3.3. "САРАЙ" - В ОГЪН

[Ани]

3.3. "САРАЙ" - В ОГЪН

2 януарий 1917 година бе студен и снежен ден. Полкът заемаше позиция югоизточно от к. 1248, включена между селата Снегово и Братин- дол, като 3-та му дружина бе срещу пътеката, идеща от Битоля по билото от к. 821, а другите две дружини (I и IV) бяха вдясно от нея до с. Братин- дол. 2-а дружина бе в полкова поддръжка северозападно от к. 1248.

За укрепяване и засилване на тази толкова неудобна, случайно избрана за позиция местност, денонощно се работеше и то под огъня на противника, който всичко разрушаваше и ни причиняваше тежки загуби.

Заедно с това, противникът бавно пъплеше напред, като усилено се укрепяваше и грижливо ограждаше с гъсти пояси от телена мрежа. Разстоянието до него не бе повече от 300 кр., а пред 3-а дружина бе се примъкнал само на около 120 крачки и там бе издигнал солиден окоп, наречен от нас "Сарай", когото всяка нощ заграждаше от всички страни с телена мрежа. Тук, поради близостта на двете бойни линии, обикновената телена мрежа нямаше приложението си, а денем, зад позицията двете страни се строяха железни рогатки от готов фабричен материал, които нощно време охотници с големи рискове изнасяха напред и ги поставяха на местата им. Най-после, след тежка работа и кървави жертви, нашата телена мрежа допре до французката, но вражеската артилерия с буен и съсредоточен огън винаги я разкъсваше и разхвърляше в пространството. Това измъчваше защитниците, защото възобновяването на разрушената мрежа вземаше нови жертви. Освен това, "Сарай", издаден така близо и над нашите окопи, бе за нас едно демонско око, което скрито и добре маскирано, будно и безопасно бдеше и всяко помръдване или всяка лопата изхвърлена пръст из окопите ни се последваше от масови урагани, които обсипваха посоченото място с много снаряди, мини и бомби. Нощем пък това бе извор, от който бликаха безспирно светещи ракети, които със своите кандила осветяваха цялата наша позиция и местността около нея, а това улесняваше наблюдението, на неговите будни наблюдатели. "Сарай" бе зло, което трябваше да се обезвреди или често наказва. И реши се участта му! Командирът на 3-а дружина капитан Тотев организира нападението му, което трябваше да стане тази нощ. Едно полско оръдие, пренесено на части в предната линия окопи срещу "Сарай", бе добре окопано там, а 12 души охотници бяха готови за смелото предприятие.

Снегът не престана, времето застудя, а земята се покри с дебела снежна покривка. Гъста мъгла още повече сгъсти черния мрак на нощта. В "Сарай" е затишие, но светещите ракети излитаха непрекъснато и осветляваха снежната покривка на земята, която блестеше, като че бе обсипана с диаманти.

Всички роти са на местата си, предчувствайки, че нещо страшно ще стане, а групата охотници, облечени с бели ризи върху горното облекло, с пушки и бомби, с напрегнати нерви очакваше условния знак.

Точно в 1 часа след полунощ адски трясък събуди нощта: оръдието ревна и като стихия почна да залива с куршумите на своите картечи от това близко разстояние "Сарай"! Засвяткаха и други батареи и с бърз огън връхлетяха върху него и го обсипаха със смъртна лава от десетки фугасни гранати и шрапнели от всички страни. Обаждаха се и минохвъргачките из дълбоките си гнезда и след миг само тежки мини, падащи из висините, се забиваха дълбоко в плътната му снага и със страшни експлозии събаряха стените му. Картечници обсипваха с нервен трясък съседните окопи, за да не може никой глава да повдигне. А не след много време в страшното и безспирно бучение силен взрив около "Сарай" друсна земята, а ехото му се разнесе и изчезна в общия хаос - експлодираха бомбените батареи, поставени преждевременно под телените му мрежи от наши смелчаци и я разхвърлиха на парчета. Пролуката е направена, вратите на "Сарай" се отвориха, а той трепери, трепти и гори в разноцветни огньове, като се откроява в тъмната нощ като плаваща тъмночервена ивица над снега.

Решителният момент настъпва. Огънят се пренася по другите пунктове от позицията на противника; нападателната група изхвръква из окопа си, стремително се спуща към "Сарай", обсипва го с бомбите си, а след избухването им, в един скок през пролуките на телената мрежа, се намира на дъното му. Нов блясък осветлява скритите му и тъмни приюти, а ехото на подземното бомбено бучение, разкъсвано от човешки писъци, се издига и разнася над "Сарай", след което гробно затишие отново се настанява там. Чистенето е свършено...Заграбили разни войнишки предмети и един слабо ранен французин в ръката, героите се върнаха здрави и без загуби в окопите си където радостно и с горещи поздрави бяха посрещнати от всички.

Страшна тревога настъпи у французите, които с безреден огън от много батареи обсипаха позицията ни без да подозират смъртната участ на "Сарай", защото нашите герои бяха прорязали кабела на телефона им и голяма част от него задигнали и свръзката им бе унищожена.

Така бляскаво се извърши първото в позиционната борба на този франт нападение от шепа храбри бдинци, които имаха като най-силно оръжие безстрашието и високия си дух. От разпита на пленения французин, който първоначално се страхуваше от "человекоядците-българи" да не го изядат, се събраха добри сведения.

Героите бяха наградени с кръст за храброст.