III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

[Ани]

III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ

 

ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА

 

Софрони Ников

София

 

печ. С. М. Стайков, 1913. 30 с.

О, обширна и свята някога за нас Русия!

 

Малка и смирена България преживя големи мъки и страдания. Всички нейни чада горко оплакаха голямото нещастие, което сполетя тяхната родина. Голямо нещастие... небивала катастрофа, незапомнювана съдба! - в най-късо време такова падане от върха на многожелано достигане националния идеал до безжалостно разпокъсване и ново и по-тежко робство на една трета от чадата й! Сълзи, свещени сълзи, се проляха по всички краища, от този скромен и скритен народ!

 

Но не толкова материалната загуба е, която кара народа да плаче. Морална е повече причината. Едно е, което главно измъчва всички сърца - че не може да се види причината на нашия погром. Где ни е вината, где сгрешихме, щото да бъдем тъй тежко наказани? Напразно търсим ние из миналото, нигде не можем да намерим такива големи грешки, щото да заслужим и толкова тежки наказания. Ако в старобългарско време сме правили грешки - бяхме достатъчно наказани с 500 години робство. А в новобългарското време напразно търсим грехове. Особено във войната. Не бяхме ли верни на съюза, не се ли изтощихме докрай за общата кауза? При всичко че ние сами изнесохме всичката тежест на войната, поискахме ли нещо повече от съюзниците си освен писаното в договорите? И тебе, създателко и покровителко на съюза, не те ли постоянно слушахме, не спряхме ли при Чаталджа, не искахме ли постоянно твоето посредничество, твоя арбитър? Кажи! Где ни е вината? Не бяхме ли героични, не проляхме ли скъпоценната кръв на 152,300 души, не изгубихме ли завинаги 52 хиляди мъже и не останаха ли между нас живи десетина хиляди осакатени? И когато ние дадохме платата за земя (кръв при победа) где ни е сега земята, где ни е придобивката? - Земята, придобивката ни, днес е у Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. Но те платиха ли нещо за нея? Не, не платиха, защото не победиха. България бе спъната и те я ограбиха.

 

Но сълзите поспряха. Пред прочистените успокоени погледи почна да се изправя истината. Няма нищо тайно, което да не стане явно, казва великия Учител на человечеството. Малко по малко се повдига завесата на мистерията и измъченият народ прониква, открива... и е удивен!

 

Да, удивен е, защото страшни са въпросите, които се изпречват пред него. Неожидани са заключенията, които сами се натрапват от самите въпроси.

 

Виж ти сама:

 

1. Според изложенията на нашите бивши министри (виж Мир и България) и тези на Ваучера, за който се казва, че бил посветен, Балканският съюз бил създаден по много причини, но една от тях била молбата, дори "със сълзи", казва Мир, на Сърбия, за да й се гарантира самостоятелно съществувание, поради стремлението на Австрия на юг. За да бъдел този съюз наистина съюз на братство и приятелство, трябвало да се направи такова съглашение, щото между двете побратимени нации да няма причини за никакво триене; ето защо към договора била прибавена географическа карта, в която ясно и точно била начертана една граница, на юг от която Сърбия не трябвало да претендира в никой случай. Е, хубаво; ако Сърбия е молила и следователно трябвало да трепери над този съюз, защо два дена преди мобилизацията, на 15 Септември, тя разпраща циркуляр до своите дипломатически агенти и до видни държавници в Европа, за да подготви почвата за по-големи претенции в Македония в случай на успех? Какво това показва? Или тя не е била застрашена от нищо и е нямала нужда от никакъв съюз, а просто плакала крокодилски сълзи, за да омотае България да се започне войната, от която, при неуспех, само България ще пострада, защото ще изнесе всичкия удар, а при успех ще бъде добре изтощена, за да може лесно да се вземе от нея каквото се желае - един хитър капан; или пък тя наистина е била в опасност, и искрено е "молила с сълзи", но тогава е била научена от някого да иска повече без да се бои от разстройване на съюза. България изтощена след победата и оставена без покровители - поради влизането й в насочения против Австрия съюз - ще може лесно да се изнуди.

 

2. Според същите наши държавници - едни от създателите на съюза - този съюз бил "дипломатическо тържество" на Русия (в. България). С него тя туряла солидна преграда на пътя на своята вековна неприятелка Австрия на юг. Естествено, Русия трябваше да трепери над своята многожелана рожба, над своето "дипломатическо тържество". Но сръбският циркуляр от 15 септември копаеше гроб на този съюз. Русия не може да не го е знаяла. Защо тя не му се е противопоставила? Или защо не е предупредила за него България? Това тя трябваше да направи като една честна гарантка. И тук се явяват две или: Или Русия наистина е имала нужда от тоя съюз, но не се е бояла от разстройството му надявайки се на авторитета си да принуди България да остане в съюза и след ограбването й; или е нямала нужда от него, а той е бил съставен само да се излъже България, за да влезе във война с Турция. При неуспех само България ще пострада и навярно ще требва второ руско спасение, а при успех Сърбия може да бъде уголемена за сметка на изтощена България.

 

3. От двадесет и повече години насам, явно за цял свят, руската политика на Балканите гонеше даването Македония на Сърбия, Назначаването на еп. Фирмилиан за Скопски митрополит, изпращането в Македония консули с инструкции да третират населението като сръбско, или македоно-славянско, мъката да премахнат схизмата, като изпъдят Екзарха от Турция и др., всичко това се виждаше и знаеше от всички. Със създаването на Балканския съюз, Русия изведнъж променяше своята политика; с § 2 от тайното приложение към съюзния договор тя даваше Македония на България. Как ще се обясни тази крута промяна в руската политика, като се знае традиционната бюрократична неподвижност на руската дипломация? Ако допуснем искреност в този обрат на руската политика, как ще си обясним тогава поведението и на Хартвига и на всички руски консули в Македония през време войната, поведение на явна омраза против България и българи? Значи, не е искрен; тогава, не е ли бил гарантиран съюза само да се впримчи България?

 

4. Още с влизането си в Македония Сърбия взе да върши дела, които явно говореха за намерението на нашата съюзница. Още през ноември М.-О. организация в София дала обширен доклад на българското правителство за противобългарските изстъпления от страна на сръбската войска. Това поведение на сърбите не престана цели осем месеци. Всичко е било докладвано на Русия; тя не може да не го е знаяла и от рапортите на своите консули. Тя е била много и много пъти молена да се намеси; защо тя не стори нищо, за да спре работите, които застрашаваха съюза, който е бил нейно "дипломатическо тържество", и, което е главното, които работи водеха към опозоряването името на гарантина - име свещено за всеки русин и за всеки русофил? Казват, че Сърбия не искала да слуша. Възможно ли е това? Три милиона Сърбия да не слуша сто и шестдесет милионна Русия? И главното, Сърбия, която с този съюз беше отървана от едно положение на вещ между чук и наковалня-Австрия и България - да не слуша спасителя си? Сърбия, чийто крал Петър, по думите на английския полуофициоз Дейли кроникл (от 13. VI.), за да бъде признат на заетия с убийство сръбски престол, трябвало два пъти, с ръка върху Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание? Фалирала и опозорена Сърбия да бравира името, честта, силата на огромна Русия?

 

5. Защо Сърбия не демобилизира още през ноемврий 1912 год., когато за нея вече войната беше почти свършена? Или, ако още е можало да има некои второстепени причини армията да стои неразпусната, защо това не стана след 13 март, истинския свършек на войната? Да се бои от нас? - Но ние не сме претендирали за нещо повече от установеното в договора? И не само тя не демобилизираше, а по произволно избраната си граница Вардар, Брегалница, Злетовска река, тя вдигаше окопи, редути и телени заграждения. Нима всичко това не говореше на Русия, че се заплашва съюза - нейното "дипломатическо тържество", и се подготвя сблъскване? Направи ли тя нещо да го предотврати, като беше длъжна и силна, или...? Защо господин и госпожа Хартвиг получиха от крал Петра най-високи декорации след пропадането на Балканския съюз - руското "дипломатическо тържество"?...

 

6. Цяло зима гарантката Русия е била уведомявана, предупреждавана и молена да предотврати катастрофата, като влезе в своите права на арбитър, права свещени. На 13 април даже последвала официална писана молба от нашето правителство. Защо руското правителство не реагира на всичко това? Защо тя още на другия ден след падането на Одрин не заповедта на Сърбия да демобилизира, а на България след 17 Май, подписването на мира в Лондон? Защо Русия е бавила, протакала, успокоявала, когато с протакането озлобяването на поставените една срещу друга армии се е увеличавало, и всеки излишен ден правил катастрофата по-неизбежна?

 

7. България беше изтощена и изморена от войната. Празнотата на нашите складове не е била неизвестна на Русия, като се знае как русофилските министри предано всичко са докладвали на руския агент в София. Значи, тя по това е знаяла много добре, че ние не можем да воюваме, нито сме искали да воюваме, по докладването Неклюдову всички решения на нашия Министерски съвет. Ако сме държали войнствен език, то е било само да прикрием нашата отслабналост и уж да плашим противниците та по-скоро да се съгласяват на договорния арбитраж. Като знаеше това и като искаше всячески да покаже, и чрез дипломати и чрез преса, че Сърбия е която не се подчинява на арбитъра, значи тя може да причини войната, то защо Русия пращаше параход след параход амуниции на тази уж непослушна Сърбия, и то ги пращаше под нашия собствен нос, по Дунава?

 

8. Минават недели и месеци. Българската хазна се изчерпва; българската войска се деморализира от бездействие. Положение критическо. Само едното право бе на наша страна, и това право бе силата на нашите държавници и водители. Защо едва тогава, в тоя критически момент, руската преса и г. Неклюдов подгатваха и запитваха - дали не ще бъдем наклонни да дадем на Сърбия, освен цялата спорна зона, но и част от безспорната? - "еще кусочек земли", както не веднъж подгатвал подмигвайки Неклюдов? Какво значение има едно такова запитване на една велика държава, която никога няма да стори това освен при сигурност, че няма да й се откаже? И, още повече, запитване на Русия спрямо България, какво друго значение ако не заповед? Защо именно тогава Русия задава това питане, па и защо го задава изобщо, създателката и гарантката на съюза?

 

9. Между България и Гърция била достигната база за преговори и мирно разрешение на споровете помежду им. Гърция настоявала на Солун, нам давайки други концесии, и нашите се съгласяват. Д-р Данев съобщил това Неклюдову. Защо подир това Гърция престанала да преговаря въпреки настояването на България? Приета предложената от нея база, какви причини има Гърция да не бърза с преговорите, за да се свършат скоро и тъй се пристъпи към демобилизация, тъй желана поради крайното изтощение на страните? Дали не й е обещано повечко, ако почака? Иначе как да се обясни спирането й? Ако споровете бяха с нея потъкмени, Сърбия щеше да остане сама и щеше да отстъпи много лесно.

 

10. Наближава развязката. Положението е вече критическо. И вместо съчувствие и желание да ни помогне, Русия предлага четирите министри-председатели да отидат в Петербург да конферират съвместно! Но изнудителният характер на тази конференция е очевиден и за децата! Защо да конферират съвместно, когато не са вързали съюз съвместно? България е вързала съюз по отделно и настоява на правото си по отделно да се споразумее. Conference a quatre значи да делят съразмерно "плячката", но плячка ли беше Македония за България? България беше се съюзявала не да завоюва, а да освобождава с далечен изглед на балканска конфедерация, т.е., с желание на такова етнографическо потъкмяване, щото за напред да няма повод за триене между държавиците, съставляващи конфедерацията. Може ли да има на Балканите мир и съгласие, ако има племенни разпри? Ако Русия искаше съюз гарантиран за дълго време трябваше ли да остави положение, което извиква не само несъгласие, но и озлобление? Ако не трябваше, защо предлагаше "деление на плячка"? И нас обвиняват в желание да развалим съюза, когато съюзът се компрометираше именно с това желание да се третира Македония като плячка. Нима ако се сбъднеше, както и се достигна, искането на Русия да се сподели Македония, нима България би останала в съюза? Уви! Последующето време ни показа. Окрадената и изнудена България не рачи да остане в съюза и от тогава започна крайното озлобление на Русия; очевидно тя е била уверена, че обградена до почти задушаване и скомпрометирана пред Тройния съюз с влизането си в Балк. съюз България ще се види оставена без приятели и ще прежали ограбеното и ще остане в съюза, но тя се много сбърка. Почти смазана България прояви дух на нравствен великан с тоя жест на погнусяване от подлото предложение след ограбването.

 

11. § 4 от тайното приложение към съюзния договор между България и Сърбия казва, че руския арбитър разрешава всички спорове, които могат да се повдигнат по тълкуването на договора. Но това право на арбитъра не се отнася и до § 2, защото този последен параграф не дава никакво място за спор. Той е категоричен. Към него е приложена карта с ясно теглена линия и с изрично подчертаване в договора, че в никой случай Сърбия не може да претендира за земя под тази линия. Кой друг, освен бъдещия съдия, можеше да учи, да дава надежда на Сърбия, да иска арбитраж по § 4?

 

12. Хартвиг. като представител на гарантина, руския император, защо още от зимата обещал на Сърбия до Вардар, когато не това гарантинът е гарантирал в договора? Тъй ли постъпва един честен гарантин? Или Хартвиг е действал от свое име? Тогава защо до сега не е наказан за това своеволие и сменен, а даже е високо награден?

 

13. Д-р Данев се хвали, че той най-после успял да "победи" руската дипломация, да решава по § 2 от договора и му било вече обещано, че на България ще бъде дадено и от спорната зона нещо. Но защо Русия, която сигурно требва да е треперела (!) над своето "дипломатическо тържество" - съюза, защо тя чака цели седем месеци да бъде "победена", а от самото начало не пази своите свещени права на арбитър? И още повече

 

14. На 9-й юни руското правителство съобщило на българското "радостната вест", че сръбското приема арбитъра на Русия. Д-р Данев като тържествующ "победител" потрива ръце и стяга багажа си за път към Петербург. Това е било наистина радостна вест, защото България вече цяла зима чака и моли за този час, и успокоението е голямо; заговорва се да се даде отпуск на генерал Савов и да се даде дългосрочна отпуска на войниците. Да, хубаво. Но защо това става току-що след свързването на съюза с Гърция на 5-и юни, след издаването заповедта (8 юни) на черногорската армия да тръгва за София, и едновременно с напечатването и разпращането на прокламацията на крал Петра за обявяване война? И да се забележи, че когато България ще бъде успокоена, защото нейното справедливо желание е изпълнено, по разпилените части на сръбската войска ще има прокламации само без дати и място, които неща могат да се попълнят моментално по обща бърза телеграма от Белград. Защо тази прокламация сега, когато България е удовлетворена вече? Дали това говори за "дипломатическа победа" и за "избегната война", или... или говори за нещо ужасно? - Като не можаха да склонят по дипломатически ред България доброволно да даде Македония, когато Данев ще бъде в Петербург и войската отпусната, да се нападне България всеки път при измислен повод? Защо Русия, която от преврата насам гонеше политиката Македония за Сърбия и която цяло зима води поведение със същата умисъл, защо именно когато се отпечатва прокламацията и се дава заповедта на черногорската армия, и се знае, че българската не е готова, именно тогава се съгласява, а заедно с нея и Сърбия, да решава по § 2 на договора? Или всичко това е било капан?. .. О, страшна мисъл!

 

15. Искрено ли е щяла Русия да решава по § 2 на договора? А защо Дейли Кроникл (13-й юни) пише, че няма защо д-р Данев да ходи в Петербург, защото той знае много добре, че там кадията му е даваджия, т.е., че съдията е вече предрешил в негова вреда? Защо Тан от 14 юлий пише, че и да е нямало Междусъюзната война пак Вардар щял да бъде границата между Сърбия и България? Защо не веднъж руските передови вестници преди сблъскването предупреждаваха, че и след бой пак това ще стане, което е решил арбитъра? Значи, не поради войната Македония е дадена на Сърбия! Защо отказването на България след Букурещ да остане в съюза озлобява Гучкова да пише в Голос Москви, че България, от отсъствие на славянска солидарност, предпочела да подари (?)Тракия с Одрин на Турция вместо да даде доброволно до Вардар на Сърбия?

 

16. Ако Русия е искала искрено да съди по договора и ако сърби и гърци биле съгласни на това, защо не се удовлетвори справедливото искане на България за кондоминиум на завладените места? Какво искаше тя? - безспорните места да се изпразнят от гръцките и сръбски войски и настанят български, а в спорните да се оставят смесени по равно гарнизони, подир което да се демобилизира. Защо не се направи това преди откриването конференцията в Петербург, гдето работите щяха да се продължат, и в това време войските додеморализират и държавите доизтощат? Известно е протакането работите на конференциите; защо се залъгва България, че за два-три дена всичко ще се свърши? - Не е ли за това, че ако руският човек, Данев, се опре да подпише "решеното отдавна", готовата с прокламации и заповеди армия да нападне "предизвикана" от България? Да, ако д-р Данев не е бил викан за бързо изнудване, защо не се изпълни искането му за отстъпване безспорното, за кондоминиум на спорното и разпущането на войската преди ходене в Петербург?

 

17. Балканският съюз бил "дипломатическо тържество" на Русия. Присъствието в него на Черна-Гора - страната, която винаги трябва да се счита нещо като една руска околия - и нейното първо започване на Балканската война, трябва да ни показва, че тази война е била желана и "благословена" от Русия. Да благослови, обаче, тази война на храненицата си Черна-Гора и на любимицата си Сърбия, въобще на съюза, нейното "тържество", Русия трябва да е била уверена в успех. Хубаво, но защо, когато този неин съюз взема Одрин и помери да вземе и Цариград - тази мечта на Русия от двеста години насам - защо Русия възстана против и не даде? Ако не е искала съюзът да вземе тези места, и като е вярвала в успеха на войната, значи и във вземането тези места, защо не е предупредила борците да не ги вземат? Значи, не е вярвала на успех. Но защо тогава е благословила борбата?!... При неуспех би пострадала само България; Сърбия и Черна-Гора не. Тогава? - Тогава, не е ли била "благословена" войната, па и съюз съставен, само за да бъде опропастена България?

 

Ако съюзът е руска рожба и ако Русия е благославяла войната с вяра на успех, щом като тя не беше предупредила съюзниците да не вземат Тракия, съюзниците сами, без да им се казва, щяха да се стремят, при успех, какъвто имаха из тракийските полета, да превземат Цариград и изпъдят веднъж за винаги турците из Европа. Като протежирани от Русия това беше естествено у тях - да отслужат на освободителката си и тъй се отплатят за подарената им преди свобода. Да се смята, че съюзът като вземе Цариград няма да го даде е абсурдно, защото няма толкова глупав мъж на Балканите да мисли, че балканските народи имат уста за толкова голяма хапка. При това кой не знае, че в съвременните войни двама се бият, а на края всички решават? Цариград взет, въпроса за неговата съдба щеше да се решава на някой конгрес, а в този конгрес Русия щеше да се яви с две големи тежести да тежат на нейна страна: Цариград взет от неин съюз, от славянски страни, отстрани, за които тя е проливала кръв, и, второ, тежестта на нейната запазена неизтощена сила. Знайно е, че по днешната европейска практика - двама да се бият, а всички да решават - печелят не победителите, а запазилите силите си за да тежат при преговорите. Какви, прочее, по-благоприятни условия за Русия? Да беше тя самата се била за Цариград и да го беше взела, тя щеше по-трудно да може да си го осигури на конгреса, бидейки изтощена от войната, отколкото в този случай! Защо Русия не използува случая? - дали защото е била изненадана, и не могла да съобрази в момента? Но защо да бъде изненадана? - Защото не е очаквала успех. - Значи тя е очаквала погром? И "благославя" съюза на погром... от който ще пострада само България! Но Русия е проливала кръв за България. Преди войната тя обявява пред Турция statuquo ante bellum. Ако Турция беше нахълтала и разгромила България, Русия щеше да дойде да спасява своето "протеже". И срещу каква жертва? Дали само срещу династията ни?

 

Хубаво, сгрешили сме, че сме искали да вземем Цариград. Но спряхме се, не го вземахме; защо това озлобление на Русия против нас? Едни казват, че Русия не би приела дар от съюза. Че защо да не приеме? И дар ли би било то или изплащане дълг? Други казват, че на Русия не би било приятно да се прослави съюза, особено България, главната от съюзниците. Но защо да не се прослави съюза, рожбата на Русия? С прославянето на рожбата не се ли славеше и родителят?

 

Уви! Не се ли натрапва мисълта, че съвсем друго се е готвело със съюза и неочаквания обрат е извикал изненада и озлобление?...

 

18. Тържеството на Балканския съюз е тържество и на създателката Русия. Народната маса в Русия инстинктивно чувствуваше това и успехът на съюзното оръжие из Тракия извикваше у нея несдържан изблик от радост, както беше в случаите на падането [на] Одрин, пристигането на Радко Димитриев в Петербург и пр. Защо руското правителство, ако имаше присърце съюзното дело, беше смутено от тази всенародна радост и заповяда да заиграят камшиците по гърбовете на събралия се на 14 март народ по улиците на Петербург, събрал се да се радва? Защо се направи мъмрене на Думата и почти с едно махване на ръка възхитената дотогава от нас руска преса изведнъж се опълчи против нас? Защо, когато нашата флота, при приближаването на румънските войски до Варна, избяга да се скрие в руското пристанище Ялта, защо е била посрещната с необяснима злоба и без да й се даде въглища й било заповядано до пет часа вечерта да излезе от руските води посред Черно море без въглища и на произвола на румънска и турска флота? И когато после я оставят да остане, обезоръжават параходите, като вземат затворите на оръдията и известни части от парахода и миноноските, за да не могат те вече да плуват? Защо през всичко време екипажа не е бил пущан навътре от една определена граница? Защо се третират като разбойници дошли при "майка си" за покров? О, Русия, как ще обясниш това доверие синовно на България, която, според твоите дипломати, уж ти била изневерила, а тича сама под твоя покров в момент на опасност? Защо, защо това по заповед опълчване целия руски народ против България? Защо тези лъжи и инсинуации по адрес на България - че не била искала да се подчини на арбитража, когато толкова месеци ние молихме само за него; че била пратила оскърбителна телеграма до императора, когато тя е била одобрена от руския дипломатически агент в София; че сме били изневерили на Русия, когато за по-голяма верност ней ние заменихме Гешева с Данева? Защо? Защо това настроение против нас на обичащия ни руски народ, чиито бащи и деца проляха кръвта си за него? Защо друго, ако не да бъде той, народът, подготвен за нещо, което иначе би го поразило?

 

19. Когато се започнаха разправиите за спогодбата между съюзниците, положението беше такова, че Гърция и Сърбия се бяха настанили в места, за които ние претендираме. Гърция беше полека- лека окупирала и освободени от нашите войски места, а Сърбия беше се настанила освен в такива, като Дойран и Щип, но и съгласно договора ни с нея, не искаше да отстъпи безспорните земи на нашите войски. Законно беше нашето искане към Гърция: в общите за двете страни места да се поставят съвместни гарнизони и работата да се отнесе до арбитър; така също беше законно и това към Сърбия: безспорните да ни отстъпи, а в спорните да поставим по равно части за гарнизон, докато руският арбитър реши кое кому да се даде. Сърбия и Гърция не се съгласяваха, а се окопаваха и засилваха по завладените си места. От друга страна, арбитърът не реагираше на всички наши молби да се намеси в спора. Разбира се, в едни възможни бъдещи сблъсквания инициативата щеше да бъде само от българска страна, защото сърби и гърци си бяха заели, каквото им трябваше, а ние трябваше да нападаме, за да си вземем обратно. Положението се изостря, моленият да се намеси арбитър не реагира, но затова пък постоянно предупреждава, че който започне братоубийствената война ще бъде наказан. Това предупреждение, разбира се, се отнасяше само до България. Защо арбитърът нас заплашва, а сам не се притича, в свещеното си право на арбитър, да премахне причината на нашето възможно нападане? Защо нападането да се счита и прокламира за наказуемо, а причината му не? Какво трябваше да прави България, когато съдията не заповядва, имайки власт, на разбойниците да отстъпят от заграбеното, и когато пък от друга страна, я заплашва, че ако обяви война ще бъде наказана - какво друго ако не да се създават "инциденти"? Право пишеше Дейли Кроникл от 13. VI., че ако и България нападне, пак Сърбия ще бъде виновата, но не тъй мислеше съдията.

 

20. Арбитражът уж приет и президент-министрите вече ще отиват в Петербург. Ами ако там българите се опрат на "сподялбата на плячката" и готовата вече с прокламации и пр. противобългарска войска ни нападне, пускайки лъжата, че ние сме нападнали първи, кой не щеше да бъде готов да приеме лъжата за истина, като всички знаяха, че нападатели само ние можем да бъдем? Следователно, с всички гореказани предупреждения не се ли е приготовлявало общественото мнение в дома и на чужбина?

 

21. На 17-и нашето нападение имаше чистия характер на нигритския "инцидент", оправдан от англ. преса. Но при Ангиста и Нигрита не последва нищо освен "Уравнение на инцидента". Защо подир "Овчо поле" готовите прокламации се попълват и прочитат, и война се обявява на не готова и изтощена България? Че нападането на 17-и не беше нищо друго, освен един мъчителен "инцидент" за нас, се вижда от това, гдето вече тържествующи на 18-и сами ние спираме военните действия. Русия знаеше нашата не готовност за война: тя знаеше по откровените донесения на нашите русофили министри, че създаваме инциденти, защото няма какда защитаваме правата си, па и вярвайки, може би, че ние на самия арбитър отслужваме, принуждавайки уж непокорния контрагент да се подчини и не позори арбитъра. Тя знаеше, че ние може да създадем и инцидента на 17-и, но не с цел да воюваме, защото нямахме ни амуниции, нито бяхме си сменили политиката, Данев бидейки на власт, за да се опълчим против нея. и още повече доказахме това, като сами спряхме на 18-и; защо тогава тя приложи наказанието само срещу нас? Да, ние създадохме "инцидента", но не ние обявихме войната; войната се обяви от сърби и гърци. Защо "първите инциденти" се свършиха с "изравнение", но Щипския с погром?... Дали тогава не се очакваше този "инцидент"? Не беше ли вече готов трапа и ние имахме слепотата само сами да се хвърлим в него?... Ужасна мисъл!... Прокламации и приготовления, едновремешно с разни уверения за "дипломатическа победа", - не е ли това един капан, пред когото нам вързват очите? Сами ли паднем, или ни блъснат, е еднаква участ. Ако не бяхме се хвърлили ние сами, не щяха ли да ни блъснат с "предизвикано" нападение на всячески готовата им армия?... И какъв погром щеше да бъде то за България, ако добрият гений на народа не беше подшушнал на водителите ни, да не вярват на уверения и да не разпущат главнокомандующи и войска в отпуск, а напротив, да бъдат на щрек, па и първи да нападнат противника си и тъй намалят силата му. Дали, следователно, инициаторът на 17. VI. не е спасител на България? Защото неминуем щеше да бъде погрома ни, ако при нашата материална неготовност бяхме и нападнати неожидано? А прокламациите готови из джобовете и на ротните командири, не говорят ли за неожидано нападение?

 

22. На 18-и ние спираме сами нашия успешен ход. Противниците не спират. По наша молба Русия три пъти кани Сърбия и Гърция да спрат. Русия да кани, а сърби и гърци да не искат да послушат! В една от телеграмите на руското правителство, печатана в руските вестници за оправдание на Русия, изрично се казва: "Която страна не спре военните действия, ще види да се вдигне от нея протекторската ръка на Русия." Е, хубаво, ние спираме веднъж и дваж, ние объркваме с това плана си, ние, послушни на Русия, направо се отнасяме до Сърбия с молба за примирие за свързване мир поради нахлуването на румънците, отиваме и чакаме напразно в Ниш, от там ни препращат и в Букурещ да чакаме напусто, и все Гърция и Сърбия не спират, не спират докато не бяха принудени от нас. И защо тогава от тях не се вдигна и продължава до днес да не се вдига, протекторската ръка на Русия, а от нас се вдигна още от началото? Защо даже явно Русия прогласява, че каузата на Сърбия е нейна кауза?

 

23. Румъния винаги е претендирала за граница с нас по линията Тутракан - Балчик. Знаейки това, при начеването на войната с Турция, България е канила Румъния да влезе в съюза и помогне в разгромяването на Турската империя, като ще й се даде исканата граница, когато вече ще има оправдание пред българския народ за дадената жертва. Румъния, уверена заедно със силите на Тройния съюз, в успеха на Турция, не рачи да влезе в съюза и не спази обещания нему неутралитет, а направи всички услуги на Турция, защото се надяваше, че за това, без да даде никаква жертва, тя ще си получи от Турция предлаганото от България. Румъния се излъга. Но тъкмо когато протежираният от Русия съюз беше заангажиран в смъртна борба с една империя с традиции, Румъния поиска и получи в Петербург възнаграждение за своето престъпление! Защо Румъния, бидейки от Тройния съюз, за престъпление против "дипломатическия триумф" на Русия (Балк. съюз) иска и получава от последната възнаграждение, вместо да очаква наказание? Но ще кажат, че Русия ни спасила от нападение в гърба, като удовлетворила Румъния с гр. Силистра. Нима Русия не можеше да изшитка на нищожна Румъния да мирува, още повече като е виновна? Но Румъния можела да не послуша? - Тя можеше и сега да не послуша, като й се дава един гол Силистра без околията. Франкфуртер Цайтунг го каза: Русия, за да откъсне Румъния от Тройния съюз и я привърже към Тройния антант сама предложила да награди Румъния, и разбира се, не е можала да й даде всичко искано, защото би било твърде очевидно намерението й. Защо Русия, за своите дипломатически придобивки, къса нас, а не от себе си, когато и от към нея Румъния има претенции?

 

24. На 18-и юни спираме и дълги дни молим да се спрат и противниците ни. При това левият ни фланг отстъпва, и ние губим все повече и повече земя. Румъния мобилизира и тръгва да "умиротворява" но нахълтва в незащитена и искаща мир България, а не в искаща да воюва Сърбия; тръгва против нас да запазва "равновесие", когато ние с отстъпването си до старите граници изгубваме вече почти всичко придобито на запад, а не против Сърбия, която в туй време печели. Защо Русия не само не я спре, но и даде своите понтонни лодки, за да улесни преминаването й през Дунава?

 

25. Турция знаеше, че цяла Европа й определя линията Мидия- Енос, и не можеше да се противи на това решение. Официално знаем да е канена от сърби и гърци да нападне България в тил и си вземе Тракия с Одрин. Но тя нямаше да се отзове на поканата на тези две нищожни страни, които не щяха да могат да я защитят от Европейския концерт, който някога беше взел решение, на Турция да не се позволява да си взема назад веднъж взетото от нея. Официално знаем, че Русия и тя не е позволявала на Турция да мине линията Мидия-Енос - тя, намиращата се в гърба на Турция Русия - но защо от непослушанието на Турция се възползуваха с концесии всички европейски сили, освен Русия? Ако и Русия беше против, или ако и тя мълчеше, не щеше ли и ней да бъде предложила награда? Можеше ли Турция да бравира Лондонското решение, ако наистина имаше единодушие в силите? Па и само Русия да беше несъгласната, можеше ли изнемощялата Турция да не послуша северния си съсед, когато силна и мощна тя го е послушвала много други пъти, като напр. в 1876 и 1897 год. Когато тържествующе и подир победа отиваше към Белград и Атина? Уви! Известно е днес, че Русия сама е пратила и Румъния и Турция. Руски държавници и журналисти не скриват това пред нашите делегати, отишли подир войната да оправдават България пред руското общество. Подир завземането Одрин турците заведоха със специален трен кореспондента на Новое Время в Одрин и му устроиха военни игри, както не преди много бяха направили такава же чест на Пиер Лоти. От Пиер Лоти те видеха полза; не бяха ли видели турците полза и от Русия? Изпращането на Турция от Русия се прозира и в цитираното място от Гучковия орган, гдето се казваше, че защото България не дала доброволно отвъд Вардар на Сърбия (което Русия иска от 25 години насам), тя даде и Тракия на Турция. Новое Время, подир подписването на Букурещкия мир, не поздрави ли "искрено и от дълбочината на душата си балканските народи... с щастливия изход на техните усилия", като прибавя, - "нека се надяваме, че това е истински як и добросъвестен мир?" Да, защо Русия прати Турция против България, когато България, защищавайки гарантирания от нейния император договор, си беше навлякла нападението на довчерашните й съюзници, които, следователно са едничките нарушители на съюза - това "дипломатическо тържество" на Русия?

 

26. Румъния се заканва, мобилизира, минава Дунава, преваля Балканите и Данев все не влиза в споразумение с тази страна, слушайки винаги руския агент Неклюдова да не се бои, защото Русия няма да позволи... "България не била меден кюп всеки да бърка в него." И трябваше Данев да прогледа и да избяга от президентството, гдето стоението му идеше да завърши с пълно унищожение на България, за да се отърве страната от "протекторските" съвети и успокоения на Русия, да удовлетвори румънците според желанието им, посредством италианския агент Куки Боасо, и Румъния да спре нашествието на войските си на 8 километра от София. Защо руският агент е въздържал д-р Данева да не удовлетвори Румъния до последния момент, когато просто щастието на България премахва този фатален човек от министерския пост и България е спасена? Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п. линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание. Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов? Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното. Макар оскърбителна, тя все пак носеше надежда, че Русия няма да позволи поне унищожаването на създадената от нея България. Но какъв характер трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци? Нима и тук се натрапва ужастната мисъл, че и от руския император, от внука на Царя-Освободител, иде залъгване, за да не стъпим на краката си и сами да се защитим, докато не бъде вече късно? Или некой ще каже, че Русия е, която спре Румъния? Ами ако тя можеше да спре Румъния, защо да не може да спре и Сърбия и Гърция? Или ако те не са искали да я послушат, защо тя не си вдигна протекторската ръка от тех?

 

27. Когато гробът на България е бил почти изкопан, когато устроеният блокус е почти задушавал нашето отечество, когато краят е бил въпрос на дни, французкият дипломатически агент в Виена, според немските вестници, отишъл при граф Берхтолда да му предлага от страна на Франция и Русия, да не се бърка на балканската борба. Как да не се бърка, когато вече от послушание към Русия и от нейни бъркания България не беше се потъкмила с румънци и турци, и беше вече окончателно подведена и оплетена? Да не се бърка, когато вече България е задушавана и остава само последна агония? Защо, о "светая" Русь, чието "свето" православие щяло да спаси един ден света, и ти, "хуманна" и "свободолюбива" Франция, която и до сега пееш на всички гласове нехуманността на елзаското робство под Германия на твоите синове,

защо не помолихте силите, па и вие заедно с тях, да не се бъркате в балканската борба по-напред, а не сега, когато забъркахте работите, когато вече спънахте българския лъв? Защо не си спазихте прогласения неутралитет през всичкото време, и тогава щяхме да видим дали щеше Турция да остане в Европа, дали щеше да има Албания, и дали сърби, гърци и румънци нямаше да си спазят договорните съглашения? Франция ни е чужда страна, но Русия да иска да не се бърка никой, когато с бъркането си тя ни бе оплела и ние вече умирахме! И да иска това, когато, следствие Неклюдовите и императоровите успокоения, Румъния беше при София! Руският император нам да телеграфира сигурност поне в старите граници и същевременно да действува пред европейските сили за неутралитет! Императорът на Русия! Знаят ли русите, що значи това за българското сърце?... Или по-право, що значеше?...

 

28. На Румъния бил предлаган от Сърбия проект за споделяване на България: На Румъния до Искър и Балканите; на Сърбия до Струма, Ихтиманската верига и Искър; на Турция - Тракия с Одрин и на Гърция - всичко между Струма, Балкана и Марица. Ние, които познаваме "великите" военни и финансови сили на Сърбия, и които знаем вечната й опасност от глътване от Австрия и нежеланието на последната Сърбия да е голяма, можем ли ние да вярваме, че Сърбия сама ще си съчини такъв проект? Има ли тя толкова остро въображение? Можеше ли тя без страх даже да си въобрази такова нещо, а не и да го напише и предложи без изчервяване от срам и стеснение, ако погубването на създадената от Русия България не беше разрешено, да не кажем заповядано, от същата създателка и гарантирано от нея, тази, която щеше да пази входа при р. Сава за в Балканите, гдето щеше да се извърши убийството и разсичането?

 

Една Германия, една Англия, когато са поисквали злото на България, са се замислювали над правото на Русия върху тази създадена от нея страна; а Сърбия да крои смърт на тази България и все протекторската ръка на Русия да не се вдига от нея?

 

29. Принудената от железния български войник да иска телеграфически примирие за пет дена, за да измъкне войската си от явен погром, Гърция, а с нея заедно и разбитата о гранитната скала на IV-a и V-a български армии, от двете страни на Султан тепе, Сърбия, в Букурещ изявяват извънредно големи претенции. Даже безсъвестната наша гробарка Румъния се възмущава и прави натиск върху облагодетелствуваните от нея Гърция и Сърбия. Но те не искат. Румъния вече почва да негодува от надуването, от претенциите им, и вече е може би склонна, па може и някое влияние да се яви, да отстъпи на молбите на непреклонна и поради нея изнудвана България, да вземе даденото й да остави борците свободни, и тогава Гърция и Сърбия щяха да видят победители ли са; но на Сърбия и Гърция трябва да се дадат исканите земи. Как, обаче, да се принуди България да подпише преди възможното отстъпване на Румъния? Има още едно средство - да се залъже с ревизия. Русия и Австрия пращат телеграфически своите резерви по договора и България подписва. България подписва... а още мастилото неизсъхнало Сазонов велегласно разгласява, че нямал интерес да иска ревизия! Защо тогава, и в тоя краен момент, ни побъркахте? Или вие видехте, че и помощта на Румъния и Турция не беше достатъчна, за да спасите Сърбия и Гърция, а трябаше да прибегнете и до лъжа, до права лична лъжа?

 

30. Последен, тридесети въпрос. Последно, но не по-малко, "доброжелателство"! Турция ни заплашваше с нахлуване. Ако бяхме оставени сами да търсим лек на нашата болест, сигурно щяхме да можем и Турция да задоволим овреме - поправка на границата, отказване от контрибуция и др. - и да я спрем. Но "доброжелатели" ни "уверяват" да бъдем спокойни: "Европа е гарантка на подписаното в Лондон." Дипломатите на всички велики сили в София са единодушни в уверенията си пред софийското правителство, но самите Велики Сили не са единодушни. Невъзпряна от нас, както не ни дадоха да спрем и Румъния, Турция дойде и в Одрин. Тя помери да мине и старата граница, гдето запали някои наши села, но срещна нашата редовна войска и спре. Конференцията свърши заседанията си в Букурещ, но България не е свободна да се разправи с Турция. Тя трябва да демобилизира преди румънци, сърби и гърци, и да се разправя с Турция без оръжие срещу 200,000 готова армия. Този удивително самонадеен народ, макар отвсякъде спънат, пак не се сдава; пак не иска да третира с турците при такива неблагоприятни условия. А Турция заплашва, вика ни на спогодба. И тук пак "доброжелателите" дават "уверения" на България да приеме преговорите с запазване резерва - ако не могат да станат удовлетворително, да се остави на европейските сили. Това било само докато ние отидем в Цариград. Европейските сили казват, че само при общо съгласие те могат да имат тежест. Несъгласието само на една сила ще попречи, защото по този начин би се накърнило равновесието и общото сблъскване би било неизбежно. Съгласие нямаше и ние бяхме и там оставени сами. Турция остави на страна от сама нея предложената на 6-и юли база за преговори, гдето даваше долината на Марица нам и ни изгони съвсем оттам. Коя беше едната несъгласна сила? Не ни ли го казват руски журналисти и държавници направо, като се бият в гърди викайки: ние, ние?

 

Трябват ли още въпроси, за да разбере и тъпоумия, че всичко това - съюз, договор, гаранция на императора, доброжелателства, са имали за задача само съсипването на България? "Умному мало довляет..."

 

И в тази работа се падна на д-р Данева да играе ролята... и да бъде изкупителната жертва! Защото д-р Данев играеше ролята на самозавързало очите си дете, затова той трябваше да бъде и жертвата. Колко са виновати русите пред този човек - тъй трогателно доверен тем!...

 

Да, Русия си изигра великата задача... но не съвсем. Тя, като една обичана и вярвана майка, с ласки и милувки поведе чистата си дъщеря до позора... но чистотата на дъщерята в последния момент откри очите на нещастната излъгана, даде й свръхчовешка сила, и тя рипна, скъса булото и изскочи на свободната улица!

 

О, Русия, Божествената Правда е по-силна от 160-милиони империи.

 

О, "православна", "християнска" и "светая" (?!) Русь, знаеш ли, че Данев, когото ти лъжеше, беше фокусът на българското сърце, че него лъжейки, ти лъжеше целия тоя добър, скромен и безхитростен български народ! Сещаш ли се ти, която претендираш, че твоята правда, "руската правда", била едничка останала в развратния свет правда, която щяла да спаси света, сещаш ли се ти какво значи това, гдето българският селяк се биеше като лев и разгромяваше една десет пъти по-голяма империя, само защото скрито в сърцето си, като в едно светилище, носеше из тракийските полета, посред ужаси и несгоди, топлата, съживителната, радостната вяра, че ако турците ни разбият, "Майка" Русия бди над нас и не ще ни остави. Разбирате ли вие, руски люде, какво значи тази вяра, тази надежда? Ами замисляли ли сте се върху това, гдето, ето вече тридесет и три години, цел български народ, във всяка литургия, по четирите си краища, с любов и преданост поменава свещеното за него име на Царя - Освободителя? И го поменава дори и днес - но го поменува с болка, ох, с голяма болка! Ти не чувствуваше, ти не схващаше това, защото ти никога не си пращала у нас хора достойни, които да разберат това чисто и лъвско в същото време сърце. Ти не го разбираше и ти грубо, жестоко, немилостиво го оскърби и откъсна от тебе! Да, твоите агенти тук никога не са могли да оценят величието на този мирен и честен народ и ти, мислейки го за народ неблагодарен, съсипа го...

 

Ти го отритна, ти го оскърби в най-светите му вярвания, ти го постави почти на брега на гроба, и, след всичко до сега сторено, ти и го преследваш, като му пречиш да си намери заем и тъй да посрещне своите задължения честно и почтено. Да, в твоята злоба, ти погна твоите първи министри, Сазонов и Коковцев, да тичат по европейските столици да позорят малка и съсипана поради послушание към тебе България, и да й пречат да излезе честно от своя позор; правиш това, но знай, че има Правда по-силна от Силата, че има Бог, истински Бог, не този, с който ти само залъгваш тълпата, но в който не вярваш, а Бог, Създателят на небето и на земята, и на вашата обширна и на нашата малечка страна. Да, има Бог, и вярвам, че Той е, който дава сила и кураж на моето честно и героично отечество да не пада духом, да не се бои от твоите угрози, да има вяра в живота...

 

Прощавай вярвана и слушана някога Русия! Грубо отхвърленото и оскърбено сърце на българина не е озлобено против тебе, то е само измъчено. То имаше велики кумири - майчинско покровителство, славянско братство, съюзнишка верност, културно съседство, гаранция на "Велики Сили" (!), но то е окрадено от всичко това; то сега е празно, то е вече тъмно; няма вече свещения пламък на вярата да го осветлява. Всички тези кумири паднаха. Любов на освободител! Гаранция на покровител! Братство на славянин! Верност на Христианин! Съседство на културен народ! Гаранция на "Велики Сили"!

 

О, Европа, ти допусна през последната година страшни морални престъпления да се извършат в твоите предели: Русия

 

не само не спази своята гаранция, но и използува своето положение на гарантин, за да достигне своите цели; Сърбия измени на дадена дума и подпис на своя крал; Гърция измени на своя съюзник и го ограби във времето, когато той се изтощаваше в борбата с общия враг; Черна Гора вдигна крак против тази, която я храни цяло зима; Румъния и не спази обещан неутралитет и използува случай да ограби; и твоите прословути "Велики Сили", като безчестни продажници продадоха на Турция своята дума и своята гаранция срещу концесии. Това са страшни престъпления. При такива светът не може да се държи. Светът се държи само на честност и верност - всичко това днес е потъпкано. Тежко ти, Европа! Ти извърши всичко това, за да избягаш уж от страшната катастрофа - общата война - но тъкмо с твоите безчестни дела ти приближи още повече тази катастрофа...