3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.

[Ани]

3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР

[ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.

Вече шест денонощия откак вилнееше огнената стихия на барабанния огън на повече от 150 французки от разни калибри оръдия; шест денонощия безспир те обливаха със смъртна лава позицията на II дружина от Бдинци, югоизточно от к. 1248. Всички окопи са заринати, галериите-скривалища разрушени, телената мрежа разкъсана и разхвърляна безследно, картечниците на цели роти дълбоко затрупани в земята, всички пътеки и подстъпи към позицията - прекъснати. Дружината е загубила вече 50% от състава на бойците си и 89% офицери. Духът не отпадаше и всеки опит на противника за атака биваше кърваво отбиван. При все това, на 15-и през нощта срещу 16-и март дружината бе сменена с I дружина, която бе до този момент в полкова поддръжка и изтеглена северозападно от котата, за да се преустрои, снабди с необходимото снаряжение, оръжие и бойни припаси, да си отпочине и приготви за нова активна дейност.

Но едва преустроена и снабдена, а още неотпочинала, дружината получи в 1 часа след полунощ на 16-и заповед да излезе напред и контраатакува вмъкналия се противник в позицията на I дружина. Поведена от дружинния си командир, разчленена на малки групички, II дружина със силен бяг премина пространството, обстрелвано непрекъснато от една 18 см вражеска батарея и без загуби се съсредоточи напред около щаба на полка, скрита от погледа на противника. Времето застудя, сняг почна да вали на гъсти и едри парцали, които образуваха непроницаема снежна завеса и наблюдението напред стана абсолютно невъзможно. Сведения от I дружина липсваха в щаба на полка, от наблюдателния пункт на когото се виждаха само отрупани със сняг човешки фигури, движещи се в разни страни по позицията й, без да се познават какви са - французи или българи са те! Необходимо беше неотложно и бързо да се разузнае що става там, за да се насочи правилно и поведената контраатака. Още повече, че мощната вражеска артилерия пренесе огъня си по контраатакуващата II дружина и обсипвайки я от всички страни с урагани от гранати и шрапнели я прикова на мястото й.

Дружината е на открито и почва да търпи загуби в убити и ранени. Снегът не престана, нито намали гъстотата на валежа си. Белите човешки силуети се лутаха из мъртвата позиця, положението е още неуяснено. Тогава от близката 6-а рота се извика един подофицер за разузнавач. Старши подофицер Флоро Гуголов от с. Гъмзово, Видинско, се изправи из снега, готов да отиде на опасното разузнаване напред, за да види лично що става там в безредната лутаница из окопите на I дружина. Получил ясна заповед, храбрецът с едно "слушам" се спусна като орел надолу към празната ниша II линия окопи, посрещнат от силния огън на противника - артилерийски и картечен, и се загуби зад снежната завеса. Пъргав, енергичен и безстрашен, той се хвърля с няколко скока в един от празните там окопи на около 200 кр. пред позицията на I дружина и почва да наблюдава блуждаещите снежни силуети; обаче, открит от противника, мястото му се запалва от огъня му. Маса снаряди се изсипват със страшен трясък върху това място, за да се накаже чудното презрение към французката мощ от този герой. Наблюдението става вече невъзможно, но храбрецът не се отказва, а излиза из окопа и се повлича из дълбокия сняг напред и макар с бързината на охлюва, той печели нов терен, а това го приближава към целта. Добре заровен в снега, отрупан отгоре с такъв, той е маскиран и продължава да наблюдава, като успява лично да види с очите си, че белите силуети са французи, които се събирали от разни посоки, за да настъпят напред и че от I дружина нямало никакви следи та Намерен и тук от окото на противника, той бива обсипан отново с огъня му, но това не го смущава вече; той е изпълнил задачата си и без това готов да отстъпи, защото застояването му в този снежен гроб го води към "бялата" смърт. Запазил достатъчно още сили, храбрецът напуща бързо мястото си и със силен бяг на скокове се насочва по обратния път. Но огънят на противника го съпътства, като се стреми да го унищожи. Гонен така от смъртта, след тежки усилия из дълбокия сняг, героят пристига в дружината и прави лично доклада.си на к-ра на полка. Положението е вече изяснено и контраатаката се насочва правилно.

За този подвиг ст. подофицер Флоро Гуголов бе повишен на мястото в чин фелдфебел и награден със знака на военния орден за храброст I степен.