина от Господа. Няколко дни по-късно царският свещеник му каза, че цар Борис дал уверението си, че евреите няма да бъдат изпратени извън границите на България. Еврейската консистория обаче, смутена от тази по-скоро оригинална инициатива на равина, го уволни.

Сега, в тази драматична сутрин в деня на „Св. Св. Кирил и Методий”, равинът Цион се появи отново в центъра на сцената в роля, не по-малко необичайна от предишната. Придружен от един ционистки водач, той беше отишъл на разсъмване до дъновисткия лагер „Изгрев”, да срещне на ритуалните танци при изгрева на слънцето съветника на царя Любомир Лулчев, за да поиска неговия съвет. Лулчев изпитваше симпатия към българските евреи (негов брат-депутат от правителственото мнозинство, беше между подписалите писмото-протест на Пешев). Според неговото мнение заплануваната еврейска демонстрация трябваше да се състои. Избързвайки до затворената централна Синагога, Цион утеши събраните там евреи и след това ги поведе към Синагогата в Ючбунар, на ул. „Клементина”, където той и софийският главен равин Ашер Хананел говориха на тълпата. После, докато се правеха приготовления за манифестацията, двамата равини, придружени от малка група еврейски първенци, се запътиха към жилището на митрополит Стефан. Владиката вече напускаше дома си за празненствата на площад „Св. Александър Невски”, но той покани посетителите да влязат и ги изслуша внимателно. След това, изпълнен с възмущение, той ги помоли да чакат в къщата, докато отиде до двореца, само на няколко улици от Светия Синод. Царят отсъствуваше, но владиката видя началника на кабинета му Груев и поиска от него да посъветва цар Борис да отмени веднага заповедите. Митрополитът написа и едно писмо, предупреждавайки царя да не преследва евреите, „за да не бъде преследван самият той”, както е казано в Светото писание. Груев обеща на него да даде писмото.

Стефан се върна у дома си, разказа на еврейската делегация за разговора си с Груев и ги увери, че през време на срещата си с царя през април, Борис беше оставил у посетилите го в присъствието на Филов владици впечатлението, че няма да депортира евреите. Митрополитът също посъветва главния равин да посети двореца и да се застъпи лично за своето паство.”

(Стефан Груев. Корона от тръни. София, 1991, стр. 392 ÷ 393.)

4. Всички знаят кой е Даниел Цион; знаят, че спасението е изискано от него; знаят, че е посещавал Учителя Дънов; знаят, че е контактувал с Лулчев; знаят за „Откровението” на Господа. Знаят всичко, но го отхвърлят. Първо го отхвърлят евреите, после - българите, след това - царската държава, а след 9.IX.l944 г. - и Народният съд. Накрая идва Стефан Груев, да прикрие истината с

"Корона от тръни". А той я знае много добре. Но замълчава. Не я изказва. Това е умисъл!

5. Но онова, което публикува, е достатъчно за онзи, който иска да узнае истината. За мен това е напълно достатъчно, понеже съм запознат с цялата тази история. А след време, когато всички приемат тази история, която съм публикувал в "Изгревът", ще благодарят и на Стефан Груев, че все пак нещо е написал и че, без да подозира, доказва кой е спасителят на евреите в България. И това го спасява за историческата истина.