Jump to content

2.5. НОЩНАТА АТАКА НА к. 472


Recommended Posts

2.5. НОЩНАТА АТАКА НА к. 472

(На 18 срещу 19 октомврий 1915 г.)

17-и октомврий бе ден суров и мъглив. Още не бе успяла зората да разгони нощният мрак из гъстата мъгла, която от няколко дни държеше пред нас непрозрачната си завеса, и улиците на гр. Зайчар се пълнеха с гъсти колони от частите на VI дивизия, които стройно маршируваха към началния си пункт, западно от града. Дребен дъждец ромолеше и се попиваше от облеклото на хората. Шосето Зайчар - Болевац - Парачин се белееше от бялата кал, която покриваше цялата му ширина, а страничните пътища бяха се изгубили под дълбоката и гъста тиня. В 8 ч. преди пладне и Бдинският полк, откъсвайки се от началния си пункт, се изнизваше из града в две колони, влачещи се из голямата кал като два черни змея в западна посока. Едната, състояща се от I дружина и 1 полк с. с. [стрелково съединение] батарея, под командата на командира на дружината майор Недков, в ролята на странично прикритие, се насочваше по пътя Зайчар -Звездан, Гъмзиград, покрай р. Черния (Кривовирския) Тимок със задача за този ден - да заеме изходното си положение за атака на к. 454. Другата - под командата на к-ра на II дружина майор Кръстев и в състав от същата дружина, без 8-а рота, която бе останала още при с. Извор-махала като прикритие на артилерията, картечната рота на полка с капитан Гавр. Попов и една полска с. с. батарея в ролята на авангард на полка поемаше "Московския път" (Зайчар - Оснин), който се губеше под дълбоката и гъста лепкава кал, където батареята затъна и бе отмината, със задача - да заеме този ден изходното си положение за атаката на к. 472. Остатъкът от полка, под командата на командира на полка полковник Христов Б. се движеше в главни сили зад авангарда.
Към 1 часа след пладне челният отряд, воден от поруч. Милчев, командир на 5-а рота, едва отминал к. 386, внезапно обстрелван с пушечен огън отдясно, спря движението си и се прикри в гъстата гора до пътя за ориентиране. Източно от к. 454 ясно се забеляза един новоизровен окоп, върху насипа на когото, застанали прави 86 д. сърби размахваха платнищата си, като за предаване. Началникът на авангарда изпрати 7-а рота на капитан Монев в тази посока със заповед - предпазливо да настъпи, защото неведнъж сърбите са показвали своето вероломство по същия начин и да плени тази група, като същевременно влезе във връзка с I дружина вдясно. За съжаление тази рота, откъсната от дружината, цяло денонощие се губи из гори и долове, без да изпълни нито едната, нито другата задача, па даже и не държеше вече връзка и с дружината си.
Към 6 ч. след пладне - на здрач, авангардът (5-а и 6-та р.) без батареята, която остана в калта, пристигна на 700 кр. пред к. 472. Челният отряд бе посрещнат със силен артилерийски пушечен и картечен огън, но позицията на противника бе обвита в гъста мъгла и нищо не се виждаше от нея. Силна пушечна стрелба се завърза в челния отряд (5 p.), обсипвани с лава и огън от противника. К-ра на дружината усили тази рота с цялата 6-та рота на кап. Тотев и огънят се още повече усили. Картечната рота застана зад десния фланг в очаквателно положение. Трескотията стана непоносима, противникът се стремеше с огъня си да отхвърли нашите роти, но те храбро упорстваха и се местеха все по-напред. Изходното положение е заето. Вляво частите от дивизията също заемаха своите места. Тясна и отлична връзка с тия части и II дружина се поддържаше от 14-а рота на полка на капитан Митов Ал., храбър офицер, който постоянно се движеше между войниците си, които, силно обстрелвани, даваха загуба от противниковата артилерия, като лично се явяваше при к-ра на II дружина за указание и сведение. Впоследствие той, по желание, взе участие с ротата си и в нощната атака, заедно с II дружина. Вдясно - за I дружина и 7-а рота нищо не се знаеше. Всички патрули, изпращани в тая посока, се връщаха без успех.
Вечерният мрак навлезе в мъглата и я сгъсти още повече; дъждът не преставаше; бойците, засегнали на голата камениста почва, отговаряха на противника с буен вихров огън. Дружината е съвсем изолирана, кабел липсваше за свързване с главните сили, които останаха далеч назад в тъмнината. Силно обезпокоен, щабът на полка изпраща напред с разполагащия си кабел телефониста редн. професор Ст. Младенов, който в най-силната трескотия и в рояк от куршуми и снаряди спокойно устройваше станцията близо до командира на дружината, когото свърза с щаба на полка. С големи настоявания и почти със заплашвания командирът на дружината върна професора обратно в щаба на полка, защото нямаше нужда от него тук - в огъня. Службата на станцията се прие от дружината, а храбрият професор, видимо недоволен, се отправи бавно и спокойно към щаба. Обезпокоен също от страшната и непрекъсната трескотия, щабът на полка почна да изпраща последователно частите, с които разполагаше към бойната линия и в разпореждане на к-ра на II дружина; така: най-напред току-що пристигналата от с. Извор-махала 8-а рота на пор. Игнатиев Ап. след това - цялата IV дружина с к-ра си майор Йончев Ил. и най-после - и музикантският взвод с капелмайстора Кирчев. Всички тия части, непотребни за момента, не бяха допуснати от н-ка на авангарда под огъня, а по негова заповед останаха на почивка, но в готовност, в дълбокото дере зад огнената линия.
Дъждът не преставаше, инструмент за окопаване почти нямаше и бойците, измокрени и треперещи от студ, лежаха върху голата земя, готови да се хвърлят върху противника, който така силно ги безпокоеше с интензивния си огън. Цялата нощ изтече под огъня, а другия ден - 18 октомврий се заповяда да се почне атаката в 9 ч. Но след едно кратко разузнаване лично от к-ра на бригадата полковник Ас. Николов, придружен от к-ра на полка, атаката се отложи до втора заповед, поради много гъстата мъгла, която пречеше на ориентирането. Денят изтече мъчително под непрекъснатия огън на противника, който се опита на два пъти да отхвърли нашите роти, но безуспешно. Към 5 часа сл. пладне к-рът на II дружина майор Кръстев получи заповед по телефона - да атакува в 7 ч. с. в. противника с дружината си, към която се придаваха и I. дружина и картечната рота, да го унищожи и превземе к. 472. В тази заповед, предадена в категорична форма, "да се атакува cout-que-coute", без да се гледа на жертвите, се сочеше 7 часа, който съвсем не отговаряше на обстановката. Началникът на атаката затова помоли да му се даде пълна свобода на действие по отношение часа на атаката, но отгоре не се съгласяваха за нищо с доводите на тази молба и по телефона се даде място на остри пререкания, с груби заплашвания, които траяха до 10 ч. преди полунощ, като най-после мълчаливо се остави въпроса в ръцете и на отговорността на този началник. Последният свика към 10 часа през нощта ротните командири и командира на IV дружина и лично им даде наставления и заповед за атаката, като определи и часа 2 за започване, към което време излизаше и луната, която макар че бе в последния си четвърт, но все пак внасяше малко светлина в мъглата.
Точно в 2 часа след полунощ, като по магия, мъглата се вдигна, луната се показа и разреди тъмнината; неприятелската позиция ясно се очерта като някакъв висок, врязващ се в синьото небе, черен параван, който се прокъсваше на много места със светлината от огъня на пушките и картечниците. Частите бяха готови в съответните строеве: условният сигнал е подаден от н-ка на атаката, който лично я поведе така: 5-а, 6-а и 14-а рота в I линия; зад тях и в отстъп вдясно-8-а рота II линия; в III линия - IV дружина, сама в две линии, също в отстъп в дясно. Картечната рота се остави на мястото си за действие срещу неприятелските картечници, които бяха на левия му фланг, със заповед - след успеха да се прехвърли веднага на заетата позиция за преследване на противника.
Така наредена тази тежка маса, в която всички имаха големи бели превръзки за разпознаване, в гъсти строеве на близки разстояния, добре свързана технически, обиколена от всички страни с патрули, които имаха бели флагчета на пушките си, обединена с една желязна дисциплина, стимулирана от желанието да унищожи противника, се понесе макар и тихо, но страшно по нанагорнището. Огънят у противника отслабваше и замираше, куршумите му летяха над главите ни, шрапнелите безвредно се пукаха във въздуха, а всичко това бе признак на голяма умора или страхливо и частично напущане позицията. Мълчаливата маса, стопила се в чернилото на нощта, невидима и страшна, се бързо носеше напред с устрема на стихията към вражеските окопи, които вече се очертаваха в сивата нощ. Решителният момент настъпи, условният знак е предаден. Гръмна "Шуми Марица", а командата "Напред на нож" и "ура" се разнесе отпред, издигна се високо и обля атакуващата маса, която трепна и зарева с бойния си рев, приличен в тъмната нощ на воя на морската стихия и отлетя напред в дълбочината на тайнствената непрозрачност. Всеки се натискаше да бъде пръв в борбата. Омайните звуци на народния химн се носеха над гори и долове и изпълваха пространството, а ехото на гръмогласното наше "ура" отскачаше от скала на скала и догонваше позорно бягащия противник, който не дочака удара, защото страшен бе блясъкът на българския нож... той нямаше сили да го срещне. Разля се стихията като морска вълна върху позицията, в окопите на която залови няколко десетки пленници, защото всичко друго се пръсна и в паническо бягство се насочи към Оснич и Болевац, прикривайки се из горите.
Резултатът бе бляскав: противникът, който бе целия 5-и п. полк, бе разбит и пръснат; много оръжие, сандъци с патрони, картечници, волско месо, па даже и буре вино паднаха в ръцете на победителите. Така също убитите и много ранени не бяха прибрани. Бляскав бе резултатът още и за това, че от страна на атаката не се дадоха никакви жертви - нито убити, нито ранени, нито загубени. Всички бяха упоени от тази славна победа и позицията гръмна от песента "Съюзници, разбойници".
Вляво се чуваше вече "Шуми Марица" и българското "ура" от другите части на дивизията, които бяха почнали атаката си, а нашата I дружина и 7-а рота се явиха след това от к. 454.
Към 5.30 часа сутринта победният ракет се подаде и всички щабове на полка, бригадата и дивизията, както и една полска с. с. батарея пристигнаха "на галоп".
След обикновения рапорт на началника на атаката, атакуващите части бяха горещо похвалени и с най-ласкави поздрави поздравени за бляскавия успех, а батареята остана в бездействие и тук, макар че имаше много благодарна цел, поради липса на снаряди.
Това дело на герои-Бдинци внесе в историята на полка им още една златна страница.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...