II. ЗАЯВЛЕНИЕ НА АДВОКАТА ИВАН ПОПГЕОРГИЕВ ДО НАРОДНИЯ СЪД

[Dela]

II. ЗАЯВЛЕНИЕ НА АДВОКАТА

ИВАН ПОПГЕОРГИЕВ ДО НАРОДНИЯ СЪД

ЗАЯВЛЕНИЕ

От Иван Попгеоргиев, адвокат, София, пълномощник на подсъдимия Любомир Христов Лулчев от София, по досие № 511

Господа Съдии,

Съгласно определението на съда, макар да имам право да представя тук приложените писмени доказателства и по-после все пак, за да могат да се проконтролират, имам чест да представя същите и МОЛЯ да се имат предвид при решаване съдбата на моя доверител, като се надявам, че от тях, както и от тия, които вече представих, почитаемият Народен съд ще направи правилно заключение и ще приеме, че доверителят ми не е участник в никое от приписуемите му се деяния и въз основа на това ще изнесе оправдателна за него присъда,

1) Моля да се имат предвид на първо място книгите, които вече представих към делото, а именно: книгата “Нови хора”, издадена през 1937 г, в която на стр. 5, 6 и сл. той чрез устата на своя герой Оратор казва, че войната ще бъде спечелена от оная страна, на която е Англия, а на стр. 7 той също за германците, за които доверителят ми никога не е питал добри чувства и дори ги е мразел, чрез същия оратор той дословно казва: “И Вие искате да се наредим рамо до рамо с варварите, които изгориха и унищожиха цели градове?...”

Моля така също да се има предвид и думите на стр. 198, Цялата книга е историческа за времената, станали в страната ни през годините до 1925 г., с явна тенденция, че авторът застъпва и има симпатии към новите хора революционери и пр. Книгага “Благословение”, издадена през 1940 г., която е трябвало да бъде конфискувана по решението на Правителството, но благодарение застъпничеството на царя е било възможно да бъде издадена и разпространена. Тая книга обхваща новите времена - от 1923 г. насам и е вярна характеристика за тия събития, които авторът описва с такава яснота и вярност. В тая книга също така той застъпва възгледите и правата на бедните, комунистите и на всички онеправдани, и работници, и пр.

Моля да се прочетат поне казаното на стр. 11 ÷ 12, въобще - глава 1: “Кошмар”, и особено стр.29 ÷ 32 и др. Също така да се има предвид писаното на стр. 254 ÷ 290: “Сънят продължава”, в която авторът описва първата си среща с Царя, и какви смели и правдиви мисли и думи е казал и развил пред Царя още при първата си среща с него. И тая книга, както и всички негови книги, са целили, както казва авторът: “Да запали големия неугасващ огън на човешкото и обич, които сега тъй много липсват на враждуващите братя човеци.”

И най-после, книгата му “В светлината на Учителя”, от която да се прочете мнението му за Мусолини и Хитлер - стр. 41, 83, както и за Русия - стр. 23.

2) Книжката от списание “Борба” на пок. Бакалов, от която се вижда, че още от тогавашно време доверителят ми е бил сътрудник на същото списание и е давал редица статии.

3) Вестник “Братство”, Севлиево, в който моят доверител е превеждал на руски, който език владее отлично, “К Великой Цели”, за да се види, че доврителят ми е голям славянофил.

4) Тук прилагам и следните писмени доказателства:

а) Нотариалната декларация на д-р Стефан Кадиев от Кърджали, в която нотариално затвърдява показанията си за подсъдимия Лулчев и свидетелствува, че той е голям славянофил, вършил добри дела, и че всичките му съвети пред Царя са били да се направи добро.

б) Бележка-писмо от д-р Нотова Узунова, с която моли да се застъпи за съпруга й д-р Узунов - голям деец комунист, и от свидетелите се установи, че наистина той го е освободил на два пъти.

в) Изложение на жените, женени за евреи, за да се застъпи за правата на тях и техните деца, и за които от писмото-заявление на Цион към делото действително доверителят ми се е застъпвал и застъпимчеството му е дало резултати.

г) Писмо от село Елена, за да се застъпи за правата на евреите, турците и др. инородници, и му се дават сведения за живота и пр.

д) Писмо от свещеник Н. Димитров, разпитан и пред съда, осъден и той лично на доживотен затвор, че се е застъпил и успял да спаси от смърт сина на Иван Чонос [от] гр. Видин и др. лица.

е) Писмо от Дупница - благодарност за освобождаването от затвора. ж) Писмо от Видин, за да се застъпи и помогне на арестуван и пр.

з) Писмо от Саранци, тоже за освободен Тошо ... и сведения за там. и) Писмо от Варна тоже молба да се застъпи за интернираните и пр.

к) Редица други писма на разни лица, с които му съобщават за неправдите на властта, за уволнени учители, за комунисти младежи и пр., и се иска неговото застъпничество на много, от които сам подсъдимият е поставил горе собственоръчно бележка, че е направил потребното.

л) Изповедта на покойния д-р Ал. Пеев от София, за която, както свидетелствуваха свидетелите Никифоров и др., доверителят ми се е застъпил за отменение на смъртната му присъда, но е било вече късно - тя прибързано е била вече излълнена.

м) Редица още други заявления, молби и пр., изпратени до Царя, до министри и командири, но копие и до доверителя ми, за да направи и той застъпничеството за помилване на осъдени комунисти на смърт, на доживотен затвор и пр.

От всички тия писма и доказателства се вижда, че доверителят ми е употребявал цялото си време за молби и ходатайствува пред Цар и Министри за помагане на осъдени комунисти, партизани и др. от най-различно естество, и че това той е правил, защото вярванието му е било такова - да служи на Бога чрез помощта на ближния, на брата, на нуждаещия и страдащия, каквито в това време, няма съмнение, бяха главно комунистите и другите партизани и пр,

Моля повторно да се приемат и имат предвид при решаване на делото и съдбата на доверителя ми.

Приложение: документите и книгите.

София, 24 януари 1945 г.

С почитание: (Подпис: не се чете)