Jump to content

1932_11_18 Живот и благо


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Живот и благо

Т. м.

Тема за следния път: „Къде не е бил човек и къде няма да бъде“. – Ето един въпрос, на който мъчно може да се отговори. Ще кажете, че човек е излязъл от Бога и при Него ще се върне. От друга страна се казва, че Бог е навсякъде. Как е възможно тогава човек да излезе от Бога и да се върне при Него? Излизането подразбира работа. Излизаш от дома си и отиваш на работа. Излизаш от Бога и започваш да работиш. Никой не помни, кога е излязъл от Бога и не знае, кога ще се върне. Щом нищо не помни и нищо не знае, как ще реши задачата си? Може ли ученикът да реши една задача, ако не я разбира?

Какво ще кажете, например, за думата „сензу“от песента „Нева сензу“? Знаете ли, на какъв език е тя? Какъв е смисълът й? Защо ви давам тази дума, не знаете. Какъв е произходът и, също не знаете. Въпреки това, тя има известно отношение към вас. Буквата „С“е закон на промени. Буквата „Е“показва причините на промените. Третата буква „Н“означава мъчнотиите, противодействията в природата. Четвъртата буква „З“означава разумното начало, което преодолява мъчнотиите. Изобщо, думата „сензу“показва, как може човек да разреши мъчнотиите си. Всяка дума крие в себе си известни сили. Същото можем да кажем за всички органи на човешкото тяло. Срещате човек с къс нос, едва два сантиметра, а друг – с дълъг нос. За първия казвате, че нещо не му достига, а за втория казвате, че е напреднал човек. Значи, носът има отношение към човешкото развитие. Ако видите висок, плещест човек, вие изпитвате към него известно уважение и страх. Вие чувствате неговата сила. Ако срещнете нисък, слаб човек, ще изпитате към него известно съжаление.

Какво изпитва човек към планината? – Някакъв особен страх и трепет. С големината си, планината го респектира. Какво би станало, ако планината се подвижи? Обаче, тя е строга и мълчалива, като философа. Тя стои на едно място неподвижна и се занимава с научни изследвания, а хората се качват по нея и слизат; и те я изучават. Планините представят героите на миналото, които създали света и след това заспали. Ако един от тези гении на човечеството се събуди, ще хване човека с двата си пръста, както той хваща бълхата. Планината ще хване човека и ще го пита: Кой ти позволи да се качваш и слизаш по мене? – Не съм ли свободен да ходя по планината? – Свободен си, но когато планината спи. Щом се събуди, ти не си свободен, ще стоиш далеч от нея. – Какво означава страданието? – Качване по гърба на един пробуден гений. А радостта показва, че ходиш по гърба на заспалия гений. – Какво да правя, за да не страдам? – Ходи по гърба на заспалите гении. Значи, събудените гении причиняват страдание на човека, а спящите – радост. Докато майката спи, детето яде от сладкото. Щом се събуди, пръчката играе по гърба му. То казва: Началото беше сладко, а краят излезе горчив. Детето не трябваше да събужда майка си. Тя трябваше да спи, докато детето изяде сладкото. Като се събуди, не е нужно тя да търси гърнето със сладкото. Всеки иска да се прослави, да се чува името му по целия свят. Ето защо, много пъти човек се домогва до гърнето на щастието, на славата, но изведнъж се събуди някой от заспалите гении и отнема щастието от ръцете му.

Питам: Кой ви позволи да бъркате в гърнето на щастието? Ти си поет, напишеш една хубава поема и очакваш похвалите на света. Но изведнъж, геният на критиката се събуди и славата ти изчезва. Пипне ли те критиката в ръцете си, така ще те смачка, че не можеш да се покажеш пред хората. Критикът казва: Как смееш да буташ поетическото гърне без позволение? Поетът казва, че хората не го разбират, че са невежи. Не, хората не са виновни, но поетът е писал, когато се събудили гениите на поезията. Поетът иска, гениите да влезат в него. Лесно влизат гениите, но мъчно излизат. Така и в спиритическите сеанси, някой дух влезе в човека и излезе; но някой влезе и не иска да излезе.

На един спиритически сеанс един дух – турчин влязъл в медиума и не иска да излезе. Присъстващите се питали, защо този дух не иска да излезе. Аз пък питам, защо водата, като влезе в шишето, не иска да излезе. Ако си силен, ще обърнеш шишето и ще излееш водата. Ако си слаб, водата не иска да излезе и казва: Не искам да излеза; бъди силен, ти да ме изкараш навън. Щом си бил силен да ме вкараш в шишето, бъди силен да ме извадиш оттам. Ти ме вкара, ти ще ме изкараш. Оплакваш се от мъчнотиите си. Смешно е овчарят да вкара овцете си в кошарата и да не може да ги изкара. Той прилича на онзи испански поет, който написал четири куплета и ги напечатал. Всички ги харесвали, но не ги разбирали. Които го срещали, все го питали: Какво се крие в твоята поезия? – И аз сам не зная. Ще кажете, че този поет бил учен. Не е ли чудно, да свършиш три факултета и да не можеш да се освободиш от скръбта. Как е влязла скръбта в тебе, не знаеш, но също така не знаеш, как да се освободиш от нея. После се питаш, защо Бог създаде света така, защо допусна страданията. – Ти сам създаде страданията си. Бог не е мислил да ти създава страдания. Ти туряш пръста си на печката, опариш се и страдаш. После се питаш, отде ти дойде това страдание. Като си учен, длъжен си да знаеш причината на страданието и на радостта, на здравето и на болестта.

В какво се заключава здравето на човека? На какво се дължи то? – На добрата храна, на чистия въздух и на светлината. Здравият човек мисли право, диша дълбоко и се храни добре. Умният човек всякога мисли право. Като мисли добре, той върви добре, а същевременно работи и си почива добре. Всяка проява на човека има свои отличителни черти. Същото се отнася и до физическото тяло на човека. Например казваш, че един човек е топъл, а друг – студен. Това лесно се проверява, както е лесно да кажеш, че свещта свети или не свети. Щом свещта гори, няма защо да доказвате, че тя издава светлина. Очевидните неща не се нуждаят от доказателства. Като запаля свещта, тя сама по себе си, вече гори и издава светлина. Важно е, вие виждате ли това, или не? Ако за запалената свещ казвате, че не свети, причината е във вашите очи, има някакъв дефект в тях. Следователно, когато не разбирате известен предмет, това показва, че нещо ви липсва. Колкото и да ви се говори, предметът все ще ви остане неясен. Какво ще разберете от знаковете, с които си служи математиката? Например, две успоредни хоризонтални чертички означават знака равенство (=). Едно малко ъгълче, с върха надясно (>), означава по-голяма величина. Същото ъгълче, с върха наляво (<), означава по-малка величина. Например, 4 > 3 и 3 < 4. Това са условни знаци. Те съществуват в дадена система. Който изучава тази система, той ги разбира и си служи с тях. Много от гръцките и латински букви се прилагат в алгебрата и геометрията.

Представете си, че имате линията АВ А_____________B. Измервате от нея 10 см, които трябва да разделите на 10 милиона части. Колко време ви е нужно да направите това деление? Ако в една минута отделяте 100 частици, в един час, т.е. в 60 минути ще отделите 6000 частици; в 24 часа ще отделите 144 000 частици. Колко частици ще отделите в 10 дни? Времето може да се съкрати, а може и да се удължи. Зависи от интензивността с която се работи. Ако времето се съкрати, повече енергия ще се изразходва. Ако времето се удължи, енергията ще се спести. Оттук вадим следния закон: Когато една работа се свършва за по-малко време, изразходва се повече енергия. Значи, когато енергията се увеличава, времето се съкращава; когато енергията се намалява, времето се удължава. Представете си, вие искате да прокарате една идея, например, идеята за въздържанието. От какво трябва да се въздържа човек? Друг иска да прокарва идеята за любовта, или идеята за благоденствието на човечеството. Защо е нужна любовта? Защо е нужно благоденствието? Преди да се стремиш към благоденствието на цялото човечество, запитай се, ти имаш ли благоденствие. Щом свършиш работата, която ти е дадена, цялото ще благоденства. Ако първо ти не свършиш работата и цялото няма да благоденства. – Искам благото на цялото човечество.

– Що е човечеството? Според мене, човечеството е права линия, разделена на милиарди частици. Ако хората не бяха частици от едно цяло, те нямаше да умират. Може ли едно гърне, раздробено на милиарди частици, да благоденства? Ще кажете, че всяка частичка е живо същество. – Живо същество, но от счупено гърне. Всяка частица е толкова жива, колкото е живо изваденото сърце на жабата, например. Това сърце може да пулсира дълго време вън от тялото, но това е живот на счупеното гърне. Един ден то ще престане да пулсира. Може ли цялото да умре, а частите да са живи? Ще кажете, че след като умре човек, клетките продължават да живеят. Съгласен съм с вас, но казвам: Като отрежете крака на кокошката и го изядете, той продължава да живее, но във вас, а не в кокошката. Вие благувате, а кокошката страда. Значи, човек страда, когато се е качил на гърба на пробудения гений. Ако си гладувал три деня и на гърба ти се качи една кокошка, какво ще направиш? – Ще заколиш кокошката и ще я изядеш. Ама вегетарианец си бил! Мислите ли, че сегашните вегетарианци са истински? Колко микроби приема вегетарианецът заедно с храната! За да бъде истински вегетарианец, човек трябва сам да си приготвя храната. Ще кажете, че съм краен в своите заключения. Яли ли сте швейцарско сирене? Отрежете едно парче и вижте, какво има вътре в него. Ще видите много червейчета и ще кажете, че това е вегетариански продукт. Един българин донесъл от Швейцария сирене и отрязал едно парче на жена си. Като видяла червейчетата, тя се ужасила и хвърлила сиренето на земята. Колко паразити нападат човека, но той не може да се освободи от тях. Страшно е, когато чувството паразитизъм се вмъкне в човека! Той престава да работи и очаква всичко наготово. Като говоря за паразитите, аз имам предвид отрицателните мисли и чувства на човека. Какво ще правите с тях? – Каквото правите с паразитите. Турете ги между пръстите и ги чукнете. Вие ги криете, не искате никой да знае за тях. – Можем ли да се освободим от тях? Според мене, няма грешка, от която човек да не желае да се освободи. Но и няма случай, човек да желае да греши. Някой прави грешки, но с научна цел. Например, неправилно е да режеш една жаба, но понеже става с научна цел, то се оправдава. В случая, нещастието на жабата е благоденствие на човека. За хиляди хора войната е нещастие, но за някои е благо. Убил си десетки хора и те възнаграждават с кръст за храброст. Всички те признават за герой. Като минеш покрай една грънчарница и изпочупиш десетина гърнета, ще минеш за герой. – Защо? – Война е това! Ако не счупиш нито едно гърне, ще минеш за страхлив и малодушен. Това са относителни неща.

И тъй, за да се освободи от мъчнотиите си, човек трябва да анализира своите мисли и чувства. Без този анализ не можеш да дойдеш до правилно заключение за проявите в живота. Като мисли право, човек изработва истински морал в себе си. Днес понятието „морал“е крайно разтегливо. Това, което е морал за едного, за друг не е морал. Когато детето открадне една – две ябълки от градината на съседите, всички казват, че то е престъпило закона. Когато богатият направи една търговска сделка в която злоупотреби с милиони, за него казват, че е умен човек, умее да върши сделки. Да заколиш едно говедо, да одереш кожата му и да я продадеш, това не е престъпление. Обаче, ако си вегетарианец и носиш кожени обувки, това е престъпление. Природата има един строг, неизменен морал, който се прилага еднакво към всички хора. Дали съзнаваш, кое е морално, или не, не е важно. Един ден говедата ще те държат отговорен за кожата, от която си носил обувки. Че си купил готови обувки, няма да те оправдаят. Щом носиш обувки от кожата на говедата, ти взимаш участие в престъпленията на онези, които са ги клали. Вдълбочи се в себе си и се запитай: От крадена кожа ли са обувките ти, или не. Ако са от крадена кожа и без пари да ти ги дават, не ги взимай.

Мнозина се извиняват за грешките си с това, че всички хора грешат. Това не ги оправдава. Всеки се съди в зависимост от своите разбирания. Казваш, че не можеш да оправиш света. – Ти не знаеш, че някога спасението или нещастието на хората зависи само от един човек. Един голям хотел се запалил. Ти влизаш в хотела и оставяш вратата отворена. Въздухът нахлува вътре и усилва пожара. След тебе идве друг. Той веднага затваря вратите, пречи на въздуха отвън да влиза и пожарът се прекратява. Първият носи нещастие на хората, а вторият ги спасява. Човек носи отговорност за доброто или за злото, на които съдейства. Влизаш в стая, в която има задушлив газ. Един човек спи в стаята и не подозира, че смъртта го дебне. Какво ще направиш, за да го спасиш? – Ще отвориш вратата и прозорците, да влезе чист въздух. В случая, въздухът спасява човека.

Човек е дошъл на земята, без да знае законите на великата природа, нито тези, които Бог е вложил в него. Интуицията му говори, но той не се вслушва в нея. Тя се изявява като вътрешен глас, който му нашепва: Не прави това, за да не те сполети нещастие. Той не се подава на този глас и си прави, каквото иска. После се чуди, защо идват нещастията: първо, по-малки нещастия; после, по-големи, докато всичките му работи се объркват. Той се чуди, защо работите му не се нареждат. Ако не ядете, както трябва; ако не пиете вода, както трябва; ако не дишате дълбоко и не приемете светлината правилно, вие не можете да очаквате добър, щастлив живот. Казват за някого, че е твърд, корав човек. – Корав е, защото в него преодолява твърдата материя. За да се справи с нея, той трябва да изучава нейните закони. За друг казват, че е мекушав, много омекнал – течните вещества преодоляват в него. – Голям фантазьор е – значи, въздухообразните вещества преодоляват в него. За да не преодоляват едните или другите вещества, човек трябва да работи върху себе си, да ги уравновеси. Ако не съчетаете правилно различните вещества в своя организъм, не можете да имате успех в живота си. Който може да уравновесява количеството на различните вещества в организма си, той е гениален човек. Ако е музикант, от два тона може да състави цяла песен. Дайте му двата тона, долно „до“и горно „ла“и вижте, какво ще направи. Така ще ги съчетае с други тонове, че ще се чудите, как е направил това. Той носи в съзнанието си тоновете между „до“и „ла“и правилно ги свързва. Обикновеният музикант и с много тонове, нищо не може да направи. Гениалният, от двете крайни точки на правата, може да намери своя път. Обикновеният и при много точки, пак не може да се ориентира.

Колкото и да ви се говори, обикновеният живот още ви привлича. От сутрин до вечер човек мисли само за прехраната си, как да се облече, да се разходи и след това да си почине. Малко хора се въодушевяват от една светла идея, или идеята за Бога. Казват за някого, че е религиозен. – Религиозен е, мисли за Бога, но първо мисли, какво ще получи от Него.

Днес светските хора искат да разрешат въпросите на живота, да внесат нов ред и порядък. Бъдещият ред и порядък няма да се отличава много от сегашния. И в бъдеще хората ще ядат и ще пият, ще се обличат, ще си правят къщи, като сегашните. Разлика ще има само в разумността на хората. Колкото по-разумен е човек, толкова по-добре ще нареди живота си. Един син, от българските села, бил принуден да се грижи за своя 90 – годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе на края на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Турил го на гърба си, а в едната ръка носел един голям кош, дето щял да тури баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил дядото, детето казало на баща си: Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си. – Защо? – И на мене ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото. Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.

Помнете: Благото на човечеството е ваше благо; и вашето благо е благо на цялото човечество. – Какво мога да направя аз, един човек? – Може би, ти си последният, когото очакват, да направиш едно добро за цялото човечество. Хиляди хора очакват пример от тебе. Това е закон не само за физическия свят, но още за много светове. Всички очакват да видят пример от едного, както земеделецът наблюдава, дали посятата семка ще покълне. Щом покълне, радостта на всички е голяма. Всички се радват, че си пораснал. Всички се радват на една мисъл, която носи благо на целия свят. Тя ще донесе благо за цялото човечество, както и за онзи, който я е родил. Величието на човешкия характер се крие в онези мисли и желания, които човек ражда с цел, да донесат благо за него самия и за всички хора. Те го правят велик и гениален. – Бог да ни помогне да израстем! – Той ще ви даде само условия за развитието на мислите и желанията, които са вложени вече във вас. – Можем ли да разрешим всички въпроси на живота? – Днес ще разрешите само това, което е определено. Може би, от този ден зависи вашето бъдеще. Внимавайте да не пропуснете този ден. Какво ще правите, ако изпуснете парахода за Америка? – Много параходи отиват за Америка. – Ами ако е един? – Ще чакам, докато се върне. – Ще чакаш цяла година. Ако успееш да се качиш навреме, печелиш; ако го пропуснеш, губиш. В природата има параходи, които спират на твоето пристанище или веднъж в годината, или в десет, двадесет, тридесет години един път. Има параходи, които спират само веднъж на 120 години. Тогава, щеш – не щеш, ще се качиш на парахода и ще отпътуваш. Ако доброволно не искаш, насила ще те вземат.

– Какво остана от днешната лекция във вашия ум? Не искам да се обезсърчавате от живота си, но да го осмислите. Колкото и да желаете да се освободите от него, няма да можете – неизбежно ще минете през него. – Прашен е този път. – Ще го минете. Важно е, да знаете, как да ходите, да не дишате праха. Ако се случи да вали дъжд, това е щастие за вас. Дъждът ще погълне праха. В този смисъл, дъждът носи щастие за човека. Някога щастието му се усмихва, а някога изчезва и прахът отново се събира. Лошите условия не могат абсолютно да се махнат. Можете да разчитате на богатството на дядо си и на баща си. Не се лъжете. Те отдавна са изгубили своето богатство. Следователно, разчитайте само на себе си. Дядо ви, баща ви, приятелите ви, те са странични неща. Ако вън от вас дойде отнякъде помощ, добре дошла. Не се обезсърчавайте от мъчнотиите, които срещате на пътя си. Човек се обезсърчава от малки неща: нямал какво да яде, нямал достатъчно пари, нямал нови дрехи, нямал богати приятели и т.н.

Казвам: Радвайте се на обезсърченията си. Ако човек се обезсърчава, какво трябва да правят жабата, заекът, птичките, насекомите, които имат много по-малки възможности от тези на човека. Много възможности и блага са дадени на човека. По отношение на животинското царство, човек е божество. Трябва ли той да се обезсърчава? За да не се обезсърчава, човек се нуждае от истинска, положителна вяра. Един учител от казанлъшките села, това се случило през Балканската война, във време на отстъпление, изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко деня без хапка хляб. Обезсърчен и отчаян, той започнал да се моли: Господи, слушал съм за Тебе, че си силен, че помагаш в безизходни моменти в живота. Ето, аз съм в такова положение, никой не може да ми помогне, ще умра гладен. Помогни ми Ти! Докажи ми Твоето съществуване. Не се минало половин час от молитвата му, когато той съзрял отдалеч една костенурка, с парче хляб между краката си. Влачи хляба и се отправя точно към пещерата. Като стигнала до входа на пещерата, тя оставила хляба и продължила пътя си. Нова вяра, ново разбиране е нужно на хората!

Мнозина от вас сте свършили гимназия, университет, изучавали сте математика, геометрия, литература, езици. Знаете, че всеки език си служи с препинателни знаци: точка, запетая, две точки, удивителна, въпросителна и др. С такива знаци хората си служат в живота. Някой седи пред една трудноразрешима задача и се чуди, как да я реши. Друг изпаднал в мъчнотия и се пита, какво да прави. Падналият в живота се пита, какво да прави. Гладният пита: Какво да правя? – Ще ядеш. Жадният пита: Какво да правя? – Ще пиеш вода. Болният, умореният ще почива. – Искам да пиша нещо. – Пиши! – Искам да чета. – Чети! – Да служа на Бога. – Служи! – Искам да се боря, да докажа на хората, че не съм слаб. – Бори се, но трябва да знаеш, как да се бориш, за да излезеш победител. Ако срещнеш мечка в гората, как ще се бориш? Или ще я хванеш за пъпа, или ще запалиш една клечка кибрит. И в двата случая, тя ще капитулира. За предпочитане е да запалиш кибрит. Всички животни бягат от кибритената клечка.

Един американец попаднал в африканските джунгли, дето срещнал голям лъв. Ужасен, американецът притаил дъх и не знаел, какво да прави. В този момент, в подсъзнанието си някъде чул гласа на майка си: В джоба си имаш кибрит. Запали една клечка. Той веднага драснал една клечка кибрит, от която тревата наоколо се запалила. Лъвът се уплашил и избягал. Значи, една кибритена клечка е в състояние да избави човека и от най-голямата опасност, но той трябва да знае, как да я запали. Който мисли право и знае, де да постави всяка своя мисъл, той винаги ще има успех.

Един виден проповедник бил посещаван все от богати хора – милионери. Те обичали да слушат неговите проповеди. Като говорел за страданията на човечеството, за мъчнотиите, през които минавали хората, богаташите дълбоко пъшкали. Един ден проповедникът ги запитал: Защо пъшкате? – Мъчно ни е, че нямаме възможност да помогнем на страдащото човечество. Всъщност, те пъшкали за себе си. Като ви наблюдавам, виждам, че и вие пъшкате. Казвам: Престанете да мислите за вашите изгубени милиони. Не мислете, че сте милионери. Не мислете, че щастието се крие в милионите. Ако не бяхте изгубили милионите си, вие щяхте да бъдете на дъното на океана. Понеже сте ги изгубили, вие сте вече на повърхността на водата. Според сегашното разбиране на хората, идеята за богатството носи само тежести.

Тежко е да носиш в мисълта си идеята за богатството. Аз не съм за сегашната сиромашия, но не съм и за сегашното богатство. Аз поддържам онази сиромашия и онова богатство, които ще дойдат в бъдеще. Някога ще ви говоря за бъдещата сиромашия и бъдещето богатство и за отношенията им към човечеството. Върху тях ще се съгради бъдещият социален строй и бъдещият бит на хората. Както и да гледате на нещата, при сегашното разбиране и знание, хората не могат да имат по-висока култура от съществуващата. Днес има господари и слуги, синове и дъщери, раждания и умирания, съдилища, болници и др. Това е естествено за сегашния ред и порядък. Друг е въпросът за бъдещия ред, когато между хората дойде културата на братството. Сегашният живот е пълен със забави, като живота на децата. В тях е щастието на хората. Ако се отнемат забавите, животът им ще стане нещастен. Ако не можеше да яде, болният щеше да бъде крайно нещастен. Яденето, макар и не много сладко е, благо за болния. То все му допринася нещо.

Съдят някого – може да го осъдят, може и да го оправдаят. Важно е, че близките му започват да мислят и чрез мисълта си, дохождат до прави заключения. Някой умрял. Всички се запитват, от какво е боледувал, колко време е боледувал. Те започват да мислят за смъртта, за страданията. Условията на сегашния живот, добри или лоши, са ценни, защото събуждат мисъл у човека. Срещаш един поет, знаеш, че работи при трудни условия, но си казваш: Да мога да пиша и аз, като него! Благодарете за всички условия, защото те събуждат човешката мисъл и помагат за събуждането на човешката душа. Знайте, че от гледище на бъдещето, сегашният ред и порядък е на мястото си. Помни: За умните хора, които разбират законите, сегашният живот е благо. За глупавите, които нищо не разбират, животът е мъчение и страдание.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

9. Лекция от Учителя, държана на 18 ноември, 1932 г.

София – Изгрев.

1932_11_18 Живот и благо.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Великата разумност", Младежки окултен клас. Двадесета година (1932-1933),

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ЖИВОТ И БЛАГО

„Добрата молитва“

Пишете върху темата „Къде не е бил човек и къде няма да бъде?“

Какво е вашето понятие за Бога? Били сте при Бога и казвате, че пак ще се Върнете при него. Може ли човек да излезе от Бога и да се върне при него. Философски - ако Бог е на всяко място, как може човек да излезе от Бога навън и да се върне при него. Това е значи алгебрически процес. Излизането е процес, започнал си да вършиш някаква работа. Като се казва, че си излязъл от Бога, значи започнал си да работиш нещо. Когато моят пръст започва да работи, той значи е извън спокойствието. Не се разбира, че излязъл вън от Бога. Христос казва: „Излязох от Отца и се връщам при Отца.“ Но той не казва „Излязох от Бога и се връщам при Бога.“ Неговите думи са други. А вие казвате: „Излязох от Бога и се връщам при Бога.“ У вас идеята е друга, но нито един от вас няма възпоменание как е излязъл. Не помни нищо за своето излизане - нито началото, нито края. Не зная дали ще помните, дали ще си спомните и края, като се върнете.

Ако един човек е започнал една задача да я решава, без да я разбира, след като е работил дълго време върху нея, дали ще има повече познания Върху задачата. Вземете думата „сензу“. Думата „сензу“, след като я изследвате дълго и си направите заключение, какво ще разберете? От какъв език е, не знае.

Защо се е родила тази дума, и тя не знае. И защо ви я казвам на вас, и вие не знаете. Но има едно отношение. Първата буква „с“ е закон на промените. Втората буква „е“ показва причините на тези промени. Третата буква „н“ показва мъчнотиите, съпротивленията, които се срещат вътре в природата. Четвъртата буква „з“ показва преодоляващите причини, онова разумното, което преодолява нещата. Разумният човек може да ги разбере.

Думата „сензу“ показва, като се намериш при една мъчнотия, как да я разрешиш (Фиг. 1). Това е смисълът на думата „сензу“. Може да запитате защо е така.

MOK_12_9_1.GIF

Аз ви запитвам друг един въпрос. Когато срещнете човек с дълъг нос и кажете - той е напреднал човек, какво отношение има между късия нос и дългия нос? Или срещате един човек, който е снажен, има два метра височина, един метър широчина на плещите си, Крали-Марковски изглед, казвате: „Той е силен човек.“ Какво отношение има силата му към неговата големина и широчина?

Съществува в човека едно съзнание. Не е важно само големината, но тази подвижност, която вие виждате в тази големина. Като се намерите пред някоя планина, у вас се заражда чувство на страх. Ако тя би се размърдала като един човек, какво би станало? Благодарение, че планината е един голям философ, занят със своите научни изследвания, и хората се качват по него, ходят, скачат. Планините са заспалите герои на миналото човечество, които, след като са създали света, са заспали. И субективно гледат на света. Един мит има за тях. Ако тоз гений би се събудил в дадения случай, той би те хванал така, както ти би хванал една бълха. Ще кажеш: „Кой ти позволи да се качваш?“ А той сега, когато спи, ти можеш да ходиш навсякъде и казваш, че си свободен. Свободен си, но когато планината спи. А когато се събуди, ти трябва да бъдеш по- далеч от нея. Тогава аз определям. Всичките мъчнотии, които се събуждат в живота, какво показват? Показва, че вие ходите по гърба на един пробуден гений. А всяка радост показва, че ходите по гърба на един заспал гений.

Тогава някой казва: „Защо страдам?“ Защото ходиш по гърба на събудените гении. Казваш: „Какво трябва да правя?“ Ходи по гърба на заспалите гении. Вие сега определяте страданието. Доказвате, че е дошло отнякъде, отдето то не идва. Винаги пробудените гении произвеждат страдание. Имате майка в къщата си, тя се спре, вие бутате сладкото и като спи, вие вземате гърнето и бутате с лъжичката. Сладкото няма никаква опасност, но щом майката се пробуди, дойде тоягата. Като се пробуди геният, вие излизате с два реда сълзи на очите. Казвате: „Сладкото беше сладко, но горчив излезе краят му.“ Защо? Вие не трябваше да пробудите майка си. Трябваше да се молите тя да спи, докато вие свършите работата с гърнето. И като го турите на мястото си, тя да не види, тогава ние изваждаме едно правило. Вие искате да се занимаете с окултната наука, без да изваждате правило. Всеки един от вас иска да се прослави в света, да блесне името му. Това е копнеж във всички без разлика. И вие някой път вземате гърнето на щастието, на славата и го оставяте. Тъкмо искате да пръкнете, но се пробуди някой гений.

Казвам, кой ти позволи на тебе да бъркаш в това гърне. Този гений аз го наричам така. След като си написал ти като поет някаква поема, събуди се геният на критиката. И като те хване критикът, насоли те на общо основание и ти на улицата не може да излезеш. Той казва, че ти си първокласен невежа, който си позволил да буташ това поетическо гърне. Поетът казва: „Тези хора не разбират.“ Не че не разбират. Не са криви хората. Този поет е писал, когато гениите на поезията са били будни. Щом се събудят гениите на поезията, те ще го насолят. Той казва: „Гениите да влязат вътре в мене.“ Още по-трудна е тази работа да влезе геният. Той лесно влиза и мъчно излиза.

Виждали ли сте, когато при спиритическите сеанси влезе някой дух - някой път влиза и излиза, но някой път, като влезе, не иска да излезе. Един български спиритист като правил сеанси, идва един турчин, който влиза в медиума и казва: „Няма да изляза.“ Онези, които не разбират закона, казват: „Защо той, като е влязъл, не иска да излезе. Питам друг един въпрос. Защо водата, след като е влязла в шишето, не иска да излезе. Ако сте по-силни, ще обърнете шишето и ще кажете: „Излез.“ Но ако седиш и шишето седи на своята основа и водата казва: „Няма да изляза“, ти трябва да бъдеш силен, да обърнеш шишето надолу и да изпъдиш водата навън. Водата е много последователна, тя казва: „Ти ме вкара вътре в шишето, ти трябва да ме изкараш навън. Ако си бил силен да ме вкараш, бъди силен и да ме изкараш.“

Вие питате сега защо са дошли мъчнотиите. Ти си вкарал мъчнотиите в себе си и казваш сега: „Излезте.“ Тя не излиза навън и казва: „Ти ме вкара и ти ще ме изкараш навън. Вие ходите и се оплаквате от вашите мъчнотии. Не е ли смешно. Един овчар да вкарва своите овце в кошарата и да не може да ги изкара. Тогава ще мяза на онзи испански поет, който написал четири куплета и ги пуснал в обществото. Хората му казали: „Какво искаше да кажеш?“ Той казал: „И аз не зная.“ Всички ги наричат гениални, но не знаят какъв смисъл има в гениалността. Питат него, и той не знае. Вие ще си спомните, че този поет не е бил учен човек, но е бил прост. Вие да създадете една скръб в себе си. Това не е ли простота. Вие да свършите три факултета и да вкараш в себе си една скръб. Защо си я вкарал, не знаеш, но и не знаеш да я изкараш. И после казваш: „Защо Бог създаде такъв света? Защо Господ допусна тези страдания в мене?“ Ти тези страдания сам си ги създаваш. На Господа и наум не му е идвало да ти създаде тези страдания. Ти туриш пръста си до печката, изгориш пръста си, като го вкараш в огъня, изгориш си пръста, и страдаш. Господ не е създал тези твои страдания.

В какво седи в случая учеността на човека? Учеността на човека седи в следното. Вие говорите за здравето, но в какво седи здравето на човека? В три неща човек е здрав. Той яде добре, спи добре и диша добре. Това е здравият човек. Умният човек сега по какво се отличава? Умният човек мисли. Той върви добре и си почива добре. Я ми дайте едно ваше определение на умния човек. Тогава трябва да дадете един образец на такъв човек. Той е учен човек. Вие казвате, че едно тяло е топло. Трябва да покажете, че е топло или казвате, че свещта свети. Тя трябва да има известни качества. Свещта, която гори, трябва ли да докажете, че свети. Очевидните работи нямат нужда от доказателства. Запалената свещ няма какво да ви разправям дали гори, или не. След като запаля свещта, аз ще проверя една тайна за вас - може ли да виждате, или не. Ако е запалена свещта, че вие кажете, че не я виждате, това показва, че във вашите очи има една анормалност. И когато един човек не разбира един предмет, това показва, че нещо не достига в ума му. Колкото и да му разправям, предметът ще му бъде неясен.

Ако този знак представите на един българин, какво ще разбере? Вие какво ще разберете? Онези от вас, които са чели алгебра, това са алгебрични знаци, но тези знаци са условни. Те съществуват в една система и само онези, които проучат тази наука, те знаят. Там има повече от 200-300 знака. Цялата гръцка азбука и латинската азбука са турени в алгебрата. След туй има ред други знаци, с които учените хора разрешават.

Казвам, от чисто алгебрическо отношение, представете си, че вие имате линията А. Представете си, че имате линията А. Да допуснем, че тази линия е дълга и едната част от тази линия е 10 см и тази част от 10 см трябва да я измерим на 10 милионни части - всеки сантиметър по на 10 милиметра. Питам, колко време ще ви вземе тогаз, за да разделите тези сантиметри? Не знаете времето. Ако допуснем, че в една минута вие отделяте 100 частици от тази линия, тогава в 60 минути ще отделите 6 хиляди части. В 24 по 6 хиляди образуват 144 хиляди. В 10 деня колко ще отделите? Това време сега може да се съкрати, а може и да се продължи. Можем да ускорим този процес на деленето.

MOK_12_9_2.GIF

Следователно, ако ускорим, ще изразходваме повече енергия. Ако някой брои по-медленно, ще изразходва по-малко сили. Ако брои по-бързо, ще изразходва повече сили. Следователно оттам изваждаме великия закон: ако искаме една работа да извършим за по-кратко време, то това време можем да го заменим само с количеството на силата. Значи колкото силата се увеличава, толкова времето се намалява и колкото силата се намалява, толкова времето се увеличава. Следователно за намаляването или увеличаването на времето трябва да има увеличение и намаление на силата. Когато времето се увеличава, силата се намалява и когато силата се намалява, времето се увеличава.

Вие имате, да кажем, известна идея, която искате да прокарате в света. Кажете една дума, която да съдържа известна идея. (Един брат каза „Въздържание“.) От какво трябва да се въздържа човек? Или друг въпрос: защо му е любовта или защо му е благоденствието на човечеството? Да допуснем, че първият пръст иска да работи, какво му влиза нему в работата? Той иска благоденствието на цялото. Той трябва да си свърши работата, без да иска някакво благоденствие. Ако той свърши работата си, цялото ще благоденства, а ако не си свърши работата, няма да има никакво благоденствие. Иначе, преди да е свършил работата, ако той иска благоденствие, това е една превзета работа.

Какво нещо е човечеството? Човечеството, това е едно раздробено гърне на милиони части. Какво ще искаш ти благоденствието на човечеството? Всичките хора на земята аз ги считам парчета на едно счупено гърне. Тогава? И аз мога да ви докажа, че това е така. Ако хората не бяха части от едно счупено гърне, те не биха умирали. Понеже са части от едно счупено гърне, те умират. Може ли да благоденства едно счупено гърне. Вие може да кажете: „Всички хора са живи.“ Живи, но от счупено гърне. Нали знаете, че съвременните физиолози правят опити и изкарват сърцето на някое млекопитаещо или на някоя жаба. И сърцето дълго време може да пулсира вън от тялото. Турят го в една течност и казват, че сърцето живее, след като се отдели от тялото. Но той е живот на едно счупено гърне. Това сърце ще умре. Може ли цялото да умре, пък частите да останат живи? Имат един аргумент, който можете да лансирате. Човек, след като умре, клетките продължават да живеят. Но аз ще ви приведа друг един аргумент сега. Съгласен съм с вас, но ще ви приведа друг един аргумент. Той е следният. След като някой ви е отрязал една част от крака ви и я е изял, тази част продължава да живее, но не във вас, но в другиго.

Питам, ако някой е отрязал едно парче месо от тебе и го е изял, това парче живее в другиго, но ти чувстваш страдание. Защо? Като живее тази част в другите, ти страдаш. И там е философията сега. Ти страдаш, понеже онзи, който изял месото, е пробуден гений. И месото ти е изядено по единствената причина, че ти си бил на гърба на един пробуден гений, който е бил гладен. Ако някой е гладен, и той се пробуди гледа, че някоя кокошка ходи по гърба му, той я заколи и я изяде. Макар и да е вегетарианец, някой път той ще я изяде. Мислите ли, че съвременните хора са вегетарианци? Научно ще ви докажа, че не са. Те изяждат с милиони микроби и колко мухи вие изядете с хляба по някой път, даже и въшки. Някой турчин хване въшката и я хвърли в тестото. Вярвам, че всеки един от вас е изял по една въшка. Това ни навежда на факта. Тогава, за да се избавим от това противоречие, човек сам трябва да меси хляба. Турчинът извади въшката, тури я в хляба, и хлябът става малко по-вкусен.

Да не мислите, че аз съм краен в своите заключения. Има едно швейцарско сирене, в което се движат червейчета. Един българин донесъл от Швейцария такова сирене и като го видяла жена му, извикала: „О!“ Той казал: „От Швейцария е.“ Взема той, с ножа си реже и яде. Една въшка не е по-лоша от едно червейче. Обаче друга е идеята. Този въпрос има психологическа страна. Понеже въшката е паразит, опасността е там, че тази въшка, след като я изядеш, не може да се освободиш от нейните паразити и качества. Човек като се хване с въшката, опасна работа е. Но какво нещо е въшката сама по себе си? Кога се е създала тя? Въшките това са гениите на миналото човечество, които не са извършили своите длъжности и те са отказали да работят. И вследствие на това всичките са станали въшки. Когато някой път ти дойде една въшка, ти ще кажеш: „Гений си ти.“ И ти казва: „Върши си работата, иначе ще станеш като мене.“

Това е един мит за въшките. Тогава защо се срамувате от тези гении? Турете ги в едно шишенце и като хванете някоя въшка, турете я там. Вие, като хванете една ваша лоша мисъл, някой път какво правите с нея? Съгласен съм, че за такива работи не се говори, но когато хванете една лоша мисъл, какво правите с нея? Да я накажете, не вярвам. Вие направите една погрешка и като я видите, казвате: „Пиленцето ми, отде дойде.“ Погледне тъй и някой път я поглади. И толкоз се обичате и я скрийте някъде в някой долап. Казвате - само да не ви видят. И като излезе майка ви и баща ви, казваш: „Я излез, пиленцето ми!“ Като се върнат майка ви и баща ви, пак я затварят. В тоя случай вие постъпвате точно така.

Има известни погрешки, които, като ги направим, дълго време не може да се освободите от тях. Можете ли да ми кажете една погрешка, от която човек не може да се освободи? Но кажете ми една погрешка, която ти е приятно да я имаш. Погрешките за едни са учебни работи за други. Онзи физиолог или онзи, който се занимава с биология, взема ножа си и го прекарва върху жабата. От гледището на другите той е жесток. Но от гледището на учените това е научна работа. Нещастието на жабата е за благоденствие на хората. Вземете същото нещо в друга област. Вие роптаете против войната. Но някой във войната е изклал 10 души хора и му турят кръст за храброст. Вие оплаквате, че убили някого, но от гледището на един народ той минава за храбрец.

Тогава аз казвам. Ако един човек изпочупи 100 гърнета и му турят кръст за храброст, а друг, като минал покрай други гърнета, не ги е счупил, минава за страхливец, де е храбростта да счупиш гърнетата? Ако имаш тояга, добре. Но нямаш тояга, не трябва да ги буташ тези гърнета. Представете си, че някой от тези гърнета са дебели. Бутнеш го веднъж, дваж, търкаляш го, не се счупва.

Та трябва да се поставят нещата на известна анализа, за да се избавите от известни мъчнотии. Така, както хората решават, вие не можете да дойдете до никакво заключение. При съвременните хора вие не можете да имате никакъв морал, понеже това, което за един е морал, за други не е морал. За пример, ако едно дете излъже за един орех, това го считате за престъпление. Един овчар открадне едно агне, и това го считате за престъпление. Един богат човек направи една сделка за няколко милиона, злоупотребление наричате това. Сделка, комисионна. Един, който заколва крадената овца, се счита за престъпник. И онзи, който купува крадените кожи и ги употребява за обуща, го считат за престъпник. Обаче в природата не е така. И вие, колкото обуща носите, може би подир вас ще тръгнат 200-300 говеда и ще ви кажат: „Дайте ни кожите.“ Тогава какво ще бъде вашето положение? „Че продадени са тези кожи.“ Аз не съдя. Но ти, като носиш една крадена кожа, ти участваш в престъплението, нищо повече. Ти ще се спреш при обущата, ще си зададеш въпроса, от крадени кожи ли са, или не. И ако са от крадени кожи, не вземай, макар и без пари да ти ги дават.

Та сега аз не искам да се спирате върху въпроса, какво хората вършат и да кажете колко са жестоки хората. Въпросът не седи в това. Важното във всеки човек седи в неговото разбиране. Ти казваш: „Аз не мога да оправя света.“ Но от един човек зависи нещастието и спасението на света. Ако ти си в едно здание, което гори, отваряте вратите и влиза въздух, вие усилвате този пожар, но като дойде друг и затвори вратата, той противодейства на пожара, и този огън може по-лесно да изгасне, понеже огънят не може да продължи като няма въздух.

Следователно всеки един човек, който отваря възможностите за света, е отговорен. Ние сме отговорни за онези възможности, които създаваме в света за добро или за зло. Може да се даде обратен пример на горния. Да кажем, че някой човек се задушава в стаята и не отваря вратата. Чистият въздух спасява човека. Някой затваря вратата и дава възможност на смъртта да извърши своето действие.

Вие сте дошли на земята да живеете, без да разбирате законите на онази велика природа или законите, които Бог е вложил във вас. Всеки един от вас има известни интуитивни схващания. Например има един глас вътре, известни подшепвания: „Днес не прави това Вие се отказвате да слушате този глас, и тогаз идват нещастията. Най-напред идват по-малки нещастия, после - по-големи и по-големи, и вие се чудите, че не ви върви. Ако не употребите храната както трябва, ако не пиете водата както трябва, ако не дишате въздуха както трябва и ако не възприемате светлината както трябва, вие не можете да имате един отличен живот.

Най-първо всеки един от вас трябва да знае да се справи с твърдата материя. Трябва да разбирате законите на твърдата материя. Казвате: „Той е твърд човек.“ Значи твърдата материя преодолява. Казвате: „Той е много омекнал.“ Значи водата преодолява. Казвате: „фантазьор е.“ Значи въздухът преодолява. Та в човека трябва да има съответствие между твърдите вещества, течните, въздухообразните и светлинните вътре в самата негова мисъл. Ако вие сте един поет, музикант, проповедник, пишете или каквото и да е, ако не знаете как да съчетаете тази материя вътре във вашия ум, вие не можете да имате никакъв успех.

Аз бих ви дал един пример. Един гениален музикант като му дам тези два тона – долно и горно „до“, той ще седне и ще свири. Онзи, който не разбира, трябва да му се направят тези промеждутъчни работи. Мога да ви обясня защо е така. В неговото съзнание има междини, в които има ноти. С този основния тон и горния са свързани всички други тонове на същата песен. Щом имате двете страни на една линия, за пример на линията вие може да си намерите пътя по правата линия (Фиг. 3) . Изисква се опитност, известен начин за размишление. Вие седите и мислите по обикновен начин. Колкото и да ви се говори, обикновеният живот ви тегли надолу. Вие мислите само за вашата прехрана. За пример чиновник сте или имате някоя къщна светлина. Сутринта се обувате, обличате се, туряте си дрехите, гледате по джобовете си, гледате дрехите да нямат петно, туряте шапка, после мислите за ядене, за спане, за дърва, за въглища. Едва ви остава малко време да мислите за една светла идея, за Бога, за благото на човечеството. Казвате: „Той е много религиозен човек.“ Религиозен за пържоли. От сутрин до вечер мисли само за ядене. И когато мисли за Бога, той мисли за Бога, който да му даде нещо.

MOK_12_9_3.GIF

Светът иска да разреши въпросите на живота, да внесе ред и порядък. Бъдещият ред и порядък няма да се отличава много от сегашния порядък. И в бъдеще хората ще ядат, ще пият, ще живеят в къщи, ще спят, и тогава по какво ще се отличава земният живот, ще зависи от разумността на тяхното разбиране. Тогава ще ви приведа онзи пример. Ще зависи от бъдещото разбиране, понеже В хората има едно подражание. Една приказка има из българския живот.

Един син имал един стар баща, който бил на 90 години. На сина му дотегнало да гледа баща си. Взел го в един кош, изнесъл го вън да умре по-скоро. Той оставил и коша вън. Неговото дете гледало къде баща му оставил дядото. Бащата казал: „Това е.“ Обаче малкото дете казало: „Вземи коша, щото аз с какво ще те нося. Този кош ще трябва и за тебе.“ Бащата се спрял, помислил малко, взел пак баща си на гърба, и пак го внесъл вкъщи. Той разбрал, че това правило ще дойде и до него. Ние разрешаваме въпросите и не знаем, че това ще дойде и до нас, когато правим на някого нещо. Така че благото на човечеството е наше благо. И нашето благо е благо на човечеството. В това седи първият закон. Аз трябва да живея добре, за да бъде добре на човечеството. Ако всичките хора живеят добре, може да бъде добре и на цялото човечество. Някой ще каже: „Какво може да се допринесе от това?“ Може би вие сте последният човек, който се очаква да допринесе нещо. Мога да ви докажа, че не сте последният, но може би сте последен. Хиляди други чакат само вашия пример. Не както съществувате на физическото поле, но както съществувате в един свят, за който нямате още ясна представа. Може би този свят очаква, така както хората, когато посадят една ябълкова семка, крушова семка. Всички наблюдават дали ще поникне. Всички се радват, като поникне. Много зависи от това, да израстеш. И много хора ще се радват за това. Една хубава мисъл, която си родил ти в света, тя ще принесе благо, няма да изчезне. Всяка мисъл, която ти създаваш, тя съществува независимо от тебе. Тя ще принесе благо на другите, ще принесе благо и на тебе, и силата на вашия характер седи от родените мисли и желания и постъпки във вас. Онези ценните мисли трябва да ги родите. Родените мисли, които остават във вас, те образуват вашата гениалност. Не съществува друга гениалност освен тази. Вие ще кажете: „Господ да ни даде.“ Господ ще ни даде само условия да се развият тези мисли, желания и постъпки.

Не вземайте сега, че ще разрешите всичките въпроси. Но има известни въпроси, които днес може да разрешите. Може би от днешния ден зависи цялото ваше бъдеще. Представете си, че ако в годината има само един параход от Европа до Америка и ако го изпуснете, цяла година губите. Ако го вземете навреме, вие ще спестите време. Трябва да знаете, че в природата няма всеки ден параход. Има някой параход, който спира на вашето пристанище на годината веднъж, на десетте години веднъж, някой път на 30 години веднъж, а някой път и на 120 години веднъж. На 120 години като станеш, те ще те накарат – искаш - не искаш. Ще дойдат някои да те търсят. Ако ти не искаш, ти ще се качиш на парахода.

Сега какво остава във вашия ум? Не искам да се обезсърчавате от сегашния живот, но както и да се осмисля сегашният живот, който имате, и да се освободите, вие ще го минете. По този прашния път, по който вървите, нищо не е в състояние да ви извади - вие ще минете по този прашен път. Само ако знаете как да ходите, по-лесно ще минете, а ако вървите и дигате много прах, тогава не е хубаво. Ако знаете как да ходите и да не дигате прах - или в пътя трябва да отбивате ту вляво, ту вдясно, за да не дигате прах. Прах има по този път. Или ще бъде щастие някой път за вас, ако повали малко дъжд и прахът се изгуби. Дъждът значи щастие е някой път. То ще ти се усмихва, но този прах пак ще дойде. Тези лошите условия няма да се изменят. Може да мислите, че дядо ви, че баща ви има пари. Не се лъжете. Дядо ви е изгубил парите си, баща ви е изгубил парите си, вие ще остане да разчитате само на себе си. Разчитайте само на себе си, а пък баща ви и дядо ви, Вашите приятели, те са посторонни работи, французите казват: „Ако дойдат, добре дошли.“ Французинът казва: „А la bonne heure[1].“ („А ла бон йор. “) А пък турчинът превежда тези думи така: „Аз мога да го взема[2].“

Вие сте тръгнали по един път. Не се обезсърчавайте от мъчнотиите, които можете да срещнете. При сегашните условия и млади, и стари се насърчават. Обезсърчение има при яденето, при спането. Обезсърчиш се, че нямаш ядене, че дърва няма, че чергите са тънки, че тънка е фланелата, че мазнина нямаш, че хората не мислят за тебе, че не си строен, а си малко хилав, че не си мускулест. Радвайте се във вашите обезсърчения. Ако един човек в света може да се насърчава, тогава, питам, къде трябва да отиде комарът. Ако един човек трябва да се обезсърчава, тогава къде трябва да отиде животът, заекът, де трябва да отидат малките птички. Но това са емблеми в света. Тези същества нямат даже нито една милионна част от тези възможности, които има в човека. Човек по отношение на животинското царство е едно божество. И това божество какво ще се обезсърчава. Има един пример за една жаба. Един български учител като бягал във време на войната, останал няколко деня без хляб сам. Молил се в една пещера на Бога за хляб. Идва една костена жаба и му носи малко хляб. Казала му: „Като имаш този хляб, ти пак ще живееш дълго и твоята воля ще се измени.“

Човек трябва да измени начина на своето вярване, на своето разбиране. Мнозина от вас сте свършили, разбирате математика, геометрия. Ти учиш граматика. В българския език има препинателни знаци: точка, запетая, удивителна, въпросителна, точка и запетая, две точки. Ако имате една задача във вашия живот, която е неразрешима, нали се удивлявате. Има някои задачи, при които трябва да се запиташ какво трябва да правиш. Падналият човек трябва да се запита какво трябва да прави. Какво трябва да прави гладният? Казвам му: „Яж.“ Жадният ме запита: „Аз съм жаден. Какво трябва да правя?“ Казвам му: „Пий вода.“ На уморения казвам: „Спи.“ Някой казва: “Пише ми се.“ Казвам му. „Пиши.“ Друг казва: „Чете ми се.“ Казвам му: „Чети.“ Някой казва: „Искам да служа на Бога.“ Казвам му: „Служи на Бога.“ „Искам да се бия.“ „Бий се.“ „Искам да го надялам.“ „Надялай го.“ „Искам да му докажа.“ „Докажи му.“

Ти трябва да се бориш, но трябва да знаеш какъв... и така, но трябва да знаеш какъв е начинът на борбата в този свят. Ако се бориш с една мечка, хвани я за пъпа. Ако може да я хванеш за пъпа, мечката нищо няма да ти каже. Иначе мечката ще ти даде един урок. И ще помниш кога си се борил с нея Ако се бориш с мечката, имаш една клечка кибрит, аз няма да хвана мечката за пъпа, но ще драсна една кибритена клечка, защото, като се опари мечката, разбира това и ще офейка. Няма животно, което да не бяга от кибритената клечка. Един американец в Африка срещнал един лъв в Африка. Американецът слуша един глас в своето подсъзнание: „Имаш една кутия с кибрит, драсни клечката.“ Той драснал клечката, запалва се тревата наоколо и лъвът избягал. Една кибритена клечка е в състояние да избави човека от една голяма опасност, но той трябва да знае как да драсне. Ако ти знаеш в живота си как да постъпиш - една мисъл в дадения случай на нейното място, тогава ще успееш. Това е правата мисъл. А щом не я поставиш на нейното място, ще имаш други последствия.

Сега чета по лицата ви едно чувство, което е подобно на следното. Един проповедник проповядвал на изпаднали богаташи - все милионери. Проповядвал им за Бога, за човечеството. Те само въздишат. Всичките като го слушат да говори за човечеството, всичките пъшкат. Пита ги проповедникът: „Защо пъшкате?“ Те казват: „Пъшкаме, защото нямаме пари да помогнем на човечеството.“ Те пъшкат за себе си. Та сега и вие като пъшкате като милионерите, аз поставям друг въпрос. Вие престанете да мислите, че сте милионери. Вие считате, че изгубеното богатство е щастие за вас. Защото, ако не бяхте изгубили богатството, вие щяхте да бъдете на дъното на океана. Сега сте го изгубили и вие сте излезли горе на повърхността.

Идеята за богатството в света, както хората схващат сега, е тежка идея. Аз не съм за сиромашията. Аз не съм за тая сиромашия, която сега съществува, но не съм и за това богатство, което сега съществува. Аз съм за една сиромашия, която за в бъдеще ще съществува, и за едно богатство, което за в бъдеще ще съществува. Някой път ще ви говоря за тази идея, за бъдещото богатство и за бъдещата сиромашия. Какво отношение ще имат те към сегашното човечество. Върху него ще се гради целият социален строй, целият бит на хората. Всеки един бит се съгражда според условията, които съществуват. По-висока култура не може да има. Зайците при тези условия, които имат, и хората при сегашното си разбиране не могат да имат по-висока култура.

Както и да разглеждате нещата, при сегашното разбиране хората ще имат същата култура. Няма да има богатство и равенство. Ще има господари и слуги, синове и дъщери, раждания и умиралки, лекари, съдилища - това е в реда на нещата. И ако този живот нямаше тия забавления, то щеше да бъде най-голямото нещастие, а пък тези забавления - то е щастието на съвременния живот. Ако болният човек не може да яде, няма ли да бъде за него голямо нещастие, като яде. Яденето за него е вече едно благо и това ядене, макар да не е сладко за него, допринася нещо за него. Някого съдят, и тази съдба ще събуди една мисъл у тебе, дали този човек е виноват, или не. Ти вече почваш да мислиш. Умре някой, ти почваш да мислиш защо е умрял, от какво е боледувал.

Съвременният живот е създаден, за да събуди мисъл у тебе. Срещаш например някой поет и ти мислиш: „Не мога ли да пиша и аз като него?“ И всичко това, което съществува в света - за и против, то съществува, за да събуди една велика мисъл в човешката душа и ако събуди, този ред и порядък е на мястото.

От гледище на бъдещето така трябва да гледате. Вие казвате: „Не можеше ли да бъде светът другояче създаден?“ Сега животът е благо за умните хора, а за онези, които не разбират, той ще бъде едно страдание.

„Отче наш“

Учителят си Взе цигулката и на излизане от салона казва:

В живота винаги най-хубавото остава за друг път.

Девета лекция на Младежкия окултен клас, 18 ноември 1932 г., петък, 5 часа, София - Изгрев

--------------------------------------------------------------------

[1] А la bonne heure (фр.) – Толкова по-добре; добре са дошли; в подходящия момент, навреме.

[2] Bunu alabilir (тур.) – мога да го взема.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...