Jump to content

IX. Светозар Няголов А. Автобиография


Recommended Posts

IX. Светозар Няголов

А. Автобиография

Четвърта част

121. Бандата

Правех неуспешни опити да накарам Павел да научи математиката. В 11-и клас идва математик, който през целите часове ги карал да решават задачи и той я научи добре. Когато завършваше, комунистическите деца образуваха хайка и постоянно го гонеха и биеха. Веднъж майка ми минава през двора на училището и вижда Павел, заобиколен в кръг от децата, и го удрят. Тя се развиква и те се разпръснали. Павел има Сатурн в 7 дом в Рак - в заточение; и със своят упорит Козирошки характер не можеше да оправи отношенията си със съучениците си. След свършването на гимназията бандата се разпръсна: едни отидоха да учат, втори - да работят, трети се ожениха и се махна тази тежест от главата ми.

Аз редовно посещавах Мусала и езерата. Никога не са се повтаряли условията, времето, случките, които са ме съпътствали. Давам едно описание за отиването ми на Мусала през 1990 г.

122. Една екскурзия „близо до Бога” - Мусала

Нареди ми се да отида на 20.03.1990 г, до Мусала и да посрещна духовната 1990 г. и първия ден на пролетта. Имах да взимам компенсации, взех два дена, купих си билет за автобуса във вторник сутринта в 6 часа за Самоков. Подготвих раницата, макар и късно - имахме гости. Какво ми беше нужно да преспя на заслона: трионче за рязане на клековете, кибрит, канче алуминиево за топене на сняг за гореща вода и малко храна.

Много пъти пожелавах за такъв празник на природата да съм сам в планината и винаги се намираха по десетина наши приятели, които ме срещаха още от лифта и с приказки стигахме до върха. Този път не пожелах нищо. Рекох: „Да бъде Твоята Воля, Господи”, и престанах да мисля по въпроса. Сутринта станах рано, небето беше осеяно със звезди. Времето - тихо и меко. На запад се виждаше Регул с Лъв, Малката и Голяма мечка, която сочеше към Арктур, Спика, Антарес със Скорпион, Луната, на изток - Вега, Алтаир и Дениб. След 5 часа посрещнах изгрева на Венера. Въздухът трепти от свежест и сила, пролет идва.

На спирката заварих автобуса, като никога, да стои на мястото си със запален мотор. На изток се появиха първите признаци на зората, побеля и порозовя. Нежни трептения на светлината допълваха хубавата картина. Подухва слаб ветрец от изток. Скоро влязохме в автобуса и когато радиото каза 6 часа, потеглихме, Огледах се, нямаше никой от нашите приятели. Бяхме малко хора

- около 15 души, и свободно пътувахме.

По пътя зората се усили, промени розовия цвят с червен и накрая стана бял. Слънцето наближаваше да изкочи от околните хълмчета и да възвести, че новият ден е дошъл.

Минавайки покрай Панчаревското езеро и язовир „Искър”, видях много лодки и параходчета, останали на сухо, а водата се е дръпнала застрашително с 20 ÷ 30 метра навътре. Суша, недостиг на вода, суша и в умовете, сърцата и душите на хората, отправили егоистичен взор само към своите лични материални работи, а не към Онзи, Който дава всичко.

Започна да се вижда бялата Рила. Вдясно от Дено блести триъгълникът на Мусала като бяла малка шапка на грамаден великан, който стои неподвижен, но постоянно изпраща блага и сили в долините, за да могат да живеят хората. Над Рила небето е синьо, тъмно, до виолетово.

Скоро се показа Слънцето изпод един баир, изгряло бледо бяло, и започна да се крие зад дърветата при движението на автобуса. Издигна се нагоре и взе да се чувствува топлината му през прозореца. След язовира Мусала се вижда постоянно като малък триъгълник в бяло, до Самоков. В Самоков изчакахме автобуса за Боровец, Там бе значително по-студено от София. В 7 часа и 30 минути автобусът за Боровец се напълни от многото хора, които чакаха, и след 8 часа ни стовари на „Песъко”.

Потеглих към лифта. Цялата гора е в сняг и е доста хладно. Близките баири са голи, само пистите светят на слънцето от заледения сняг по тях и напомнят, че все още е зима. На касата при лифта голяма група немци и българи чакаха за билети. Скоро взех билет и влязох в чакалнята. Целият коридор беше зает от раници и ски, предварително наслагани да пазят ред. Аз минах напред, макар че някои ми направиха бележка: „Защо отиваш напред!”

Казаха ми програмата: в 9 часа ще съм на Ястребец, в 10 - на хижа „Мусала”, в 11 часа - на Заслона и в 12 часа - на връх Мусала. Помислих си в съзнанието: хубав план, но мъчно изпълним. Не ми се отговори нищо.

Качихме се на лифта и потеглихме нагоре, над свежата зелена гора. Въздухът е рядък и духа студен източен вятър. Стара планина е в омара и едва се забелязва, а над нея има една хубава бяла лента от край до край, която говори за хубаво време. Вижда се отлично бялата шапка на Витоша и смогът над София. Около Слънцето и на изток е омарно, прашно, а ниско долу - мъгливо. Сняг има само в гората. Рила от Белмекен до Мусала е прошарена и на много места снегът е стопен. На запад се вижда Мечит, Попова шапка, Мальовица и на дъното - Езерата, покрити добре със сняг, блестящи, ефирни, красиви: сякаш ни канят: „Елате при нас!”

Слязохме от лифта, билото е заголено, няма сняг. Точно над Мусала е застанала Луната в своята последна четвърт и сякаш ми говори: „Тук те чакат твоите приятели.”

Мусала от край време ме привлича като силен магнит. В миналото съм го достигал почти без почивка, за рекордно време.

Лятната пътека е отъпкана донякъде от машините и се върви леко. Западната страна на Дено и на средния ... са заголени и тук-там има по някоя тясна ивица сняг. Небето над Мусала е синьо- виолетово. Започва от бледосиньо на Дено и прелива до виолетово. Духа остър източен вятър, който често ме принуждава да слагам качулката на анорака на главата. Приказен, чуден, Божествен ден, изпълнен с бяло и сиво, синьо и обилна слънчева светлина и топлина.

Завоя след третия влек на Макурджиците - зоната на лавините - е излъскан и покрит със замръзнал сняг. Преминах го доста трудно.

В 10 часа бях при дървената хижа. Макар че времето беше хладно, ветровито, ризата ми беше станала за пране. Преоблякох се и веднага продължих по улея. Бях като една малка точица в обширната подкова на Мусаленския дял, една мравка, която пълзи по гърдите на този добър великан.

Пред мен вървяха германец и приятелката му, добре екипирани. Вятърът, чистият и рядък въздух ми създадоха трудности при изкачването, а може би и възрастта си казваше думата. Исках да стигна германците. Казаха ми да спра и почина малко: „Ще стигнеш навреме!” Аз не можех да преценя състоянието си, имаше други, които се грижеха за мене. Сърцето ми биеше като барабан, наложи се често да спирам по улея, за да го урегулирам и успокоя, и тогава пак да продължа.

На изток Сфинксът, Дено и Иречек до средата са без сняг. Снегът се е стопил и над езерата, които приличат на големи бели кошници с много пръчки, радиално наредени, които не са доизплетени докрай, а дъното плътно покрито със сняг и лед,

По пътя за Заслона в съзнанието ми оживя цялата последна обща екскурзия с Учителя, направена преди 50 години до Мусала. Всичката онази бащинска грижа и любов, които Той неуморно отправяше към нас, малките Му непослушни деца. Очите ми се насълзиха. Той пак беше тук.

Снегът по пътя до Заслона е замръзнал и много хлъзгав. Вървях бавно, с почивки, вглъбен в себе си, изпълнен със светли спомени и благодарност за хубавите условия, и неусетно стигнах до Заслона в 11 часа. Благодарих на Онзи, Който постоянно ми помага и ръководи през целия ми, в много случаи неразумен, живот и душата ми се изпълни с Неговото присъствие. Сълзи бликнаха от очите ми, Да, Мощният, Силният винаги бди над нас, малките човечета, да израстем и станем разумни души.

Преоблякох се и продължих към Мусала по въжето. Добре, че то съществува, защото без него при тая екипировка мъчно може да се качи човек горе. Наредиха ми да занеса целия си багаж на върха, а не както обикновено го оставях в Заслона. Това ми даде допълнителни трудности при изкачването. Казаха ми да не слагам котките, а да избирам камъните, по които снегът беше стопен. Снегът е заледен и надупчен от котките на други туристи, минали преди мен, Едно случайно подхлъзване можеше да завърши в следата на езерото. Вятърът се усили и стана студено. На върха пристигнах навреме - 12 без десет минути. Направих молитва и се потопих във великата хармония, която царуваше наоколо. Бях у дома си – „Наистина, благодат и милост ще те следват през всичките дни на живота ти и ще живееш в дома Господен на дълги дни.”

Починах на завет до наблюдателницата и похапнах. Пред мен снегът е събран от вятъра на пирамида на вратата и е на нивото на прозорците - прозореца, през който се влиза в наблюдателницата. Открива се чудна картина. На юг е Пирин в омара. Пред краката ми се разстила Маричината долина с езерата, покрити с дебел сняг, Манчо, Маричин чал, Малкият и Големият Близнак, Вапа с малко сняг. На запад са Скакавците, прошарени, и язовир Бели Искър, целият в сняг. Времето е лъчезарно и топло. От време на време вятърът се сеща да ни разхлади, да пречисти умовете ни. Езерото „Окото” е овално в сняг, който стига до средата на венеца на Малка Мусала.

На върха дойдоха голяма група българи и по-малка от немци. Стоеше ми се още на върха, но ми казаха след 14 часа и 30 минути да сляза долу. Слязох на Заслона. Пих вода и напълних канчето и алуминиевия съд със сняг, да се топи на слънцето. Сърцето ми продължаваше да бие силно и неритмично. Казаха ми да легна при „Окото”, Взех едно одеало и легнах на посочения ми камък, на който прекарах повече от един час. Сърцето ми се успокои и ритъмът му стана нормален. Прибрах одеалото и влязох в Заслона, където ми казаха да напиша спомените си за общата екскурзия с Учителя през 1940 г.

Писах и завърших темата след 16 часа и 30 минути, Трябваше да вечерям преди залеза наСлънцето. Запалих огъня и сложих съдовете със сняг на печката да се стопи и пия гореща вода.

Дойде ми идеята да опиша тази екскурзия и да отида на беседата у Мария Златева и да я прочета с подробностите по интимния ми план на рилски живот. Понеже бях писал „Спомените за екскурзията с Учителя” с черната си писалка и поисках пак да пиша с нея, опипах писалките във вътрешния си джоб и извадих тази, която смятах, че е черната, но се оказа, че съм извадил синята. Взех черната, но тя отказа да пише. Тези до мене по-добре знаеха с каква писалка трябваше да пиша.

Свърших описанието на екскурзията до изтеклото време и прибрах синята писалка в джоба си. Водата беше завряла. Напълних термоса си и вечерях. След това реших да продължа писането. Извадих черната писалка и за мое голямо учудване, тя пишеше отлично.

До вечерта беше слънчево и топло. Скоро Слънцето се скри зад Безименния връх и падна сянка над „Окото” и Заслона. То мило ме подсещаше, че денят си отива и идва нощта, за да дойде пак ден. Залезът беше чист и величествен, изпълнен с вътрешен мир и хармония, сякаш ефирни същества пееха тихо и много меко велик химн: „Залез няма, а вечен изгрев, вечен ден в духовния свят. Постоянно изгряващото слънце е Бог, към Когото са отправени умовете, сърцата и душите на всички будни същества.”

На запад стана светло розово, а на изток - сиво, Светлината постепенно намаля и отстъпи на идващата нощ. В зенита се яви Юпитер. Потърсих Сириус и той скоро блесна над Трионите в - синьо сияние. Небето постепенно се покри с големи и след това с безброй по-малки звезди. То заприлича на пролетна поляна, изпълнена с големи и малки бели цветя. В сравнение със софийското небе, тук звездите са по-големи и светли и десетки пъти повече на брой. Те трептят меко и пеят неземни химни, с които славят своя Велик Творец и Баща. Нощта е сравнително мека и тиха. Слаб ветрец раздвижва въздуха и усилва трептенията на звездите.

Може ли да се спи в такава омайна нощ? Буден посрещнах идването на астрономическата пролет след 23 часа. Въздухът е много чист и атмосферата - лека и с прекъсвания на съня изкарах до към 3 часа.

Излязох навън. Чудна сутрин. Небето пак е бял килим от неръкотворни съзвездия. На запад е грамаден Регул с Лъв, Голямата и Малката Мечка, Арктур, Спика, Скорпион със светлата Антарес, Стрелец. Точно на изток са Вега, Алтаир и Денеб.

Към 4 часа някаква бледа светлина огря тайнствено горната част на Мусала - като голям далечен прожектор. Беше изгряла Луната зад Малка Мусала и осветяваше бледо купола на върха.

Постепенно небето на изток започна да побелява, яви се виделина, която постепенно се усили, пращайки обилно енергии към земята. Пристигна най-красивата дъщеря на Бога - Зората, която започна да показва всичките си неземни костюми на онези, които я съзерцават. От бледа, Зората стана розова, жълта, бяла и омарно розова. Промените стават толкова бързо, че даже и най- съвършеният човешки апарат на Земята, даден му като дар - очите, мъчно ги отбелязват. Това е едно бързо полюшкващо се силово движение на светлината.

Яви се Венера - Любовта, която подготвя пътя за идването на великия Божий служител - Слънцето - носител на всичките блага в живота. Малките звезди една по една се загубиха и останаха по-големите - Луната и Венера.

След 5 часа и 30 минути тръгнах за върха. Казаха ми да сложа котките, и аз веднага ги сложих. Вървях будно и съсредоточено. На запад и север е сиво и изпълнено с прах. На изток Зората стана бледо жълта и сива. Има голям слоест сив облак по целия хоризонт. Вятърът духа от време на време със силни пориви и тръбите, за които е закачено въжето, свирят особена симфония, сякаш Ерихонските тръби възвестяват идването на онзи велик Дух, Който е създал всичко на Земята и слиза да повдигне и обнови с твоите малки деца - човеците, да станат братя и сестри, носители на любовта, мира и хармонията на Земята.

На Мусала бях преди 6 часа, Минах на югоизточната част, по пътеката за Малка Мусала, и се преоблякох.

На полянката, на южната страна на Мусала, на която снегът е стопен, се появи голямо стадо от диви кози, които спокойно пасяха оскъдната трева и обикаляха в кръг. Често се виждаше бялата козина по задниците им. Около мен накацаха с писък рилски гарги и започнаха да си търсят храна.

На запад се виждат Кабул, Езерата, Дамга, Калинините върхове, равната Мальовица, Попова шапка, Голям и Малък Мечит, почти без сняг. На юг е очертана пътеката по Малкия и Големия Близнак. Маричината долина с езерата са в дебел сняг. Маричин чал и Манчо са почти без сняг. На юг е Пирин със сняг от средата нагоре, в омара. Най-високо блести Вихрен, Кончето. На изток в омара са чаловете, Ибър до Белмекен.

В 6 часа и 20 минути изпод сивата омара над Белмекен без шум изгря Слънцето, бледо-бяло на цвят, и оповести първия ден на пролетта, идването на духовната нова година 1990. Има много прах в атмосферата около Слънцето. Няма я любовта - дъждът, който да абсорбира този прах и да го прати в полята като благодатен тор и влага. Запекло се е съзнанието на хората и не желаят да се освободят от ненужните утайки в сегашният си живот и природата им отговаря по същия начин ~ на затягане - не дава влага.

„Окото” - този светъл фокус на духовни енергии, е покрит плътно с дебел сняг - възприема великите сили от Космоса и ги отправя щедро към хората, за да възраснат в тях всичките добродетели на Духа - условие за разумният вечен живот на безсмъртието, към който нашите души от милиони години се стремят.

Тъмнината бяга на запад и скоро се превърна в розова светлина и след това западът стана жълт. Слънцето усили греенето си. Лек ветрец подухва и ни подканва към работа в този хубав Божествен ден. Наредиха ми да остана на върха до 7 часа и да работя с песни и молитва. След 7 часа тръгнах надолу бавно. Напомниха ми, че трябва да стигна на Ястребец в 11 часа.

Надолу се слиза по-лесно, разбира се, внимателно, Стигнах Заслона и влязох вътре. Наредиха ми да продължа описанието. Седнах и взех да пиша. Постепенно слънцето огря „Окото” и Заслона. Започна пролетта на 1990 г. Нека тя да бъде пролет и за нашите изстрадали души, да възприемем онези творчески сили, които небето ни е определило, и да можем да израснем толкова, колкото трябва.

В писането стигнах до момента, в който бях в Заслона. Погледнах часовника, беше 9 часът без 20 минути, а трябваше да тръгна в 8 часа. Чух тих глас: „Спокойно, ще стигнеш навреме.”

Заслизах надолу. Пеех и мислех за великата милост, която Небето проявява към нас. Пред мен на пътеката застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат. Помислих за техния труден и опасен живот. Колко велико и разумно е човек да ходи по определения му от Бога път и да слуша разумността, за да не изпада в незавидното положение на козите, постигнато от своеволието и непослушанието им.

На няколко пъти се подхлъзнах, но двама приятели отляво и отдясно ме подкрепяха и не паднах; По улея слизането беше доста трудно. Вървях съсредоточен и към средата ми казаха да мина по дясната пътека. Веднага изпълних, макар че видимо лявата пътека беше по-лека, полегата и по-широка. Този, който ми говореше, знаеше милиони пъти по-добре от мен откъде трябва да мина, за да не пострадам, къде ме чакат разумни приятели, които ще ми помогнат и пазят, Те говорят много тихо и само веднъж казват, и те оставят напълно свободен. Те искат да ни научат да живеем разумно, без никакво насилие, налагане, а само с любов и будност,

До хижата стигнах за половин час. Казаха ми да не влизам вътре, а отвън да се преоблека. Стана ми горещо в улея, огрян отвсякъде от слънцето, и заврях от топлина. Трябваше да сваля грейката, която ме затопляше допълнително. Наредиха ми да си сваля обувките и котките и тогава - грейката. Аз реших, че по-практично и бързо ще е да я сваля през обувките, понеже бяха доста широки крачолите. Опитах - невъзможно. Наведох глава, извиних се и казах: „Докога, Господи, ще имам такава дебела, непослушна глава, да Ти създавам толкова много грижи и неприятности? Кога ще се пробуди съзнанието ми да разбирам правилно Словото Ти, да слушам не със затворени очи, а с отворени очи, уши, ум, сърце и воля, да схващам това, което Ти желаеш, без да ми се казва, и да чуя само тихия Ти глас: Ти постъпи добре.”

Обикновено при първото непослушание съществата изчезват и те оставят сам да си чукаш главата. Този път не ме оставиха. Продължиха надолу.

Учителят казва: „Когато отивате в планината, стотици ангели ви придружават и пазят.” Те ни поемат от дома и ни съпътстват по трудните пътеки на планината, докато ни върнат здрави и читави вкъщи.

Слънцето силно грее и снегът милиони пъти пречупва неговите лъчи и създава атмосфера на една гореща баня.

На едно място ми казаха да изляза от пътеката и да мина направо по снега. Послушах веднага. После ми обясниха, че по отъпканата пътека има мек сняг и мога да хлътна и изкълча крака си. Благодарих им.

Стигнах завоя на лавинната зона. Стотици скиори, облечени въз всичките цветове на дъгата, летяха със ските си и със слалом слизаха от баира до долу. Преминах доста мъчно по излъскания сняг и лед, като често изчаквах да не ме блъсне някой забързал се скиор. На няколко места се подхлъзнах.

След завоя, на летния път в 10 часа срещнах сестра Илияна, която с две торби и котки на краката отиваше кьм върха, Поговорихме малко, обясних й къде са трудните места по пътя - да внимава, и се разделихме.

След третия влек ми казаха да сваля котките. Пристигнах на лифта навреме - 11 часа без 10 минути (все с 10 минути по-рано, може би поради моето неспокойствие и припряност). От вратите на лифтовата станция излизаха непрекъснато десятки хора, главно скиори, облечени с най- разноцветни дрехи. Сбогувах се с чудния Мусала. Качих се на лифта, преоблякох се и продължих да пиша. Не усетих кога стигнах в Боровец. Затворих тетрадката, сложих раницата на гърба си и слязох. Беше топло и разкаляно, Бързо се отправих към автостанцията, като мислех да изчакам директния автобус за София, който тръгва от Боровец в 13 часа. Приятелите ми казаха да се кача на градския автобус до Самоков и оттам в 12 часа да взема автобус за София. В това време чух автобуса, който идваше отгоре. Казаха ми да тичам и ще го хвана. Затичах се, шофьора гледаше обратно, не към мен. Колата се напълни, но не тръгна. Качих се на стъпалото и шофьорът включи на скорост и автобусът тръгна. Седнах на една седалка и благодарих. Приятелите ме оставиха да пиша в автобуса.

В Самоков взех малко бавно билет. Часовникът наближаваше 12, а касиерката се отчиташе. Всичко се нареди добре. Качих се на автобуса, седнах и продължих да пиша. Завърших описанието и си помислих: „От какво имам нужда аз - от пари, имоти, злато, материални блага и условия? - Не! Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина и Твоята Правда постоянно да пребъдват в мен. Твоят Дух винаги да пребъдва в мен, в моя ум, сърце, душа, дух и воля, за да се отвори съзнанието ми да разбирам Словото – Писанията. Да чувам гласа Ти, да изпълнявам Волята Ти и да Те славословя винаги. Да станем всичките Твои човешки деца, едно тяло и един Дух, беззаветно да Ти служим с радост и веселие, тъй както ангелите Ти служат.”

21.03.1990 г., 13 часа

123. Идеята за безплатните обеди

По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха рилския лагер - Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на продуктите, а Славчо - със сметките и парите в магазина и кухнята. Обаче всяко лагеруване с Учителя, включително и 1939 г, излизаха с дефицит от няколко хиляди лева, които Учителят плащаше, Помислих си: „Тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за лятната рилска школа: пътните за отиване и връщане, храната и другите общи разноски, за да са свободни приятелите от материалните задължения и да концентрират ума си към духовната работа, за която отиваме в планината.” Това не се случи и на тях едва ли им е идвала в ума подобна идея. Понеже идеята се роди в мене, аз реших веднага да я приложа. През 1990 г. купих продукти по изготвен от мен списък, 50 хляба и взех казан 80 литра. Помагаше ми брат ми Костадин да откараме продуктите с неговата кола с багажник до хижа „Вада”. Оттам конете занесоха всичко до хижата и настанихме багажа в преддверието на хижата, определено за раниците на туристите, Хляба качихме на тавана, където се настанихме да спим. Не бях взел палатка. Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията около камъните, където стоварихме багажа. След Паневритмията всички отидоха при палатките си да си приготвят закуска и обед. Така - всеки ден, и не можеше да се отиде и играе Паневритмията другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и на другия ден сутринта приготвихме гореща вода за чай и след това - обед. Обедите бяха безплатни. Павлина донесла казан, но пробит и не можеше да се ползва. Картината на братския живот се промени и започнахме да ходим на Паневритмия на поляната на езерото на Чистотата, на първото езеро за дърва, и няколко пъти - на петото езеро. Организира се дежурство към кухнята, Раздадохме безплатно и хляб. Дойде младеж и поиска да му дам от Божествения хляб, който се дава без пари. Отидох с него в хижата и му дадох 2 хляба, но като съм отишъл в лагера, той си взел още няколко. Помолих брат, който имаше втори широк покрив, да подслоня храните там. Той позволи и с Елена пренесохме всичките продукти от хижата. По-късно направихме малко заслонче, в което слагахме продуктите. Приятелите се включиха, като почнаха да донасят продуктите, които им бяха в повече, и даваха пари. Лагерът се уголеми и изкарахме много добре.

Накрая, като отчетох парите, се оказа, че сумата, постъпила при мен, е 2 пъти по-голяма от парите, които бях изразходвал за купуването на продуктите. Внесох сумата в братската каса в София. За тези прояви се научи сестра Астрид Мюлер, която на следващата година ми даде средствата, с които плащахме половината от парите за конския превоз и увеличихме значително продуктите. Съборът протече при хубаво време и добра организация. Следващата година отидох с 3 палатки: едната - за спане и двете - за продуктите, които бях купил. Отидох до Учителя и питах по телепатия кога да тръгна за езерата и кога да се върна, Отговори ми да тръгна на 8 август и да се върна на 21 август. Йоанна Стратева отишла на езерата след 20 юли и постоянно валяло дъжд до 8 август. Тя казала на приятелите: „Кога ще дойде Светозар, за да се оправи времето?” На 8 август, като се качвахме към езерата, имаше облаци, но до вечерта се пръснаха и времето се установи постоянно слънчево и топло. Започнахме да готвим в кухнята. Не приемах никакви пари за обедите, но приятелите започнаха да ги оставят в палатката ми, понякога в джобовете ми, и пак се събра сума, двойно по-голяма от тази за закупуването на продуктите. Внесох всичките пари в касата на Братството. През 1992 г, останаха повече от 7 хиляди лева и виждайки тенденцията да нахлуят комунистическите методи в лятната школа, купих 4 неръждаеми казана от град Силистра, единия от които дадох за детската школа в Троян, а останалите 3 - за рилския живот.

124. Как се отменя бурята на Рила

На езерата съществата са много строги и веднага отговарят на нашите грешки. Молитвеният връх е център, радиопредавател на това, което правим. Той е място за връзка и хармонизиране със съществата за оправяне на времето. През 1994 г. през нощта срещу 19.08 времето се промени. В 2 часа заваля дъжд. Отидох на Молитвения връх и почнах да се моля. Дъждът спря, небето се разясни и имахме хубав изгрев, с малко облаци по небето. Казаха ми, че предвидената буря се отлага с 5 дена. След закуската играхме Паневритмията при езерото Махабур, На обед предложих да направим обща молитва, да се свържем с мощния дух на Махабур. След молитвата облаците се пръснаха и трите съборни дни бяха слънчеви и топли. На 25.08 се разразява силна буря, която съборила палатките на останалите приятели в лагера. Скъсали се доста палатки. Приятели казали: „Трябва да гледаме Светозар - щом си отива, и ние да си тръгнем, за да не опитваме силите на природата в бурята.” През 1988 г, и 1989 г. преди тръгването за езерата, намирах в пощенската си кутия плик с надпис „За Светозар”, с пари за летуването. Някои приятели са искали непременно да присъствам в рилската лятна школа. Тогава отсядахме в хижата, където се събирахме с приятели от провинцията: Стойчо Андреев, жена му Яна и други от Нова Загора и от София. На 18.08.1988 г. през целия ден валя дъжд и суграшка. Стана време за вечерната молитва при палатката на Учителя. Предложих на приятелите да отидем горе. Взех цигулката и найлон и отидохме горе. Взех да свиря и пеем, дойде Йоана, и тя се включи. Дъждът спря, облаците се пръснаха, небето се изясни и се явиха звезди. На 19.08 имахме хубав изгрев и слънчево време през съборните дни. Много пъти се е налагало да работим, за да имаме хубаво време поне за събора. Учителят казва, че един човек с лошите си мисли и чувства може да развали времето на Рила и друг, който работи с доброто, може да го оправи. Когато посещавахме хижата повече от 6 години, се събирахме заедно приятелите и аз говорех за Словото и изнасях случки с живота на Учителя и братята и сестрите от Изгрева. След 1990 г. изнасях беседи пред приятелите на езерата, Айтос и Изгрева. Най-много лекции изнасях на езерата, По някой път разговорът продължаваше повече от 8 часа. Елена ми носеше топла вода да пия и ме викаше да се храня. След 2000 г, говорех и вечер на петромаксова лампа до 24 часа. Задаваха се въпроси по Словото, астрологията. Изнесох много беседи пред групата от Плевен. Имаше много нови хора, които се интересуваха от разни житейски въпроси.

125. Кой е този, който те допуска да следваш

Павел ходеше на уроци по цигулка при сестра Мария Златева, после - при професор Зидаров, който му даде добра основа. Водих го да свири в оркестъра на Влади Симеонов и учеше при Ешкенази. След завършване на гимназията кандидатства с математика в пощенското училище и влезе с отличен. Учеше съобщителна и радиотелевизионна техника и го завърши в 1997 г. През 1998 г. Павел кандидатства физика, яви се на изпит и дойде на езерата. Нямаше добро отношение с мене. Родителите са представители на Бога за децата на Земята. Младите имат много неорганизирана енергия, но малко знание за законите на живота и затова често закъсват. Казах му, че от изпита, на който се яви, няма да му стигне 1/1000, за да влезе и няма да влезе. Отиде да провери резултатите - беше това, което му предсказах. Отчая се и аз му предложих да отиде при професорите, които познавам - Саздо Иванов, Марин Маринов и Петър Велинов, и да им иска съдействие. Той отказа. Иска със собствени усилия да влезе. На езерата през 1999 г. му казах, че ще го пуснем да учи, ще влезе първо по физика и по-късно - в специалността, която желаеше - инженерна физика. Така и стана.

126. Да имаш керемидка над главата

При брат Цочо Диков идваше една Мария Арсениева - цветарка. Запонахме се. Имаше син, малко по-малък от мене, а мъжът й като фашист избягал в Америка. Скоро синът й отиде в Югославия, където го чакал баща му, и с него замина в Америка. Идваше често в Братството. Лицето й беше бледо и изпито и й казах, че страда от кръвоизливи и тя призна, че от 7 години не е добре. Ръцете ми са много магнетични, разтрих я и тя оздравя. Отиде в Югославия, където се омъжила и след две години дойде с повече от 10 югославянки със здравословни проблеми. Отговорих на въпросите им и те останаха доволни.

Имах много приятели в провинцията, особено в Димитровград, където бях служил и често ги посещавах. Посещавах и с брат Илиян Стратев, като членове на Братския съвет, братските групи в провинцията. Тогава държавата разреши на хората, живеещи в държавни апартаменти под наем, да ги изкупят, по цена около 17 хиляди лева. Знаех интуитивно, че скоро ще увеличат много цените им и помогнах на сестра да го купи. Друга вдовица с 2 деца, Ангела, търси заем няколко хиляди, които не й достигат, но никой не й дава, в това число баща й и брат й, понеже била от Братството. Услужих й, тя закупи апартамента, в който живееха, и ми каза: „Имам вече керемидка над главата си.” След седмица увеличиха цените на апартаментите на 50 хиляди лева. Постепенно ми върна заема.

127. Лечение на мастит и цирей

Снаха ми Славка е бременна с Радостина. Трябва да си вземе изпита по пиано, Казах й, че детето, което идва, е музикално и ще й помогне да завърши музикалното си образование. Тя отиде в Пловдив, взема си изпита отлично и завърши музикалното си образование. На 11.01.1973 г. в Шейново тя ражда дъщеря си Радостина. След раждането й се явява някаква вътрешна инфекция и вдига висока температура и в гърдите получава мастит. Детето суче отровното мляко, получава отравяне на кръвта и заболява. Лекарите не забелязват, че детето е болно. В един момент Славка сваля температурата си и като минават лекарите на визитация, я изписват на другия ден. Като се връща в дома си, кварталната лекарка й казва детето да смуче от болната гърда, да изсмуче отровата и след това щяло да излезе чисто мляко. Тогава върху сърцето на детето, което е на десетина дена, се явява голям сляп цирей, който при всички случаи води до смърт. В дома им идват няколко лекари, пробиват й двете гърди и ги напълват дупките с марля. Любомир вижда, че положението й е много сериозно, а лекарите само влошават положението. Подписва декларация, че се отказва от лекарската помощ. Имало много майки зарязани в критично положение, Любомир ме извика на помощ. Отидох и като видях пробитите й гърди на по 2 места, пълни с марля, се хванах за главата - за голямото невежество, което са проявили. Веднага направих компрес от царевично брашно, сварено в мляко със захар - доста сгъстено. Извадих марлите от дупките и сложих компреса. Всяка сутрин преди работа бях у тях и вечер след работата. Сменях компресите и бързо заздравяха дупките и след седмица гърдите й придобиха нормален вид.

Радостина с този опасен слепок върху сърцето си беше осъдена на смърт от лекарите. Аз взех много сериозни мерки, за да й помогна. Направих силен млечен качамак (с повече захар) и сутрин и вечер го сменях. След няколко дена цирея се проби, изтече доста гной и раната й се позатвори, Намазах раната дебело с ихтиол, след това стопен мек восък и раната й се затвори напълно и изчезна всякакъв белег от гърдите й, тя напълно оздравя. По това време Еленка роди Павел и имаше много мляко и отиваше да кърми Радостина, понеже Славка нямаше никакво мляко. Гърдите на Славка оздравяха и след раждането на второто си дете - Надежда, я кърмеше нормално. В същото време идват няколко лекари при мен и ме молят да помогна на много майки, които били в критично състояние и някои си заминали от този свят. Аз отказах, понеже това са месоядци и кръвта им е много отровена и трудно може да им се помогне, а болестта им е в крайна критична фаза. Болницата старателно криеше, че има такава опасна зараза за бременните майки. След това на Славка й направиха операция на жлъчката и изпадна в много тежко положение. Веднага отидох и помогнах да излезе от това опасно положение. Давах й да пие по цял ден синя жлъчка. Тя се възстанови и започна да работи с пианото и напълно оздравя.

128. Двете рождени сестри Веселина и Живка търсят помощ

Братовчедка и Веселина Маркова се омъжила млада и мъжът й Румен я държал много строго. Наредил й от работата си да се прибира веднага вкъщи. Веднъж минала по други улици и видяла мъжа си да се прегръща и целува с друга жена. Това й подействало като удар и тя престанала да се храни. Славка я посъветвала да дойде при мене и Веса всяка вечер идваше в бараката ни на Изгрева. Казах й, че лесно може да се реши въпросът, но тя много го обича и продължава живота му. Синът й Крум завърши гимназия с отличен, а тя записала фармация и престанала да посещава лекциите си. Помолих я да не се занимава с мъжа си, а да започне усилено да учи и завърши, да има професия, с която да си печели хляба. Състоянието й се промени, лампичката й светна, започна да се храни нормално, остана да живее в дома на мъжа си, където я обичаха, и досега работи с фармацията.

В началото на 1975 г. при мен дойде сестра й Живка с майка си Мария, да ме питат какво да направи, за да зачене. От 4 години се е омъжила. Казах й какво да направи, и ако изпълни точно нещата, ще има дете до края на годината. Зачена и на 14.09.1975 г. роди Александър. В миналото е била мъж и женските органи не са й оформени добре, тясна е и ще има трудно раждане. След това ще се явят много проблеми с функциите й. Роди и момиче по-леко, но при мензис припада за 20 минути. На върха на 6 дом е Скорпион и Юпитер е в Скорпион в квадрат със Слънцето, Луната в квадрат с Нептун, Плутон в съвпад със Сатурн, и Плутон в опозиция с Марс. Доста опасни положения за раждане.

129. Мария Шопова

Сприятелихме се със София Шопова, която често идваше на Изгрева. Станахме приятели и със снаха й Мария Шопова и семейството й. Тя има Слънце тригон с Луна, съвпад с Меркурий, съвлад с Юпитер, тригон със Сатурн, тригон с Плутон, паралел с Меркурий и Юпитер; Луна тригон със Слънце, тригон с Меркурий, тригон с Юпитер, съвпад с Плутон. Последната констелация показва атаки от отрицателни сили, труден семеен живот и заминаване на съпруга й преди нея. Имаше много хубава обхода с околните и високопоставените. Беше шивачка. Имаше към 50 постоянни клиентки. Меркурий й е пред Слънцето, което дава много добър практичен ум и вътрешно ръководство да се справя с трудните си задачи и да помага хармонично на нуждаещите се. Меркурий съвпад със Слънцето, тригон с Луната, съвпад с Марс, съвпад с Юпитер, тригон със Сатурн, тригон с Плутон, паралел със Слънцето и Юпитер. Силно свързана с Братството и редовно посещаваше беседите. От техния квартал при гарата се събирали на група и в 3 часа сутринта тръгвали за Изгрева и навреме отивали в салона. Мария беше отлична шивачка: Сатурн в Близнаци тригон със Слънцето, тригон с Меркурий, тригон с Марс, тригон с Юпитер, полусекстил с Нептун, съвпад с Плутон. Шиеше на приятели цял живот. Тя се сприятели с брат Влад Пашов и често ходеха заедно на Витоша. Като помагаше на хората, поемаше от страданията им и ги изживяваше. При едно посещение я заварих в болезнено състояние и съседка я разтриваше, от което й ставаше по-лошо. Приближих се до нея, помилвах я по главата и казах: „Ще ти мине всичко, здрава си!” Стана, сготви ядене и заедно обядвахме. При следващата среща ми каза, че като съм я помилвал, веднага й олекнало, почувствала прилив на сили и станала. Дъщеря й Йорданка завърши висше образование и стана главен инспектор към Министерството на финансите, макар че не беше партийка. В работата си имаше много мъчнотии и често идваше при мен за съвет.

130. Послушание и благодарност

Ходех всяка неделя с първия автобус до Алеко и оттам - на Черни връх. Понякога се събирахме по 20 ÷ 30 души и вървяхме нагоре в мъгла и бури, които често се явяваха. Маркировката е добра и отивахме в туристическата стая и пиехме чай, приготвен от Ганка. При едно тръгване на автобуса, дойде сестра от провинцията Емилия Малева и поехме нагоре заедно. Когато стигнахме на Черни връх, схванаха й се краката. Влязохме във външната стая, където я разтрих хубаво. Казах й, че повече краката й няма да се схващат. Дълго време заедно посещавахме Витоша. По-късно тази сестра ме финансира при издаването на Библията и други книги. Наскоро успях да върна заема си. Мина през гинекологическа операция, леко и бързо се оправи. Три пъти имаше разстройства с опасности за живота й. Сега е добре и работи.

Както споменах, сестра ми Величка се омъжи за Данаил Жеков, без да се съобрази с това, което й казах. Роди син Благовест и избяга от дома на Данаил и живееше у нас, в кухнята. През нощта потича кръв от носа на сина й, тя ме извика, понеже не може да я спре. Разтривах известно време синусите му и кръвоизливът престана.

Пътувах в автобуса и момичето до мене държеше носната си кърпичка на носа - капеше й кръв. Разтрих я малко и кръвоизливът престана. Тя ми благодари и прибра кърпата си.

131. Оздравя, когато послуша, замина си, когато не послуша

Сестра Емилия Минкова се разболява от тромбофлебит и лекарите предлагат да й отрежат крака. Той се подул, станал тъмносин. Извика ме у тях и казах, че след месец ще отиде на Витоша, а след два месеца - на Мусала. Отговори ми, че не й е до шеги, защото искат да й отрежат крака. Започна да налага крака с листа от зеле и ги сменяше на 24 часа. За две седмици двойният й крак придоби нормален вид и тъмната окраска изчезна. На 16-ия ден отиде на контролен преглед. Лекарите бяха отказали да й дават болнични, понеже отказа да ампутират кракът й. Намира познат лекар, който й извинява отсъствията. Комисията я преглежда, виждат, че кракът й е почти нормален и казват, че за 2 седмици не може да се излекува тромбофлебит и е сбъркана диагнозата. След месец посетихме Черни връх, а след два - Мусала. Започнахме всяка седмица редовно да посещаваме Витоша. 7 ÷ 8 години преди това, като тичала, се блъснала в дърво и костта отпред я боляла непрекъснато. Разтрих я и на следващия ден ми каза, че е станало чудо. Натискала болното място, но вече нямало никаква болка. На гърдата си имала малка бучка. Помолих я да отиде в онкологията, да я махнат, защото в бъдеще може да се получат разсейки и да си замине от левкемия. Не ме послуша. Заболя и влезе в Окръжна болница. При свиждане ми каза, че иска да си замине. Обясних й, че Учителят ни учи никога да не пожелаваме да си заминем преждевременно, защото тогава ще ни стоварят да плащаме изведнъж цялата ни карма. Иначе тя се дава по-малко, колкото можеш да носиш. След няколко месеца си замина от левкемия - рак в кръвта.

132. Грозящата опасност

През есента на 1998 г. напуснах „Софстрой” и отидох да работя в завод „Електроника”. Скоро станах бригадир на комплексна бригада от около 20 души. Работехме по ремонтите в завода и поддържане почивните станции във Велинград и Мичурин. Получавах добра заплата и работих 2 години. Учителят ми каза да се пенсионирам. Някаква опасност грозеше живота ми. Послушах Учителя и направих необходимото. Не искаха да ме пуснат. Да остана само да ръководя бригадата, без да работя. Промениха закона за строителите и станахме втора категория и от 1.01.1991 г. излязох в пенсия. В Братството идваха колети с продукти, които трябваше да се раздават на социално слабите. Изготвих списък на хората и разделяхме продуктите на броя на хората и с Елена с по две торби ги разнасяхме по къщите.

След 2 години ме извикаха в Електрониката да направя мозайката на офис, понеже колегите ми, които останаха, не бяха мозайкаджии. Помогнах им и получих 7 хиляди лева, част от които пари дадох на тях. Обаче това беше известно непослушание към повелята на Учителя. Като работех, товарих японка с 6 торби цимент. Тя падна върху палците на краката ми и те дълго време бяха безчувствени. Напоследък им обърнах сериозно внимание и те се пооправиха. Това беше най- малкото от онова, което ме грозеше в завода.

133. Как чрез молитва се пробужда съзнанието

Племенницата ми Симона Кутева завърши отлично гимназия. Явява се на кандидат студентски изпит по физика и го взе отлично. От 1000 кандидати приемат 10, а тя е 6-а, и започва да учи. Когато учила в гимназията, в класа им дошъл проповедник, който ги агитирал да станат калугерки. Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер. У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят. Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне манастира, с подходяща молитва. Започнаха да работят, без да пропуснат ден. В манастира Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения. След повече от 3 месеца, тя напуща манастира, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево. Започнала да работи като санитарка в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов”. През есента отива в университета и веднага я приемат и завърши физика, специализира и сега продължава да учи с мъжа си - също физик, в Германия.

Внучката на Петър Христов, 12-годишна, започнала да се люби с всеки срещнат и престанала да учи. Казах на Петър да става в 3 часа и да се моли за нея. След около 3 месеца се пробужда съзнанието й, престава да хайманосва и започва усилено да учи. Завърши гимназия и продължава нагоре.

134. Как се вижда Рила през крив макарон

След 1991 г. влязох в Братския съвет и имах задача да се разправям с противоречията в семейството на Петко Кралев, Радка Денкова и много други. Братството не е съд, а приятелите не са дорасли да живеят заедно, да се търпят, и да си помагат взаимно.

В Айтос се запознах с много приятели от провинцията. Една от тях беше Пенка Дякова от Пловдив. На градината беше дошла с Венко и Пепа. Извиках я и си поприказвахме. Говорих й за дъщеря й, като я предупредих да се пази от нея, Пенка се разболя от диабет, казах й как да се лекува. Обясних й, че захарта в нея е в зависимост от тревогите, които изживява. След известно време получава инфаркт, взимат я в болницата и я слагат в интензивното. Тя ме търсила да се свърже с мен. Отидох в Пловдив. Сутринта играх Паневритмия и след това питах за нея. Владко Петров ми каза, че е в болницата и с колата си ме откара там. Влязох при нея в интензивното, където беше с майка си. Много се зарадва. Казах й, че ще оздравее и след два месеца ще отиде на езерата пеш. Лекарката, която беше наблизо, каза: „Ще види Рила през крив макарон.” Освен инфарктното положение, с видеозона и скенера бяха открили ракови образования в черния дроб. Казах й, че след няколко дена ще я изпишат. Приятелите от горе ще я възстановят. Сутринта я гледат на видеозона и виждат, че тъмните ракови клетки са изчезнали и на тяхното място се е появила нова розова тъкан. Кръвното и пулсът се нормализират. Записват всичко в книгата си и се чудят. След 4 дена я изписват. Дойде на езерата пеш и се настани в центъра на лагера, близо до мен, и изкара повече от месец в планината. Ободри се и здравето и се стабилизира.

135. Различни случаи на лечение с наместване на етерния двойник

Друга сестра, която мина през много болезнени състояния и болницата, е Минка Челикова. Боледуваше от жлъчката и черния дроб. Поддържахме връзка по телефона и с писма й пишех как да се лекува. Сега е добре. Синът й Иван Джеджев се разболя от компютърна болест. Работи непрекъснато на компютър, без да прави почивка на всеки час по 10 минути. Когато отивал на кръстопът, не можел да се ориентира накъде да тръгне. Понеже нервната му система е претоварена, не може да функционира правилно. Предложих му веднага да спре работа с компютър един месец и като почне да работи, да не е повече от 8 часа, със съответните почивки. Оправи си психиката, но понякога пак се претоварва. Облъчването на компютъра при продължителна работа разстройва нервната система.

Станахме приятели с Димитър и Невена Шуманова от гр. Стамболийски. Те имаха много проблеми в живота си и за всички празници идваха на мястото на Учителя. Димитър беше екстрасенс, лекуваше и помагаше на хората от техния край. Казах му, че не трябва да лекува всеки човек, защото ще се изчерпят енергиите му и ще заболее. Не ме послуша и се разболя - психически се разстрои. Сега ме послуша, веднага спря да приема и да се среща с хора, да мине през пост. Изпълни всичко и сега е добре. Една сутрин преди 3 часа иззвъня телефонът и се обади Невена: „Светозаре, много съм зле - помогни ми!” – „Добре”, отговорих аз. В 6 часа ми се обади, че е добре. Срещнахме се. Имала преплитане на червата и паднала в безсъзнание. Дошла в съзнание и веднага ми се обадила по телефона. След като съм й казал, че ще й помогна, тя ме видяла до нея и правя паси на стомаха, и червата се оправили. Минала голяма тревога, която причинила преплитането. Сега здравето й е добро.

Млада сестра желаеше да учи там, където е роден баща й. Разбрах, че преди повече от 300 години тя е била изгорена на клада от инквизицията и духовете на кармата я чакат там, пак да вземат живота й. Обясних й положението и тя ме послуша, следва тук и завърши.

Друга закъсала със здравето, я разтрих. Умът й се оправи и взе да взима редовно изпитите си. Всички в семейството й - месоядци и против нея. Баща й казал, че била тъпа и нищо нямало да излезе от учението й. С Божията помощ завършва.

Друга, закъсала с функциите, имаше болки и кръвоизливи и не можеше да си взима изпитите, Баща й престанал да й дава средства. Разтрих я, здравето й се оправи и започна отлично да взима изпитите си и завърши. При слизане от Мусала, спъна се на равното, падна и си счупи крака. Помислила за нейна съперница в любовта. Понаместиха й крака, но и аз го наместих - щракна. Заболя я и ми каза, че много грубо съм я дръпнал. Оставихме я при Елена, а ние занесохме раниците до лифта и като тръгнахме обратно, тя беше тръгнала и дошла до първия влек. На рентгена в Пирогов й казали, че костта й е добре наместена и направили гипс. Скоро оздравя.

На езерата друга се разболява, дигнала температура и 3 дена не могла да яде и повръщала, Извика ме и я разтрих до изпотяване. Сутринта, като слизах от Молитвения връх, се срещнахме и ми благодари: повръщането престанало, температурата й - нормална и се явил апетит за ядене. Брат Ангел Гунев от гр. Шипка доведе Катя Мишкова на езерата. Разболява се от разстройство и дигна температура. Не може да ходи и само лежи. Ангел се чуди как ще я свали до хижа «Вада». Повикаха ме. Разтрих гърба й, поуспокои се и почна да пие гореща вода, която й давахме. На сутринта става и отива на Молитвения връх. Започна да се храни и дойде с нас на Паневритмията на петото езеро. На другия ден си слезе надолу.

В лятната школа имаше и 4 ÷ 5 „Добри сестри”, които правеха магии. Две сестри от провинцията бяха станали обект на това „добро дело”. Бяха станали разногледи, залитаха и ръцете и краката им се бяха схванали и не можеха да си слязат до Вада. Понеже на другият ден слизах, имах малко време, но ги разтрих добре. Краката и ръцете им се освободиха и на другия ден си слязохме заедно. В провинцията бяха атакувани много пъти и им помагахме.

За невидимия свят най-голямото престъпление - насилие, което се наказва строго, е някой да прави магии или да проявява вампиризъм - да смуче енергиите от хората.

136. Строежът на нова къща взима жертви

На градината в Айтос се запознах със семейство, което решило да издигне на мястото на старата си къща нова. Предупредих ги, че строежът взима жертви и може да си замине бащата и дори и майката. Отговориха ми: „Ние сме решили и сме започнали.” На четвъртата плоча отидох и аз да им помогна. В околията наоколо навсякъде валеше дъжд, а само при нас не валеше. На другия ден трябваше да се излива бетонът, а арматурата не беше готова. Майсторите не искали да дойдат, защото щяло да вали дъжд. Накарах да ги извикат веднага, защото при нас няма да вали, докато не излеем бетона на плочата. Дойдоха и до вечерта арматурата беше готова. Прегледах кофража - имаше доста дупки по него. На другия ден - петък, намериха помпа с дълъг маркуч и започна наливането, като пускахме бавно и по малко бетон в колоните. Четири-пет колони избиха, затегнахме ги и ги подпряхме здраво и наляхме плочата. Изтеклия бетон го събрахме и с кофи го пренесохме. Предишните плочи ги изливали без обработване и ставали порозни - отвън дъждът спирал, а вътре не спирало да тече. В събота сутринта гланцирах отгоре бетона на цялата плоча с мистрия. След обед, когато циментът беше постегнал, заваля дъжд - да полее плочата. Повече не капеше надолу.

Бащата почина, а майката мина през криза, но остана да живее. Покриха къщата, измазаха отвътре и почнаха да я ползват. По-късно, преди срещата за Богородица на градината в Айтос, майката сънува 5 вечери наред малката си дъщеря в ковчег в дома им. Сестра й я сънувала 3 пъти. Дойдоха на градината и влязоха да спят, като никога в стаята, в мазето, където ние отсядахме. Не ни казаха нищо. Двете често боледуваха и аз ги бях разтривал няколко пъти. След свършване на братската среща ни поканиха на гости у тях. Прекарахме 3 дена заедно. Сутринта на третия ден направихме упражнение, дадено от Учителя за идването на Духа и запазване на живота. Преди няколко прераждания малката направила някакво престъпление, сега кармата назряла и господарите на кармата искат живота й. Когато майка й боледува, дава част от живота си. Поисках съдействието на Учителя и Той ми каза, че ще мине през най-лекото плащане. Дойде да ни изпрати на влака и седна с нас в купето. Дотогава влакът тръгвал в 11 часа и 40 минути, но променили разписанието на 11 часа и 20 минути, Еленка я покани да слезе, но тя отговори, че има още време. Влакът потегли бавно. Попитах я може ли да скочи в движение. – „Разбира се!” Взех й найлона и тя скочи добре, но не пусна дръжката и влакът я повлече. Бяхме на предпоследния вагон. Падна под влака, но не отиде под колелетата и след малко се изправи. Хвърлих й плика на перона и тя си го взела. Натъртила се много. Елена много се разстрои. Било предвидено, като се връща, да я блъсне кола и да си замине. Падането от влака беше по-малкото зло, което отмени голямото.

137. Лечение чрез разтриване на двете рождени сестри и на някои други

10 дена по-късно Учителят ми каза веднага да отида при пострадалата Румяна. Влакът беше в 9 часа и 30 минути, а аз трябваше да взема от Сточна гара няколко пакета с книги и след това „Мисли за всеки ден” от Изгрева. Викнах приятел с кола, който дойде в 7 часа у нас. Отидохме и взехме пакетите от Сточна гара и тръгнахме за Изгрева. Приятелят ми каза, че до 9 часа и 30 минути няма да можем да стигнем до Изгрева от многото светофари, които има. Отговорих му, че за това има грижа онзи, който ме изпраща. Навсякъде светофарите светеха зелено и много бързо се отзовахме на Изгрева. Взех „Мислите”, отбихме се у нас, взех багажа си и на Гара Искър бяхме 10 минути преди минаването на влака. Отидох при пострадалата. Лекарите й дали много антибиотици и се отровило тялото й, а тя не пила никак гореща вода. Ходилото на десния й крак беше почерняло, имаше много синини и открити рани. С кола я караха на превръзки. Минахме на усилен воден режим от гореща вода и постоянни разтривки. Синините изчезнаха, раните се затвориха и взе да пристъпва. Червенината от крака й избледня. Постепенно проходи и оздравя. На мястото на Учителя срещнах преди този случай голямата дъщеря и видях в ириса й, че има проблеми с функциите и болки. Не пожелала да й помогна. След като привърших с разтриването на малката, тя се престраши и ме помоли да я разтрия. Раздвижих я основно до изпотяване. Месец след това дойде в командировка в София и ми донесе бонбони. Благодари, че болките, които имала 2 години, престанали и функциите станали нормални. По-късно лявата й гърда се увеличила и станала почти двойно по-голяма от дясната. Лекарите прогнозирали, че това е рак. Отидох у тях, разтрих я добре и за няколко дена гърдата стана нормална. Разрешиха се и други подобни проблеми с разтриване. Майка им беше изстинала и я разтрих леко през дрехите й. На сутринта ми се оплака, че където съм я разтривал, й горяло, топлило я през цялата нощ. Дъщерите й се смееха. От ръцете ми излиза топлина, която разкарва и стопява подутините. Беше оздравяла. По-рано изпаднала в инфарктно състояние и лекарите я отровили с лекарства. Тя не е взимала дотогава лекарства. Обадиха ми се по телефона и им наредих да спрат всякакви лекарства и да пие отвара от исландски лишей - сутрин, обед и вечер. Да пие и гореща вода на глътки, за да се очисти от отровите. Излезе от критичното положение, в което беше изпаднала, и оздравя.

Внучката на сестра Сабина, Виолета, имала подутина и изкривяване на гръбнака. Помоли ме да я разтрия. Като се съблече, беше в черно бельо, Казах й да махне черното от себе си и веднага ме послуша. Разтрих я, подутината й изчезна и гърбът и се оправи. Срещнах я напълно здрава.

На братските срещи на градината в гр. Айтос много хора се допитваха за здравословните си проблеми и помагах, колкото можех. Казах на една сестра, че тъй, както живее, ще стигне до инфаркт, но й казах как да се излекува. На другата година ми даде буркан с мед, Попитах я защо ми дава този мед. Отговори, че както съм й казал, станало. Не коригирала живота си и стигнала до инфаркт, но започнала да прилага лечението, което съм й казал, поздравяла. За благодарност ми дава буркан мед.

Преди 15 години Лефтер от Айтос беше закъсал и му помогнах и оздравя. После винаги гледаше да ми даде нещо. Сестра от Ямбол страдаше от много често уриниране и ходеше с памперси. Разтрих я и разбрах, че употребява месо и й казах, че докато яде месо, не може да се излекува.

138. Шарката и зелените джуджета

При сутрешна молитва рано ми наредиха да се моля за сестра Маргарита Вонидова, която не познавах. Започнах веднага да работя. Отидох при брат Гавраил Величков и питах за нея. Каза ми, че е от Младежкия клас и напоследък много боледувала. Направихме вътрешна връзка, без да сме се срещали на земята. Заминала си, но ме свърза със семейството в провинцията - две сестри и баща им, което често тя го посещавала. Започнахме да се срещаме на сбирките в градината на Айтос. Голямата се разболяла от вариола - като малка не е боледувала - и й предложих да я видя и помогна, за да не й останат белези по тялото. Понеже е мома - отказа. След време от големите неприятности, които изживява, й се схващат и подуват краката и не може да качи дори едно стъпало и да ходи. Молила се повече от седмица на Учителя и той насън й казал да дойде при мен да я излекувам. Учителят ми нареди да помагам на сестрите, понеже много боледуват, и да не връщам никого, който идва при мен за помощ. Обади ни се по телефона и дойде у нас. Павел я посрещна на гарата и с наша помощ се качи по стъпалата и седна в хола. Взе да плаче - боляха я краката, Влезе в спалнята и се разсъблече. Казах й: „Ти не пожела да ми покажеш шарката, когато беше болна от вариола, а сега се съблече.” – „Нямам избор, разтривай ме!” Краката, доста дебели, бяха твърди буци и почти нямаше оросяване. Започнах с десния, а след това и левия крак. Доста я болеше. Каза ми: „Не обръщай внимание на това, че викам, та ме разтривай.” Разтривах я повече от 2 часа и казах, че да се излекува, трябвала я разтривам поне една седмица. Отговори ми, че си е взела отпуска за седмица. На другия ден прояви женските си качества и каза: „Няма да ме разтриваш, защото ние сме близки и какво ще каже жена ти Елена, че се събличам гола пред тебе.” Отговорих й: „Ето я Елена, разберете се двете.” Елена веднага каза: „Ще я разтриваш, докато оздравее.” Разтривах я по два и три пъти на ден. Ръцете ми изпускаха голяма топлина и полека- лека буците по краката й се стопиха и разкараха и не остана нищо твърдо. Възстанови се оросяването и взе свободно да се движи. Каза ми, че в болницата хирурзите й предложили да махнат буците от краката й оперативно. Повече от 15 години досега краката й са здрави и добре се движи.

При друго идване в София на симпозиум ми се оплака, че всяка вечер преди лягане вижда едни зелени човечета - джуджета до леглото й. Тя има Уран точна опозиция с Марс. Една нощ се вижда вързана в лаборатория на зелените същества. Над нея имало система, която да изтегли кръвта от тялото й - да си замине от този свят. Близо до нея минало същество и тя го захапала за гърдите със зъбите си. Съществото нямало плът като нас, а било като гъба. Обърнала се към Учителя, помолила се и лабораторията изчезнала. Всяка вечер те настойчиво били до леглото й. Казах й да остане 3 вечери да спи у нас и човечетата ще изчезнат - няма да се появят повече. Пак прояви женските качества, но Елена имаше счупена ръка и я придума да остане. Оттогава досега -15 години - не ги е виждала в стаята си. Премина през големи неприятности в семейството си, предизвикани от кармична връзка с един мъж. Накрая й казах да прекъсне връзката си с него, защото скоро ще си замине и ако е свързана с него, и тя ще си отиде. Този човек всеки ден я търсел по телефона по няколко пъти. Накрая тя се осъзна и ме послуша. Заяви ми, че прекъсва връзките си с него. Престава да я търси по телефона и скоро си замина. Повлече след себе си друга своя приятелка. Освен краката, тази сестра имаше и ракови образувания - червеи във влагалището, които се стопиха и изчезнаха.

139. Кой предизвиква любовните увлечения

Сестра имаше болки и кръвоизливи, които след разтриване престанаха. Често ходеше в чужбина. Отиде в Гърция и като се върна, преспа у нас. Беше много напрегната нервно и се трансформира. Купила си златен пръстен от Атина. Накарах я да го продаде, или да го замени с друг, понеже носи тежки влияния и ще й причини големи страдания. Послуша ме, отишла в Пловдив и го сменила.

Когато ходехме на езерата, в хижата, както споменах, изнасях беседи пред приятелите. Момиче на 12 години, дошла с майка си и баща си, като ме слушала се влюбила в мен, След 1990 г. става студентка и ми пише писмо, че не знае защо, но много ме обича. Покани ме на гости и ми обясни, че ме обикнала на езерата, когато била на 12 години, а сега е на възраст и може да ми отговори на каквато любов искам. Съблече се, а аз я разтрих добре и след това взимаше отлично изпитите си и завърши образованието си. Разсърди ми се. Срещнах я и попитах защо е сърдита. „Защото не отговори на любовта ми.” – „Аз съм на 70 г, а ти - на 20, и мога да съм ти дядо. Намери си момче на твоята възраст и разбиране и с него се люби!” Изгрява и на Асцендента Козирог и тя ще се пласира в живота, ще си намери мястото.

Юрданка Георгиева ме обиква през 1952 ÷ 1953 г. в Димитровград, където бях войник. Преминава през много житейски трудности и се разболява от епилепсия. Срещнахме се на езерата и аз й препоръчах да ходи зиме и лете на Рила, на езерата, и ще оздравее. Послуша ме, започна всяка седмица да посещава езерата и оздравя. Никога не ми се е натрапвала и ми изповядваше всичко, което минаваше в живота си. Беше един отличен приятел, с голяма любов към всички в Братството.

На езерата се появи младо момиче с очила, което постоянно се въртеше около мене. Не й обръщах никакво внимание. На следващата година разбрах, че е племенница на мой добър приятел и се запознахме. Разбра кога ходя на Мусала и идваше редовно на екскурзиите, които организирах с група приятели. Следваше икономика и при една екскурзия ми каза, че ще се откаже да учи.

„Ако не учиш, не се завъртай повече около мене!” Вечерта в Заслона „Хималаи” ми каза причината за това си решение. От две години нямала мензис и изпитвала голямо нервно напрежение. „Лесна работа” - казах й аз. Преди лягане я разтрих добре и сутринта, като тръгвахме за върха, ми каза, че мензисът й започнал, но имала силни болки, Казах й да върви близо до мене, за да няма силни болки. Помолих Юрданка Георгиева да й помогне и тя й набави всичко необходимо, След това завърши с отличие образованието си и започна да работи като икономист. В края на месец май всяка година й прилошава и припада. В първия деканат на Стрелец има Марс съвпад с Юпитер и съвпад с Нептун. На Асцендента е Овен и когато Слънцето транзитира чрез опозиция, този съвпад има голямо нервно напрежение и тя пада на земята в безсъзнание за около 1/2 час. Взехме мерки и тези припадъци престанаха.

140. Уроците на връх Мусала

В 1998 г. 12 души отивахме на Мусала за посрещане на пролетта. От Ястребец тръгнахме по зимния път, а в мъгливото небе се явиха две слънца като големи очи, които ни съпътстваха повече от час. Преди хижа „Мусала” сестрата припаднала - спряло дишането и сърцето. Усетих, че става нещо. оставих раницата си и се върнах назад, където лежеше на снега. Разтрих главата й, дойде в съзнание, хванах я за ръка и я водих до дървената хижа и казах: „Сега си вече добре, можеш сама да ходиш.” Приятелите й носеха раницата. Като се качвах по въжето, се скъса каишката на котките, Беше много студено При последния стълб се плъзнах и ударих крака си и той посиня. Минах по камъните и излязох горе. Сестра Албена ме излекува. Събра лимони от приятелите и ми слагаше филии хляб с лимони. Кракът оздравя и си слязох. За всяко направено добро се плаща. Отрицателните сили си отмъщават.

Сестра решила да дойде при мен и цяла година не се решавала. Дойде и си каза проблемите. Разтрих я и болките изчезнаха и функциите й се нормализираха. Имаше подуване на гърдите и често задух. Често боледуваше. Поканих я да дойде на Мусала и два пъти пропусна. Дойде на третия път и едва се качи горе. Стана й лошо. Разтрих я и състоянието й се подобри, можа да си слезе нормално. Отидох у тях и я накарах да направи слънчева баня, увита в найлон при което става силно изпотяване. Последва коремообтривна охлаждаща баня. Пак я разтрих основно и след като съм си тръгнал, повърнала към половн - кофа боклуци от стомаха и гърдите. Олекнало й веднага. Учеше с дъщеря си в „Свободния университет” и като го закриха, я накарах да се прехвърли в „Климент Охридски”, където завърши, дипломира се и започнала работи по специалността си и продължава да учи.

141. При негативните качества са силите на разрушението

Друга ходила при д-р Чаушев, бай Данчо в Родопите и при други двама да излекуват бучките, които имаше на гърдите си. Идва при мене десетина дена да я разтривам и бучките й изчезнаха. Работила в ресторант, където постоянно пушели и в гърдите й се събрало никотин. Постепенно гърдите й се изчистиха и здравето й се подобри. Намери й се работа и работи редовно. Сестрата с дъщеря си живее заедно с една баба, която постоянно им пакости. Понеже има в кухнята неин хладилник, бабата им слага разни неща, дори игли в яденето. Напоследък сложила живак. Дъщеря й се отрови и получи силна атака в апандисита и направиха операция и изкараха всичките отрови и гной. Майка й получи също атака на сляпото черво и апандисита, но й казах, че всичко е на нервна почва и няма смисъл да й се прави операция. Тя ме послуша и оздравя, като проведе няколко поста, за да не може да я тровят повече, и купихме хладилник, който го поставихме в стаята й, така че бабата не може повече да им пакости на храната. Лекар, неин познат й казва: “Ти го обичаш, Светозар, и затова ще оздравееш.” Така и стана. Дъщеря й, която отсъства много време по болест, накрая се засили - след операцията - и завърши отлично класът си.

В провинцията друга приела новите идеи - Валентина Г. Кюприйска, но нямала работа и мъжът й не й давал средства за храна, понеже станала вегетарианка. Взела от баща си половин чувал жито и карала 6 месеца на жито. Учителят ми каза да й помогна. Извиках я у нас и живя около 6 месеца. Това пробуди съзнанието на мъжа й, който идва в София, наема квартира и тя отиде да живее при него. Нареди й се да работи по специалността си. Идва няколко пъти с групите на Мусала и езерата. Съзнанието й се пробуди и започна да се занимава със Словото и с астрология. По-късно взе да проявява свои негативни качества, да си служи с магии, главно срещу жена ми Еленка, и аз я отхвърлих от себе си.

142. Здравословни проблеми без операции

От провинцията идваха много жени със здравословни проблеми. От Хасково повече от 10 дойдоха. Понеже не ги познавах, а всичките се съблякоха голи пред мен, за да ги лекувам, ги попитах как са ме намерили. На Иванка й се явил Учителят на сън и й казал да намерят Светозар и той ще я излекува. Те питали в Хасково за мен, попаднали на приятели от Братството, които им дали моя адрес, Иванка имаше 2 бучки на гърдите и 2 под мишниците. Разтрих я и бучките се стопиха. Благодари ми, че съм я спасил от 4 операции. Посъветвах я да измени живота си и как да живее, да не закъсва.

Друга дошла и лявата ръка й се схваща. Разбрах, че яде месо, пуши и пие. Казах й да стане вегетарианка, да престане да пуши и пие и тогава да дойде при мен. Останалите се оправиха, разтрих ги и функциите им станаха нормални и спряха кръвоизливите им.

Запознах се с Цветанка Ганчева, която работеше постоянно нощна смяна в психиатрията. След беседа на връщане от клуба до Цариградското шосе разглеждахме проблемите й. Беше преуморена от нощната работа и когато дойде времето да се пенсионира я посъветвах веднага да излезе в пенсия и отиде на селото си да се съвземе и отпочине. Послуша ме и се пенсионира, Като напуска, а болницата й правят пълен преглед и намират 5 възелчета на гърлото й, които трябва да се оперират. Идва разтревожена и ми казва. Разтрих й гърлото, препоръчах и да отиде на село, да си почине и като се върне през есента в София, пак да отиде на преглед. Връща се и отива на преглед в болницата, но от петте кисти няма и следа. Отива при професора, който я лекувал преди това, който казвал, че без операция не могат да се махнат. През 1998 г. бяхме съседи на езерата и често заедно. След свършването на лятната школа се прибрахме. Към края на годината голямата й дъщеря изживява някакво притеснение като счетоводителка - не й излиза балансът, и пилорът й се затваря и всичко, което яде, го повръща. Отслабнала много и майка й идва при мене. Казах й, че за няколко дена ще се оправи. Да свари шепа червен кантарион в половин литър вода. Понеже е в кома - загубвала съзнание, да й разтваря с лъжичка или нож зъбите, и да й сипва от отварата. Стомахът се успокоява и след 3 дни пилорът й се отваря, Почувствувала глад и започнала да се храни, като сутрин, обед и вечер половин час преди ядене пиела по чаша отвара от кантарион. На 10-ия ден отива на работа. След това няколко месеца пиела редовно кантарион. Проблемите на по- малката се оправиха с разтриване.

143. Мария Маркова, сестра на поетесата Димитрина Антонова

Често ме търсят по разни проблеми в живота. Бяхме близки със сестра Мария Маркова, сестра на Димитрина Антонова.* Имаше две дъщери и син. Живееха в стара къща на ул. “Тотлебен”. Често ходех да й правя ремонти по покрива и други. Синът й Стоян говореше срещу комунистите, набедиха го, че е луд и го пратиха в Курило, където беше много зле. Голямата й дъщеря Райка и семейството й отидоха като музиканти да работят и живеят в Германия. Малката Екатерина образува дружеството за свободна проява на хората и 40 пъти я викаха в ДС. Екатерина работи в хотел “Шератьн» и успява да даде едно писмо на американка, която го публикувала в Интернет и по целия свят станало известно каква “свобода” има в България, Правителството, силно засегнато и изложено на показ пред целия свят, взима мерки и на последната страница пише със ситни букви, че недоволните от управлението 20-тина души, между които и Екатерина Маркова, могат да напуснат България. Сестра й Райка прочела това дребно написано обявление и веднага съобщава на сестра си по телефона. Към Екатерина се прикрепил доктор Христо Сватовски - агент - провокатор. Отиват във Виена, където ги разпитват и им предлагат да отидат, където искат.

Екатерина искала да остане в Австрия, но приятелят й Сватовски желаел да отидат в САЩ. Отиват и живеят в Ню Йорк заедно с двете й деца и получават социални помощи от правителството. На втората година Екатерина забелязала и разбрала, че Сватовски вземал за себе си 2/3 от парите, а за тях тримата оставял 1/3. Тя веднага напуснала този мошеник и отишла да живее в гр. Буфало. Успява да отиде във Виена, където американците я разпитват и изпращат в САЩ. Изтегли и брат си Стоян, когото лекарите там го оправиха от психическото му разстройство. Взеха им къщата на “Тотлебен” и им дадоха апартаменти. Мария често посещаваше мястото на Учителя и братските празници, където се срещахме. Тя остаря и дойде внучката й Надежда от САЩ да я гледа. Мария ставала посред нощ и почвала да готви за гости, които щели да дойдат. Такива не идват и цяла седмица ядат приготвеното ядене. По едно време се укротява и само почивала на леглото. Учителят ми каза да я посетя. Отидох с Елена у тях и Надя ми се похвали, че баба й станала от известно време кротка. Влязох в стаята, а тя се излъчила и лежи неподвижна на леглото. Концентрирах се в точката на дъха й, изпратих й силна мисъл, тя се върна и отвори сините си очи. Видя ни с Елена и каза: “Дошли сте ми на гости и аз трябва да ви нагостя.” Стана, приготви ядене и се хранихме заедно. Не беше яла няколко дена. На смяна дойдоха да я гледат Райка и Захари. Зет й си удари палеца, той се подул и не може да свири с флейтата. Отива на мястото на Учителя, помолва Му се и на другия ден пръстът му спада и започва пак да свири. Той направи разработка на песните и Паневритмията.

Image_075.png

* Виж “Изгревът”, том VIII, стр, 356 ÷ 410, а за родословното дърво - на стр. 410. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

144. Ръкавицата на Мария Маркова

Един студен следобед Учителят ми каза веднага да посетя двете Марии: Маркова и Шопова. Отидох при Маркова, където ме посрещнаха Захари и Райка, и започнахме да говорим. Казах им, че съм дошъл да видя баба Мария и влязох в стаята й. Беше в кома, опъната и не даваше признак на живот. Мисълта ми не помогна и разтрих главата й. Въздъхна, отвори очите си, но нямаше сили да говори. Мария обичаше Екатерина, а с Райка имаше някакви кармически противоречия. Надигна се да седне и Райка идва да й помогне и сяда до нея. Мария я прегръща и така прегърнати стояли повече от час. Обясниха ми, че така в този живот разрешават кармата си. Иначе е трябвало един цял живот да живеят заедно. 20 години преди това Мария казва на зет си Захари, който е бил материалист, че ако си замине преди него, на третия ден сутринта ще му загаси лампата. На другата сутрин, 14.03.1998 г., Мария Христова Маркова си заминава след разрешаването на кармата с дъщеря си Райка. Отидохме с Елена при Мария Шопова. Заварихме я в кома и двете й дъщери - там. Било й горещо, разтворила прозореца и изстинала много. Разтрих я и дойде в съзнание. Дадохме й да пие чай и след него взе да яде яденето, което Елена беше приготвила за нея. Казах й, ако има криза, да изпие няколко чаши гореща вода. На другия ден сутринта й станало лошо, но изпила няколко чаши гореща вода и оздравяла. На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена. Оставих раницата и слязох надолу да я взема. Вятърът я духна по-надолу. Така - няколко пъти. Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена. На третия ден от заминаването, зет й Захари довършва писането на наряда за заминали, който му бях дал, и лампата му угасва. Спомня си думите на Мария, казани му преди 20 години.

145. Христо тракториста

Мария Шопова останала сама и се сетила, че чешмата в кухнята не е пусната и може да замръзне. Отива, пуща я, но на връщане пада, натьртва гърба си и пуква таза. С големи усилия пропълзява до телефона и се обажда на сестра си, която идва с дъщеря си и я дигат в леглото. Всичко я боли. Обадих се по телефона и питах дъщеря й София може ли да я видим. Каза: “Ела, но тя е неподвижна.” Отидохме с Елена. Лежеше със затворени очи. Поразтрих я малко и милвах лявата страна на главата й. Успокои се и започна да ни разправя случки от живота си. Елена взе да й дава от баницата, която й беше занесла. Стомахът й се оправил и през нощта се освободила. Започнала да се храни, но има болки по тялото.

На градината в Айтос се запознах с брат Христо Христов, много близък приятел на Илия Тимев. С него бяхмо на езерата и пожелал да отиде до Рупите, но не го вземали в групата. Научих за желанието му и го поканих да го заведа. На другия ден сутринта рано тръгнахме. Посрещнахме изгрева на Мальовица, продължихме през Еленините върхове, Орловец, Злия зъб, Ловница, Страшното, езеро и вечерта късно се прибрахме в лагера. Илия остана много доволен и станахме добри приятели. Предупредих Христо, който работеше с голям трактор, че тракторът ще се обърне, и да се моли на Учителя да остане жив. Скоро, като кара трактора по голям наклон, се обръща и по чудо остава жив и няма пострадали от другия трактор, който бил пред него. Желязо го ударило по главата и потекло кръв, но бързо се оправил в болницата. Редовно помага в орането на лозето в градината. Павел води коня Мечо и Христо оре. Понеже измоли от Учителя живота на най-големите си врагове - жената и дъщеря му, на тяхното място си заминаха двамата му внука, за да се пробудят другите от семейството му - жена, син, дъщеря. По-големият му внук обича момиче от Бургас, а родителите не му дават да има връзка с нея. Той тръгва с колата си да отиде при нея и се блъсва в електрически стълб и си заминава. По-малкият внук работи, а майка му взима парите му и яде и пие и не се грижи за него. Той се отчайва от живота и се обесва, като се връзва за шията с тел. Христо в този момент е на градината в Айтос, има силна интуиция и разбира, че става нещо у тях, и веднага си отива. Закъснял и момчето си заминало. От това нещо получи психическо разстройство. Отива да пасе овцете на зет си в с. Люсковец, където му е по-добре, Вижда насън двамата си внуци, че държат изпит в Невидимия свят и влизат да учат в Школата. От големите напрежения му се увеличава пердето на окото и той прави операция с лазерен лъч и скоро оздравя. Той е човек, готов да направи всичко за Братството. При сбирката за ”Богородица” донесе 3 пъти овче мляко и сирене за празника. Винаги подпомага градината в орането, копането и общата работа.

146. Електрически ток за градината в Айтос

В градината има много работа и в бъдеще ще дойдат много млади хора, които ще помагат безкористно на общото дело. Градината е отлично място за братски срещи и духовна работа и винаги да изпълнява тази своя основна функция. През пролетта на 2002 г. водата от извора намаля и искаха да разкопаят при главата и да хванат по-голяма струя. Предложих им да изчакаме, защото ако има дъжд, водата ще се усили. Есента и зимата валя и тази пролет имаше изобилно вода, даже изтичаше от междинната шахта. Друг проблем беше с тока. Често го спираха от Енергото, понеже виладжиите не си плащали, и градината е няколко пъти по 10 дена без ток. Жиците по дървените стълбове корозирали и създават голямо съпротивление и токът е много слаб. Сестра Недка задвижи този въпрос. Намери фирма да извърши работата по прокарване на подземен кабел от кантона до сградата.

Въпросът с прокарването на тока седи така. Сестра Недка прави предварителна сметка, че прокарването на тока ще струва 1500 лв. Аз й дадох тези пари. Когато фирмата започва да работи, изкопават канал 1 метър в земята и прекарват кабела, се оказва, че работата ще струва 3500 лв. Недка се обръща към Антон, но той й казва, че няма да даде нито един лев за прокарването на тока (добър ръководител!) и Недка да търси от братствата. Казват на брат Колю от Страцин - и той не може да събере пари. Тогава Недка ми телефонира и плаче по телефона, че фирмата свършва работата си и след 3 дена трябва да им плати 3500 лв., а не й стигат още 2000 лв. Аз й казах, че ще помогна. Имах тези пари от десятъка си. Сутринта взех влака и следобед й занесох парите. Тя ми даде бележки и за двете суми. Отидох да спя на градината. Кабелът беше прокаран и оставаше да се зарие и таблото беше монтирано и на другия ден щяха да пуснат тока. Легнах да спя и към 23 часа се събудих от чуден цигулков концерт, звукът на който идваше от Салона, който е над мен и в него нямаше никой да спи. Музиката ми беше непозната и много бърза и игрива. Концертът продължи повече от един час. След прекарването на тока взехме мерки и оборудвахме градината с комбинирана печка, ток и газ и фурна с горещ въздух, за да могат приятелите и при липса на ток да си сготвят и стоплят вода.

147. Зачеване

След Живка Маркова много жени идваха искат съвет как да заченат и имат деца. Една беше Десислава, дъщерята на Славчо Стоилов, която роди. Друга, която живее на Изгрева, не може да зачене 6 години. Казах й, че има силни страсти и при полов акт изгаря мъжките попови клетки. Тогава да е спокойна и с вътрешно разположение. Скоро зачена и роди красиво момиче, Мъжът й Стефан-бизнесмен, ми предложи да ми даде 600 хиляди лева затова, че има дете. Казах му: “пари не вземам” и ако желае да почерпи братята и сестрите, които идват на беседа в трафопоста. Той купи 50 пити кашкавал (по 2 ÷ 3 кг), хляб и други продукти и ги даде като подарък от Светозар за детето, което има. Разделихме питите на две и дадохме на всички присъстващи на беседата.*

148. Задигнаха го

Отивахме на беседа в трафопоста с Елена и когато минавахме покрай салона на руското посолство, покрай нас мина кола и спря пред “Топенерджи”, От нея излезе Андрей Луканов с наметнато сако на гърба - дясната ръка в ръкава, а лявата - свободна и тръгна по стъпалата да влезе вътре. Учителят ми каза: “Какво прави този още на Земята?” Казах го на Елена. След няколко дена го убиха при жилището му.

____________________________________

* Андрей Луканов по времето на социализма е от 1972 ÷ 1976 г. заместник-министър на външната търговия, 1976 ÷

1986 г. - заместник-председател на Министерския съвет, 1987 ÷ 1989 г. - министър на външноикономическите връзки. А след промяната от 1990 г. е министър-председател на България за 3 месеца, през 1990 ÷ 1991 г. - член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия (комуниста). През 1992 г, е арестуван и подведен под съдебна отговорност за безвъзмездните помощи за т. нар. Трети свят и е освободен през същата година. На 2 октомври 1996 г. е убит в София, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

149. Простуда и зачеване

Запознах се с Албена Георгиеваи приятеля й Николай, които живееха до летището и имаха фирма за оформяне на митнически документи. Отидохме с Елена да ги посетим. Заварихме я, че лежи на леглото и често изпада в безсъзнание, а мъжът й се оправя с клиентите, “Приятелка” им направила магия да си заминат с мъжа й за 48 часа. Накарах Елена да я разтрие, но не успя да й помогне. Тогава я разтрих, мина тежестта и болката в главата и магията се пресече, оздравя, стана и отиде да работи. След няколко дена се видяхме пак и казах, че по-добър партньор от Николай не може да намери. Той има Слънце съвпад с Венера в Лъв в 10 дом, тригон с Луната, съвпад с Юпитер, съвпад с Нептун. Каза ми, че много добре се разбират, но доста време не може да зачене. Отговорих й, че на по-млади години е ходила тънко облечена и е простудила яйчниците си и не може да протича семенната течност към утробата й. Предложих й да я разтрия, ако не я е срам. Съблече се и я разтрих основно. След десетина дни ми донесе снимка от видеозон, на която личеше, че е заченала. На 30.01.1999 г. роди едно много активно момче, с кардиналните знаци на ъглите. Асцендент Овен - 0°, 1С - Рак - 0°, Десцендент - Везни - 0°, и МС - Козирог - 0°. Слънце съвпад Меркурий, съвпад Уран съвпад Нептун, секстил Плутон, паралел Луната. Слънцето е във Водолей.

150. Пушене и никотин

Направиха операция на сърцето на баща й. Той имаше кризи. Албена положи много грижи за него и всяка вечер с колата си отиваше в Стара Загора. Помогна и на майка си при болезненото й състояние. Веднъж тя с мъжа си и приятелката й Мариана Видрарска дойдоха на нивата ни да копаем царевица. В миналото Марияна пушела много, а сега не пуши, но от чистия въздух и раздвижването се отрази на насъбралия се никотин и й стана лошо. Закарахме я във фургона и я разтрих. Започна да диша свободно и пристъпът й мина. Същата 1998 г, отидохме за 22 юни заедно с тях на Мусала. Чистият въздух и голямото раздвижване по изкачването предизвика задух на Марияна и на връщане припадна. Разтрих я, хванах я за ръката и я водех по дълбокия сняг до долу. Не беше добре и си влачеше краката. Бързахме, понеже влизането на Слънцето беше в 16 часа и тогава тръгнахме надолу и нощта ще ни хване в гората. В тъмнината, от другата страна я хвана Павел и стигнахме до Боровец. Казах на Албена как да помогне на Марияна и на другия ден беше добре.

151. Мъчно се отглежда седмаче

На Паневритмията се срещнах няколко пъти с Мария Димитрова и понеже е дъщеря на Лиляна Събева, си позволих да се намеся в живота й. Казах й, че ходи с един, който е 15 години по- възрастен от нея и му се дава. Ще забременее и ще трябва да се омъжи за него, но той не може да се грижи за семейство - интересува се само от науката, и ще се явят много противоречия помежду им, което може да завърши с развод. Ще има трудности при носенето и раждането, и ако закъса, да ми се обади. В хороскопа има Луна квадрат с Меркурий, квадрат с Венера, опозиция с Марс, Тя нищо не ми отговори и се изгуби от Паневритмията. След известно време, една вечер ми се обади от Майчин дом, че има силни болки и решила да роди на седмия месец с цезарово сечение. Отговорих й: “Знаеш ли колко мъчно се гледа седмаче, цял живот ще се мъчиш с него. Ще ти помогнем, и родиш на деветия месец нормално.” Отказала се от решението си и ме послуша и роди на деветия месец. Роди момиче - Невена, с Асцендент Козирог. След това започнаха разправии в семейството. Те завършиха с развод. Брат й Асен работи във фирма, където се влюбва в момиче, което му прави магии, да го обича постоянно и да може да му взима парите. Асен стига до психическо разстройство и няколко пъти идва при мене. Накарах го да напусне тази работа, помогнах му и постепенно се освободи от магиите и прекъсна връзките си с въпросната жена. Оздравя и изчезна и досега не се е обадил - още не е закъсал. Затова не отидох за освещаване на апартамента, който си купили Лилето и Мария. Отидоха Елена и Павел.

152. Отказ от операция

Дойде при мен Силвия Младенова от Северна България. 8 години не може да зачене. Казах й какво да направи и зачена. За раждането дойде в София, но раждането й закъсня от термина и бързаше да го извади оперативно. Посетих я в Майчин дом и казах да почака да мине на 16.07.2000 г. Слънчевото затъмнение. Послуша ме и вечерта на 18.07. роди нормално момче. Кръстиха го Найден. Казваше: “Моето дете е най-красивото, най-хубавото!” За благодарност ми докараха чувал с брашно.

Отначало се чудех откъде се научаваха за мене и идваха толкова непознати на мен жени. Разбрах от тях, че насън им се явявало същество - Учителят, или други, и ги насочвали към мен.

Дойде Росица Кирилова с мъжа си Венцислав. Не можела да зачена. Видях причините и я посъветвах какво да направи. Зачена и идва няколко пъти при мен по време на бременността, Посъветвах я да е спокойна по време на бременността и за нищо да не се тревожи, защото всичко се отразява на детето. Роди нормално, макар че има Луна опозиция с Марс. Детето беше момиче и го кръстиха Бетина, Преди зачеването Росица имаше голяма киста от лявата страна на лицето, Правили й операция, но кистата се появила отново, още по-голяма. След раждането искаше да прави пак операция на кистата. Казах й, че няма нужда да минава през излишни страдания. Така ще оздравее. Помилвах й раната няколко пъти и й казах да си отива. След повече от два месеца дойде тя с мъжа си и ме разцелува. Лицето й беше чисто и красиво, без никаква следа от грозната киста. Бог и помогна чрез детето, което роди, да се освободи и да го отгледа с любов. Колкото пъти ме посещава, все ме прегръща и целува. Доведе сестра си Мариана бременна в 9 месец, да й кажа нещо. Разгледах хороскопа й - има много хубави качества. Казах й, че всичко при нея е много добре и ще роди леко. На 1.04.2003 г. ражда момче.

Друга близка - Розалия, имаше трудна бременност. Работи духовно през нея и на 31.03.2003 г. роди момче оперативно. Кръстиха го Изидор. Да са живи и здрави майките и децата.

153. Новороденото довежда баща си

Дойде една красавица, Мигуела Григорова, с мъжа си Дечо Дечев - художник. Видях причините защо не може да зачене и я посъветвах да хармонира чувствата си и да се справи със страстите си. Изпълни всичко точно каквото й казах, и зачена. Предупредих я, че ще има трудна бременност и раждането ще е труден проблем. Има в хороскопа Луна опозиция с Меркурий, квадрат с Марс, който е в Скорпион в 6 дом. Казах й да идва при мен, щом закъса нещо. След 4 месеца й се схванаха краката. В хороскопа има Хирон опозиция с Плутон в Дева в 5 дом - мъчнотии в стъпалата при бременност. Разтрих колената й, и казах, че ще се оправи. Оправи се бързо и идваше с баща си, който я чакаше вън в колата. Тя ми изповядваше всичко от живота си. Намерила някакво писмо в боклука на мъжа си с жена. Извикала и му казала: “Ние сме културни хора и щом имаш отношение с друга жена, напусни дома ми!” Той си събрал багажа и излязъл. Предупредих я да е много внимателна през време на бременността и да ми се обади, когато отиде в Майчин дом. Десетина дена преди термина, като минавала през двора, шофьор паркирал назад и я блъснал с колата си. Това активизирало процесите, закарват я в Майчин дом и ражда веднага момче. Тя ми се обади по телефона. Искали да го кръстят Александър. Казах и в никакъв случай. Тогава Алекс. Казах й Ален. Тя спира списъка за имената на децата (по професия е адвокат) и семейството й решава да е Ален и го записва на другия ден в списъка така. Тя тича и при съвета стига служителката от болницата и променя името на детето. Бащата веднага идва - детето ги събира. Понеже в човека най-късно е създадена дихателната система, в детето не е дооформена и го държаха десетина дена в кислородна камера. След това се наложи да му вържат крака за три месеца, да се изправи и израсте правилно. Тя се беше схванала през бременността и това се отрази на детето. В хороскопа детето има Слънце съвпад със Сатурн, в Близнаци и опозиция с Плутон. Отвързаха крака му, който се оправи и сега детето палува.

Дойде Иванка Димитрова, омъжила се втори път за Божидар и иска да има дете от него, но не може да зачене. Посъветвах я, послуша ме и зачена. Идва няколко пъти по време на бременността си и в средата на януари роди момиче.

154. Как се увеличи пенсията ни

Често ми задават въпроси по телефона, или писма, на които отговарям. Грижа се и за здравословното състояние на семейството ми. В 2001 г. пенсията на Елена беше 37 лева, а моята - 80. Подадох молба в съвета и взеха да ми дават помощи. Яви ми се Учителят и ми каза: “Ти защо взимаш пари от общината? Ти си осигурен от Бялото Братство?” Отидох в “Социални грижи” и се отказах от помощите, които ми даваха. Учудиха се и казаха, че за пръв път им се случва някой да се откаже от помощите, отпускани от съвета. След известно време Учителят ми нареди да оправим пенсиите си с Елена. Намерихме специалистка, работила 35 г. в пенсионното - Виолета Мишева. Тръгнахме по мъките, да търсим години с по-висока заработка - 15 години назад. След 6 месеца променихме базите на изчисление и се удвоиха пенсиите ни. Променят се законите, но има и определено време - астрологически, когато трябва да се свърши дадена работа, което небето отлично го знае!

155. Кои и защо променят Словото на Учителя

Както ми каза през 1960 г. Учителят на Рила, от 1990 г. започнах да се занимавам с духовна работа в Братството. Започнах да изготвям нарядите за братските празници: Пролетта, Петровден, събора - 19 август, 22 септември и 27 декември. В 1991 г. правех и Слово към наряда, но следващите години ръководството ги премахна, за да не се удължават нарядите.

Имах за главна задача да следя за чистотата на Словото в издаваните беседи и изнесох няколко лекции в салона. Оказа се, че мнозина искат да коригират Бога и да не остане нищо от Словото, което Учителят е изнесъл в България. Да замажат и променят смисъла и съдържанието с техните объркани глави. Имах разправии с Димитър Калев от Варна, който беше редактирал беседата “Истинната лоза”* така, че загубила духовното си влияние. Каза ми; “Нямам ли право да интерпретирам беседа от Учителя, както аз разбирам?” Казах му: “Ти имаш право само да напишеш беседата точно както Учителят я е произнесъл, дума по дума, без никакво изменение.** Учителят ни учи, че “азбуката в Божествения свят има 35 милиона букви и милиарди думи. Знаете ли колко е мъчно да се свали на Земята един Божествен закон и да се преведе при тия ограничителни условия на Земята с една азбука от 32 букви, каквато е нашата (или еврейската с 24 букви) и десетина хиляди думи? И въпреки всичко, аз съм успял да се справя отлично с тази задача. Понякога търся някоя старинна дума, която да попълни мисълта ми, Моите лекции са изградени по законите на музиката и всяка дума звучи със своя тон и допринася за хармонията в това музикално произведение. Щом се махне само една дума, лекцията започва да звучи фалшиво и ангелите, като се докоснат до такова томче с беседи, казват, че това не е Словото Божие.”

При едно лагеруване в лятната школа на езерата брат Борис Николов сънува Учителя, Който слязъл от духовния свят с голяма бяла книга в дясната Си ръка. Показва му я и казал: “Виждаш ли тази книга? В нея в невидимия свят са записани всичките 7777 беседи, които съм държал на Земята, точно - дума по дума. Нищо няма да се измени и загуби от изнесеното Слово Божие.” В бъдеще голяма група ангели ще слязат и ще се вселят на Земята и ще поправят всички грешки, които сме направили - в Словото, в Паневритмията и в братската музика.

______________________________________

* “Аз съм истинната лоза”. Беседа за младите, 25.08.1922, В. Търново, съб.. Аз съм истинната лоза, 1992, Роял-77, ISBN 954-8005-55-7, стр. 7 ÷ 16. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

** Виж “Изгревът”, том XII, стр. 822 ÷ 887. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

156. Как издавах книгите си

Дълго време правим житен режим. Аз го започнах в казармата през 1953 г., а Елена - при сестра Юрданка Жекова от 1964 г. От 1990 г. се налагаше няколко години наред да изнасям в клуба лекции за правилата и начините за провеждане на житния режим. През 1996 г. брат Иван извади на ксерокс част от лекцията ми, а през 1997 г, я напечатах като учебник за хранене. Казаха ми да напиша книга за значението на Пентаграма. По-късно Учителят ми каза да напиша книга за спасяването на евреите, понеже много се лъже по този въпрос. Отговорих Му, че не помня добре нещата от това време и нямам достатъчно знания. Отговори ми: “Ти пиши, ние ще ти помогнем”, и издадох “Истината за спасяването на евреите”. Използвах спестяванията, които имах, и като продадях една книга, с получените пари печатах друга. Помагаха ми и приятелите. Най-трудно беше с издаването фототипно на Библията на Учителя, но за около две години се напечата, Черната ложа не искаше тя да излезе и всячески пречеха. Издадох фототипно Библията, подарена от Учителя на доктор Жеков - Издателство “Матеосян”, 1912 г., като учебно помагало с най-точен превод и подреждане от Петко Рачов Славейков.

Понеже постоянно посещаваме Мусала, езерата и Витоша, написах книга за правилата, които трябва да спазваме в планината. Извадките от беседите, писани на стенография около 40 г., послужиха да се издаде книгата “Себе си познай”. Сестра филка и брат Ангел Кермедчиеви ги подредиха по теми: главата, лицето и ръката. Издадох и 2 молитвеника и други книги.

157. Песните на Величка

Помагаше ми сестра ми Величка финансово. Издадохме и нейните хубави песни, които ще се пеят в бъдеще. За школуваните певци не са трудни и сега да ги пеят. Една хубава книга е “Светъл лъч към човешките души”. В нея е изнесен езотеричният живот на Учителя и помощта, която е оказал на България и на отделни личности. Сестра ми Величка има Слънце съвпад с Меркурий, а Меркурий съвпад със Сириус, което й дава поезия и нови идеи, Нептун полуквинтил с Меркурий, секстил с Венера, опозиция с Марс, тригон със Сатурн, тритон с Уран й създава големи музикални възможности, и тя написва текстово и музикално 136 духовни песни, събрани в добре оформена песнарка със снимки. Някои от песните са трудни, но както казах, школуваните певци лесно могат да се справят с нотният текст. Величка премина през тъмен и тежък 20-годишен период, от 40 до 60-годишна възраст, за което я осведомих предварително и й помагах. Сънувала сън, че отивам при нея, от школата по астрология в невидимия свят, в която работя и й давам нов хороскоп, с който се продължава животът й. Тя оздравя и излезе от тежкото положение, в което се намираше в момента. Има начини да се променя съдбата на даден човек, да му се промени хороскопът, да му се направи даже и нов и този човек да живее на дотации на Земята още време - докато довърши работата, за която е дошъл на този свят.

В писмо сестра ме пита как променям лицето си, когато съм на езерата в лятната школа, където ме видяла. Отговорих й: “Когато човек се концентрира и работи с доброто и любовта, в него влизат светли същества и променят аурата и външния му вид.”

158. Истинското Братство е в Словото, музиката и Паневритмията

Друга, с добре развито ясновидство, ми каза някои работи, които няма да споделя. За душите, на които очите са отворени, няма скрито-покрито в живота. Това е сестра Малина Класса, която ми каза: “Светозаре, какво е това нещо с тебе? Ту виждам тебе в тялото ти, ту Учителя?”

Отговорих й, че в тия трудни моменти, когато отговарях за школата на Рила и ръководех кухнята и духовният живот, постоянно призовавах на помощ Учителя и Той никога не ме оставяше.

Аз не съм в едно външно братство, в което всеки иска да коригира Словото - Великото, което Учителят ни е оставил да го проучваме, да коригира песните, Паневритмията, да правят магии, да проявяват вампиризъм, да атакуват с лошите си мисли и чувства всеки, който не им харесва. Това са врагове на Братството и нямат нищо общо с учението на Учителя. Те ще платят скъпо за злото, на което служат, било в този живот или като си заминат от този свят. Това са мили братя и сестри разбойници, крадци и врагове на Учителя. “В бъдеще на Земята ще остане само Словото, Паневритмията и Музиката, която съм ви дал.” - Учителят. На Земята ще се вселят много ангели, които ще живеят между нас и ще коригират всичките грешки и глупости, които сме направили в Словото, Музиката и Паневритмията. Ще ни научат да живеем като братя и сестри в пълна хармония и любов и тогава ще се дигнат в другия свят.

От злите хора и насилието помен няма да има. Велико бъдеще се открива за тези, които любят Бога и изпълняват Волята Му.

159. Сънища

Имал съм много сънища - предсказвателни, срещи със заминали наши братя и сестри, с Учителя.

Най-често съм се срещал със сестра Мария Тодорова, която винаги е придружена от Борис Николов. Една нощ в сън бях с брат Юрдан Новаков в Ню Йорк. Той беше ръководител на русенското братство, живял повече от 20 години в САЩ. Вървяхме по широка улица и влязохме в голям магазин. Аз разбирах и говорех добре английски език. Собственикът ни каза: „Вземете си каквото искате, без да го плащате, защото утре всичко ще ми вземат, понеже изтича срокът на полицата ми. Падежът й е на сутринта.” Попитах го колко има да плаща. Отговори ми: 10 хиляди долара. Бръкнах в десния си джоб, извадих пачка със 100-доларови банкноти и му я подадох: „Платете си борча и останете да работите в магазина си.” Двамата с Новаков излязохме от магазина, изпратени от широко отворените очи на собственика.

160. На посещения в невидимия и видимия светове

Посещавал съм Хималаите и други непознати, много високи планини, Луната, Венера и други планети. Животът на Лунните жители е под кората на Луната, където Слънцето не се вижда и светлината е сива, кафява, както при облачно време на Земята. На Луната има много дълбоки циркуси до 1000 и повече метра, в които лунните жители кондензират слънчева енергия и я използват. Посетих град с двуетажни къщи и големи тераси отпред, насадени с красиви цветя. Понеже Луната няма атмосфера и от нея много хубаво се наблюдава красивото звездно небе, вероятно жителите бяха отишли над кората за наблюдения. Имаше двама пазачи, които ме видяха и извикаха: „Кой те пусна да дойдеш тук?” И ме подгониха. Аз извиках: „Учителю!” и взех да летя над сградите и отидох на другия край на града. Така се отървах от преследвачите си. При друго посещение там, срещнах два вида същества; високи и ниски. Високите ръководеха работата и бяха неколцина, а ниските изпълняваха нарежданията им и правеха някакви настилки - пътища. В духовния свят не се говори, а връзката става телепатично - с мисълта. На Венера срещнах също два вида същества: високи, които ръководеха, и голяма група ниски същества, които работеха. Навсякъде има големи цветни поляни с най-различни по цвят и големина цветя и отлично подредени градини с дървета, окичени с плодове. Планетата е обвита в облаци, които спират силните слънчеви лъчи. Понякога става разместване на облаците и проникналите слънчеви лъчи изгарят земята и растителността на нея. Съществуват групи, като пожарна команда, които веднага запушват получения отвор с облачно вещество, получено от някакви химикали, разкопават изгорялата площ и възстановяват растителността с нови насаждения. Влязох в завод за фини платове, дълъг няколкостотин метра. Управляваше се от едно същество, пред което имаше командно табло с множество копчета и голям екран, който отразяваше цялостния процес на производството. Той протичаше от суровината до готовия плат, без никакъв шум и прах!

Навсякъде във Вселената съществува един красив, музикален и хармоничен живот, който дава велики условия и блага за правилното развитие на душите. Тази Божествена хармония, музика и любов ще дойдат и на Земята. Ще има едно стадо с един пастир - Бог, нашият Велик Баща. Тогава ще дойде в миниатюр Царството Божие на Земята, за разумните й жители, които тогава ще я населяват. Красив е животът на доброто и любовта. В бъдеще ще бъдем носители и служители на този велик живот.

21.03.2003 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...